Р Е Ш
Е Н И Е
Гр. София,
14.11.2019 г.
В ИМЕТО
НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, Търговско отделение, VІ-8 състав, в открито заседание на пети ноември две хиляди и деветнадесета година, в следния състав
СЪДИЯ : МАРИЯ БОЙЧЕВА
при участието на секретаря Цветелина Пецева,
като разгледа докладваното от съдията търговско дело № 1286 по описа за 2019 година на Софийски градски съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Производството е по реда на чл. 625 и сл. от Търговския
закон.
Образувано е по молба на длъжника “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, за откриване на производство по несъстоятелност на дружеството поради неплатежоспособност. Молителят твърди, че не е в състояние да погасява задълженията си към доставчиците, има голям брой натрупани задължения на голяма стойност, включително необслужвани кредити към “БАНКА ДСК” ЕАД и публични задължения. Твърди, че към датата на подаване на молбата по чл. 625 от ТЗ задълженията на дружеството по счетоводни данни възлизат общо на 465 512,40 лева. Твърди, че на 30.04.2019 г. при инвентаризация в склада на дружеството е установена липса на стоки. Твърди, че към 08.07.2019 г. дружеството не е в състояние да изпълни парични задължения, произтичащи от търговски сделки, включително договори за банков кредит, и публични задължения, свързани с търговската му дейност. Твърди, че дружеството е неплатежоспособно и не разполага с активи за покриване на задълженията си към кредиторите, нито със стоки за продължаване на дейността си.
Молителят претендира да бъде обявена неплатежоспособността на дружеството, да бъде определена началната й дата, да бъде открито производство по несъстоятелност на дружеството, да бъде назначен временен синдик и да бъде свикано първо събрание на кредиторите.
Съдът, след като обсъди доводите на молителя и събраните по делото доказателства и ги прецени поотделно и в тяхната съвкупност, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Съдът приема от фактическа страна следното:
По делото са представени от молителя и са приети като доказателства Годишни финансови отчети на дружеството за 2014 г., 2015 г., 2016 г., 2017 г. и 2018 г., баланс към 08.07.2019 г., както и счетоводни справки за дружеството.
Представен e от молителя протокол за инвентаризация на складови наличности от 30.04.2019 г., в който след проведена интентаризация на стокивите наличности на “Р.Т.Т.” ЕООД били установени липси на стоки.
На основание чл. 621, ал. 1, т. 2 от ТЗ
вр. с чл. 192 от ГПК е изискана и приложена по делото служебно извършена
справка от електронната система ИКАР за притежавани от дружеството недвижими
имоти на територията на цялата страна по партидата на молителя.
Изискана е и е представена по
делото справка от СДВР – Отдел “Пътна полиция” за МПС, регистрирани на
името на “Р.Т.Т.” ЕООД.
От НАП е изискана и представена информация за наложени обезпечителни мерки по реда на ДОПК върху имуществото на “Р.Т.Т.” ЕООД, като е посочено, че няма започнали действия по принудително изпълнение по реда на ДОПК. Към писмото е приложено постановление за налагане на обезпечителни мерки от публичен изпълнител при ТД на НАП - София.
За установяване на финансово-икономическото състояние на молителя по делото е изслушано, неоспорено от молителя и прието заключение на Съдебно-счетоводна експертиза на вещото лице С.Й., като вещото лице е анализирало периода 2014 г. – 2018 г. вкл. и към 08.07.2019 г. Вещото лице дава заключение за структурата на активите и пасивите на молителя и е изчислило показателите за ликвидност, финансова автономност и задлъжнялост на молителя.
Вещото лице
посочва при анализа на структурата на активите на молителя, че най-голям
относителен дял от нетекущите активи на “Р.Т.Т.” ЕООД през изследвания период
са дълготрайните материални
активи, които съставляват 100% от нетекущите активи. С най-голям относителен дял
от краткотрайните активи за 2014 г., 2015 г. и 2018 г. са материалните запаси,
които към 31.12.2014 г. са в размер на 90 хил.лв., представляващи 48,60% от краткотрайните
активи; към 31.12.2015 г. са в размер на 200 хил.лв., представляващи 50,60% от
краткотрайните активи; към 31.12.2018 г. са в размер на 671 хил.лв.,
представляващи 60,60% от краткотрайните активи. С най-голям относителен дял от
краткотрайните активи за 2016 г.,
2017 г. и към 08.07.2019 г. са вземанията, които към 31.12.2016 г. са в размер
на 334 хил.лв., представляващи 48,90% от краткотрайните активи; към 31.12.2017
г. са в размер на 606 хил.лв., представляващи 50,80% от краткотрайните активи;
към 08.07.2019 г. са в размер на 333 хил.лв., представляващи 100% от
краткотрайните активи.
Вещото лице дава заключение, че с най-голям
относителен дял от текущите пасиви на дружеството за 2015 г., 2018 г. и към
08.07.2019 г. са задължения към финансови предприятия, които към 31.12.2015 г.
са в размер на 282 хил.лв., представляващи 58,90% от всички задължения; към
31.12.2018 г. са в размер на 510 хил.лв., представляващи 51,20% от всички
задължения; към 08.07.2019 г. са в размер на 474 хил.лв., представляващи 47,20%
от всички задължения. С най-голям относителен дял от текущите пасиви на
дружеството за 2014 г., 2016 г. и 2017 г. са задължения към доставчици, които
към 31.12.2014 г. са в размер на 132 хил.лв., представляващи 93% от всички
задължения; към 31.12.2016 г. са в размер на 418 хил.лв., представляващи 55,80%
от всички задължения; към 31.12.2017 г. са в размер на 639 хил.лв.,
представляващи 54% от всички задължения.
Показателите за ликвидност са количествени характеристики на способността на дружеството да изплаща текущите си задължения с краткотрайните активи и когато изчисленият коефициент на обща ликвидност е под единица, това е индиция за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството. Констатациите на експертизата установяват, че коефициентът на обща ликвидност е, както следва: 1,3028 за 2014 г., 0,9658 за 2015 г., 1,0508 за 2016 г., 1,4287 за 2017 г., 1,5951 за 2018 г. и 0,3317 към 08.07.2019 г.
Коефициентът за бърза ликвидност, показващ съотношението между бързоликвидните краткотрайни активи към краткосрочните задължения, е с референтните стойности от 0,6-0,7/1,0-1,2. Експертизата установява, че този коефициент в случая е със следните стойности: 0,6690 за 2014 г., 0,4768 за 2015 г., 0,5523 за 2016 г., 0,7545 за 2017 г., 0,6282 за 2018 г. и 0,3317 към 08.07.2019 г.
Коефициентите за незабавна ликвидност и за абсолютна ликвидност показват способността на предприятието да изплаща задълженията си с финансовите активи и с паричните средства. Приемливата референтна стойност на тези коефициенти е 0,3-0,4/>0,2. През изследвания период коефициентът за незабавна ликвидност и коефициентът за абсолютна ликвидност са със следните стойности: 0,4296 за 2014 г., 0,1002 за 2015 г., 0,0385 за 2016 г., 0,0287 за 2017 г., 0,1167 за 2018 г. и 0,0000 към 08.07.2019 г.
Коефициентът на финансова автономност и задлъжнялост изразяват финансовата независимост на предприятието от неговите кредитори и възможността му да посреща дългосрочните си задължения. Коефициентът на финансова автономност има препоръчителна стойност от 0,33, т.е. дълг към собствен капитал 3:1. Стойности над единица на коефициента на задлъжнялост показват превишаване на задълженията над собствения капитал и дългосрочна зависимост от кредиторите. Вещото лице е изчислило следните стойности на коефициента на финансова автономност за молителя: 0,3803 за 2014 г., 0,1336 за 2015 г., 0,1709 за 2016 г., 0,1564 за 2017 г., 0,1697 за 2018 г. и -0,6574 към 08.07.2019 г.
Стойностите на коефициента на задлъжнялост са изчислени, както следва: 2,6296 за 2014 г., 7,4844 за 2015 г., 5,8516 за 2016 г., 6,3946 за 2017 г., 5,8935 за 2018 г. и -1,5212 към 08.07.2019 г.
Вещото лице
дава заключение, че коефициентът на обща ликвидност
към 31.12.2014 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. е в
референтните стойности, а коефициентите на бърза, незабавна и абсолютна
ликвидност са извън тях. Към 31.12.2015 г. и към 08.07.2019 г. всички
коефициенти на ликвидност са извън референтните стойности.
Вещото лице дава заключение, че към 31.12.2014 г.,
към 31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г.
общата балансова стойност на всички активи (дълготрайни и краткотрайни),
притежавани от “Р.Т.Т.” ЕООД, са били достатъчни за
покриване на всички негови задължения (текущи и нетекущи). Към 08.07.2019 г.
активите на дружеството не са достатъчни за покриване на задълженията, като не
достигат 660 хил. лева за изплащане на всички задължения (краткосрочни и
дългосрочни).
Вещото лице
дава заключение, че към 31.12.2014 г., към
31.12.2015 г., към 31.12.2016 г., към 31.12.2017 г., към 31.12.2018 г. коефициентът
на финансова автономност има стойност под 0,33. Към 08.07.2019 г. този
коефициент има отрицателна стойност. Предприятието е декапитализирано и напълно
зависимо от кредиторите си.
Вещото лице дава заключение, че е налице тенденция
молителят да не може да обслужва кратосрочните си задължения по търговски
сделки.
Вещото лице дава заключение, че към 08.07.2019 г.
дружеството обективно не е в състояние да изпълни изискуемите си парични
задължения (поради липса на материални запаси) към двама или повече кредитори.
Вещото лице дава заключение, че съгласно протокол
за инвентаризация на складови наличности от 30.04.2019 г. са установени липси
на стоки на стойност 671 332,33 лева, т.е. цялата наличност, посочена в
баланса към 31.12.2018 г. в размер на 671 хил. лева.
Вещото лице дава заключение, че последното плащане
от дружеството за погасяване на краткосрочно задължение, произтичащо от
търговска сделка е извършено на 17.04.2019 г. – частично плащане към “Рител” ООД в
размер на 1 000 лева по фактура № **********/12.12.2018 г., цялата на
стойност 2 931,57 лева. Последното плащане към бюджета е извършено на
21.03.2019 г. за ДДС в размер на 121 лева, към ДОО – 264 лева и към НЗОК – 104
лева.
При така установената
фактическа обстановка, съдът приема от правна страна следното:
За да бъде открито производство по несъстоятелност следва да са налице при условията на кумулативност предпоставките на сложния фактически състав, установен в разпоредбите на чл. 608, чл. 625, ал. 1 и чл. 631 от ТЗ, съответно на чл. 742 от ТЗ, а именно: да е подадена пред компетентния съд писмена молба от някое от лицата, посочени в разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, съответно от лицата по чл. 742, ал. 2 от ТЗ; длъжникът да е търговец по смисъла на чл. 1 от ТЗ; да е налице изискуемо парично задължение на длъжника, породено от или отнасящо се до търговска сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение, прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на трудови възнаграждения при условията на чл. 608, ал. 1, т. 4 от ТЗ; да е налице неплатежоспособност на длъжника по смисъла на чл. 608, ал. 1 от ТЗ, евентуално да се установи свръхзадължеността съгласно чл. 742, ал. 1 от ТЗ, ако длъжникът е капиталово търговско дружество; затрудненията на длъжника да не са временни, а състоянието на неплатежоспособност да е обективно и трайно.
В настоящия случай са налице предвидените от закона процесуалноправни предпоставки - сезираният съд е този по седалището на молителя към момента на подаване на молбата за откриване на производство по несъстоятелност и се явява компетентен по смисъла на разпоредбата на чл. 613 от ТЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 625 от ТЗ, писмена молба до съда за откриване на производството по несъстоятелност могат да подават длъжникът, съответно ликвидаторът или кредитор на длъжника по търговска сделка, Националната агенция за приходите за публичноправно задължение към държавата или общините, свързано с търговската дейност на длъжника или задължение по частно държавно вземане, както и Изпълнителната агенция “Главна инспекция по труда” при изискуеми и неизпълнени за повече от два месеца задължения за трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите на търговеца.
В разглеждания случай съдът е сезиран с молба от длъжника, който се
явява легитимирано лице по смисъла на чл. 625 от ТЗ.
Молителят “Р.Т.Т.” ЕООД е търговец по смисъла на чл. 1, ал. 2, т. 1 от ТЗ, предвид правно организационната си форма като търговско дружество.
Неплатежоспособността
съгласно чл. 608, ал. 1 от ТЗ е обективно състояние. Тя е свързана с невъзможността на длъжника да
изпълнява своите изискуеми парични задължения към определени категории кредитори. Разпоредбата
на чл. 608 от ТЗ урежда следващите описани по-горе предпоставки за откриване на
производство по несъстоятелност, като посочва, че неплатежоспособен е търговец,
който не е в състояние да изпълни изискуемо парично задължение на длъжника,
породено от или отнасящо се до търговска
сделка, включително нейната действителност, изпълнение, неизпълнение,
прекратяване, унищожаване и разваляне, или последиците от прекратяването й, или публичноправно задължение към
държавата и общините, свързано с търговската му дейност, или задължение по частно държавно вземане, или съответно задължение за изплащане на
трудови възнаграждения към най-малко една трета от работниците и служителите,
което не е изпълнено повече от два месеца.
В
производството по несъстоятелност въз основа на анализ на
финансово-икономическото състояние на молителя за 2014 г. – 2018 г. и към 08.07.2019
г. и възможността му да изпълнява паричните си задължения към кредиторите, съдът
следва да установи дали молителят е в състояние на неплатежоспособност, както и
дали това състояние е обективно и трайно или
затрудненията на длъжника са временни, съответно той разполага с достатъчно
имущество за покриване на задълженията си без опасност за интересите на
кредиторите.
Коефициентите
на обща ликвидност на молителя за анализирания период от 2014
г. до 2018 г. са в рамките на референтната стойност от единица, но към 08.07.2019г.
стойността на този коефициент рязко се влошава на 0,3317, т.е. доста под
референтната стайност от единица. Останалите коефициенти на ликвидност (бърза, незабавна и абсолютна ликвидност) са под
нормите през целия изследван период.
Видно от приетото
по делото заключение на Съдебно-счетоводната експертиза, към 08.07.2019 г. се
наблюдава рязък спад на “Материални
запаси” на стойност 0
лева, а към 31.12.2018 г. същите са били 671
хил. лева, представляващи 60,60% от краткотрайните активи. Вещото лице дава
заключение, че това е отразено в протокола за инвентаризация на складови
наличности от 30.04.2019 г., съгласно който са установени липси на стоки на
стойност 671 332,33 лева, т.е. цялата наличност, посочена в баланса към
31.12.2018 г. в размер на 671 хил. лева.
В проведеното на 05.11.2019 г. съдебно заседание управителят
на дружеството молител дава обяснение във връзка с липсите, които представлявали
натрупани през годините фири, изпарения на материалите за производството и
преработката на полимерните опаковки, други. Посочва, че разходите на
дружеството били повече от приходите, като това състояние се задълбочило от
2018 г. и след това.
По дефиниция материалните запаси представляват активи, които са държани за продажба в обичайния ход на стопанската дейност, активи, които се намират в процес на производство с цел продажба, или активи под формата на материали или стоки, които се разходват в производствения процес или при предоставянето на услуги. Следователно при установена липса на материални запаси в едно предприятие с производствена дейност, каквато е преработващата дейност на молителя, може да се направи извод, че дружеството молител не разполага с активи за осъществяване на търговската си дейност.
След като дружеството не раполага с материални запаси за извършване на дейността си и няма налични парични средства, то се налага изводът, че дружеството не разполага с бързоликвидни активи, за да посрещне краткосрочните си задължения. Единствените активи на дружеството са вземания от клиенти и доставчици. По делото не се установява от молителя характера на тези вземания, нито възможността същите да бъдат събрани в кратък срок, за да се погасят задълженията на дружеството. Видно от експертизата на вещото лице най-голямото вземане в размер на 163 239,89 лева от сметка 411 “Клиенти” е от “А.Т.Т.” ООД, за което от справка в Търговския регистър се установява, че е свързано лице с молителя длъжник по смисъла на § 1, ал. 1 от ДР на ТЗ, тъй като управителят и едноличен собственик на капитала на “Р.Т.Т.” ЕООД е съдружник в “А.Т.Т.” ООД с размер на дяловото участие от 33,33%. Поради това може да се направи извод, че вземанията, които не са събрани повече от една година, са трудно събираеми или съответно несъбираеми, поради което не могат да послужат реално за погасяване на задълженията.
Изложеното по-горе води до извод за влошено икономическо и финансово състояние на дружеството след преустановяване на производствената дейност на дружеството през м. март 2019 г. и към 08.07.2019 г. Дружеството не разполага с достатъчно кратокрайни активи за обслужване на краткосрочните си задължения. Към 08.07.2019 г. молителят е в голяма зависимост от кредиторите си и е декапитализирано. Това състояние не може да бъде преодоляно и предвид фактическото преустановяване на производствената дейност на дружеството молител през м. март 2019 г., което изрично е заявено от управителя на дружеството в съдебното заседание, проведено на 05.11.2019 г. Следователно влошеното финансово-икономическо състояние на дружеството има траен и необратим характер.
В разглеждания случай безспорно се установява от събраните доказателства, че молителят има изискуеми и неплатени парични задължения, произтичащи от търговски сделки или свързани с търговската му дейност - задължения към финансови предприятия, публични държавни вземания (данъчни задължения и осигурителни задължения), задължения към доставчици.
Молителят длъжник не е ангажирал доказателства, че затрудненията му са временни, а видно от заключението на вещото лице същите имат траен характер. Длъжникът не установява да разполага с достатъчно имущество за покриване на всички задължения, без опасност за интересите на кредиторите (по аргумент от чл. 631 от ТЗ). По делото не се установява плащане на изискуемите задължения на молителя след 17.04.2019 г., като извършеното плащане на тази дата към един кредитор също е частично, т.е. налице е спиране на плащанията от страна на молителя. При така установеното от заключението на вещото лице и въз основа на събраните по делото писмени доказателства, съдът намира, че молителят е в състояние на неплатежоспособност, като това състояние има траен и необратим характер.
При така установеното, съдът намира, че са налице всички изискуеми от закона предпоставки за откриване на производство по несъстоятелност на “Р.Т.Т.” ЕООД, поради неплатежоспособност.
По отношение на началната дата на неплатежоспособността следва да бъде взето предвид, че за да е налице неплатежоспособност, е необходимо длъжникът да не плаща свое изискуемо парично задължение, както и същият да не е в състояние да го изпълни. Не е необходимо началната дата на неплатежоспособността да се покрива с датата на извършване на определени правни действия, а с фактически настъпилата невъзможност за плащане.
Като взема предвид събраните по делото писмени доказателства и заключението на съдебно-счетоводната експертиза, съдът намира, че молителят не е в състояние да изпълни паричните си задължения, произтичащи от търговски сделки или свързани с търговската му дейност, към 08.07.2019 година. Към тази дата се установява от събраните по делото доказателства, че дружеството не е било в състояние да изпълни изискуемите си краткосрочни задължения и е неплатежоспособно, както и че това състояние има траен и необратим характер.
Съдът намира, че с решението си по чл. 630, ал. 1 от ТЗ следва да назначи временен синдик и насрочи първо събрание на кредиторите.
Молителят е посочил и претендира за временен синдик на дружеството да бъде назначен Богдан Татарчев. Съдът не е обвързан да назначи посочения от длъжника синдик. С оглед на това съдът намира, че за временен синдик на дружеството следва да бъде назначена Е.Г.Т., с адрес: гр. София, ул. “*******, вписана в Списъка на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ. Като взема предвид прогнозния обем работа, свързана с правомощията на временния синдик по ТЗ, включително и вмененото му задължение с последното допълнение на чл. 668 от ТЗ (доп. - ДВ, бр. 105 от 2016 г.), за изследване и установяване на свързаните лица с длъжника, съдът намира, че на временния синдик следва да бъде определено месечно възнаграждение в размер на 800 лева, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
При насрочване на първото събрание на кредиторите съдът следва да съобрази необходимото време за представяне от длъжника на документите по чл. 640 от ТЗ, както и да даде възможност на временния синдик да изготви и представи документите по чл. 668 от ТЗ. Поради това, съдът намира, че следва да насрочи Първото събрание на кредиторите на 17.12.2019 г. от 11,00 часа, което ще се проведе в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, с дневен ред по чл. 672, ал.1 от ТЗ.
От заключението на вещото лице се установява, че към 08.07.2019 г. дружеството не разполага с парични средства. С оглед на това и за да се обезпечи развитието на производството по несъстоятелност, е необходимо да бъдат осигурени началните разноски, като съдът на основание чл.629б от ТЗ следва да определи сума за такива в зависимост от текущото възнаграждение на синдика и очакваните разноски по несъстоятелността, която да укаже да се предплати в определен срок от кредиторите на ответното дружество. Кредиторите и длъжникът следва да бъдат предупредени, ако не сторят това в определения срок, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 1 вр. с ал. 5 от ТЗ, производството по несъстоятелност ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър. С оглед определеното по-горе възнаграждение на временен синдик и очакваните текущи разноски в производството по несъстоятелност на търговеца, съдът намира, че началните разноски следва да бъдат определени в размер на 6 000 лева (шест хиляди лева), които да укаже да бъдат внесени в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписванията.
По разноските:
С оглед изхода на делото, молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева– държавна такса по делото по молбата по чл. 625 от ТЗ, съгласно чл. 24, ал. 1, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК. В случай на служебно издаване на изпълнителен лист молителят следва да бъде осъден да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по сметка на Софийски градски съд сумата от 5 лева – държавна такса за служебно издаване на изпълнителен лист, съгласно чл. 11 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК.
Водим от изложеното и на основание чл. 630, ал. 1 от ТЗ, СЪДЪТ
Р Е Ш И :
ОБЯВЯВА неплатежоспособността на “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, и ОПРЕДЕЛЯ началната й дата – 08.07.2019 година.
ОТКРИВА производство
по несъстоятелност на длъжника “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***.
НАЗНАЧАВА
за временен синдик на длъжника Е.Г.Т., с адрес: гр. София, ул. “*******, вписана в Списъка
на лицата, които могат да бъдат назначавани за синдици в производствата по
несъстоятелност по ТЗ, утвърден от Министъра на
правосъдието и обнародван в ДВ, която да бъде
уведомена, че следва към датата на встъпване в длъжност да представи
декларация-съгласие по чл. 656, ал. 1 и ал. 2 от ТЗ.
ОПРЕДЕЛЯ
възнаграждение на временния синдик Е.Г.Т. в размер на 800 лева (осемстотин
лева) месечно, считано от датата на встъпването му в изпълнение на задълженията
до настъпване на причина за изменение на размера на възнаграждението.
ОПРЕДЕЛЯ срок за встъпване в длъжност на временния синдик до три дни, считано от датата на получаване на препис от настоящето решение.
СВИКВА Първо събрание на кредиторите на “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със седалище и адрес на управление:***, което следва да се проведе на 17.12.2019 г. от 11,00 часа в Съдебната палата на Софийски градски съд, гр. София, бул. “Витоша” № 2, в залата за провеждане на съдебните заседания на VІ-8 състав, Търговско отделение, Софийски градски съд, с дневен ред по чл. 672, ал. 1 от ТЗ:
1. Изслушване доклада на временния синдик по чл. 668, т. 3 от ТЗ.
2. Избор на постоянен синдик и определяне на възнаграждението му.
3. Избор на комитет на кредиторите.
УКАЗВА на кредиторите на “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, в едномесечен срок от вписване на решението в Търговския регистър при Агенцията по вписвания, да предплатят по сметката на Софийския градски съд сумата от 6 000 лева (шест хиляди лева), представляваща начални разноски в производството по несъстоятелност, на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 и чл. 629б, ал. 2 от ТЗ и в същия срок да представят по делото доказателства, удостоверяващи извършеното плащане.
УКАЗВА на кредиторите и на длъжника “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, че ако в определения от съда срок необходимата за посрещане на началните разноски сума не бъде привнесена и не бъдат представени по делото доказателства за това, съдът ще се произнесе на основание чл. 632, ал. 5 вр. ал. 1 от ТЗ, производството по несъстоятелност на дружеството ще бъде спряно и ако в течение на една година не бъде открито достатъчно имущество или ако не се депозира необходимата сума за предплащане на разноски, същото ще бъде прекратено и ще бъде постановено заличаване на длъжника от Търговския регистър.
ОСЪЖДА на основание чл. 78, ал. 6 от ГПК “Р.Т.Т.” ЕООД, ЕИК *******, със
седалище и адрес на управление:***, да заплати в полза на бюджета на съдебната власт по
сметка на Софийски градски съд сумата от 250 лева (двеста и петдесет лева) - държавна такса и в случай на служебно издаване на изпълнителен лист сумата
от 5 лева (пет лева) – държавна такса.
РЕШЕНИЕТО подлежи на незабавно изпълнение.
РЕШЕНИЕТО
подлежи на обжалване пред Апелативен
съд – София в седмодневен срок от вписването му в
Търговския регистър.
ПРЕПИС от решението да се изпрати незабавно на Агенцията по
вписванията за вписване на решението в Търговския регистър, на основание чл.
622 и чл. 624 от ТЗ вр. с чл. 14 от ЗТРРЮЛНЦ.
Решението да се впише в
Книгата по чл. 634в от ТЗ, която се води при СГС, ТО.
СЪДИЯ :