№ 11886
гр. ***, 17.06.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 145 СЪСТАВ, в публично заседание на
шести юни през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:
Председател:НОРА ВЛ. МАРИНОВА
при участието на секретаря ВАЛЕНТИНА Г. НЕСТОРОВА
като разгледа докладваното от НОРА ВЛ. МАРИНОВА Гражданско дело №
20231110105578 по описа за 2023 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на част II, дял I, чл. 124 и сл. ГПК.
Предявени са обективно кумулативно съединени установителни искове с правна
квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване за
установено, че всеки от ответниците М. Т. Ч. и Ю. Ц. Ч. дължи на ищеца „**** сумата от по
1109,66 лв., представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до
топлоснабден имот – магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ. ****, инсталация №
**********, ID № 160421, за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., сумата от 18,73 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018г.
до м.02.2020г., ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземанията, сумата от 163,92 лв., представляваща обезщетение за забава при
погасяване главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до
08.02.2021г. и сумата от 3,25 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на
главницата за цена на услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до
08.02.2021г., с които ответниците са се обогатили неоснователно, за които суми е издадена
заповед за изпълнение на парично задължение по ч.гр.д.№ 10081/2021г. на СРС, 145 състав.
Ищецът твърди, че ответниците са потребители на топлинна енергия за стопански
нужди за процесния топлоснабден имот, като въпреки поканата от страна на ищеца изричен
договор за продажба на топлинна енергия не е сключен между страните. Твърди, че е
доставил до топлоснабдия имот, представляващ магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ.
****, инсталация № **********, топлинна енергия на стойност от общо 2219,32 лв. за
1
периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. Твърди, че поради липсата на подписан договор,
страните не били обвързани с договорна връзка, но с фактическото получаване на
доставената топлинна енергия на посочената стойност ответниците са се обогатили за
сметка на обедняването на ищеца, поради което всеки от ответниците му дължи половината
от стойността на получената топлинна енергия от общо 2219,32 лв. за периода от м.01.2018г.
до м.04.2020г. и цена на извършената услуга дялово разпределение за претендирания период
общо в размер на 37,46 лв. за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. Твърди, че ответниците
са изпаднали в забава съгласно чл. 40, ал. 1 от ОУ на ищеца за продажба на ТЕ за стопански
нужди след 20-о число на месеца, следващ месеца на доставката и след получаване на
издадена от продавача данъчна фактура. Отделно от това твърди, че изпратил до
ответниците покана за плащане на дължимите суми, но плащане не последвало, поради
което претендира и обезщетение за забава върху всяка от главниците в размер и период,
посочен в исковата молба. Претендира се и законната лихва от датата на подаване на
заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното
изплащане на вземането, както и разноски за производството.
Ответникът М. Т. Ч. е подала отговор на исковата молба чрез назначения й особен
представител адв. И., с която оспорва предявените искове. Оспорва да е обвързана с
договорна връзка с ищеца, като оспорва да е собственик или ползвател на процесния имот,
както и да е сключвала изричен писмен договор или да е встъпвала в договорна връзка с
ищеца чрез конклудентни действия. Оспорва и фактически да се е обогатила за сметка на
ищеца чрез използване на доставена топлинна енергия за процесния имот, като твърди, че не
е ползвала реално недвижимия имот през исковия период, който е ползван от трето за спора
лице. Счита, че ищецът не е материалноправно легитимиран да получи вземането за цена на
извършена услуга дялово разпределение, която се дължи на ФДР. Отделно оспорва
сключването на договор с ФДР от лица с представителна власт по отношение на ЕС, както и
същият договор да е действал за процесния период. Счита, че по делото липсват
доказателства и за уговорената цена за извършване на услугата дялово разпределение.
Ответникът оспорва да е изпаднал в забава както по правилата, разписани в ОУ на ищеца,
при които продава топлинна енергия, така и да е получил покана за плащане на главните
вземания, поради което счита и исковете за установяване на вземания за обезщетение за
забава върху главниците за неоснователни. Евентуално прави възражение за погасяване по
давност на вземанията. Моли за отхвърляне на исковете.
Ответникът Ю. Ц. Ч. е подал отговор на исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК,
с който оспорва предявените искове с доводи, че между него и ищеца не съществува нито
договорно, нито извъндоговорно правоотношение, тъй като ответникът няма задължение да
заплаща цена на топлинната енергия и не е потребявал доставена от ищеца енергия, поради
което не е налице обедняване на ищеца с процесната сума, представляваща определена от
трето лице цена, която не обвързва ответника. Счита за неприложими ОУ на ищеца, тъй като
не е налице договорна връзка между страните, а отделно от това липсват доказателства за
надлежното им одобряване и влизане в сила. Ответникът Ч. оспорва и претендираното
2
вземане за дялово разпределение с довод, че то се дължи на ФДР, а не на ищеца, а извод за
обратното не следва от цитираната от ищеца разпоредба на чл. 36 от ОУ, като евентуално
прави възражение за недействителност на същата. Оспорва да е определен и ред, и начин за
заплащане на претендираната услуга. Счита, че не се дължат обезщетения за забава върху
главниците с оглед неоснователността на исковете за главните вземания, както и с оглед
липсата на покана за плащане. Евентуално прави възражение за погасяване по давност на
вземанията. Моли за отхвърляне на исковете и присъждане на разноски за производството.
Третото лице-помагач „*** не е взело становище по същество на делото.
Софийски районен съд, като взе предвид доводите на страните и въз основа на
събраните по делото доказателства, намира следното от фактическа и правна страна:
Предявени са субективно и обективно кумулативно съединени установителни искове
с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД.
По иска с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД в тежест на ищеца е
че е доставил до процесния топлоснабден недвижим имот топлинна енергия на посочената
стойност, че имотът е ползван от ответниците за процесния период, с оглед на което същите
са се обогатили със стойността на ползваната топлинна енергия за сметка на ищеца, че за
процесния период е извършена услугата дялово разпределение за имота, ползван от
ответниците, като последните са се обогатили с цената на извършването й, която не са
платили и обогатяването е за сметка на обедняването на ищеца, че е налице връзка между
обогатяването и обедняването.
В тежест на ищеца по предявените искове по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД е
да установи съществуване на главните вземания, изпадането на ответниците в забава за
плащането им и размера на обезщетението за забава.
В тежест на ищеца е да установи и обстоятелства, довели до прекъсване и/или спиране
течението на погасителната давност през посочения период.
В тежест на ответниците при установяване на горните обстоятелства е да докажат, че
са платили вземанията.
Предмет на разглеждане в настоящото производство са положителни установителни
искове с правна квалификация чл. 422 ГПК вр. чл. 59 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, като ищецът
основава претенциите си на твърдения за липса на сключен писмен договор между страните
за продажба на топлинна енергия за стопански нужди и наличието на неоснователно
обогатяване от страна на ответниците чрез спестяване на разходите за заплащане на
топлинна енергия за имота за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., за цена на услугата
дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г. и съответната мораторна
лихва върху главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до
08.02.2021г. и мораторна лихва върху главницата за цена на услугата дялово разпределение
за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. Искът по чл. 59, ал. 1 ЗЗД е субсидиарен и е на
разположение на страната, която като твърди, че между страните няма друга обвързаност, е
настъпило обогатяване на другата страна за нейна сметка, поради което другата страна
3
дължи да върне онова, с което се е обогатила, до размера на обедняването.
От представения по делото нотариален акт за учредяване право на строеж № 38, том
LXXXII, дело № 16307/95г. се установява, че съсобствениците на дворно място, находящо се
в гр. ***, ж.к. „***“, съставляващо парцел II-214, 215, 216 от кв. 37 по плана на гр. ***, ж.к.
****“, сред които ответниците *** Ц. Ч. и М. Ч., са учредили право на строеж върху
собствения си имот в полза на трето за спора лице, срещу което ответниците са получили в
собственост самостоятелни обекти в построената сграда, един от които е магазин № 2, на
партерния етаж, състоящ се от магазинно помещение и тоалетна, със застроена площ от
47,60 кв.м., заедно със съответните идеални части от общите части на сградата.
Установява се от приетото удостоверение от ГИС (л. 63 от делото), че парцел II-214,
215, 216 от кв. 37 по плана на гр. ***, ж.к. ****“ има следния настоящ адрес – гр. ***, ул.
***, който съвпада с адреса на процесния топлоснабден имот с абонатен № 160421, а
именно магазин № 2, находящ се в същата сграда.
Установява се, че ответникът *** Ц. Ч. е участвал при вземането на решение на ЕС на
сградата на горепосочения адрес за избор на „***, който да извършва дяловото
разпределение в процесната сграда, съгласно протокол от ОС на ЕС от 20.09.2002г. и списък
на етажните собственици към него, в който подписът на ответника Ч. под номер 28 в
списъка не е оспорен в производството.
Съгласно представените от трето лице-помагач доказателства по делото за процесния
период партидата на имота се е водила на името на ответника *** Ч., като за отоплителен
сезон 2018г. – 2019г. и 2019г. – 2020г. не е осигуряван достъп до имота, но съгласно
заключението на неоспорената съдебно-техническа експертиза такъв е осигуряван за
периода от 2017г.-2018г., част от който съвпада и с процесния.
Установява от приложената по делото справки от НБД за постоянен и настоящ адрес
на ответниците, че ответникът *** Ч. има регистриран постоянен и настоящ адрес на адреса
на сградата, в която се намира топлоснабдения имот през целия процесен период, докато
ответницата Ч. има регистриран настоящ адрес в гр. *** от 2011г., преди процесния период,
като в изпратеното до същата съобщение на постоянния й адрес на ул. *** в гр. ***, се е
върнало с отбелязване, че ответницата не живее на този адрес.
Установява се от заключението на изслушаната СТЕ, че за исковия период ищецът е
доставял топлинна енергия до обслужващата сградата, в която се намира процесният имот,
абонатна станция, която се е отчитала на първо число на всеки месец чрез общ топломер,
както и че от доставеното в абонатната станция количество топлинна енергия са
отчислявани за сметка на топлофикационното дружество технологичните разходи по
математическа формула, предвидена в приложение към чл. 61, ал. 1, т. 4.1 от Наредба № 16-
334 от 06.04.2007г., верността на който математически модел е проверен от вещото лице.
Измерването е извършвано по показанията на сертифициран общ топломер, преминал
задължителната на всеки две години проверка за годност със заключение, че съответства на
одобрения тип.
4
Установява се от представените писмени доказателства (протокол от ОС на ЕС от
20.09.2002г. и списък на етажните собственици), че в сградата, в която се намира
топлоснабденият имот, е въведена система за дялово разпределение, извършвано от
избраната от етажните собственици фирма за дялово разпределение „*** (съгласно договор
от 04.11.2022г.), преобразувано в „*** (впоследствие с наименование ****, което се е
преобразувало чрез вливане в третото лице-помагач „***), както и впоследствие по силата
на възлагане от ищеца с договор от 29.07.2015г.
Съгласно заключението на приетата и неоспорена от страните съдебно-техническа
експертиза за исковия период е начислявана ТЕ, отдадена от сградната инсталация, в
съответствие с Методиката за дялово разпределение в СЕС към Наредба 16-334 от
06.04.2007г. и Наредба № Е-РД 04-1 от 12.03.2020г. на база пълния отопляем обем на имота
по проект, верността на който математически модел е проверен от вещото лице и ТЕ за БГВ
за отоплителен сезон 2017г. – 2018г. – служебно за 1 бр. потребител при норма
140л/денонощие до монтирането на водомер № 1670762, а след това – по неговите
показанията, а за отоплителните сезони 2018г. – 2019г. и 2019г. – 2020г., за които не е
осигурен достъп – служебно на брой лица за 2 бр. потребители. За всеки от отоплителните
сезони, включени в исковия период, са изготвяни изравнителни сметки, като същите са
взети предвид от вещото лице, като стойността на доставената от ищеца топлинна енергия
до имота на ответника за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. се равнява на сумата от
2092,70 лв. (като се приспаднат сумите по фактури и изравнителната сметка за периода от
м.05.2017г. до м.12.2017г., за който не е предявяван иск).
Съгласно заключението на неспорената съдебно-счетоводна експертиза цената на
извършената услуга дялово разпределение за процесния имот за периода от м.01.2018г. до
м.02.2020г. се равнява на сумата от 37,47 лв., на обезщетението за забава върху цената на
топлинната енергия за процесния период на сумата от 340,37 лв., а на обезщетението за
забава върху цената на услугата дялово разпределение за процесния период на думата от
7,18 лв. Съгласно заключението в счетоводството на ищеца няма отразени извършени
плащания, които да погасяват задължения за процесния период.
При така събраните доказателства съдът намира следното от правна страна: Според
действащата през процесния период редакция на чл. 153, ал. 1 ЗЕ (ДВ, бр. 54/2012 г.) всички
собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда – етажна собственост,
присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са клиенти
на топлинна енергия и са длъжни да монтират средства за дялово разпределение по чл. 140,
ал. 1, т. 2 на отоплителните тела в имотите си и да заплащат цена за топлинна енергия при
условията и реда, определени в съответната наредба по чл. 36, ал. 3. Разпоредбата
императивно установява кой е страна по облигационното отношение с топлопреносното
предприятие. Съгласно разпоредбата на § 1, т. 33а от ДР на ЗЕ "небитов клиент" е физическо
или юридическо лице, което купува електрическа или топлинна енергия с топлоносител
гореща вода или пара за отопление, климатизация, горещо водоснабдяване и технологични
нужди или природен газ за небитови нужди. Съгласно чл. 149, ал. 1, т. 3 ЗЕ продажбата на
5
топлинна енергия за стопански нужди се извършва въз основа на писмен договор при общи
условия, сключен между топлопреносното предприятие и клиентите на топлинна енергия за
небитови нужди. В настоящия случай няма спор между страните, че такъв договор не е
сключван, с оглед на което между тях не е съществувало договорно правоотношение за
продажба на топлинна енергия за стопански или небитови нужди. Същевременно от
обсъдените по-горе доказателства се установява, че за процесния период ответникът Ч. е бил
собственик на ½ от процесния имот, бил е титуляр на партидата на имота, имал е вписан
адрес в сградата, в която се намира топлоснабденият имот, а преди това е участвал лично в
избор на фирма за дялово разпределение, като за част от периода е осигурявал и достъп на
ФДР за отчитане на монтирания в магазина водомер, като посочените доказателства
обсъдени в тяхната съвкупност водят до еднозначния извод (и при липса на доказателства за
противното), че същият е ползвал процесния имот, респективно се е обогатил с доставената
до него топлинна енергия, спестявайки разходи за заплащането й за сметка на ищеца, като
обогатяването на ответника и обедняването на ищеца произтичат от едни и същи факти. Ето
защо, предявеният срещу него иск за установяване на вземане за сума, съответстваща на
цената на доставена до имота топлинна енергия, с която се е обогатил неоснователно, се
явява доказан за сумата от 1046,35 лв., каквато е стойността на доставената топлинна
енергия за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г., съответстваща на неговия дял в
съсобствеността, респ. на претенцията на ищеца.
Ответникът е направил своевременно възражение за изтекла погасителна данвост за
този период, което е неоснователно. Макар и задълженията за периода да имат
извъндоговорен източник, същите произтичат от извършването на периодични доставки на
топлинна енергия, с цената на които ответникът се е ободатил неоснователно, поради което
по отношение на тях е приложима давността по чл. 111, б. „в” ЗЗД. Съгласно разпоредбата
на чл. 114, ал. 1 от ЗЗД давността започва да тече от момента на изискуемостта на
вземането, като при срочните задължения, давността тече от деня на падежа (тъй като
срокът е уговорен в полза на длъжника и кредиторът не може да иска предсрочно
изпълнение), а съгласно чл. 114, ал. 2 ЗЗД ако е уговорено, че вземането става изискуемо
след покана, давността започва да тече от деня, в който задължението е възникнало.
Отчитайки характера им на месечни задължения съдът намира, че задължението за
заплащане на месечните дължими суми за топлинна енергия на базата на прогнозни
стойности, възникна от деня, следващ деня на изтичане на месеца, за който за дължими. Или
задължението за м.01.2018г. възниква на 01.02.2018г. Като се съобрази изложеното и се
вземе предвид, че давностният срок е прекъснат с подаване на заявление за издаване на
заповед за изпълнение за процесните вземания на 22.02.2021г., както и че в периода
13.03.2020 г. – 20.05.2020 г. същият е спрял да тече на основание чл. 3, т. 2 от Закона за
мерките и действията по време на извънредното положение, обявено с решение на
Народното събрание от 13 март 2020 г., и за преодоляване на последиците, във връзка с § 13
от ПЗР на ЗИД на Закона за здравето (обн. ДВ, бр. 44/2020 г., в сила от 14.05.2020 г.), следва,
че към 22.02.2021г. – датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение за процесните вземания, с който момент законът свързва последиците от
6
предявяване на исковете, не е изтекла тригодишната погасителна давност и за най-старото
задължение от исковия период за м.01.2018г., което е станало изискуемо на 01.02.2018г., но
при отчитане на спирането на давността, същата не е била изтекла за него към датата на
сезиране на съда с вземанията.
Следователно предявеният иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД е основателен
за сумата от 1046,35 лв., представляваща стойност на доставена до процесния имот
топлинна енергия, с която ответникът Ч. се е обогатил за сметка на ищеца за периода от
м.01.2018г. до м.04.2020г., за който следва да се уважи искът, ведно със законната лихва от
датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до
окончателното заплащане на вземането, като се отхвърли за разликата над тази сума до
пълния предявен размер от 1109,66 лв.
Услугата „Дялово разпределение“ е поначало възмездна (арг. от разпоредбата на чл.
140, ал. 5, т. 8 ЗЕ) и се извършва съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 2 ЗЕ от
топлопреносното предприятие или по възлагане на лице, включено в регистъра по чл. 139а
ЗЕ, каквото е третото лице-помагач. Отношенията между топлопреносното предприятие и
топлинния счетоводител се уреждат от договор със съдържание, предвидено в чл. 139в, ал. 3
ЗЕ, като етажните собственици могат да изберат лице, за извършване на услугата дялово
разпределение – чл. 139б, ал. 1 ЗЕ.
Установява се по делото, че за процесния период дяловото разпределение е
извършено от трето за спора лице, като с извънсъдебното си поведение ответникът Ч. не е
оспорвал извършването на услугата предвид осигуряването на достъп до имота за реално
отчитане на монтирания водомер за част от процесния период. Стойността на услугата за
исковия период от м.01.2018г. до м.02.2020г. съгласно неоспореното заключение на
съдебно-счетоводната експертиза, се равнява на сумата от 37,47 лв., а за припадащия се дял
на ответника Ч. на сумата от 18,73 лв., която сума, представляваща разход на ползвателя, е
спестена за сметка на ищеца, който по силата на сключен с третото лице-помагач договор за
извършване на услугата дялово разпределение, е длъжен да я преведе по сметка на
изпълнителя – ФДР (чл. 3.3 от договора от 29.07.2015г., за който няма данни да е прекратен
през процесния период). Като неотносимо към съществуващото извъндоговорно
правоотношение между страните не следва да се обсъжда направеното от ответника Ч.
възражение за нищожност на чл. 36 от ОУ на ищеца, които са приложими към договорните
му отношения с потребители на ТЕ за битови нужди, а не такова е настоящото
правоотношение между страните. Неоснователно е възражението за изтекла давност по
отношение на това вземане по аргументите, посочени по-горе за цената на топлинната
енергия. С оглед изложеното, като основателен, следва да се уважи и предявеният срещу
ответника Ч. иск по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД за сумата от 18,73 лв.,
представляваща стойност на извършена услуга дялово разпределение за периода от
м.01.2018г. до м.02.2020г., с която ответникът Ч. се е обогатил за сметка на ищеца, ведно със
законната лихва от датата на подаване на заявлението за издаване на заповед за изпълнение
– 22.02.2021г. до окончателното заплащане на вземането.
7
По исковете за установяване на акцесорното задължение за мораторна лихва върху
претендираните главници с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД в
тежест на ищеца е да установи наличието на главен дълг и изпадането на длъжника в забава
за плащането му. В случая вземането на ищеца произтича от неоснователно обогатяване,
поради което не са приложими общите условия с оглед липсата на облигационна връзка
между страните, т.е. задълженията на ответника за заплащане на цената на топлинна енергия
не са възникнали като срочни, за да се приложи разпоредбата на чл. 84, ал. 1 ЗЗД. В
посочената хипотеза е необходимо изпращането на покана до длъжника, като длъжникът
изпада в забава от датата на получаването й. В случая по делото не са представени
доказателства за изпращане на покана до ответника Ч., съдържаща изявление за плащане на
суми от процесния период (представената с исковата молба покана касае вземания преди
процесния период, а освен това не са налице доказателства за достигането й до ответника), с
оглед на което съдът приема, че ответникът не е бил поставен в забава за плащане на
претендираните главници преди подаване на заявлението за издаване на заповед за
изпълнение и не дължи обезщетение за забава преди тази дата, с оглед на което исковете по
чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1 ЗЗД са изцяло неоснователни.
Като неоснователни следва да се отхвърлят и всички предявени срещу ответника М. Ч.
искове, доколкото ищецът не установи при условията на пълно и главно доказване
фактическият състав на неоснователното обогатяване спрямо този ответник и по-специално,
че същият е ползвал процесния имот през процесния период, с което се е обогатил със
стойността на доставената до него топлинна енергия и с цената на услугата дялово
разпределение, като качеството на съсобственик на този имот не е достатъчно да обоснове
твърдяната извъндоговорна връзка между страните. Напротив, по делото се установи, че
този ответник не живее на адреса на сградата, в която се намиира топлоснабденият имот, а
има регистриран настоящ адрес много преди процесния период извън град ***, поради което
не може да се приеме, че същият е ползвал имота за исковия период.
При този изход на спора право на разноски имат и ищецът, и ответниците, но
ответникът Ч. не е претендирала разноски по делото. Ищецът е претендирал и доказал
извършването на разноски за заповедното производство в размер на 51,82 лв. – държавна
такса и разноски за исковото производство в размер на 51,82 лв. – държавна такса, 300 лв. –
депозит за СТЕ и 250 лв. – депозит за ССчЕ. И в двете производства ищецът е бил
защитаван от юрисконсулт и е претендирал заплащане на юрисконсултско възнаграждение,
което съдът определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК (ред, ДВ, бр. 8/2017г.), на сумата от 50 лв.
за заповедното производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 26 НЗПП и на сумата от 100
лв. за исковото производство на основание чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 ЗПП. Или разноските
на ищеца за заповедното производство са в общ размер от 101,82 лв. от който следва да му
се присъдят съразмерно с уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК
разноски в размер на 41,85 лв., съответстващи на уважената част от исковете срещу
ответника Ч., на когото следва да се възложат разноските. Разноските за исковото
производство на ищеца са в общ размер от 701,82 лв., от който следва да му се присъдят
8
съразмерно на уважената част от исковете на основание чл. 78, ал. 1 и ал. 8 ГПК разноски в
размер на 288,48 лв., съответстващи на уважената част от исковете срещу ответника Ч., на
когото следва да се възложат разноските. Сторените от ищеца разноски, представляващи
депозит за особен представител в размер на 419,56 лв. следва да останат в негова тежест,
доколкото са направени във връзка с претенциите му срещу ответника Ч., които са
неоснователни. Ответникът *** Ч. е претендирал и доказал извършване на разноски за
заповедното производство в размер на 420 лв. – платен в брой адвокатски хонорар. Ищецът
е заявил своевременно възражение за прекомерност на посоченото възнаграждение, което е
основателно. По отношение на възнаграждението, претендирано за подаденото възражение
в заповедното производство, съдът счита, че с оглед вида и обема на извършената работа, на
ответника се следва адвокатското възнаграждение за заповедното производство в размер на
50 лв., което не е по-ниско от минималния размер съобразно приложимата разпоредба на чл.
6, ал. 1, т. 5 НМРАВ (в ред. действаща към момента на сключване на договора за правна
защита и съдействие, ДВ, бр. 68/2020г.), и до което следва да се намали претендираното
адвокатско възнаграждение. Осъществената защита в заповедното производство няма
самостоятелен характер, а служи единствено като формална пречка за влизане в сила на
заповедта за изпълнение. Съдът не дължи произнасяне по същество, а единствено следва да
се увери, че вземанията по заповедта за изпълнение са оспорени от длъжника, след което
дължи указания на заявителя по чл. 415 ГПК. С възприемането на това становище,
настоящият състав на съда споделя аргументите, изложени в редица въззивни съдебни
актове относно начина на определяне на възнаграждението за подадено възражение по чл.
414 ГПК. Вж. напр. Определение № 268172 от 07.05.2021г. по ч.гр.д. № 4751/2021г. на СГС,
Решение № 265337 от 10.08.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 6442/2020 г., IV-A с-в, Решение №
264070 от 18.06.2021 г. на СГС по в. гр. д. № 15394/2019 г. и други. С оглед изложеното
съдът намира, че претендираното от ответника Ч. адвокатско възнаграждение следва да се
намали на основание чл. 78, ал. 5 ГПК до сумата от 50 лв., от която съразмерно на
отхвърлената част от исковете, предявени срещу този ответник, следва да му се присъдят
разноски в размер на 8,89 лв.
По делото е постъпила молба от адв. И., назначен за особен представител на ответника
Ч. от 05.09.2023г., с която е направено искане за увеличаване на определеното му
възнаграждение за производството предвид обстоятелството, че по делото са предявени
четири обективно кумулативно съединени иска срещу ответника и по всеки следва да се
определи отделно възнаграждение съобразно Наредба 1/2004г. Съдът намира, че искането е
неоснователно, тъй като се касае за претенции, произтичащи от едно правоотношение, с
оглед на което материалният интерес се формира от сбора от инТ. по всички искове, в
съответствие с който е определено и дължимото на особения представител възнаграждение
по делото в минимален размер съгласно чл. 7, ал. 2, т. 2 от Наредба 1/2004г. За пълнота
следва да се добави, че съгласно тълкуването, дадено в Решение на СЕС (втори състав) от
25.01.2024 г. по дело С-438/22 г. съдът не е обвързан дори от минималните размери по
Наредбата, като с оглед фактическата и правна сложност на делото, вида на осъществената
правна защита на всяка от страните и процесуалното им положение в образуваното
9
двустранно, състезателно исково производство, фактическата и правна сложност на делото
и извършените от пълномощниците им процесуални действия, може да определи
възнаграждени и под този минимум, какъвто не е разглежданият случай.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, по предявените по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК искове с
правна квалификация чл. 59, ал. 1 ЗЗД, че Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул.
***, ет. 5, ап. 20 дължи на „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул.
***, сумата от 1046,35 лв., представляваща стойност на доставена топлинна енергия до
топлоснабден имот – магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ. ****, инсталация №
**********, ID № 160421, за периода от м.01.2018г. до м.04.2020г. и сумата от 18,73 лв.,
представляваща цена на извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018г.
до м.02.2020г., с които суми ответникът се е обогатил неоснователно за сметка на ищеца,
ведно със законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за
издаване на заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на
вземанията, за които е издадена заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК по ч.гр.д.
№ 10081/2021г. на СРС, 145 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска по чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59,
ал. 1 ЗЗД за разликата над сумата от 1046,35 лв. до пълния предявен размер от 1109,66 лв.,
представляваща стойност на доставена топлинна енергия, с която ответникът се е обогатил
неоснователно, както и исковете с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 86, ал. 1
ЗЗД за сумата от 163,92 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване
главницата за цена на топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и сумата
от 3,25 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на
услугата дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г., с които
ответникът се е обогатил неоснователно.
ОТХВЪРЛЯ предявените от „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр.
***, ул. *** срещу М. Т. Ч., ЕГН **********, с постоянен адрес: гр. ***, ул. ***, ет. 5, ап.
17, искове с правна квалификация чл. 422, ал. 1 ГПК вр. чл. 59, ал. 1 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД
за признаване за установено, че М. Т. Ч. дължи на „**** сумата от 1109,66 лв.,
представляваща неплатена цена на топлинна енергия, доставена до топлоснабден имот –
магазин № 2, находящ се в гр. ***, общ. ****, инсталация № **********, ID № 160421, за
периода от м.01.2018г. до м.04.2020г., сумата от 18,73 лв., представляваща цена на
извършена услуга дялово разпределение за периода от м.01.2018г. до м.02.2020г., ведно със
законната лихва върху главниците от датата на подаване на заявлението за издаване на
заповед за изпълнение – 22.02.2021г. до окончателното изплащане на вземанията, сумата от
163,92 лв., представляваща обезщетение за забава при погасяване главницата за цена на
топлинна енергия за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г. и сумата от 3,25 лв.,
представляваща обезщетение за забава при погасяване на главницата за цена на услугата
10
дялово разпределение за периода от 03.03.2018г. до 08.02.2021г., с които ответникът се е
обогатил неоснователно, за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч.гр.д.№ 10081/2021г. на СРС, 145 състав.
ОСЪЖДА Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, ет. 5, ап. 20 да заплати
на „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. ***, на основание чл.
78, ал. 1 и ал. 8 ГПК сумата от 41,85 лв., представляваща разноски за заповедното
производство и сумата от 288,48 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСЪЖДА „****, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. *** да
заплати на Ю. Ц. Ч., ЕГН **********, с адрес: гр. ***, ул. ***, ет. 5, ап. 20, на основание чл.
78, ал. 3 ГПК сумата от 8,89 лв., представляваща разноски за исковото производство.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ молбата на адв. Н. И. за увеличаване размера на
възнаграждението за особен представител.
Решението е постановено при участие на трето лице-помагач на страната на ищеца
„***, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. ***, ул. „****
Решението, в частта с която е оставено без уважение искането на адв. И. за
увеличаване на определеното му възнаграждение по делото, има характер на определение и
подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в едноседмичен срок от връчването му, а
в останалата част подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
11