Решение по дело №8013/2014 на Софийски градски съд

Номер на акта: 1345
Дата: 25 февруари 2015 г. (в сила от 17 октомври 2017 г.)
Съдия: Красимир Недялков Мазгалов
Дело: 20141100108013
Тип на делото: Гражданско дело
Дата на образуване: 10 юни 2014 г.

Съдържание на акта

Р  Е  Ш  Е  Н  И   Е

гр.София, 25.02.2015г.

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

Софийски градски съд, І-во Гражданско отделение, 14-ти състав, в публично съдебно заседание на първи декември през две хиляди и четиринадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ : КРАСИМИР МАЗГАЛОВ

 

при секретаря С.А., като разгледа докладваното от съдия Мазгалов гражданско дело №8013 по описа за 2014 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

         Предявени са кумулативно съединени искове с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 и чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът С.И.А. твърди в исковата си молба, че по силата на договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №167, том І, дело №153/13.03.2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара с район на действие СРС, предоставили на ответника С.Н.Г. паричен заем в размер на 94400 евро за срок до 13.03.2008г. Уговорено било връщане на вноски, както следва: 3600 евро на 13.06.2007г., 3600 евро на 13.09.2007г., 3600 евро на 13.12.2007г. и 83600 евро на 13.03.2008г. Вземането на ищеца било обезпечено с учредената със същия нотариален акт ипотека върху недвижим имот, а в т.1 било уговорено, че в случай че заемополучателят не плати някоя от дължимите вноски дължи наказателна лихва в размер на 0,5% от просрочената вноска за всеки просрочен ден. Договорено било също така, че при неплащане на цялата сума на 13.03.2008г. заемополучателят дължи и неустойка в размер на 12000 евро.  Ответницата не върнала заетата сума в уговорения срок, поради което по искане на ищеца била издадена от СРС заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист по реда на чл.417 и 418 от ГПК. Ответницата подала възражение по чл.414, ал.1 от ГПК, което довело до спиране на принудителното изпълнение. Ищецът твърди, че представените по заповедното производство документи за върнати суми от ответницата касаят други правоотношения между страните, тъй като това не бил единственият договор за заем между тях. Ищецът моли да бъде постановено решение, с което да се признае за установено, че ответницата му дължи сумите от 94400 евро- главница по описания в исковата молба договор за заем, ведно със законната лихва върху тази сума за периода от 14.09.2012г. до окончателното изплащане и 12000 евро- неустойка по същия договор. Претендира направените разноски по производството.    

В законния срок ответникът С.Н.Г. е подала отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Твърди, че не е получила сумата- предмет на процесния договор за заем, както и че същият е нищожен поради противоречие със закона (ЗКИ). Прави възражение за изтекла погасителна давност относно вземането за неустойка в размер на 12000 евро, както и за задълженията с падеж 13.06.2007г. и 13.09.2007г. в размер на по 3600 евро всяко от тях. Твърди също така, че е извършвала плащания по процесния договор, поради което и частично е заличена вписаната ипотека върху един от имотите. Претендира отхвърляне на иска и присъждане на разноски.

Съдът, като взе превид становищата на страните по делото, събраните в производството писмени доказателства и като ги обсъди в тяхната съвкупност съгласно изискванията на чл.235 от ГПК, приема за установено следното от фактическа страна:

Установява се от представения по делото и неоспорен от ответницата нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №167, том І, дело №153/13.03.2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара, че ищецът се е задължил да предостави на ответницата  паричен заем в размер на 94400 евро за срок до 13.03.2008г., а последната се е задължила да върне сумата на вноски, както следва: 3600 евро на 13.06.2007г., 3600 евро на 13.09.2007г., 3600 евро на 13.12.2007г. и 83600 евро на 13.03.2008г. В т.1 на договора е уговорено, че в случай че заемополучателят не плати някоя от дължимите вноски в определения срок, дължи наказателна лихва в размер на 0,5% от просрочената вноска за всеки просрочен ден, а при неплащане на цялата сума на 13.03.2008г. дължи и неустойка в размер на 12000 евро. Заемодателят се е задължил да предостави заемната сума в тридневен срок след вписване на нотариалния акт в СВ и издаване на удостоверение за тежести, от което е видно че върху имотите няма други тежести, като заемополучателят подписва декларация за получената сума.

По делото е представена разписка (л.41), с която ищецът потвърждава че на 02.06.2007г. е получил сумата от 1800 евро от ищцата „по договор за заем” и към тази дата „всички вноски по този договор са изплатени”.

По делото е представена вносна бележка от 14.03.2008г. за сумата от 3600 евро, внесени от ответницата по сметка на ищеца с основание „по договор”.

С представената по делото молба- съгласие от 30.05.2007г. частично е заличена вписаната с нотариален акт №167, том І, дело №153/13.03.2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара договорна ипотека относно един от имотите, тъй като длъжникът С.Г. „е погасила отчасти дължимата сума”.

Видно от приложеното по делото заповедно производство по гр.д.№42873/2012г. по описа на СРС, 42 състав, със заповед за изпълнение на парично задължение въз основа на документ по чл.417 от ГПК от 04.10.2012г. съдът е разпоредил ответницата да заплати на ищеца сумите 94400 евро- главница по договор за заем, обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека от 13.03.2007г., ведно със законната лихва от 14.09.2012г. до пълното изплащане и 12000 евро- неустойка по същия договор, както и 4162,01 лева разноски по делото за държавна такса.

Видно от находящата се по приложеното гр.д.№42873/2012г. по описа на СРС, 42 състав декларация от 17.03.2007г. ответницата е декларирала, че на тази дата е получила от ищеца пълния размер на заема по нотариален акт №167, том І, дело №153/13.03.2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара.

Останалите представени по делото писмени доказателства съдът намира неотносими към предмета на спора, както следва: нотариални актове №132/02.03.2005г. (л.18-20) и №154/11.03.2005г. (л.21-23), декларация от ответницата с дата 14.03.2005г., договор за цесия и декларация към него, записи на заповед от 19.04.2007г. и от 12.02.2007г. касаят други правоотношения между същите страни и трети за спора лица; разписки от 03.01.2006г., 30.11.2006г., 02.12.2006г., 14.12.2006г. (л.37-40 от делото) предхождат датата на сключване на процесния договор; вносна бележка от 05.12.2007г. е с посочено основание „захранване на сметка”; вносна бележка от 18.12.2008г. (л.44)- сумата е внесена от трето за спора лице по сметка на ищеца; справка по лице от СВ по партидата на ищеца и нотариални актове л.91-99- съдържат данни за сделки с трети за спора лица.

Предвид така установената от събраните и обсъдени в тяхната съвкупност доказателства фактическа обстановка, приета от съда за безспорна, се налагат следните правни изводи:

По иска с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД.

Ищецът основава вземането си на договор за заем от 13.03.2007г. Договорът за заем е двустранен, реален договор. За валидността му е необходимо заетите вещи (пари) да бъдат фактически предадени на заемателя. Съгласно правилата за разпределяне на доказателствената тежест в процеса- чл.154, ал.1 от ГПК, всяка страна е длъжна да установи фактите и обстоятелствата, на които основава твърденията си. В случая ищецът следва при условията на пълно и главно доказване  да установи наличието на действително сключен договор за заем между него и ответницата, което предвид реалния характер на този договор означава да се установи и фактическото (реалното) предаване на процесната сума. В тежест на ответницата е да установи връщането на заетата сума. 

От събраните по делото писмени доказателства безспорно се установи както наличието на сключен договор за заем между страните на твърдяната от ищеца дата, така и реалното предаване на процесната сума от ищеца на ответницата. Възражението на ответницата в тази връзка е неоснователно, видно от находящата се по приложеното заповедно производство декларация от 17.03.2007г. Ответницата не е провела пълно и главно доказване относно връщането на заетата сума- от представените разписка и вносна бележка не се установява да са свързани именно с процесния договор за заем (още повече, че самата ответница твърди че между страните има няколко сключени договора за заем на значителни суми пари), а само от молбата- декларация за частично заличаване на договорна ипотека не може да се направи такъв извод, тъй като в нея дори не е посочена конкретна погасена сума. Неоснователно е и възражението за нищожност на процесния договор за заем като сключен в противоречие със закона- в договора възнаградителна лихва не е уговорена, а и дори да бе така разпоредбата на чл.240, ал.2 от ЗЗД изрично го позволява. Що се отнася до действия на ищеца по системно предоставяне на заеми на различни лица, този въпрос е извън предмета на конкретния правен спор. Основателно е обаче възражението на ответницата за изтекла погасителна давност относно дължимите съответно на 13.06.2007г. и на 13.09.2007г. суми от по 3600 евро всяка. Доколкото заявлението за издаване на заповед за изпълнение е подадено на 14.09.2012г. и липсват данни за спиране и прекъсване на давностния срок, към този момент е изтекла общата предвидена в закона петгодишна давност за тези вземания.

Предвид изложеното предявеният иск с правно основание  чл.415, вр. чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД следва да се уважи за сумата от 87200 евро като основателен и доказан и да се отхвърли за горницата над тази сума до пълния предявен размер от 94400 евро като погасен по давност.

По иска с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД.

Съгласно разпоредбата на чл.92, ал.1 от ЗЗД неустойката обезпечава изпълнението на задължението и служи като обезщетение за вредите от неизпълнението, без да е нужно те да се доказват. Отговорността на длъжника по визираната норма може да бъде ангажирана при кумулативното наличие на следните предпоставки: валидно договорно задължение, неизпълнение на задължението и уговорена неустойка, санкционираща неизпълнението. Съобразно процесуалното правило на чл. 154, ал.1 от ГПК ищецът следва да докаже при условията на пълно и главно доказване елементите от посочения правопораждащ фактически състав, за да установи основателността на предявената срещу ответницата претенция. Ответницата, от своя страна, носи тежестта за доказване на релевираните правопогасяващи възражения. В случая от представените по делото доказателства се установи както наличието на валидно договорно задължение на ответницата да върне получената в заем сума, така и уговорена неустойка, санкционираща неизпълнението. Ответницата не е установила изпълнение на задължението си. Основателно е обаче възражението за изтекла погасителна давност. Падежът на вземането за неустойка е 13.03.2008г. и към това вземане е приложима кратката тригодишна давност, която към момента на подаването на заявлението за издаване на заповед за изпълнение- 14.09.2012г., е изтекла. Предвид изложеното предявеният иск с правно основание чл.415, вр. чл.422 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД за установяване съществуването на вземане за сумата от 12000 евро следва да се отхвърли изцяло като неоснователен- погасен по давност.

При този изход на спора страните имат право на разноски съразмерно на уважената, респективно- отхвърлената част от иска. Ищецът е направил разноски в размер на 9292 лева, от които има право на 7615 лева. Ответникът е направил разноски в размер на 8400 лева за адвокатско възнаграждение, от които има право на 1515 лева. Възражението на ищеца относно размера на адвокатското възнаграждение на представителя на ответника е неоснователно, доколкото минималното такова е в размер на 6770 лева и договореното не надхвърля двукратния му размер. По компенсация ответникът следва да заплати на ищеца сумата от  6100 лева за разноски.

Водим от изложените съображения, съдът

 

РЕШИ:

 

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО на основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.240, ал.1 от ЗЗД, че С.Н.Г. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:*** чрез адв.А. В.от САК дължи на С.И.А. с ЕГН:********** със съдебен адрес:***, офис 36, чрез адв.Д.П. от САК, сумата от 87200 (осемдесет и седем хиляди и двеста) евро- главница по договор за паричен заем от 13.03.2007г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №167, том І, дело №153/2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара с район на действие СРС, ведно със законната лихва за периода от 14.09.2012г. до окончателното изплащане, като ОТХВЪРЛЯ иска за сумата над 87200 евро до пълния предявен размер от 94400 евро, като погасен по давност.

ОТХВЪРЛЯ ИЗЦЯЛО като неоснователен- погасен по давност, предявения от С.И.А. с ЕГН:********** със съдебен адрес:***, офис 36, чрез адв.Д.П. от САК срещу С.Н.Г. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.В. от САК положителен установителен иск с правно основание чл.415 вр.чл.422 от ГПК, вр.чл.92, ал.1 от ЗЗД за сумата от 12000 (дванадесет хиляди) евро- неустойка по договор за паричен заем от 13.03.2007г., обективиран в нотариален акт за учредяване на договорна ипотека №167, том І, дело №153/2007г. на нотариус Ц.С. №030 на Нот.камара с район на действие СРС.

ОСЪЖДА С.Н.Г. с ЕГН:**********, със съдебен адрес:*** чрез адв.А.В. от САК да заплати на С.И.А. с ЕГН:********** със съдебен адрес:***, офис 36, чрез адв.Д.П. от САК, на основание чл.78, ал.1 и 3 от ГПК сумата от 6100лв. (шест хиляди и сто лева)- разноски по делото, по компенсация.

Решението подлежи на въззивно обжалване пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.

 

                                                       

ПРЕДСЕДАТЕЛ: