№ 21644
гр. *******************, 28.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 85 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и първи ноември през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА
ТОШЕВА
при участието на секретаря РАЛИЦА Г. НАКОВА
като разгледа докладваното от ДЕСИСЛАВА Г. ИВАНОВА ТОШЕВА
Гражданско дело № 20241110133729 по описа за 2024 година
Производството е образувано по искова молба /уточнена с молба с вх. №
244160/26.07.2024 г. и с молба с вх. № 267634/21.08.2024 г./ на ***********************
срещу ЗК *********************** АД, с която са предявени осъдителни искове за
следните суми: 12.09 лв. – непогасен остатък от дължимо застрахователно обезщетение по
щета № 0000-5000-22-000382 във връзка с вредите по 1 метър метална мантинела, настъпили
в резултат на ПТП на 08.02.2021 г. в гр. *******************, причинено от застрахован
при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите, ведно
със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното плащане; 1.18 лв. – мораторна лихва за
периода от 13.07.2022 г. до 06.06.2024 г. Претендират се разноските по делото и
юрисконсултско възнаграждение.
Ищецът твърди, че на 08.02.2021 г. е настъпило ПТП по вина на водача на лек
автомобил марка ********************, с рег. № *****************, който поради
движение с несъобразена с пътните условия скорост самокатастрофирал в металната
мантинела отдясно на бул. ******************** /с посока към **********************/,
при което увредил 1 метър от нея. Сочи, че мантинелата представлява ограничителна
система за ППС и е част от транспортната инфраструктура, поради което е собственост на
***********************. Излага, че е възложил на трето лице възстановяване на щетите,
за което заплатил сумата от 60.44 лв. Поддържа, че към момента на събитието за
управлявания автомобил от виновния за произшествието водач е имало сключена
задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите при ответника.
Твърди, че е предявил застрахователна претенция пред ответника за изплащане на
обезщетение в размер на 60.44 лв. и е образувана щета № 0000-5000-22-000382, но получил
плащане на обезщетение в размер на 48.35 лв. Претендира непогасения остатък в размер на
12.09 лв. Излага, че ответникът е изпаднал в забава на 13.07.2022 г., когато е изтекъл срокът
за плащане по претенцията на ***********************.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба, с който
1
оспорва предявените искове. Твърди, че претенцията е удовлетворена извънсъдебно с два
банкови превода в размер, определен по експертна оценка и съответстващ на действителния
размер на вредите, а именно в размер на 60.44 лв. Поради неоснователност на главния иск
оспорва и акцесорния иск. Моли за отхвърляне на исковете. Възразява срещу искането за
присъждане на разноски в негова тежест, защото не е дал повод за завеждане на делото.
Претендира разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Съдът, като съобрази доводите на страните и обсъди събраните по делото
доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намира от фактическа и правна
страна следното:
Предявени са обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна
квалификация чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
Обект на застраховане по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите съгласно чл. 477, ал. 1 КЗ е гражданската отговорност на застрахованите
физически и юридически лица за причинените от тях на трети лица имуществени и
неимуществени вреди, свързани с притежаването и/или използването на моторни превозни
средства, за които застрахованите отговарят съгласно българското законодателство или
законодателството на държавата, в която е настъпила вредата.
С чл. 432, ал. 1 КЗ е признато право в полза на увреденото лице, спрямо което
застрахованият е отговорен по чл. 45 ЗЗД, на пряк иск срещу застрахователя по застраховка
„Гражданска отговорност“ за заплащане на дължимото обезщетение.
С разпоредбата на чл. 498, ал. 3 КЗ допустимостта на прекия иск на увреденото лице
при настъпване на застрахователно събитие е обвързана от предявяване на претенция за
плащане пред застрахователя по задължителна застраховка „Гражданска отговорност“ на
автомобилистите и изтичане на тримесечен срок от искането за доброволно плащане, отказ
на застрахователя да плати обезщетение или несъгласие на увреденото лице с размера на
определеното или изплатеното обезщетение. По този начин законодателят е въвел
допълнителна процесуална предпоставка за възникване на право на иск на увреденото лице.
В случая с Определение № 39646/01.10.2024 г. са обявени за безспорни отправянето на
писмена застрахователна претенция от ищеца към ответника, по която е образувана щета №
0000-5000-22-000382 и доброволно плащане от ответника на застрахователно обезщетение
на ищеца във връзка с процесното ПТП в размер на 48.35 лв. *********************** в
качеството си на увреден не е съгласна с размера на изплатеното обезщетение, поради което
съдът приема, че главният иск е предявен при наличие на специфичната процесуална
предпоставка по чл. 498, ал. 3, пр. 3 КЗ, респ. той е допустим.
За основателността на главния иск в доказателствената тежест на ищеца е да установи
следните обстоятелства: предпоставките по чл. 45, ал. 1 ЗЗД – че има вземане за непозволено
увреждане срещу водач на МПС, фактическият състав на който е виновно и противоправно
поведение на водача, в причинна връзка с което са произлезли твърдените имуществени
вреди, както и какъв е техният размер; наличие на застрахователно правоотношение,
произтичащо от договор за застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите
между делинквента и ответника – застраховател, валидно към датата на настъпване на
застрахователното събитие.
В случая с Определение № 39646/01.10.2024 г. като безспорни и ненуждаещи се от
доказване са обявени и следните обстоятелства: наличие към процесната дата на
действително застрахователно правоотношение по договор за задължителна застраховка
„Гражданска отговорност“ на автомобилистите за лек автомобил марка
********************, с рег. № *****************; настъпване на ПТП на 08.02.2021 г. в
гр. *******************, в резултат на виновното и противоправно поведение на водача на
лек автомобил марка ********************, с рег. № *****************, при което е
увреден 1 метър метална мантинела отдясно на бул. ******************** /с посока към
2
**********************/ – собственост на ***********************, като стойността на
щетата е в размер на 60.44 лв.
Щом всички обстоятелства от фактическия състав на главното вземане са безспорни,
то за ищеца е възникнало вземане срещу ответника за сума в размер на 60.44 лв. По делото е
безспорно плащането от ответника на обезщетение в размер на 48.35 лв., поради което
дължимият остатък е в размер на 12.09 лв.
За основателността на иска с правно основание чл. 86, ал. 1 ЗЗД за мораторна лихва
ищецът следва да докаже наличието на главен дълг, изпадането на ответника в забава и
размера на обезщетението за забава. В случая по делото е установено, че през
претендирания период на забава ответникът е имал частично непогасено главно задължение
към ищеца – за сума в размер на 12.09 лв. Следователно за него е възникнало задължение и
за мораторна лихва върху него, размера на която съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на сумата от 2.81
лв. В случая обаче ищецът претендира мораторна лихва в по-малък размер – 1.18 лв., от
който съдът е обвързан с оглед принципа на диспозитивното начало.
Видно е от платежния документ на л. 60, че на 24.09.2024 г. ответникът е платил на
ищеца сума по настоящото дело в общ размер на 14.51 лв., а ищецът изрично признава
получаването на плащането. С това плащане остатъкът от главното вземане на ищеца в
размер на 12.09 лв. е погасен, ведно със законната лихва за периода от 07.06.2024 г. до датата
на плащането – 24.09.2024 г., размера на която съдът определи по реда на чл. 162 ГПК с
помощта на интернет калкулатор на законната лихва и приема, че възлиза на 0.50 лв., като е
погасена и претедираната мораторна лихва. Следователно всички процесни вземания са
погасени чрез плащане, извършено в хода на процеса, респ. предявените искове следва да
бъдат изцяло отхвърлени.
По разноските:
Съдът намира, че ответникът е станал повод за завеждане на настоящото
производство, незаплащайки в цялост дължимата от него сума по претенцията на ищеца
въпреки изпратената му покана, както и на мораторната лихва върху нея, поради което
отговорността за разноските следва да бъде разпределена по правилото на чл. 78, ал. 1 ГПК.
За да достигне до този извод, съдът съобрази, че от представените писмени доказателства се
установява, че ищецът е предявил извънсъдебно регресната си претенция към ответника на
13.04.2022 г., а плащане на остатъка от главницата и на мораторната лихва върху него е
извършено едва в хода на процеса. Ето защо и на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
ответникът следва да заплати на ищеца разноски в общ размер на 150 лв., както следва: 50
лв. – държавна такса; 100 лв. – юрисконсултско възнаграждение.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ поради плащане в хода на процеса предявените от
***********************, БУЛСТАТ *********************, със седалище и адрес на
управление: гр. *******************, ул. ********************, срещу ЗК
*********************** АД, ЕИК *********************, със седалище и адрес на
управление: гр. *******************, бул. ******************** № 67А, искове с правно
основание чл. 432, ал. 1 вр. чл. 498, ал. 3 вр. чл. 493, ал. 1, т. 2 КЗ и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за
заплащане на следните суми: 12.09 лв. – непогасен остатък от дължимо застрахователно
обезщетение по щета № 0000-5000-22-000382 във връзка с вредите по 1 метър метална
мантинела, настъпили в резултат на ПТП на 08.02.2021 г. в гр. *******************,
причинено от застрахован при ответника водач по застраховка „Гражданска отговорност“ на
3
автомобилистите, ведно със законната лихва от 07.06.2024 г. до окончателното плащане; 1.18
лв. – мораторна лихва за периода от 13.07.2022 г. до 06.06.2024 г.
ОСЪЖДА ЗК *********************** АД, ЕИК *********************, със
седалище и адрес на управление: гр. *******************, бул. ******************** №
67А, да заплати на ***********************, БУЛСТАТ *********************, със
седалище и адрес на управление: гр. *******************, ул. ********************, на
основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 150 лв. – разноски по делото.
Решението подлежи на обжалване пред СГС в 2-седмичен срок от връчването му
на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
4