Решение по дело №4316/2020 на Районен съд - Перник

Р Е Ш Е Н И Е

 

Номер              / 23.11.2020г.                    23.11.2020г.                                    Град П.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

Пернишкият районен съд                                                                X състав

На единадесети ноември                                                                  Година 2020

В открито заседание в следния състав:

 

                                                Районен съдия: КАМЕЛИЯ НЕНКОВА

 

Секретар:   Божура Антонова

            Като разгледа докладваното от съдията гр. д. № 4316 по описа на съда за 2020 година, за да се произнесе взе предвид следното:

          Производството по делото е по реда на чл.415, ал.1 ГПК, вр.чл.410 ГПК.

            Производството по делото е образувано по искова молба, подадена от „Топлофикация –П.“ АД, с ЕИК: *********, със седалище и адрес на управление: гр. П., кв. „Мошино“, ТЕЦ „Република“, чрез пълномощника си юрк. Максимова, срещу А.Д.Л., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град П., ул. Л. №*вх*ет*ап**в качеството на наследник на В.П.Т., с искане да бъде признато за установено, че ответникът дължи на ищцовото дружество сумата от общо 58,06 лева, от които сумата 48,41 лв. /четиридесет и осем лева и четиридесет и една стотинки/, представляваща главница за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г., сумата 7,65 лв. /седем лева и шестдесет и пет стотинки/, представляваща законна лихва за забава на месечните плащания за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата 48,41 лв., считано от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение в съда – 04.03.2020 г. до окончателното изплащане на вземането, като вземането произтича от следните обстоятелства: 1/12 от дължимите се суми за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. М.С.******

            В исковата молба се твърди, че между страните съществува валидно облигационно правоотношение, възникнало по силата на приети от държавен орган /КЕВР/ общи условия, които са публикувани по установения ред и по отношение на които ответникът не е изразил несъгласие. Твърди се, че имотът, за който е доставяна топлинната енергия се намира в топлоснабдена сграда – етажна собственост (СЕС), като ищецът е изпълнил задължението си и е доставял топлинна енергия за отопление и горещо водоснабдяване. Посочена е релевантната нормативна база.

С исковата молба са представени извлечение от сметка към дата 14.11.2018 г. и заверено копие от вестник “СъП.” бр. 82 от 29.04.2008 г. с публикувани общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди. Направено е искане да бъде изискано ч. гр. д. № 01487 по описа на съда за 2020 година. Отправено е искане за назначаване по делото на съдебно-икономическа и съдебно-технически експертизи, с въпроси, поставени в исковата молба. Моли се на основание чл.190 ГПК, ответната страна да бъде задължена да представи документ за собственост.

В срока по чл. 131 ГПК, ответникът А.Д.Л., с ЕГН: **********, чрез процесуалния си представител – адв. В.- е депозирал отговор на исковата молба чрез адв. В.- упълномощен представител на ответника. Навеждат се доводи  на първо място за недопусимотст на производството като се сочи, че в исковата молба е нередовна и следва да бъде оставена без движение. Сочи се, че посочените суми в исковата молба не може да се установи по никакъв начин как се образува претендираната от ищеца за заплащане сума имайки предвид, че тя представлява сбор от няколко суми за отделните компоненти при отчитането на доставената ТЕ в имота - за доставка на топлинна енергия, за подгряване на топла вода, за сградна инсталация, за общи части, за мощност и др. включително със съответните лихви към тях. От представеното като доказателство - Извлечение от сметка към дата 14.11.2018 г. НА името на ответницата, не може да се установи как именно е формирана цифрово претенцията на ищеца. На следващо място е посочено, че в случай че съдът счете искът за допустим, то е налице нередовност на процесната искова молба с твърдението, че ищецът не е посочил на какво основание се претендира заплащане на сумите посочени в ЗИПЗ от този ответник - в качеството му на собственик на топлоснабдения имот, в качеството му на ползвател на този имот и за периода или на какво друго правно основание прави това искане, вкл. и дяловете въз основа на които се претендират такива суми, като ако не се изправят тези нередовности производството да се прекрати и се присъдят разноските сторени, както в настоящото, така и в заповедното производства съобразно представените за това доказателства, вкл. и в какъв размер.На следващо място заявява, че не притежава в гр. П. и подробно описан в ИМ със административен адрес: гр. П., М.С.******, респ. оспорва размера на правата на собственост и ползване от страна на ответника изцяло по 1/12 част заявена по исковата молба.На следващо място и видно от възражението с вх. № 12514/17.06.2020 г. по ч.гр.д. № 1487/2020 г. ПРС, 8 състав изрично е било заявено, че „не оспорваме и признаваме дължимост на 1/14 от главницата - 15.48 лева за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1/14 от лихвите към тях - 1.49 лв. представляващи 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника”.

Периодите за непогасената главница са 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и за непогасеннте лихви са 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г.

Признатата главница за този ответник е в размер на 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 216.67 лв.

Признатата лихва за този ответник е в размер на 1.49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 20.81 лв.

Освен това представя на съда и заверено копие на вносна бележка от която се установява, че ответницата на 24.08.2020 е платила дължимата се непогасена главница в размер на 15.48 лв. 1.49 лв. лихва, 5.36 лв. разноски от ЗП /75 лв. делено на 14/ и законната лихва от 31.08.2020 г. в размер на 0.78 лв. или общо 23.11 лв.

Плащането е описано, че обаче е без значение за крайния изход на това производство.

Доколкото е извършено признание на съответната 1/14 част от непогасеннте главници и лихвите към тях,то настоящото производство и за тези суми сочи,, че е НЕДОПУСТИМО и моли съдът да го прекрати, като  се присъдят разноските за това.

Представено е заверено копие на решение № 415/30.04.2002год., постановено по гр.дело № ****/**** год. по описа на ПРС от което се установява, че към момента на закупуване на процесния апартамент наследодателят на ответницата е бил в граждански брак с В.П.Т. и този брак е сключен на 28.10.1987 г. Доколкото към момента на смъртта - на Д.В.Л., бракът между наследодателя на ответницата и В.П.не е бил прекратен /бракоразводното решение е влязло в сила на 22.05.2002год. /,то след смъртта му последната се явява собственик на 9/16 ид.части от процесния апартамент, а останалите му наследници, включително и ответницата в настоящото производство-на по 1/16 ид.част от него.

От горното и доколкото не се представят други доказателства, то може да се приеме, че на база данните по делото относно момента на закупуване на процесното жилище и данните относно прекратяване на брака между съпрузите Д.Л. и В.Т.следва евентуално да се приеме, че процесното жилище е съставлявало СИО, прекратена със смъртта на наследодателя на ответницата, поради което и по наследство същата е придобила и се явява собственик на 1/14 ид.част от него, доколкото се явява наследник на починалата В.Т..

Освен това представя съдебно решение № 341/11.02.2020год., постановено по гр.дело № ****/****год. по описа на ПРС ОТХВЪРЛЯ КАТО НЕОСНОВАТЕЛНИ искове, предявени от “Топлофикация - П..”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр. П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република”, срещу А.Д.Л., В. Д.Л., Р. Д.Л. и А.Д.Л., всичките с адрес: гр. П., ул. М.С., бл. 4, вх. Б, ап. 26, че всеки от ответниците дължи на ищеца сума от 41,49лв., представляваща неплатена главница за доставена топлинна енергия за апартамент, находящ се на адрес:гр. П., ул.“М.С.”, бл. 4, вх. Б, ап. 26, за периода 01.05.2016г.- 30.04.2018г., сумата от 6,56лв., представляваща обезщетение за забава за периода 10.07.2016г. - 14.11.2018г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от подаване на заявлението за издаване заповед за изпълнение до окончателното изплащане на сумата, за които суми е издадена Заповед № 6289/29.11.2018г. по ч.г.д.№ ****/**** г. на ПРС, като от съдържанието на това съдебно решение се установява, че за процесния период и за другата 1/14 идеална част наследена от бащата - Д.Л. срещу ответницата вече е водено дело и е постановено решение по силата на което тя е признала дължимост по същия начин на 1/14 идеална част от непогасените суми и е прекратено производството поради това, а за другата част претенцията е отхвърлена изцяло. Сочи се, че възразява срещу допускането на СИЕ и СТЕ по делото, като не оспорва фактите, които експретите биха обследвали досежно размера и периода на претендираните суми, както и че се касае за топлоснабден имот. Моли съдът да се произнесе по това искане в първото по делото с.з. Заявява, че не е СОБСТВЕНИК НА ПРОЦЕСНИЯ ИМОТ по исковата молба за съответната 1/12 ид. част както се твърди в нея.

Заявява, че не оспорва твърдението на ищеца че е наследник на починалата съсобственица на имота В.Т.и поради тази причина съм наследила 1/14 част от задължението и, а не 1/12 част както се твърди в искковата молба.

Видно от удостоверението за наследници се установява, че наследниците са 7, а не 6 поради и което претенцията следва да е за 1/14 част от задължението, а не за 1/12 част както е по ИМ и това в синхрон на вече воденото производство по дело № ****/**** г. ПРС, 9 състав за другата 1/14 ид. част наследена от Д.Л.. ОТНОСНО ДАВНОСТТА посочва, че заявява, че не оспорва исковите претенции в общ размер 56.06 лева, от които 48.41 лева главници за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г„ представляващи 1/12 част от главницата по извлечението от сметка, както и сумата от 7.65 лв. законни лихви върху главниците за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г. И представляващи също 1/12 част от лихвата по извлечението от сметка, но оспорвам че същите са правилно изчислени и претендирани  в такива размери доколкото представлявагт 1/12 част от общото задължение, вместо 1/14 част от задължението по извлечението от сметка.

На следващо място заявява, че оспорва изцяло исковите претенции в общ размер 36.27 лева, от които 30.35 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/12 от тях претендирани спрямо нея, както и законните лихви върху главниците в размер на 5.92 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ вкл. 1/12 от тях претендирани по извлечението от сметка и като претенция по исковата молба, като погасени по давност изцяло и последните недължими на това основание.

Правилното обаче сочи, че е  да се изчисляват като 1/14 идеална част и при това положение се получават следните погасени суми, които оспорва изпяло, а именно: исковите претенции в общ размер 31.09 лева, от които 26.01 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/14 от тях претендирани спрямо ответницата, както и законните лихви върху главниците в размер на 5.07 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ вкл. 1/14 от тях претендирани от ответницата по извлечението от сметка н като претенция по исковата молба, като погасени по давност изцяло и последните недължими на това основание.

По горе изложеното се получава и съответната разлика за недължимост на главницата и лихвата между предявената 1/12 и действителната 1/14 част, за които следва претециите да се отхвърлят изцяло.

От удостоверението за наследници сочи, че е видно, че ответниците са наследници на баща си Д.Л., починал на 13.04.2002г. От съвкупната преценка на Нотариален акт №****/****г. на нотариус М. М. и Решение №415 от 30.04.2002г. по гр.д.№****/****г. на ПРС е видно, че наследодателят на ответниците Д. Л. е придобил собствеността върху процесния апартамент на 24.11.1994г. през време на брака си, поради което и същият апартамент е бил СИО, прекратена със смъртта на наследодателя. Поради това и всяко от децата му наследява по 1/ 14 идеална част от наследството на баща си. В този смисъл е и Решение № 245/08.07.2019г. по в.гр.д.№275/2019г. на ПОС, постановено между същите страни, но за различен отоплителен период, като го цитира.Предвид гореизложеното съдът намира, че ответниците са съсобственици на процесния апартамент, като всеки от тях притежава по 1/14 идеална част от правото на собственост. Съдът намира, че всеки от ответниците, като съсобственик на процесния имот, се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната връзка между страните по делото е възникнала ех lege, по силата на закона, от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Всеки от ответниците следва да отговаря само за 1/ 14 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период.Претендира разноски  по делото. Оспорва разноските на другата страна.. Прави възражение за прекомерност на разноските на другата страна.

В провелото се по делото съдебно заседание, не се явява процесуален представител на ищеца, като съдът е докладвал постъпила по делото молба с рег. № 266299/11.11.2020 г. от процесуалния представител на ищеца, с която се моли да се даде ход на делото в отсъствие на представител на ищеца,  няма възражения по доклада, моли за постановяване на решение по чл.237, ал.1 ГПК, в случай, че са налице предпоставките за това и ответника признае изцяло иска. Сочи, че ако ответната страна не оспорва, че имота е топлофициран и до него е доставено процесното количество топлинна енергия на стойност, посочена в исковата молба, същото обстоятелство да се обяви за безспорно. Няма други доказателства и доказателствени искания. Моли за решение за уважаване на исковите претенции. Излага доводи по същество и прилага списък на разноските по чл.80 от ГПК.

За отвeтника А.Д.Л. – редовно призован, се явява адв. В., с пълномощно към отговора на исковата молба. По делото с оглед изявленията на представителя на ищеца, застъпени като становище и в отговора на исковата молба, съдът е постановил протоколно определение по делото, с което е отделилкато безспорни факти по делото и ненуждаещи се от доказване между страните, че се касае за топлофициран имот и до същия е доставено процесното количество и на стойност, посочена в исковата молба, топлинна енергия, като взема предвид, че ответникът не оспорва  и признава дължимост на 1/14 от главницата - 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1/14 от лихвите към тях - 1,49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г., представляваща 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника и твърди, че същите са погасени по давност и производството следва да се прекрати за тези суми като недопустимо. Като за над сумите за тези периоди, ответникът твърди, че са  погасени по давност.

След като прецени събраните по делото доказателства по реда на чл.235 ГПК, Пернишкият районен съд приема за установено от фактическа и правна страна следното:

            По допустимостта:

            Предявени са обективно съединени искове с правно основание чл.415 ал.1, вр.чл.410 ГПК за процесните суми, за които е издадена Заповед №835/ 2020г. от 04.03.2020 г. по ч.г.д.№ № 01487 по описа на съда за 2020г. на ПРС.

          Следва да се посочи, че видно от материалите по делото, и от приобщеното по делото заповедно производство, развило се преди исковото такова, то в депозираното възражение по чл. 414 ГПК, ответницата е признала следните суми, описани и в отговора на исковата молба, като дължими от нея, а именно:  че не оспорва и признава дължимост на 1/14 от главницата - 15.48 лева за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1/14 от лихвите към тях - 1.49 лв. представляващи 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника”.

Периодите за непогасената главница са 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и за непогасеннте лихви са 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г.

Признатата главница за този ответник е в размер на 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 216.67 лв.

Признатата лихва за този ответник е в размер на 1.49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 20.81 лв.

Освен това представя на съда и заверено копие на вносна бележка от която се установява, че ответницата на 24.08.2020 е платила дължимата се непогасена главница в размер на 15.48 лв.1 1.49 лв. лихва, 5.36 лв. разноски от ЗП /75 лв. делено на 14/ и законната лихва от 31.08.2020 г. в размер на 0.78 лв. или общо 23.11 лв.

Съдът намира следното,  видно от издадената заповед по реда на чл.410 ГПК, то същата е била за 1/12 ид.ч. от процесните суми, като след дадени от заповедния съд указания по реда на чл. 415 ГПК, е била заявена искова претенция за всички суми, без да се вземе предвид каква част от дължа с възражението си длъжникът е признал още в заповедното производство. Това обстоятелство, следователно следва да се съобрази от исковия съд, който както правилно поддържа процесиалният представител на ответника по делото следва да съобрази, при признаване от страна на ответника на процесните суми, за коя част от същите издадената заповед е влязла в сила и респ. производството в тази му част следва да бъде прекратено. Предвид обстоятелството, че това не е сторено към момента, това следва да бъде извършено с решението на съда по същество на делото, което в тази му част би имало характера на определение. Преди да се произнесе в посочения смисъл обаче, съдът следва да съобрази един основен спорен по делото факт, а именно притежаваните идеални част от ответницата в съсобствеността досежно процесния имот.

В този смисъл, съдът, съобразявайки представените по делото писмени доказателства, намира следното:

По основателността:

При осъществяването на дейността си по централизирано подаване и продажба на топлинна енергия ищецът “Топлофикация-П.”АД  се съобразява с разпоредбата на чл. 150, ал. 1 от ЗЕ /изм.  ДВ, бр. 54 от 2012 г./,  която предвижда, че продажбата на топлинна енергия на клиенти на топлинна енергия за битови нужди, вкл. за общите части в сгради - етажна собственост, се осъществява при публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР. Следователно облигационната  връзка възниква ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.Това качество е определено в разпоредбата на чл. 153,  ал.1 ЗЕ, според която  клиенти на топлинна енергия са  всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение. От анализа на горепосочените разпоредби е видно, че за да са налице отношения на покупко-продажба на топлоенергия за битови нужди не е необходимо да се сключва писмен договор, като съдържанието на облигационната връзка се определя от закона и се доразвива с общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени от ДКЕВР.

От удостоверението за наследници е видно, че ответниците са наследници на баща си Д.Л., починал на 13.04.2002г. От съвкупната преценка на Нотариален акт №****/****г. на нотариус М. М. и Решение №415 от 30.04.2002г.  по гр.д.№****/****г. на ПРС е видно, че наследодателят на ответниците Д.Л. е придобил собствеността върху процесния апартамент на 24.11.1994г. през време на брака си, поради което и същият апартамент е бил СИО, прекратена със смъртта на наследодателя. Поради това и всяко от децата му наследява по 1/ 14 идеална част от наследството на баща си. В този смисъл е и Решение №245/08.07.2019г. по в.гр.д.№275/2019г. на ПОС, постановено между част от  същите страни, но за различен отоплителен период.

Предвид гореизложеното съдът намира, че ответницата е съсобственик на процесния апартамент, като същата притежава  1/14 идеална част от правото на собственост, а не 1/12 ид.ч, както е посочено в заповедта и в исковата молба. Съдът намира, че следователно като съсобственик на  процесния имот, ответницата се явява клиент на топлинна енергия, като облигационната  връзка между страните по делото е възникнала ex lege, по силата на закона,  от момента, в който за определено лице възникне качеството “клиент на топлинна енергия за битови нужди”.

Тъй като обаче същата притежава само 1/14 ид.ч от имота, а не 1/12 ид.ч. то по реда на чл.162 ГПК, съдът при положение, че съобрази неоспорените факти по делото, посочени по-горе, следва да направи преизчисление на претендираните суми- признати и оспорени като погасени по давност, за да съобрази основателността, респ. неоснователността на претенцията и за каква част от сумите, производството по делото следва да бъде прекратено, поради признаване на дължимостта им, още в хода на заповедното производство при депозиране на възражението по чл.414 ГПК. Като съобрази горните факти, и обстоятелството, че  в съдебно заседание на ПРС от 11.11.2020г., съдът с протоколно определение е  отделил като безспорни факти по делото и ненуждаещи се от доказване между страните, че се касае за топлофициран имот и до същия е доставено процесното количество и на стойност, посочена в исковата молба, топлинна енергия, като взема предвид, че ответникът не оспорва  и признава дължимост на 1/14 от главницата - 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г. и 1/14 от лихвите към тях - 1,49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г., представляваща 1/14 част от общата претенция спрямо длъжника и твърди, че същите са погасени по давност и производството следва да се прекрати за тези суми като недопустимо. Като за над сумите за тези периоди, ответникът твърди, че са  погасени по давност, намира, след направени свои изчисления, че действително, относно признатата част от дълга за посочените суми и квота, заповедта е влязла в сила и производството следва да се прекрати за признатата главница за този ответник - в размер на 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г.,  представляваща 1/14 част от общата непогасена главница за този периода.

Признатата лихва за този ответник е в размер на 1.49 лв. за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 20.81 лв.

Освен това представя на съда и заверено копие на вносна бележка от която се установява, че ответницата на 24.08.2020 е платила дължимата се непогасена главница в размер на 15.48 лв.1 1.49 лв. лихва, 5.36 лв. разноски от ЗП /75 лв. делено на 14/ и законната лихва от 31.08.2020 г. в размер на 0.78 лв. или общо 23.11 лв.

За посочените суми заповедта следва да се обяви за влязла в сила и производството по делото да се прекрати.

Доколкото  производството следва да продължи за останалите суми, за които се възразява, че са погасени по давност, като си презнава, че същите са дължими, като съдът, видно от всичко гореизложено, досежно отделяне на спорните от безспорните по делото факти и вземайки предвид доказаността на дължимостта за посочените суми, следва да се произнесе по възражението, че същите са погасени по давност.

Съдът намира, следното по делото видно от изложеното се доказа, че ответницата е съсобственик на процесния имот, но че същата  е  легитимирана да отговаря само за 1/ 14 от задълженията съобразно притежаваното право на собственост за процесния период, поради което и съдът намира, че ответниците следва да отговарят само за следните суми:

 

главница в размер на 41,49лв. и лихва за забава в размер на 6,56лв.

Ответниците А.Д.Л., В. Д.Л., Р. Д.Л. и А.Д.Л. са признали още с възраженията, че дължат на ищеца главница в размер на 41,49лв. и лихва за забава в размер на 6,56лв., което съответства на изцяло дължимите от същите ответници суми. Поради това и с влязло в сила а протоколно определение от с.з. на ПРС от 27.01.2020г. е прекратено производството по делото в тази му част. Поради това и съдът намира, че следва да отхвърли като неоснователни исковете до пълните претендирани за установяване размери на исковете за главница от 82,98лв. и на лихва за забава от 13,12лв. в размер на  31.09 лева, от които 26.01 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/14 от тях претендирани спрямо ответницата, както и  лихвите за забава върху посочената главница в размер на 5.07 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ отново за притажаваната от ответницата квода в съсобствеността на имота от  1/14 ид.ч от  същия.

           По възражението, че процесните суми са погасени по давност, то съдът намира същото за основателно, по следните съображения:

По делото се установи наличие на облигационнто отношения. По силата на чл. 111, б. “в” ЗЗД с изтичане на тригодишна давност се погасяват вземанията за наем, за лихви и за други периодични плащания. В настоящия случай за процесните вземания се погасяват с кратка тригодишна давност, доколкото вземането за топлинна енергия периодично, а другото представлява вземане за лихви.

Съгласно чл. 114, ал.1 ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на вземането, като при срочните задължения (каквото е процесното за главница), давността тече от деня на падежа. В чл. 34 и чл. 42 от Общите условия на “Топлофикация - П.” АД е предвидено, че купувачите са длъжни да заплащат месечните си задължения за доставена топлинна енергия в 30 - дневен срок след изтичане на периода, за който се отнасят, като е предвидено, че при неизпълнение на задължението в срок дължат обезщетение за забава в размер на законната лихва, т. е. налице е установен падеж на вземанията. През 30 - дневния период от време вземането е ликвидно, а след изтичането на този срок вземането става и изискуемо (тъй като срокът е уговорен в полза на длъжника и преди това кредиторът не може да иска предсрочно изпълнение).

С оглед на горните уточнения и при установеното по делото, следва извод, че длъжницата, дължи главница след като заявлението е подадено на 04.03.2020 г., то три години назад са  04.03.2017 г., но предвид горното изложено от ОУ, то се явяват погасени по давност, както основателно е възразено в отговора сумите от общо- сумата в размер на  31.09 лева, от които 26.01 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/14 от тях претендирани спрямо ответницата, както и  лихвите за забава върху посочената главница в размер на 5.07 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ отново за притажаваната от ответницата квода в съсобствеността на имота от  1/14 ид.ч от  същия, като за тези суми възражението за погасяването им по давност е основателно и следва да бъде уважено, като исковете са отхвърлят за същите.

            По разноските:

            Съгласно Тълкувателно решение №4/2013г. на ОСГКТ с решението по установителния иск съдът се произнася по дължимостта на разноските както в заповедното, така и в исковото производство.

          Предвид изхода на спора разноски се полагат и на двете страни по делото, респ. за ищеца за сумите, за които ищецът е признал дължимост на сумите, или съобразно представения списък по чл. 80 ГПК за претендирани разноски за ищеца в заповедното производство, на същия следва да се присъдят съобразно разноски в размер на 21,92 лв., представляваща направени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете, като за исковото предвид изхода на спора на ищеца не се следват разноски.

На ответницата А.Д.Л., следва да се присъдят разноски в заповедното и в исковото производство, съобразно отхвърлената част на исковете или за заповедното производство разноски в размер на 212,31 лв, при претендиране 300 лева за заплатено адвокатско възнаграждение.

За исковото производство, предвид изхода на делото, то на ищеца следва да се присъдят всички претендирани разноски или   разноски за адвокатско възнаграждение в размер на по 300,00лв.

            С оглед изложеното Пернишкият районен съд

 

Р Е Ш И:

 

            ОБЯВЯВА ЗА ВЛЯЗЛА В СИЛА Заповед №835/ 2020г. от 04.03.2020 г., ИЗДАДЕНА по ч.г.д.№ № 01487 по описа на съда за 2020г. на ПРС, по заявление депозирано от Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:********* и със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. „Мошино“, ТЕЦ “Република” срещу А.Д.Л., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град П., ул. Л. №*вх*ет*ап**В ЧАСТТА ЗА СЛЕДНИТЕ СУМИ И ПЕРИОДИ: сумата в размер на 15.48 лв. за периода от 01.02.2017 г. до 30.04.2018 г.,  представляваща 1/14 част от общата непогасена главница за този период, дължими се суми за неплатена топлинна енергия за периода от 01.05.2016 г. до 30.04.2018 г. включително, за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. М.С.****** и за сумата  в размер на 1.49 лв.- лихви за периода от 07.04.2017 г. до 14.11.2018 г. и представлява 1/14 част от общата непогасена главница за този период от 20.81 лв., като ПРЕКРАТЯВА ПРОИЗВОДСТВОТО по гр.д. № 4316 по описа на съда за 2020 г., в посочената част.

        ОТХВЪРЛЯ, като неоснователни, поради  погасяването им по давност исковете, предявени от “Топлофикация- П.”АД, с ЕИК:*********, със седалище и адрес на управление:гр.П., жк. Мошино, ТЕЦ “Република”, срещу А.Д.Л., с ЕГН: **********,***, и настоящ такъв: град П., ул. Л. №*вх*ет*ап**за признаване за установено, че ответницата дължи следните суми за неплатена топлинна енергия за топлофициран имот, находящ се гр. П., ул. М.С.****** – общо сумата в размер на  31.09 лева, от които 26.01 лева, представляващи главница за периода от 01.05.2016 г. до 31.01.2017 г. вкл. и 1/14 от тях претендирани спрямо ответницата, както и  лихвите за забава върху посочената главница в размер на 5.07 лева за периода от 10.07.2016 г. до 14.11.2018 г„ отново за притежаваната от ответницата квота в съсобствеността на имота от  1/14 ид.ч от  същия.

 

ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД да заплати на А.Д.Л.,  със снета по делото самоличност, сумата от 212,31 лв., представляваща направени в заповедното   производство разноски от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

 

ОСЪЖДА А.Д.Л.,  със снета по делото самоличност да заплати на “Топлофикация- П.”АД да заплати на, сумата от 21,92 лв., представляваща направени в заповедното производство, съобразно уважената част от исковете.

ОСЪЖДА “Топлофикация- П.”АД да заплати на А.Д.Л.,  със снета по делото самоличност, сумата от 300 лв., представляваща направени в исковото производство разноски от ответника, съобразно отхвърлената част от исковете.

            РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Пернишкия окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

СЛЕД влизане на решението в сила ч.г.д.№ 01487 по описа на съда за 2020 година на ПРС да бъде върнато на съответния състав, като към него се приложи и препис от влязлото в сила решение по настоящето дело.

 

Вярно с оригинала:С.Г.                                                                    Районен съдия: