№ 895
гр. София, 23.06.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ТО VI-11, в публично заседание на
двадесет и шести март през две хиляди двадесет и пета година в следния
състав:
Председател:Гергана Ж. Троянова
при участието на секретаря Стефка Ив. Александрова
като разгледа докладваното от Гергана Ж. Троянова Търговско дело №
20231100902336 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно кумулативно съединени осъдителни искове с правно
основание чл.55, ал.1, пр.1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД), както
следва:
от „Прима СД“ ЕООД срещу Столична община за връщане на сумата 14055.00
лева - платена от ищеца на ответника без основание за учредено право на
прокарване на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура,
съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане;
от „Ориел“ ЕООД срещу Столична община за връщане на сумата 14055.00 лева -
платена от ищеца на ответника без основание сума за учредено право на
прокарване на отклонения от общата мрежа на техническата инфраструктура,
съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“,
ведно със законната лихва от подаване на исковата молба до окончателното
плащане.
Ищците твърдят, че като собственици на УПИ VI-1544, находящ се в кв.118 в
землището на гр.София, м. кв. Драгалевци – Разширение Север, са заявили пред СО –
район „Витоша“ искане за учредяване право на прокарване на отклонения от общата
мрежа на техническата инфраструктура за захранване с ток, вода и газ на
1
предвидената за построяване в имота сграда, за която е издадено разрешение за
строеж. Поддържат, че след оценка на правото от лицензиран оценител са заплатили
по равно сумата от 28110.00 лева на общината, след което била издадена Заповед №
РД-09-183/17.06.2010г. на Кмета на СО – район „Витоша“, с която исканото право им
било учредено. Заявяват, че видно от справки в КККР на гр.София имотите, през които
преминавало трасето за прокарване на отклоненията за захранване на имотите
попадало в новопредвидена с ПУП улица, която като такава представлява публична
общинска собственост. Предвид изложеното, поддържат довод, че сумата е била
заплатена при липса на правно основание с твърдение, че имоти публична общинска
собственост, каквито са улиците, не могат да се обременяват със сервитут, поради
което искат връщане на платеното обезщетение, като правят искане съдът да
осъществи инцидентен съдебен контрол и да установи нищожност на процесната
заповед на кмета на район Витоша по реда на чл.17, ал.2 ГПК. Претендират разноски.
Ответникът оспорва исковата претенция като недопустима и неоснователна.
Доводът за недопустимост извежда с твърдението, че обезщетението, заплатено от
ищците за учредения сервитут, било платимо на собствениците на имотите, през които
се разрешавало прокарване на мрежите на техническата инфраструктура, поради което
общината не е надлежна страна по спора. Съображенията за неоснователност са
мотивирани с твърдението, че сервитутът бил учреден по реда на чл.193, ал.3 ЗУТ по
искане на ищците и поради липса на постигнато съгласие между тях и собствениците
на засегнатите имоти за това, което прави заповедта издадена от компетентен орган, в
предписаната от закона форма и при спазване на процесуалния и материалния закон.
Посочва, че правото на преминаване засягало имоти частна собственост, какъвто
статут те са имали към датата на учредения сервитут, тъй като РП, по който трасето
попадало в новопроектирана улица не бил приложен и не е било настъпило
разместване на собствеността. Акцентира на обстоятелството, че РП нямал
непосредствено отчуждително действие, а следвало да се проведат отчуждителни
процедури и да се изплати обезщетение на собствениците на имоти, от които се
отнема за изграждане на новопредвидената улица, а такива мероприятия не са били
проведени към датата на заповедта. Заявява евентуално възражение за изтекла
погасителна давност на търсените вземания. Претендира разноски.
При проверка на материалите по делото, съдът намира от фактическа страна
следното:
Видно от представен нотариален акт № 78, том II, рег.№ 4419, дело №
263/24.07.2007г. на нотариус В.Б. ищците са придобили при равни квоти парцел XI-
1544 и парцел VI-1544, кв. 118 по плана на гр.София, м. квартал Драгалевци –
Разширение Север. Видно от приложено разрешение за строеж № 139/27.03.2008г. на
двете дружества е било разрешено изграждането на жилищна сграда в УПИ VI-1544,
2
кв. 118. С молба от 23.07.2009г. „Прима СД“ ЕООД и „Ориел“ ЕООД за заявили искане
до СО – район Витоша за учредяване по реда на ЗУТ на право на преминаване и на
прокарване на отклонения на техническата инфраструктура за захранване на
предвидената за построяване сграда с вода ,ток и газ. Към искането е била приложена
декларация, че не е било постигнато съгласие за това с всички собственици на
засегнатите имоти, поради което договори не са били подписвани. Такова съгласие е
налице само от собствениците на част от засегнатите имоти, от името на които били
представени пред общинската администрация нотариално заверени декларации, ведно
с актовете им за собственост. За установяване необходимостта от заявената
административна услуга, ищците са представили още договор за присъединяване на
обекти на потребители към разпределителната мрежа на „ЧЕЗ Разпределение
България“ АД от 04.08.2008г., както и РС от 27.03.2008г. Искането е било одобрено с
решение по т.1 от протокол № 6/19.04.2010г. на назначената за целта от кмета на район
Витоша комисия. В същото е изрично посочено, че преминаването на отклоненията от
мрежата на техническата инфраструктура ще се осъществи по трасе, попадащо в
одобрена, но неприложена улична регулация по линията о.т. 82г –о.т. 82а – о.т. 82б- о.т.
84 по плана на м. кв. Драгалевци – Разширение Север, кв. 118 в гр.София, като трасето
засягало следните имоти : ПИ пл.№ 1544, кв.118, (собствен на ищците), ПИ пл.№ 1232,
кв.96а, ПИ пл.№ 1187, кв.96, ПИ пл.№ 1197, кв.96, ПИ 1195, кв.118 и ПИ пл.№ 1943,
кв.118. Отразени са площите от така посочените имоти, които ще бъдат засегнати от
правото на преминаване и е приета оценката за обезщетяване на собствениците –
частни лица, изготвена от лицензиран оценител и приложена към преписката, съгласно
която общо дължимото обезщетение възлизало на 28110.00 лева. Дадено е
предписание така учреденото право да не влошава условията за застрояване на
засегнатите поземлени имоти, да не засягат начинът им на трайно ползване, както и
съществуващите в тях сгради и разрешени строежи. Решението е било съобщено на
заинтересуваните лица, като е констатирано че възражения не са постъпили от тях. С
оглед на горното и поради представени доказателства за плащане на оценката на
правото от молителите, които доказателства са приложени и по делото, е била
издадена Заповед № РД – 09-183/17.06.2010г., с която на „Прима СД“ ЕООД и на
„Ориел“ ЕООД е било учредено правото на прокарване на отклонения от общите
мрежи на техническата инфраструктура – водопровод, канализация, ел.захранване и
газификация през описани по-горе имоти, като засегната от тях площ е изрично
посочена в заповедта, както и дължимото на собствениците на тези имоти
обезщетение. Заповедта не е била обжалвана по реда на АПК от собствениците на
обслужващите имоти, поради което е налице отбелязване, че същата е влязла в сила на
07.07.2010г. Актът е придружен с извадка от действащия кадастрален и регулационен
план, върху който трасето на сервитута е надлежно отразен с координати. От така
направената извадка е видно през кои имоти преминава трасето на сервитута.
3
С оглед спорните по делото въпроси, касаещи статут на засегнатите имоти,
съдът е допуснал съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която е дало
заключение, че:
- Понастоящем според одобрената КККР на гр.София, имотът на ищците е с
идентификатор № 68134.1971.1544, като КККР са били одобрени със Заповед № РД-
18-3/11.01.2011г., изменена със Заповед № РД-18-9922/01.09.2023г. на ИД на АГКК;
- Ул. „Родна стряха“ в обхвата на която попада частично трасето на сервитута по
Заповед № РД – 09-183/17.06.2010г. на кмета на район Витоша е изградена преди една
или две години, а към датата на издаване на заповедта за учредяване на правото на
преминаване уличната регулация не е била приложена в обхвата по осови точки 82г-
82а-82б-84 от кв.118;
- С ПУП по чл.16 ЗУТ се определят необходимите площи за изграждане на
техническата инфраструктура – публична собственост, но такъв е приложим за
територии с неприложена първа регулация.
При така изяснените факти, съдът намира следното от правна страна:
Съгласно чл.193, ал.1 от Закона за устройство на територията (ЗУТ) правото
на прокарване на отклонения от общи мрежи и съоръжения на техническата
инфраструктура през чужди имоти се учредява с писмен договор между
собствениците на поземлените имоти (обслужващи и обслужени) с нотариална заверка
на подписите. С договора се придобива правото да се изгради и придобие
собствеността върху отклонението от общата мрежа на техническата инфраструктура в
чуждия имот, поради което ал.9 предвижда вписването им в имотния регистър по
партида както на обслужващия, така и на обслужващите имоти. Когато обаче не е било
постигнато съгласие между собствениците на имотите за учредяван на сервитут и
друго техническо решение е явно икономически нецелесъобразно, правото на
прокарване се учредява със заповед на кмета на общината по искане на собствениците
на имота, за чиито нужди се учредява правото – чл.193, ал.3 ЗУТ. Процедурата е
административна. Включва експертно предложение относно трасето на правото на
прокарване на тези отклонения с обозначение на засегнатата площ от всеки обслужващ
имот, становище на главния архитект на съответната община, на територията на която
се намират имотите, решение на експертно ниво на комисия към общината, изготвяне
на оценка на дължимото към собствениците на засегнатите имоти обезщетение по реда
на чл.210 ЗУТ и изплащането му, уведомяване на собствениците на обслужващите
имоти за решението на назначената комисия. Едва след провеждане на процедурата
кметът на СО- район Витоша е компетентен да издаде заповед по чл.193, ал.3 ЗУТ, с
която дава решение на въпроса за захранване на имота с ток, вода, газ и която заповед
замества липсващото съгласие между собствениците на обслужващите и обслужения
имот по чл.193, ал.1 ЗУТ. Заповедта е индивидуален административен акт и е
4
обжалваем по реда на АПК. Същият е стабилизиран, предвид отбелязването, че
заповедта е влязла в сила, като необжалвана на 07.07.2010г., за което не се спори.
Следователно административният акт е издаден в предвидената от закона форма –
писмена, от компетентен за това орган – кмета на СО – район Витоша, като при
издаването й не са допуснати нарушения на административнопроизводствени правила,
същата не противоречи на закона и и в съответствие с целта, която законът охранява –
преодоляване по административен ред на липсата на постигнат договор за учредяване
на право на прокарване на отклонения от техническата инфраструктура, което
препятства упражняването на правота на строеж, за което вече е било издадено
разрешение по ЗУТ – чл.146 ЗУТ. Предвид изложеното, съдът намира, че заповедта от
17.06.2010г. е законосъобразна.
На следващо място, видно и от разпоредбата на чл.193, ал.3 ЗУТ, на което
основание е издадена заповедта, учредяването на право на прокарване на отклонения
от мрежата на техническата инфраструктура се допуска по отношение на имоти частна
собственост. От събраните доказателства и конкретно – становище на главния архитект
на района, решение по протокол от № 6/19.04.2010г., както и от самата заповед и
приложението към нея, се установява, че трасето на сервитута попада частично в
обхвата на новопредвидената с РП улица, който РП е влязъл в сила, но не е приложен
към датата на издаване на заповедта, което обосновава извод, че обслужващите имоти
са частна собственост. Това е така, тъй като при действието на ЗУТ (за разлика от
уредбата по някои от предходните благоустройствени закони) РП няма непосредствено
отчуждително действие. Предвиждането следва да се реализира като първо се проведе
отчуждителна процедура с оценка на дължимото към собствениците на засегнатите
имоти обезщетение и изплащането му (чл.209, ал.4 ЗУТ), данни за което не се
съдържат по преписката и в материалите по делото. Напротив, от заключението на
вещото лице се установи, че РП, предвиждащ улица по същото трасе (частично) не е
бил приложен към 17.06.2010г., а самата улица е била изпълнена едва преди една-две
години (изслушване на вещото лице в открито заседание), т.е. към настоящия момент
и доколкото е реализирана може да се приеме, че регулационния план е приложен, но
не и към датата на издаване на оспорената по чл.17, ал.2 ГПК заповед. Меродавен за
преценката за законосъобразност на заповедта е момента на издаването й, а към този
момент ПУП-РП, предвиждащ улица по трасето на сервитута, не е бил приложен.
Обстоятелството е било известно и на ищците, предвид депозираната от тях
молба за откриване на процедура за учредяване на правото по чл.193, ал.3 ЗУТ. В
същата изрично е подчертано, че им е известно, че има неуредени сметки по регулация
със собствениците на имотите, засегнати от уличната регулация. Заповедта, която им е
връчена, също отразява това обстоятелство.
Предвид изложеното, доводите на ищците, че не е следвало да заплащат
5
обезщетение за правото на прокарване на отклонения от мрежата на техническата
инфраструктура, са неоснователни. Уместно е също така да се отбележи, че
обезщетението е платимо по депозитна сметка на съответната община, но дължимо на
собствениците на засегнатите имоти. Доколкото в процеса не е изяснен въпроса дали
платеното от ищците обезщетение е преведено от общината на собствениците на
обслужващите имоти, то съдът намира, че исковата претенция е допустима, като
допустимостта се извежда и от твърденията в исковата молба, а не от извода за това
кой е носител на вземането по материалното праовотношение, който въпрос е такъв по
съществото на спора.
За яснота следва да се посочи, че пряко отчуждително действие има само планът
по чл.16 ЗУТ. Съгласно тази разпоредба с подробен устройствен план за територии с
неурегулирани поземлени имоти, както и за територии с неприложена първа регулация
по предходен устройствен план се определят необходимите площи за изграждане на
обектите на зелената система, на социалната и на техническата инфраструктура –
публична собственост, като общината придобива собствеността върху отстъпените й
части от датата на влизане в сила на плана (ал.4). Настоящият случай обаче не е такъв.
Не са налице предпоставките за утвърждаване план по чл.16 ЗУТ, тъй като в обхвата
на тази територия има предходни приложени регулационни планове (извадка е
приложена към заповедта), а и вещото лице принципно е отговорило какво
представлява този ПУП, но не е установило неприложения към 17.06.2010г. РП да е
бил такъв по чл.16 ЗУТ, което изрично се отбелязва на документацията.
С оглед изложените мотиви, съдът намира претенцията на ищците за
неоснователна и я отхвърля, поради установено в процеса законно основание за
плащане на обезщетение за учредяване по административен ред на право на
прокарване на отклонения от техническата инфраструктура в полза на „Прима СД“
ЕООД и „Ориел“ ЕООД, трасето на което преминава през имоти – частна собственост.
Настъпилите след това промени, вкл. прилагане на РП, предвиждащ изграждане на
улица по същото трасе или частично включващо трасето на сервитута и отразяване на
изпълненото мероприятие в КККР, са ирелавантни. Те не водят до отпадане на
правното основание за заплащане на обезщетение по чл.210 вр.чл.193, ал.3 ЗУТ.
Учреденото със същата заповед право на преминаване по чл.191 ЗУТ, съответно
дължимостта на обезщетението, заплатено за него, не е предмет на делото.
По разноските
При този изход на спора всеки ищец следва да заплати на ответника разноски за
юрисконсултско възнаграждение, каквото искане е направено с отговора на исковата
молба, което съдът определя в размер на 250.00 лева по НЗПП.
Мотивиран от гореизложеното, съдът
6
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „Прима СД“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ №
53, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр.Банкя, ул. **** (чрез адв.Ц. Т.), срещу Столична
община, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ 33, иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14055.00 лева - платена от ищеца на
ответника без основание за учредено право на прокарване на отклонения от общата
мрежа на техническата инфраструктура, съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на
Кмета на СО – район „Витоша“, ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до
окончателното плащане.
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявеният от „Ориел“ ЕООД, ЕИК
*********, със седалище и адрес на управление: гр.София, ул. „Любен Каравелов“ №
53, ет.1, ап.3, със съдебен адрес: гр.Банкя, ул. **** (чрез адв.Ц. Т.), срещу Столична
община, БУЛСТАТ *********, със седалище: гр.София, ул. „Московска“ 33, иск по
чл.55, ал.1, пр.1 ЗЗД за заплащане на сумата 14055.00 лева - платена от ищеца на
ответника без основание за учредено право на прокарване на отклонения от общата
мрежа на техническата инфраструктура, съгласно Заповед № РД-09-183/17.06.2010г. на
Кмета на СО – район „Витоша“, ведно със законната лихва от 15.12.2023г. до
окончателното плащане.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Прима СД“ ЕООД, ЕИК *********,
да заплати на Столична община сумата 250.00 лева – разноски по делото.
ОСЪЖДА, на основание чл.78, ал.3 ГПК, „Ориел“ ЕООД, ЕИК *********, да
заплати на Столична община сумата 250.00 лева – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред Софийския апелативен съд с
въззивна жалба в двуседмичен срок от съобщаването му на страните.
ПРЕПИС от решението да се връчи на страните.
Съдия при Софийски градски съд: _______________________
7