О П Р Е Д Е Л Е Н И Е   №2496

 

гр.Силистра, 01 август 2014 год.

 

Силистренският районен съд, гражданска колегия, в закрито заседание на първи август през две хиляди и четиринадесета година в състав

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНЕТ  БОРОВА

 

като разгледа докладваното от районния съдия гр.д. № 1442 по описа на съда за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Производството по делото е образувано по предявен иск от В.Е.Т. с ЕГН **********, , против Б.Г.Б. с ЕГН **********,***. В обстоятелствената част на исковата молба ищецът твърди, че през 2006г. по повод възникнал съдебен спор с ответника, установил, че на 03.06.2013г. между двамата е бил сключен тредов договор, според който ищецът като едноличен търговец с фирма „Е Е Б С Л – В.Т.” е имал качеството на работодател. След като се запознал  договора е установил, че същият не е подписан от него, още по-малко го е декларирал в ТД на НАП. Ищецът твърди, че е сезирал РП-Варна за извършено престъпление, като при проверката се установило, че действително трудовият договор не е подписван от него, но предвид изтеклата погасителна давност не е могло да бъде възбудено наказателно преследване спрямо Б.Б.. Установяването на извършеното от последния престъпление би имало значение за правилното решаване на спора за дължимостта на трудови възнаграждения, а установяването на факта на създаване на неистински документ и неговото използване, би било основание за възобновяване на производството по гражданско дело, приключило с влязло в сила решение, с което е установено обратното – валидно възникнало трудово правоотношение, но документът е унищожен или изгубен не по вина на страната (ответникът Б.). Поради тези обстоятелства за ищеца е възникнал правен интерес за установяване на престъпно обстоятелство от значение за едно гражданско отношение. Моли съдът да постанови решение, с което да бъде признато за установено следното престъпно обстоятелство, а именно, че в началото на 2006г. Б.Б. съзнателно се е ползвал, представяйки го пред Варненския районен съд, от неистински документ – Трудов договор № 4 / 03.06.2003г., за да докаже съществуването на едно правоотношение – наличието на валидно сключено трудово правоотношение между него и ЕТ „Е Е Б С Л – В.Т.”, като за съставянето на самия документ не може да му се търси наказателна отговорност – престъпление по чл.316, във връзка с чл.309 от НК. Към молбата си прилага писмени доказателства. Отделно иска назначаването на съдебно графологична експертиза, която да даде заключение за автентичността на подписа, положен за В.Е.Т. в Трудов договор от 03.06.2003г. и Служебна бележка от 16.12.2003г.

Ответникът е подал отговор на исковата молба, чрез процесуалния си представител адвокат Т.Д. ***, в който се посочва, че с влязло в сила Решение № 943 / 22.02.2010г. по гр.д.№ 4902/2008г., ВКС, действащ като касационна инстанция по гр.д.№ 4479/2007г. по описа на Варненския районен съд, е било признато за установено, че между Б.Г.Б. и ЕТ „Е Б С Л – В.Т.” на 03.06.2002г. е възникнало трудово правоотношение, съществувало до 08.04.2004г. След решаването на този преюдициален въпрос, с влязло в сила решение № 919 / 02.07.2010г., постановено по гр.д.№ 411/2007г., Варненският окръжен съд, действащ като въззивна инстанция, е осъдил ЕТ „Е Е Б С Л – В.Т.” да заплати на Б.Г.Б. дължими трудови възнаграждения по трудовия договор за периода от 03.06.2003г. до 08.04.2004г. по 1 650 лева месечно. Посочва, че в материалите по ДП № 418/2006г. на ОД на МВР – Варна, пр.№ 5943/2006г. на РП-Варна не се съдържат доказателства, че трудовият договор е неистински документ, а напротив, че между страните е бил сключен такъв трудов договор. Едновременно с това признава, че на 03.06.2003г. ищецът се е намирал извън пределите на страната, но твърди, че договорът е подписан от него на друга дата. Освен това ответникът твърди, че дори и да се окаже, че ищецът не е подписал трудовия договор, то за ответника е бил неизвестен този факт, поради което счита иска за неоснователен.

Искът за установяване на документно престъпление (съставяне и ползване на неистински документ) е специален спрямо иска за установяване неистинност на документ. Това е така, защото уважаването на иска по чл.124, ал.4 от ГПК предполага само установяване на обстоятелството, че документът обективно не съставлява изявление на лицето, посочено като негов автор, докато установяването на едно престъпно обстоятелство изиска установяване най-малко авторството на и на субективната страна на деянието, а понякога и на обективната страна. Следователно, ако ищецът има на разположение установителния иск за неистинност на документ, за него не е налице интерес да води иск по чл.124, ал.5 от ГПК, тъй като за оборване на доказателствената сила на един документ е достатъчно да се установи неговата неистинност. С оглед обаче на указанията на Силистренския окръжен съд, дадени в Определение № 446 / 11.09.2013г. по ч.гр.д.№ 224/2013г., действащ като въззивна инстанция по подадена частна жалба срещу определение за прекратяване на производството, съдебен състав  по настоящото производство е приел, че искът се явява допустим. Въпреки това, при разглеждане на делото в настоящото заседание, съдът установи, че производството е изначално недопустимо на друго основание – липсата на право на иск по реда на чл. 124, ал. 5 от ГПК.  Самостоятелното предявяване на такава претенция пред гражданския съд е допустима единствено при прекратяване на наказателното производство на някое от основанията по чл. 24, ал. 1, т. 2- 5 от НК, не и в случаите на прекратяване при хипотезата на чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, какъвто е настоящия случай - видно от приложената по делото ПП № 5943 / 2006 г., с постановление от 09. 03. 2011 г. е прекратено наказателното производство на основание чл. 24, ал. 1, т. 1 от НК, след като е проведено разследване и са преценени всички факти и обстоятелства, изложени в настоящото производство и е установено, че деянието не съставлява престъпление. Наличието на проведено и прекратено на посоченото основание наказателно производство е абсолютна процесуална пречка за разглеждане на предявения иск в настоящото производство, поради което същото следва да бъде прекратено.

Водим от гореизложеното СРС

 

ОПРЕДЕЛИ:

ОТМЕНЯ ОПРЕДЕЛЕНИЕТО от 14. 07. 2014 г., с което е даден ход на съдебните прения по съществото на спора.

 

ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 1442 по описа на СРС за 2012 г. поради недопустимост на предявения иск.

 

Определението подлежи на обжалване пред СОС в едноседмичен срок от съобщаването му с частна жалба. 

                                            

                РАЙОНЕН СЪДИЯ: