Р Е Ш Е Н И Е

№…….

 

Димитровград, 22.06.2017г.

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

Районен съд-Димитровград в публичното заседание на двадесет и трети май през две хиляди и седемнадесета година в състав:

 

Председател: ОГНЯН ГЪЛЪБОВ

                                                         Съдебни заседатели:

Членове:

Секретар: Силвия Д.

Прокурор

като разгледа докладваното от съдията гр.д.№1159 по описа за 2016г., за да се произнесе взе предвид:

 

                Предявен е иск с правно основание чл.422 от ГПК  – установителен за вземане.

В исковата молба се твърди, че ответника Ф.В.В. е потребител на топлинна енергия за топлоснабден имот - апартамент № **, находящ се в гр. **********. В качеството си на собственик на този имот, той се явявал и клиент на топлинна енергия (ТЕ) за битови нужди по смисъла на § 190 от ДР на Закона за енергетиката. В тази връзка за него бил отреден абонатен №***, като съгласно изготвено извлечение от сметки, ответника използвал доставяна от ищцовото дружество топлинна енергия през периода от 01.04.2013 г.  до 30.04.2015 г., но не погасил в срок задължението си за това. На 18.05.2016 г. ищецът „Т.С.“ЕАД е депозирал в съда заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК срещу ответника за сумата 278,43 лв., от които 209,67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2015 г., и 27,72 лв. - законна лихва за забава от 01.04.2013 г. до 30.04.2015г., 34,56 лв.-главница за дялово разпределение,6,** лв.- законна лихва за забава, ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението и направените по делото разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение в размер на 325 лева. Със Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2016г. по ч.гр.д.№914/2016г. по описа на РС-Димитровград, съдът разпоредил на ответника да заплати на ищеца горепосочените суми. В срока по чл. 414 от ГПК ответникът депозирал възражение срещу заповедта за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес от предявяване на настоящия установителен иск. Иска съдът да постанови решение, с което да признае за установено, че Ф.В.В. ***ЕАД сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2016г. по ч.гр.д.№914/2016г. по описа на РС-Димитровград. Претендира присъждане и на направените в настоящото производство деловодни разноски.

Ответникът Ф.В.В. депозира отговор на исковата молба, в който поддържа, че предявеният иск е допустим, но изцяло неоснователен. Твърди, че нямал никакви облигационни отношения с ищцовото дружество, като не бил искал и ползвал предлаганите от него услуги. Не бил подавал молба за получаване на топлинна енергия, нито имал партида на негово име за имота. Поддържа, че към 29.07.2002г. - датата на която се твърди, че е проведено общо събрание на етажните собственици е действал отменения Закон за енергетиката и енергийната ефективност/отм.ДВ бр.18 от 05.03.2004 г.), а не твърдяната последваща правна уредба, която е неприложима в случая. Според чл. 105а от ЗЕЕЕ, присъединяването на потребителите в сгради - етажна собственост, чрез абонатна станция или нейни самостоятелни отклонения се извършва със съгласието на всички собственици или титуляри на вещното право на ползване. Нито ответникът, нито неговия праводател е подписал протокол от 29.07.2002г. за присъединяване. Липсвала и Декларация по чл. 54 ал.2 Наредба за топлоснабдяване. Видно от представения от ответника списък на етажните собственици, е че имало записани лица в него, които не са присъствали и не са полагали подписи в протокола Липсвали доказателства, че записаните лица са етажни собственици.

На следващо място, поддържа, че през целия претендиран период апартаментът бил заключен и необитаем. Не била ползвана предлаганата услуга, нито поискано нейното ползване.

Иска съдът да отхвърли предявените от ищеца искове, както и да му бъдат присъдени направените в настоящото и в заповедното производство деловодни разноски.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства – поотделно и в тяхната общност, приема за установено от фактическа страна следното:

Видно от представения с исковата молба Протокол от проведено Общо събрание на етажните собственици от ***ползващи топлинна енергия от „Т.С.“ЕАД е, че на 29.07.2002г. са били взети решения за сключване на договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“ с „Т.С.“ЕООД-С.; за упълномощаване на П.В.К.да подпише от името на етажната собственост договор с горепосоченото дружество за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода и издаване на обща и индивидуални сметки за отчитане разпределението на разходите на топлинна енергия; за упълномощаване на П.В.К.да сключи от името и за сметка на етажната собственост споразумителен протокол с „Т.С.“ЕАД при извършване на услугата „дялово разпределение“. Приложен е списък на етажните собственици с техните подписи и заявения брой уреди, които желаят да им се монтират в обитаваното от тях жилище. От този списък се установява, че етажните собственици са общо 86, като подписи в него са положили 76 човека. За абонатен номер*** е посочен титуляр В.Х.С., срещу името на която е бил положен подпис в списъка.

Във връзка с приетите решения от ОС на етажните собственици, на 08.08.2002г. между „Т.С.“ЕООД и Етажна собственост-гр.С., ж.к.“***, представлявана от П.В.К., бил сключен Договор №2814 за доставка и монтаж на термостатни вентили, термостатни глави и индикатори за разпределение на разхода на топлинна енергия, както и за извършване на индивидуално измерване на потреблението на топлинна енергия и вътрешно разпределение на разходите за отопление и топла вода, включително издаване на обща и индивидуални сметки.

Съгласно приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижим имот №124, том ІІІ, рег.№4370, дело №378/2005г., на 20.12.2005г. В.Х.С. е продала на Ф.В.В. и съпругата му И.П.В. апартамент №**, находящ се в гр.С., ****, който апартамент се състои от стая, кухненски бокс и обслужващи помещения, със застроена площ 36,25 кв.м., заедно с прилежащо таванско помещение с площ 7,27 кв.м. и припадащите се 0,842% ид.ч. от общите части на сградата.

Видно от Решение №170/13.03.2009г. по гр.д.№328/2009г. по описа на РС-Хасково, бракът между Ф.В.В. и И.П.В. е бил прекратен, като в дял на ответника бил предоставен гореописания апартамент. От своя страна той учредил в полза на И.В. право на ползване върху имота за срок от три години, считано от 10.02.2009г. до 10.02.2012г.

От приетите като доказателство по делото 11бр.съобщения към фактури издадени през периода от 30.04.2013г. до 30.04.2015г. се установява, че получател на тези фактури е В.Х.С. от гр.С., ж.к.“***, ап.**, с абонатен №***, като общата стойност на задължението й през този период е 134,96 лева.  Същевременно от представените от ищеца 3бр. фактури издадени съответно на 31.01.2015г., 30.11.2014г. и 31.12.2014г. В.Х.С. дължи за доставена й топлинна енергия общо 41,68 лева.

С писмо от 16.06.2016г. ответникът бил уведомен от ищцовото дружество, че след придобиването на собствеността върху апартамент №**, находящ се в гр.С., ж.к.“*** не е предприел действия за промяна на партида, на основание чл.61 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на клиенти в гр.С., като от м.май 2016г. името му е вписано като титуляр на партида с абонатен №*** за заплащане на топлинна енергия. Предоставен му е формуляр на заявление –декларация за промяна на партида, което следвало да попълни и предаде в офис на ищцовото дружество. Въпросното писмо не било връчено на ответника, което се установява от приложеното по делото известие за доставяне.

На 18.05.2016г. ищецът е депозирал в съда Заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК против ответника Ф.В.. Във връзка с това заявление, на 20.07.2016г. РС-Димитровград, по ч.гр.д.№914/2016г., е издал Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, с която разпоредил на ответника-длъжник да заплати на ищеца-заявител сумата 209,67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2015 г., и 34,56 лева-главница за дялово разпределение, сумата от 34,20 лева- сборна законна лихва за периода от 31.05.2013г. до 11.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лева- деловодни разноски. В срока по чл.414 от ГПК ответникът депозирал възражение против издадената заповед за изпълнение, поради което за ищеца възникнал правен интерес за подаване на настоящия установителен иск против него.

За изясняване на обстоятелствата по делото, по искане на ищеца, съдът назначи и изслуша заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-техническа експертизи.

Според заключението на съдебно-техническата експертиза, съгласно протокол от ОС на СЕС от 29.07.2002г., топлинното счетоводство за абонатите на ТЕ се води от ФДР „Т.С.“ЕООД. Фирмата извършва дялово разпределение на консумираната ТЕ за БГВ в края на всеки отчетен период, като изчислява прогнозните дялове за топла вода през следващия. Разход на ТЕ за отопления на имота няма, тъй като през отчетните периоди няма отчетена потребена ТЕ от регистрираните 2бр. индивидуални разпределители за разхода на отоплението. Радиаторите в апартамента са демонтирани. Енергията, отдадена от сградната инсталация, е в зависимост от топлофизичните особености на сградата и отоплителната инсталация, както и от средната външна температура и средната температура в сградата за всеки отчетен период. Разпределя се пропорционално на пълните отопляеми обеми на всички имоти в СЕС. Незаплатената топлинна енергия за процесния период, без начислените лихви, е на стойност 176,65 лева, като тази ТЕ представлява отдадената такава от сградната инсталация. Изравнителната сума за отчетните периоди след дяловото разпределение, изчислена от „Т.С.“ЕООД е в размер на 33,07 лева. За процесния период, както ищеца, така и „Т.С.“ЕООД са спазвали изискванията на Наредба 16-334 за топлоснабдяване от 2007г., която определя реда, техническите условия за топлоснабдяване и прилагане на дяловото разпределение на ТЕ в СЕС.От стойностите за „отчетена енергия“ са приспадани месечните стойности  за „технологични разходи“ и така са получавани месечните стойности на „енергия за разпределение“. Монтираният измервателен уред в АС на СЕС е годен и съответства на одобрения тип. С него са извършвани всички измервания на ТЕ през процесния период.

Според заключението на съдебно-счетоводната експертиза, размера на дължимата сума за абонатен номер *** за процесния период от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. възлиза на 176,65 лева, в т.ч.сума за сградна инсталация 79,68 лева и сума за отопление 96,97 лева. Общият размер на законната лихва, считано от датата на изпадане на ответника в забава 01.05.2013г. до 11.05.2016г. е 30,89 лева.        

С оглед така установената фактическа обстановка, съдът направи следните правни изводи:

С предявения установителен иск по чл.422 ал.1 от ГПК ищецът претендира да бъде признато съществуването на вземането му по отношение на ответника, визирано в Заповед от 20.07.2016г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена от РС-Димитровград по ч.гр.д.№914/2016г.

По делото не се спори, че ответникът Ф.В.В. е собственик на апартамент № **, находящ се в гр. **********,считано от 20.12.2005г. Няма спор и относно това, че този имот той е закупил от В.Х.С., съгласно Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №124, том ІІІ, рег.№4370, дело №378/2005г. на нотариус В.К., с рег.№66 от регистъра на Нотариалната камара на Р.България. Безспорно установено също така е, че през процесния период 01.04.2013г. – 30.04.2015г. за процесния имот е била начислена за плащане сумата от 209,67 лева, представляваща стойност на доставена топлинна енергия, както и сумата от 34,56 лева- главница за дялово разпределение, като тези две суми не са платени от клиента. По делото не се спори, че издадените през горепосочения период фактури за плащане на доставена до апартамента на ответника топлинна енергия са на името на В.Х.С., за която е определен абонатен № ***.

Спорно по делото е придобил ли е ответника качеството на клиент на топлинна енергия на ищцовото дружество и страна ли е той по правоотношение с него; открита ли е била на негово име индивидуална партида с определен абонатен номер и ако да-кога е станало това; бил ли е уведомен ответника, че е станал абонат на ищеца и има за плащане задължения към него.

На първо място съдът намира, че сградата, в която се намира процесния имот, е била топлоснабдена, като е ползвала топлинна енергия, доставена й от „Т.С.“ЕАД, което се установява и от приетия като доказателство по делото Протокол от проведено на 22.07.2002г. Общо събрание на етажните собственици от вх.***гр.С.. Целта на това общо събрание е била не да се вземе решение за топлоснабдяване на сградата, а да бъде избрана фирма, с която да се сключи договор за извършване на услугата „топлинно счетоводство“. Видно от приложения към този Протокол списък на етажните собственици е, че на проведеното общо събрание е присъствала и В.Х.С., която е положила подписа си доколкото към този момент е била собственик на процесния имот. От същия списък е видно, че тя е била регистрирана като абонат на ищцовото дружество под №***. Предвид изложеното и доколкото това трето неучастващо по делото лице е било собственик на процесния апартамент то между нея и ищеца е била налице облигационна връзка относно доставянето на топлинна енергия до жилището й и заплащането на същата от клиента на „Т.С.“ЕАД.    

Доколкото за процесното жилище, представляващо апартамент № **, находящ се в гр. **********, топлоснабдителното дружество „Т.С.“ЕАД е разкрило партида с абонатен №*** на името на първоначалния собственик на имота В.Х.С., то следва да се приеме, че между ищцовото дружество, като продавач, и В.С., като купувач, е бил сключен договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди.

Съгласно приетия като доказателство по делото Нотариален акт за покупко-продажба на недвижими имот №124, том ІІІ, рег.№4370, дело №378/2005г. на нотариус В.К., с рег.№66 от регистъра на Нотариалната камара на Р.България, на 20.12.2005г. ответника Ф.В.В. е станал собственик на процесния имот. Според чл.59 ал.1 от действащите към този момент Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-067/12.12.2005 г., при промяна на собствеността или вещното право на ползване новия или предишния собственик са длъжни да подадат в срока по чл.14 заявление за откриване, промяна или закриване на партида по образец, като приложи документи за собственост на имота, а съгл. ал.2  на чл.59 ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът събира дължимите суми от него до откриване на партидата на новия собственик. Аналогични са и разпоредбите на чл.61 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на потребители в гр.С. в сила от 2008г., както и на чл.61 ал.2 ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на потребители в гр.С., одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, на основание чл.150 ал.1 от ЗЕ, като и според тях в случай, че предишния собственик или ползвател при промяна но собствеността или правото на ползване не подаде в срок заявление за закриване на партидата си по образец, продавача, т.е. „Т.С.“ЕАД, събира дължимите суми от него до откриване на партида на новия собственик, съобразно предоставения акт за собственост.

В настоящия случай, безспорно установено е, че през периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. на абонатен №*** „Т.С.“ЕАД е начислила за плащане сумата от 176,65 лева, представляваща незаплатена топлинна енергия за сградна инсталация, като за това са били издадени общо 14бр.фактури. Видно от всички тези фактури е, че те са издадени на името на В.Х.С., с адрес в гр.С., ж.к.“***, ап.**, и на чието име е регистриран абонатен №***. Действително това трето неучастващо в делото лице е продало жилището на горепосочения адрес на ответника още на 20.12.20105г., но въпреки това не е изпълнило задължението си визирано в чл.59 ал.1 от действащите към този момент Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-067/12.12.2005 г. и не е подала в срока по чл.14 заявление за промяна или закриване на партидата си по образец, ведно с приложени документи за собственост на имота. Това си задължение тя не е изпълнила в последствие и до настоящия момент, поради което всички фактури за процесния период от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. за абонатен №*** са издадени на нейно име, а не на името на ответника. Едва с писмо №Г-8983 от 16.06.2016г. ищцовото дружество е уведомило ответника, че след придобиването на собствеността върху апартамент №**, находящ се в гр.С., ж.к.“*** не е предприел действия за промяна на партида, на основание чл.61 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на клиенти в гр.С., като от м.май 2016г. името му е вписано като титуляр на партида с абонатен №*** за заплащане на топлинна енергия. Това писмо обаче, не е било получено от Ф.В., видно от представеното копие от обратна разписка /л.147 от делото/. Поради това и до настоящия момент ответникът не е попълвал и подавал в ищцовото дружество  заявление –декларация за промяна на партида.

Съгласно разпоредбата на чл.59 ал.2 от действащите към момента на закупуване на процесния апартамент Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови нужди, одобрени с решение на ДКЕВР № ОУ-067/12.12.2005 г., респ. чл.61 ал.3 от ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на потребители в гр.С. от 2008г., и на чл.61 ал.2 ОУ за продажба на топлинна енергия за битови нужди от „Т.С.“ЕАД на потребители в гр.С., одобрени с Решение №ОУ-02/03.02.2014г. на ДКЕВР, действащи през процесния период, ако предишният собственик или ползвател не закрие партидата си, продавачът /Т.С.“ЕАД/ събира дължимите суми от него до откриване на партидата на новия собственик.

Поради това и доколкото по делото безспорно се установи, че след продажбата на процесния имот нито стария, нито новия собственик са уведомили „Т.С.“ЕАД за промяната на собствеността и съответно не са поискали промяна или закриване на партида, ищцовото дружество е следвало да събере дължимите суми за периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. за абонатен №*** от В.Х.С., а не от новия собственик Ф.В., който е бил вписан като титуляр на партида с абонатен №*** за заплащане на топлинна енергия едва от м.май 2016г. В тази връзка следва да се има предвид и обстоятелството, че във всички издадени от „Т.С.“ЕАД фактури за задълженията възникнали през процесния период като длъжник фигурира именно стария собственик на жилището В.Х.С., поради което тя, а не ответника, който не е посочен като задължено лице в тях, носи отговорност за плащането им.

През така претендирания период от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. между „Т.С.“ЕАД и В.Х.С. е съществувала договорна облигационна връзка по договор за продажба на топлинна енергия, като основно задължение на продавача е доставка на ТЕ, а на купувача-нейното заплащане. В този смисъл, не съществува правно и логично основание за периода, през който има сключен договор за продажба на ТЕ с едно лице- В.С., ищеца да претендира заплащане на ТЕ за същия период от друго лице- ответника Ф.В.. Промяната на собствеността върху топлоснабдения имот не води автоматично до промяна на клиента /купувача/ по договора за продажба на топлинна енергия, а представлява само основание за изменение на този договор или за сключване на нов договор. Поради това и задълженията към топлофикационното дружество за заплащане на топлинна енергия преди м.май 2016г., когато ответника служебно е бил вписан като титуляр на партида с абонатен №***, включително и за претендирания период от 01.04.2013г. до 30.04.2015г., следва да се поемат от предишния собственик на имота В.С., която не е заявила промяната на собствеността на жилището пред ищеца и съобразно действащите Общи условия е продължила да бъде задължено лице за сумите дължими за доставена топлинна енергия до служебното откриване на партида на новия собственик през м.май 2016г.

С оглед на изложеното съдът счита, че предявения иск от „Т.С.“ЕАД против Ф.В.В. за признаване за установено, че дължи на ищеца сумата от  244,23 лева главница, от която 209,67 лева - неплатено задължение за доставена топлинна енергия през периода от 01.04.2013г. до 30.04.2015г. по партида с абонатен №*** и 34,56 лева- дялово разпределение, следва да бъде отхвърлен като неоснователен и недоказан.

Доколкото претенцията за признаване за установено по отношение на ответника, че дължи на ищеца задължение за плащане на главница в размер общо на 244,23 лева се явява неоснователна и недоказана, като такъв следва да бъде отхвърлен и иска за плащане на обезщетение за забава върху тази сума за периода от 31.05.2013г. до 11.05.2016г. в размер на общо 34,20 лева.    

Предвид изложеното, съдът намира, че предявения от ищеца иск с правно основание чл.422 от ГПК, с който се иска съдът да признае за установено, че Ф.В.В. ***ЕАД сумата от 209,67 лв. - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2015 г., и 34,56 лева-главница за дялово разпределение, сумата от 34,20 лева- сборна законна лихва за периода от 31.05.2013г. до 11.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 лева- деловодни разноски,  за които е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2016г., издадена по ч.гр.д.№914/2016г. по описа на РС-Димитровград, следва да бъде отхвърлен, като неоснователен и недоказан.

При този изход на делото, на основание чл.78 ал.3 от ГПК, на ответника следва да се присъдят направените деловодни разноски за възнаграждение на един адвокат в размер на 600 лева по настоящото производство и в размер на 300 лева-възнаграждение за адвокат, платено по заповедното производство.

Водим от горното, съдът

Р   Е   Ш   И :

 

ОТХВЪРЛЯ предявения от „Т.-С.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***, представлявано от Г.Б.- изпълнителен директор, ПРОТИВ Ф.В.В., с ЕГН **********,***, иск с правно основание чл. 422 от ГПК за признаване за установено по отношение на Ф.В.В., с ЕГН **********, че  дължи на „Т.-С.“ЕАД, с ЕИК ***, сумата от 209,67 лв. /двеста и девет лева и шестдесет и седем стотинки/ - главница, представляваща стойност на незаплатената топлинна енергия /ТЕ/ за периода 01.04.2013 г. - 30.04.2015 г. за имот находящ се в гр.С., ж.к.“***, ап.**, аб.№***, и 34,56 лева /тридесет и четири лева и петдесет и шест стотинки/-главница за дялово разпределение, сумата от 34,20 лева /тридесет и четири лева и двадесет стотинки/- сборна законна лихва за периода от 31.05.2013г. до 11.05.2016г., ведно със законната лихва върху главницата, считано от 18.05.2016г. до окончателното изплащане на задължението, както и сумата от 325 /триста двадесет и пет/ лева- деловодни разноски,  за които суми е била издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК от 20.07.2016г., издадена по ч.гр.д.№914/2016г. по описа на РС-Димитровград, като НЕОСНОВАТЕЛЕН и НЕДОКАЗАН.

 

ОСЪЖДА „Т.-С.“ЕАД, с ЕИК ***, със седалище и адрес на управление в гр.С., ул.“***, представлявано от Г.Б.- изпълнителен директор, ДА ЗАПЛАТИ на Ф.В.В., с ЕГН **********,***, направените по настоящото дело разноски в размер на 600 /шестстотин/ лева за адвокатско възнаграждение, както и разноските по ч.гр.д.№914/2016г. по описа на РС-Димитровград в размер на 300 /триста/ лева за адвокатско възнаграждение.

 

            Решението може да бъде обжалвано с въззивна жалба пред ОС- Хасково в двуседмичен срок от връчването му на страните.           

           

                                                                                                                      СЪДИЯ: