РЕШЕНИЕ
№ 223 18.06.2019г., гр. Пазарджик
В ИМЕТО НА НАРОДА
ПАЗАРДЖИШКИЯТ ОКРЪЖЕН
СЪД, гражданска колегия, в открито заседание на
двадесети и втори май две хиляди и деветнадесета година:
Председател:
Минка Трънджиева
Членове: Венцислав Маратилов
Д.
Бозаджиев
в присъствието на секретаря Константина Рядкова, като разгледа
докладваното от съдията Бозаджиев въззивно гражданско дело №267 по описа за 2019г.,
за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е въззивно, по реда на чл.
258 и сл. ГПК.
С Решение №52/22.02.2019г., постановено по
гр.д.№432/2018г. по описа на РС- В. са отхвърлени предявените от А.Н.В., с ЕГН **********,
Е.И.В., с ЕГН **********, С. В.Ж., с ЕГН **********, Д.Х.С., с ЕГН: **********,
Ц.Д.В.- С., с ЕГН ********** и Ц.Н.В., с ЕГН ********, против В.А.Г., с ЕГН **********,
иск с правно основание чл.109 от ЗС, с който се иска ответникът да бъде осъден
да премахне всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка около
южната граница откъм улица „К.Ч.“, на собствения им имот *********в кв.251 по
плана на гр.В., находящ се на ул.“К.Ч.“ №7 и пречещи на изграждането на ограда
между двата съседни имота, в съответствие с влязлото в сила Разрешение за
строеж от 28.03.2006г., презаверено на 24.03.2009г. и презаверено на
29.01.2015г. и Протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и ниво на строежа за масивна ограда Обр.2 от 28.09.2017г. и
иск с правно основание чл.45 от ЗЗД за осъждане на ответника да им заплати обезщетение
от 1250лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди.
Осъдени са А.Н.В., Е.И.В., С. В.Ж., Д.Х.С., Ц.Д.В.-
С. и Ц.Н.В., да заплатят на В.А.Г., на основание чл.78, ал.3 от ГПК сумата от
480лв., представляваща сторени от ответника разноски по делото.
Против това решение е постъпила въззивна
жалба от А.Н.В., Е.И.В., С. В.Ж., Д.Х.С., Ц.Д.В.- С. и Ц.Н.В..
Твърди се, че решението е неправилно във
всичките му части, като е необосновано и незаконосъобразно.
В тази насока се твърди, че необоснован е
основния правен извод на районния съд отнасящ се за негаторния иск по чл.109 от
ЗС, че ищците не са провели пълно и главно доказване на елементите от
фактическия състав на спорното право, а именно, че ответникът не е извършил
действието, което препятства упражняване правото им на собственост.
Приема се, че този извод се предшества от
друг необоснован правен извод, че никой от свидетелите не е бил очевидец, нито
може да възпроизведе по косвен път, кой е паркирал процесните превозни
средства.
Твърди се, че този правен извод противоречи
на показанията на свидетелите Н. Г. и Х.М..
Сочи се, че споровете по гр.д.№586/2018г.,
както и сключената по него спогодба имат значение и за изхода на правните
спорове, които са предмет на настоящото дело.
Визира се, че главната причина за посочените
погрешни изводи на районния съд са, че производството по делото е протекло с
участието на трима различни съдии- докладчици, като решаващия делото съдия Л.Т.-
В.не е участвала и в производството по приключилото със съдебна спогодба
гр.д.№586/2018г., по което са събрани доказателства, които имат значение и сила
на присъдено нещо по отношение на настоящия ответник В.Г..
Приема се, че авторът на противоправното
деяние е безспорно известен и това е ответникът В.Г., който с престъпна
упоритост продължава да пречи да се изпълни съдебно решение и да се изгради
законно разрешена ограда, което обуславя правния интерес на ищците от
предявяването на иска им по чл.109 от ЗС против последния.
Твърди се решението е необосновано и
незаконосъобразно и по отношение на втория иск с правно основание чл.45 от ЗЗД,
в пълния му предявен размер.
Приема се, че ответникът В.Г. следва да
понесе деликтната имуществена отговорност за причинените вреди на ищците, които
търпят от неговото престъпление по чл.323, ал.1 от НК, извършено с пряк умисъл.
Без значение е дали досъдебното производство против него за престъпление по
чл.323, ал.1 от НК е приключило, тъй като отговорността за това престъпление е
наказателна и тя не е предмет на гражданското производство.
Счита се, че действията на В.Г. са
противоправни, като е налице причинна връзка между неговото противоправно
поведение и настъпилия за ищците вредоносен резултат, а това са преките
имуществени вреди, за това, че ползва дворното им място за паркинг на
автомобили, без да им заплаща обезщетение.
В тази насока се излагат подробни
съображения.
Моли се за отмяна на решението на
първоинстанционния съд, като настоящата инстанция се произнесе по същество на
предявените искове, като същите бъдат уважени изцяло.
Моли се за присъждане на съдебно-
деловодните разноски за двете инстанции.
В срокът по чл.263, ал.1 от ГПК е депозиран
писмен отговор от другата страна в процеса- В.А.Г., чрез пълномощника му адв.С.Ч..
Твърди се в него, че подадената въззивна
жалба е неоснователна.
Приема се, че наведените в нея доводи за
неправилност на решението на първата инстанция са изцяло необосновани. В този
смисъл се сочи, че изводите за недоказаност на иска по чл.109 от ЗС са правилни
и обосновани, тъй като са направени след съвкупна преценка на събраните по
делото писмени и гласни доказателства.
Твърди се, че правилни и обосновани са
изводите на районния съд, който той е изложил отхвърляйки иска по чл.45 от ЗЗД.
В тази насока се излагат доводи.
Моли се за оставяне без уважение на
въззивната жалба и потвърждаване на обжалваното решение, като правилно и
законосъобразно.
Моли се за присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание, жалбоподателите редовно
призовани не се явяват.. за всички тях се явява адв.Х.. От страна на последният
се поддържа подадената въззивна жалба, като се моли тя да бъде уважена, като
основателна. Излага доводи в тази насока.
Моли се, съдът да се произнесе с решение, с
което да се отмени изцяло решението на първата инстанция и се произнесе по
същество. Подробни съображения в подкрепа на това си искане, пълномощникът
излага в представени писмени бележки.
Ответникът В.А.Г. се явява лично и с
пълномощника си- адв.Ч.. Последният моли, съдът да потвърди обжалваното
решение, като приема, че то е правило и обосновано. В този смисъл поддържа
съображенията изложени от него в подадения писмен отговор.
От събраните по делото писмени и гласни доказателства, обсъдени в
съвкупност и поотделно, съдът приема за установено следното:
В изпълнение разпоредбата на чл.267, ал.1 от ГПК, настоящият съдебен
състав извърши проверка на депозираната жалба и констатира, че същата е редовна
и допустима- отговаря на изискванията на чл.260 и чл.261 от ГПК, подадена е в
срок, от процесуално легитимиран субект, срещу подлежащ на обжалване съдебен
акт.
С оглед на извършената от съда служебна проверка по реда на чл.269 от ГПК, настоящият съдебен състав констатира, че обжалваното решение е валидно и с
оглед обхвата на обжалването допустимо.
В случая, производството е образувано по предявени искове с правно
основание чл.109 от ЗС и чл.45 от ЗЗД.
Същите са предявени от А.Н.В., Е.И.В., С. В.Ж., Д.Х.С., Ц.Д.В.- С. и Ц.Н.В.,
против В.А.Г..
С първият предявен иск се иска, ответникът да бъде осъден да премахне
всякакви предмети, включително МПС, разположени в участъка около южната граница
откъм улица „К.Ч.“, на собствения им имот *********в кв.251 по плана на гр.В.,
находящ се на ул.“К.Ч.“ №7 и пречещи на изграждането на ограда между двата
съседни имота, в съответствие с влязлото в сила Разрешение за строеж от 28.03.2006г.,
презаверено на 24.03.2009г. и презаверено на 29.01.2015г. и Протокол за
откриване на строителна площадка и определяне на строителна линия и ниво на
строежа за масивна ограда Обр.2 от 28.09.2017г., както и да не им създава
пречки във връзка с изпълнение на строителството на разрешената ограда.
С втория предявен иск се иска осъждане на ответника да заплати на
ищците сумата от 1250 лв., представляваща обезщетение за претърпени от тях имуществени
вреди, за период от 09.11.2017 г. до 07.12.2017 г..
Твърди се в исковата молба и допълнителни молба от страна на ищците,
че са собственици на УПИ ІІІ-1129 в кв.251 по плана на гр.В.. Твърдят, че ответникът е техен съсед в
качеството му на собственик на съседния УПИ IV-1128 в същия квартал.
Сочи се, че между тях са водени дела за имотната граница и поради
неоснователните им оспорвания от 2000г. до сега, ищците не могат да изградят
ограда между двата имота. Така границата между двата имота останала нематериализирана.
Визират, че с Уведомително писмо №3 от 20.09.2017г. на Община В. за
строителна линия за строеж на ограда ответникът бил уведомен, че на
28.09.2017г. в 14:00 часа ще се състои процедурата по измерване и съставяне на
Протокол за строителна линия за ограда. Поддържа се, че за да попречи на
длъжностното лице- геодезист, да определи местоположението на оградата,
ответникът подбудил своя син Д. В. Г. да паркира на 28.09.2017г. върху общата
имотна граница товарен автомобил- седлови влекач. Така геодезистът инж.Я.Ч. е
бил затруднен да установи точното местоположение на имотната граница в участъка
й, който е попадал под шасито на този товарен автомобил. Оттогава-
28.09.2017г.- до 16.03.2018г., този товарен автомобил продължавал да стои
паркиран върху имотната граница и в двата съседни имота, което пречело на
ищците да извършят строителството на разрешената ограда.
Твърди се, че на 16.03.2018г., товарният автомобил бил преместен и
веднага на неговото място върху общата граница бил паркиран бял бус. Сочи се,
че с нотариалната покана връчена на ответника на 09.11.2017г., последният бил
поканен да измести в 3-дневен срок неправомерно паркирания върху общата им
граница товарен автомобил, като бил предупреден, че в противен случай ищците ще
претендират обезщетение за имуществени вреди в размер на 90лв. на денонощие.
Сочи се в допълнителната молба, че ответникът е единственият, който
извършва самоуправни действия и отказва да приеме къде минава границата между
двата имота, поради което ищците и до сега не могат да заградят имота. По
негово нареждане, МПС било паркирано на имотната граница.
В срокът по чл. 131 ГПК от страна на ответникът В.Г. е депозиран
отговор на исковата молба в срока В него се изразява становище, че предявеният
иск е недопустим.
Визира се, че ищците навеждат обстоятелства, от които се налага
извода, че се касае за едно трайно установено фактическо състояние, с което се
отнема владението върху част от имота им, поради което се целяло ревандикация.
Предвид на това се счита, че този иск е недопустим. В тази насока е искане за
прекратяване на производството.
Алтернативно се моли, съдът да отхвърли предявения иск по чл.109 от
ЗС, като неоснователен, тъй като изложеното в исковата молба не отговаря на
истината. Оспорва доверителят му да е извършил описаните в исковата молба
действия.
По отношение на иска с правно основание по чл.45 от ЗЗД също се че той
е неоснователен.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.12.2018г.,
първоинстанционният съд е прекратил производството в частта, с която е предявен
иск, с правно основание чл.109 от ЗС с искане ответникът да бъде осъден да не
създава пречки на ищците във връзка с изпълнение на строителството на
разрешената ограда.
С протоколно определение от открито съдебно заседание от 11.12.21018г.,
съдът е допуснал изменение на петитума на предявеният иск с правно основание
чл. 45 ЗЗД, а именно ответникът да бъде осъден да заплати на ищците сумата от
1250лв., представляваща обезщетение за претърпени имуществени вреди, за период
от 100 дни, считано от 09.11.2017г.
От фактическа страна по
делото се установява следното:
Няма спор по делото, видно от представените по него: Нотариален акт за
собственост върху недвижим имот, чрез извършване на обстоятелствена проверка
№4/2000г., Нотариален акт за дарение на недвижим имот №…/2015г.; Нотариален акт
за дарение на недвижим имот №…/2015г. и Протокол за делба от 29.08.1991г.,
вписан с акт №…/04.08.2015г., че ищците са собственици на *********в кв.251 по
плана на гр.В., находящ се на ул.“К.Ч.“ №7.
От показанията на свидетелите Н. А.Г., Х.Г.М., Ц.П. В. се установяват
данни, че през месец септември 2017г. на имотната граница между имота на ищците
и този на ответника бил паркиран първоначално голям камион, а впоследствие на
негово място бял бус. Същите не визират, кой на практика е авторът на тези
действия.
Видно от заключението на съдебно- икономическата експертиза изготвена
от вещото лице Ц. се установява, че съгласно Наредба за определянето и
администрирането на местните данъци, такси и цени на услуги на територията на
Община В. за ползването на тротоари, площади, улични платна и др. обществени
терени за паркиране на МПС 1 брой за разширен център, цената е по 15лв. на
месец.
За периода от 09.11.2017г. до 07.12.2017г. за 29 дни се полага цена за
паркиране в размер на 14,50лв.
От заключението на допълнителната съдебно- икономическа експертиза се
установява, че от Община В. на вещото лице не са представени данни за това
последната да предоставя услуги за паркиране на товарни автомобили и автобуси.
При извършена проверка в Тир- паркинг „Малина“ в двора на бившето
„Булгарцвет“ В., който разполага с мотел и ресторант. Парцелът е ограден и
денонощно охраняем. Вещото лице посочва, че наемната цена е 10лв. на денонощие,
която е еднаква за микробуси и товарни автомобили.
За периодът от 09.11.2017г. до 07.12.2017г. за 29 дни се полага цена
за паркиране в размер на 290лв.
От заключението на съдебно- техническа експертиза е видно, че граница,
определена с протокол за откриване на строителна площадка и определяне на
строителна линия и нови на строежа на 28.09.2017г., изготвен от техническо
правоспособно лице, с който е удостоверено, че е определена строителна линия и
ниво на строежа- „Масивна ограда с плътна част до 0,60м.- южна регулационна
линия“ в УПИ- ІІІ-1129, кв.51, за която е било насрочено административно
производство на Общината е вярната имотна граница определена с ПУП и отразена в
кадастралната карта на гр.В..
Определената ограда на място не е материализирана и същата е различна
от друга материализирана в миналото ограда.
Откъм лицето върху имотната граница между двата имота, при оглед на
място е разположен автомобил и действието на административната процедура,
насрочена за 28.09.2017г. не е осъществена.
С Разрешение за строеж №29 от 28.03.2006г., подписано от Гл.архитект
на Община В. и отразено върху него за влязло в сила на 09.04.2014г., съгласно
Определение №256 на ПОС е разрешено на ищците да построят масивна ограда с
плътна част по южната регулационна линия на УПИ-ІІІ- 1129 в кв.251 с дължина
34м.л.
Откъм лицето на ПИ 986 е изградена ограда с плътна част и над нея е
поставена метална мрежа с дължина от 4,19м.л.- височина на плътната част до
0,70м.л. и височината на мрежата е до 1,20м.л.. Оградата е разположена изцяло в
имота на ищците на 1,50м.л. посока север от предвидената в плана. Не са открити
данни и не са представени на вещото лице строителни книжа и документи за
основанието и периода на строеж на материализираната ограда.
Към заключението е представена Скица на ПИШ с идентификатори
10450.501.967 и 968 от сега действащата КК и КР на гр.В., като с червено е
отразена местонахождението на съществуващата между двата имота ограда.
При тези данни,
настоящата инстанция от правна страна намира следното:
По отношение на иска с
правно основание чл.109 от ЗС.
С иска по чл.109 от ЗС на собственика е предоставена защита на правото
на собственост срещу неоснователно въздействие върху обекта на собственост. Освен,
че следва да бъде установено това въздействие, то с оглед спецификата на
оплакванията в настоящия случай, следва да се установи и съответно авторът на същото,
както и причинната връзка между това действие и нарушаването на правата му като
собственик.
В конкретният казус, няма спор по фактите, че страните по делото са
съседи. Не се отрича, че същите са имали спорове относно имотните граници.
Категорично е установено от вещото лице Г., че на ищците им определена
строителна линия и ниво на строеж за масивна ограда. Тази ограда на място не е
реализирана, като същата е различна от друга материализирана в миналото.
Съответно, че откъм лицето върху имотната граница на двата имота, при огледа на
място е разположен автомобил и действието на административната процедура,
насрочена на 28.09.2017г. не е осъществена.
Същественият момент в настоящия спор, че не е установен по несъмнен
начин, че именно ответникът е автора на въпросните паркирания на посечените в
исковата молба моторни превозни средства, с което да пречи да се упражнява
право на собственост, което е в тежест на ищците.
На практика, никой от разпитаните по делото свидетели не установява
кой точно е паркирал първоначално камион, а впоследствие и бус. В тази насока
следва да се посочи, че свидетелят Н. Г. посочен от ищците визира, че има
спорове между комшиите касещо оспорването на границите между имотите им, не
отрича паркирането на МПС, с което се създава проблем при подготовката за
извършване на строеж за ограда, но реално не визира конкретно лице което е
извършило това действие. Не по- различни са и показанията на другия свидетел на
ищците- св.М., който коментира за паркиран камион, но от кого е паркиран и от
кога не излага данни. Останалите свидетели по делото също не визират конкретно
лице за процесното действие.
Следва да се посочи, че в исковата молба се излагат доводи, че
паркирането е станало от сина на ответника, по подбуда на последния, но такива данни
не се и излагат от когото и да е било от двете групи разпитани свидетели.
Направените във въззивната жалба оплаквания, че споровете по
гр.д.№568/2018г., както и сключената по него спогодба имат значение за изхода
на правните спорове и по настоящото дело не могат да бъдат приети за
основателни, още повече, настоящата инстанция не е приела в тази връзка представените
с нея писмени доказателства, с оглед на преклузия за същите.
Не могат да бъдат основание за промяна на изведените правни изводи и
доводите, че в хода на производството по разглеждане на делото пред районния
съд, разпита на свидетелите са били дадени пред друг съдия, а не пред решаващия
съдия Л.Т.- В..
При тези си съображения, въззивният съд няма основание да приеме
доводите, че предявения иск с правно основание чл.109 от ЗС е доказан,
вследствие на което следва да бъде уважен. Напротив, същия не е доказан от
събраните по делото доказателства, тъй като не са налице всички елементи на
фактическия състав на спорното право и като такъв правилно е отхвърлен.
По отношение на иска с
правно основание чл.45 от ЗЗД.
При установените данни по делото които сочат, че от страна на
ответникът не се установява конкретно противоправно поведение спрямо
собствеността на ищците, то няма основание да се приеме, че същия дължи
обезщетение за претърпени имуществени вреди на последните.
Ето защо и по отношение на този предявен осъдителен иск следва да се
приеме, че той е недоказан и като такъв, правилно е отхвърлен.
Поради съвпадане на правните изводи на въззивния съд с тези на
първоинстанционния съд, въззивната жалба като неоснователна следва да се остави
без уважение, а решението на районния съд бъде потвърдено изцяло, като правилно
и законосъобразно.
С оглед изхода на делото, неоснователно се явява искането за
присъждане на съдебно- деловодни разноски от страна на пълномощника на
жалбоподателя, в последица от което следва извода, че същото се явява
неоснователно.
От другата страна, в представения писмен отговор на подадената
въззивна жалба е направено искане за присъждане на разноски, но доказателства
за направени реално такива по делото не са налице, с оглед на което съдът няма
основание за присъждане.
Предвид на гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА Решение №52/22.02.2019г., постановено по гр.д. №432/2019г. по описа на
РС- В..
Решението подлежи на
обжалване пред ВКС на РБ в едномесечен срок от съобщаването до страните, при
предпоставките по чл.280, ал.1 от ГПК.
Председател:
Членове:1.
2.