МОТИВИ към присъда по НОХД № 4119/2020 г. по описа на СГС, НО,
24-ти състав
Софийска градска прокуратура е повдигнала обвинение
против В.Р.К. за това, че на 17.09.2019 г., около 20:10 часа в гр. София, при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил марка „Пежо 307 СВ“ с
регистрационен № *****, движейки се по бул. „Панчо Владигеров" с посока на
движение от ул. „Проф. Александър Станишев“ към бул. „Царица Йоанна“ и в района
на СМГТ № 2364 – „проф. Александър Станишев”, нарушил правилата за движение,
както следва: чл. 21. (1) от ЗДвП: При избиране на скоростта на движение на
водача на пътно превозно средство от категория „В" в населено място е забранено
да превишава 50 км/ч., като управлявал горепосоченото МПС с превишена скорост –
60 км/час, реализирал пътнотранспортно произшествие с намиращия се на пътното
платно пешеходец – С.Л.Г., ЕГН: ********** и по непредпазливост е причинил смъртта ѝ и избягал от
местопроизшествието – престъпление по
чл.343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
В съдебно заседание в качеството на частен обвинител е
конституирана пострадалата Е.Л.В. – сестра на починалата С.Л.Г.и единствен неин
наследник.
В хода на разпоредителното заседание подсъдимият В.К.
прави искане за провеждане на съкратено съдебно следствие по реда на чл. 371, т.
2 от НПК, поради което бе даден ход на производството по съкратената процедура.
След като разясняване последиците на съкратеното съдебно производство и правата
на подсъдимия, същият изрази ясната си воля производство да протече по реда на
диференцираната процедура, признавайки изцяло фактите, описани в
обстоятелствената част на обвинителния акт. К. изрази информирано и свободно
съгласието си да не бъдат събирани доказателства за така признатите факти.
Съдебният състав при преценка, дали направеното самопризнание на подсъдимия К.
се подкрепя от събрания и проверен в хода на досъдебното производство
доказателствен материал, намери за изпълнени предпоставките на чл. 372, ал. 4
вр. чл. 371, т. 2 от НПК. В резултат на това съдебното следствие пред
настоящата инстанция протече по реда на съкратената процедура без провеждане
разпити на свидетели и изслушване заключения на експертизи.
В хода
на съдебните прения представителят на държавното обвинение взима становище
единствено по отношение на вида и размера на наказанието. Прокурорът пледира на
подсъдимия К. да бъде наложено наказание „лишаване от свобода“ в размер на 2
години, което да бъде отложено за срок от 4 години, както и наказание „лишаване
от право да управлява МПС“ за срок от 3 години.
Повереникът
на частния обвинител моли подсъдимият да бъде признат за виновен, като поддържа
изложеното от представителя на СГП.
Защитникът
на подсъдимия в своята защитна реч навежда доводи за съпричастност на
пострадалата С.Г.към настъпването на противоправния резултат. С оглед на това
обстоятелства и многобройност на смекчаващите вината обстоятелства пледира за
налагане на наказание към средния размер, което да бъде отложено по реда на чл.
66, ал. 1 от НК.
В
правото си на лична защита подсъдимият К. поддържа изложеното от своя защитник.
При
предоставеното му право на последна дума подсъдимият К. моли присъдата да бъде
условна, тъй като има дете, и изразява съжаление за случилото се.
Съдът,
като прецени събраните по делото доказателствени материали по реда на чл.14 и
чл.18 от НПК, приема за установено следното:
ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:
Подсъдимият
В.Р.К. с ЕГН: ********** е роден на ***г***, българин, български гражданин, със
средно образование, неосъждан, неженен, работи,
с едно дете и с постоянен адрес:***.
На
17.09.2019 г. около 20.10 часа в гр. София подсъдимият В.Р.К. управлявал лекия
си автомобил марка „Пежо 307 СВ” с
регистрационен № ***** по бул. „Панчо Владигеров”. Той се движел със скорост от
около 60 км/ч и с посока на движение от ул. „Проф. Александър Станишев” към
бул. „Царица Йоанна”. Самият бул. „Панчо Владигеров ” се стоял от шест ленти за
движение, по три в двете посоки, разделени от остров с тревна площ и с
мантинела. Пътна настилка била от асфалтово покритие. Времето било ясно и имало
добра видимост и в двете посоки, като вече се било стъмнило, но уличното
осветление работело и мястото било добре осветено. Лекият автомобил на
подсъдимия К. бил заводски оборудван и с халогенни фарове, при които
пространството пред автомобила се осветявало както следва: пред фронта на
автомобила – на около 50-55 метра; левия сектор пред автомобила – на около
35-40 метра напред и на около 3-4 метра вляво от левия габарит на автомобила; десния
сектор пред автомобила – на около 55-60 метра напред и на около 5-6 метра
вдясно от десния габарит на автомобила.
Междувременно
в районна на СМГТ № 2364 – „проф. Александър Станишев” пострадалата С.Л.Г.предприела
пресичане на пътното платно на бул. „Панчо Владигеров“. При навлизането на
пътното платно отдясно наляво по посока на движението на автомобила, управляван
от подсъдимия К., последният се намирал на отстояние на около 100 метра.
Предвид осветителната уредба на автомобила и осветеността на мястото
пострадалата попаднала в осветената зона от фаровете на автомобила от около 60
метра. При тези обстоятелства подсъдимият
К., движейки се със скорост от порядъка на 60 км/ч, блъснал пешеходката Г.,
която от момента на навлизането си на пътното платно до мястото на удара
изминала около 5 метра. Ударът между лекия автомобил „Пежо 307 СВ" с
регистрационен № ***** и пострадалата Г. настъпил между предна част на автомобила
и тялото на пешеходката, след което тялото се е плъзнало по предния капак,
ударило предното стъкло и след ротация паднало на пътното платно. Мястото на
удара бил по широчина на пътното платно – на около 5 м вляво от десния край на
пътното платно, считано по посока на движение на автомобила, и по дължина на
пътното платно – около ориентира, считано по посока на движение на автомобила.
След като реализирал пътнотранспортното произшествие, подсъдимият К. не спрял,
а напуснал местопроизшествието заедно с автомобила, без да уведоми
компетентните органи и да изчака пристигането им на място. Вследствие на така
реализираното ПТП на С.Г.била причинена тежка съчетана травма със засягане на
структурата и функциите на жизненоважни органи, в резултат на която настъпила
смъртта ѝ.
Шумът от
удара между лекия автомобил „Пежо 307 СВ“ с регистрационен № *****, управляван
от подсъдимия К., и пострадалата С.Г.бил възприет от свидетелите К.П.С.и В.С.С.,
които също били предприели пресичане на бул. „Панчо Владигеров“ към пролука,
широка около 50 см срещу спирката. Пролуката била останала от изграждането на
разделителната мантинела, която отделя двете ленти за движение на бул. „Панчо
Владигеров“, и оградата, която също разделя булеварда и продължава до
кръстовището с ул. „Проф. Александър Станишев“. Така оставената пролука често
била използвана от пешеходци за пресичане на булеварда, въпреки че нямало
пешеходна пътека. При пресичането на булеварда през тази пролука свидетелят С.вървял
пред майка си – свидетелката С.. Двамата, достигайки острова с тревни площи,
разделящ двете платна, чули шум от сблъсък и се обърнали, за да видят какво се
случва зад гърба им. Те възприели как тялото на пострадалата пада на терен, а
лекият автомобил се отдалечавал от местопроизшествието. Те се притекли на
помощ, като свидетелят С.се опитал да сигнализира идващите коли за инцидента.
В
близост до бул. „Панчо Владигеров“ се намирали свидетелите А.С.Х.и Т.А.А.,
които също чули силен шум от сблъсък. Двамата, поотделно, се отправили към
булеварда и видели на пътното платно да лежи неподвижна възрастна жена, поради
което подали сигнал на тел. 112.
За
проверка на сигнала били изпратени свидетелите В.Н.П.и Д.С.Й.– полицейски
служители, назначени на инкриминирания ден като АП-900/1. След пристигането им
те започнали да установяват свидетели на пътнотранспортното произшествие, като
забелязали и паднала регистрационна табела с № *****. Докато те извършвали
своите служебни задължения по запазване на местопроизшествието, установили, че В.Р.К.
се е върнал на местопроизшествието, като лекият автомобил „Пежо 307 СВ” с
регистрационен № ***** бил паркиран в гр. София, ж. к. ,Люлин“ пред блок № 307.
Подсъдимият К. бил изпробван за употреба на алкохол и наркотични вещества, като
пробите дали отрицателни резултати.
От
изготвеното в хода на досъдебното производство заключение на съдебномедицинска
експертиза на труп се установява, че на пострадалата С.Л.Г.е причинена тежка
съчетана травма, съставена от:
-
закрита черепно-мозъчна и
висока шийна травма – охлузвания и кръвонасядания на кожата на лицето вдясно;
ограничено счупване на черепната основа през турското седло; разкъсване на
връзката между 1-ви и 2-ри шиен прешлен с пълно напречно счупване на горния
израстък на 2-ри шиен прешлен; контузия и разкъсване на мозъчния ствол;
-
закрита гръдна травма –
охлузвания по кожата на гръдния кош; счупвания на всички ребра вдясно по две
линии на счупване; разкъсване на диска между 7-ми и 8-ми гръден прешлен; излив
на кръв в гръдната кухина вдясно; контузии и разкъсвания на десния бял дроб;
-
Закрита коремно-тазова
травма – повърхностно нацепване на кожата на граница корем – полова област;
излив на кръв в коремната кухина; разкъсвания по горните повърхности на
слезката и черния дроб; разкъсване на дясна сакроилиачна става;
-
травма на крайниците –
охлузвания и кръвонасядания по кожата на горните и долните крайници;
разкъсно-контузна рана на дясната предмишница; счупвания на дълги тръбести
кости на десния горен крайник и на долните крайници.
При огледа на труп вещото
лице е установило тумори в двата дяла на щитовндната жлеза; Хронична нехемична
болест на сърцето; Артериална хипертония. Съгласно заключението на СМЕ,
причината за смъртта на С.Л.Г.се дължи на тежката съчетана травма, със засягане
на структурата и функциите на жизненоважни органи, като водеща в генезата на
смъртта е закритата черепно-мозъчна и висока шийна травма. Касае се за смърт с
травматична генеза и е пряка последица от получените травми. Според
заключението на експерта установените травматични увреждания по своите тежест, разположение
и морфологични характеристики се дължат на действието на твърди тъпи предмети,
по механизма на удари с или върху такива, както и на тангенциално действие и на
преразтягане и е възможно да бъдат получени в условията на ПТП.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебнохимическа експертиза с № А-562/2019 г. не се установява
наличие на етилов алкохол и/или на други летливи редуциращи вещества (метанол,
ацетон) в кръвта на С.Г..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство съдебнохимическа експертиза с № 513/2019 г. не се установява
наличие на наличие на алкалоиди (синтетични и опиеви наркотични вещества),
барбитурати, бета-блокери, фенотиазинови, бензодиазепинови и имипраминови
лекарствени средства в кръвта на С.Г..
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство автотехническа експертиза не се установяват неизправности по автомобил
„Пежо 307 СВ“ с рег. № *****, които да не могат да бъдат обяснени с получените
деформации при произшествието. Според вещото лице преди произшествието лек
автомобил „Пежо 307 СВ“ с рег. № ***** е бил технически изправен.
От заключението на изготвената в хода на досъдебното
производство комплексна медико-автотехническа експертиза се установява мястото
на удара по дължина и широчина на пътното платно – по дължината на пътното
платно – около ориентира, считано за посоката на движение на автомобила, и по
широчина на пътното платно – около 5 метра вляво от десния край на пътното
платно, считано по посоката на движение на автомобила. Според вещото лице с оглед
установената значителна деформация по автомобила, скоростта, с която се е
движел той, е от порядъка на 60 км/ч. От заключението се установява механизма
на реализиране на ПТП-то – удар между предната част на автомобила и тялото на
пешеходката, след който тялото се плъзнало по предния капак, ударило предното
стъкло и след ротация е паднало на пътното платно. Заключението на КМАТЕ по
отношение на причинените травми на пострадалата Г. вследствие на така
реализираното ПТП се припокрива със заключението на СМЕ на труп, като са
установени следните травми: закрита
черепно-мозъчна и висока шийна травма: две охлузвания по горната костна
изпъкналост на дясната очница, на височина 144-146см; кръвонасядане в дясна
скулна област, на височина; ограничено счупване на черепната основа през
турското седло; разкъсване на връзката между 1- ви и 2-ри шиен прешлен с пълно
напречно счупване на горния израстък на 2-ри шиен прешлен; контузия и
разкъсване на мозъчния ствол; закрита
гръдна травма: охлузване по предната повърхност на гръдния кош вдясно, по
проекцията на ребрената дъга, на височина 108-111см; счупвания на всички ребра
вдясно по паравертебрална линия и по линия между лопатьчна и зад на мишнична;
разкъсване на диска между 7- ми и 8-ми гръден прешлен; излив на кръв в гръдната
кухина вдясно; контузии и разкъсвания на десния бял дроб; закрита коремно-тазова травма: охлузвания в дясна хълбочна област,
на височина 106-117см и кръвонасядане на 2см под тях; повърхностно нацепване на
кожата на граница корем-полова област; излив на кръв в коремната кухина;
разкъсвания по горните повърхности на слезката и черния дроб; разкъсване на
дясна сакроилиачна става; травма на крайниците:
десен горен крайник: охлузвания по вътрешната повърхност на дясната
мишница; разкьсно-контузна рана по зад мата повърхност на дясната предмишница,
в нейната горна половина; пълно напречно счупване на дясна раменна кост в
нейната горна половина; пълно напречно счупване на дясна лакътна кост в нейната
горна третина; ляв горен крайник:
кръвонасядане по външната повърхност на лявата китка; десен долен крайник: охлузвания и кръвонасядане по външната
повърхност на дясното бедро, на височина 67-80см; две охлузвания по предната
повърхност на дясното коляно, на височина 42-44'сад; кръвонасядания по външната
повърхност на същата област, на височина 38-50см; пълно косо счупване на десния
малък пищял на височина 29-31 см, като горният край е вдясно; многофрагмснтно
счупване на десния голям пищял на височина 33-37см; ляв долен крайник: кръвонасядання по вътрешната и задна повърхност
на левите коляно и подбедрица, на височина 33-40см; травматичен джоб по задната
повърхност на лявото бедро на височина 42- 43см; травматичен джоб по вътрешната
повърхност на лявата подбедрица на височина 24-32см; пълно напречно счупване на
левия малък пищял на височина 30 см; пълно косо счупване на левия голям пищял
на височина 35-39см, като горният край е вдясно. Според вещото лице всички
установени травматични увреждания е възможно да бъдат получени в динамиката на
описания инцидент с първоначален контакт на лекия автомобил в областта на
долните крайници с преразтягане на тялото по дългата му ос, последователни
удари на гръдния кош и корема върху капака на автомобила, а на главата – върху
предното стъкло, последваща ротация на тялото по дългата му ос и финален
контакт с подлежащия терен, където е установен трупа. Съгласно заключението
причинената смърт е в пряка причинно-следствена връзка с получените травми при
ПТП-то, по механизма описан по-горе. От заключението на КМАТЕ се установява разстоянието,
осветявано от светлините на фаровете на лекия автомобил. Съгласно заключението
опасната зона за спиране на автомобила в конкретната пътна обстановка и
натоварване при скорост на движение 60 км/ч била около 44 метра. При сравняване
на осветената зона пред автомобила с опасната му зона за спиране е видно, че
водача се е движил със скорост, позволяваща му да спре в рамките на осветената зона. Поради това
вещите лица заключват, че в момента на навлизане на пешеходната от дясно на
ляво в пътното платно предната част на автомобила е отстояла около 100 метра от
мястото на удара при „спокоен ход“ на пешеходката. Според експертите, от
професионална и техническа гледна точка при сравняване на опасната зона за
спиране на автомобила при скорост на движение 60 км/ч. – 44 метра, с
възможността за възприемане на пресичането на пешеходката във видимата част на
пътното платно, ударът е бил предотвратим чрез аварийно спиране, но въпреки
това водачът на лекия автомобил не предприел спиране при наличие на пешеходка
на пътното платно.
ПО
ДОКАЗАТЕЛСТВАТА:
Изложената
фактическа обстановка съдът прие за установена въз основа на направеното
признание от подсъдимия К. по реда на чл. 371, т. 2 от НПК и на подкрепящия го
доказателствен материал, събран в хода на досъдебното производство, а именно: гласни доказателствени средства –
показанията на свидетелите Е.Л.В., К.П.С., В.С.С., В.Н.П., Д.С.Й., А.С.Х., Д.К.Г.и
Т.А.А.; писмени доказателства и
доказателствени средства – протоколи за оглед на местопроизшествието и
приложените към тях скица и албум; констативен протокол № 546 от 17.09.2019 г.;
справка картон на водача; справка за съдимост и други приложени по реда на чл.
283 НПК; способи за доказване – изготвените в хода на досъдебното заключения на
съдебномедицинска експертиза на труп; съдебнохимическа експертиза с №
А-562/2019 г; съдебнохимическа експертиза с № 513/2019 г.; автотехническа
експертиза и комплексна медико-автотехническа експертиза.
Изложената
по-горе фактическа обстановка, макар и допълнена и прецизирана в сравнение с
тази от обвинителния акт, по съществото си кореспондира с нея. Не са възведени
нови съставомерни факти, нито са съществено изменени описаните в
обстоятелствената част на обвинителния акт и признати от подсъдимия
обстоятелства, което да налага изменение на обвинението. Направените от съда
допълнения и конкретизации не засягат правнорелевантните факти, нито утежняват
положението на подсъдимия, а имат за цел да внесат по-голяма яснота в развоя на
събитията от инкриминирания ден.
Съдът
констатира, че фактите по делото се установяват по несъмнен начин от събраните
по делото доказателства и доказателствени средства. Обсъдени по отделно и в
тяхната съвкупност показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство свидетели са непротиворечиви, последователни и взаимно допълващи
се относно фактите и обстоятелствата, част от предмета на доказване.
Споделените лични субективни възприятия от свидетелите кореспондират изцяло и с
писмената доказателствена маса, като съдът намира, че всички осъществени в хода
на досъдебното производство процесуално следствени действия са извършени
законосъобразно в съответствие с изискванията на процесуалния закон. С оглед
липсата на противоречия в доказателствената съвкупност и еднопосочността на доказателствата
и доказателствените средства не е необходимо задълбоченото им анализиране и
съпоставяне по смисъла на чл. 305, ал. 3, изр. 2 от НПК. Същевременно съдът в
развилото се производство по диференцираната процедура е задължен да посочи в
кои доказателства и доказателствени средства намира подкрепа самопризнанието на
подсъдимия. Императивно вмененото задължение се основава на забраната
осъдителна присъда да почива единствено на направено самопризнание от
подсъдимото лице.
В
светлината на гореизложеното настоящата инстанция намира, че направеното от
подсъдимия К. самопризнание се подкрепя от показанията на разпитаните в хода на
досъдебното производство свидетели – К.С., В.С., А.Х., Д.Г., Т.А., В.П.и Д.Й..
Въпреки че нито един от тях не е станал пряк очевидец на момента на
съприкосновението между управлявания от подсъдимия автомобил и пострадалата Г.,
всички те внасят съществена информация относима към главния факт на доказване.
Така свидетелите С.и С., намиращи се най-близо до реализираното
пътнотранспортно произшествие, а именно на пролуката между двете платна за
движение, чули силен шум от удар, идващ зад тях, след което се обърнали и
възприели събитията непосредствено след удара и преди падане на пострадалата Г.
на терен, както и отдалечаващия се от местопроизшествието автомобил. Свидетелите
Х., Г.и А.потвърждават, че ПТП-то е възпроизвело силен шум, като те са
еднопосочни относно мястото, от където същият се чул. От показанията на всички
разпитани по делото свидетели се извлича и съществена информация относно
последващите ПТП-то събития – лежащата неподвижно на терен пострадала и
пристигането на полицейските служители. Липсата на съществени противоречия в
показанията на свидетелите и пълнотата на разказите им не оставят съмнения за
тяхната достоверност.
Съдът
намира, че разгледани съвкупно показанията на разпитаните в хода на досъдебното
производство, кореспондиращи изцяло с писмената доказателствена маса и в
частност с протоколите за огледа на местопроизшествието и констативния протокол
№К546, установяват еднозначно времето и мястото на реализираното
пътнотранспортно произшествие, пътната обстановка към момента на извършване на
деянието, повредите върху автомобила, самоличността на пострадалата, както и
напускането на подсъдимия К. на местопроизшествието веднага след удара на
възрастната жена.
На
следващо място, авторството на деянието в лицето на подсъдимия К. не се установява
единствено от неговото самопризнание, а и от показанията на свидетелите П.и Й.–
полицейските служители, които първи пристигнали на местопроизшествието, от
протокола за оглед на местопроизшествието и от констативния протокол с № К546. Свидетелите П.и Й.намерили
на местопроизшествието паднала регистрационна табела с № *****, съответстващ на
номера на автомобила, управляван от подсъдимия К.. Същата табела е описана и в
протокола за оглед на местопроизшествието. В допълнение свидетелите
констатирали, че подсъдимият К. се е върнал на мястото на произшествието и
установили именно него като водач на автомобила, реализирал ПТП-то. Посочената
доказателствена маса в своята съвкупност по категоричен и непротиворечив начин
установява авторството на извършеното деяние.
С оглед
естеството на инкриминираното деяние, обуславящо и предмета на доказване по
делото, съдът прецени, че приоритетно значение за изясняване на механизма на
настъпване на пътнотранспортното произшествие и за вида и характера на
причинените травматични увреждания на пострадалата Г. имат назначените и
изготвените в хода на досъдебното производство експертизи. Съдът кредитира
всички експертни заключения с доверие, тъй като вещите лица са отговорили
задълбочено и обосновано на поставените им въпроси и в своята съвкупност те
подкрепят направеното от подсъдимия К. самопризнание. Така от изготвената в
хода на досъдебното производство съдебномедицинска експертиза на труп се
установяват телесните увреждания, причинени на пострадалата Г., причината за
смъртта и механизма на причиняването им. Заключението на съдебномедицинска
експертиза на труп напълно съответства със заключението на комплексната медико-автотехническа
експертиза, в която подробно по височината на тялото на пострадалата са описани
установените увреждания и са съпоставени с механизма на настъпване на
пътнотранспортното произшествие. Експертите са категорични, че всички травми
установени по трупа е възможно да са получени в динамиката на реализираното ПТП
с първоначален контакт на лекия автомобил в областта на долните крайници с
преразтягане на тялото по дългата му ос, последователни удари на гръдния кош и
корема върху капака на автомобила, а на главата – върху предното стъкло,
последваща ротация на тялото по дългата му ос и финален контакт с подлежащия
терен, където е установен трупът. От заключенията се установява, че в резултат
на настъпилото произшествие и нанесената от него съчетана черепно-мозъчна и
висока шийна травма е настъпил леталният изход за пострадалата Г..
По-нататък
посредством комплексната медико-автотехническа експертиза се изяснява и
механизмът на настъпване на пътнотранспортно произшествие. При установяването му
вещите лица са съобразили показанията на разпитаните в хода на досъдебното производство свидетели,
деформациите по лекия автомобил, скицата към огледния протокол и разположението на трупа и вещите на
пострадалата. При определяне мястото на удара по дължина и широчина на пътното
платно, на скоростта на лекия автомобил и осветеното пространство пред него; на
опасната зона за спиране на автомобила, както и на отстоянието му от
пострадалата в момента на навлизане на последната на пътното платно експертите
са посочили, въз основа на какви методи и формули са достигнали до крайните си
изводи. С оглед обосноваността на отговорите на вещите лица и съответствието им
с останалия събран и проверен по делото доказателствен материал, настоящата
инстанция не намира основания да не приеме заключението на КМАТЕ. В тази връзка
не могат да бъдат споделени наведените от защитата доводи. На първо място, определената
скорост от вещите лица не е дадена хипотетично, а при определянето ѝ са
взети предвид повредите по лекия автомобил. Изрично е посочено, че определянето
на скоростта по метода на намерена деформация на автомобила с пешеходеца не е абсолютно
точна, а приблизителна – което е различно от хипотетична. По-нататък експертите
са установили, че мястото на деформацията на автомобила съответства на удар при
скорост около 60 км/ч по номограмата на Martinez L., като е посочено, че тялото
при такава скорост бива изхвърлено над тавана на автомобила. Освен схемата за
удар при скорост по Martinez, където скоростта е посочена мили в час, е
поместена и втора схема – удар при скорост по К., от която е видно, че при
скорост от порядъка на 60 км/ч ударът е в предното стъкло на автомобила.
Настоящата инстанция намира за правилни изводите на вещите лица с оглед
показанията на свидетелите К.С.и В.С., които са възприели как тялото на
пострадалата бива изхвърлено над тавана на автомобила. Обстоятелството, че експертите
посочват с вероятности скоростта, е обусловено от липсата на достатъчно
обективни данни, за да бъде изчислена тя с точност. Това, от своя страна, не е
основание експертното им заключение да бъде поставено под съмнение и изключено от
доказателствената съвкупност, тъй като те са изчислили скоростта на база известните
по делото данни.
На
следващо място, неоснователни са възраженията на защитата относно приетото
време за реакция на водача на автомобила. Противно на посоченото в защитната
пледоария, въпреки че подсъдимият се е движел по широк, ограден с метални заграждения
булевард, той е наближавал и спирка на градския транспорт, в района на която е
било реализирано пътнотранспортното произшествие. Не могат да бъдат споделени и
доводите относно приетата от вещите лица скорост на движение на пострадалата.
По делото липсват данни, които да сочат, че същата се е движела с бърз ход,
поради което обосновано експертите са разгледали движението ѝ при спокоен
ход.
Съдът
прецени като неоснователни възраженията на защитата относно осветителната уредба
на лекия автомобил, управляван от подсъдимия К., и направените експертни изводи
във връзка с нея. Автомобилът е бил предмет на отделна автотехническа
експертиза със задача да се провери техническата му изправност. Вещото лице е
извършил технически преглед, при който е била проверена и осветителната уредба,
като е установено, че същата е изправна и работи. Въз основа на заключението на
АТЕ основателни се явяват изводите в КМАТЕ относно осветяваното пространство от
около 60 метра в десния сектор пред автомобила. В тази връзка единственото
съществено възражение на защитата е относно извода, че в осветената зона от
фаровете на автомобила пешеходката е попадала от около 70 метра. При положение,
че осветяваното пространство в десния сектор пред автомобила е 60 метра, то
нелогичен е изводът, че пострадалата е попадала в осветената зона при отстояние
на МПС-то от 70 метра. Въпреки че мястото на произшествието е било добре
осветено посредством уличното осветление, следва да бъде преценена реалната
възможност на подсъдимия да възприеме пострадалата. Такава е възникнала именно
на отстояние 60 метра на автомобила от мястото на инцидента с оглед светлинната
му уредба, в който момент пострадалата е станала видима за подсъдимия. Към този
момент пострадалата е преминала през част от най-дясната пътна лента, тъй като
вещите лица установяват, че същата е навлязла на пътното платно, когато
автомобилът се е намирал на отстояние от мястото на удара от около 100 метра. Следователно
дори и тя да е минала през спрели автомобили с оглед височината ѝ (156
см) и добрата осветеност на мястото не само от фаровете на автомобила, но и от
уличното осветление, същата е попадала във видимата за подсъдимия К. зона.
С оглед
изложените съображения настоящата инстанция намира заключението на КМАТЕ за
обосновано и му се довери /с изключение на посоченото по-горе обстоятелство/,
като изложените възражения на защитата относно неговата неправилност следва да
се разглеждат като неоснователни. От друга страна, всички доводи са наведени,
за да бъде обосновано неправомерно поведение на пострадалата, която предприела
пресичане в нарушение на чл. 113 и чл. 114 от ЗДвП. От свидетелските показания
по категоричен начин се установява, че на инкриминираното място не е имало
пешеходна пътека, но поради съществуващата пролука между мантинелата и
оградата, разделящи пътните платна на бул. „Панчо Владигеров“, много хора
пресичали през нея. Именно на това място пострадалата Г. е предприела
пресичане, без да се увери, че същата няма да създаде опасност на пътя.
Безспорно същата поради неправомерното си пресичане е съпричастна към
настъпилия противоправен резултат, но това обстоятелство следва да се отчете
единствено при индивидуализацията на наказанието и не изключва ангажирането на
наказателната отговорност на подсъдимия.
Гореизложеното
мотивира съдът да приеме, че самопризнанието на подсъдимия К. еднозначно се
подкрепя от събрания в хода на досъдебното производство доказателствен
материал, който в своята съвкупност е непротиворечив и еднопосочен.
ОТ ПРАВНА СТРАНА
По изложените
съображения подсъдимият В.Р.К. на осн. чл. 303, ал. 2 от НПК беше признат за
виновен по повдигнатото му обвинение за извършено по непредпазливост
престъпление по чл.343, ал. 3, пр.
5, б. „б”, вр. ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
От
обективна страна е установено, че подсъдимият К. ***, около 20,10 ч., при
управление на моторно превозно средство – лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с
регистрационен номер *****, по бул. „Панчо Владигеров“, с посока на движение от
ул. „Професор Александър Станишев“ към бул. „Царица Йоана“, в района на СМГТ № ****
– „Професор Александър Станишев“, нарушил правилата за движението по пътищата,
съдържащи се в разпоредбата на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, като управлявал автомобила
с превишена скорост – 60 км/ч, реализирал ПТП с намиращата се на пътното платно
пешеходка С.Л.Г.и причинил смъртта ѝ, след което избягал от
местопроизшествието.
По
делото безспорно се установява, че на инкриминираното място и в инкриминираното
време подсъдимият К. е управлявал лек автомобил „Пежо 307 СВ“ с регистрационен
номер ***** в нарушение на чл. 21, ал. 1 от ЗДвП. Съгласно константата съдебна
практика и задължителната такава, инкорпорирана в ППВС № 1 от 1983 г., понятието „управление“ включва всички действия
и бездействия с механизмите и приборите на превозното средство. Подсъдимият К.,
привеждайки автомобилът в движение и управлявайки същия по бул. по бул. „Панчо
Владигеров“, с посока на движение от ул. „Професор Александър Станишев“ към
бул. „Царица Йоана“ със скорост от порядъка на 60 км/ч при разрешена такава от
50 км/ч е осъществил изпълнителното деяние на чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК.
Подсъдимият
К. като водач на лекия автомобил, въпреки възможността, която е имал /добра
осветеност, пряка видимост/, не е забелязал предприелата пресичане С.Г., поради
което движейки се с превишена скорост от порядъка на 60 км/ч е реализирал
пътнотранспортното произшествие с нея, причинявайки смъртта ѝ. Същият не
е предприел каквито и да е било действия, за да предотврати произшествието,
поради което скоростта на лекия автомобил преди и по време на удара е константна,
като същият не е спрял и за да провери последиците от него.
Моментът
на възникване на опасността за
подсъдимия К. съвпада с навлизането на пострадалата на пътното платно, която
предприела пресичане на платното отдясно наляво по посоката на движение на
автомобила. В този момент автомобилът, управляван от подсъдимия, се е намирал
на отстояние от около 100 метра. Видно от заключението на КМАТЕ светлините на
управлявания от подсъдимия автомобил осветявали пространството пред превозното
средство на около 60 метра. Следователно към момента на възникване на
опасността К. е имал ограничена възможност да възприеме пострадалата, въпреки
че местопроизшествието е било добре осветено от уличното осветление. В
пространството, осветено от фаровете на автомобила, пострадалата е попаднала от
около 60 метра, към който момент тя вече е била преминала част от най-дясната
пътна лента. Дори и същата да е минала през паркирали в най-дясна пътна лента автомобили,
както твърди защитата, към момента, в който тя е попаднала във осветената част
от светлините на автомобила, тя вече е била видима за шофьора. В този момент
подсъдимият вече е имал пряка и добра видимост към пътното платно и сравнявайки
разстоянието с опасната зона за спиране от 44 метра, категоричен извод се
явява, че подсъдимият е имал реална възможност да предотврати произшествието. Въпреки
обективната възможност за възприемането ѝ, подсъдимият фактически не е
забелязал придвижването на пешеходката, която при това към момента на удара
била стигнала почти до средата на средната пътна лента за движение, движейки се
със нормален ход. Това означава, че пострадалата изминала около лента и
половина, което е немалко време, през което подсъдимият е имал възможност да я
възприеме и да приведе движението си в съответствие със създалата се пътна
обстановка. Независимо от създалата се ситуация подсъдимият е продължил
движението си с превишена скорост от 60 км/ч, в резултат на което е реализирал
пътнотранспортното произшествие. Следователно е налице причинно-следствената
връзка между нарушението на правилата за движение по пътищата допуснато от
подсъдимия и настъпилия противоправен резултат.
Тук е
мястото да се отбележи, че пострадалата Г. е предприела пресичане на платното
за движение извън определеното за това място и то при нарушение на чл.113, ал.
1,т.1 и т.4 ЗДвП, въпреки че в близост до това място е имало светофарна уредба
с възможност за пресичане на пешеходци. Преди навлизането си на пътното платно,
пострадалата не се е уверила, че е безопасно да премине, не е възприела
наближаващия автомобил, въпреки че същият е бил с включена светлинна уредба. Въпреки
че на мястото е имало пролука между мантинелата и оградата, пресичането на
подобни оградени места е изрично забранено съгласно чл. 113, ал. 1, т. 4 от ЗДвП.
Обстоятелството, че мястото се е използвало многократно от пешеходците за
преминаване през пътното платно, не прави пресичането законосъобразно. Безспорно
никой участник в движението по пътя не е длъжен да очаква неправомерно
поведение на друг такъв, но поради това обстоятелство специалното
законодателство изисква ангажираност на всички участници с цел да не се допуска
причиняването на човешки жертви. По принцип водачът на моторно превозно
средство не е длъжен да съобразява движението си с абстрактни, хипотетични и
непредвидими ситуации, но в конкретния казус подсъдимият К. е имал реална
възможност да възприеме намиращата се на пътното платно възрастна жена, тъй
като тя е попадала във видимата и осветена зона на около 60 метра от автомобил.
Макар и неправомерно, навлизането на пострадалата на пътното платно не е било
внезапно и подсъдимият е имал достатъчно време да възприеме същата и да
отреагира на създалата се пътна обстановка. Ето защо поведението на
пострадалата, макар и допринесло за вредоносния резултат, не изключва
ангажирането на наказателната отговорност на подсъдимия К., а следва да се
отчете при индивидуализацията на наказанието му.
Налице е
и съставомерният противоправен резултат – смърт на пострадалата. В резултат на
реализираното пътнотранспортно произшествие тя е получила подробно описаните
травми в заключенията на СМЕ и на КМАТЕ. Двете заключения са категорични, че
причината за смъртта е съчетана черепно-мозъчна и висока шийна травма, гръдна и
коремно-тазова травма и травма на крайниците, като водеща в генезата на смъртта
е първата от тях – черепно-мозъчната и високата шийна травма. Установените
травматични увреждания, довели до леталния изход за пострадалата Г., се намират
в пряка причинно-следствена връзка с реализираното пътнотранспортно
произшествие. Всички те са причинени от съприкосновението с управлявания от
подсъдимия К. автомобил.
Безспорно
по делото се установява и квалифициращият елемент „избягал от
местопроизшествието“. Съгласно ПП ВС № 1/83 г. квалифициращият признак е
налице, когато деецът е напуснал местопроизшествието с цел да се укрие, макар и
временно, да заличи участието си в транспортното произшествие или да укрие
някои доказателства за установяване на фактическата обстановка. По делото с
оглед механизма на реализираното пътнотранспортно произшествие – приплъзване на
тялото на пострадалата по капака на автомобила, удар в предното стъкло и
ротация над капака на автомобила, безспорно се установява, че подсъдимият е
реализирал пътнотранспортно произшествие. Дори и в момента на съприкосновението
същият да не е бил сигурен относно обекта на блъскане съгласно чл. 123, ал. 1 от ЗДвП, като участник в произшествието той е бил длъжен да спре и да установи
какви са последиците от него. Неспазването на това негово задължение е довело
до временното му укриване, към което сочат последващите му действия. Несъмнено
при подобно произшествие подсъдимият К. се е уплашил и е възможно да не е
мислел трезво, но първоначалните му действия – не е спрял след удара да се
увери, че не е блъснал човек и отправянето му към дома му, сочат на временно
желание да се укрие. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че
предното стъкло е било натрошено от силния сблъсък с пострадалата, въз основа
на което със сигурност подсъдимият е осъзнал, че е реализирал пътнотранспортно
произшествие. Показателно за желанието
му временно да се укрие е и обстоятелството, че подсъдимият К. не е взел
самостоятелно решението да се върне на местопроизшествието, а по настояване на
съпругата му. Следователно съзнаването от подсъдимия К., че е реализирал
пътнотранспортно произшествие, и напускането на мястото веднага, дори без да
спира, представлява „бягство от местопроизшествието“ по смисъла на закона и
даденото в ПП ВС № 1/83 разрешение.
От
субективна страна първоинстанционният съдебен състав намира, че деянието е
извършено от подсъдимия непредпазливо при форма на вината небрежност.
Подсъдимият К. обективно е причинил съставомерния резултат, без да е
предвиждал, че ще реализира пътнотранспортно произшествие, в което ще загине
пострадалата Г.. Същият обаче е бил длъжен и е могъл с оглед на конкретната
пътна обстановка – сухо време, добра видимост поради осветеността от уличните
лампи и фаровете на управлявания от него лек автомобил, липса на каквито и да е
пречки подсъдимият да управлява МПС-то с разрешена скорост и чрез аварийно
спиране да предотврати пътнотранспортното произшествие.
ПО ВИДА И РАЗМЕРА НА НАКАЗАНИЕТО:
За престъплението по чл.343, ал. 3, пр. 5, б. „б”, вр.
ал. 1, б. „в”, вр. с чл. 342, ал. 1, пр. 3 от НК е предвидено наказание
„лишаване от свобода“ от три до петнадесет години, а в чл. 343г от НК е
предвидено кумулативно и наказанието лишаване от права по чл. 37, ал. 1, т. 7
от НК.
При
определяне наказанието на подсъдимия К. съдът с оглед разпоредбата на чл. 373,
ал. 2 от НПК индивидуализира същото при условията на чл. 58а, ал. 1 вр. чл. 54
от НК.
При индивидуализацията настоящият съдебен състав отчете
като смекчаващи вината обстоятелства чистото съдебно минало на подсъдимия,
връщането му на местопроизшествието и съдействието на полицейските органи.
Всички тези факти сочат, че подсъдимият е съвестен гражданин, спазващ
установените с страната правила, поради което случилото се не е типично за К.
неправомерно поведение. Като смекчаващо отговорността на подсъдимия
обстоятелство следва да се отчете и неправомерното пресичане, предприето от
пострадалата. Същата е допуснала грубо нарушение на разпоредбите на чл. 113,
ал. 1, т. 1и т. 4 от ЗДвП, поради което е допринеса за настъпването на
вредоносния резултат. Съдът не констатира отегчаващи вината обстоятелства.
При тези данни не са налице многобройни или изключителни
смекчаващи вината обстоятелства, при които и най-лекото предвидено в закона
наказание да се явява несъразмерно тежко, поради което съдът определи
наказанието по реда на чл. 54 от НК. С оглед цялостната оценка на
индивидуализиращите обстоятелства и предвид липсата на отегчаващи вината на
подсъдимия обстоятелства съдът прецени за справедливо наказание „лишаване от
свобода“ в размер на три години. Същото е съответно както на извършеното
деяние, което поради характера си и настъпилата смърт се отличава с висока
обществена опасност, така и на ниската обществена опасност на подсъдимия, който
видно от справката картон на водача не е допускал тежки нарушения на пътя.
Така индивидуализираното наказание съдът намали с 1/3 на
осн. чл. 58а, ал. 1 от НК, поради което наложи на подсъдимия К. наказание
„лишаване от свобода“ в размер от 2 години.
За
постигне целите на наказанието не е необходимо подсъдимият К. да бъде изолиран
в пенитенциарно заведение, поради което съдът отложи същото на осн. чл. 66, ал.
1 от НК с три години изпитателен срок. Налице са всички изискуеми материално
правни предпоставки за отлагане изпълнението на наказанието, което от своя
страна не води до пренебрегване целите на наказанието. Дори напротив –
условното осъждане, макар и да показва снизходителност към подсъдимия, е
справедливо и има предупредителен и възпиращ характер не само спрямо него, но и
спрямо останалите членове на обществото, с оглед възможността отложеното
наказание да бъде приведено в изпълнение. В конкретния случай с оглед личността
на подсъдимия изолирането му от обществото се явява несъразмерно висока
наказателна репресия спрямо него, тъй като той не е личност с изградени
престъпни навици. Процесното деяние е инцидентна проява в живота му, поради
което самото наказателно производство, постановената присъда и условното
осъждане с реална възможност при повторно провинение да се активизира
отложеното наказание са напълно достатъчни за постигане на
корекционно-превъзпитателната и превантивна цел спрямо К.. С оглед
гореизложеното съдът счита, че спрямо подсъдимия целите на наказанието могат да
бъдат постигнати чрез по-леки мерки на държавна принуда и рестрикция.
На осн.
чл. 343г от НК настоящият съдебен състав прецени като несъвместими с характера
на извършеното престъпление възможността за управление на МПС от подсъдимия К.,
поради което с оглед отчетените
смекчаващи обстоятелства го лиши от право да управлява МПС за срок от 2 (две)
години, считано от влизане на присъдата в сила.
ПО РАЗНОСКИТЕ:
Предвид изхода на делото съдът на осн. 189, ал. 3 НПК
възложи в тежест на подсъдимия К. направените по делото разноски в размер на
519, 80 лв., които следва да бъдат заплатени в полза на републиканския бюджет
по сметка на МВР.
На осн. чл. 190, ал. 2 НПК съдът осъди подсъдимият К. да
заплати и сумата в размер от 5 лева за издаването на изпълнителен лист.
Така мотивиран съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: