№ 43
гр. Карнобат, 09.06.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – КАРНОБАТ, III СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесети април през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Димитър Т. Маринов
при участието на секретаря Дарина Б. Енева
като разгледа докладваното от Димитър Т. Маринов Административно
наказателно дело № 20222130200015 по описа за 2022 година
Производството по настоящото дело е по реда на чл. 59д и сл. от ЗАНН ,
като е образувано по повод подадената жалба от Н. Б. Г. от гр. Бургас чрез
неговия пълномощник адв. Б.К. против наказателно постановление № 7573
от 12.01.2022 година на Началника на отдел Контрол по републиканската
пътна мрежа , Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при
Агенция Пътна инфраструктура гр. София с което на горепосочения
жалбоподател за извършено от него административно нарушение по чл. 26
ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от
Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или
тежки пътни превозни средства на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 26 ал.2
от Закона за пътищата му е наложено административно наказание – глоба в
размер на 3500 лв. .
Жалбоподателят посочен по- горе е останал недоволен от така
наложеното му административно наказание посочено по- горе , като същият
в жалбата си оспорва , че е извършил съответното административно
нарушение за което му е наложено и съответното горепосочено
административно наказание с горепосоченото наказателно постановление ,
като твърди , че същото наказателно постановление се явява напълно
незаконосъобразно като издадено в противоречие на материалния закон-
Закона за пътищата и Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на
1
извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и процесуалния закон
– ЗАНН , като сочи многобройни според него основание водещи до
твърдяната от него незаконосъобразност и моли съда да го отмени
изцяло.Същият в условията на алтернативност моли съда ако приеме , че е
извършил процесното адм. нарушение да намали наложеното му адм.
наказание глоба до установения й минимален размер.
В съдебно заседание жалбоподателят посочен по- горе редовно
призован не се явява лично, като за него се явява неговия процесуален
представител , като същият по този начин поддържа така подадената жалба и
не взема друго респ. допълнително становище по жалбата .
За административнонаказващия орган редовно призован, се явява
неговия процесуален представител в съдебно заседание, като същият в
съдебно заседание изразява становище по така подадената срещу издаденото
от него наказателно постановление жалба, като счита същата за
неоснователна , а издаденото от него наказателно постановление за напълно
законосъобразно и затова моли съдът да отхвърли жалбата като напълно
неоснователна изцяло респ. да потвърди процесното наказателно
постановление.
След поотделната и съвкупна преценка на събраните по време на
съдебното следствие доказателства, съдът приема за установено от
фактическа и правна страна следното:
Обжалваното от жалбоподателя Н. Б. Г. наказателно постановление №
7573 от 12.01.2022 година на Началника на отдел Контрол по РПМ към
Дирекция Анализ на риска и оперативен контрол при Агенция Пътна
инфраструктура е издадено срещу същия жалбоподател въз основа на акт за
установяване на адм. нарушение № 0008438 от 21.12.2021 г., което
констатира за извършено от него административно нарушение на дата
21.12.2021 година което се изразява в следното , че на горепосочената дата
21.12.2021 г. в 13,20 часа на път I- 6 , км.445 на 200 м. преди началото на
гр. Карнобат в посока на движение гр. Сливен – гр. Карнобат , същият
жалбоподател е управлявал и е осъществявал движение на МПС с четири
оси с две управляеми оси марка МАН модел ТГС с рег. № ***, като при
проверката е измерено натоварване на ос на двойната задвижващата ос на
МПС от 33, 680 при максимално допустимо натоварване на оста от 19 т.
2
съгласно чл. 7 ал.1 т.5 б. В от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за
движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни средства и при
измерено разстояние между осите от 1, 42 м. , като по този начин
жалбоподателят към момента на проверката е осъществявал движение на
извънгабаритно пътно превозно средство по смисъла на параграф 1 т.1 от ДР
на горепосочената Наредба , което е респективно и тежко по смисъла на чл. 3
т.2 от същата Наредба по републиканската пътна мрежа без разрешение /
без да му е било издадено съответното разрешително след заплащането на
съответните пътни такси или съответен документ - квитанция за платени
пътни такси / от администрацията управляваща пътя – АПИ за дейност от
специално ползване на пътищата , с които негови горепосочени действия е
била нарушена от негова страна разпоредбата на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от
Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1. от Наредба № 11 от 3.07.2001
г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и / или тежки пътни превозни
средства и за което извършено от него адм. нарушение на основание чл. 53
ал.1 във вр. с чл. 26 ал.2 от Закона за пътищата му е наложено
административно наказание – глоба в размер на 3500 лв. .
В случая наложената от наказващия орган санкция на жалбоподателя се
основава на нормата на чл.53, ал.1 от ЗП, съгласно която се наказват с глоба
от 1000 до 5000 лв., ако деянието не представлява престъпление, физическите
лица, нарушили разпоредбите на чл.25, чл.26, ал.1, т.1, букви „в“ и „г“, т.2,
ал.2 и ал.5 и чл.41 или които извършат или наредят да бъдат извършени
дейности, изброени в т.1 до т.6. От тази нормативна регламентация следва
извод, че субект на нарушението по чл.53, ал.1 от ЗП може да бъде всяко
физическо лице, което наруши законово установената в чл.26, ал.2, т.1, б.„а“
от ЗП забрана за движение, в обхвата на пътя, на извънгабаритни и тежки
пътни превозни средства, без разрешение. В случая като субект на
административнонаказателна отговорност по тази разпоредба е посочен
жалбоподателя , като водач на ППС, включително по аргумент от
разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.Съдът
намира , че същият носи такава отговорност в случая адм. наказателна като
физическо лице- водач на горепосоченото ППС и съгласно изричната
разпоредба на чл. 53 ал.1 от Закона за пътищата.
В съставения АУАН и издаденото въз основа на него НП е посочено, че
с това е извършено нарушение на разпоредбите на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП,
3
във връзка с чл.37, ал.1, т.1 на Наредба №11/03.07.2001 г. на МРРБ.
Разпоредбата на чл.37, ал.1, т.1 от Наредбата има следното съдържание: Във
вътрешността на страната съответните служби за контрол при МВР и
Агенция „Пътна инфраструктура“ спират и проверяват спрелите и навлезли в
обхвата на пътя и ограничителната линия извънгабаритни и/или тежки пътни
превозни средства …, както и съставят акт на водача, на съпровождащото
лице и на другите длъжностни лица, когато при проверката се установи, че:
движението се извършва без разрешително или документ за платена такса в
случаите по чл.14, ал.3. В чл.14, ал.1 от Наредбата е предвидено, че
разрешителното за движение на извънгабаритните ППС … при условията на
чл.8, ал.2, 3 и 4 се издава по образец (приложение №3).Според чл.14, ал.3 от
Наредбата, извънгабаритните и/или тежките ППС, на които се разрешава да
се движат след заплащане само на дължимата такса, са тези, които имат обща
маса до 45 тона или натоварване на ос, което не превишава с повече от 30 %
допустимите максимални натоварвания на ос по раздел II, както и тези с
габаритни размери: широчина – до 3,30 м, височина – до 4,30 м, и дължина –
до 22 м..Цитираната нормативна уредба води на извода, че има два режима,
при които се преодолява забраната за движение на извънгабаритни ППС по
пътищата – или след издаване на разрешително по образец, което се издава от
администрацията, управляваща пътя, или само след заплащане на дължима
такса, когато извънгабаритните и/или тежките ППС отговарят на условията
по чл.14, ал.3 от Наредбата.
В конкретния случай е измерената сума от натоварванията на ос на
двойната задвижваща ос на МПС от 33, 680 т. при максимално допустимо
такова натоварване на оста от 19 т. съгласно чл. 7 ал.1 т.5 б. В от Наредбата
при разстояние между осите от 1,42 м.. Съгласно измереното натоварване на
горепосочената ос на МПС безспорно управляваното от жалбоподателя
МПС се явява тежко съгласно разпоредбата на чл.3, т.2 от Наредбата. Същото
не попада в обхвата на чл.14, ал.3 от Наредбата, тъй като измереното
натоварване на тази измерена ос на двойната задвижваща ос превишава с
повече от 30 % допустимото максимално натоварване на тази ос. Това е така
тъй като максимално допустимото натоварване на тази ос на двойната
задвижваща ос на МПС от 30 на сто от 19 т. е. 5,7 т. над допустимото, а
установеното превишаване в случая е 14, 680 т..Освен това следва да се
4
посочи , че разрешената обща маса на ППС респ. МПС следва да е до 45 тона,
а тази измерена на същото процесно е от 48, 520 т.. По този начин несъмнено
движението на това тежко МПС се разрешава само след изискуемо
издаването на писмено разрешително по образеца, предвиден в чл.14, ал.1 от
Наредбата, при условията на чл.8, ал.2 и ал.4 от същата – от администрацията,
управляваща пътя, съгласувано със съответната служба за контрол при МВР и
след заплатени пътни такси.
Изложените в АУАН и НП факти на измерени натоварвания над
допустимите норми сочат, че за управляваното от жалбоподателя МПС,
разрешение за дейности от специалното ползване на пътищата, издадено от
администрацията, управляваща пътя /АПИ/ е било изискуемо. При това
положение движението на това ППС следва да бъде квалифицирано като
нарушение на чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП. Тази норма въвежда забрана за
движението на извънгабаритни и тежки пътни превозни без разрешение, а
според ал.3 на чл.26 от ЗП, разрешенията по ал.2 се издават от управителния
съвет на агенцията или от упълномощено от управителния съвет длъжностно
лице от агенцията – за републиканските пътища, и от кметовете на
съответните общини – за общинските пътища, в посочени срокове, т.е.
въпреки разликата в използваната терминология, изискуемите по чл.26, ал.2,
т.1, б.„а“ от ЗП разрешения са само формалните писмени разрешителни, на
каквито не могат да бъдат приравнени квитанциите за заплащане на
дължимата такса по смисъла на чл.14, ал.3 от Наредба №11/03.07.2001
г..Затова в случая е налице съответствие между фактическото описание на
административното нарушение и неговата правна квалификация от страна на
адм. наказващия орган според мнението на настоящия съд. В актуалната
съдебна практика (напр.Решение № 233/ 16.02.2021 г. по КАНД № 2483/ 2020
г. на АС – Бургас , Решение № 414 / 18.03.2021 г. по КАНД № 367 / 2021 г. на
АС – Бургас , Решение №40/28.02.2018 г. по КАНД №4/2018 г. на АС – Стара
Загора, Решение №457/18.12.2019 г. по КАНД №453/2019 г. на АС – Стара
Загора, Решение №33/09.01.2020 г. по КАНД №2599/2019 г. на АС – Бургас,
Решение №892/05.12.2019 г. по КАНД №1137/2019 г. на АС – Хасково,
Решение № 98 от 28.02.2020г. по КАНД № 1397/2019г. на АС-Хасково и др.)
се застъпва становището, че в случаите, когато движението на
извънгабаритно и/или тежко ППС се извършва без необходимото
разрешително по чл.8, ал.2 от Наредбата на МРРБ, е налице нарушение на
5
чл.26, ал.2, т.1, б.„а“ от ЗП и се осъществява съставът на чл.53, ал.1, т.2 от ЗП,
а когато движението на ППС се извършва без заплатената такса по чл.14, ал.3
от Наредбата, се осъществява съставът на чл.177, ал.3 от ЗДвП, а не този на
чл.53, ал.1, т.2 от ЗП. Касае се за две различни хипотези, тъй като
разрешението за движение на тежко ППС се издава от органа, посочен в
чл.26, ал.3 от ЗП (управителния съвет на агенцията или от упълномощено от
управителния съвет длъжностно лице от агенцията – за републиканските
пътища и от кметовете на съответните общини – за общинските пътища), а в
хипотезата на чл.14, ал.3 от Наредбата се заплаща такса и не се издава
формален административен акт. По този начин като е постановил този си акт
, съдът намира , че адм. наказващия орган е приложил правилно материалния
закон, поради което не са налице твърдяните в процесната жалба основания
за отмяна на издаденото наказателно постановление . В случая е напълно
допустимо да се съставя АУАН и респ. издава и НП срещу водач на
извънгабаритно МПС както бе посочено по- горе , а и извършеното
измерване на натоварването на процесното МПС и на полуремаркето е
извършено със съответните технически средства ел. везна CAPTELS ORA 10
№ 785 и съответната ролетка 1303 / 18 / 5 М. / , които видно от представените
в съдебно заседание писмени доказателства са сертифицирани, първото дори
от Държавната агенция за метрология и технически надзор за което е
издадено и съответното удостоверение и паспорт от последният от който се
вижда , че на същото устройство- електронна везна са били правени и
съответните проверки, като същата са годни за измерване и са
сертифицирани като такива и в посочения в наказателното постановление
ден.
В съдебно заседание са разпитани като свидетели лицата М.К. и Ю.А. ,
от които свидетели първият е преминал съответно обучение за работа с
процесната мобилна везна , посочена по- горе , които също потвърждават , че
жалбоподателят е извършил вмененото му от адм. наказващия орган адм.
нарушение , които техни показания съдът кредитира като достоверни тъй като
същите се подкрепят изцяло от всички събрани по делото писмени
доказателства и респ. не се опровергават от никакви събрани такива
доказателства по делото. Освен това съдът приема , че издадения АУАН и
издаденото въз основа на него наказателно постановление са издадени при
строго спазване на процесуалния закон- ЗАНН относно тяхното издаване и
6
при точно приложения и на материалния закон – Закона за пътищата и
издадената въз основа на него горепосочена Наредба № 11 от 03.07.2001 г.
за движение на извънгабаритни и / или тежки ППС .
Жалбоподателя в жалбата си алтернативно е изразил желание съдът да
измени обжалваното наказателно постановление в частта на това наложено
му адм. наказание , като го измени до неговия най- минимален размер, ако
съдът приеме , че е извършено съответното адм. нарушение , тъй като адм.
наказващия орган му е наложил прекомерно високо адм. наказание , които не
съответства на извършеното от него адм. нарушение т.е. , че наложеното му
адм. наказание е в нарушение на разпоредбите на чл. 12 и чл. 27 от ЗАНН
съдът намира, че следва да разгледа това обстоятелство тъй като има искане
на жалбоподателя в тази насока . Съдът приема първо , че жалбоподателят е
извършител на това адм. нарушение и след това следва да изследва дали при
налагане на това адм. наказание адм. наказващия орган в случая е спазил
изискванията на тези разпоредби на ЗАНН които изискват налагане на адм.
наказание на даден нарушител да бъде съобразено с тежестта на извършеното
адм. нарушение , подбудите за неговото извършване , другите смекчаващи и
отегчаващи вината обстоятелства , като се вземе впредвид и имотното
състояние на нарушителя , като едновременно с това съответното адм.
наказание се налага с цел с цел да се предупреди и превъзпита нарушителят
към спазване на установения правен ред и да се въздейства възпитателно и
предупредително върху останалите граждани и дали правилно адм.
наказващия орган е приложил закона .
Безспорно е установено , че жалбоподателят е извършил процесното
адм. нарушение , както бе посочено по- горе и този факт се подкрепя от
събраните по делото доказателства , вкл. писмени и гласни , като този извод
на съда не се опровергава от никакви събрани по делото доказателства . По
този начин съдът намира, че жалбоподателят е извършител на процесното
адм. нарушение посочено по- горе , като в случая адм. наказващия орган му е
наложил горепосоченото адм. наказание на жалбоподателя за това извършено
от него адм. нарушение на основание чл. 53 ал.1 т.2 от ЗП в размер към
максималния такъв – глоба в размер на 3500 лв. .Затова и съдът намира, че
следва да обсъди въпроса за намаляването на това адм. наказание наложено
на жалбоподателя на основание поисканото прилагане на наказанието в най-
минимален размер предвидено в горепосочената разпоредба на ЗП. По този
7
начин съдът намира, че с оглед това , че от деянието извършено от
жалбоподателя не са настъпили вредни последици , това , че в хода на
проверката контролните органи не са констатирали други нарушения на
законодателството , факта , че това адм. нарушение от страна на
жалбоподателя има инцидентен характер , понеже последният не е наказван
за други такива , както и че е налице съвсем ниска обществена опасност на
извършеното от жалбоподателя деяние , то следва да бъде изменено
наказателното постановление в горепосочената му обжалвана част , като бъде
намалено наложеното му адм. наказание глоба , както следва : от 3500 лв. на
1000 лв. При този изход на делото следва да бъдат присъдени на адм.
наказващия орган поисканите от него съдебни разноски по делото.
По разноските: В съдебно заседание АНО претендира да му се
присъдят разноски по настоящото дело на основание чл. 63д ал.3 от ЗАНН. С
настоящото си решение съдът приема , че процесното наказателно
постановление се явява напълно законосъобразно и като такова следва да
бъде изменено, само в частта на размера на наложеното адм. наказание . По
този начин на адм. наказващия орган следва да се присъдят претендираните
разноски за възнаграждение за юрисконсулт. При определяне на дължимите
разноски за юрисконсултско възнаграждение , следва да се приложи
разпоредбата на чл. 63д ал.5 от ЗАНН , съгласно която размерът на
присъденото възнаграждение не може да надхвърля максималния размер за
съответния вид дело , определен по реда на разпоредбата на чл. 37 от Закона
за правната помощ, който препраща към Наредбата за заплащането на
правната помощ . Съгласно чл. 27 е от Наредбата за заплащането на правната
помощ възнаграждението за защита в производства по Закона за
административните нарушения и наказания е от 80 до 120 лв. . С оглед
фактическата и правна сложност на делото , съдът стигна до извода , че за
осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на
адм. наказващия орган следва да се присъди и определи възнаграждение в
размер на 28, 57 лв. определено съразмерно с частта на размера на
намаленото адм. наказание глоба .
С оглед на изменението на процесното наказателно постановление и
непоискване от страна на жалбоподателя на направените от него съдебни
разноски по делото въпреки представените по делото писмени доказателства ,
8
че са направени такива , съдът намира , че такива не се дължат на
жалбоподателя .
Мотивиран от гореизложеното Карнобатският районен съд
РЕШИ:
ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 7573 от 12.01.2022 година на
Началника на отдел Контрол по РПМ към Дирекция Анализ на риска и
оперативен контрол при Агенция Пътна инфраструктура издадено против
Н. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. Бургас *** САМО В ЧАСТТА МУ с която
за извършено от него адм. нарушение на дата 21.12.2021 г. на разпоредбата
на чл. 26 ал.2 т. 1 буква а от Закона за пътищата във връзка с чл. 37 ал.1 т.1.
от Наредба № 11 от 3.07.2001 г. на МРРБ за движение на извънгабаритни и /
или тежки пътни превозни средства на основание чл. 53 ал.1 във вр. с чл. 26
ал.2 от Закона за пътищата му е наложено административно наказание –
глоба в размер на 3500 лв. , като НАМАЛЯВА РАЗМЕРА НА СЪЩОТО
АДМ. НАКАЗАНИЕ , а именно : глоба от 3500 лв. на глоба в размер на
1000 лв. .
Осъжда Н. Б. Г. с ЕГН ********** от гр. Бургас *** да заплати на
Агенция Пътна инфраструктура гр. София бул. *** сумата от 28,57 лв.
представляваща направените от него съдебни разноски за юрисконсултско
възнаграждение по настоящото а.н.д. № 15 / 2022 г..
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с касационна жалба пред
Административен съд Бургас в 14 дневен срок, считано от съобщаването му
на страните.
Съдия при Районен съд – Карнобат: _______________________
9