№ 141
гр. Разград , 19.03.2021 г.
РАЙОНЕН СЪД – РАЗГРАД в публично заседание на деветнадесети март,
през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:НЕЛИ ГЕНЧЕВА
при участието на секретаря ГАНКА А. АТАНАСОВА
Сложи за разглеждане докладваното от НЕЛИ ГЕНЧЕВА Гражданско дело
№ 20213330100291 по описа за 2021 година.
На именното повикване в 09:00 часа се явиха:
ИЩЦАТА, уведомена, лично и с адв. М. от преди.
ОТВЕТНИКЪТ, уведомен, лично и с адв. И. от преди.
СВИДЕТЕЛИТЕ, редовно призовани, явяват се лично.
АДВ. М.: Да се даде ход на делото.
АДВ. И.: Да се даде ход на делото.
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА ДЕЛОТО на първо четене в 9,04 ч.
СЪДЪТ пристъпи към разпит на свидетелите.
СНЕ самоличността на явилите се свидетели.
Н. В. Н. – неосъждан, без родство.
Ц. Д. Ц. – неосъждан, без родство.
ПРЕДУПРЕДЕНИ за наказателната отговорност по чл. 290 от НК, същите обещаха да
говорят истината.
1
СВИДЕТЕЛЯТ Ц.Ц.: Спомням си бегло за случая. Сигнала бе подаден от г-жа К..
Беше влязла в пререкания с бившия си съпруг г-н К., те са разведени, но живеят в едно
жилище. Живеят в две различни стаи. Влезли в пререкания за нот. акт за жилището, в което
живеят. Г-жа К. бе заявила, че г-н К. я обидил, отправил заплаха към нея. Доколкото се
сещам, че г-н К. е казал – Оставате ме на мира, защото ще те хвърля през прозореца. Тя
беше афектирана. Г-н К., когато отидохме на сигнала го срещнахме на стъпалата на
партерния етаж. Каза, че отива на разходка някъде. Разговаряхме с него, снехме му сведения.
Мисля, че г-н К. отказа да даде сведения писмено. Не сме го респектирали трудно, той
беше спокоен, нямаше агресия в него. Със съседи не сме разговаряли. Една съседка, докато
разговаряхме с К. слезе надолу, но ние бързахме да се качим при г-жа К.. Ние се качихме в
апартамента. Беше нормален апартамент. Г-жа К. мисля, че слезе и ни посрещне, също долу
на първия етаж. В последствие се качихме горе да снемем обяснения. Г-жа К. беше
емоционално разстроена, това имам предвид афектирана, по-скоро изнервена. Беше под
някакъв афект. Може би имаше и уплаха в нея. Те не са ни търсили за съдействие, но
началник сектора върна сигнала за допълнителни сведения. На друга дата ходихме отново,
за нови допълнителни сведения, тогава също снехме сведения от г-н К., каза, че е
разговарял с кварталния. Г-жа К. приложи и копие от решението на съда, да живеят в едно
жилище. Тогава него ден, когато отидох втори път не беше се случило да са се скарали. Г-н
К. беше в едната стая и пишеше стихотворения на компютъра си, а г-жа К. в отсрещната
стая, нещо като кухня.
СВИДЕТЕЛЯТ В. Н.: Посетихме този адрес на ул. Бели лом, номер не е сещам. Два
пъти ходихме. Втория път за доизясняване на казуса. Първия път, когато отидохме и
двамата ни чакаха пред входа. Госпожата заяви, че имат проблеми от такова естество, били
са разведени, но господина не е дал документи за апартамента на госпожата, и е отправил
заплахи към нея. Бе съставен протокол за предупреждение на господина. Колегата мисля, че
го писа. Някакви неуредици си имат от битово естество са. Не знам, какво щяхме да им
помогнем. Сигнала е подаден на тел. 112, за мен не беше от много сериозно нещо.
Госпожата бе видимо притеснена за това, че той я заплашил по някакъв начин. Едва ли в
неговото състояние би станало нещо. Оплака ни се, че е живяла в чужбина известно време.
Мисля, че упомена в нейното сведение, след развода, че е получила апартамента и се
съгласила той да живее в едната стая. Той е скрил някакви документи. Г-н К. беше спокоен
и обясни, какъв е проблема, беше видимо спокоен, обясни, че има такива проблеми, че не е
взимал никакви документи.
СЪДЪТ докладва преписка № 1873-Зм-55 от 10.02.2021 г. по описа на РУ МВР -
Разград.
АДВ. М.: Да се приеме.
АДВ. И.: Да се приеме.
2
СЪДЪТ
О П Р Е Д Е Л И:
ПРИЕМА представената преписка.
АДВ. М.: Представям списък за разноските. Нямам други искания.
ИЩЦАТА: Бях съгласна да го гледа и да му помагамм. Искам да ми помогнете. Като
се върнах каза, че ще ми се случи нещо. Обадих се на сина ни. Обадих се и на брат му. Два
дена беше спокоен след това пак започна да вика. Каза, че ще ме хвърли през терасата. Чу
ме, че говоря отвънка по телефона и слезе долу. Невъзможно е да живея с него. Той има,
къде да отиде да живее. Аз живях два месеца при сестра ми, при приятели, нямам къде да
отида. Отдавна не се разбираме. Когато се пенсионирах, не искаше да живее при мен и
децата, защото трябва да помага. Синът ни учеше в Шумен и каза, че няма да помага. 2
години живя в с. Равно. После като заминах за чужбина, той живя в жилището защото
плащах всичко. Пак бях съгласна, за това се разведох с него защото е невъзможно да живея с
него.
ОТВЕТНИКЪТ: Много работи имам да казвам. Просто съм възмутен за това, което
чувам са лъжи. Не знам за какви пари ми говори. Говорих с нейните синове и нашия син.
Нейния син, който е адвокат аз го направих такъв, защото настоявах, стана и същия син той
ми вика - Татко не може да се разбереш с нея. Има нещо възбудено старческо в нея. По
характер не беше, такава преди да замине. Бях на село да живея, тя не искаше свекърва си.
Казах й да я вземем при нас да я гледаме. Каза, че нямала време. Аз се занимавам с моите
работи, на компютъра пиша поезия. Имам кореспонденция с вестници, с радио Хоризонт.
Същия ден, когато извика полицаите, тя инсценира. Знаете ли какво е лъжа и измама, за
моето семейство и нея. Аз не мога да го понеса това нещо. До 2017 г. ме мъчи да й дам
развод, защото щяла да плаща там на половин цена за лекар и зъболекар, за да плаща по-
малко. От 1982 г. имаме брак. Тя за 14 г. един лев не е пратила и една приказка не ми е
прошепнала по телефона. Тя се обади по телефона един път, като каза, че ако не й дам
развод, ще се случи лошо с мен. Фактически лошото се появи цена. Дадох й развод, но не
стават нещата. Аз обикновено се занимавам, когато пиша и единствената ми вина е, че имам
хаплив език по някога. Аз имам остър език, което дразни хората. Може би заради това, не
може да ме понася. Понякога понасям вината, която тя има. Нямам къде да живея. Къщата
на село където гледах майка си, почти е срутена. Вътре не може да се живее. 10 г., дори 15
г. никой не е живял. Живеех там заради майка си, да я гледам. Единственото нещо, което е
имам молба да живея 2-3 месеца на адреса, докато си оправя документите в старческия дом.
Подал съм документите, с адвоката говорихме. Имам нужда да си взема дрехи, лекарства, да
се обадя на адвоката. Отидохме до РИ, казахме какъв е случая и задейства случая, тя
започна да дразни брат ми, че не може да ме понася. Хапчетата са ми останали там, капките
3
за очи нямам, не виждам, не чувам. Единственото лошо, което съм и правил забележка, да
не вдига този скандал, защото всичко е умишлено. Отваря вратата и започва да вика, да я
чуят хората, нея чуват мен не, аз съм вътре. Отидох един ден да й почукам на вратата на
спалнята. Имам лилиуми имам там да ги взема, да ги сложа в детската и да не се занимавам
повече с нея. Тя каза - Ти сега и детската ще завземеш, отивай в мазата да живееш. Блъска
ми вратата. Хвана ми ризите и ги хвърли в коридора, на ти ги и се махай, отивай на село.
Няма да се занимавам с нея, тя да си живее в стаята, аз в моята. Казва, че и преди съм я
мъчил, как като от месец и половина е тук. Обиждаше моето семейство, майка ми и баща
ми и брат ми. Такова чудо не съм виждал.
ИЩЦАТА: Да си признае, колко пъти ме е обиждал, и заплашвал, и заплашва да ме
изхвърли през терасата, била съм долнопробна и адвоката ми е долнопробен. Този човек е
страшен и не мога да живея с него.
АДВ. М.: Обади ми се брат му във вторник и помоли да дойдат да си вземе вещите.
Г-жа К. каза в сряда в 10 ч. да дойдат Вместо да дойдат да ги вземат и се обадили на РИ и
каза ли че тя отказва да ги пусне.
АДВ. И.: Той с брат си дойде при мен, свързали се с след което г-жа К. казала
брат му да отиде, той да не ходи. Брат му дойде при мен и каза, че не му знае къде са
лекарствата и дрехите, казах да потърсят съдействието на РИ и да си вземе, каквото трябва
за да не стане скандал.
АДВ. М.: Няма да соча други доказателства.
АДВ. И.: Няма да соча други доказателства.
СЪДЪТ счете делото за изяснено от фактическа страна и
О П Р Е Д Е Л И:
ДАВА ХОД НА УСТНИТЕ СЪСТЕЗАНИЯ.
АДВ. М.: По делото считам, че безспорно се събраха доказателства за акт на домашно
насилие извършен на 04.02.21 г. от страна на ответника, към неговата бивша съпруга. От
всичко което страните са имали преди този инцидент. Самия факт, че имат развод от 2017 г.
и доверителката ми е живяла в чужбина дълги години, доказа едно отчуждаване между тях,
и причината да живеят заедно е тяхното жилище. Сигурно и двете страни донякъде са прави
в своите твърдения, емоции, но каквото и да е станало между тях , каквато и да е причината
за инцидента било тя имотна или някаква друга. Никой в тази държава няма право да си
отправя заплахи и вербални и физическа агресия слрещу друг човек, още повече бивш
съпруг и майка на общото им дете. В тази връзка считам, че е необходима съдебна санкция
4
срещу г-н К. и налагане на меркщи за защита на моята доверителка, като същите бъдат в
обема, който сме поискали в молбата и за максимално предвидения в закона срок, а
именно 18 м. Претендираме и за сторените разноски.
АДВ.И.: Аз от своя страна считам, че в това производство не се доказа, че на
04.02.21 г. от г-н К. да е извършил акт на дом. насилие против Р.К.. Вярно е, че по това
производство задълбахме в техните отношения, и това което установихме, че е налице
отчуждение. Тя е била 14 г. в чужбина и не са поддържали никакви контакти в този период.
Доверителят ми дори не е знаел къде е в САЩ, не са водили тел. разговори, дори за развода
не се е връщала, била е представлявана от пълномощник. Връщайки се в България не е
очаквала да завари жилището си в този вид, и са започнали разправии между тях за някакви
вещи, но бих искала да подчертая за споразумението по брачното дело и една от клаузите е,
че движимите вещи са поделени доброволно, като нямат никакви претенции помежду си от
имуществен характер. В този смисъл всички разправии за спалнята, библиотеката изобщо
не трябва да бъдат обект на коментар и може би колегата не коментира тези доказателства,
които бяха събрани, защото явно са били дразнител в отношенията между страните и са в
някаква причинна връзка с обостряне на отношението между двама души, които са доста
отчуждени един от друг, като 14 г. не са се виждали. През това време г-н К. е живял в
жилището и го е използвал, но не го е увреждал, както бе представено от свидетелите на
другата страна, за неговата възраст и здравословно състояние го поддържа в сравнително
добро състояние. По отношение на акта на домашно насилие предмета на спора, аз
наистина считам, че не е доказан. Нямаме никакви косвени доказателства, че е извършен
такъв акт. Двете свидетелки разпитани по молба на ищцата - сестра й и нейната приятелка,
пресъздават пред съда нейния разказ, че е била заплашвана, това, че ще бъде хвърлена от
терасата и обиждана с някакви думи. Но нито една от двете не е възприела лично тези обиди
и заплахи, пресъздават разказ на молителката в това отношение. Ето защо техните
показания трябва да бъдат внимателно прецени, когато вие решавате, какъв да бъде изхода
от този спор. От друга страна сестрата на молителката разказа, че когато са били заедно на
тържества по Коледа или Нова година г-н К. се е държал добре, не е имало никакви
проблеми между двамата, не е личало напрежение. Ако е имало напрежение, да не го
покаже пред свои роднини и да посреща един от най-светлите празници в годината. От
друга страна моля да кредитирате изцяло показанията на свидетелката П. Г. която е съседка
на страните, жилището й се намира под тяхното. През последните години е общувала с г-н
К., като са му помагали за неговото битово и здравословно състояние със съпруга си. Тя от
своя страна депозира показания, че не е чувала г-н К. да обижда и заплашва г-жа К., като
подчерта, че жилището е панелно и се чува това, което става по етажите, но депозира, че е
чувала на няколко пъти г-жа К. да се държи грубо с ответника и да му казва – Махай се,
махай се. Разказа и за случай, когато дрехите му са били изхвърлени и друг случай, когато
килима от стаята е изхвърлен. В случая жертвата не е г-жа К., а дали не може да
разсъждаваме, че е г-н К.. Бих искала при вземане на Вашето решение да вземете предвид
факта, че г-н К. е в много лошо здравословно състояние и болестите му са изброени в
5
решението на ТЕЛК. Вие виждате и свидетелите казаха, че се придвижва с два бастуна. За
мен е неуместно човек да твърди, че изпитва страх от такъв човек, който едва се крепи,
докато се движи камо ли физически да извърши физическо насилие на друг човек.
Повтарям считам, че от събраните по делото свидетелски показания и днес от разпита на
двамата полицейски служители, че отивайки на адреса те не са установили, някакви
действия на извършено домашно насилие. Й.К. е бил спокоен, отивал е на разходка. Г-жа К.
е била афектирана, отколкото изплашена и разстроена. В този аспект трябва да прецените
доколко е била изплашена, да се вземат предвид показанията на сестра й, която каза, че е
страхлива, страхува се и се пази г-н К. да не влезе в стаята й, с възглавница се пази. По
отношение на декларацията подадена от г-жа К. и ако не се съберат доказателства за
домашно насилие, би могла да бъде доказателство и въз основа на нея би могло да бъде
издадена заповед считам, че тази декларация подадена от г-жа К., не може да послужи в
това отношение, защото в самата декларация не е посочен конкретен акт на домашно
насилие, и струва ми се, че не би могла да послужи в този смисъл. Не е описан конкретния
акт на домашно насилие спрямо нея. В заключение моля да дадете възможност на г-н К.,
който е на 75 г. и 72 % неработоспособност да се завърне и живее в жилището си, тъй
като няма къде да живее, докато социалните служби, които са се задействали, но не може
да бъде настанен толкова бързо в старчески дом. Ако прецените, че не следва да се връща в
жилището си, моля да бъде срока за който е отстранен, да бъде този в който е издадена
заповедта за незабавна защита. Не са налице основания за налагане на максимален срок от
18 месеца възможен по закона. В този смисъл моля за Вашият съдебен акт.
РЕПЛИКА на адв. М.: Аз умишлено не влязох в детайли от правния аргумент на
казуса. С оглед изложението от процесуалния представител на ответника на първо място
настоящия процес не е наказателен, а се намираме в хипотезите на доказване на акт на
домашно насилие. Той е именно такъв, че свидетели преки на актове на домашно насилие
няма. Те се извършват между насилника и жертвата - съпругът и съпругата. Колкото и
процесуалния представител на ответника да твърди, че видите ли, че блока е панелен и
всичко се чува, доверителката ми е тук, и да се твърди, че тя е насилник, едва ли не е меко
казано несериозно. Това, че се използват болестите на ответника, че е инвалидизиран,
реално да осъществи насилие срещу доверителката ми е несъстоятелно. Сигурно са стотици
случаите, които такива насилници осъществяват актове на домашно насилие. Категорично
съм на мнение, че съжителството между двамата е недопустимо, а и с оглед интересите на
двете страни трябва да бъде прекратено, както е постановил съда. Г-гжа К. доказа с
разпитаните свидетели и днес разпитаните полицейски служители, че тя е осъществила
своите права законни и желае да бъде защитена от държавата и съда. На 04.02.2021 г. е
позвънила на спешния тел. 112, защото е смятала, че това което г-н К. е извършил е акт на
домашно насилие, какво друго би било ако заплаха за убийство да е акт на домашно
насилие. Твърдението на процесуалния представител на ответника в предходно заседание,
че г-н К., че няма физическа възможност да я изхвърли през терасата било негово
оправдание. Повтарям актовете на домашно насилие са такива, че няма свидетели. С
6
подадената молба за защита и декларацията, която доказателствена стойност не бе оборена
от другата страна и събраните по делото доказателства считам, че е налице акт на домашно
насилие и моля да постановите решение с което уважите молбата ни.
АДВ. И.: Личното ми мнение е, че се използва ЗЗДН за това, че г-жа К. да си
осигури самостоятелно и комфортно живеене в жилището, което не е постигнало с
бракоразводното решение. Подали сме документи за настаняването му в старчески дом, той
така или иначе ще се изнесе и не може да оставим един 75 г. човек с болести на улицата, за
това защото някой се страхува да не бъде изхвърлен от терасата, както и свидетелката
съседка посочи.
ИЩЦАТА: Как може да ме блъска и да лъже.
СЪДЪТ се оттегли на съвещание и обяви, че ще се произнесе с решение в 13,00 ч.
В 13,00 ч. заседанието продължава, явяват ищцата, адв. М., ответникът и адв. И..
СЪДЪТ обяви решението си.
ЗАСЕДАНИЕТО приключи в 13,15 ч.
ПРОТОКОЛЪТ изготвен днес в съдебно заседание.
Съдия при Районен съд – Разград: _______________________
Секретар: _______________________
7