Р Е Ш Е Н И Е
№ 260478
Гр.Пловдив, 03.12.2020г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивски Окръжен съд, четиринадесети граждански
състав на 30.11. две
хиляди и двадесета година в публично
заседание в следния състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
Анна Иванова
ЧЛЕНОВЕ: Радослав Радев
Иван Анастасов
При секретаря: В.Василева, като разгледа гр.д.№2655/
2020 г. по описа на ПОС, за се произнесе, съобрази:
Производство по реда на чл.
258 и сл. от ГПК.
Образувано по въззивна жалба на ГД“Пожарна
безопасност и защита на населението“ против решение № 260376/15.09.2020г. по
гр.д.№1335/2020г. на ПРС, 15 гр.с., с което жалбоподателят е осъден да заплати
на въззиваемия Т.С.Б., ЕГН: **********, следните суми: сумата от общо 1570,76 лева,
представляваща възнаграждение за положен извънреден труд в размер на 229 часа
за периода от 01.10.2016 г. до 30.09.2019
г., получени в резултат на преизчисляване на положени часове нощен труд с
коефициент 1.143, ведно със законната лихва от датата на депозиране на исковата
молба в съда – 29.01.2020 г., до окончателното заплащане на задължението, както и разноски за адв.
възнаграждение в размер на 480 лева.
Във
въззивната жалба се сочи неправилност и незаконосъобразност на съдебното
решение, иска се неговата отмяна и постановяване на друго, с което исковата
претенция да се отхвърли.
Въззиваемият
Т.С.Б., не взема становище по въззивната жалба.
ПОС,
ХІV гр.с., като се запозна с материалите по делото, намира следното:
Производството
е образувано по искова молба от Т.С.Б. против ГД“Пожарна безопасност и защита на
населението“, с която са предявени са обективно съединени искове с правно
основание чл.140, във вр. с чл.261 от КТ, чл.178, ал.1, т.3, чл.187, ал.5, т.2
и чл.179 от ЗМВР и чл.86 от ЗЗД. В исковата молба се твърди, че ищецът-
въззиваем в настоящето производство, работи на длъжност «****» в РД «ПБЗН» ****, подчинена на ГД «Пожарна
безопасност и защита на населението» -
МВР ****. Съгласно ЗМВР, заеманата от него длъжност била със
статут на държавен служител. През периода 01.10.2016г.- 30.09.2019г. той
положил общо 1600 часа нощен труд. Същите следвало да бъдат умножени с
коефициент 1,143, при което се получавали 1828,80 часа, т.е. разлика от от
228,80 часа, които не били заплатени от ответника. Този коефициент изрично бил
предвиден в чл.31, ал.2 от Наредба № 8121з-407 от 11.08.2014 г. за реда за
организацията и разпределянето на работното време, за неговото отчитане, за
компенсирането на работата извън редовното работно време, режима на дежурство,
времето за отдих и почивките на държавните служители в Министерството на вътрешните
работи / отм., бр. 40 от 2.06.2015 г., в сила от 1.04.2015 г., бр. 60 от
2.08.2016 г., в сила от 2.08.2016 г./. Сочи се, че макар в последващите наредби
да не е налице изрична идентична разпоредба, то при непълнота в специалния
нормативен акт следва да се приложи общата Наредба за структурата и
организацията на работната заплата, съгласно чл.9, ал.2 от която, при сумирано
изчисляване на работното време нощните
часове се превръщат в дневни с коефициент, равен на
отношението между нормалната продължителност на
дневното и нощното работно време,
установени за подневно отчитане на работното време за съответното работно място.
С
подадения от ГД“Пожарна безопасност и защита на населението“ отговор на
исковата молба, същата се оспорва като неоснователна. Излагат се доводи за
това, че не е налице непълнота на закона и единствено приложим по отношение на
държавните служители в структурите на МВР се явява ЗМВР.
Между страните не е налице спор относно обстоятелството, че през процесния
период въззиваемият е заемал длъжността «****»
в РД «ПБЗН» ****, подчинена на ГД «Пожарна безопасност и защита на населението»
- МВР ****. От приетите по първоинстанционното
дело писмени доказателства и заключение по ССЕ, изготвено вещото лице З. М., се
установява, че през процесния период въззиваемият е положил общо 1601 часа
нощен труд, като същите са му платени, без да бъдат приравнени на дневен труд
чрез приложението на определен коефициент. От заключението се установява също
така, че при приложението на коефициента от 1,143 по чл.9, ал.2 от Наредба за
структурата и организацията на работната заплата дължимото допълнително възнаграждение
е в размер от 1598,31 лева, а лихвата за забавено плащане на това
възнаграждение е в размер от 256,50 лева.
В ЗМВР и в действалите през процесния период Наредба № 8121з-592 от
25.05.2015 г. за реда за организацията и разпределянето на работното време, за
неговото отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време,
режима на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./ и Наредба № 8121з-776 от 29.07.2016 г.
за реда за организацията и разпределянето на работното време, за неговото
отчитане, за компенсирането на работата извън редовното работно време, режима
на дежурство, времето за отдих и почивките на държавните служители /отм./ липсва правна уредба относно заплащането
на положения нощен труд. Разпоредбата на чл.187, ал.1 определя нощния труд като
такъв, който се полага между 22,00 и 6,00 ч., а относно правата на държавните
служители в структурите на МВР, полагащи нощен труд, разпоредбата на чл.188,
ал.2 от ЗМВР препраща към КТ. Текстът на чл.188, ал.2 от ЗМВР гласи следното:
„Държавните служители, които полагат труд за времето между 22,00 и 6,00 ч., се
ползват със специалната закрила по Кодекса на труда“.
Специалната закрила по КТ, освен правила относно условията за полагане на нощен
труд, предвижда и завишено възнаграждение. По- конкретно в разпоредбата на
чл.261 от КТ е предвидено, че „Положеният нощен
труд се заплаща с увеличение, уговорено от страните по трудовото
правоотношение, но не по-малко от размерите, определени от Министерския съвет“.
Наредбата за структурата и организацията на работната заплата е приета
включително и на основание чл.261 от КТ. Същата се явява приложима в конкретния
случай по силата на препратката от чл.188, ал.2 от ЗМВР. Съответно приложим се
явява и коефициентът за преизчисление от 1,143 пункта. Както беше посочено по-
горе, при приложението на този коефициент се явява неиздължено трудово
възнаграждение в присъдения от първоинстанционния съд размер от 1598,31 лева,
ведно със съответните лихви за забавено плащане. Ето защо, обжалваното решение
ще следва да бъде потвърдено като правилно и законосъобразно. Разноски в полза
на въззиваемия не се присъждат, тъй като не са направени.
Предвид гореизложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 260376/15.09.2020г. по гр.д.№1335/2020г. на
ПРС, 15 гр.с.
Решението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: