Р Е
Ш Е Н
И Е
№ …
… …
град Кърджали, 22.12.2022 год.
В И
М Е Т
О Н А
Н А Р
О Д А
Кърджалийският административен съд, ……………………… в публично заседание …………..……......
на двадесет и втори ноември .....………..…………………….………...……....………………………………………..………….....................
през 2022/две хиляди двадесет и втора/ година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ВИКТОР
АТАНАСОВ
при секретаря
…………………………………….…………………………..…… Павлина Петрова,
...................................................
като разгледа докладваното от ....................................
съдията Виктор Атанасов ...................................
административно дело .............. №332 ........................ по описа за ........................... 2022
година ..........
и за да се произнесе, взе предвид
следното:
Производството е административно, по реда на
Раздел І на Глава Х/чл.145 и следв./ от Административнопроцесуалния кодекс/АПК/, във връзка с
чл.172, ал.5, във вр. с ал.1 и във вр.с чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП.
Образувано е по жалба от
Н.С.Й., с постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, подадена чрез пълномощник
- адв.Д.Х. от АК-***, с посочен в жалбата съдебен
адрес за призоваване и връчване на книжа – ***, против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №22-1300-000287 от 25.07.2022 год., издадена
от *** към ОДМВР – Кърджали, с която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП,
е прекратена регистрацията на ППС, без посочена марка, модел и регистрационен
номер на същото, за срок от 6/шест/ месеца и са отнети СРМПС №*** и два броя
регистрационни табели с номер ***.
Жалбоподателят заявява в
жалбата, че счита оспорената заповед за прилагане на принудителна
административна мярка, издадена от младши автоконтрольор
при сектор „Пътна полиция” към ОДМВР – Кърджали, за незаконосъобразна,
неправилна и необоснована. Твърди, че в същата неправилно административния
орган е приел, че е управлявал свой личен лек автомобил, марка БМВ, с peг.№***, както и твърди, че това МПС не е негова собственост, а е
закупен от него на финансов лизинг в ***, за което били налице доказателства.
Сочи, че в случая лизингодателят е собственик на
автомобила, който при евентуалното издължаване на вноските, може да му бъде
прехвърлен. Сочи също, че в текста на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП ясно било
записано, че принудителна административна мярка „прекратяване на регистрацията
на пътно превозно средство се налага на собственик, който управлява моторно
превозно средство с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда.
Жалбоподателят не отрича обстоятелството, че управлението на посоченото МПС е с
концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда, но не бил налице друг
съществен елемент от хипотезата на тази норма, а именно – управлението на
собствено автомобил. Счита, че от това следва, че административният орган е
издал един незаконосъобразен акт, без да изясни фактите и обстоятелствата по случая, поради което
намира, че заповедта следва да бъде отменена. С жалбата моли да бъде поставено
решение, с което да бъде отменена Заповед за прилагане на принудителна
административна мярка №22-1300-000287 от 25.07.2022 год., издадена от *** към
ОДМВР – Кърджали. С жалбата моли да се изиска от сектор „Пътна полиция” към
ОДМВР –Кърджали цялата преписка по издаване на оспорената заповед.
Призован редовно за съдебно заседание, жалбоподателят Н.С.Й., с постоянен
адрес ***, ***, не се явява, представлява се от редовно
упълномощен процесуален представител – адв.Д.Х. от
АК-***, чрез който поддържа жалбата по изложените в нея съображения. От
пълномощника на жалбоподателя преди последното съдебно заседание е депозирана
молба, в
която излага подробни съображения и доводи
в подкрепа на жалбата, като отново моли да бъде постановено решение, с което да
бъде отменена обжалваната заповед за прилагане на ПАМ, както и моли за
присъждане на направените по делото разноски. Към молбата прилага писмени
доказателства.
Ответникът по жалбата – *** към ОДМВР – Кърджали –
С. В. Ч., издал оспорената заповед, редовно призован, се явява лично в първото
съдебно заседание по делото, като заявява, че счита жалбата за неоснователна.
Административният съд,
като прецени събраните по делото доказателства и доводите на страните и въз
основа на тях извърши проверка на законосъобразността на оспорения административен
акт на всички основания по чл.146 от АПК, прие за установено следното:
По допустимостта на
жалбата:
Разпоредбата на чл.172,
ал.5 от ЗДвП предвижда, че заповедите по ал.1 на същия текст/за налагане на
принудителни административни мерки по чл.171, т.1, 2, 4, т.5, буква „а”, т.6 и
т.7 от ЗДвП/ се обжалват по реда на АПК,
от което пък следва, че същите подлежат на обжалване в рамките на общия
14-дневен срок по чл.149, ал.1 от АПК. Екземпляр от оспорената заповед, видно
от оформената към нея разписка за връчване/л.6, стр.2/, е връчен лично на
жалбоподателя Н.С.Й. от ***, на 25.07.2022 год., за което е положен
подпис на получателя и е отбелязана датата на връчване. Жалбата е подадена по
пощата с препоръчана пощенска пратка на 08.08.2022 год., видно от пощенското
клеймо на приложеното копие на пощенския плик с баркод
*** на „Български пощи” ЕАД ***/л.5/. Жалбата е подадена по
установения ред – чрез сектор „Пътна полиция” – Кърджалри
към ОДМВР – Кърджали, регистрирана в деловодството му с Вх.№130000-7634 на
10.08.2022 год., видно от положения върху същата и попълнен щемпел/л.3/, до Административен съд
– Кърджали. От горното следва, че жалбата е подадена в срок - точно на
14-ия/четиринадесетия/ ден след връчването на заповедта, по установения в
закона ред, като освен това, жалбата е подадена в предвидената от закона
писмена форма, с изискуемото се съдържание. Същата е подадена от лице – адресат
на заповедта, спрямо което със същата е приложена тази ПАМ и за което, в този
смисъл, тя е неблагоприятна, поради което е процесуално допустима и следва да
бъде разгледана по същество.
Административен съд -
Кърджали, като обсъди доводите на страните и събраните по делото писмени
доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:
С оспорената Заповед №22-1300-000287
от 25.07.2022 год./л.6/, *** към ОДМВР – Кърджали е наложил на
жалбоподателя Н.С.Й., с постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, принудителна
административна мярка/ПАМ/ - прекратяване на регистрацията на ППС за срок от 6
месеца /естествено, без в диспозитива на заповедта да
е посочено, кое или какво е това ППС/ и са отнети СРМПС №*** и два броя
регистрационни табели с номер ***.
Заповедта е издадена на
основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП,
а от фактическа страна същата е мотивирана с обстоятелството, че от Б. Р. М. - *** при ОДМВР – Кърджали, срещу жалбоподателя
Н.С.Й. е съставен Акт за установяване на административно
нарушение с бланков №GA656397 от 25.07.2021 год., за това, че на 25.07.2022 год., около *** часа, в ***, на ул.„***”, до
***, като водач на МПС – БМВ, с peг.№***, Държава ***,
управлява личния си лек автомобил „БМВ”, с peг.номер ***,
като водачът бил изпробван в *** часа за употреба на алкохол с техническо
средство DRAGER 7510, с фабр. номер *** и уредът отчел
1.98 промила алкохол. На водача бил издаден талон за медицинско изследване
номер *** и седем броя холограмни стикер с номер ***.
Описаното деяние
било квалифицирано като виновно нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП.
С разпореждане на съда, от ответника е изискан и
съответно е представен и е приет като доказателство по делото заверен препис от
Акта за установяване на административното нарушение с бланков №GA656397 от 25.07.2022
год., съставен от Б. Р. М. - *** при ОДМВР – Кърджали, в присъствието на А. Н.
Ю. - свидетел/л.24/, в който е посочено, че е съставен срещу Н.С.Й., с постоянен
адрес ***, ***, с ЕГН ********** и е описано извършеното деяние, квалифицирано
като нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП – водач, управлява МПС с концентрация
на алкохол в кръвта си над 1.2 на хиляда, установено по надлежния ред. Така
дадената словесна квалификация на деянието всъщност е некоректна, тъй като към
момента на съставяне на АУАН, водачът е бил изпробван само с техническото
средство „Дрегер”, а това техническо средство отчита
концентрация на алкохол в издишания въздух, а не в кръвта.
Така съставения АУАН е бил
предявен и съответно подписан от соченото в него за нарушител лице, като му е
бил връчен е екземпляр от същия. В същия АУАН е посочено, че с него са иззети
като доказателство: СРМПС №***, СУМПС №***, издадено в ***/неясно на кого/ и
два броя регистрационни табели с номер ***.
По делото е представен и
приет като доказателство, на *** език /л.37-л.44/ и в превод на български
език/л.29-л.36/, Договор за финансов
лизинг (покупка на изплащане) №*** от *** год., сключен в ***, относно лек
автомобил, марка „БМВ”, 3 серия, модел „***”, година на производство - ***
год., с peг.№*** и шаси №
***.
Видно от т.2.2 на
представения по делото Договор за финансов лизинг (покупка на изплащане) №***
от *** год., подписан между лизинговото дружество ***, крайния потребител *** и
доставчика ***, доставчикът запазва правото на собственост върху обекта, докато
лизинговата цена и другите дължими суми, както е посочено в Общите условия,
посочени в чл.5.2, не бъдат изплатени изцяло от крайния потребител (запазена
собственост), като в следващата т.2.3 от този договор за финансов лизинг е
посочен начинът на плащане на лизинговата цена от страна на крайния потребител,
а именно - на 33 месечни лизингови вноски, по *** евро всяка и че лизинговите
вноски трябва да се плащат авансово, винаги месечно от датата на плащането,
както е посочено в чл.2.3. Съгласно следващата т.2.4 от договора (неправилно
посочена в превода като т.2.3) след плащане на дължимото, собствеността върху
обекта се прехвърля на крайния потребител, без да се изисква каквото и да е
действие. По-нататък в следващите точки от договора за финансов лизинг са
уредени прехвърлянето на правата и задълженията по договора за покупка на
изплащане между доставчика и лизинговото дружество, като в т.3.1 и т.3.2 е
записано, че доставчикът прехвърля правата и задълженията си, както и
собствеността върху обекта (автомобила), произтичащи от покупката на изплащане
на лизинговото дружество, а последното ги приема със знанието и съгласието на
крайния
потребител. В т.3.4 от същия договор е посочено, че при покупката на изплащане
доставчикът ще гарантира, че удостоверението за регистрация е правилно регистрирано
на името на крайния потребител посредством формуляр RDW
„***” (OTT), предоставен от
Лизинговото дружество. Изпълнението на това
условния от договора за финансов лизинг е видно от представеното и прието като
доказателство по делото, на *** език и в превод на български език, Удостоверение
за регистрация №***, част 1, за лек автомобил, марка „БМВ”, с рама №***,
търговско наименование „***”, дата на първа регистрация – *** год. и дата на
придобиване – 23.06.2022 год., регистриран в ***, с peг.№***/л.54-л.56/ и от представената справка от 10.08.2022 год.
по Заявка от собствени к/притежател на автомобил за търсене на информация за
регистрационна табела, за лек автомобил марка „БМВ”, модел „***”, регистриран в
***, с peг.№***/л.53/, където са посочени
имената на жалбоподателя Н.Й., като в посоченото Удостоверението за регистрация
на МПС обаче, в т.С.4 с) изрично
е вписано, че притежателят на този
автомобил не може чрез удостоверението за регистрация да бъде посочен като
собственик на автомобила.
Със съпроводително писмо
Рег.№130000-3401 от 20.09.2022 год. на началника на сектор „Пътна полиция” –
Кърджали към ОДМВР – Кърджали/л.27/, по делото е представена разпечатка от
системата EUCARIS, c данните на автомобил, марка „БМВ”, с peг.№***
и данни за собственост. В приложената справка от 13.09.2022 год., в раздел
„притежател на ПС”, е посочено името на жалбоподателя Н.С.Й., с място на
пребиваване – ***, ***.
При така установената по
делото фактическа обстановка и при извършената, на основание чл.168, ал.1 от АПК, проверка за законосъобразност на оспорения административен акт на всички
основания по чл.146 от АПК, съдът намира, че подадената срещу заповедта за
налагане на принудителна административна марка жалба се явява доказана и основателна.
Съгласно разпоредбата на
чл.172, ал.1 от ЗДвП, принудителните административни мерки по чл.171, т.1, т.2, т.2а,
т.4, т.5, буква „а”, т.6 и т.7, се
прилагат с мотивирана заповед от ръководителите
на службите за контрол по
този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни
лица. Определянето на тези служби е в правомощията на министъра на
вътрешните работи с оглед разпоредбата на чл.165, ал.1 от Закона за движение
по пътищата, както според
Заповед №8121з-1632 от 02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи,
служебно известна на съда, служителите в ОДМВР притежават компетентност да
осъществяват контрол по Закона за движението по пътищата. По делото
е представена и приета като доказателство Заповед №292з-2 от 01.01.2022 год. на
директора на Областна дирекция на МВР – Кърджали/л.7/, за оправомощаване
на длъжностни лица от ОДМВР – Кърджали, които да прилагат ПАМ по Закона за
движение по пътищата. С тази заповед, в изпълнение на изискванията на изискванията
на чл.172, ал.1 и ал.2 от Закона за движение по пътищата, Заповед
№81213-1632/02.12.2021 год. на министъра на вътрешните работи и на основание
чл.43, ал.4 от Закона за Министерството на вътрешните работи, с т.1 от същата,
са оправомощени държавни служители от ОДМВР –
Кърджали, които да прилагат принудителни административни мерки по чл.171, т.1, буква
„а”, т.2, т.2а, букви „а” и „б”, т.4, т.5, буква „а”,
т.6 и т.7 от ЗДвП, с мотивирани заповеди. С т.2 от същата заповед на директора
на ОДМВР – Кърджали са оправомощени държавни
служители от ОДМВР – Кърджали, които да прилагат принудителни административни
мерки по чл.171, т.1, букви „б”, „е” и „ж“, т.2, букви „а”, „в” „д”, „л” и ,,м”,
т.2а, букви „а” и „б” от Закона за движение по пътищата с
мотивирани заповеди, като в абзац първи са посочени: - Назначените по график
служители на длъжност „***” *** при ОДМВР – Кърджали, за нарушения на Закона за
движение по пътищата, извършени на територията но областта. В случая,
оспорената заповед за прилагане на ПАМ по чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП е
издадена именно от такъв полицейски служител - „***” *** при ОДМВР – Кърджали,
за нарушение на чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, извършено в ***, т.е. на територията
на област Кърджали. Действието на
тази заповед не е обвързано със срок и доколкото
не е отпаднало правното основание за издаването й, съдът приема, че
обжалваният административен акт
е издаден от оправомощен материално и териториално компетентен
орган, а именно – от *** при ОДМВР – Кърджали.
На следващо място, с оглед съдържанието на акта съдът
приема, че е спазена установената от закона форма,
изискуема се съгласно чл.172, ал.1 от ЗДвП и чл.59, ал.2 от АПК. Посочени
са фактическите основания за издаване на
заповедта, като е посочен с номер и дата АУАН, с
който се твърди да е установено извършеното от жалбоподателя Н.С.Й. нарушение,
посочен е с трите имена, длъжност и месторабота, актосъставителят,
който е съставил този АУАН, посочена е датата, часа и мястото на извършване на
нарушението, посочен е и лекият автомобил, който се твърди да е бил управляван
от жалбоподателя, както и регистрационния номер на същия, посочен е номерът на
свидетелството за управление на МПС на жалбоподателя - №***, издадено в РБългария, описано е и твърдяното за извършено от него
нарушение, включително отчетеното показание на техническото средство „Дрегер 7510”, с фабр. номер ***, с който е била извършена проверката за
употреба на алкохол, като изрично е посочено, че при описаните обстоятелства, Н.С.Й.
виновно е нарушил чл.5, ал.3, т.1 от ЗДвП, посочено е и правното основание –
чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, за издаването на тази заповед за налагане на
конкретната ПАМ.
По тези съображения
съдът в настоящия състав намира, че са спазени изискванията за съдържанието на
административния акт по чл.59, ал.2 от АПК, включително и изискването на т.4 от
тази ал.2, като заповедта в достатъчна степен съдържа фактическите основания,
които според административния орган са обусловили издаването й, като същата освен
това, е връчена лично и срещу подпис на лицето, спрямо което се прилага тази ПАМ.
При преценка на
материалната законосъобразност на
заповедта, т.е. относно съответствието й с
приложимите материалноправни разпоредби на закона, съдът намира, че заповедта е незаконосъобразна и е налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК, като за да
стигне до този извод, съобрази следното:
Съгласно чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, в приложимата й редакция (Посл.изм., обн., ДВ, бр.2 от 2018 г., в сила от 03.01.2018 г.), за
осигуряване на безопасността на движението по пътищата
и за преустановяване на административните нарушения, се прилагат
следните принудителни административни мерки: 2а. прекратяване на регистрацията на пътно превозно средство на собственик, който управлява моторно превозно средство: б) с концентрация на алкохол в кръвта над 0.5 на хиляда
и/или е употребил наркотични вещества или техни аналози, както и при отказ да
му бъде извършена проверка с техническо средство и/или с тест за установяване
концентрацията на алкохол и/или употребата на наркотични вещества или техни
аналози, или не изпълни предписанието за изследване с доказателствен
анализатор или за медицинско изследване и вземане на биологични проби за
извършване на химическо и/или химико-токсикологично лабораторно изследване за
установяване на концентрацията на алкохол в кръвта му и/или за употреба на
наркотични вещества или техни аналози – за срок от 6 месеца до една година. От
елементарния анализ на тази разпоредба следва изводът, че тази принудителна
административна мярка - прекратяване на регистрацията на пътно превозно
средство, в хипотезите на
б.„б” на т.2а на чл.171 от ЗДвП, се прилага по отношение на собственика на
пътното превозно средство/ППС/, като същата между впрочем, е и регламентацията
по б.„а” на т.2а от същата норма. Нормата на чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП е
недвусмислена и от нея е пределно ясно, че
тази ПАМ се прилага само и единствено по отношение
на собственик, който управлява МПС с концентрация на алкохол в кръвта над 0,5 на хиляда
или при някоя от останалите хипотези, посочени в нормата. От
обсъдените по-горе писмени доказателства, приобщени по делото,
става ясно и е безспорно установено, че жалбоподателят
Н.С.Й., спрямо когото е приложена тази ПАМ, е управлявал с концентрация на алкохол много
над допустимите 0.5 на хиляда, на
посочените дата, време и място, описания лек автомобил, марка „БМВ”, трета
серия, с рег.№***, държава ***, т.е.
същият е имал качеството „водач”, но същият не е имал качеството „собственик”
на това МПС. В тази връзка следва да се отбележи, че както в съставения АУАН с бланков №GA656397 от 25.07.2021 год., така и в мотивите на оспорената заповед, т.е. в
посочените фактически основания за издаването й, е описано, че същият е
управлявал „личния си” лек автомобил, но не е посочено да е управлявал
„собствения си” лек автомобил. При посочената по-горе законова регламентация, в случая необходимите материалноправни предпоставки за налагане на тази принудителна административна
мярка, според настоящия състав, не са налице, т.к. се
установява, че жалбоподателят Н.Й. не е собственик на това МПС, чиято
регистрация е прекратена с оспорената заповед, а е само негов ползвател, по
силата на представения и приет като доказателство по делото Договор
за финансов лизинг (покупка на изплащане) №*** от *** год., подписан
между лизинговото дружество ***, крайния потребител *** и доставчика ***,
а и от представеното и прието като доказателство, в превод на български език, Удостоверение за регистрация №***, част I, за лекия автомобил,
марка „БМВ”, с рама №***, търговско наименование „***”, дата на първа регистрация – ***
год., регистриран в ***, с peг.№***.
Във връзка с горното
следва да се посочи, че по своята правна същност договорът за финансов лизинг е
търговски договор, с който лизингодателят се
задължава да придобие вещ от трето лице при условия, определени от лизингополучателя, и да му я предостави за ползване срещу
възнаграждение - чл.342, ал.2 от Търговския закон. С договора за финансов
лизинг не се прехвърля собственост, а само се предоставя правото на ползване
върху съответната вещ. При този договор лизингодателят
запазва правото си на собственост до момента, когато прехвърли това право на лизингополучателя, а лизингополучателят
при сключването на договора придобива само държането на вещта. Обектът на финансовия
лизин не е собственост на лизингополучателя,
а лизингодателят запазва правото си на собственост
върху този обект, като това е видно и от клаузите на представения по делото
Договор за финансов лизинг, коментирани по-горе. Съгласно тези клаузи, лизингополучателят ще придобие правото на собственост върху
лизинговия актив, в случая – върху лекия автомобил, марка „БМВ”, с peг.№***, след
изтичането на срока на договора и заплащането на всички дължими 33 месечни
вноски по договора, всяка в размер на *** евро или общо *** евро, в т.ч. цена
на покупката с ДДС – *** евро и лизингова такса – *** евро, съгласно чл.2.3 от
договора. От това следва изводът, че към момента на издаване на обжалваната
Заповед за прилагане на принудителна административна мярка №22-1300-000287 от 25.07.2022
год., лизингополучателят по договора за финансов
лизинг и настоящ жалбоподател, не е бил собственик на предоставеното му за
ползване с този договор за лизинг МПС - лекия автомобил, марка „БМВ”, с peг.№***.
Така, доколкото
лицето, по отношение на което е наложена тази ПАМ – жалбоподателя
Н.Й., не е собственик на
МПС, чиято регистрация е прекратена с оспорената заповед, а такъв е друг правен
субект – лизингодателят /лизинговото дружество
***/, то административният орган
неправилно е определил адресата на волеизявлението си. Въпросното обстоятелство
не е било изяснено от полицейския служител – *** към ОДМВР – Кърджали, наложил
ПАМ с оспорената заповед. Следва да се отбележи, че на същия е било представено
Удостоверение за регистрация №***, част I, за лекия автомобил, марка „БМВ”, с рама
№***, с peг.№***, което е на *** език, но независимо
от това, полицейският служител, който едва ли владее този чужд език, без да
извърши каквато и да е допълнителна проверка на данните, вписани в същото или
най-малкото да направи превод на същото на български език, е издал заповедта за
прилагане на ПАМ, по отношение на лице, което не е собственик на това МПС, а
само негов ползвател. Непосочвайки реалния собственик на МПС, чиято регистрация се прекратява
и налагайки с обжалваната заповед ПАМ по отношение на лице, което в случая не
може да бъде неин адресат, административният орган - издател на обжалваната
заповед, е постановил неправилен и незаконосъобразен административен акт, който
като такъв следва да бъде отменен. В
случая е допуснато
нарушение на материалния закон, което се явява съществено и обуславя отмяна на обжалвания акт като незаконосъобразен, т.е. по
отношение на оспорената заповед е налице отменителното
основание по чл.146, т.4 от АПК. В този смисъл и жалбата на Н.С.Й. се явява основателна и доказана,
като от настоящия съдебен състав се споделят доводите
и възраженията на
жалбоподателя, изложени в същата.
Така,
предвид изложените по-горе съображения, съдът в настоящия състав намира, че
оспорената заповед
за прилагане на принедитемна администрпатизвна
мярка, издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, е незаконосъобразна, като издадена
в противоречие с приложимите материалноправни
разпоредби на закона и по отношение на същата, както бе отбелязано и по-горе, е
налице отменителното основание по чл.146, т.4 от АПК,
а след като е издадена в противоречие с материалноправни
разпоредби на закона, то няма как тя да е съобразена и с целта на закона,
поради което и същата следва да бъде отменена с решението по настоящото дело.
При този изход на
делото, основателна се явява претенцията на жалбоподателя Н.С.Й., изразена в подадената
преди последното съдебно заседание молба от процесуалния му представител, за
присъждане на направените по делото разноски, възлизащи общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, представляващи
внесената държавна такса, в размер на 10.00/десет/ лева, по с/ка на Административен съд – Кърджали, съгласно
представената и приложена по делото разписка за превод на сума чрез
ПОС-терминал от 22.08.2022 год., транзакция ***, терминал ***, авторизационен код ***/л.16/, както и изплатеното в
брой адвокатско възнаграждение, в размер на 500.00/петстотин/ лева, за
осъществена правна защита и съдействие от един адвокат, платени от жалбоподателя,
съгласно представения и приложен по делото Договор за правна защита и
съдействие сер.**, ***, от *** год./л.22,
стр.2/ и подписано пълномощно
към него от същата дата - 02.08.2022 год./л.22, стр.1/, който размер на
платеното адвокатско възнаграждение, при липса на направено възражение за
прекомерност, следва да бъде присъден в полза на жалбоподателя в пълния му претендиран размер. За дължимите на жалбоподателя Н.С.Й. деловодни
разноски, сторени в настоящото производство, следва да бъде осъдено
юридическото лице, което в случая е Областна дирекция на МВР – Кърджали, съгласно
чл.37, ал.2 от ЗМВР и към структурата на което принадлежи административния
орган, издал оспорения незаконосъобразен административен акт.
Мотивиран от така
изложеното и на основание чл.172, ал.2, предл.ІІ/второ/,
във вр. с чл.172, ал.1 от АПК, Административният съд
Р Е Ш И :
ОТМЕНЯ Заповед за прилагане на принудителна административна мярка
№22-1300-000287 от 25.07.2022 год., издадена от *** към ОДМВР – Кърджали, с
която, на основание чл.171, т.2а, б.„б” от ЗДвП, е прекратена регистрацията на
ППС/без посочена марка, модел и регистрационен номер на същото/, за срок от
6/шест/ месеца и са отнети СРМПС №*** и два броя регистрационни
табели с номер ***.
ОСЪЖДА Областна дирекция на МВР – Кърджали – ***, с ЕИК ***, ДА ЗАПЛАТИ на Н.С.Й., с постоянен адрес ***, ***, с ЕГН **********, сумата общо в размер на 510.00/петстотин и десет/ лева, представляващи направени от него
деловодни разноски в настоящото производство.
Препис от решението, на
основание чл.138, ал.3, във вр. с чл.137, ал.1 от АПК, да се изпрати или връчи на страните по делото.
Решението, съгласно
разпоредбата на чл.172, ал.5, предл.ІІ/второ/ от
ЗДвП, е окончателно и не подлежи на обжалване или протестиране.
С Ъ Д И Я: