Р Е Ш Е Н
И Е
№ .....
гр.Плевен, 15,11,2019 г.
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
ПЛЕВЕНСКИ РАЙОНЕН СЪД, ІХ-ти граждански състав, в публично открито съдебно заседание на седемнадесети октомври две
хиляди и деветнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ : ВЕРА НАЙДЕНОВА
при секретаря Цецка
Симеонова, като разгледа докладваното от съдията НАЙДЕНОВА гр.д.№2267 по
описа на съда за 2019 г. и на основание данните
по делото и закона, за да се произнесе, взе предвид следното:
Иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.28.3. от Договор за изпълнение на „Индустриална
шлайфана бетонова настилка“ и чл.86, ал.1 от ЗЗД
Пред РС Плевен е постъпила искова молба от „Б.–
с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***,
чрез адв.Б.М. от САК, против „Д.“ ООД, ЕИК ***, със
седалище и адрес на управление ***, представлявано от ***. В молбата се твърди,
че между страните бил сключен Договор за изпълнение на индустриална шлайфана
бетонова настилка на 18,08,2015 г., като под формата на Приложение №1 и
Приложение №3 страните са приели специфични технически изисквания във връзка с
изложеното по договора, разбивка на СМР по конкретни дейности, количества и
суми. Сочи се, че според Договора, 10% от платимите Актове за разплащане – обр.19, се задържат като „гаранция за добро и качествено
изпълнение“ и се възстановяват на изпълнителя на два пъти – 5% в 5-дневен срок
от получаване на Разрешението за ползване на сградата, но не по-късно от
31,12,2015 г., и останалите 5%, трансформирани в „+гаранция за задължения в
гаранционния срок“ – в срок до една година след издаване на разрешението за
ползване на сградата, но не по-късно от 31,12,2016 г. Твърди се, че ищецът е
изпълнил Договора в срок, съгласно всички условия, заложени в приложенията към
него, като са задържани суми за гаранции в общ размер на 28 173,17 лева, а
именно – по протокол №1 и №2 – 2453,38 лева, по протокол №3 и №4 – 3098,76
лева, по протокол №5 и №6 – 2097,31 лева, по протокол №7 – 1462,71 лева, по
протокол №8 и №10 – 2739,66 лева, по протокол №9, №11, №12, №13, №14 и №15 –
8149,63 лева, по протокол №16 и №17 – 2767,57 лева, по протокол №18 – 1468,14
лева, по протокол №19 – 2900,56 лева и 1035,45 лева. Сочи се, че ответното
дружество е извършило частично плащане в размер на 3936,26 лева, с които са
закрити задълженията по протокол №1, №2 и частично по №3, като остават
неплатени суми за гаранции в размер на 24 237,12 лева. В заключение се
моли съда да постанови решение, с което да осъди ответното дружество да му
заплати сумата от 24 237,12 лева главница, представляваща невъзстановени
„гаранции за добро и качествено изпълнение на СМР“, ведно със законната лихва
от датата на ИМ до окончателното изплащане на задължението и сумата от 1250,00
лева/заведени като частичен иск от 10 000,00 лева/ лихва за забава върху
главницата за периода от три години назад преди подаване на ИМ. В последно с.з.
претенцията по чл.86 от ЗЗД е увеличена до размера от 3686,34 лева. В с.з.
процесуалният представител на ищеца – адв.М. от САК,
моли съда да уважи претенциите. В писмена защита, депозирана в дадения от съда
срок, адв.М. сочи, че идеята на задържаната гаранция
е през този едногодишен период изпълнителят да предостави гаранционно
обслужване по отношение на извършената работа, а в случай, че Възложителят няма
претенции по отношение на работата, той дължи плащането й на изпълнителя. По
отношение доводите на ответника за забава в изпълнението се твърди, че именно
Възложителят е този, който е причинил забавянето, тъй като не е осигурил фронт
за работа. Твърди се, че липсват доказателства Възложителят да е канил
изпълнителя да поправи евентуалните некачествени работи, с изключение на зоните
около вратите, които са своевременно поправени. Сочи се, че разходите за заместваща покупка не
са дължими, тъй като изпълнителят изобщо не е положил въпросния импрегнационен
слой и съответно не е претендирал заплащането му, тъй като не му е било
възложено от Възложителя.
В срока по чл.131 от ГПК е депозиран писмен
отговор от ответното дружество, чрез адв.Т.Б. от САК,
в който се сочи, че искът е допустим, но е неоснователен. Сочи се, че
изпълнението е било некачествено и е поправено от ответника за собствена
сметка. Сочи се, че на основание чл.85 от Договора изпълнителят дължи на
възложителя неустойка в размер на 0,35 % от стойността по чл.10 от договора на
ден забава. Твърди се, че в предвид негодното за употреба изпълнение, е налице
пълно неизпълнение до момента на завършване на поправката - м.септември 2016
г., или поне 270 дни, което прави неустойка в размер на 94,5 % от стойността по
чл.10, или 284 000,00 лева. Сочи се, че съгласно чл.32 от Договора, крайният
срок на договора е 15,10,2015 г. Направено е искане, ако съдът намери
изпълнението не за непълно негодно, да приеме за дата на предаване на обекта
датата 08,12,2015 г. /от когато са фактури №137 и №138/, и на това основание
изпълнителят дължи неустойка за 48 дни забава по 0,35 % за всеки ден или 16,8 %
от стойността по чл.10 – в размер на 50 877,00 лева. Твърди се, че на
основание чл.86 от Договора изпълнителят дължи и еднократна неустойка за забава
в размер на 7 000,00 лева в допълнение към неустойка по чл.85 от договора,
а на основание чл.87.3. от Договора се дължи и еднократна неустойка в размер на
7000,00 лева при неизпълнение на задължения, некасаещи срокове. Сочи че, общо
дължимата неустойка е в размер на 298 000,00 лева, ако се приеме, че има
пълно неизпълнение, и 64 877,00 лева, ако се приеме, че забавата е само до
02,12,2015 г., с които суми се прави възражение за прихващане до размера на
исковата претенция. Алтернативно се сочи, ако не се намери възражението за
прихващане с дължимата неустойка за основателно, че са налице задължения на
изпълнителя във връзка с разходите по заместващата покупка в общ размер на
123 603,88 лева, за които отново се прави възражение за прихващане. По
съществото на спора се сочи, че актуваните работи са заплатени изцяло, без
обаче да се състои окончателно предаване на извършената работа. Твърди се, че
през м.декември 2015 г. и началото на м.януари 2016 г. ответното дружество
установило, че извършените работи са некачествени и частично незавършени – има
неравности и импрегниращия агент е нанесен проформа или липсва, поради което
настилките непрекъснато отделят прах. Сочи се, че работата е извършена в
съществено отклонение от договора и приложимите нормативи – отклонение до 27
мм. от договорената дебелина на настилката от 150 мм. и от равнинността
до 50 мм., които не могат да бъдат открити при обикновен преглед без изваждане
на ядки и без фактически монтаж на машините, предвидени за помещенията. Сочи
се, че при отклонение от поръчката, възложителят не е длъжен да приеме работата
и тя не може да се смята за приета. Твърди се, че при недостатъци на
изработеното, възложителят може да избере намаляване на договореното
възнаграждение или да иска заплащане на разходите за поправка – нещо, което е
предвидено и в чл.87.4. от договора, и на което основание ответното дружество е
задържало гаранционните удръжки, но в предвид разходите за поправяне на
недостатъците това се е оказала недостатъчна компенсация. Твърди се, че на
05,01,2016 г., след констатирано некачествено изпълнение на настилката, е
направен опит да се извика изпълнителят на обекта, за да се направят
възражения, но той не приел поканата и не се явил на срещата. Сочи се, че била
сформирана комисия и било взето решение да се възложи на ***да изследва
качеството на настилката, което било извършено и издаден сертификат. Сочи се,
че поради некачественото изпълнение бил сключен Договор на 15,07,2016 г. за
„Индустриално подово покритие производство шиене“ с трето дружество с подробно
описани дейности на стойност 126 601,97 лева, от които реално са заплатени
123 603,88 лева. Твърди се, че останали и непоправени количества от
изработеното от ищеца. Твърди се, че част от представените от ищеца документи
не са подписани от упълномощено лице и като цяло не съдържат свидетелство за
приемане на готовите видове работи. В с.з. процесуалният представител на
ответника маркира няколко основни момента от защитната си теза, като сочи, че строителството
не съответства на строителните нормативи; твърди се, че при наличието на пречки
за правилното изпълнение на бетона, изпълнителят е трябвало да възрази в
някаква кореспонденция, че има пречки; сочи се, че е недопустимо при строгите
строителни правила да не се оформят документално възражения за невъзможност за
изпълнение, за форсмажор. От друга страна се твърди,
че е доказано лошото качество на изработеното, което всъщност се обезпечава от
задържаната гаранционна сума. Моли съда при уважаване на иска, да се произнесе
по възраженията за прихващане. В писмена защита, депозирана в дадения от съда срок,
процесуалният представител на ответника развива подробни съображения в подкрепа
на тезата си, като набляга на това, че поръчващия има право да поиска съответно
намаляване на възнаграждението при отклонение или недостатъци в работата, и
доколкото не е изтекъл петгодишния срок по чл.265, ал.3 от ЗЗД, се иска
намаляване на възнаграждението на изпълнителя с цялата цена на исковете му за
главница и лихви. Поддържат се и направените възражения за прихващане.
Съдът,
след преценка на събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната
съвкупност, прие за установено следното от фактическа страна
От представения по делото в заверено ксерокопие
Договор за изпълнение на „Индустриална шлайфана бетонова настилка“ от
18,08,2015 г., се установява, че между страните по делото е възникнало облигационно
правоотношение, по силата на което ищеца се е задължил срещу възнаграждение,
със свои ресурси, да изпълни определен в договора трудов резултат – „Индустриална
шлайфана бетонова настилка“ за обект „Производствено-административно-логистичен
комплекс МЗ“ в гр.Плевен, като е договорено изпълнението да обхваща четири вида
дейности, посочени в т.1.1. до т.1.4. от Договора. В
разпоредбите на чл.18 – чл.21 страните са уговорили начина на отчитане и
заплащане на извършените СМР, а в чл.28.3. е посочен срока за възстановяване на
задържаните 10 % от Актовете за разплащане, като гаранция за добро и качествено
изпълнение. С ИМ са представени и Приложение №1 и №3 към процесния Договор.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №1 и №2 се установява, че
същата е на стойност 24 533,84 лева без ДДС, с приспадната гаранция за
договорно изпълнение в размер на 2453,38 лева, и е на обща стойност
26 987,23 лева с ДДС. Сметката, както и Протоколи №№1 и 2 са подписани от ***
като представител на Възложителя и от Д.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №3 и №4 се установява, че
същата е на стойност 30987,55 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 3098,76 лева, и е на обща стойност 34086,31 лева с ДДС.
Сметката, както и Протоколи №№3 и 4 са подписани от *** като представител на
Възложителя и от М.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №5 и №6 се установява, че
същата е на стойност 20973,08 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 2097,31 лева, и е на обща стойност 23070,39 лева с ДДС.
Сметката, както и Протоколи №№5 и 6 не са подписани нито от представител на Възложителя, нито от представител
на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протокол №7 се установява, че същата е
на стойност 14627,07 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 1462,71 лева, и е на обща стойност 16089,78 лева с ДДС.
Сметката, както и Протокол №7, не са подписани нито от представител на Възложителя, нито от
представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №8 и №10 се установява, че
същата е на стойност 27396,62 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 2739,66 лева, и е на обща стойност 6136,28 лева с ДДС,
след приспадане на авансово плащане в размер на 20000,00 лева. Сметката, както
и Протоколи №№8 и 10 са подписани от Я.***като представител на Възложителя и от
М.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №9, 11, 12, 13, 14 и 15 се
установява, че същата е на стойност 81496,26 лева без ДДС, с приспадната
гаранция за договорно изпълнение в размер на 8149,63 лева, и е на обща стойност
65645,89 лева с ДДС, след приспадане на авансово плащане в размер на 20000,00
лева. Сметката, както и Протоколи №№№9, 11, 12, 13, 14 и 15 са подписани от Я.***като
представител на Възложителя и от М.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протоколи №16 и №17 се установява, че
същата е на стойност 27675,71 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 2767,57 лева, и е на обща стойност 30443,28 лева с ДДС.
Сметката, както и Протоколи №№16 и 17 са подписани от Я.***като представител на
Възложителя и от М.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протокол №18 се установява, че същата е
на стойност 14681,39 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 1468,14 лева, и е на обща стойност 16149,53 лева с ДДС.
Сметката, както и Протокол №18 са подписани от Я.***като представител на
Възложителя и от Д.***като представител на Изпълнителя.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протокол №19 се установява, че същата е
на стойност 29005,63 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 2900,56 лева, и е на обща стойност 7906,19 лева с ДДС,
след приспадане на авансово плащане в размер на 20000,00 лева. Сметката, както
и Протокол №19 не са подписани.
От представената разплащателна сметка №22 за
изпълнение СМР, включваща стойността по протокол №19-1 се установява, че същата
е на стойност 10354,50 лева без ДДС, с приспадната гаранция за договорно
изпълнение в размер на 1035,45 лева, и е на обща стойност 11389,95 лева с ДДС.
Сметката не е подписана, както и протокол №19-1.
От представената в заверено копие фактура
№114/29,09,2015 г. се установява, че същата е за сумата от 37 185,08 лева
с ДДС и обхваща СМР по протоколи №3 и №4.
От представената
в заверено копие фактура №110/23,09,2015 г. се установява, че същата е за
сумата от 29440,61 лева с ДДС и обхваща СМР по протоколи №1 и №2.
От представената в заверено копие фактура
№113/02,10,2015 г. се установява, че същата е за сумата от 17552,48 лева с ДДС
и обхваща СМР по протокол №7.
От представената в заверено копие фактура №115/02,10,2015
г. се установява, че същата е за сумата от 25167,69 лева с ДДС и обхваща СМР по
протоколи №5 и №6.
От представената в заверено копие фактура
№131/12,11,2015 г. се установява, че същата е за сумата от 12000,00 лева с ДДС
и е издадена за платен аванс по договора.
От представената в заверено копие фактура
№120/08,10,2015 г. се установява, че същата е за сумата от 24000,00 лева с ДДС
и е издадена за платен аванс по договора.
От представения в заверено копие Сертификат за
инспекция №02/0085 от 20,01,2016 г., издаден от „***, се установява, че на
обект „Производствено-административен логистичен комплекс МЗ“ ***, е извършена
инспекция с цел – установяване състоянието и качеството на шлайфана бетонова
настилка с дебелина 150 мм., и установяване средната дебелина на положената
шлайфана бетонова настилка в производствените и складови помещения. Посочено е,
че на 08,01,2016 г. е извършен оглед и измервания в обекта на инспекция, като били
извадени 11 броя бетонови ядки в различни помещения. Заключението на супервайзора е, че изпълнената шлайфана бетонова настилка
има съществени отклонения в качеството на изпълнение спрямо проектната, а
именно: средната дебелина на положената настилка е 140,45 мм., което е
отклонение с около 10 мм. спрямо проектната настилка, или 6,37 %; недопустими
отклонения от проектната равнина и неравности, които са значително по-големи от
допустимите за бетонови настилки, както и наличие на стоманени фибри на
повърхността, които възпрепятстват нормалната експлоатация; недопустима
запрашеност в помещенията, която се констатира въпреки предвидените по договора
за изпълнение запечатващи слоеве.
От представеното копие на Договор за изпълнение
на „Индустриално подово покритие – производство шиене“, сключен между ответника
и дружеството ***на 15,07,2016 г. се установява, че същият касае изпълнението
на индустриално подово покритие в помещение на ответното дружество – производство
шиене, на стойност 105 501,64 лева без ДДС. От представените Актове обр.19 от 22,08,2016 г. и от 01,09,2019 г., , три броя
фактури и платежни нареждания се установява, че извършените допълнителни СМР са
приети и платени от Възложителя.
От заключението по изготвената СТЕ, което е
прието по делото без възражения от страните, и се кредитира от съда с доверие
като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че ***е лицензиран сурвейор/супервайзер/ с разрешение
за оценяване на строителни продукти CDP17-NB1814/29.10.2008
г. и
РОССП-14/24,01,2008 г., издадени от МРРБ. ВЛ сочи, че е констатирала лично
установените от ***недостатъци, заедно и с други нередности – неположен
изолационен материал около конструктивните елементи, напукана и недопустимо
износена /за срока на експлоатация/ настилка в котелното. ВЛ е посочило, че
около 30% от изпълнената от ищеца настилка не отговаря на договореното като
изпълнение – чл.44 от Наредба за съществените изисквания и оценяване качеството
на строителните продукти /липсват строителни книжа – обр.7
и обр.12/, както и на Правилника за извършване и
приемане на СМР. Констатирани са и недопустими отклонения от проектната равнина
и неравности, а стоманените фибри са видимо на повърхността, което обезсмисля
предназначението им и възпрепятства нормалната експлоатация на настилката. Според
ВЛ запрашеността на площите предполага, че не са положени запечатващите слоеве,
предвидени в договора. В с.з. ВЛ допълва, че дебелината на положения бетонов
слой не може да се установи с просто око, но по време на строителството не са
издавани строителни книжа, и по-специално обр.12,
който е за скрити работи, няма и обр.7 – за нива и
елементи. Сочи се още, че неравностите по настилката се усещат дори при ходене
по нея.
От показанията на св.***се установява, че след
полагане на настилката имало проблеми – запрашеност, ронене на бетона, имало
неравности. Свидетелят сочи, че около противопожарните врати имало извършване
на поправителни дейности от изпълнителя, тъй като не се отваряли – поправката
била извършена от едно-две момчета от изпълнителя, които с машина изстъргали горния
слой около вратите. Свидетелят твърди,че в складовете била положена
допълнителна силиконова настилка.
От показанията на св.******се установява, че
същият е работил в инвеститорския контрол на обекта – приемал количествата и
извършените работи. Свидетелят твърди, че те подготвили основата за бетониране,
а „***“ направили бетонирането на отделни участъци, по предварително изготвен
график. Сочи се, че след пристъпване към следващия етап от строежа се
установило, че в настилката има неравности и е запрашено повече от допустимото.
Свидетелят твърди, че представители на изпълнителя се опитали да направят
корекции, като изшлайфали бетона пред вратите, където
имало заклинване. Според свидетеля за отделните подучастъци се издавали актове
за приемане на работата, но протоколи с отразени недостатъци няма, тъй като не
са ги забелязали в момента. Свидетелят твърди, че когато започнал монтажа на
врати и дограми недостатъците се открили, а запрашеността дори по-късно.
От показанията на св.*** се установява, че изпълнителят
закъснявал с полагането на бетон в отделните карета и това налагало
пренареждане на графика на другите изпълнители. Според свидетеля самия начин на
полагане на бетона от изпълнителя не бил правилен, което довело и до лошия
финален резултат. Сочи се, че след констатиране на неравностите, един от техниците
на изпълнителя дошъл с машина да ги търка, но в крайна сметка проблема не бил
отстранен. Според свидетеля, изпълнителят твърдял, че полага импрегнационен
слой, но запрашеността не се махала. Установява се още от показанията на св.***,
че актовете обр.19 били подписвани веднага след
изливането на бетона, без отразяване на забележки по качеството, тъй като
изпълнителят имал нужда от пари, за да плати бетона за следващото изливане.
От заключението по изготвената СИЕ, което е
прието по делото без възражения от страните, и се кредитира от съда с доверие
като компетентно и безпристрастно изготвено, се установява, че издадените от
ищеца фактури са осчетоводени надлежно при ответника; плащанията са извършвани
по банков път и са осчетоводени при ответника по Дебит сметка 401/1 –
доставчици в лева; и кредит сметка 503/1 – разплащателна сметка в лева. ВЛ е
установило, че са извършени плащания в размер на 290 608,67 лева, с които
са погасени текущите задължения по фактурите; остатъчното задължение в размер
на 24 237,17 лева представлява удържаната „гаранция за добро изпълнение“.
ВЛ е установило и мораторната лихва върху „гаранциите
за добро и качествено изпълнение“.
От показанията на св.******се установява, че
след сключване на договора на обекта нямали готовност за изпълнение на този вид
настилка - нямало дадени нива, върху
които да се излива бетона, а покрива също не бил довършен. Сочи се, че работата
започнала средата на септември месец – около 18-20-ти септември. Свидетелят
твърди, че след завършване на всеки участък представяли протокола на
представител на проджект-мениджъра, след няколко дни
им го връщали подписан, без забележки. Сочи се, че поради частичното
недовършване на покрива – неполагане на хидроизолация, имали проблеми при
обилните валежи по това време, тъй като бетона се наводнявал, губел част от
свойствата си и трябвало да му се слагат допълнително химикали. По отношение
полагането на епоксидното покритие в едно от помещенията свидетелят твърди, че
изобщо не е полагано такова, тъй като никой не одобрил направените от
изпълнителя мостри на няколко вида покритие, а възложителят поискал да го смени
с по-висок клас, не да се полага това по договора. Според свидетеля няма
разминаване в количеството обем работа, а проблеми има само в карето, където
трябвало да бъде поставено епоксидното покритие – там всъщност бил
най-наводненото място поради неизпълнения покрив, но въпреки прогнозата за
валежи проджект-мениджъра настоял да се налива
бетона. Свидетелят твърди, че въпреки необходимостта от изчакване на
технологично време за изсъхване на бетона, на другия ден след изливането му в
карето влизали други изпълнители. Според свидетеля, никой не ги потърсил след
завършване на обекта за приемането му, а прекъснали комуникацията. По отношение
на стоманените фибри свидетелят сочи, че няма как да не стърчат над бетона, но
при шлайфането му същите се премахват.
От показанията на св.***се установява, че
когато започнали работа, халето не било подготвено – основата не била готова и
нямало покрив отгоре. Според свидетеля, докато били на обекта, нямало никакви
възражения от страна на възложителя по отношение на качеството. Свидетелят
потвърждава, че след завършване на обекта са остранявали
някакви дефекти, а епоксидно покритие не
е поставяно, тъй като възложителят не си избрал нито един от
предложените му варианти.
От показанията на св.******се установява, че при
изливане на бетона е винаги са имали фронт и са изчаквали другите
подизпълнители. Според свидетеля, условията не били подходящи,тъй като покривът
не бил хидроизолиран и при проливните дъждове по това време бетонът се
наводнявал и се налагало да го обработват допълнително. Сочи се, че актовете са
подписвани без възражения.
Съдът не обсъжда останалите събрани
доказателства като неотносими към правния спор, като по отношение на
представените в последно съдебно заседание снимки следва да бъде отбелязано, че
няма данни къде са направени, за да могат да се възприемат като относими към правния
спор.
При така
установеното от фактическа страна, съдът достигна до следните правни изводи:
С договора
за изработка изпълнителят
се задължава на свой риск да изработи
нещо, съгласно поръчката на другата страна, а последната - да заплати възнаграждение.
Съгласно
чл.266 от ЗЗД поръчващият трябва да заплати възнаграждението за
приетата работа. С
оглед представените доказателства съда приема, че между страните е било налице валидно
облигационно правоотношение, възникнало от договор за изработка, представляващ
двустранен, консенсуален, възмезден договор, като липсва законово изискване
същият да е сключен в писмена форма. По силата на този договор, изпълнителят
следва да изпълни възложения му трудов резултат от възложителя, а последният е
длъжен да плати възнаграждение.
С оглед показанията на всички разпитани свидетели,
заключението на СТЕ, и най-вече съобразявайки изявлението на самия ответник –
както в ИМ, така и в писмената защита /“изработеното
все пак може да служи за основа на истинска индустриална подова настилка на
фабрика и се използва именно за такава“/ съдът приема, че ищецът, като
изпълнител, е извършил /макар и само количествено/ възложената му с Договора от
18,08,2015 г. работа. Освен това след като по делото се установяват подобни
изрични изявления на ответника, съдът е длъжен да приеме същите като признание
на неизгоден за страната факт, което се явява едно от най-достоверните
доказателства в гражданския процес и да приеме за доказано, че ищцовото
дружество е изпълнило СМР на обекта.
Възложителят следва да плати
за извършената работа, ако тази работа е приета от него. Съгласно чл.264, ал.1
и 2 от ЗЗД, поръчващият е длъжен да приеме извършената съгласно договора
работа. При приемането той трябва да прегледа работата и да направи всички
възражения за неправилно изпълнение, освен ако се касае за такива недостатъци,
които не могат да се открият при обикновения начин на приемане или се появят
по-късно. За такива недостатъци поръчващият трябва да извести изпълнителя
веднага след откриването им. Това не е необходимо, ако изпълнителят е знаел
недостатъците. Приемането на работата обхваща както едно фактическо
действие – реалното получаване
на фактическата власт върху изработеното, така и правно действие –
одобрение на изработеното, т.е. признание, че то действително съответства на възложеното с договора. Ако възложителят има възражение за
неправилно изпълнение, то той следва да го заяви при приемането, съгласно
разпоредбата на 264, ал.2 от ЗЗД /в този смисъл е решение №5 от 15.03.2010 г.
по т.д.№390/2009г., І т.о./. В настоящия случай съдът приема, че изпълнението на
отделните подучастъци е било прието без възражения от възложителя, независимо
че някои от Протоколите не са подписани, а други са подписани от лицето ***, за
което ответникът твърди, че не е упълномощен за това, по следните съображения -
според решение №16/28,02,2013 г. по т.д. №218/2012 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, при спор относно точния смисъл на договорни
клаузи съдът е длъжен да извърши тълкуване на договора, при спазване на
предвидените в чл.20 от ЗЗД критерии - при тълкуването да се търси
действителната воля на страните; отделните уговорки в договора да се тълкуват
във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при
съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. При
всяко тълкуване съдът е задължен да изясни само изявената воля на страните, а
не предполагаемата воля и не може да подменя нейното съдържание.
Съгласно решение №65/16,07,2012 г. по т.д. №333/2011 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, постановено по реда на чл.290 от ГПК,
двустранно подписаният между страните протокол за изпълнени видове СМР, в които
са посочени количествата, единичната цена и общата стойност на видовете СМР, по
своята същност представлява приемателно-предавателен протокол за конкретно
извършени видове работа. По правната си характеристика този протокол е частен
свидетелстващ документ, който не се ползва с обвързваща материална
доказателствена сила за отразените в него факти и следва да бъде преценяван от
съда по вътрешно убеждение с оглед всички доказателства по делото. Протоколът
за приемане на извършената работа може да бъде оспорен с всички доказателствени
средства по ГПК, без проверка на истинността му по реда на чл.193 от ГПК.
Когато протоколът за извършените СМР е подписан от възложителя, тежестта на
доказване, че част от удостоверените работи не са изпълнени, е върху
възложителя. Съгласно константната съдебна практика, обективирана
например в решение №138/17,10,2011г. по т.д. №728/2010 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, решение №42/15,04,2010 г. по т.д. №593/2009 г.
на 2-ро търг.отд. на ВКС, решение №166/26,10,2010 г.
на 2-ро търг.отд. на ВКС, решение №65/16,07,2012 г.
по т.д. №333/2011 г. на 2-ро търг.отд. на ВКС, ако
възложителят е подписал издадената от изпълнителя фактура, тя е отразена в
счетоводните регистри на търговското дружество - възложител и възложителят е
ползвал правото на приспадане на данъчен кредит, е налице приемане от поръчващия на фактически изпълнените работи. В
процесния случай не само че Възложителят е осчетоводил издадените възоснова на Протоколите за установяване завършването и за заплащане на натурални видове СМР фактури, но и е ЗАПЛАТИЛ същите
непосредствено след издаването им /съгласно данните от заключението на ВЛ по
СИЕ/. Ето защо съдът приема, че Възложителят е приел фактически изпълнените работи.
За пълнота следва да се отбележи, че са неоснователни доводите на процесуалния
представител на ответника, че на практика обектът не е приет, тъй като следвало
да се актуват само изцяло завършени и годни за приемане СМР - клаузата на чл.17
от договора предвижда удостоверяване на действително извършените работи на
всеки отделен етап от СМР чрез съставяне на акт обр.
19, каквато възможност е предвидена и в чл.2, ал.3 от Наредба №3/2003г. Освен
това по отношение на издадените акт-обр.№19,
подписани от св.***, е приложима презумпцията на чл.301 от ТЗ, тъй като, видно
от свидетелските показания, ответникът не се е противопоставил на извършеното
без представителна власт действие веднага след узнаването му, с което е
потвърдено приемането на извършената работа и на цените.
Спорният
по делото въпрос е за дължимостта на вземането за т.нар.“гаранционни удръжки“ с
оглед възражението на ответника, че ищецът не е изпълнил качествено възложените
СМР.
По
делото е безспорно установено наличието на валидно търговско правоотношение
между страните, възникнало по силата на сключения между тях договор за
възлагане на СМР, на който договор страните основават претенциите си и който е
с характеристика на договор за изработка по смисъла на чл. от ЗЗД, с оглед
съществените му елементи, с оглед на което в случая са приложими правилата за
договор за изработка. Съгласно разпоредбата на чл.266, ал.1 от ЗЗД възнаграждението
по договор за изработка се дължи по принцип след изпълнението на работата и
нейното приема от възложителя, които са правопораждащите
юридически факти за вземането. Доказването на приемането на изработеното при
изпълнение на строителни работи може да се извърши както чрез нарочно съставени
от страните документи или такива, издадени от държавни органи по реда на ЗУТ,
така и чрез установяването на конклудентни действия на възложителя, от които
може да се заключи неговото одобряване на извършената работа – както е в
процесния случай с плащането на издадените от изпълнителя фактури. Когато
възложената работа е извършена с недостатъци за възложителя, се поражда потестативното право да избере една от алтернативно
предвидените в чл.265, ал.1 от ЗЗД възможности, като отговорността на
изпълнителя и правата на възложителя са обусловени от характера на
недостатъците и отражението им върху годността на изработеното. По принцип, недостатъците
на престирания резултат – предмет на изработката, не
погасяват задължението на възложителя за заплащане на уговореното
възнаграждение, а пораждат права за него, които следва да бъдат упражнени по
реда на чл.265 от ЗЗД и ако бъдат упражнени, могат да доведат или до намаляване
на размера на възнаграждението или до отлагане изискуемостта на задължението за
възнаграждение, а разваляне на договора е допустимо, ако недостатъците са
толкова съществени, че работата е негодна за нейното договорно или обикновено
предназначение. Едно от основните задължения на възложителя е да приеме
извършената съгласно договора работа, като при приемането той трябва да
прегледа работата и да направи всички възражения за неправилно изпълнение,
освен ако не се касае за такива недостатъци, които не могат да се открият при
обикновения начин на приемане или се появят по-късно. Ако констатираните
недостатъци не са толкова съществени, че да доведат до разваляне на договора,
възложителят следва да заплати дължимото възнаграждение въпреки тези
недостатъци. В тази случай съгласно чл.265, ал.1 от ЗЗД, той може да иска
поправяне на работата от самия изпълнител, заплащане на разходите за
отстраняване на недостатъците, когато това е извършено от трето лице, или
съответно намаляване на възнаграждението. Относно реда за упражняване на
правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД е формирана съдебна практика на ВКС, съгласно
която по отношение на формата, в която следва да се упражнят правата на възложителя
по чл.265, ал.1 от ЗЗД не съществуват ограничения, като следователно това може
да стане и чрез възражение за неточно изпълнение, предявено в производство по
иск с правно основание чл.266, ал.1 от ЗЗД. От значение за упражняване на
правата по чл.265, ал.1 от ЗЗД е това, че всички тези защитни права имат потестативен характер, поради което следва изрично да се
заявят от ответника в хода на висящ исков процес, в противен случай съдът не
може да ги приложи служебно, дори и да са налице предпоставките за това. В
настоящия случай, с отговора на исковата молба е предявено възражение за
неточно изпълнение в качествено отношение. Когато възложителят е приел
работата, но в последствие е направил възражение за некачествено изпълнение,
той дължи заплащане на възнаграждението, но кумулативно с това разполага с
правата по чл.265 от ЗЗД. С отговора на исковата молба е направено възражение
за некачествено изпълнение, предвид на установените след завършването на
бетоновата площадка дефекти (описани в отговора на исковата молба), но няма
представени доказателства, че изпълнителят е бил уведомен за посочените
недостатъци.
За да запази правата си
по чл.265 от ЗЗД, възложителя следва да
прояви активност и да прегледа извършената работа при предаването, респективно
приемането й – при констатирани явни недостатъци или отклонения - такива, които
са видими при обикновен преглед на работата, възложителят е длъжен да направи
всичките си възражения пред изпълнителя незабавно при предаване на работата /каквото
възражения няма направени в процесния случай/; при наличието на скрити
недостатъци или отклонения - такива, които не могат да бъдат установени при
обикновен преглед на извършеното, възраженията следва да бъдат направени
веднага след откриването им /което също няма данни да е сторено/. Общата законова отговорност на изпълнителя
за недостатъци по ЗЗД съобразно разпоредбата на чл.264 от ЗЗД се преклудира с приемането на работата досежно
отговорността за явни недостатъци, съответно с неуведомяването на изпълнителя
незабавно след откриването на скритите недостатъци.
В конкретния случай претендираната от ищеца сума, макар и
да представлява част от договореното възнаграждение за изработеното, има
характера на задържана гаранция за добро изпълнение. При това положение, и с
оглед безспорно установеното некачествено изпълнение – установено както със
Сертификат от сурвейора „***, така и от заключението
на ВЛ по изготвената СТЕ, съда приема, че процесната
сума от 24 237,12 лева главница и лихва за забава в размер на 3686,34 лева
не са дължими от ответника, тъй като същите ще изпълнят основната си роля,
поради която са удържани – да обезщетят възложителя за отклоненията в
качеството на изработеното, още повече че възложителят се е възползвал от
правото си да иска намаляване на дължимото възнаграждение за изработеното със
съответна на претенцията на ищеца стойност. С оглед изводите на съда за
неоснователност на основния иск, неоснователен се явява и акцесорния
иск с правно основание чл.86, ал.1 от ЗЗД.
При тези изводи на съда относно неоснователност на
претенцията на ищеца, съдът не следва да обсъжда направените възражения за
прихващане.
При този изход на процеса и на основание чл.78,
ал.3 от ГПК ищецът следва да бъде осъден да заплати на ищеца сторените
деловодни разноски в общ размер на 4 400,00 лева съгласно приложения
списък по чл.80 от ГПК.
Воден от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОТХВЪРЛЯ предявените от „Б.– с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление ***,
представлявано от ***, чрез адв.Б.М. от САК, против „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, иск с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД вр.чл.28.3.
от Договор за изпълнение на „Индустриална шлайфана бетонова настилка“ за
осъждане на ответното дружество да заплати на ищеца сумата от 24 237,12
лева главница, представляваща невъзстановени „гаранции за добро и качествено
изпълнение на СМР“, ведно със законната лихва от датата на ИМ до окончателното
изплащане на задължението, и иск с
правно основание чл.86 от ЗЗД за осъждане на ответника да заплати на ищеца
сумата от 3686,34 лева/заведени като частичен иск от 10 000,00 лева/ лихва
за забава върху главницата за периода от 10,04,2016 г. – 10,04,2019 г., като НЕОСНОВАТЕЛНИ.
ОСЪЖДА на основание чл.78 ал.3 от ЗЗД „Б.– с.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, ДА ЗАПЛАТИ на „Д.“ ООД, ЕИК ***, със седалище
и адрес на управление ***, представлявано от ***, сторените деловодни разноски
в общ размер на 4 400,00 лева.
Решението
подлежи на обжалване пред ПлОС в двуседмичен срок от
съобщаването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: