Р Е
Ш Е Н
И Е
гр. София, 30.07.2020 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГК, ІV- Г въззивен
състав в публично съдебно заседание на тридесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Албена Александрова
ЧЛЕНОВЕ: Таня Орешарова
К.Трендафилов
при участието на секретаря
Татяна Щерева, като разгледа докладваното от съдия Орешарова
гр. дело №1508 по описа за 2020 година и за да
се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 258 – 273 ГПК.
С решение №263049 от 01.11.2019год., СРС, 173-ти състав, постановено
по гр.дело №65534/2017год. са отхвърлени предявените искове по реда на чл. 422 ГПК от “Т.С.” ЕАД, ЕИК *******, със седалище и
адрес на управление:***, срещу К.Н.Н., ЕГН **********,
и А.Н.Н., ЕГН **********, с правно основание чл. 79, ал. 1 ЗЗД, чл. 150
ЗЕ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждането на всеки един от тях да заплати на „Т.С."
ЕАД във връзка с топлоснабдяването на апартамент в
град София, ж.к. „Хаджи Димитър", бл. *******, аб.
№ 280093, следните суми както следва: К.Н.Н.: сумата от 1050,24 лева за главница за доставена за
периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и 21,18 лева за извършено дялово разпределение за
период м.06.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумите от подаване
на исковата молба до окончателното им изплащане; сумата 262,11 лева за лихва за
забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху сумата за
дялово разпределение в размер на 5,55 лева за периода 15.08.2014г.-12.09.2017г.
срещу А.Н.Н.: сумата от 1050,24 лева за главница за
доставена за периода 01.05.2014г.- 30.04.2015г. до топлоснабдения
имот топлинна енергия, както и 21,18лева за извършено дялово разпределение за
период м.06.2014г.-м.05.2015г., ведно със законната лихва върху сумите от
подаване на исковата молба до окончателното им изплащане, сумата от 262,11 лева
за лихва за забава върху главницата за топлинна енергия и лихва за забава върху
сумата за дялово разпределение в размер на 5,55 лева за периода 15.08.2014г.-12.09.2017г.
Осъдена е „Т.С." ЕАД да заплати на К.Н.Н. на
основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300лв., представляваща разноски по
делото за адвокатско възнаграждение, както и да заплати на А.Н.Н. на основание чл. 78, ал. 3 ГПК, сумата от 300лв.,
представляваща разноски по делото за адвокатско възнаграждение.
Решението е обжалвано от
„Т.С.“ЕАД с въззивна жалба с основни доводи, че решението е неправилно и постановено при
нарушение на материалния закон, като неправилно и в противоречие с
доказателствата първоинстанционният съд е приел, че ответниците
не са потребители на топлинна енергия по смисъла на пар.1,
т.42 от ДР на ЗЕ, въпреки, че съгласно дадената легална дефиниция на понятието
„потребител на топлинна енергия” е без значение фактът дали лицето е обитавало процесния имот, респ. дали същото е консумирало топлинна
енергия в имота лично. Смята, че върху топлофицирания имот има учредено право
на ползване и въпрос между собственика и вещния ползвател и в техните отношения
е кой от тях ще стане потребител и във всички случаи смята, че отговорността за
незаплатената ТЕ е на собственика. Също така действащите за процесния
период законови разпоредби дават алтернативна възможност задълженията да бъдат
търсени както от собственика на имота, така и от лицето носител на вещно право
на ползване. Моли се обжалваното решение да бъде отменено, като се уважат
предявените искове срещу ответниците. Претендира се юрисконсултско възнаграждение и се прави възражение за
прекомерност на разноските на въззиваемия за
адвокатско възнаграждение.
Въззиваемите К.Н.Н. и А.Н.Н., чрез адв.А.с приложено
пълномощно са подали писмен отговор, в който заявяват, че оспорват жалбата и молят
да се потвърди първоинстанционното решение.
Претендират за разноски по делото.
Третото лице
помагач „Б.“ООД не е подало становище по
въззивната жалба.
Софийският градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и
наведените от страните доводи по реда на въззивното
производство и при така очертания от жалбите предмет, приема следното:
Ищецът „Т.С.“ЕАД е изложил в исковата си молба,
че между него и Н.Б.Н. (наследодател на ответниците),
а след неговата смърт и с ответниците като
съсобственици на процесния недвижим имот с адрес: София,
ЖК“Хаджи Димитър“, бл.28, вх.Д, ет.6, ап.90 съществува облигационно отношение
въз основа на договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди при Общи
условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е
необходимо изричното им приемане с нарочен акт. Поддържа, че в изпълнение на
тези общи условия е доставило за процесния период на ответниците топлинна енергия, като не е заплатена дължимата
цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни сметки,
изготвени по реда за дялово разпределение.
В отговора на
исковата молба ответниците са оспорили
исковете по основание и размер, като
оспорват наличието на облигационно отношение за доставка на топлинна енергия
между страните, включително и по отношение на наследодателя на ответниците. Изтъкват, че топлинна енергия не е потребявана, тъй като сградата, където се намира имотът, не
е топлоснабдена. Дори и да имало доставка на такава енергия,
тя била против волята на ответниците и без наличието
на каквото и да е валидно правоотношение и доставената топлинна енергия била
измерена и стойността й била пресметната в нарушение на нормативните
изисквания. Правят възражение за погасяване на задълженията по
давност, както и твърдят, че има плащане през 2017год. към Топлофикация на
задължения на наследодателя им.
С обжалваното
решение първоинстанционният съд е отхвърлил предявените искове срещу ответниците, като е приел, че независимо, че ответниците са съсобственици
на процесния имот като наследници на собственика Н.Б.Н.,
след като първоначалния прехвърлител на имота си запазил пожизнено и безвъзмездно
правото на ползване върху имота, последния следва да отговаря за разноските,
свързани с ползването на топлинна енергия, както и в тази връзка няма
доказателства за погасяване/прекратяване на учреденото в полза на прехвърлителката Я.Т.И.вещно право на ползване върху имота
за процесния период.
Софийският градски съд, като обсъди събраните по делото доказателства,
становищата и доводите на страните, съгласно разпоредбата на чл.235, ал.2 ГПК,
намира от фактическа и правна страна следното:
Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 ГПК и е процесуално допустима.
Съгласно чл.269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта- в обжалваната му
част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата. Настоящият състав на въззивния
съд намира, че първоинстанционното решение е валидно
и допустимо, поради което същия дължи произнасяне на съществото на правния спор
в рамките на заявените с въззивната жалба доводи,
съобразно нормата на чл.269, изр.2 ГПК и при обсъждането им намира, че същото е
й правилно, като споделя изложеното в мотивите и с оглед на чл.272 ГПК препраща
към тях.
Видно от
приложен нот.
акт № 31/02.04.1993г., т. 36, дело № 6882/1993г. на Е. Д.- I Нотариус при
Нотариалната служба към II Районен съд - гр. София, Я.Т.И.е подарила на сина си
Н.Б.Н. следния свой собствен недвижим имот, а именно - апартамент, находящ се в град София, ж.к. „Хаджи Димитър", бл. *******,
съвпадащ с посочененото в исковата молба топлоснабденото жилище. Посочено е в нот.
акт, че дарителката Я.Т.И.си е запазва правото на ползване върху целия имот до
края на живота си безвъзмездно.
От приложеното
удостоверение за наследници № РПД18-ТД26-1689/28.09.2018г. на Столичната община
- Район „Подуяне", се установява, че Н.Б.Н. е починал на 21.05.2014г.,
като е оставил за свои наследници своите синове – К.Н.Н.
и А.Н.Н.- ответници по делото.
По делото не са ангажирани
доказателства, че носителката на вещното право на ползване върху топлоснабдения имот - Янка Тодорова Иванова, е починала,
съответно, че учреденото в нейна полза право на собственост е погасено по друг
начин, а и няма твърдения в тази връзка в исковата молба, както и във въззивната жалба, подадена от ищеца.
Не
са приложени индивидуални справки за
имота, издадени от третото лице помагач-топлинен счетоводител „Б.Б.“ООД с име на клиент, така и не са представени
доказателства за реален отчет на уредите в имота или протоколи за неосигурен
достъп за отчет с посочване на името на потребител. Приложен е протокол от
01.02.2002год. от собствениците в сградата с адрес София ЖК“*******за сключване
на договор с „Б.Б.“ООД и към който е приложен списък
и в който фигурира името на Я.Т.И.за ап.90. и подпис на собственика.
Във връзка с основното възражение във въззивната жалба, че неправилно първоинстанционният
съд не е съобразил разпоредбите на ЗЕ във връзка с това, кой се явява
потребител и страна по договор за доставка на топлинна енергия, като смята, че
в случай, че има собственик, но при
запазено вещно право на ползване върху имота на прехвърлителя
следва да отговаря собственика, като останалото е във вътрешните им отношения въззивния съд намира, че следва да изложи следните доводи:
Съгласно пар.1, т.13 от ДР на ЗЕЕЕ/отм/
потребител е физическо или юридическо лице, което получава електрическа или
топлинна енергия от енергийното предприятие и ги ползва за собствени нужди.
Съгласно чл. 106а, ал.4 от ЗЕЕЕ/отм/ потребител на
топлинна енергия за битови нужди е собственикът или титулярът
на вещно право на ползване за топлоснабдявания имот.
Съгласно чл. 153, ал.1 и пар.1, т.42 от ДР на ЗЕ
потребител на енергия за битови нужди е физическо лице- собственик или титулярът на вещно право на ползване, който ползва топлинна
енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление за домакинството си. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота – собственост или вещно право на
ползване. В този смисъл са били както
разпоредбата на пар.1,т.42 от ДР на ЗЕ /отм., бр. 54
от 2012 г., в сила от 17.07.2012 г./ съдържаща легална дефиниция на понятието
„потребител на топлинна енергия за битови нужди”, така и разпоредбата на
чл.153, ал.1 ЗЕ. За собственика и за за ползвателя
въз основа на вещно право на ползване върху същия имот не е предвидена
солидарна отговорност, нито по силата на законова разпоредба, нито в
действащите през процесния период общи условия за
продажба на ТЕ, поради което разпоредбата на чл.122 ЗЗД, че всеки солидарен
длъжник е отговорен за цялото е неприложима. При систематическото тълкуване на
разпоредбите на чл.153, ал.1 ЗЕ, т.42 от пар.1 ДР на
ЗЕ отм. и по ЦЕЕЕ отм. се налага извод, че при конкуренция на вещни права потлебител/клиент/ се явява лицето, което реално ползва ТЕ
за докакинството си. В тази връзка правилни са
изводите на първоинстанционния съд, че след като първоначалня собственик на имота е прехвърлил собствеността
върху същия, но си е запазил вещно право на ползване “потребител на топлинна
енергия” по смисъла на цитираната разпоредба титулярът на правото на ползване, още повече, че в случая
не се й твърди и не са представени доказателства то да е погасено или
собственикът на имота да е заявил, че той ще ползва имота и в тази връзка да е
подал молба декларация за откриване на партида на негово име, въпреки
запазеното право на ползване на друго лице. Това вещно право дава изключително
право на титуляра да владее и ползва имота, като
юридически лишава от същите правомощия собственика, който остава притежател
само на т. нар. гола собственост, поради което не е юридически оправдано в тази
хипотеза той да бъде потребител на топлинна енергия. Още повече, че не се
установява по делото в случая и наследодателят на ответниците
и в последствие те като собственици и притежатели на т.нар. гола
собственост да живеят и да ползват имота,
както и да е декларирано с молба декларация до ищеца, че ще ползва имота и да им
бъде открита партида за доставената ТЕ в имота за процесния
период. По делото няма доказателства, а и твърдения за прекратяване на така
учреденото вещно право на ползване по силата на предвидените в закона прекратителни основания. Поради което не може да се направи
извод, че ответниците като собственици на имота и
само на това основание са потребители на топлинна енергия за топлоснабдявания имот и страна по облигационното отношение
с ищеца, съгласно чл.153, ал.1 от ЗЕ и съобразно чл. 57, ал. 1 ЗС. Ищецът не е
ангажирал други доказателства в подкрепа на твърдението си, че ответниците са страна по облигационното отношение, като напр.
– представен писмен договор за топлоснабдяване, молба
декларация за това, че ще ползва ТЕ в имота, както и, че той е лицето което
ползва имота при запазено вещно право на
ползване за прехвърлителя, поради което това
обстоятелство се явява недоказано, а следователно – недоказано е и наличието на
договорно отношение между страните по доставка на топлинна енергия,
въпреки указанията на съда в този смисъл
в доклада по делото. Не се установяват и плащания за процесния
период именно за ТЕ за посочения адрес и аб. №, а за
друг с различен адрес и аб. №, за да може да се
приеме, че има признание от страна на ответниците на
задълженията. Ето защо исковете са
изцяло неоснователни.
С оглед на изложените съображения и
поради съвпадение на изводите на въззивната инстанция
с тези на първоинстанционния съд обжалваното решение,
като правилно и законосъобразно следва да бъде потвърдено на основание чл.271,
ал.1 от ГПК.
При този изход на спора на въззивника не се следват разноски. Такива следва да се присъдят на въззиваемата
страна, при направено искане за присъждането им, но след като не са представени
доказателства да са направени разноски
пред въззивна инстанция от въззиваемите
и да е заплатено реално претендираното адвокатско
възнаграждение не следва да се присъждат.
С
оглед на цената на иска въззивното решение не подлежи
на касационно обжалване по правилата на 280, ал. 2 ГПК, във вр.
с чл. 69, ал. 1, т. 1 ГПК.
Воден
от гореизложеното, Софийският градски съд
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение №263049 от 01.11.2019год.
на СРС, 173-ти състав, постановено по гр.дело №65534/2017год.
Решението е постановено при участието на
„Б.“ ООД, като трето лице-помагач на страната на ищеца.
Настоящото решението е окончателно и не
подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.