РЕШЕНИЕ
№ 44
гр. Тутракан, 18.03.2025 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – ТУТРАКАН в публично заседание на деветнадесети
февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател:Огнян К. Маладжиков
при участието на секретаря Заниела Л. Василева
като разгледа докладваното от Огнян К. Маладжиков Гражданско дело №
20213430100610 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на Глава XXIX (чл. 346 и сл.) от ГПК – втора
фаза на делбеното производство.
С Решение № 205/10.10.2022 по гр.д.№ 610/2021 на ТнРС, влязло в сила
на 21.06.2024 г., е допусната делбата на ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***,
с площ 2000 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 42, за което са
отредени: парцели I, II и III в квартал 16, заедно с построените в парцел I
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 60 кв.м, ЛЯТНА
КУХНЯ към жилищната сграда със застроена площ 32 кв.м, ГАРАЖ със
застроена площ 24 кв.м и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 20 кв.м,
по плана на селото, одобрен със Заповед № 3676/31.07.1957 г., при граници за
имота: улица, улица, ПИ - 46 и ПИ – 112, при равни квоти между Р. Р. Р. с ЕГН
********** и К. Р. А. с ЕГН **********.
В първото открито заседание по делото след допускането на делбата
всеки от съделителите прави искане да му бъде възложен процесният имот в
негов дял. Предявяват и искания по сметките, ищцата за 8569,96 лева, а
ответникът за 18100 лева.
1
Ищцата Р. Р. твърди, че брат и притежава друг жилищен имот, а тя не.
̀
През 2016 г. е извършила полезни разноски, повишаващи стойността на
съсобствената вещ със сумата от 17139,91 лева, като в нея включва Скрин „Л.“
– 99,00 лева; гардероб „А.“ – 129,00 лева, приста „Р.“ – 280,00 лева, монтаж на
същите за 42 лева, както камина на твърдо гориво – 559,00 лева, общо за 1109
лева. Ремонтът е извършен на първи (приземен) етаж на къщата, където е
живяла майката на ищцата и ответника, направена е кухня и вътрешна
тоалетна. С молба вх.№ 4910/14.10.2024 г. представя „опис“ с
„рекапитулация“ по фактури за движимо и недвижимо имущество и
остойностени ремонтни дейности в количествено-стойностна сметка.
Представя снимки на помещенията, където са извършени подобренията, както
и разходооправдателни документи.
В съдебното заседание и в становище вх.№ 5198/30.10.2024 ответникът
оспорва твърденията на ищцата, че е извършила ремонт през 2016 г. на
приземния етаж от жилищната сграда, тъй като към този момент вече само
той е живял в имота. Оспорва изцяло твърдените от ищцата разноски.
Ответникът К. А. твърди, че от 1994 г. само той със семейство си живее
и поддържа процесния имот, а ищцата е идвала спорадично, но имала
впечатления за извършените ремонти за запазването на къщата от погИ.е и
никога не се е противопоставяла. Преди около 15 години сменил целия
покрив, което включвало сваляне на стари керемиди, дъски, мертеци, пълен
демонтаж, изграждане на изцяло нов покрив – дъски, щипки, греди, мертеци,
изолация, нови цигли „Б.“ – общо 217 кв.м., което му струвало 22000 лева. По
отношение на основната жилищна сграда извършил смяна на дограма,
шпакловане и измазване на всички стени и тавани, полагане на „японска“
мазилка, монтаж на ламперия, което му струвало 3600 лева труд и материали.
По лятната кухня: смяна на дограма, демонтаж на старото подово дървено
дюшеме, поставяне на нови подови плочи, шпакловане и измазване на всички
стени и тавани, полага не на минерална мазилка, което му струвало 10600
лева. Общо 36200 лева. В допълнителна молба с вх.№ 4874/11.10.2024
уточнява, че покривът е правен октомври 2001 г., а след това, поетапно до
2008 г., са извършени останалите описани от него ремонти. В становището с
вх.№ 51989/30.10.2024 към искането по сметки на другата страна, ответникът
представя количествено-стойностна сметка на описаните от него ремонтни
2
дейности.
Ищцовата страна оспорва както в съдебното заседание, така и в
становище вх.№ 5065/22.10.2024 г. твърдените от ответника ремонти и
тяхната стойност. Оспорва ремонтът на покрива, ако изобщо е направен, да е
било след разрешително за строеж, поради което го намира за незаконен
строеж, който подлежи на премахване.
В последното открито съдебно заседание, след изслушване на
комплексната съдебна техническа и оценителна експертиза, съдът допусна по
молба на страните изменение на размера на исковете им по сметки. Искът
на ищцата Р. срещу ответника А. се счита за предявен за 7947,43 лева. Искът
на ответника А. срещу ищцата Р. се счита предявен за 29 916,50 лв.
След преценка на събраните в двете фази на делбеното
производство доказателства съдът намира от фактическа и правна страна
следното.
По начина за извършване на делбата и искането на всеки от
съделителите за възлагане на имота в негов дял
Искането е квалифицирано от съда с доклада по делото по чл. 349, ал. 2
от ГПК, доколкото не е налице хипотезата по ал. 1. Няма основания за
възприемане на друга правна квалификация. Тази норма изисква
кумулативното наличие на следните предпоставки, за да бъде уважена
молбата: 1/ допуснатият до делба имот трябва да е жилище; 2/ да е
неподеляемо; 3/ съсобствеността трябва да е възникнала от наследяване; 4/
при открИ.е на наследството наследникът трябва да е живял в него; и 5/
понастоящем да няма друго жилище.
В случая са налице само първите две условия, тъй като имотът се ползва
за жилище и е неподеляем – тези факти са обявени от съда с доклада по делото
за безспорни, след изслушване на становищата на страните.
Съсобствеността между съделителите на допуснатото до делба дворно
място и жилище в него не е възникнала от наследяване, а от продажба на
притежаваната от майка им 1/2 ид.ч. на ищцата. Независимо че в Нотариалния
акт за прехвърлителната сдЕ., вписан под акт № 75, том IV, дело №
3
663/22.04.2016 в СВ-Тутракан, е записано, че купувачът притежава 1/8 ид.ч. от
недвижимия имот, установи се в първата фаза на делбеното производство, че
към момента на сдЕ.та ищцата Р. не е притежавала наследствен дял от своя
баща Р. А. А., починал на 30.09.1994 г., тъй като се е отказала от наследството
му по реда на чл. 52 от ЗН.
Към момента на открИ.е на наследството на бащата на съделителите
нито ищцата, нито ответникът са живели в процесната къща. За ищцата този
факт се установява по несъмнен начин от показанията на всички свидетели.
Тя живее в Турция от „Голямата екскурзия“ през 80-те години на миналия век
и оттогава посещавала спорадично бащината си къща, за да вижда майка си,
до момента, в който взела последната при себе си в Турция през 2018 г. За
ответника свидетЕ.та Р. А. дава показания в заседанието на 14.04.2022 г., че
брат и живял в друга къща, не бащината, до след смъртта на баща им.
̀
СвидетЕ.та Г. М., която е дъщеря на ответника К. А., дава по-конкретни
показания, които съдът приема за достоверни. Тя казва, че автобусът за
училище спирал пред къщата на баба и (процесната) и затова се преместила
̀
да живее при нея за по-удобно. Това се случило 1994 г., когато бабата
останала сама, а баща и бил в друг имот, който в момента е необитаем.
̀
Въз основа на същите показания съдът приема, че към момента на
открИ.е на наследството на Р. А. (30.09.1994 г.) ответникът е имал друг
жилищен имот, който все още е негова собственост.
По отношение на ищцата Р. Р., представеното доказателство за
собственост на 1/4 ид.ч. от жилище в Турция, опровергава твърдението и, че
̀
няма друго жилище, различно от допуснатото до делба. Съсобствеността на
1/4 ид.ч. не изключва правото и на ползване.
̀
Като не са налице кумулативно всички визирани в чл. 349, ал. 2 от ГПК
предпоставки за който и да е от съделителите, молбите на всеки от тях да бъде
поставен в негов дял делбеният имот се явяват неоснователни.
На основание чл. 348 от ГПК, процесната недвижима вещ следва да
бъде изнесена на публична продан, тъй като е неподеляема и не може да бъде
поставена в един от дяловете.
По исковете за сметки
Съгласно общото правило на чл. 59 ЗЗД всеки, който се е обогатил без
4
основание за сметка на другиго, дължи да му върне онова, с което се е
обогатил, до размера на обедняването. Този принцип стои в основата на
задължението за възстановяване на разходите за подобренията в съсобствен
имот, извършени от единия съсобственик, които са предмет на разглеждане в
делбеното производство при прекратяване на съсобствеността. В зависимост
от това дали обогатилия се съсобственик е дал съгласие за извършените
разноски от другия, или не е дал такова, но и не се е противопоставил, или пък
се е противопоставил, конкретната квалификация може да е по чл. 30, ал. 3 от
Закона за собствеността, по чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите, или по ал. 3 на същия член. Разликата няма значение за
основателността на иска, която и в трите случая зависи от това дали е налице
корелативно обедняване и обогатяване на съделителите, а има значение за
размера до който следва да се уважи иска, тъй като по чл. 30, ал. 3 от ЗС
извършилият подобренията/необходимите ремонти има право на действително
направените разходи, по чл. 61, ал. 2 от ЗЗД – обогатилия се отговаря до
размера на обогатяването му, а по ал. 3 – отговаря до по-малкото между
собственото си обогатяване и обедняването на другия съсобственик.
В случая не се установи съделителите да са давали съгласие един на
друг за извършваните ремонтни дейности от другия, но положително се доказа
от свидетелските показания, че както ищцата, когато си е идвала всяка година,
е виждала извършваните необходими и полезни ремонти от брат и, така и той е
̀
имал преки наблюдения върху предприетия от нея ремонт на приземния етаж,
но никой не се е противопоставил на другия. Ето защо, квалификацията на
исканията им следва да е по правилата за водене на чужда работа без
пълномощие, и по-конкретно по чл. 61, ал. 2 от Закона за задълженията и
договорите.
Най-напред следва да се отговори дали изобщо исковете по сметките са
основателни, което означава да е налице корелативно, ако ще и косвено
обедняване и обогатяване между съделителите по повод на сторените от тях
необходими и полезни разноски.
Съсобствеността между страните по отношение на делбената общност,
както се установи, възниква на 22.04.2016 г., по силата на Нотариалния акт за
покупко-продажба, вписан под акт № 75, том IV, дело № 663/22.04.2016 в СВ-
Тутракан, с която майката на съделителите прехвърля притежаваната от нея
5
1/2 ид.ч. на ищцата. До този момент, че даже много по-рано – до 2008 г.,
съделителят К. А. признава в „Допълнение към искане по сметките“ с вх.№
4874/11.10.2024, че вече е извършил всички дейности, необходими и полезни,
за запазване и подобрение на недвижимата вещ. При това положение
съделитЕ.та Р. Р., като приобретател на 1/2 ид.ч. от недвижимата вещ, не е
пасивно материалноправно легитимирана да отговаря по неговия иск за
присъждане на разходите за имота, които са извършени преди придобИ.ето му.
Отговорност за направените в имота необходими и полезни разноски следва да
носи лицето, което се е обогатило от дейностите по запазването на вещта и
подобренията в нея, а това винаги е собственикът на имота към момента на
извършване на разходите за тях. В случая това е майката на страните Л. А.
Последващият приобретател, дъщеря и, е заплатила цената на купената
̀
идеална част от вещта заедно с подобренията. Следователно Р. Р. не се е
обогатила неоснователно за сметка на извършилия подобренията съделител,
поради което не му дължи разноските по запазване и подобряване на вещта –
така в Решение № 156 от 30.10.2017 г. по гр.д. № 5111/2016 г., I г.о., Решение
№ 260 от 03.11.2014 г. по гр.д.№ 2943/2014 г. на ВКС, ГК, първо г.о. и Решение
№ 283 от 30.06.2010 г. по гр.д.№ 1173/2009 г. на ВКС, ГК, второ г.о,
постановени по реда на чл.290 ГПК. Ето защо, искът по сметките на К. А.
следва да се отхвърли.
За претенцията на Р. Р. съдът взема под внимание показанията на всички
свидетели, които имат поглед върху извършения през 2016 г. ремонт на
приземния етаж, които казват, че ищцата го е финансирала. Някои свидетели,
без да са сигурни, посочват като година 2017 г., но от фактурите и касовите
бележки става ясно, че ремонтът е започнал в началото на април 2016 г.
Наличието на тези разходни документи у ищцата, както и показанията на
сестра и, че тяхната майка няма как с ниската си пенсия да е платила
̀
разноските на брат им по къщата, респективно няма как да е платила и тези на
ищцата, обуславят извода, че ремонтът през 2016 г. е финансиран изцяло от
последната. При това положение решаващо значение за делото е какви са били
отношенията между Р. Р. и майка и по повод на този ремонт: дали тя го е
̀
извършила от свое име и най-вече за своя сметка, или финансира
извършването на подобренията в полза на майка си в изпълнение на някакво
свое имуществено задължение към нея, или е само заради моралния дълг –
така в Решение № 50 от 10.07.2017 г. по гр.д. № 3675/2016 г., II г.о.
6
В заседанието на 14.04.2022 г. ищцата Р. Р. споделя, че брат и обещал да
̀
гледа майка им и докато я гледал тя и свид. Р. А. нямали претенции към него.
Проблемите започнали след като от 2015-2016 г. г-жа Л. А. почнала да не
може сама, не можела да си пере. Настоявала ищцата да и купи пералня. В
̀
първата фаза на производството се изясни и съдът го изложи в решението по
допускане на делбата, че отношенията между децата на г-жа Л. А. не са били
безвъзмездни по въпроса с издръжката и гледането и. Ищцата, сестра и и
̀̀
майка им са се отказали от наследството на техния баща/съпруг с оглед
обещанието на отв. К. А. да гледа майка си. Затова, когато се наложило да и се
̀
купи пералня и да и се поправи разваленият телевизор, ищцата се е обърнала,
̀
по нейни думи, към него, но той отказал. Заради отказът му, тя се наела да
направи основен ремонт на стаите, обитавани от майка и. Направила
̀
вътрешна тоалетна с баня, каквато нямало дотогава, направила кухня, купила
пералня и др. Свидетелите А. А. и Л. Ф. (всеки воден от другата страна) в
заседанието на 14.04.2022 г. казват, че ищцата, като си идвала от Турция,
оставала в имота за около седмица, а свид. Р. А., казва, че сестра и всяка
̀
година си идвала за около 10-15 дни. Касовите бележки и фактурите за
ремонта са от 04.04.2016 г. до 10.04.2016 г., а прехвърлително-придобивната
сдЕ. е на 22.04.2016 г., което се пада на 18-ия ден от започването на ремонта.
Последното доказва, че подобренията в приземието са направени изцяло
преди ищцата да стане собственик. Съдът не взема предвид разходните
документи за шлаух на душ, канапе и портманто от септември и октомври
2016 г., защото те са купени при вече извършен ремонт и представлява
движими вещи. След ремонта г-жа Азис е останала да живее в къщата до 2018
г., когато дъщеря и – свид. Р. А., я взема при себе си в с. Черногор за кратко,
̀
заради възникнали проблеми между възрастната жена и сина и. Най-общо,
̀
твърди се неглижиране на моралните му задължения да се грижи за майка си,
но и не само. По делото е приет предупредителен протокол от полицията на
дата 16.08.2017 г. да не извършва акт на физическо и психическо насилие,
както и опит за такива, спрямо майка си. Съдът отчита, че събитията през
2017-2018 г. не са могли да бъдат предвидени от ищцата, затова направеният
ремонт действително е бил предприет, за да може г-жа Л. А. да живее в по-
добри условия. Същевременно извършената на 22.04.2016 г. прехвърлителна
сдЕ. с притежаваната от нея 1/2 ид.ч. от имота, която сдЕ. всъщност е за
повече, но недействителна за горницата, в т.ч. 1/8 ид.ч. на свидетЕ.та Р. А.,
7
говори за възмездно преуреждане на отношенията между майка и дъщери
по обгрижването на първата, наложило се заради неспазените уговорки по
този въпрос от брат им. Затова престоят на възрастната жена в с. Черногор е
бил съвсем кратък и след него се установява в Турция, където остава и досега,
гледана и издържана от ищцата. За възмездността в отношенията между г-жа
Л. А. и свид. Р. А., от една страна, и ищцата Р. Р., от друга, и че всъщност
сдЕ.та, макар да е сключена като покупко-продажба, има за предмет по-скоро
издръжка и гледане, говори ниската цена от 5200 лева, която е малко над
данъчната оценка за договорените с нея 6/8 ид.ч. (3832,70 лв.). Ето защо,
съдът приема, че извършеният ремонт на приземния етаж от ищцата Р. е бил в
изпълнение на неин ангажимент към г-жа А., в замяна на който последната е
трябвало да се разпореди със своята идеална част в нейна полза, което
означава, че макар разноските по подобрението да са афиширани като
направени от името на ищцата, всъщност са били за сметка на действителния
съсобственик към момента на извършването им – г-жа Л. А. Съдът не
омаловажава моралните задължения на дъщерята към майката, ни най-малко.
Напротив, те сигурно са основният мотив за действията и, но не и единствен.
̀
Ако беше единствен, сдЕ.та на 22.04.2016 г. щеше да е излишна, предвид
направените в първата фаза на делбата изявления, че докато брат и се грижил
̀
за майка им, са нямали претенции към него. На тази основа съдът приема, че
ищцата не е извършила подобренията за своя сметка, а за сметка на
своята майка срещу условието за насрещно придобИ.е на дела и, което в
̀
крайна сметка се е случило, макар и не в уговорения обем. Ето защо, няма
обедняване от страна на ищцата по повод на извършените подобрения в
приземния етаж на къщата, след като тя е получила еквивалентна, съобразно
нейните интереси и преценка, насрещна престация.
С оглед на гореизложеното, искът за плащане на подобренията,
финансирани от името на ищцата Р., без значение от конкретната
квалификация (чл. 30, ал. 3 от ЗС или чл. 61, ал. 2 или 3 от ЗЗД), се явява
неоснователен и следва да се отхвърли.
В обобщение по исковете по сметките: не е налице изискуемото
корелативно, макар и косвено, обогатяване и обедняване между страните по
делото, защото и при двете групи разноски обогатяването и обедняването
настъпва между патримониумите на майката Л. А. и на ответника, а не между
ищцата и ответника. По тази причина исковете им по сметките са
8
неоснователни и следва да се отхвърлят изцяло.
За пълнота на изложеното, следва да се отбележи, че дори да бяха
основателни исковете на съделителите, същите следваше да се уважат по
правилата за водене на чужда работа без натоварване – чл. 61, ал. 2 от ЗЗД, тъй
като не се събраха доказателства за съгласие на всяка от страните с
извършените от другата страна необходими и полезни разноски, но липсва и
противопоставяне от тяхна страна – така в Решение № 339/10.10.2011 г. по
гр.д. № 1072/2010 г., І г.о. При това, съдът намира, че работите са били
предприети уместно. Ето защо, ако исковете за сметки бяха основателни,
следваше да се присъди на всеки от съделителите по-малката сума от
разходите и увеличената стойност на имота към момента на извършването им.
Според експертното заключение, което съдът приема за компетентно, пълно и
обосновано, разноските на ищцата през 2016 г, са 7357,67 лева, а увеличената
стойност 2217,44 лева, което означава, че искът и щеше да бъде уважен за
̀
1108,72 лева, респ. отхвърлен за разликата до 7 947,43 лева. Разноските на
ответника към 2008 г. са били 24755,14 лева, а увеличената стойност на имота
заради тях – 3026,48 лева. В последните се включва сумата на увеличената
стойност от ремонта на покрива – 610,50 лева, който представлява незаконен
строеж, съгласно заключението на вещото лице. Константната практика на
ВКС е, че дори разноските за незаконните строежи следва да се възмездят, но
като се отчита незаконността на строежа. Затова съдът намира, че сумата на
увеличената стойност от покрива следва да се намали на половина (с 305,25
лева). Така, 3026,48 – 305,25 = 2721,23 лева, което означава, че искът на
ответника би бил уважен за 1/2, а именно за 1360,62 лева и отхвърлен за
разликата до претендираните 29 916,50 лева.
По разноските за съдебното производство
Страните дължат разноските за производството, съгласно чл. 355 от ГПК
– според дяловете им. Държавната такса е 4% върху дяловете и следва да се
внесе по сметка на Районен съд Тутракан. Според експертното заключение
пазарната стойност на допуснатата до делба недвижима вещ е 25000 лева.
Върху нея всеки съделител дължи 4% за своята 1/2 ид.ч., а именно по 500
лева.
По отхвърлените искове за сметки – ищцата дължи 4% върху 7947,43
лева, което прави 317,90 лева, а ответникът дължи 4% върху 29 916,50 лв,
9
което прави 1196,66 лева.
Ищцата е направила следните разноски пред ТнРС – за държавна такса
145,92 лева (л. 3), която не е трябвало да бъде плащана в началото, затова
следва да и се приспадне; за почерковите експертизи – 600 лева, които следва
̀
да останат за нейна сметка, тъй като те бяха назначени в първата фаза на
делото във връзка с оспорването на подписите върху трите отказа от
наследство, което оспорване бе неуспешно; 500 лева за комплексната
техническа и оценителна експертиза остава за нейна сметка, тъй като толкова
е платил и ответникът.
Ответникът е направил разноски от 450 лева за почерковата експертиза,
по неуспешното оспорване на подписи от страна на ищцата, поради което има
право да му се присъдят в нейна тежест. 500-те лева за експертизата във
втората фаза остават за негова сметка, тъй като и ищцата е платила толкова.
Платените адвокатски хонорари в производството по съдебна делба пред
първата инстанция остават за сметка на страните, както са ги направили.
И така, ищцата следва да бъде осъдена да плати по сметка на съда 500 +
317,90 – 145,92 = 671,98 лева държавна такса, а на ответника 450 лева за
разноски. Ответникът следва да бъде осъден да плати 500 + 1196,66 лева =
1696,66 лева.
Водим от гореизложеното, Тутраканският районен съд
РЕШИ:
ИЗНАСЯ на публична продан ДВОРНО МЯСТО, находящо се в ***, с
площ 2000 кв.м., представляващо ПОЗЕМЛЕН ИМОТ № 42, за което са
отредени: парцели I, II и III в квартал 16, заедно с построените в парцел I
ПОЛУМАСИВНА ЖИЛИЩНА СГРАДА със застроена площ 60 кв.м, ЛЯТНА
КУХНЯ към жилищната сграда със застроена площ 32 кв.м, ГАРАЖ със
застроена площ 24 кв.м и СТОПАНСКА СГРАДА със застроена площ 20 кв.м,
по плана на селото, одобрен със Заповед № 3676/31.07.1957 г., при граници за
имота: улица, улица, ПИ - 46 и ПИ – 112, при право на съделителите Р. Р. Р. с
ЕГН ********** и К. Р. А. с ЕГН ********** да получат по 1/2 (една втора) от
продажната цена.
10
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на Р. Р. Р. с ЕГН ********** срещу К. Р. А.
с ЕГН ********** за плащане на сумата от 7947,43 лева, претендирана като
половината от направените полезни разноски за недвижимия имот, който се
изнася на публична продан.
ОТХВЪРЛЯ осъдителния иск на К. Р. А. с ЕГН ********** срещу Р. Р. Р.
с ЕГН ********** за плащане на сумата от 29916,50 лева, претендирана като
половината от направените полезни разноски за недвижимия имот, който се
изнася на публична продан.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН ********** да плати 450 лева на К. Р. А. с ЕГН
********** за разноски в производството по гр.д.№ 610/2021 на ТнРС.
ОСЪЖДА Р. Р. Р. с ЕГН ********** да плати по сметката на РС-
Тутракан с IBAN ***държавна такса 671,98 лева за производството по гр.д.№
610/2021 на ТнРС.
ОСЪЖДА К. Р. А. с ЕГН ********** да плати по сметката на РС-
Тутракан с IBAN *** държавна такса 1696,66 лева за производството по гр.д.
№ 610/2021 на ТнРС.
Решението подлежи на обжалване в двуседмичен срок пред Окръжен съд
Силистра.
В шестмесечен срок от влизане в сила на решението страните следва да
предприемат действия за отбелязване на същото към вписването на исковата
молба с вх.рег.№ 2871/10.12.2021, акт № 291, том II на СВ-Тутракан.
Съдия при Районен съд – Тутракан: _______________________
11