№ 628
гр. Варна, 10.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IV СЪСТАВ ГО, в публично заседание на
двадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:Мая Недкова
Членове:Златина Ив. Кавърджикова
Константин Д. И.ов
при участието на секретаря Марияна Ив. И.
като разгледа докладваното от Мая Недкова Въззивно гражданско дело №
20233100500562 по описа за 2023 година
за да се произнесе взе предвид следното:
Производството се развива след Решение № 50022/ 07.03.2023г. по гр.дело №
1806/2022г. на ВКС, първо г.о. , с което е Отменено Решение № 141/04.02.2022г. по в.гр.дело
№ 2750/2021г. по описа на ВОС и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на
съда , като са дадени указания.
Образувано е по две жалби:
1/Въззивна жалба вх.№ 297138 от 30.08.2021г. на А. Д. А. и Л. А. А., починала на
*********г. и заместена в хода на процеса от Д. А. А..
2/ Въззивна жалба вх. № 297139 от 30.08.2021г. на И. А. А. и двете против Решение
№ 262462/12.08.2021 г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по описа на ВРС, с което е
отхвърлен предявения от И. А. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул.“И.“2, вх.В, ет.6,
ап.12 срещу Л. А. А., ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН ********** и двамата с адрес гр.
Варна, ул.“Г. С.“№15, вх.В, ет.1, ап.15, С. М. Р., ЕГН **********, с адрес гр. Варна,
ж.к.“В.“бл.6, вх.3, ет.4, ап.57/ починала на *********г. и е заместена в хода на процеса от
наследника си Г. П. Р./ и И. П. Р., ЕГН**********, с адрес гр.Варна, ул.“Л.“ №1, вх.В, ет.2,
ап.49 иск с правно основание чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим
имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к. “В.“ бл.6,
вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от
89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два
балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата.
1
Жалбите са с идентично съдържание и в тях решението се оспорва като неправилно,
незаконосъобразно и необосновано. Оспорва се извода на съда ,че след като А. А. е адвокат
към АК - Варна, то същият няма право да участва в публична продан, предвид забраната на
чл.490, ал.1 от ГПК и чл.185, б. "б" от ЗЗД. Твърди, че забраната на чл.185 от ЗЗД по
отношение на адвоката е въведена с цел да ограничи недобросъвестно възползване от
служебно известната информация, когато с това поведение се засягат правнозначими
интереси на субекти, спрямо които той е упражнявал процесуално представителство или
защита в широк смисъл. Оспорват представеното от съделителката С. М. Р. завещание да е
произвело своя вещнопрехвърлителен ефект с произтичащите от това последици относно
придобИ.е на собствеността от А. А.. Излагат, че съделителката Р. е приела наследството в
качеството й на законен наследник, зачитайки правата и на другия наследник по закон -
синът й Г. Р., чиято 1/6 идеална част е придобита от А. А. в СИО след участие в публична
продан. Твърдят, че след като наследството е прието на основание наследяване по закон,
същото не може впоследствие да бъде прието на основание наследяване по завещание. Във
връзка с възражението си за придобИ.е на имота по давност, И. С. твърди, че Г. Р. дълги
години е манифестирал намерението си да свои имота докато го е владял, вследствие на
което го е придобил по давност. Именно защото възприемал имота като свой, той е
допуснал да бъде продаден на публична продан, вместо да заяви, че има завещание. В тази
връзка, доколкото това трето лице е своило имота, страната обосновава извод, че А. и Л. А.и
са придобили правото на собственост върху същия по силата на постановлението за
възлагане, а в условията на евентуалност поради присъединяване на владение и придобИ.е
по давност, а впоследствие И. А. го е придобила от тях.
Претендира се отмяна на решението и допускане на делбата при квоти: за Л. А. и А.
Д. А. -1/12 ид.ч. (СИО); за С. М. Р. - 8/12 ид.ч.; за И. П. Р. - 2/12 ид.ч.; за И. А. А.- 1/12 ид.ч.,
както присъждане на разноски.
В срока по чл. 263, ал. 1 от ГПК е подаден отговор от адв. К. К., в качеството и на
́
особен представител на И. Р., с който въззивната жалба се оспорва като неоснователна.
Твърди, че разпоредбата на чл. 490 от ГПК не подлежи на разширително тълкуване, поради
което адвокат А. А. не би могъл да придобие въз основа на публична продан право на
собственост върху идеални части от процесния имот. Счита за правилен извода на
първоинстанционния съд, че А. А. не е могъл да придобие на търг идеалната част, предвид,
че същата не е била собственост на сина на наследодателя – Г. Р., тъй като обявяването на
саморъчното завещание и вписването на препис от него не са условия да се породи вещно
прехвърлителното му действие. Оспорва възражението за придобИ.е на имота по давност,
като преклудирано. Предвид гореизложеното обосновава извод, че между страните не е
налице съсобственост, поради което отправя искане за потвърждаване на решението.
В срока по чл.263 ал.1 от ГПК насрещната по жалбите страна С. М. Р. не е
депозирала отговор. Същата е починала на *********г. и е заместена в хода на процеса от
наследника си Г. П. Р..
В съдебно заседание по същество въззивника И. А. поддържа жалбата, претендират
2
уважаването й, както и присъждане на разноски. Прави искане за произнасяне на съда по
реда на чл.344 от ГПК , определяне на обезщетение за ползване на процесния имот ,
съгласно приетата по делото пред първа инстанция експертиза. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззивника А. А. не се явява и не се представлява.
Депозирал е списък на разноски , които претендира да му бъдат присъдени.
В съдебно заседание по същество въззиваемия И. П. Р. не явява, чрез назначения му
особен представител, оспорва жалбата, претендират потвърждаване на обжалваното
решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки.
В съдебно заседание по същество въззиваемия Д. А. А. А. не се явява и не се
представлява.
В съдебно заседание по същество въззиваемия Г. П. Р. се явява лично и чрез
процесуалния си представител, оспорва жалбата, претендират потвърждаване на
обжалваното решение, като правилно и законосъобразно. Представя писмени бележки чрез
процесуалния си представител. Лично представя писмени бележки извън срок.
За да се произнесе по спора, съставът на ВОС съобрази следното:
Производството пред ВРС е образувано по иск на И. А. С., ЕГН**********, адрес
гр. варна, ул.“И.“2, вх.В, ет.6, ап.12 срещу Л. А. А., ЕГН ********** /починала на
*********г. и заместена в хода на процеса от сина си Д. А. А. ЕГН **********/, А. Д. А.,
ЕГН **********, С. М. Р., ЕГН ********** /починала на *********г. и заместена в хода на
процеса от наследника си Г. П. Р. ЕГН **********/ и И. П. Р., ЕГН**********, с която е
заявен иск по чл.34 от ЗС за делба на: недвижим имот, представляващ жилище -
апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ
от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, основан на твърдения за
възникване на съсобствеността при квоти от 1/12 ид.ч. за ищцата, 1/12 ид.ч. за Л. А. А. и А.
Д. А., 8/12 ид.ч. за С. М. Р. и 2/12 ид.ч. за И. П. Р., придобит при публична продан с влязло в
сила на 06.03.2019г. постановление за възлагане от А. и Л. А.и и впоследствие направено
дарение в полза на ищцата.
Отправено е и искане по реда на чл.344 ал.2 ГПК срещу съделителя С. М. Р. за
заплащане на обезщетение в размер на 20,83лева месечно /като първоначално заявената
претенцията по отн. на И. П.Р. е оттеглена в о.с.з.11.11.2020г./ за лишаването й от
възможността за ползване на имота, считано от получаване на исковата молба до
окончателното извършване на делбата.
В исковата молба ищцата твърди , че с ответниците са съсобственици на
самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м.,
представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4.
За неплатени от съсобственика Г. Р. задължения към трето лице върху собствената му 1/6
ид.ч. от имота е насочено принудително изпълнение. С постановление за възлагане, влязло в
3
законна сила на 06.03.2019г. имотът е придобит в СИО от А. и Л. А.и. Последните
извършили дарствено разпореждане на ********* на 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза
на ищцата. Тъй като с ответниците не могат доброволно да уредят отношенията си по повод
съсобствеността, отправя искане за съдебна делба.
В исковата молба се твърди, че страните са съсобственици на процесната
недвижимост - самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от
89,33кв.м., представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6,
вх.3, ет.4. Ответницата С. Р. е придобила собствеността върху имота през 1988г. в СИО,
заедно със съпруга си – П. Р., починал на **********. След смъртта му неговите наследници
– С. Р., И. Р. и Г. Р. придобили по наследство по ⅓ ид.ч. от припадащата се част от пр. на
собственост на техния наследодател. За неплатени от последния задължения към трето лице,
собствената му 1/6 ид.ч. от имота е продадена на публична продан и е възложена на А. и Л.
А.и с постановление за възлагане, влязло в законна сила на 06.03.2019 г. Купувачите на
********* дарили 1/12 ид.ч. от процесния имот в полза на ищцата. По твърдения за липса на
възможност за доброволно уреждане на отношенията с ответниците по повод
съсобствеността, обосновава правния си интерес от допускане на искане за съдебна делба на
имота.
В срока по чл. 131 от ГПК е постъпил отговор от А. Д. А., с който се признава факта,
че с ищцата са съсобственици на имота, придобит на соченото основание, като се отправя
искане делбата да бъде допусната при посочената в исковата молба квоти.
В срока по чл. 131 от ГПК ответника С. Р., е депозирала отговор на исковата молба , с
който оспорва иска. Излага, че имотът е закупен от адв. А. А., който съгласно закона няма
право да участва в публична продан и да придобие собствеността върху спорния имот. Като
нередовен купувач същият не може да прехвърли собственост на дъщеря си. Твърди, че
синът й Г. Р. не е бил собственик на закупения имот, тъй като в нейна полза е имало
саморъчно завещание, като така била придобила цялата собственост върху имота след
смъртта на съпруга си преди 20 години. Сочи, че не е възпрепятствала ищцата да ползва
апартамента, поради което не й дължи наемна цена;
В срока по чл. 131 от ГПК ответника И. Р., чрез назначения му от съда особен
представител адв. К., е депозирала отговор на исковата молба в който оспорва иска . Излага
твърдения, че ответникът А. А. е вписан в АК- Варна, като адвокат и е от кръга на лицата,
които нямат право да участват в публичен търг на ос. чл.185 ЗЗД и чл.490 ГПК. Тъй като
праводателят на ищцата не е придобил собствеността върху процесния имот, то и тя също
не е могла да я придобие. По отношение на претенцията за заплащане на наем за ползването
сочи, че няма доказателства, от които да е видно, че ищцата е била възпрепятствана да
ползва имота.
В съдебно заседание страните поддържат тезите си.
Настоящият състав на Варненски окръжен съд, като съобрази предметните предели
на въззивното производство, очертани в жалбата, приема за установено, следното:
4
Жалбите, инициирали настоящото въззивно произнасяне, са подадени в срок, от
надлежно легитимирана страна, при наличието на правен интерес от обжалване, поради
което са допустими и следва да бъдат разгледан по същество.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася служебно по
валидността на решението, а по допустимостта – в обжалваната му част. Обжалваното
решение е валидно постановено в пределите на правораздавателната власт на съда, същото е
допустимо, като постановено при наличие на положителните и липса на отрицателните
процесуални предпоставки.
По отношение неправилността на първоинстанционния съдебен акт, съобразно
разпореждането на чл. 269, ал. 1, изр. второ ГПК, въззивният съд е ограничен от посочените
в жалбата оплаквания.
Съдът, след съвкупния анализ на събраните по делото пред първа и въззивна
инстанция доказателства, по вътрешно убеждение и въз основа на закона намира за
установено следното от фактическа и правна страна :
Основателността на претенцията по чл. 34, ал.1 от ЗС, предполага безспорна
установеност по делото на следните кумулативни предпоставки: наличие на съсобственост
върху вещите, предмет на делбата; същите да съществуват към момента на предявяване на
иска и съсобствеността да не е прекратена.
Предмет на настоящото произнасяне е наличието на описаните по-горе предпоставки
по отношение на: недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57, находящ се
в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с идентификатор
*****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер,
пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от
общите части на сградата.
Имуществено правният режим и обемът на притежаваните от съделителите права по
отношение на имота на общо основание се определят от основанието и момента на
придобИ.е на правото на собственост. Ищцата се позовава на дарствено разпореждане от
********* , касателно 1/12 ид.ч. от имота, обективирано в НА за дарение №**, том I, рег.
№****, дело №*************г., вписан в СвП- Варна с вх. рег.№*****, акт №***, том ***,
дело №**********г. , а в условията на евентуалност придобивна давност , като
присъединява своето владение към това на родителите си – Л. и А. А.и , както и тяхното към
това на Г. Р. , относно притежаваната от него 1/6 ид. част от имота придобита от родителите
й от публична продан.
По делото са представени писмени доказателства, а и няма спор относно фактите:
П. Р. Р. е починал на **********. и е оставил за свои наследници по С. М. Р. -
съпруга, Г. П. Р. и И. П. Р. – синове/Удостоверение за наследници изх.
№*******7МЛ/20.01.2021г./
В хода на процеса на *********г. С. М. Р. е починала и е оставила за свои
5
наследници по закон синовете си - Г. П. Р. ЕГН ********** и И. П. Р.,
ЕГН**********/удостоверение за наследници от 31.10.2024г. –л.225 от дело/.
А. Д. А. и Л. А. са сключили гр. брак на *******г., регистриран в регистър в Л.
област/Удостоверение за семейно положение изх. №**********/ *********г. на А. Д. А.,
удостоверение за граждански брак/.
На *********г. Л. А. е починала , като нейни наследници са – преживелия съпруг,
ищцата И. А. и брат й – Д. А. А. / удостоверение за наследници изх.№ *************** /
Видно от Договор за покупко – продажба на недвижим държавен имот
№**************г. ответницата С. Р. и П. Р. са придобили собствеността върху процесното
жилище, предмет на исковата претенция.
Видно от постановление за възлагане на недвижим имот от 02.11.2018г., ответникът
А. Д. А. /по време на брака/ е придобил собствеността върху 1/6 ид.ч. от процесната
недвижимост на основание публична продан по изп. дело №************** по описа на
ЧСИ И.С., рег.№*** с район на действие ВОС.
По делото е приобщена цялата преписка по изп.дело №**************.
Видно от НА за дарение №**, том I, рег.№****, дело №*************г., вписан в
СвП- Варна с вх. рег.№*****, акт №***, том ***, дело №**********г. ответниците А. Д. А.
и Л. А. А. са дарили на ищцата И. А. С. половината от придобитата от публична продан в
режим на СИО 1/6 ид. част от процесното жилище, предмет на исковата претенция.
Видно от представеното и прието като писмено доказателство саморъчно завещание
от 22.08.2000г., П. Р. Р. е завещал на съпругата си С. М. Р. своята идеална част от
процесния имот, както и е учредил право на ползване върху тази част на синовете си Г. Р. и
И. Р.. Завещанието е изписано изцяло ръкописно, съдържа означение на датата, когато е
съставено и е налице поставен подпис след завещателните разпореждания. Същото е
обявено в присъствието на молителите С. М. Р., Г. П. Р. и И. П. Р. с протокол от
20.10.2020г., изготвен от нотариус Св. Д., рег.№***, с р-он на действие ВРС и вписано в
СвП- Варна с вх. рег.№*****, акт№***, том ***, дело№ *****.
Към дата на постановление за възлагане на недвижим имот от 02.11.2018г., А. Д. А. е
бил вписан в АК - Варна, като адвокат от 09.05.2000г. с личен №********** и е действащ
адвокат без прекъсване на права към датата на удостоверяването/ Удостоверение, издадено
от АК – Варна с изх.№2652/28.07.2020г./.
От приетата по дело СОЕ, неоспорена от страните, която съда кредитира се
установява, че средният пазарен наем на процесното жилище е в размер на 250лева месечно.
Спорно по делото е, придобили ли са в режим на СИО ответниците А. и Л. А.и 1/6
ид.част от процесната недвижимост въз основа на влязло в сила постановление за възлагане,
респективно имал ли е право ответника А. А. да участва в търга поради упражняване на
адвокатска професия, както и произвело ли е действие представеното от ответника С. Р. в
нейна полза завещание от съпруга й П. Р., респективно придобил ли е права по наследство
6
праводателя на сем.А.и - Г. Р., респективно основателно ли е възражението на ищеца И. А.
за придобИ.е на процесната 1/12 ид. част от имота от нея въз основа на давностно владение,
присъединявайки към своето владението на Г. Р. и това на родителите й.
Възраженията на въззивниците, относно неправилността на обжалвания съдебен акт
настоящия съдебен състав намира на основателни, по следните съображения.
Относно участието на А. А. в публичната продан.
Съобразно разпоредбата на чл. 185, б. "Б" от ЗЗД не могат да бъдат купувачи, нито
пряко, нито чрез подставено лице, включително и в публична продан съдиите, прокурорите,
държавните и частните съдебни изпълнители, съдиите по вписванията и адвокатите -
относно спорните права, които са подсъдни на съда, към който се числят или във
ведомството на който действат, освен ако купувачът е съсобственик на спорното право.
Цитираната правна норма е с повелителен характер и урежда императивна забрана за
посочените лица да купуват, включително в рамките на изпълнителното производство,
вещи, които представляват „спорни права“, подсъдни на съда. Същата има действие по
отношение участието на посочените лица във всякакви сделки и публични продажби на
територията на съответния съдебния район, в който те осъществяват дейността си. Забраната
обаче касае само спорните права, по които в случая адвоката е служебно ангажиран. Само
участието при разглеждане на конкретното спорно право (независимо в какво качество) би
представлявало конфликт на интереси и поради това – пречка за сключване на сделка или
участие в наддаването на публична продан. Ограничението за придобИ.е на права от
посочените лица и способи не е абсолютно и същото не ги лишава от участие в гражданския
оборот изобщо, а е продиктувано от обществено значимата нужда да се гарантира избягване
на конфликт на интереси, а именно - недопускане поведението на тези лица да бъде
мотивирано от частен интерес в противоречие със служебните им задължения. Когато
липсва връзка между конкретното спорно право и сделката, респ. публичната продан както
по отношение нейния предмет, така и страните по нея, разпоредбата на чл. 185, б. "Б" от
ЗЗД е неприложима.
Конкретиката на настоящия казус, от съдържанието на изпълнителното дело №
************** и изпълнителните листи, въз основа на които същото е образувано, се
установява, че процесната 1/6 ид.ч. от недвижимия имот е изнесена и продадена на
публична продан за принудително погасяване на парични притезания на Г. Р. към Г.Г.,
установени с влезли в сила решения на ВРС , касаещи дължима издръжка в полза на детето
на Р. и Г. - С. П.а. Същите не са имали за спорен предмет процесния недвижимия имот, т.е.
същият към момента на публичната продан не се е бил „предмет на правен спор“ по
смисъла на чл. 185, б. „Б“ от ЗЗД. В производството по делото не са ангажирани
доказателства за съществуването на друг такъв спор, както и упражняването на адвокатски
права по него от А. А. към дата на постановлението за възлагане, от които да се установи
хипотезата на „спорно право“ по смисъла на закона, съответно нарушение на визираната
правна норма. Посочената разпоредба, както и тази на чл. 490 от ГПК, имат забранителен
характер, поради което не могат да бъдат тълкувани разширително, а единствено спрямо
7
действителното им, ограничено значение, което не следва да бъде надхвърляно/така в
практиката на ВКС - Решение № 135 от 8.12.2009 г. на ВКС по т. д. № 88/2009 г., II т. о., ТК,
докладчик съдията М.С. Определение № 50864 от 24.11.2022 г. на ВКС по гр. д. №
2319/2022 г., IV г. о., ГК, докладчик председателят Веска Райчева и др., които настоящия
съдебен състав споделя/.
Основателни са и възраженията на въззивниците касатаелно вещноправния ефект на
представеното и прието по делото саморъчно завещание от 22.08.2000г.,с което П. Р. Р. е
завещал на съпругата си С. М. Р. своята идеална част от процесния имот. В основата на
извода си, съда поставя заключението на вещите лица по допуснатата на основание чл.
266 ал.2 т.1 от ГПК и приета във въззивното производство Тройната СГрЕ, което съда
кредитира като обективно, пълно и изчерпателно и от което се установява, че ръкописният
текст и положения подпис в саморъчно завещание от *********. не са изпълнение от
завещателя П. Р. Р.. От заключението се установява и, че Подписът след „купувач 2“ в
договор за продажба на недвижим имот № ***** от *********год. на Общински народен
съвет Варна с купувачи С. М. Р. и П. Р. Р. е изпълнен от лицето П. Р. Р..
По делото е допусната и изготвена СПЕ от вещото лице Е.А. приета в
първоинстанционното производство, от заключението по която се установява, че
ръкописният текст и положения подпис в саморъчно завещание от *********. са
изпълнение от завещателя П. Р. Р., което настоящия състав не кредитира, доколкото същото
е изготвено при ограничен сравнителен материал.
В хода на въззивното производство по делото са приети писмени доказателства
/подробно описани в протокол № 1721/07.11.2023г. от открито съдебно заседание проведено
на 06.11.2023г./ Приобщен към делото е сравнителен материал / подробно описан в
заключението/ в обем значително по широк от този използван от вещото лице по
първоначалната СПЕ.
Следователно към дата на публичната продан, респективно 02.11.2018г. -
постановлението за възлагане, Г. Р. е бил собственик на 1/6 ид.част от процесния недвижим
имот по силата на наследствено правоприемство от своя наследодател - П. Р.. Това от своя
страна легитимира ответниците – А. и Л. А.и като носители на вещно право на собственост
на дарената от тях 1/12 ид.ч. от имота в полза на своята дъщеря – ищцата И. А. към дата на
дарствения акт - *********Изложеното е достатъчно за формиране на извод относно
съсобственост на процесния имот и уважаване на иска за делба.
Следва да се посочи, че дори и да се елиминира приетото по делото заключение по
Тройната СГрЕ, иска за делба отново би бил основателен, доколкото настоящия съдебен
състав намира за основателно възражението на ищеца А., за изтекла в нейна полза
придобивна давност, касателно процесната ид.ч. Аргументите за това са следните.
За доказване, съответно опровергаване на твърденията й, по делото са събрани
гласни доказателства, чрез разпит на водения от ищцата – въззивник свидетел – В.С. Д. , без
дела и родство със страните ,чиито показания съда кредитира доколкото се базират на лични
впечатления и водения от ответника Г. Р. свидетел – Е.Б., чиито показания съда кредитира
доколкото се базират на лични впечатления. Съвкупно от показанията им се установява, че в
апартамента /процесния/, след смъртта на П. Р. в гр. Варна са живели С. Р. и сина й Г. Р..
Доколкото в конкретната хипотеза не са налице законови пречки за придобИ.е на
собствеността съгласно индивидуалните характеристики на процесния имот, за да са
основателни възраженията на ответника А. за придобИ.е на 1/12 ид.част от имота по
давност, присъединявайки към своето владението на Г. Р. и това на родителите й, е
необходимо да бъде формиран положителен извод досежно изискуемият за това период от
време – 10 години, съгласно чл.79 от ЗС.
8
Упражняването на фактическата власт от Г. Р. върху наследствената му 1/6 ид.част от
процесната недвижимост, както и манифестирането на правата му на собственост върху нея
се установява и от приетите по делото писмени доказателства - л.93- л.190 от дело , както и
от материалите по приобщеното изп. дело №************** по описа на ЧСИ И.С., рег.
№*** с район на действие ВОС- лично деклариране на имота като негов пред НАП-
л.209,210,протокол за опис на имота –л.265 , протоколи от публични продани, обявления ,
както и всички съобщения до Г. Р. получавани от него на адреса на процесната
недвижимост. Не на последно място , в хода на изп. производство Г. Р. е депозирал жалби
срещу действия на ЧСИ по посоченото изп.дело по реда на чл. 435 и сл. от ГПК , но нито
една от тях не е обоснована с твърдения, че не е собственик на процесния имот, нещо
повече, в същите в качеството му на длъжник по изпълнението и собственик на процесната
ид.част от имота е обжалвал действия на съдебния изпълнител.
В заключение ищеца И. А. е установила и доказала по несъмнен и безспорен начин
твърдяното от нея явно, необезпокоявано и непрекъснато владение, в неговия субективен
елемент, касателно дела й, а именно 1/12 ид.част от процесния имот, за период от 10 г.,
считано от 2000г. , присъединявайки владението си към това на родителите си А. и Л. А.и и
това на Г. Р., до подаване на исковата молба в съда, налице е презумцията на чл.69 от ЗС и
същата го е придобила по давност.
По изложените мотиви, съдът намира, че е налице съсобственост между страните по
делото, при квоти както следва: за И. А. С. – 7/72 ид.ч.;за А. Д. А. – 4/72 ид.ч.;за Д. А. А. –
1/72 ид.ч.;за Г. П. Р.- 24/72 ид.ч. ; И. П. Р. – 36/72 ид.ч. Предвид липсата на воля за
доброволно уреждане на отношенията,същата на общо основание подлежи на прекратяване
по съдебен ред,.
По искане за постановяване на привременна мярка относно заплащането на дължима
сума за ползването на имота подлежащ на делба по реда на чл.344 ал.2 от ГПК.
Същото е допустимо и основателно, поради това, че направено в хода на
производството по допускане на делбата и предмет на същато е съсобствена недвижима
вещ, който се ползва лично от един от съделителите. От събраните в хода на производството
писмени и гласни доказателства се установи ,че това е Г. Р., заместил в хода на процеса
своята майка С. Р.. Наличието на съсобственост между страните и реалното ползване от
страна на друг съсобственик са достатъчни предпоставки за уважаване на искането за
привременна мярка по отношение на заплащането на суми срещу ползването на имота,
предмет на делбата.
По отношение на размера, по делото И. А. е заявила претенция в размер съобразно
заключението на вещото лице по приета по делото СОЕ. Видно от същото месечния пазарен
наем за целия апартамент е в размер на 250.00лева.
Спрямо приетото по - горе относно квотата на ищеца А. в съсобтвеността , а именно
7/72 ид.ч. , която се ползва лично от Г. Р., дължимото обезщетение е в размер 24.30лева,
месечно. Началният момент на плащането на обезщетението по чл.344 ал.2 от ГПК , като
привременна мярка , е определен в закона - считано от влизане в сила на определението за
определянето му до окончателното извършване на делбата.
9
В заключение,въззивните жалби като основателни следва да бъдат уважени, а
първоинстанционното решение – отменено и вместо него постановено друго, с което
предявения иск с правно основание чл.34 от ЗС да бъда уважен, като основателен и доказан.
С оглед изхода на делото, на основание чл.78 ал.1 от ГПК , съобразно направеното
искане и представените доказателства на въззивника И. А. С. следва да се присъдят
направените по делото разноски, както следва: сумата от 762.00лева, представляващи
заплатени държавни такси и депозити вещи лица по гр.дело № 9969по описа на ВРС за
2019г.;сумата от 1916.50лева - заплатени държавни такси и депозити вещи лица във
въззивното производство ;на основание чл.294 ал.2 от ГПК - сумата от 380.00лева –
държавни такси в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС.
На въззивника А. Д. А. следва да се присъдят направените по делото разноски, както
следва: сумата от 50.00 лева, представляващи заплатена държавна такса във въззивното
производство; на основание чл.294 ал.2 от ГПК - сумата от 410.00лева – държавни такси в
производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС, на основание чл.294 ал.2 от
ГПК.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ Решение № 262462/12.08.2021г., постановено по гр.д.№9969/2019г. по
описа на ВРС, с което е отхвърлен предявения от И. А. С., ЕГН********** с адрес -гр.
Варна, ул.“И.“ № 2, вх.В, ет.6, ап.12 срещу Л. А. А., ЕГН **********/починала на
*********г. и заместена в хода на процеса от Д. А. А. ЕГН ********** с адрес – гр.Варна ,
бул.“Ч.“ № 97, вх.А,ет.2, ап.8 /, А. Д. А., ЕГН ********** с адрес гр. Варна, ул.“Г. С.“№15,
вх.В, ет.1, ап.15, С. М. Р., ЕГН ********** / починала на *********г. и е заместена в хода
на процеса от Г. П. Р. ЕГН ********** с адрес- гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4/ и И. П. Р.,
ЕГН **********, с адрес -гр.Варна, ул.“Л.“ №1, вх.В, ет.2, ап.49 иск с правно основание
чл.34 от ЗС за допускане на съдебна делба на недвижим имот, представляващ жилище -
апартамент № 57, находящ се в гр. Варна, ж.к. “В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ
самостоятелен обект с идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се
от три стаи, кухня, баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ
от 3,84кв.м, както и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата, КАТО ВМЕСТО НЕГО
ПОСТАНОВЯВА :
ДОПУСКА ДЕЛБА на недвижим имот, представляващ жилище - апартамент № 57,
находящ се в гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4 съставляващ самостоятелен обект с
идентификатор *****************, с площ от 89,33кв.м., състоящ се от три стаи, кухня,
10
баня, тоалет, килер, пералня, коридор и два балкона, ведно с изба с площ от 3,84кв.м, както
и 1,2914% ид.ч. от общите части на сградата МЕЖДУ съделители: И. А. С.,
ЕГН**********, Д. А. А. ЕГН **********, А. Д. А., ЕГН **********, Г. П. Р. ЕГН
**********, И. П. Р., ЕГН**********, при КВОТИ:
- 7/72 ид.ч. за И. А. С.;
-4/72 ид.ч. за А. Д. А.;
- 1/72 ид.ч. за Д. А. А.;
- 24/72 ид.ч. за Г. П. Р.;
- 36/72 ид.ч. за И. П. Р..
ОСЪЖДА на основание чл.344, ал.2 от ГПК Г. П. Р. ЕГН **********, с адрес- гр.
Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4 ДА ЗАПЛАЩА на И. А. С., ЕГН********** с адрес гр. Варна,
ул.“И.“2, вх.В, ет.6, ап.12 сумата от 24.30/двадесет и четири лева и тридесет ст./ лв. месечно,
представляваща обезщетение за едноличното ползване на делбения имот, съответно на
притежаваната от Г. П. Р. ЕГН ********** идеална част от имота, ведно със законната лихва
за всяка просрочена вноска, считано от влизане в сила на настоящото определение до
окончателното извършване на делбата.
ОСЪЖДА Г. П. Р. ЕГН **********, с адрес- гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4, Д. А.
А. ЕГН ********** с адрес – гр.Варна , бул.“Ч.“ № 97, вх.А,ет.2, ап.8 , И. П. Р.,
ЕГН********** с адрес –гр.Варна , ул.“Л.“ № 1,вх.В, ет.2, ап.49 ДА ЗАПЛАТЯТ на И. А.
С., ЕГН********** с адрес гр. Варна, ул.“И.“2, вх.В, ет.6, ап.12, както следва: сумата от
762.00лева, представляващи заплатени държавни такси и депозити вещи лица по гр.дело №
9969 по описа на ВРС за 2019г.;сумата от 1916.50лева - заплатени държавни такси и
депозити вещи лица във въззивното производство ;сумата от 380.00 лева – държавни такси
в производството по гр.дело № 1806/2022 г. по описа на ВКС.
ОСЪЖДА Г. П. Р. ЕГН **********, с адрес: гр. Варна, ж.к.“В.“ бл.6, вх.3, ет.4, Д. А.
А. ЕГН ********** с адрес – гр.Варна , бул.“Ч.“ № 97, вх.А,ет.2, ап.8 , И. П. Р.,
ЕГН********** с адрес –гр.Варна , ул.“Л.“ № 1,вх.В, ет.2, ап.49 ДА ЗАПЛАТЯТ НА А. Д.
А., ЕГН ********** с адрес – гр.Варна,ул.“Г.С.“ № 15, вх.В, ет.2, ап.49 , както следва:
сумата от 50.00 лева, представляващи заплатена държавна такса във въззивното
производство; сумата от 410.00лева – държавни такси в производството по гр.дело №
1806/2022 г. по описа на ВКС.
Решението в частта за произнасяне по чл.344, ал.2 от ГПК има характер на
определение и подлежи на обжалване с частна жалба пред ВКС в едноседмичен срок от
връчването му на страните, в останалата част решението подлежи на обжалване с
касационна жалба пред ВКС в едномесечен срок от съобщението му на страните.
11
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
12