МОТИВИ
към
ПРИСЪДА № 3 постановена на 09.02.2016 г.
ПО
НОХД № 220 / 2015г. по описа на РС – Г.
Обвинението е
срещу подсъдимата В.Н.О. с ЕГН **********,
родена на ***г. в гр.Х., с постоянен адрес ***, понастоящем в З. гр.С.,
българка, българска гражданка, без образование, безработна, неомъжена,
осъждана, за това, че на 22.09.2015г. в гр.Г. при условията на опасен рецидив е
отнела чужди движими вещи – дамско зимно яке, дамски анцуг, таблет, марка “А.”,
модел “Р.”, собственост на Н.С.Б. и мобилен телефонен апарат “С.Е.” с
неустановен модел, собственост на А.В.В., всички вещи на обща стойност 238,00
лева от владението на собствениците им без тяхно съгласие с намерение
противозаконно да ги присвои – престъпление по чл.196, ал.1, т.1, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Гражданско-правни
претенции в наказателното производство не са предявени и не са приети за
съвместно разглеждане в съдебното производство.
След направено
искане от подсъдимата и защитникът й за разглеждане на делото по реда на глава
двадесет и седма чл.371, т.2 от НПК, съдът с определение допусна производството
по делото да се разгледа по реда на тази глава.
Представителят
на РП-Г. поддържа обвинението, срещу подсъдимата -
както по отношение на фактическата обстановка, изложена в обвинителния акт,
така и по отношение на правната квалификация на деянието, като излага доводи за доказаност,
както от обективна, така и от субективна страна на престъплението. Счита, че с
оглед признанието на фактите от страна на подсъдимата и спецификата на
производството по реда на чл.371, т.2 от НПК, спрямо нея следва да бъде наложено
наказание при условията на чл.58а от НК.
Защитникът на
подсъдимата В.О. - адв. Т. Д. ***, пледира да се
наложи наказание в минимален размер, при условията на чл.58а от НК.
Подсъдимата В.Н.О.
призна фактите, изложени в обстоятелствената част на
обвинителния акт и се съгласи да не се събират доказателства за тях. В хода на
съдебните прения поддържа казаното от защитника си, като допълва, че съжалява
и моли съда да постанови присъда, с която да й наложи минимално наказание.
Съдът, като взе предвид направените самопризнания от подсъдимата и
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, които
подкрепят самопризнанията, при условията на чл. 373, ал.3 от НПК, ведно със
становищата и доводите на страните, намери за установена следното:
ФАКТИЧЕСКА
ОБСТАНОВКА
Св. А.В.В. *** заедно със съпругата си св.С.Б.М., дъщеря си св.Н.С.Б. и сина
си И.С.Б.. Подс.В.Н.О. *** 2015г. се установила да
живее в гр.Г.. На 24.08.2015г. тя била привлечена в качеството на обвиняема по
ДП №206/2015г. по опис на РУ – Г. за извършено от нея престъпление по чл.199
ал.1 т.4 от НК. На 25.08.2015г. спрямо нея била взета мярка за неотклонение
„Домашен арест” по цитираното ДП. Мярката за неотклонение, подс.О.
изтърпявала в дома на св.В.,***.
На 21.09.2015г.
в около 23.30 часа свидетелите В. и М. си легнали и заспали. Подс.О. и св.Б. отишли в стаята на последната. В около
02.00 часа, св.Б. също заспала. Подсъдимата решила да напусне дома на св.В.. Тя
взела наскоро закупените от св.Б. дамско зимно яке и дамски анцуг, както и
таблет марка „А.” модел „Р.”, закупен на името на И.Б., но ползван от св.Б. и
мобилен телефонен апарат „С.Е.”, неустановен модел, ползван от св.В.. Поставила
ги в сак, в който имало нейни дрехи и лични вещи и излязла на улицата. По
същото време св.Б.М.Й. бил пред дома си, находящ се в гр.Г. кв.„Л.” №**. Заедно
с него били и свидетелите С.Г.П. и Г.С.М.. Тримата възнамерявали да пътуват до
гр.С.З. с автомобила на св.Й.. Подс.В.О. отишла при
тях и след като узнала за намеренията им, помолила да пътува заедно с тях до
гр.С.З., с което тримата се съгласили. В около 03.30 часа, подс.О.
и свидетелите Й., П. и М. ***. Свидетелите паркирали автомобила в централната
част на града, след което отишли да се разхождат, а подс.О.
през това време стояла в автомобила. В около 08.30 часа, свидетелите Й., П. и М.
***, а подс.В.О. ***. В района на автогара С.З. тя
продала таблета на непознато за нея лице за сумата от 10 лева, а с останалите
отнети вещи се разпоредила по неустановен начин.
Видно от изготвената по делото
съдебно-оценителна експертиза, стойността на дамското зимно яке е 34,00 лева,
на дамския анцуг – 30,00 лева, на таблета – 169,00 лева, а на мобилния
телефонен апарат – 5,00 лева, т.е. общата им стойност е 238,00 лева.
ПО ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Горната фактическа обстановка съдът приема за
установена въз основа на събраните по делото доказателства – самопризнанията на
подсъдимата В.Н.О. - по реда на чл.371, т.2 от НПК и както и от другите събрани в наказателното производство
доказателства, приобщени към доказателствения материал по реда на чл.283 от НПК, а именно: справка за съдимост на В.Н.О. с рег. № 438/22.10.2015г.,
изд. от РС-Г.; Писмо с вх.№ ПД 32/15 от 20.10.2015г.
от Началника на РУ-Г. до РП-Г.,
ведно с Постановление за определяне възнаграждение на вещо лице;
Справка-декларация по чл.23, ал.2, и чл.24, ал.2 от Наредба № 2 от 2015г. за
вписването, квалификацията и възнагражденията на вещите лица от Ж.А.Т. и Постановление
за назначаване на експертиза от 23.09.2015г. от р..п. С. А. И. при РУ гр.Г.;
Уведомление на основание чл.212, ал.3 от НПК от разсл.полицай
С.И. при РУ на МВР Г. до ОП-С.З.; Докладна записка от
мл.експ.Т.Д.С. при РУ-Г. с
УРИ *********** до Началника на РУ-Г.; Протокол за
разпит на свидетел – 6 /шест/ броя; Карта състояние на наказателно
производство; Касов бон; Договор за мобилни услуги с Т. – 2 /два/ броя; Постановление
от С.И., разсл.полицай при РУ гр.Г. с рег.№ ******* ; Докладна записка относно работа по
Постановление № ******** на р.п. С.И. при РУ-Г. до
Началника на РУ-Г. чрез Началник група КП, с УРИ № *********;
Постановление от С.И., р.п. при РУ гр.Г. с рег.№*********;
Справка за издирвани вещи от И.Т.П. при РУ-Г.;
Обяснение от В.Н.О.; Докладна записка относно работа по Постановление № *******
на р.п. С.И. с УРИ ********** до Началника на РУ-Г.
чрез Началник група КП; Постановление за принудително довеждане на обвиняем и
обявяване за ОДИ от 23.09.2015г.; Обяснение от В.Н.О.; Постановление за назначаване на експертиза от
23.09.2015г. от р.п. С.И. при РУ гр.Г.; Съдебно-оценителна експертиза,
изпълнена от вещото лице Ж.А.Т.; Справка-декларация; Постановление за
предоставяне на правна помощ от р.п. С.И. при РУ-Г.;
Искане от С.И., р.п. при РУ Г. за определяне на адвокат за осъществяване на
правна помощ до АС АК – С.З.; Искане за изготвяне на справка за съдимост с рег.№
******** на р.п. С.И. при РУ-Г. до БС при РС-Г.; Справка за
съдимост с рег.№ ******** на В.Н.О.,***; Постановление за привличане на
обвиняем; Протокол за разпит на обвиняем;
Предложение за изготвяне на искане за налагане на мярка за неотклонение
“Задържане под стража” от р.п. С.И. при РУ-Г. до РП-Г. с рег.№*********;
Постановление за задържане на обвиняем до 72 часа с вх.№ 577/2015г. от
24.09.2015г. на РП-Г.; Искане с вх.№ 577/2015г. от
25.09.2015г. на основание чл.64, ал.1 от НПК от РП-Г.
до РС-Г.; заверено копие от Определение №
210/25.09.2015г. по ЧНД № 207/2015г. по описа на РС-Г.
– 2 /два/ броя; Постановление за привличане на обвиняем от 29.09.2015г.; Протокол за разпит на обвиняем; Протокол за предявяване на разследване и
Заключително мнение, а така също и от показанията на свидетелите А.В.в., С.Б.М.,
Б.М.Й., С.Г.П., Г.С.М. и Н.С.Б. – дадени в досъдебното производство.
По делото не
се установиха доказателства противни на така възприетата фактическа обстановка,
което да налага отделното им обсъждане.
Съдът при
преценката на самопризнанията на подсъдимата, намери, че същите се подкрепят от
събраните на досъдебното производство писмени и гласни доказателства, поради
което обяви, че ще ги ползва при постановяване на присъдата си, без да събира
доказателства за тези факти.
Цитираните
доказателства и доказателствени средства дават основание на съда да направи
единствения възможен извод относно главния факт в процеса – има ли извършено
престъпление и кой е неговият автор– подсъдимата В.Н.О. с ЕГН **********, е автор на процесното деяние – кражба, което мотивира съда да приеме,
че обвиненията срещу нея са доказани по несъмнен начин.
ОТ ПРАВНА СТРАНА:
При
така установената фактическа обстановка съдът намира за доказано по несъмнен и
безспорен начин, че подсъдимата В.Н.О. с ЕГН
********** е извършила престъпление по
чл.196, ал.1, т.1, във вр.чл.194, ал.1, във вр.чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
Подсъдимата В.Н.О.,
на 22.09.2015г., е осъществила изпълнителното деяние „отнемане” в двете му
части – прекратил е фактическата власт на собствениците Н.С. Б. и А.В.В., върху
вещите предмет на престъплението и е установила своя трайна фактическа власт
върху тях - имала е възможност да се разпорежда с отнетите вещи като със свои –
така, както намери за добре, което всъщност е и направила.
От
установената фактическа и правна обстановка и от обективираните
действия на подсъдимата В.О. се налага извода, че от субективна страна,
престъплението е извършено от нея - виновно, при форма на вината - пряк умисъл.
Подсъдимата е съзнавала общественоопасния характер на
деянията, предвиждала е общественоопасните им
последици и е искал и пряко е целял тяхното настъпване.
Подсъдимата В.Н.О.
с ЕГН ********** е многократно
осъждана. Осъжданията, които са от значение за квалификацията на деянието,
предмет на настоящото дело са:
-С Определение
по ЧНД 132/2013г. в сила от 02.08.2013г., по НОХД № 107/2013г.; по НОХД №
109/2013г.; по НОХД № 63/2013г.; по НОХД № 47/2013г.; по НОХД № 64/2013г.
всички на РС – Г., е определено едно общо наказание на В.Н.О. – най-тежкото от
тях – 2 /две/ години лишаване от свобода, което да бъде изтърпяно при „строг”
първоначален режим в затворническо заведение от закрит тип.
Наказанието е
изтърпяно на 18.01.2015г.
Престъплението, предмет на настоящото
наказателно производство е извършено от В.О. на 22.09.2015г. - преди да са изтекли 5 години
от изтърпяване на определеното общо наказанието „Лишаване от свобода” по ЧНД
132/2013г. на РС – Г..
Ето защо, съдът
прецени, че деянието е извършено от подс.О. в
условията на опасен рецидив по смисъла на чл.29, ал.1, б.”а” и б.”б” от НК и
престъплението следва да се квалифицира като такова по чл.196, ал.1, т.1 от НК,
тъй като тя е извършила престъплението, след като е била осъждана за тежко
умишлено престъпление на лишаване от свобода не по-малко от една година,
изпълнението на което не е отложено по чл.66 от НК и след като е била осъждана повече
от два пъти на лишаване от свобода за умишлени престъпления от общ характер,
като поне за едно от тях изпълнението на наказанието не е отложено по чл.66 от НК и към датата на извършване на деянието не са изтекли пет години от
изтърпяване на наказанията по предишните присъди съгласно чл.30, ал.1 от НК.
ОТНОСНО ВИДА И
РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата В.О., съдът се съобрази с двата
основни принципа, върху които е изградена наказателно–правната ни
система-принципа на законоустановеност и принципа на
индивидуализация на наказанието, както и с целите на наказанието, залегнали в
чл.36 НК.
Относно първия
принцип – на законоустановеност на наказанието - в
специалния текст на НК е предвидено наказание лишаване от свобода от 2 /две/ до
10 /десет/ години - за престъплението по чл.196,
ал.1, т.1, във вр. чл.194, ал.1, вр.чл.29,
ал.1, б.”а” и б.”б” от НК.
С оглед
спазването на втория принцип, съдът при така възприетата фактическа обстановка,
обсъди обществената опасност на деянието, личността на подсъдимия, мотивите му
за извършване на престъплението, както и всички смекчаващи и отегчаващи
отговорността обстоятелства по смисъла на чл.54 от НК.
При определяне
вида и размера на наказанието на подсъдимата В.О., съдът приема като смекчаващи
вината обстоятелства – направените самопризнания пред органите на досъдебното
производство и в съдебно заседание, спомогнали за разкриване на обективната
истина, критичното й отношение към извършеното деяние, ниската стойност на
отнетото имущество и тежкото материално положение на В.О. и ниския й социален
статус, а като отегчаващи – многобройните й предходни осъждания за престъпления
против собствеността – извън необходимите за квалификацията на деянието като
такова по чл.29, ал.1, б.” и б.”б” от НК.
Съдът взе предвид разпоредбата на чл.373, ал.2 от НПК, относима
към конкретния случай и предвиждаща задължително приложение на чл.58а от НК.
Воден
от гореизложеното, съдът, отчитайки съотношението между наличните смекчаващи и
отегчаващи отговорността обстоятелства /в случая не са налице нито многобройни, нито изключителни смекчаващи
отговорността обстоятелства, за да се приложи чл.55 от НК/, определи на
подсъдимата В.О., наказание по
общия ред на чл.54 от НК – при превес на смекчаващите обстоятелства -
ориентирано към минималния размер, предвиден за престъплението, а именно
„лишаване от свобода” за срок от 2 /две/ години, което на основание чл.373,
ал.2 НПК, във връзка с чл.58а от НК, намали с една трета, поради което му
наложи наказание „лишаване от свобода” за срок от 1 /една/ година и 4 /четири/
месеца.
Имайки, предвид че подсъдимата
В.О., с оглед на предходните й осъждания и търпени от нея наказания се явява
рецидивист по смисъла на ЗИНЗС, съдът постанови така определеното и наложено
общо наказание да се изтърпи от нея при първоначален „строг” режим в
затворническо заведение от закрит тип съгласно чл.60, ал.1 и чл.61, т.2 от ЗИНЗС.
Така
индивидуализираното по вид и размер на подсъдимата В.Н.О. с ЕГН **********, наказание, съдът намира,
че ще съдейства за поправянето на подсъдимата и за постигане на поставените от
закона превантивни цели, както по отношение на нея, така и по отношение на
останалите членове на обществото - чл. 36 ал. 1 от НК.
ПО РАЗНОСКИТЕ ПО ДЕЛОТО
Предвид факта,
че настоящият съдебен състав призна подсъдимата В.Н.О. с ЕГН ********** за виновна по повдигнатото й
обвинение, намери, че на основание чл.189, ал.3 от НПК разноските по делото в
размер на 91,18 лева – за вещо лице, следва да бъдат присъдени в нейна тежест.
Ето защо осъди подсъдимата В.О. да заплати по сметка на ОД на МВР – С.З. сумата
61,18 лева – за изготвяне на съдебно – оценъчна експертиза и да заплати сумата
от 30.00 лева – по сметка на РС-Г. – за вещо лице
ПРИЧИНИ И
УСЛОВИЯ, СПОСОБСТВАЛИ ЗА ИЗВЪРШВАНЕ НА ПРЕСТЪПЛЕНИЕТО
Причините и
условията за извършване на престъплението са ниското правно съзнание на от
подсъдимата, трайно изградените престъпни навици и стремежът й за
облагодетелстване по неправомерен начин.
Водим от
горните мотиви съдът постанови присъдата.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:
/ Х.А. /