Р Е Ш Е Н И Е
№ 321
гр.Плевен, 15.06.2020 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административен съд-гр.Плевен, пети състав, в публично
съдебно заседание на единадесети юни две
хиляди и двадесета година в състав:
Председател: Катя Арабаджиева
при
секретаря Цветанка Дачева, като разгледа докладваното от съдия Арабаджиева административно
дело №363 по описа на Административен съд-Плевен за 2020 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството
е по реда на чл. 145 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК) във
връзка с чл.172, ал. 5 от Закон за движение по пътищата (ЗДП).
Образувано е по жалба от П.И.В. ***, ЕГН **********,
против Заповед за прилагане на
принудителна административна мярка №20-0374-000051/6.04.2020 год. на Началник
РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя е приложена принудителна
административна мярка по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДП – временно спиране от
движение на МПС до отстраняване на неизправността.
С жалбата се навеждат доводи за незаконосъобразност на
оспорената заповед. В. счита, че в диспозитивната част на заповедта не е
индивидуализирано МПС, за което се отнася-марка, модел, рег.№ на МПС и № на
шаси. На второ място сочи, че самата мярка се изразява в спиране от движение на
МПС до отстраняване на неизправността, като в заповедта не е посочена каквато и
да било техническа неизправност на МПС, нито пък такава по смисъла на чл.10 от
ППЗДП е посочена в съставения АУАН. На следващо място, в мотивната част на
заповедта са описани няколко нарушения,
като прилагайки ПАМ, административният орган не е конкретизирал и
детайлизирал по отношение на кое от
всички констатирани нарушения прилага ПАМ. А последното е необходимо, защото в
чл.171, т.2 от ЗДП са разграничени осем хипотези, при които се прилага мярката
„временно спиране от движение”. По този
начин административният орган не е изпълнил изискванията на чл.59, ал.2, т.4 от АПК-липса на мотиви. По този начин жалбоподателят твърди, че е лишен от
възможността да узнае за какво нарушение спрямо него се прилага ПАМ, и лишава
съда от възможността да осъществи контрол за законосъобразност. Сочи, че като
не е описано каква неизправност е станала основание за прилагане на ПАМ, не
става ясно постигат ли се целите по чл.171 от ЗДП и по този начин мярката се
превръща в административен произвол и репресия спрямо жалбоподателя.
Непосочването на техническата неизправност на МПС в заповедта води и до
неизпълнимост на мярката, тъй като ПАМ е приложена „до отстраняване на
неизправността”. Сочи още, че е констатирано нарушение, че МПС не е
преминало годишен технически преглед, но
ЗДП и Наредба №Н-32/16.12.2011 год. предвиждат, че МПС подлежат на периодичен,
а не на годишен технически преглед, както е записано в ПАМ. Освен това не е
записано в какъв срок е следвало МПС да
премине ГТП и до коя крайна дата е следвало да бъде представено. В заключение
моли съда да отмени оспорената заповед, претендира присъждане на направените по
делото разноски.
В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от
адв.А. с надлежно пълномощно на л.35 от делото, който излага подробни
съображения за незаконосъобразност на оспорената заповед, по същество моли за
нейната отмяна, претендира присъждане на направените по делото разноски.
Ответникът- Началник РУ-Червен бряг при ОД на
МВР-Плевен, в съдебно заседание не се явява и не се представлява и не взема
становище по жалбата.
Административният
съд, пети състав, като обсъди доказателствата по делото и доводите и
възраженията на страните, и като извърши
цялостна проверка на оспорената заповед във връзка с правомощията си по чл.168
от АПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:
Оспорената заповед е връчена на адресата си на 9.04.2020
год., а жалбата против нея е подадена на 13.04.2020 год. и е заведена с вх.№
при органа 374000-1946. Следователно, тя е допустима като подадена в срок и от надлежна
страна-адресат на оспорената заповед, имаща право и интерес от оспорване.
Разгледана по същество, жалбата е основателна.
С АУАН серия АА бл.№599682/6.04.2020 год., съставен от
младши автоконтрольор при РУ-Червен бряг, е ангажирана отговорността на П.И.В.
затова, че на 4.04.2020 год. около 01:30 часа в с.Радомирци, кръстовището,
образувано от ул.”Г.Димитров” и ул „Евтим И.”, управлява лек автомобил „*****”
с рег.№*****, негова собственост с несъобразена скорост с атмосферните условия
и условията на пътя, като се блъска в неподвижно препятствие (стълб) и реализира
ПТП. Не уведомява органите на МВР за ПТП и не остава на мястото. Автомобилът не е преминал годишен технически
преглед към дата 4.04.2020 год. Водачът не носи контролен талон към СУМПС.
Деянията са квалифицирани като нарушения на разпоредбите на чл.20, ал.2,
чл.123, ал.1, т.2, б.а и б.б, чл.147, ал.1 и чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. Жалбоподателят
е отразил възражение в съставения АУАН – „Не се признавам за виновен”. АУАН е
предявен и връчен на В. на 6.04.2020 год., за което той е положил саморъчно
подпис върху него.
Въз основа на АУАН е издадено Наказателно
постановление №20-0374-000361/28.04.2020 год. на Началник РУ-Червен бряг, с
което на В., за констатираните с АУАН нарушения са наложени наказания, както следва: на основание чл.179,
ал.2, предл.1 от ЗДП-глоба в размер на 200 лева; на основание чл.175, ал.1, т.5
от ЗДП-глоба в размер на 200 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок
от шест месеца; на основание чл.181, т.1 от ЗДП-глоба в размер на 50 лева и на
основание чл.183, ал.1, т.1, предл.2 от ЗДП-глоба в размер на 10 лева.
Издадена е и оспорената в настоящото производство Заповед за прилагане на принудителна административна
мярка №20-0374-000051/6.04.2020 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на
МВР-Плевен, с която спрямо жалбоподателя
е приложена принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДП –
временно спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността. ПАМ е
приложена затова, че на 4.04.2020 год. около 01:30 часа в с.Радомирци,
кръстовището, образувано от ул.”Г.Димитров” и ул „Евтим И.”, жалбоподателят е
установен да управлява лек автомобил „*****” с рег.№*****, негова собственост с
несъобразена скорост с атмосферните условия и условията на пътя, като се блъска
в неподвижно препятствие (стълб) и реализира ПТП. Не уведомява органите на МВР за ПТП
и не остава на мястото. Автомобилът не е
преминал годишен технически преглед към дата 4.04.2020 год. Водачът не носи
контролен талон към СУМПС. Деянията са квалифицирани като нарушения на
разпоредбите на чл.20, ал.2, чл.123, ал.1, т.2, б.а и б.б, чл.147, ал.1 и
чл.100, ал.1, т.1 от ЗДП. В заповедта се съдържа и позоваване на съставения
АУАН серия АА бл.№599682/6.04.2020 год. Заповедта е връчена на В. на 9.04.2020 год.
При проверка за законосъобразност на обжалвания
административен акт съгласно изискванията на чл.146 от АПК, настоящият състав
на административния съд намира, че обжалваната заповед е издадена от
компетентен орган съобразно с изискванията на чл.172, ал.1 от ЗДвП. В случая
това е Началникът на РУ-Червен бряг при ОД на МВР- Плевен, на когото са
делегирани правомощия, в т.ч. да прилага ПАМ по чл.171, т.2, б.”а” от ЗДвП, със Заповед № 316з-27/3.01.2018 год. на Директора на ОД на МВР-Плевен, приложена на
л.20-21 от делото.
Оспорената заповед е издадена в предвидената от закона писмена форма и формално
съдържа всички реквизити, визирани в чл. 59 от Административно процесуалния
кодекс, като настоящият състав на съда намира, че не са изложени конкретни фактически основания за издаването й. В същата
освен позоваване на съставения акт за нарушение, се съдържа подробно описание
на всички констатирани на 6.04.2020 год. нарушения от контролните органи, които
са четири на брой. Но в оспорената заповед не се съдържат мотиви кое или кои от
констатираните общо четири броя нарушения, са послужили като фактическо
основание за прилагане на ПАМ. Четирите описани нарушения се изразяват в това,
че В. управлява МПС с несъобразена скорост с атмосферните условия и условията
на пътя, като се блъска в неподвижно препятствие (стълб) и реализира
ПТП; не уведомява органите на МВР за ПТП и не остава на мястото; автомобилът не
е преминал годишен технически преглед към дата 4.04.2020 год.; водачът не носи
контролен талон към СУМПС. Същевременно приложената ПАМ по чл.171, т.2, б.”а”
от ЗДП се изразява във временно спиране от движение на МПС до отстраняване на
неизправността. Нито в съставения АУАН, обаче, който е вписан като основание за
прилагане на ПАМ, нито в самата оспорена заповед, е посочена конкретна
техническа неизправност на МПС, която да може да бъде годно основание за прилагане
на ПАМ като процесната. Тази липса на конкретизация води до неяснота на какво
основание е приложена ПАМ и препятства адресата на заповедта да представя
доказателства за оборване на установените констатации и да реализира в пълен
обем и пълноценно защитата си, тя препятства и съда да осъществи контрол за
наличието или липсата на конкретното материалноправно основание за прилагане на
процесната мярка. В този смисъл оспорената заповед е лишена от конкретни
мотиви, което съставлява съществено нарушение и отменително основание по
смисъла на чл.146, т.2 от АПК.
В този смисъл не е налице и конкретно материалноправно
основание за прилагане на мярката, защото органът, издал заповедта не е
обосновал фактически такова. Ето защо заповедта се явява издадена при допуснато нарушение на
материалния закон.
Запознавайки се с констатациите в съставения АУАН,
административният орган е приел, че са налице предпоставките за налагане на ПАМ
по чл. 171, т.
2, б. "а" от ЗДвП – временно спиране от движение на
моторно превозно средство до отстраняване на неизправността, за това, че В. е управлявал МПС с несъобразена скорост с
атмосферните условия и условията на пътя, като се блъска в неподвижно препятствие
(стълб) и реализира
ПТП; не уведомява органите на МВР за ПТП и не остава на мястото; автомобилът не
е преминал годишен технически преглед към дата 4.04.2020 год.; водачът не носи
контролен талон към СУМПС.
Според правната уредба, дадена с нормата на чл. 22 от
Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН), за
предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за
предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях могат да се
прилагат принудителни административни мерки (ПАМ).
Според чл. 171 от ЗДвП, ПАМ се прилагат за осигуряване на безопасността на движението
по пътищата и за преустановяване на административните нарушения. Предпоставка
за издаването на заповед с правно основание по различните състави на чл. 171 от ЗДвП е извършено от водача на МПС административно нарушение,
предвидено в хипотезата на нормата, което се установява със съставянето на АУАН
по реда на ЗАНН.
Съгласно нормата на чл. 171, т.
2, б. "а" от ЗДвП , принудителната административна
мярка – временно спиране от движение на пътно превозно средство до отстраняване
на неизправността, се прилага, когато пътното превозно средство е технически
неизправно, включително и когато съдържанието на вредни вещества в изгорелите
газове или шумът са над установените норми или конструкцията му е изменена без
съответното разрешение.
В конкретния случай, от фактическото описание на
административните нарушения, констатирани със съставения акт и възпроизведени и
в съдържанието на оспорената заповед, не става ясно каква техническа
неизправност на управляваното МПС е констатирана от контролните органи. Не е
описана каквато и да било техническа неизправност, нито е направено заключение,
че съдържанието на вредни вещества в изгорелите газове или шумът са над
установените норми или че конструкцията
на МПС е изменена без съответното
разрешение. Разпореденото с обжалваната заповед спиране от движение на МПС
следва да може да бъде установено еднозначно, безпротиворечиво и не по
тълкувателен път, а ясно и конкретно, от
описанието на констатираните факти в обстоятелствената част на заповедта, и от
фактическа страна следва да се основава на установена от контролните органи
техническа неизправност. От изложеното в обстоятелствената част на заповедта
става ясно, че техническата неизправност на МПС нито е описана, нито се твърди
да е установена.
Разпоредбата на чл.139,
ал.1, т.1 от ЗДП въвежда императивно правило, че движещите се по пътя пътни
превозни средства трябва да бъдат технически изправни. А с разпоредбата на чл. 10, ал.1,
т.1 – т.12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), са определени нормативно повредите или неизправностите,
при наличието на които МПС се счита за "технически неизправно". Нито в
съставения АУАН, нито в оспорената заповед, е посочена конкретна техническа
неизправност сред изброените в текстовете на чл. 10, ал.1,
т.1 – т.12 от Правилника за прилагане на Закона за движението по пътищата
(ППЗДвП), нито от материалите по делото се установява такава да е
била налице по отношение на управляваното от В. МПС. В този смисъл съдът
приема, че управляваното от него МПС не е имало техническа неизправност по
смисъла на чл. 10 от
ППЗДвП, като материалноправна предпоставка за налагане на
принудителна административна мярка по чл. 171, т.2,
б. "а" от ЗДвП. Следва извод, че В. е съобразил и
императивното правило на чл. 139, ал.
1, т. 1 от ЗДвП - да управлява техническо изправно ППС.
В тежест на административния орган е да установи и
докаже наличието на законово регламентираната материалноправна предпоставка
по чл. 171, т.2,
б. "а" от ЗДвП, с която правната норма свързва издаването
на заповед за прилагане на принудителна административна мярка – "временно
спиране от движение на моторно превозно средство". Въпреки дадените
изрични указания от съда с определението по разпределението на доказателствената
тежест , ответникът по жалбата не ангажира доказателства за съществуването на
фактическите основания и за изпълнението на законовите изисквания при
издаването на оспорения административен акт и наложената с него ПАМ. В писмо
вх.№2388/26.05.2020 год. ответникът е посочил, че автомобилът, с който е
настъпило ПТП, е спрян от движение поради техническа неизправност, настъпила
вследствие на събитието-нанесени щети по предната му част, които не позволяват
придвижването му на собствен ход. Представен е ведно с писмото констативен
протокол за ПТП №374р-4715/22.04.2020 год. на л.27 от делото, но дори и в този
съставен КП не е описана конкретна техническа неизправност, не е посочена
никаква щета по МПС. Наличието на техническа неизправност на управляваното от В.
МПС, не се подкрепя нито от доказателствата, съдържащи се в административната
преписка по издаване на обжалваната заповед, нито такива са представени в
съдебната фаза на процеса. По изложените съображения съдът приема, че
оспореният административен акт е необоснован, а административният орган е
формирал неправилен извод, че е налице материалноправното основание по чл. 171, т.2,
б. "а" от ЗДвП за налагане на ограничителната мярка.
Ако се приеме хипотетично, че органът е възприел като
основание за прилагане на мярката вмененото на В. нарушение на нормата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП, съгласно която регистрираните моторни
превозни средства и теглените от тях ремаркета, с изключение на пътните
превозни средства на поделенията на въоръжените сили, мотопедите и пътните
превозни средства с животинска тяга, подлежат на задължителен
периодичен преглед за проверка на техническата им
изправност, т.е разпоредбата на чл. 147, ал.1 от ЗДвП предвижда задължителна проверка
за техническата изправност на МПС, какъвто преглед е констатирано с
АУАН, че не е минало МПС, следва да се има предвид следното: непредставянето на едно МПС на периодичен технически
преглед не е равнозначно на констатирана, установена техническа неизправност на
същото. Едно МПС може да е технически изправно и напълно безопасно, и без да е
преминало периодичен технически преглед, като в този случай неизпълнението на
задължението на собственика на МПС за представяне на това МПС на ПТП би довело
до ангажиране на административнонаказателната му отговорност. Целта на
представянето периодично на МПС на технически преглед е именно да се установи
техническата изправност на съответното МПС, което се движи по пътищата,
отворени за обществено ползване, тъй като в случай на неизправност би могло да
причини имуществени вреди, замърсяване на околната среда, респ. да застраши живота и здравето на
другите участници в движението. Но непредставянето на МПС на периодичен преглед
не налага извод, че същото това МПС има някаква конкретна техническа
неизправност сред изброените в ППЗДП, поради което и не може да се приравни на наличие на
„техническа неизправност” по смисъла на чл.171, т.2, б.”а” от ЗДП. Аргумент в
тази посока е и разпоредбата на чл. 38, ал.1 от Наредба № Н-32 от 16.12.2011 г. за
периодичните прегледи за проверка на техническата изправност на пътните
превозни средства, съгласно която, когато пътното превозно средство
е технически изправно и не са установени неизправности и/или
несъответствия, както и при установяване на незначителни неизправности по чл. 37, ал. 2,
председателят на комисията, извършила периодичния преглед на
ППС, издава удостоверение за техническа изправност част I, буква А и
част II (приложение № 7) и знак
за периодичен преглед за проверка на техническата изправност на
ППС. Други хипотези на "техническа неизправност", на която от
фактическа страна се основава разпореденото с обжалваната заповед временно
спиране от движение на МПС, не са сочени и не са доказани с писмени
доказателства от административния орган. Описаните в заповедта нарушения, че В.
управлява МПС с несъобразена скорост с атмосферните условия и условията на
пътя, като се блъска в неподвижно препятствие (стълб) и реализира ПТП; не
уведомява органите на МВР за ПТП и не остава на мястото; не носи контролен
талон към СУМПС, не само че не попадат в обхвата на чл. 10, ал.1,
т.1 – т.12 от ППЗДвП, но не съставляват изобщо неизправности, а
изпълват хипотезите на други правни норми, съдържащи състави на административни
нарушения. За тези административни нарушения законодателят не е предвидил
налагане на ПАМ по чл. 171, т.2, б. "а" от ЗДвП - временно спиране
от движение на пътно превозно средство. Липсва правопораждащият фактически
състав, а липсва и основание за прилагане на правомощието на административния
орган за временно спиране от движение на описаното МПС.
Изложените съображения налагат извод,
че фактическите обстоятелства в оспорената заповед не съставляват фактическо
основание по чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП – управляваното
от жалбоподателя моторно превозно средство да е технически неизправно, с което
да се създава непосредствена опасност за движението. Следователно ПАМ, наложена
с оспорената заповед, е издадена при
липса на материалноправните предпоставки. В този смисъл оспореният
административен акт е постановен при
неправилно приложение на материалния закон, което е отменително основание по
смисъла на чл. 146, т. 4 от АПК.
Принудителните административни мерки
трябва да бъдат прилагани само в изрично и точно изброените в ЗДвП случаи, а
компетентният орган не може да ги налага произволно. Те трябва да са точно
посочени в правната норма и да се прилагат по реда и начина, предвидени от
съответната норма. Издаването им трябва да е в съответствие с целта на закона,
по който са предвидени (по арг. от чл. 22 и чл. 23 от ЗАНН). Материалноправните норми, които уреждат
такива мерки, подлежат на стриктно и ограничително тълкуване, доколкото
визираните в хипотезата им предпоставки са с изключителен характер и
прилагането им засяга директно и безусловно правната сфера на адресата. В този
смисъл е недопустимо прилагането на ПАМ на основание, което не е изрично
уредено в закона, респ. при липса на предвидените в тях нормативно установени условия.
В случая с прилагането на
принудителната административна мярка по чл. 171, т.
2, б. "а" от ЗДвП не само не би се постигнало нито
една от целите на административната принуда, тъй като не се установи временно
спряното МПС да е с техническа неизправност, която да създава непосредствена
опасност за движението, но и неправомерно ограничава правата на жалбоподателя,
тъй като го лишава от възможността да управлява МПС в срок от време, който е
неопределен и при липса на възможност за настъпване на описаното в оспорената
заповед прекратително условие- до отстраняване на неизправността, тъй като такава
не е констатирана и съответно не може да бъде отстранена. Несъответствието с целта на закона също е
отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 5
от АПК.
По изложените съображения жалбата е
основателна, а заповедта за прилагане на принудителна административна мярка , с
която на основание чл. 171, т. 2, б. "а" от ЗДвП е наложено
временно спиране от движение на моторно превозно средство до отстраняване на
неизправността, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.
При този изход на делото и с оглед
своевременно направеното искане от пълномощника на жалбоподателя, на последния
следва да се присъдят направените по делото разноски общо в размер на 310 лева,
от които 10 лева, заплатени за държавна такса за образуване на делото-пл.нар.
на л.15 от делото и 300 лева договорено и платено в брой възнаграждение за един
адвокат, представлявал жалбоподателя в настоящото производство, видно от
договора за правна защита и съдействие на л.35 от делото.
Воден от горното съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ, по жалба от П.И.В. ***, ЕГН **********, Заповед
за прилагане на принудителна административна мярка
№20-0374-000051/6.04.2020 год. на Началник РУ-Червен бряг при ОД на МВР-Плевен,
с която спрямо жалбоподателя е приложена
принудителна административна мярка по чл.171, т.2, б.“А“ от ЗДП – временно
спиране от движение на МПС до отстраняване на неизправността.
ОСЪЖДА ОД НА МВР-Плевен да заплати на П.И.В. ***, ЕГН ********** направените по
делото разноски общо в размер на 310 /триста и десет/ лева.
Решението не подлежи на обжалване, на основание чл.172, ал.5 от ЗДП.
Преписи от решението да се изпратят на страните.
СЪДИЯ:/п/