Р Е Ш Е Н И Е
№:1658 01.11.2020г. гр.Бургас,
В ИМЕТО НА
НАРОДА
Административен съд - гр.Бургас VІІ-ми
състав
На дванадесети октомври
две хиляди двадесет и първа година
В публично заседание в следния състав:
Председател:….Румен Йосифов
Секретар: Сийка Хардалова
Прокурор:
като разгледа докладваното от Румен Йосифов
административно дело № 2109 по описа за 2021 година,
за да се произнесе взе пред вид следното:
Производството е по реда на чл.145 и следващите от Административно-процесуалния
кодекс (АПК), вр. чл.172, ал.5 от Закона за движение по пътищата (ЗДвП).
Образувано е по жалба на И.М.И., ЕГН-**********, с
постоянен адрес:***, чрез пълномощника адвокат Х.И. ***, против заповед за
прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) № 21-0769-001356/28.07.2021г.,
издадена от началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, с
която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП, е прекратена регистрацията на
ППС (пътно превозно средство) за срок от една година, считано от 28.07.2021г. и
са отнети документите: свидетелство за регистрация на моторно превозно средство
(СРМПС) № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№ *******
С жалбата се иска намаляване срока на мярката до минимално
предвидения в закона размер – шест месеца, като не се оспорва деянието за което
тя е наложена. Сочи се, че единствения мотив за определяне на максималния срок
е, че деянието се отличава с висока степен на обществена опасност. Липсват
мотиви за конкретната негова тежест, размера на наложеното от наказателния съд наказание
лишаване от правоуправление, както и останалите смекчаващи обстоятелства – чистото
съдебно минало на нарушителя, липсата на извършени други административни
нарушения, признанието, искреното съжаление, добрите характеристични данни. Жалбоподателят И. посочва,
че Районен съд - Бургас му е наложил наказание осем месеца лишаване от право да
управлява МПС, след което той отново ще има възможност да шофира, а
прекратяване регистрацията на личния му автомобил би довело единствено до
затруднения за членовете на семейството му. Претендира разноски. В съдебно
заседание жалбоподателят не се явява, не се представлява и не прави искания.
Ответната страна – началник-група към ОДМВР-Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, представя административната преписка по която е
издадена процесната заповед. Не изразява становище по оспорването и не прави
искания.
След като прецени твърденията на страните, събрания по
делото доказателствен материал и съобрази закона, Административен съд - Бургас
в настоящия си състав намира за установено от фактическа и правна страна
следното:
Оспорената заповед е връчена лично на И.И. на 05.08.2021г.,
видно от отбелязването върху самия акт (л.8 от делото, задната част). Жалбата
срещу нея е подадена на 18.08.2021г., видно от входящия индекс. Разпоредбата на
чл.172, ал.5 от ЗДвП регламентира, че обжалването на заповедите по ал.1, включително
ПАМ по чл.171, т.2а от ЗДвП, се извършва по реда на АПК, т.е. приложим е срокът
по чл.149, ал.1 от АПК, който е 14-дневен от деня на съобщаването. Предвид
изложеното настоящият състав намира, че жалбата е подадена от активно
легитимирана страна – адресат на акта, при наличието на правен интерес от
търсената защита срещу годен за обжалване административен акт, в
законоустановения срок за обжалване, пред компетентния съд и е процесуално
допустима.
Разгледана по същество жалбата е неоснователна.
Със заповед за прилагане на ПАМ №
21-0769-001356/28.07.2021г., ответникът – началник-група към ОДМВР-Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, наложил на жалбоподателя И. принудителна
административна мярка – прекратяване на регистрацията на ППС
за срок от една година и отнемане на документите: СРМПС № ********* и 2 бр.
регистрационни табели с рег.№ *******, на основание чл.22 от Закона за административните
нарушения и наказания (ЗАНН) и чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП. Като фактическо
основание за издаване на заповедта е посочено обстоятелството, че е съставен
акт за установяване на административно нарушение (АУАН) № АВ67622/28.07.2021г.
против И.И. за това, че на 28.07.2021г., около 00:55 часа, в гр.Бургас,
ж.к.Меден рудник, от бл.46, в посока ул.Александър Георгиев Коджакафалията, на
паркинга на бензиностанция Лукойл, управлявал собствения си лек автомобил Форд
Фиеста, рег.№ ******, с
концентрация на алкохол в кръвта на 0,5 на хиляда, установено с техническо
средство дрегер 7510 с фабр.№ ARLJ-0010, който в 01,04 часа на същата дата отчел положителен
резултат – 1,98 промила. Бил му издаден и талон за медицинско изследване № 091450,
но в последствие той отказал да даде кръвна проба за химически анализ, съгласно
отбелязването в протокола за медицинско изследване (л.20). Деянието било
квалифицирано като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – управление на МПС с
концентрация на алкохол в кръвта над 1,2 промила на хиляда, установено по
надлежния ред.
Към преписката е приложен цитираният АУАН №
АВ67622/28.07.2021г., в който е изложена същата фактическа обстановка, както и
в оспорената заповед. Приложени са талона за медицинско изследване, както и протокола
за медицинско изследване в който И. саморъчно е записал, че отказва да даде
кръвна проба. Представена е справка на И. като водач на МПС, видно от която
освен за настоящия случай по който му е издаден АУАН №
АВ67622/28.07.2021г. с отбелязване, че е изпратен за съдебно решаване, както и
две заповеди за налагане на ПАМ, едната от които е процесната, той има още само
санкциониране по АУАН и НП – за нарушение по чл.183, ал.3, т.6 от ЗДвП от
2008г.
Жалбоподателят представа протокол от проведено съдебно
заседание по НОХД № 20212120203701 по описа за 2021г. на Районен съд - Бургас,
съгласно който е одобрено споразумение за решаване на делото по процесното
деяние и са му наложени наказания лишаване от свобода за срок от три месеца,
отложено на основание чл.66 от НК за срок от три години, както и лишаване от
право да управлява МПС за срок от осем месеца.
При
служебно извършената проверка за законосъобразност на оспорвания
административен акт, настоящият съдебен състав
констатира, че същият
е произнесен от компетентен орган, в законоустановената форма, при спазване на
административнопроизводствените правила за неговото издаване. Този извод се
налага по следните съображения:
Нормата на чл.168, ал.1 от АПК определя, че съдът не
се ограничава само с обсъждане на основанията, посочени от оспорващия, а е
длъжен въз основа на представените от страните доказателства, да провери
законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания за
оспорване на административните актове по смисъла на чл.146 от АПК.
Оспорената заповед е издадена от административен орган
с териториална, времева и материална компетентност, тъй като съгласно чл.172 от ЗДвП, принудителните административни мерки се налагат с мотивирана писмена
заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон. В случая
това е началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, на когото
са делегирани правомощия да издава заповеди за прилагане на принудителни
административни мерки, съгласно заповед рег.№ 251з-209/18.01.2017г. на директора
на ОДМВР-Бургас (л.25 от делото) и заповед № 8121з-1524/09.12.2016г. на
министъра на вътрешните работи.
Процесната заповед отговаря на изискванията за форма.
В нея е посочено, че се издава въз основа на АУАН № АВ67622/28.07.2021г., като
са описани и установените с акта обстоятелства. Съдът намира, че оспорваната
заповед съдържа необходимите реквизити, посочени в разпоредбата на чл.59, ал.2
от АПК, тъй като в текста й фигурира позоваване на фактическото обстоятелство,
съставляващо едновременно с това и възприетото от органа при произнасянето му
материалноправно основание за прилагане на принудителната административна мярка.
След като е посочено, че заповедта се издава на основание чл.171, т.2а , б.“б“ от ЗДвП, поради това, че лицето е управлявало МПС с концентрация на алкохол в
кръвта над 1,2 промила на хиляда, установено по надлежния ред, обосноваващи
преценката за приложението на тази разпоредба се съдържат както в
обстоятелствената част на заповедта, така и в цитирания в същата АУАН, то
процесната заповед се явява мотивирана.
При издаването
на заповедта не са допуснати съществени нарушения на
административнопроизводствените правила. Същата е издадена въз основа на акт за
установяване на административно нарушение, съставен от компетентен орган, при
спазване на задължителните реквизити по съдържанието му и процедурата за
съставянето и връчването му. Административният орган е изпълнил задължението си
по чл.36 от АПК за служебно събиране на доказателствата, необходими за
установяване на релевантните за спора юридически факти. Към административната
преписка са приложени писмени доказателства, удостоверяващи наличието на
фактическите основания, мотивирали органа да издаде заповедта, включително
цитираната справка, докладна записка на полицейският служител установил
нарушението и др.
Заповедта е съобразена по основание с материалния
закон. С нормата на чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП е предвидено налагането на
принудителна административна мярка прекратяване на регистрацията на пътно
превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство с
концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда и/или е употребил наркотични
вещества или техни аналози, както и при отказ да му бъде извършена проверка с
техническо средство и/или с тест за установяване концентрацията на алкохол
и/или употребата на наркотични вещества или техни аналози, или не изпълни
предписанието за изследване с доказателствен анализатор или за медицинско
изследване и вземане на биологични проби за извършване на химическо и/или
химико-токсикологично лабораторно изследване за установяване на концентрацията
на алкохол в кръвта му и/или за употреба на наркотични вещества или техни
аналози – за срок от 6 месеца до една година.
От приложения АУАН се установи, че на 28.07.2021г.,
около 00:55 часа, в гр.Бургас, ж.к.Меден рудник, И.И. управлявал собствения си
лек автомобил Форд Фиеста, рег.№ А4498КТ, с концентрация на алкохол в кръвта
над 1,2 промила на хиляда. Нарушението на задължението на водача в настоящия
случай е констатирано със съставен акт от компетентно длъжностно лице – Н. К.,
мл.автоконтрольор към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция Бургас.
При издаването
на заповедта административният орган е съобразил обстоятелствата по случая при
определянето на срока на наложената мярка. Съгласно разпоредбата на чл.171, т.2а,
б.“б“ от ЗДвП органът действа при условията на обвързана компетентност, което
означава, че при установяване на фактическите основания, визирани в хипотезата
на правната норма, както е в случая, същият няма право на избор или на свободна
преценка дали да наложи принудителната административна мярка или не, а в
условията на обвързана компетентност е длъжен да я наложи. На неговата
оперативна самостоятелност е предоставено определянето на срока на мярката, тъй
като същата съгласно законодателната уредба се налага за срок от 6 месеца до
една година. За да определи максимален срок на мярката административният орган
е отчел високата обществена опасност на деянието, която се обуславя както от
много високата концентрация на алкохол, така и от обществената нетърпимост към
деяния от този род. С това своя решение органът е изпълнил изискването за
постигане целта на приложената спрямо оспорващия ПАМ. Мярка с по-малък
интензитет не би постигнала своя превантивен ефект, още повече, че по
проведеното наказателно производство се е достигнало до налагане на наказание
лишаване от свобода на извършителя, макар и условно. Това, че второто наложено на
извършителя наказание – лишаване от правоуправление, е за срок по-малък от
мярката, не противоречи на закона, тъй като двете не са взаимосвързани, за
разлика от мярката по чл.171, т.1, б.“б“ от ЗДвП, която се налага до решаване
на въпроса за отговорността, но за не повече от осемнадесет месеца.
Що се отнася за твърдяното от жалбоподателя наличие на
смекчаващи обстоятелства – чисто съдебно минало, добри характеристични данни и
пр., доказателства за верността на тези факти не са ангажирани в хода на
настоящото дело. Не е обосновано и твърдението, че прекратяване регистрацията
на автомобила ще доведе до затруднения за членовете на семейството на
жалбоподателя, още повече, че повод за това неблагоприятно въздействие е
противоправното поведение на извършителя, да управлява МПС след употреба на
алкохол с концентрация над 1,2 промила, което компетентните органи били са
задължени да санкционират със съответните наказания и принудителни мерки.
По изложените съображения съдът приема, че жалбата
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка № 21-0769-001356/28.07.2021г.
на началник-група към ОДМВР-Бургас, сектор Пътна полиция Бургас, е
неоснователна, поради което същата следва да бъде отхвърлена.
На основание чл.172, ал.2 от АПК, Административен съд
- Бургас, седми състав
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ жалбата на И.М.И.,***,
срещу заповед за прилагане на принудителна административна мярка №
21-0769-001356/28.07.2021г., издадена от началник-група към ОДМВР-Бургас,
сектор Пътна полиция Бургас, с която на основание чл.171, т.2а, б.“б“ от ЗДвП,
е прекратена регистрацията на пътно превозно средство за срок от една година,
считано от 28.07.2021г. и са отнети документите: свидетелство за регистрация на
моторно превозно средство № ********* и 2 бр. регистрационни табели с рег.№
********.
Решението не подлежи на обжалване на основание чл.172,
ал.5 от ЗДвП.
СЪДИЯ: