Р Е
Ш Е Н И Е
№ 52
гр.
Севлиево, 10.06.2019 година
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Севлиевският районен съд, в публично
заседание
на трети юни
през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател:
Гергана Божилова
при секретаря Силвия
Станева
и в присъствието на прокурора…… като разгледа докладваното от
съдията Божилова А.Н. дело № 159 по описа
за 2019 година, за да се произнесе, взе пред вид следното:
Жалбоподателят И. *** е обжалвал Наказателно
постановление № 16-0341-00017 от 21.03.2016 година на Началник Сектор към ОДМВР
Габрово, РУ Севлиево, с което за извършено нарушение на чл. 150 от ЗДвП му е
наложена глоба в размер на 100,00 лева на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо от ЗДвП и за извърено нарушение на чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП му е наложена глоба в размер на 10,00 лева на основание чл. 183, ал. 1, т.
1, предложение трето от ЗДвП.
Жалбоподателят твърди, че не е извършил нарушенията, за
които е наказан. Наред с това счита, че е изтекла давността по чл. 82 от ЗАНН,
поради което административно-наказателното производство следва да се прекрати.
ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени наказателното постановление
като незаконосъобразно и неправилно.
Административно-наказващият орган или негов представител
не се явява в съдебно заседание при разглеждане на делото. В придружаващото
административно- наказателната преписка писмо се прави искане жалбата да се
остави без последствие и да се потвърди наложеното наказание.
По делото се събраха писмени и гласни доказателства. От
съвкупната им преценка съдът намира за установена следната фактическа
обстановка:
Административно-наказателното производство е започнало
със съставяне на акт за установяване на административно нарушение (АУАН) с
бланков № 300356 от 07.03.2016 г., в който актосъставителят – свидетелят И.К.,
в присъствието на свидетеля Ц.Г. *** при ОДМВР - Габрово, приел, че на 07.03.2016
година около 00:30 часа в гр. Севлиево, на кръстовище, образувано от ул.
„Акация“ и ул. „Васил Левски“ в посока центъра, жалбоподателят управлявал лек
автомобил „Опел Корса“ с рег. № ЕВ 7174 АВ, собственост на П.С.Г., като при
извършената проверка се установило, че жалбоподателят управлявал автомобила,
без да притежава СУМПС, като от справка с ОДЧ се установило, че същият е
неправоспособен, както и това, че не носи и не може да представи Свидетелство
за регистрация на МПС – част II. Деянията са квалифицирани като нарушения по чл. 150 от ЗДвП и чл. 100,
ал. 1, т. 2 от ЗДвП. При предявяване на АУАН жалбоподателят не е направил
възражения. Възражения не е депозирал и в срока по чл. 44, ал. 1 от ЗАНН.
Въз основа на АУАН е издадено обжалваното НП №
16-0341-000176 от 21.03.2016 година на началника сектор към ОД на МВР –
Габрово, РУ – Севлиево. Административно-наказващият орган (АНО) изцяло се е
съгласил с фактическите положения, изложени в акта, и ги е преповторил в
обстоятелствената част на НП. От правна страна е счел, че жалбоподателят И.
управлявал МПС, без да е правоспособен водач, с което е нарушил чл. 150 от ЗДвП,
за което и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2, предложение първо от ЗДвП му е
наложил наказание глоба в размер на 100 лв., както и че не носи свидетелство за
регистрация на МПС, което управлява или за тегленото от МПС ремарке, с което е
нарушил чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП, за което и на основание чл. 183, ал. 1,
т. 1, пр. 3 от ЗДвП му е наложил наказание глоба в размер на 10,00 лв..
Фактическата обстановка се установява от показанията на
свидетелите И.К. и Ц.Г., съпоставени с данните от АУАН и НП. Показанията на
свидетелите са последователни и непротиворечиви, като изцяло се кредитират от съда.
Съдът установи, че препис от издаденото на 21.03.2016 г.
НП е връчено на жалбоподателя на 17.04.2019 г.
Жалбата е депозирана на 23.04.2019 г., от което следва,
че същата е процесуално допустима и следва да се разгледа по същество.
С жалбата си жалбоподателят оспорва
извършването на нарушенията. Основното му възражение, обаче, е, че от
издаването на НП е изтекъл давностен срок, който е погасил отговорността му.
Разгледана по същество, съдът намира жалбата
за допустима и основателна, по следните съображения:
От приложените по делото документи се
установява, че от датата на извършване на вменените нарушения – 07.03.2016 г.,
до настоящия момент е изтекъл визирания в закона давностен срок, в който АНО е
бездействал и не е връчил издаденото НП. Налице е хипотезата на чл. 79, ал. 1, т.
2 вр. чл. 80, ал. 1,
т. 1 от НК, вр. с чл. 11
от ЗАНН. Видно е, че АУАН и НП са били съставени в предвидените за това в ЗАНН
срокове. НП е издадено на 21.03.2016 г. и е връчено на 17.04.2019 г. От това
следва, че АНО е бездействал повече от три години, което е довело до погасяване
на административнонаказателното преследване по давност. Съгласно разпоредбата
на чл. 11 ЗАНН
относно обстоятелствата, изключващи отговорността, се прилагат разпоредбите на
общата част на НК,
доколкото ЗАНН не предвижда друго. В този смисъл е и Тълкувателно постановление
№ 1 от 27.02.2015 г. на ВКС по тълк. д. № 1/2014 г., ОСНК и ОСС на Втора
колегия на ВАС. Според същото, сроковете по чл. 34 от ЗАНН
са давностни, като разпоредбата на чл. 11 от ЗАНН
препраща към уредбата относно погасяване на наказателното преследване по
давност в НК.
Според чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, наказателното преследване се изключва по давност,
когато то не е възбудено в продължение на три години за всички останали случаи,
включително за деяния, наказуеми с глоба. Според чл. 80, ал. 3 от НК давността за преследване започва от довършването на
престъплението, при опит и приготовление - от деня, когато е извършено
последното действие, а за престъпленията, които траят непрекъснато, както и за
продължаваните престъпления - от прекратяването им. Според разпоредбите на чл. 81, ал. 1
до ал. 3 от НК:
1. Давността спира, когато започването или продължаването на наказателното
преследване зависи от разрешаването на някой предварителен въпрос с влязъл в
сила съдебен акт; 2. Давността се прекъсва с всяко действие на надлежните
органи, предприето за преследване, и то само спрямо лицето, срещу което е
насочено преследването. След свършване на действието, с което е прекъсната
давността, започва да тече нова давност; 3. Независимо от спирането или
прекъсването на давността наказателното преследване се изключва, ако е изтекъл
срок, който надвишава с една втора срока, предвиден в предходния член. В случая,
вменените на И. нарушения са извършени на 07.03.2016 г., считано от която дата
започва да тече 3-годишния срок по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК. С издаването на процесното НП на 21.03.2016
г. давността е прекъсната и от същата дата започва да тече нова 3-годишна
давност, съгласно чл. 81, ал. 2 от НК. По делото не са ангажирани доказателства, въз основа на които да
се приеме за установено, че до 17.04.2019 г. /датата на връчване на обжалваното
НП/ от страна на АНО са предприети някакви действия, прекъсващи или спиращи
изтичането на давността.
По изложените съображения съдът счита, че наказателното
постановление следва да се отмени изцяло и административно-наказателното
производство следва да се прекрати, поради изтичане на давността по чл. 80, ал.
1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Водим от гореизложеното и на основание чл. 63, ал. 1 от ЗАНН, съдът
Р Е Ш
И :
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 16-0341-000176 от 21.03.2016 г. на Началник
сектор към ОД на МВР – Габрово, РУ - Севлиево, с което на И.М.И., ЕГН: **********,***,
за нарушение по чл. 150 от ЗДвП и на основание чл. 177, ал. 1, т. 2,
предложение първо от ЗДвП е наложено наказание глоба в размер на 100,00лв.
/сто/ лева, както и за нарушение по чл. 100, ал. 1, т. 2 от ЗДвП и на основание
чл. 183, ал. 1, т. 1, предложение трето от ЗДвП е наложено наказание глоба в
размер на 10,00лв. /десет/ лева, и ПРЕКРАТЯВА
административно-наказателното производство поради изтекла давност по чл.
80, ал. 1, т. 5 от НК, във вр. с чл. 11 от ЗАНН.
Решението подлежи на касационно обжалване
пред Административен съд - Габрово в 14-дневен срок от съобщението до страните,
че е изготвено.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: