РЕШЕНИЕ
гр. Русе, 29.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РУСЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, III гр. състав, в публично заседание
на първи юли през две хиляди двадесет и първа година в състав:
Съдия: МАЙЯ ЙОНЧЕВА
при секретаря
ЕМИЛИЯ ДОБРЕВА и в
присъствието на
прокурора
като разгледа докладваното от съдията гр. дело №3104 по описа за 2020
година, за да се произнесе, съобрази:
Искът е с правно основание по чл.45 ЗЗД.
Ищецът Х.З.М. чрез процесуалния си представител твърди, че
на 15.10.2019г. спрял лекия си автомобил
за зареждане с гориво на бензиностанция “Петрол”, намираща се на бул. “Х. *** и
за да предотврати инцидент с предприелия маневра на заден ход от друг
автомобил, задействал клаксона. Непознат мъж от друго спряло МПС започнал да го
обижда, наричайки го “олигофрен” и да го заплашва. Възникнал спор, когато се
опитал да обясни, че не е “свирил” на него, но непознатият мъж продължил да го
обижда, тръгнал срещу него, ударил го в лицето и в областта на гръдния кош, а
след като паднал на земята започнал да го рита и да го души. Бил откаран в
болница, където в периода от 15.10.2019г. до 18.10.2019г. бил лекуван. В
издаденото от прегледалия го на 17.10.2019г. съдебен лекар СМУ №9152/2019г. е
посочена диагноза “Контузио капитис.
Комоцио церебри”. В същото
са отразени получените от него множество телесни увреждания: сътресение на
мозъка, кръвонасядания, отоци, охлузвания,
перфорираща контузна рана и оток на горната устна,
счупвания на 6 ребра и др. От преглед по дентална
медицина изх. №20/06.11.2019г. било установено травматично увреждане на три
зъба, охлузна рана на долната устна, влошено дентално здраве, подробно описани в документа. Според
окончателното заключение в СМЕ №9152/2019г., счупванията
на 6 ребра по медико-биологичен признак може да се преценява като трайно
затрудняване на движенията на снагата за срок повече от 30 дни. Счита, че му е
нанесена средна телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НК. От заведената
преписка №6090/2019г. на Районна прокуратура Русе разбрал, че лицето, нанесло
му побой и причинило му установените увреждания е В.С.Н.. Моли съдът да осъди
ответника да му заплати сумата 250 лв материални
щети, направени разноски за лечението му, както и сумата 10000 лв нематериални щети, изразяващи се в причиняване на болка
и страдание, трайно затрудняване движението на снагата вследствие нанесената му
средна телесна повреда, заедно със законната лихва от датата на увреждането до
окончателното изплащане. Претендира разноски.
Ответникът В.С.Н. чрез назначения му особен представител заявява
становище за неоснователност на иска. Оспорва изложените в исковата молба
обстоятелства. Липсват категорични данни именно той да е причинил на ищеца
средна телесна повреда. В обстоятелствената част на исковата молба няма
наведени твърдения за търпени от ищеца болки и страдания, както и за претърпени
материални вреди. В исковата молба липсват твърдения, че на ищеца са причинени
имуществени и неимуществени вреди, които да са в причинно-следствена връзка с
поведението на ответника. Моли искът да се отхвърли.
По делото са
представени писмени доказателства, в т.ч. копие от преписка №6090/2019г. на
Районна прокуратура Русе, разпитан е свидетел и е назначена медицинска
експертиза.
За да се произнесе, съдът съобрази следното:
От показанията на свидетелката И.А.Д., както и от данните по
приложената преписка №6090/2019г. на Районна прокуратура Русе, се
установява, че на 15.10.2019г. на бул. “Х. ***, в района на бензиностанция “Петрол”,
между непознат мъж и ищеца Х.М., спрял да зареди с гориво лекия си автомобил,
възникнал конфликт, след като водачът М. използвал звуков сигнал. Това довело
до спор, който прераснал във физическа разправа между двамата. Свидетелката,
която работи на бензиностанцията като продавач-консултант, видяла, че двамата
се бият, а в следващ момент видяла, че ищецът е паднал на земята. Уплашила се
от възникналата ситуация и след като предупредила, явно безуспешно, двамата да
не се бият, натиснала паник бутона, свързан със СОТ.
Пристигнали автомобил на СОТ, полиция и линейка, с която ищецът бил откаран за
оказване на медицинска помощ. Свидетелката не е видяла ищецът да удря другия
мъж, чието име, установено в хода на полицейската проверка по случая, е В.С.Н.
- ответникът.
По жалба на ищеца била
образувана преписка №6090/2019г. на Районна прокуратура Русе по материали от полицейска проверка от служители на Първо РУ Русе за
събиране на доказателства за извършено престъпление от общ характер- приложената.
С постановление от 05.03.2020г. прокурор в Районна прокуратура Русе е отказал
да образува досъдебно наказателно производство по преписка №6090/2019г. (преписка 1882р-11340/2019г. на Първо РУ-Русе) и е
прекратил проверката по преписката. Прокурор в Окръжна прокуратура Русе с
Постановление от 16.04.2020г. е потвърдил постановлението на РП-Русе от
05.03.2020г. за отказ да се образува досъдебно наказателно производство за
престъпление от общ характер.
От СМУ №9152/21.10.2019г., Допълнение към него от
03.12.2019г., Трето допълнение (л.105) и от заключението на медицинската експертиза,
потвърдено и допълнено устно от вещото лице д-р П.Д., специалист по съдебна
медицина, в съдебно заседание на 20.04.2021г., се установява, че при инцидента
на 15.10.2019г. ищецът е получил следните увреждания: 1. сътресение на мозъка,
без наличие на обективна неврологична симптоматика, кръвонасядания
на дясна скула и долен клепач на дясно око, охлузване на гърба на носа, оток в
областта на долната челюст вдясно, перфорираща разкъсно-контузна
рана и оток на горна устна, повърхностни наранявания на лигавицата на горната
устна, разкъсно-контузна рана и кръвонасядания
на лигавицата на долна устна, изкълчване с частично изваждане от алвеолата на
първи долни зъби двустранно, кръвотечение от десния слухов канал, кръвонасядания на шията, охлузвания на левия лакет; 2. счупвания на пето, шесто, седмо, осмо, девето и
десето ребра вляво и 3. загуба на първи долен ляв зъб.
Установените увреждания от група 1 са резултат на действието
на твърди тъпи предмети и могат да бъдат получени при инцидента на 15.10.2019г.
по начин, описан в исковата молба, а именно при удари с юмруци по лицето и
падане от собствен ръст. Същите по медико-биологичен признак са преценени като
временно разстройство на здравето, неопасно за живота.
Установени
от рентгеново изследване два месеца след датата на инцидента, счупванията на ребра са резултат на действието на твърди
тъпи предмети в областта на гръдния кош от съответната страна и могат да се
получат както от удари с ритници в гръдния кош, така и при падане от собствен
ръст. Установените счупвания на ребра са преценени по медико-биологичен признак
като трайно затрудняване движенията на снагата за повече от тридесет дни (Трето
допълнение към СМУ).
Установената загуба на първи долен ляв зъб е настъпила
няколко месеца след инцидента, вероятно в резултат на установеното изкълчване с
частично изваждане от алвеолата на същия зъб. Тъй като предните долни зъби на
ищеца към датата на инцидента са били със слаба костна подложка, това е предпоставило по-лесната луксация
на зъба и последващата му загуба. Тъй като преди
травмата ищецът е бил със значително увреден зъбозадържащ
апарат, което съществено се е отразило върху възможността му за по-лесно луксиране и загуба, увреждането се преценява по медико-биологичния
признак като разстройство на здравето, неопасно за живота.
При уврежданията, установени при ищеца, болките са най-силни
непосредствено след получаването им, като се усещат в областта на увредените
места, след което постепенно намаляват и отшумяват в рамките на няколко
денонощия. От уврежданията от група 1 най-силни и най-продължителни са били
болките в областта на уврежданията на горната устна и в областта на зъбите. При
увреждания в областта на главата е възможно да е налице главоболие за различен
период от време, който е индивидуален – обичайно от денонощия до седмици. При
счупвания на голям брой ребра, както в случая – шест, обикновено болките са със
значителен интензитет и са най-силни непосредствено след получаването им, след
което бавно и постепенно намаляват в рамките на седмици. Болките със значителен
интензитет в този период се усещат при всяко дълбоко вдишване и при движение на
снагата, както и при физически натоварвания. Болки с по-слаб интензитет, но с
продължителен характер, може да има и за по-дълъг период от време, в рамките на
години, особено при промяна в атмосферните условия и физически натоварвания.
От представената медицинска документация не може да се
счита, че не е настъпило пълно функционално възстановяване на уврежданията от
група 1, с изключение на първи долен ляв зъб, който е отпаднал. Установените
счупвания на ребра, които следва да са сраснали (няма основание да се счита
противното), предизвикват болка и към настоящия момент. При положение че
болките в областта на гръдния кош персистират със
значителен интензитет и към момента, следва да се приеме, че се касае до
хроничен болков синдром, който без адекватно лечение
може да продължи и години наред, дори за цял живот.
Устно в съдебно заседание вещото лице установява, че “загуба
на съзнание” не е медицински термин. За да се определи състоянието на
пострадалия към момента на “загубването”, трябва да има описание на реакциите
му към външната среда и въз основа на тях да се направи анализ, дали той е
изпаднал в безсъзнание – юридическият еквивалент на медицинският термин
травматична кома. Няма медицински критерий (изследване), чрез който
впоследствие да се определи дали пострадалият е изпаднал в безсъзнание. Самият
той няма как да знае, че е загубил съзнание, той може да знае само, че няма
спомен за случая. Загубата на спомен не е еквивалент на загуба на съзнание и не
означава непременно, че е налице загуба на съзнание по см. на НК, респ. че е
налице травматична кома. При загубата на съзнание е необходимо да има пълна арефлексия, т.е. пострадалият да има пълна загуба на
рефлекси, липса на контакт между него и околната среда, което го прави
безпомощен и създава опасност за живота му във всеки един момент. В конкретния
случай липсват категорични доказателства той да е изпаднал в безсъзнание.
Заключението на експертизата е прието от съда без възражения
от страните.
От наличната медицинска документация и от заключението на
медицинската експертиза се установява, че ищецът е провел болнично лечение
непосредствено след инцидента в периода от 15.10.2019г. до 18.10.2019г.,
провеждал е медикаментозно лечение и е ползвал отпуск по болест през м.
февруари 2021г. поради продължаващи болки в гръдния кош.
Съгласно чл.45, ал.1 ЗЗД, всеки е длъжен да поправи вреди,
които виновно е причинил другиму. На обезщетяване подлежат всички вреди, които
са пряка и непосредствена последица от увреждането. В т.см. е тълкуването на
закона, дадено в Постановление №4/1968г. на Пленума на ВС.
С оглед
установеното от фактическа страна съдът приема, че ответникът виновно е увредил
ищеца, като му е причинил телесна повреда по смисъла на чл.129, ал.2 НПК и телесни
повреди по смисъла на чл.130, ал.1 НК.
Установено
е, че вследствие нанесения му побой при инцидента на 15.10.2019г. ищецът е
претърпял много физически болки и продължителни страдания. Преживял е и унижение
от нанесения му побой на обществено място и страх за живота си - “…за един
клаксон съм бит и душен като куче”. Все още не е възстановен напълно. Всички
тези преживявания на ищеца от правна страна съставляват неимуществени вреди,
които подлежат на обезщетяване по справедливост, съгласно чл.52 ЗЗД.
Съдът
намира, че за обезщетяване на неимущественото увреждане на ищеца, причинено от ответника
В.Н., са необходими 8000 лв, поради което претенцията за заплащане на
обезщетение за неимуществени вреди е основателна и следва да бъде уважена в
този размер, а за разликата до 10000 лв обезщетение
същата следва да се отхвърли.
Искът
за заплащане на имуществени вреди е частично основателен. От приложеите на л.10-13 фактури за изследвания и за
съдебномедицински освидетелствания с издаване на удостоверения, издадени рецепти,
всички придружени със съответните фискални бонове, се установява, че
имуществените вреди на ищеца са в общ размер 212.58 лв,
поради което претенцията за заплащане на обезщетение за имуществени вреди е
основателна и следва да бъде уважена в този размер, а за разликата до 250 лв обезщетение същата следва да се отхвърли.
Следователно
искът е основателен и следва да бъде уважен, като ответникът бъде осъден да
заплати на ищеца 212.58 лв обезщетение за имуществени вреди и 8000 лв
обезщетение за неимуществени вреди или общо сумата 8212.58 лв, заедно със
законната лихва от деня на деликта - 15.10.2019г. до
окончателното изплащане на сумата.
Съгласно
чл. 78, ал.1 ГПК ответникът дължи направените от ищеца разноски по делото,
които са в размер на 1702 лв, съобразно уважената
част на иска. Ищецът не е представил доказателства за допълнително заплатено
адвокатско възнаграждение.
Мотивиран така, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА В. ***,
ЕГН ********** да заплати на Х.З.М. ***, ЕГН **********, сумите 8000 лв обезщетение за неимуществени вреди и 212.58 лв
обезщетение за имуществени вреди от непозволено увреждане, причинено на 15.10.2019г.,
заедно със законната лихва от същата дата до окончателното изплащане на сумите,
като ОТХВЪРЛЯ същия иск за разликата над 8000 лв до 10000 лв обезщетение за
неимуществени вреди и за разликата над 212.58 лв до 250
лв обезщетение за имуществени вреди.
ОСЪЖДА В.С.Н.
да заплати на Х.З.М. сумата 1702 лв разноски по делото.
Решението може да бъде обжалвано
пред Русенски окръжен съд в двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия: