Решение по дело №252/2019 на Административен съд - Шумен

Р    Е     Ш     Е     Н     И     Е

 

№ ...........

град Шумен, 30.10.2019 г.

 

В  ИМЕТО  НА  НАРОДА

 

 

   Шуменският административен съд в публичното заседание на двадесет и първи октомври две хиляди и деветнадесета година в следния състав:

                                                          Председател: Росица Цветкова        

                                                             Членове:     Снежина Чолакова

                                                                                     Бистра Бойн               

при секретаря  Ив. Велчева

и с участие на прокурор М. Георгиева от ШОП

като разгледа докладваното от административен съдия Б.Бойн КАНД №252 по описа за 2019 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

          Производството е по реда на чл.63 ал.1 изр.второ от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК).

           Образувано е по касационна жалба от Т.Т.Т. с ЕГН: ********** *** срещу Решение № 452/15.07.2019г., постановено по ВНАХД № 1246/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен, с което е потвърдено Наказателно постановление № 19-1729-000103/26.02.2019год. на Началник РУ  към ОДМВР- Шумен, РУ Шумен,  с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.1 т.1  предложение първо и второ от ЗДвП на жалбоподателя  е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 10/десет/ лева, на основание чл.185 от ЗДвП, административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева и на основание чл.185 от ЗДвП му е наложено административно наказание „глоба“ в размер на 20/двадесет/ лева. В жалбата се твърди, че въззивният съд не е приложил правилно материалния закон, понеже от събраните по делото доказателства се установявало безспорно, че жалбоподателя не е осъществил нарушението за което е санкциониран, понеже е представил свидетелство за управление на МПС с изтекъл срок на валидност. Сочи, че описанието на нарушението не било пълно и точно и липсва единство между АУАН и НП по отношение на нарушените разпоредби. С оглед на тези съображения  се иска настоящата инстанция да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение, както и да отмени потвърденото с него наказателно постановление. В открито съдебно заседание, редовно призован не се явява.

           Ответникът по касация- ОД на МВР-гр.Шумен не изпраща процесуален представител в открито съдебно заседание и не изразява становище.  

           Представителят на Шуменска окръжна прокуратура намира жалбата за процесуално допустима, а разгледана по същество- за неоснователна. Смята, че решението на районния съд е правилно и законосъобразно, поради което предлага то да бъде потвърдено.

           Настоящата съдебна инстанция, след като прецени допустимостта на жалбата и обсъди направените в нея оплаквания, становищата на страните, събраните по делото доказателства и извърши проверка на обжалваното решение съобразно разпоредбите на чл.218 и чл.220 от АПК, намира за установено следното:

           Касационната жалба е допустима като подадена в законоустановения срок по чл.211 ал.1 от АПК от легитимирано лице, имащо право и интерес да обжалва съдебния акт, съгласно разпоредбата на чл.210 ал. 1 от АПК и при спазване на изискванията на чл.212 от АПК. Разгледана по същество, същата се явява неоснователна.  Съображенията за това са следните:

            С обжалваното решение е потвърдено Наказателно постановление № 19-1729-000103/26.02.2019год. на Началник РУ  към ОДМВР- Шумен, РУ Шумен,  с което на основание чл.53 от ЗАНН, чл.183 ал.1 т.1  предложение първо и второ от ЗДвП на жалбоподателя са наложени три административни наказания: „глоба“ в размер на 10.00 лева за нарушение по чл.100 ал.1 т.1т.1 от ЗДвП; на основание чл.185 от ЗДвП, „глоба“ в размер на 20.00лв. за нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДвП и на основание чл.185 от ЗДвП „глоба“ в размер на 20.00лв. за нарушение на чл.147 ал.1 от ЗДвП.

             Въззивният съд е приел за установено от фактическа страна, че жалбоподателят на 18.02.2019г., в 17.00 часа по ул.“Бургаско шосе“ в с.Радко Димитриево в посока изхода за гр.Смядово управлявал лек автомобил „****“ с рег.№****, собственост на „Агенция за събиране на задължения “ ЕООД, без да носи свидетелство за управление на МПС и контролен талон към него; притежаваното СУ на МПС било с изтекъл срок на валидност до 03.12.2018г., като автомобилът не бил представен на годишен технически преглед. Водачът бил спрян за проверка по време на специализирана полицейска операция от служители на РУ Шумен, като от залепения стикер за ГТП и издадения към него талон, както и от направено запитване до дежурната част на РУ Шумен относно свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя, било установено, че жалбоподателя не носи свидетелство за управление на МПС, което било с изтекъл срок на валидност и контролен талон към него, както и че автомобилът не е преминал годишен технически преглед. За така установеното нарушение бил съставен Акт за установяване на административно нарушение № 164055 от 18.02.2019г., в който като нарушени били посочени разпоредбите на чл.100 ал.1 т.1, чл.150а ал.1 и чл.147ал.1 от ЗДП от ЗДвП. Актът бил съставен в присъствието на нарушителя и бил подписан без възражения. Впоследствие не било депозирано писмено възражение в срока по чл.44 ал.1 от ЗАНН. Въз основа на така съставения акт и материалите в административно-наказателната преписка било издадено процесното Наказателно Постановление.

             Въззивният съд е установил, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на обжалваното наказателно постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения на нормите на ЗАНН, водещи до неговата отмяна. Наказателното постановление  е издадено от компетентен орган- Началник РУ към  ОД МВР  Шумен, съгласно Заповед Рег. № 8121з-515/14.05.2018г. на Министър на вътрешните работи. В акта за установяване на административно нарушение, а в последствие и в наказателното постановление, нарушението е било описано пълно и ясно, като са били посочени всички елементи от обективната страна на състава му, както и допълнителните относими към него обстоятелства. По този начин, е била осигурена възможност на нарушителят да разбере за извършването на какво конкретни нарушение е ангажирана административно-наказателната му отговорност и да организира пълноценно защитата си.

             Настоящият съдебен състав споделя, както установената от съда фактическа обстановка, така и направените въз основа на нея правни изводи, които не следва да повтаря и на осн.чл.221 ал.2 от АПК препраща към мотивите на първоинстанционния съд.

             Съгласно чл.100 ал.1 т.1, водачът на моторно превозно средство е длъжен да носи свидетелство за управление на моторно превозно средство от съответната категория и контролния талон към него, като при нарушение санкцията е по чл.183 ал.1 т.1  предложение първо и второ от ЗДвП в размер на 10.00лв. Притежаваното от жалбоподателя свидетелство за управление на МПС  е с изтекъл срок на валидност, което не се оспорва и управлението на МПС е било осъществено в нарушение на чл.150а ал.1 от ЗДП. Отделно управляваният от него лек автомобил „****“ с рег.№**** не е преминал задължителен годишен технически преглед, като по този начин виновно е бил нарушен чл.147 ал.1 Съгласно чл. 185, за нарушение на ЗДвП и на издадените въз основа на него нормативни актове, за което не е предвидено друго наказание, виновните се наказват с глоба 20 лв., като съобразно тази санкционна разпоредба на водача е била наложена глоба определена в абсолютен размер. Нарушенията са описани пълно и правилно са посочени релевантните материалноправни разпоредби. Липсва противоречие между акта и издаденото въз основа на него НП и направените в тази насока възражения от касатора са неоснователни. Не се представиха доказателства за твърдяното репресивно поведение на служителите на МВР, довело до психологически стрес водача и съответно до невъзможност да напише възражение в акта. Същият не е възползвал и от законовата възможност да възрази впоследствие преди издаването на НП.

            Ограничен в пределите на касационната проверка до релевираните с жалбата пороци на решението, настоящият съдебен състав не намира основания за неговата отмяна. Служебната проверка по чл.218 ал.2 от АПК не установи основания за нищожност, недопустимост на атакуваното решение или несъответствие с материалния закон. С оглед изложеното, Шуменският административен съд намира касационната жалба за неоснователна, а решението на Районен съд- гр.Шумен за правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила.

           Водим от горното и на основание 63 ал.1 изр.2 от ЗАНН и чл.221 ал.2  от АПК

 

Р  Е  Ш  И :

 

             ОСТАВЯ В СИЛА решение № 452 от 15.07.2019г., постановено по ВНАХД № 1246/2019г. по описа на Районен съд- гр.Шумен.

         

              Решението е окончателно.

 

 

             ПРЕДСЕДАТЕЛ:........................           ЧЛЕНОВЕ: 1. ...................

         

                                                                                                            2. .......................

 

 

ЗАБЕЛЕЖКА:Решението е окончателно и не подлежи на обжалване. Влязло в сила на 30.10.2019 г.