Р Е
Ш Е Н
И Е№ 220/2.4.2014 г.
гр.Ямбол........2.04........2014
г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
Ямболският районен съд, гражданска колегия, в публично заседание
На...............................двадесет и
четвърти...март……….........................
През две хиляди и
четиринадесета година,..........в състав:
Председател: Г.Вълчанова
Членове:
........................
........................
При
секретаря................И.Г.......................и в присъствието на
Прокурора...............................................като разгледа докладваното от
...............................съдия
Г.Вълчанова..................................гр.д.№ 1660
за 2013
година............................................................................................
Производството по делото е
образувано по искова молба на С.Г.Щ. *** против ответниците Г.Г.Щ., Ц.Д.Н. и И.А.И.,
с която се претендира съдът да постанови решение за определяне на ищцата на
място около жилищната й постройка с идентификатор 87374.558.111.3 за ползването
на сградата по предназначение, както и място за преминаване от жилищната сграда
до ул.”***”” в гр. Я. Ищцата твърди, че ответниците са съсобственици на дворно
място, представляващо ПИ с идентификатор 87374.558.111, а тя притежава жилищна
сграда, построена в това дворно място без да има собственост върху същото. Тъй
като отношенията между ищцата и първият ответник са лоши, не могат да уредят по
доброволен начин достъпа до сградата и ползването на площта около нея, поради
което се желае съдът да се произнесе. Иска се присъждане на направените по
делото разноски единствено спрямо ответника Щ., тъй като останалите двама
ответници не са оспорвали правата на ищцата.
В съдебно заседание исковата молба
се поддържа.
Ответникът Г.Щ., редовно призован в
срока по чл.131 от ГПК е депозирал отговор, с който оспорва претенцията на
ищцата като неоснователна. Твърди се, че сградата на ищцата е построена без
право на строеж в имота. Ищцата, откакто Щ. е придобил собствеността не е
посещавала имота и няма как той да е отказал достъп до нейната сграда. Според ответника сградата
е незаконно построена, подлежи на премахване, поради което липсва основание за
осигуряване на достъп до нея. По тези съображения се желае отхвърляне на иска и
присъждане на разноски.
Ответниците Ц.Н. и И.И., редовно
уведомени не са депозирали писмен отговор по чл.131 от ГПК, не се явяват в
съдебно заседание и не вземат становище по иска.
След преценка на събраните по делото
доказателства, съдът приема за установена следната фактическа обстановка:
За установяване правото си на
собственост върху жилищна сграда с идентификатор 87374.558.111.3, ищцата е
представила нотариален акт № ***, том ***, дело № *** г. на Нотариуса при ЯРС,
по който С.Щ. е надарена от баща си Г. С. с жилищна сграда, построена в дворно
място върху 64 кв.м в парцел *** в кв.*** от 665 кв.м по плана на гр.Ямбол. За
установяване правото на собственост върху процесното дворно място, ищцата е
представила нотариален акт № ***том V, дело № *** г. и нот. акт № ***, том V,
дело № *** г., двата на Нотариус Щ. гр.Я.
с които се установява правото на собственост по наследство на Ц.Д.Н. и И.А.И.
върху 1/4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор 87374.558.111 с площ 789 кв.м,
ведно с цялата собственост върху построени в имота самостоятелни обекти,
подробно изброени. Ответникът Г.Щ., видно от постановление за възлагане на
недвижим имот от 22.03.2013 г. е придобил собствеността след публична продан
върху 3/4 ид.ч. от ПИ с идентификатор 87374.558.111, находящ се в гр.Я., ул. „***”
№ 35 с площ 779 кв.м.
Във връзка с оспорване от страна на
ответника Щ. законността на построената в дворното място жилищна сграда,
собственост на ищцата по негово искане бе изискана от Община Я. справка.
Съгласно изпратената от Община Я. справка от 11.10.2013 г., е извършена
проверка в имота на ул. „*** в гр.Я. на 30.08.2013 г. в присъствието на
жалбоподателя /Г.Щ./ и в отсъствие на собственика на постройка с идентификатор
87374.558.111.3 в същия имот /С.Щ./. Констатирано е, че на постройка с
идентификатор 87374.558.111 е извършван основен ремонт, но не може да се
установи времето на извършване поради отсъствие на собственика. На собственика Щ.
е изпратено уведомително писмо, което е върнато непотърсено, а цялостна проверка
и становище по случая може да бъде извършено в присъствие на собственика и
евентуално представяне от него на документи за постройката. До приключване на
настоящото производство други доказателства във връзка с твърденията на
ответника Щ., че жилищната сграда на ищцата е незаконна и подлежи на събаряне не
се представиха.
По искане на страните по делото бе
назначена съдебно – техническа експертиза, по която вещото лице предлага три
варианта за определяне мястото около сградата, което е необходимо за ползване
на същата по предназначение, както следва: по първи вариант вещото лице е
отредило влизане към собствената на ищцата сграда да става от северозападната
страна на дворното място, оцветено в жълто на представената скица. Съгласно
този вариант площта за ползване от ищцата застроена и незастроена е общо 169.50
кв.м, а останалата площ от цялото дворно място от 619.50 кв.м е за ползване от
ответниците. Съгласно втория вариант според вещото лице се дава възможност на
ответника Г.Щ. да ползва по-рационално и спокойно вътрешната част от дворното
място, като влизането в дворното място отново е в северозападната част на имота,
но пътеката се прекъсва за общо влизане по 1/2 за ищцата и ответника Щ.. По
този вариант ползваната от ищцата самостоятелна площ е 73.50 кв.м незастроено.
По дадения от вещото лице трети вариант дворното място, което ще се ползва от
ищцата е 147.90 кв.м, от които застроено 71.50 кв.м и незастроено 76.40 кв.м,
като мястото е ограничено от буквите А,Б,В,Г,Д,Е,Ж,З, оцветено в жълто, а
предложената входната пътека от улицата към сградата е с ширина
По искане на ответника Г.Щ. по
делото бяха събрани и гласни доказателства. Свидетелката М. Щ. е майка на Г. и
зълва на С., която е сестра на нейния съпруг. Свидетелката познава имота, за
който е делото – в двора има две къщи, като едната е спечелена от Г. на търг
при съдия изпълнител, а другата къща е собственост на С.Щ.. Двете къщи са в
един двор. Свидетелката посещава имота, защото поддържа хигиена там, най-малко
два път в седмицата, тъй като синът й Г. не живее там. Свидетелката не е
виждала С.Щ. в този двор. От края на
В последното съдебно заседание
ищцата представи писмени доказателства – свидетелство за регистрация на МПС на
лицето П. Т. Ж. и постановление за прекратяване на наказателно производство от
25.06.2012 г. за това, че виновното лице се заканил на другиго – на И. Т. И. и
С. Б. В. – И. с убийство. Съдът не обсъжда тези писмени доказателства и ги
намира за неотносими, тъй като не касаят страните по делото, не се установи да
е налице косвена връзка.
При така установената фактическа
обстановка, съдът прави следните правни изводи:
Предявеният иск е с правно
основание чл.64 от ЗС.
Тази разпоредба дава право на
собственика на жилищната сграда, находяща се в чуждо дворно място да ползва
земята, доколкото това е необходимо да има достъп до нея и да я поддържа в
състояние нормално и годно за ползването й. Т.е. правото на собственика на
сградата не се разпростира върху останалата част от мястото. Съдът намира
предявеният от С.Щ. иск за допустим, а разгледан по същество и за основателен.
На първо място съдът счита, че в случая е налице презумпцията за наличието на правен
интерес за водене на настоящото производство независимо, че ответника Г.Щ.
отрича да препятства ищцата да ползва собствената си сграда находяща се в част
от неговото дворно място, както и независимо от твърденията на ищцата, че
останалите ответници Ц.Н. и И.И. не оспорват нейните права. Така или иначе до
приключване на съдебното дирене отношенията, за които е заведена ищцовата
претенция не бяха уредени по доброволен ред, поради което съдът приема, че е
налице правен интерес от заведения иск.
Съдът намира за неоснователно
твърдението на ответника Г.Щ., че собствената на ищцата сграда е незаконна. Извършената
справка с данните, находящи се в Община Я. не установи окончателни констатации
относно незаконност на постройката, собствена на С.Щ. От друга страна нотариалният
акт за собственост върху тази сграда, с който ищцата С.Щ. се легитимира като
собственик на жилищна сграда, построена в процесното дворно място, съдът приема
за достатъчно доказателство, установяващо законността на нейното построяване,
което е удостоверено от нотариуса, пред когото сделката е изповядана и същият се
е уверил, че дарителят е собственик на дарения имот и са спазени особените
изисквания на закона. Предвид тези данни и липсата на доказателства,
опровергаващи законността на собствената на ищцата сграда, съдът приема за
недоказани възраженията на ответника Щ. в тази част.
Както се посочи по-горе разпоредбата
на чл.64 от ЗС урежда правото на суперфициара върху земята, на която държи
постройката си, освен ако в акта, с който му е отстъпено правото е постановено
друго, като законодателят има предвид акта, с който е отстъпено правото на
строеж. В случая доказателства в тази връзка липсват, поради което съдът
приема, че правата на ищцата като суперфициарен собственик на сграда не са
уредени в предварителен акт за отстъпено право на строеж. За да установи това
свое специфично право на ползване на земята около сградата, ищцата следва на
първо място да установи, че е суперфициарен собственик на сградата, което се
установява от представения от нея нотариален акт за дарение на същата. Установи
се, че ответниците по делото са съсобственици на дворното място, в което е
построена жилищната сграда на ищцата, както и че нейното местоположение е във
вътрешната част отдалечено от улицата в същото дворно място.
От предложените от вещото лице по
съдебно-техническата експертиза три варианта, съдът счита, че следва да бъде
приложен като законосъобразен, целесъобразен и отговарящ на условията на чл.64
от ЗС последния трети вариант. Съгласно този вариант на ищцата се предоставя
достъп от улицата към жилищната сграда през дворното място по пешеходна пътека
с ширина
При този изход на делото и с оглед
уважаване на претенцията на ищцата, ответниците следва да бъдат осъдени да й
заплатят направените разноски в размер на 605 лв. Съдът приема, че тримата
ответника следва да заплатят разноски на ищцата, независимо от нейното желание
разноските да се поемат единствено от ответника Щ., предвид направените по-горе
изводи относно допустимостта на заведения иск.
На основание изложеното, ЯРС
РЕШИ:
УВАЖАВА предявеният от С.Г.Щ.,***,
със съдебен адрес: гр.Я., ул. „***, кантора ***, адв. Г. ЯАК против Г.Г.Щ., ЕГН
********** от гр.Я., к-с „***”, Ц.Д.Н., ЕГН ********** и И.А.И., ЕГН **********,***
иск с правно основание чл.64 от ЗС, като ОПРЕДЕЛЯ
С.Г.Щ. да ползва частта от дворно място цялото с площ 789 кв.м, представляващо
ПИ идентификатор 87374.558.111 по КК на гр. Я., при граници на дворното място
имоти с идентификатори 87374.558.132, 87374.558.127, 87374.558.128,
87374.558.126, 87374.558.125, 87374.558.112 и 87374.558.53, находящо се в гр.
Я., ул. „***”, собственост на Г.Г.Щ. – 3/4 ид.ч. и Ц.Д.Н. и И.А. Н. общо 1/4
ид.ч., обозначено като достъп и площ за ползване общо 147.90 кв.м, от които
застроена площ 71.50 кв.м и незастроена площ 76.40 кв.м, с ширина на пътеката
за достъп от улицата до жилищна сграда с идентификатор 87374.558.111.3 -
ОСЪЖДА Г.Г.Щ., Ц.Д.Н. и И.А.И.,
тримата с посочени данни да заплатят на основание чл.78 ал.1 от ГПК на С.Г.Щ. с
посочени данни направените по делото разноски в размер на 605 лв.
Решението подлежи на въззивно обжалване в двуседмичен срок от съобщението
на страните пред ЯОС.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: