№ 254
гр. Пловдив, 25.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 2-РИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в
публично заседание на двадесет и пети март през две хиляди двадесет и втора
година в следния състав:
Председател:Нестор Сп. С.
Членове:Емилия Ат. Брусева
Радка Д. Чолакова
при участието на секретаря Катя Н. Митева
като разгледа докладваното от Емилия Ат. Брусева Въззивно търговско дело
№ 20215001000657 по описа за 2021 година
Производство по чл.258 и сл.от ГПК.
Постъпила е въззивна жалба вх. №267587/14.07.2021г. от А. Д. ХР.
ЕГН ********** от **** – чрез пълномощника и адв. И.С., със съдебен адрес:
**** против Решение № 260242 от 18.06.2021г., постановено по т.д.
№1272/2020г. по описа на О.С.- П., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от А. Д. ХР. ЕГН ********** от **** против „Б.Д.“ АД – ****
иск за признаване за установено, че А. Д. ХР. не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С.
сума над 8 433.02 евро до размер от 15132.28 евро, представляваща главница
по договор за ипотечен кредит за потребителски нужди №***/07.06.2013г. и
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. ХР. ЕГН ********** от
**** против „Б.Д.“ АД – **** иск за признаване за установено, че А. Д. ХР.
не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С. сумата 16 813.38 лева, представляваща законна
лихва върху главницата по договор за ипотечен кредит за потребителски
нужди №***/07.06.2013г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№**/****г. по описа на Р.С. - Ч..
Жалбоподателят А. Д. ХР. ЕГН ********** от **** – чрез
пълномощника и адв. И.С., със съдебен адрес: **** моли съда да отмени
1
решението в обжалваната му част и да признае за установено, че не дължи на
„Б.Д.“ АД – **** посочените суми, предмет на принудително изпълнение по
изп. д. №****/****г. по описа на ЧСИ Г.И., №*** на Камарата на ЧСИ.
Намира за неправилни изводите на първоинстанционния съд относно
тъждество на ефекта на съдебното решение и издадената заповед за
изпълнение по отношение срока на погасителната давност. Счита, че
независимо, че се ползва със стабилитет, заповедта за изпълнение не
притежава сила на пресъдено нещо и като изпълнително основание, дори да е
влязла в сила, не може да породи последиците на чл.117 ал.2 от ЗЗД. Счита,
че дори и да се приеме противното, то за акцесорното вземане за законна
лихва намира за приложима кратката тригодишна давност.
Твърди необоснованост на съдебния акт. Възразява срещу направените
изводи и неправилното приложение на материалния закон.
Въззиваемата страна „Б.Д.“ АД – **** с отговор на въззивната жалба от
20.08.2021г. оспорва същата и молят решението в обжалваната му част да се
потвърди.
Съдът разгледа становищата и възраженията на двете страни,
събраните по делото доказателства и намери за установено следното:
Претендирано е от ищеца А. Д. ХР. да се признае за установено по
отношение на „Б.Д.“ АД /правоприемник на „С.Ж.Е.“ АД/, че ищцата не
дължи на ответника сумата 29 632.03 лева – главница по договор за кредит
№***/07.06.2013г., сумата 16813.38 лева – лихва върху главницата по
договора, сумата 2 104.29 лева – неолихвяема сума – всички предмет на
принудително изпълнение по изпълнително дело №****/****г. по описа на
ЧСИ Г.И., рег.№*** на Камарата на ЧСИ.
Твърди се, че след узнаване за издадената заповед за изпълнение и
изпълнителен лист от 17.03.2015г. по ч.гр.д. №**/****г. по описа на Р.С. - Ч.,
ищцата е извършила доброволно плащания по банкова сметка при ответната
банка, като е погасила 9 046.30 евро от главницата по кредита. Посочва, че
последният е предмет на договор между страните - ипотечен кредит за
потребителски нужди №***/07.06.2013г. за сумата 16 300 евро. Твърди, че на
14.10.2020г. и е връчена покана за доброволно изпълнение по изпълнително
дело №****/****г. по описа на ЧСИ Г.И.. Твърди, че по същото дело е бил
насрочен и извършен опис на недвижим имот, съсобствен на ищцата с трети
2
лица. Твърди, че от издаване на изпълнителния лист на 17.03.2015г. до
извършване на описа на 15.10.2020г. са изминали повече от пет години. С
оглед на изтеклата погасителна давност твърди, че е погасено правото на
ответника за принудително изпълнение на претендираното материално право.
Твърди погасяване и на самото материално право в изискуемия размер,
поради извършено плащане на задължението.
Твърди, че не дължи по изпълнителното дело сумата 29 632.03 лева –
главница по договор за кредит №***/07.06.2013г., сумата 16813.38 лева –
лихва върху главницата по договора, сумата 2 104.29 лева – неолихвяема
сума.
От страна на ответника „Б.Д.“ АД е подаден отговор на исковата молба.
С него Банката оспорва изцяло претенциите. Твърди, че е кредитор на
ответницата по договор за ипотечен кредит за потребителски нужди от
07.06.2013г., сключен с праводателя на банката – „С.Ж.Е.“ АД, който е бил
усвоен на 12.06.2013г. и обезпечен с договорна ипотека. Твърди, че поради
непогасяване в срок на месечните погасителни вноски и допусната забава в
плащанията повече от 90 дни, Банката е упражнила правото си да превърне
кредита в предсрочно изискуем. Поради настъпилата предсрочна изискуемост
на 13.03.2015г. в Р.С. - Ч. е подала заявление за издаване на заповед за
изпълнение и изпълнителен лист. Твърди, че такива са издадени на
17.03.2015г. Посочва, че на 09.06.2015г. въз основа на издадения
изпълнителен лист е образувано изпълнително дело №***/****г. по описа на
ЧСИ Г.И., по което е наложена възбрана на недвижим имот, запор на банкови
сметка на ищцата. Твърди, че на 21.10.2015г. е наложена възбрана върху 1/3
идеална част от притежаван от А.Х. в съсобственост недвижим имот – ПИ
№*-*** с площ 520 кв.м., ведно с построените в него сгради. Твърди, че опис
на имота е бил насрочен за 30.03.2016г., отложен за 15.04.2016г. и не е бил
извършен, поради постигната договорка за доброволно изплащане на
задължението. Счита, че искането за извършване на опис е действие на
взискателя, годно да прекъсне давността, тъй като представлява действие за
принудително изпълнение по см. На чл.116 б. „в“ от ЗЗД. Твърди, че след
обединяването на „С.Ж.Е.“ АД и „Б.Д.“ АД, считано от 30.04.2020г., въз
основа на молба от 15.06.2020г. „Б.Д.“ АД е конституирана като взискател по
изп. д. №***/****г. против ищцата. Именно в качеството си на такъв е
3
уведомена от ЧСИ И. за прекратявяне на изпълнителното дело на основание
чл.433 ал.1 т.8 от ГПК. Твърди, че на 28.07.2020г. е образувала ново
изпълнително дело - №****/****г. по описа на ЧСИ И., по което е поискано
извършване на опис и публична продан на ипотекирания в полза на банката
недвижим имот. Счита, че независимо от прекратяването на първоначално
образуваното изпълнително дело, поради перемпция, вземането на банката по
издадения изпълнителен лист не е погасено по давност, тъй като от
последното изпълнително действие е започнала да тече нова давност.
Не са подадени допълнителна искова молба и допълнителен отговор.
Не се спори между страните относно обстоятелството, че между
ответницата А.Х. и праводателя на банката – „С.Ж.Е.“ АД е бил сключен
договор за ипотечен кредит за потребителски нужди от 07.06.2013г. който е
бил усвоен на 12.06.2013г. Горното се установява и от представените с
исковата молба договор №***/07.06.2013г. и история на сметка ********** за
периода 12.06.2013г. – 30.04.2020г. с титуляр А.Х.. Не се спори и относно
обстоятелството, че въз основа на изпълнителен лист от 17.03.2015г., издаден
по ч.гр.д. №**/****г. на РС - Ч. е образувано изпълнително производство по
изп. д. №***/****г. по описа на ЧСИ Г.И..
Видно от удостоверяването върху изпълнителния лист, извършено от
ЧСИ И., поканата за доброволно изпълнение до длъжника по изпълнителния
лист А.Х. е връчена на 31.07.2015г., последното валидно изпълнително
действие по делото е на 31.08.2017г., а на 15.04.2020г. производството по тава
дело е прекратено на основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК.
Видно от представената покана за доброволно изпълнение изх.
№59887/14.10.2020г., изпратена до ищцата А. Д. ХР., въз основа на
изпълнителния лист, издаден по ч.гр.д. №**/****г. по описа на РС – Ч., е
образувано изпълнително дело №****/****г. по описа на ЧСИ И. против
ищцата с взискател „Б.Д.“ АД. Видно от съдържанието на поканата наложен е
запор на банкови сметки, възбрана на недвижим имот и е насрочен опис.
От заключението на вещото лице В.Е.Н. по допуснатата съдебно –
счетоводна експертиза се установява, че към 04.11.2020г. /дата на исковата
молба/ като се отчетат извършените от ищцата плащания за погасяване на
главницата по кредита, при главница по изп.лист от 15 132.28 евро, е дължим
остатък за плащане в размер на 6699.26 евро, при възнаградителна лихва от
4
715.98 евро, е дължим остатък от 611.85 евро, при наказателна лихва от 17.97
евро, е дължим остатък от 11.93 евро като не се установява да е извършено
погасяване на такси. Всички платени от ищцата суми след датата на
предсрочната изискуемост са отнесени за погасяване на главницата по
кредита.
Като е взел предвид горните обстоятелства, първоинстанционният съд е
намерил, че ищцата не дължи сума в размер на 8433.02 евро, представляваща
главница по договор за кредит №***/07.06.2013г. Намерил е обаче, че се
явява дължима разликата над този размер до 15 132.28 евро. Приел е, че
ищцата не дължи и сумата 11087 евро – договорна и наказателна лихва, но че
дължи разликата над този размер до претендираната като недължима сума
733.95 евро. В частта, с която претенцията е уважена, решението е влязло в
сила.
Пред настоящата инстанция също не се представят доказателства,
установяващи погасяване чрез плащане на пълния размер на сумите, предмет
на принудителното изпълнение. Ето защо не може да се направи извод за
погасяване – поради плащане на задължението.
По твърденията за погасяване, поради изтекла давност: Върху
изпълнителния лист, представен от ищеца, е извършено удостоверяване от
ЧСИ И. относно обстоятелството, че последното валидно изпълнително
действие по изп. дело №***/****г. е на 31.08.2017г. С оглед именно на това с
акт на ЧСИ на 15.04.2020г. производството по тава дело е прекратено на
основание чл.433 ал.1 т.8 от ГПК, поради непредприемане на изпълнителни
действия в продължение на повече от две години, считано от 31.08.2017г.
Прекратяването на изпълнителното производство става по право, като новата
давност е започнала да тече от предприемането на последното по време
валидно изпълнително действие. Съответно от този момент започва да тече
новата погасителна давност. Съгласно чл. 116, б. „в” от ЗЗД давността се
прекъсва с предприемането на действия за принудително изпълнение на
вземането. При изпълнителния процес давността се прекъсва многократно – с
предприемането на всеки отделен изпълнителен способ и с извършването на
всяко изпълнително действие, изграждащо съответния способ. В този смисъл
е приетото в Тълкувателно решение №2 от 26.06.2015г. по тълк. д. №2/2013г.
на ОСГТК на ВКС.
5
Производството по изпълнително дело №****/****г. по описа на ЧСИ
И. против ищцата с взискател „Б.Д.“ АД, е образувано на 28.07.2020г. като на
14.10.2020г. на ищцата е изпратена покана за доброволно изпълнение,
допуснати са възбрана и запор и е насрочен опис на недвижим имот. Не се
спори, че такъв е и извършен, тъй като подобно обстоятелство се твърди от
ищцата в исковата молба.
Ето защо, считано от 31.08.2017г. до 14.10.2020г. са изминали по –
малко от пет години. Дори да се приеме, че последното изпълнително
действие по изп. д. №***/****г. е насрочения опис за 30.03.2016г. с
постановление на ЧСИ от 02.03.2016г. /стр.37 от делото на АС – Пловдив/, то
от това действие до 14.10.2020г. също са изминали по-малко от пет години. С
предприемането на действия по изпълнение по изп. д. №****/****г. –
наложен е запор на банкови сметки, наложена е възбрана върху недвижим
имот, насрочен е опис на недвижимо имущество – всичко това с
постановление на ЧСИ от 14.10.2020г. – новата петгодишна давност е
прекъсната и от този момент тече нова петгодишна погасителна давност,
която до предявяване на исковата молба на 04.11.2020г. , а и до настоящия
момент – не е изтекла.
Не може да се сподели и твърдението на жалбоподателката, че за
акцесорното вземане за лихви – също предмет на издадения изпълнителен
лист – следва да се прилага кратката тригодишна давност. Съгласно чл.117
ал.2 от ГПК, когато вземането е установено със съдебно решение, срокът на
новата давност е всякога пет години. Влязлата в сила заповед по чл.417 ГПК
следва да се разглежда като приравнена на установено със съдебно решение
вземане (по аргумент от чл.416 ГПК). В този смисъл е трайната съдебна
практика - Решение № 36 от 23.02.2017 г. по в. т. д. № 699/2016
г., Апелативен съд – Варна, недопуснато до касационно обжалване с
Определение № 633 от 06.11.2017 г. по т. д. № 1508/2017 г., ВКС, II т. о.,
Решение № 791 от 24.04.2013 г. по в. гр. д. № 3948/2012 г., Софийски
апелативен съд, недопуснато до касационно обжалване с Определение № 310
от 27.02.2014 г. по гр. д. № 6240/2013 г., ВКС, III г. о.
Влязлата в сила заповед за изпълнение формира сила на пресъдено
нещо или формира поне т.нар. правоустановително действие и установява с
обвързваща страните сила, че вземането съществува към момента на
6
изтичането на срока за подаване на възражение. В този смисъл е Определение
№ 214 от 15.05.2018 г. по ч. гр. д. № 1528/2018 г., ВКС, IV г.о.
Ето защо претенцията на А. Д. ХР. против „Б.Д.“ АД – гр. С. за
признаване за установено, че А. Д. ХР. не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С. сума
над 8 433.02 евро до размер от 15132.28 евро, представляваща главница по
договор за ипотечен кредит за потребителски нужди №***/07.06.2013г. и за
признаване за установено, че А. Д. ХР. не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С. сумата
16 813.38 лева, представляваща законна лихва върху главницата по договор за
ипотечен кредит за потребителски нужди №***/07.06.2013г., за които е
издаден изпълнителен лист по ч.гр.д. №**/****г. по описа на Р.С. - Ч.,
правилно е отхвърлена като неоснователна.
Решението в тази обжалвана част следва да се потвърди като правилно
и законосъобразно. В останалата част то е влязло в сила.
На основание чл.78 ал.1 от ГПК следва А. Д. ХР. да бъде осъдена да
заплати на „Б.Д.“ АД – гр. С. сумата 450 лева – разноски, сторени пред
въззивния съд за юрисконсултско възнаграждение.
Мотивиран от гореизложеното, Съдът
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 260242 от 18.06.2021г., постановено по
т.д. №1272/2020г. по описа на О.С.- П., В ЧАСТТА с която е отхвърлен
предявеният от А. Д. ХР. ЕГН ********** от **** против „Б.Д.“ АД – ****
иск за признаване за установено, че А. Д. ХР. не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С.
сума над 8 433.02 евро до размер от 15132.28 евро, представляваща главница
по договор за ипотечен кредит за потребителски нужди №***/07.06.2013г. и
В ЧАСТТА, с която е отхвърлен предявеният от А. Д. ХР. ЕГН ********** от
**** против „Б.Д.“ АД – **** иск за признаване за установено, че А. Д. ХР.
не дължи на „Б.Д.“ АД – гр. С. сумата 16 813.38 лева, представляваща законна
лихва върху главницата по договор за ипотечен кредит за потребителски
нужди №***/07.06.2013г., за които е издаден изпълнителен лист по ч.гр.д.
№**/****г. по описа на Р.С. - Ч..
ОСЪЖДА А. Д. ХР. ЕГН ********** от **** да заплати на „Б.Д.“ АД –
7
**** сумата 450 лева – разноски, сторени пред въззивния съд за
юрисконсултско възнаграждение.
Решението подлежи на касационно обжалване пред ВКС в едномесечен
срок от съобщаването му на страните при наличие на предпоставките по
чл.280 от ГПК.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
8