Р Е
Ш Е Н И Е
№ 2 11.02.2021г. гр.Бургас
БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД Първо гражданско отделение
На единадесети януари две хиляди и двадесета година
В публично заседание в следния състав :
Председател:
Дарина Костова
Секретар : Ани Цветанова
като разгледа докладваното от съдията-докладчик Дарина Костова т. д. № 256 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Постъпила е искова молба от „Съюз на
българските филмови дейци“ - сдружение с нестопанска цел, вписано в ТРРЮЛНЦ с
ЕИК *********, със седалище и адрес на управление - гр.София, бул. ’’Дондуков”
№ 67, представлявано от председателя Милко Илиев Лазаров против „Инти“ ООД, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище
и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Богориди“, бл.
59, ет. 5, ап. 7, представлявано от управителя Йордан Георгиев Георгиев, с
която се иска да бъде осъден ответника да заплати на ищеца сумата от 38 400 евро или тяхната левова равностойност
по фиксинга на БНБ, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
строителството на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 28. 2 от Договора за строителство,
за периода на забавата, считано от 10.12.2018 г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно с лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и 18 850 лева,
дължима на основание чл. 25 от Договора за строителство, за периода от
24.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане.
В исковата молба се твърди, че ищецът е собственик на ПИ с
идентификатор 67800.504.299 (същият преди - УПИ XII, в.43), c площ от 926 кв.
м., находящ се в гр. Созопол, ул. “Лазурен бряг”, съгласно констативен
нотариален акт № 1**, том **, дело №2 6*** от 19**г., като в документа за
собственост имотът е описан като урегулиран парцел V, в кв.43 по плана на гр.
Созопол, с площ от 965 кв. м., при граници на парцела: морски бряг, път и
парцел VI-591.
На 26.04.2006 г. Между страните е
сключен договор, озаглавен „Договор за частично изменение на ПУП, проектиране,
учредяване на право на строеж и извършване на строителство“, по силата на който
ответникът е поел задължение да построи в процесния имот сграда с обща площ от
поне 3500 кв.м. РЗП, разпределени в две самостоятелно обособени части, условно
наречени сграда А с обем 65% от РЗП и сграда Б с обем 35% от РЗП, като след
завършване на строителството СБФД ще стане собственик на сграда Б, а сграда А
ще бъде придобита от ответника по силата на учреденото му право на строеж.
Уговорени са срок за изпълнение - 15 месеца от получаването на разрешение за
строеж за построяване на сградата до етап “груб строеж” и 21 месеца от
получаването на разрешението за строеж -
краен срок за завършване на строителството и издаване на Акт обр.15. Считано от фактическото предаване на процесния имот
на ответника, последният се задължава да заплаща на собственика на парцела
ежемесечно сумата от 650 лева. Договорени са и неустойки за забавено
изпълнение, като в случай на забава по за издаване на Акт обр.15
и ако сградата вече е изградена до етап “груб строеж”, ответникът се е задължил
да плати неустойка в размер на 1200 евро за всеки просрочен месец, а в случай
че забавата продължава повече от 6 месеца - неустойка в размер на 2400 евро за
всеки просрочен месец след шестия. На 05.05.2010 г.
между ицецът и ответникът е съставен протокол за
избор на обекти в бъдещата сграда.
На **.0*.20** г., с нотариален акт №
1**, том.*, per. № 1***, дело № 1** на нотариус
Надежда Маркова, НК №409, вписан в службата по вписвания - Бургас, Акт № 1**, том
**, дело № 2***, вх.рег. 3722 от **.0*.20**, СБФД учредява право на строеж в
полза на „Инти“ ООД.
На 09.11.2010 г. е издадено
Разрешение за строеж за сградата, описана в нотариалния акт за суперфиция, а на
20.11.2012 г. е съставен Акт обр. 14 за приемане на
конструкцията на сградата.
На 03.12.2012 г., против страните в
настоящото производство е предявен иск от Българската държава, чрез Министъра
на регионалното развитие и благоустройство, с който се оспорва собствеността на
ищеца върху процесния имот и строящата се в него сграда, като се иска да се
приеме за установено, че собственик е държавата, и да бъдат осъдени СБФД и „Инти“ ООД да предадат владението върху поземления имот и
сградата. Така предявената искова претенция е отхвърлена в с влязло в сила
решение на 23.01.2018 г.
Ищецът твърди, че след приключване
на спора, относно собствеността на процесния имот и липсата на пречки за
продължаване на строителството и завършването на сградата, ответникът не е
предприел никакви действия за подновяване на СМР и довършване на строежа.
Твърди се, че изпълнителят е в значителна забава, поради което ищецът има
вземане за неустойка в размер общо на 38 400 евро. Посочват се периодите, в
които ответното дружество е било в обективна невъзможност да изпълнява
задълженията си по договора, от което се прави извад,
че ответникът е изпаднал в забава считано от 10.12.2018 г., като през първите 6
месеца на забавата той дължи неустойка от 1200 евро на месец и съответно за
периода 10.12.2018 - 10.06.2019 г. сумата на неустойката възлиза общо в размер
на 7 200 евро, а след шестия месец на забава, неустойката се увеличава на 2400
евро на месец, съответно, за периода 11.06.2019 г - до датата на подаване на
исковата молба, сумата на неустойката възлиза на 31 200 евро. Излагат се и
твърдения от ищеца, че за периода от 24.01.2018 г. до датата на подаване на
исковата молба, на основание чл.25 от Договора за строителство, ответникът
дължи на ищеца сумата от 18 850 лева.
От изложеното се прави извода, че за
ищеца е налице правен интерес да предяви искове срещу „Инти“
ООД за присъждане на описаните по-горе суми, представляващи вземания на
дружеството в резултат на неточно и лошо изпълнение на сключения между страните
договор.
Прилага доказателства. Претендира
разноски.
Ответникът, в предвидения законов
срок е подал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявените
искове по основание и размер.
Ответникът твърди, че с договора за
учредяване право на строеж от **.0*.20** година, обективиран
в представения по делото нотариален акт, страните са преуредили отношенията си
по Договор за частично изменение на ПУП, проектиране, учредяване право на
строеж и извършване на строителство от 27.04.2006 година. Заявява се, че в
нотариалния акт са възпроизведени клаузите, относно продължителността на
строителството и обстоятелствата, при които сроковете спират да текат или се
удължават, но не са договорени клаузи, относно начисляване и дължимост на
неустойки, както и задължение за заплащане на сумата по чл.25 от Договора от
27.04.2006 година. Акцентира се на
обстоятелството, че в договора за учредяване право на строеж, изрично е
посочено, че за неуредените в него въпроси се прилага ЗЗД, както и останалото
действащо законодателство на Република България, като липсва препращане към
договора от 27.04.2006 година. Поради изложеното счита, че предявените претенции се основават на
договорни клаузи, които са дерогирани от страните с
подписването на Нотариален акт за учредяване право на строеж от **.0*.20**
година и след тази дата не произвеждат правно действие и последици.
Оспорват се твърденията на ищеца, че
ответника е в забава за изпълнение на задълженията си по договора. В тази
връзка, ответникът се позовава на разпоредбата на VIII от Нотариален акт за
учредяване право на строеж от **.0*.20** година, с която е уговорено, че при забава или спиране на
строителството поради причини, неможещи да се вменят на “Инти”
ООД, освен че сроковете по договора спират да текат до отпадане на причината,
срокът за строителство се продължава автоматично с толкова, с колкото е
продължила забавата или спирането.
Излагат се твърдения, че при
сключване на договора за учредяване на право на строеж, ищецът е декларирал, че
не са му известни претенции към имота от страна на трети лица, което
обстоятелство в последствие е опровергано от действията на Държавата. Заявява
се, че в отношенията между страните за учредяване на право на строеж и
извършване на строителство основното и единствено задължение на Съюза на
българските филмови дейци е свързано с правото на собственост, като оспорването
на това право и свързаните с това неблагоприятни последици, изразяващи се в
променена икономическа пазарна обстановка представляват отговорност на ищеца. Поради
изложеното ответникът счита, че настоящата претенция е в пряка и непосредствена
последица от неизпълнение на договорни клаузи от страна на ищеца, което от своя
страна нарушава принципа, според който никой не може да черпи права от
собственото си неправомерно поведение.
На следващо място, ответникът
оспорва и начина, по който е изчислен размера на претендираната неустойка. В
тази връзка навежда твърдения, че в релевираните от ищеца в исковата молба
периоди, за които се претендира неустойка, са действали забрани за строителни
дейности на територията на Община - Созопол, което съобразно уговореното между
страните изключва отговорността на строителя за забава, за периода на действие
на заповед № 8-Z- 385/16.04.2019 година на Кмета на Община Созопол и заповед №
8-Z-618/14.05.2020 година на Кмета на Община Созопол.
Ответникът прави и възражение за
прихващане на претендираните от ищеца суми със свое вземане за неустойка в
размер на 50 000 евро, съобразно разпоредбата на чл. XIV от нотариалния акт за
учредяване право на строеж от **.0*.20** година. Представя доказателства и
прави доказателствени искания.
Правното основание на възражението
за прихващане е в чл. 103 от ЗЗД.
В законоустановения срок, ищецът е
депозирал допълнителна искова молба, с която поддържа и допълва първоначално
заявените фактически твърдения и взема отношение по наведените от ответника
възражения.
На първо място, ищецът оспорва
твърденията на ответника, че със сключването на договора за учредяване право на
строеж, страните са преуредили взаимоотношенията си по договора от 26.04.2006
г. Заявява, че договорът за строителство и нотариалният акт за суперфиция са
взаимно свързани, като първият съдържа както елементи на предварителен договор
за учредяване на право на строеж, така и такива на договор за изработка, по
смисъла на чл. 258 и сл. от ЗЗД, а със сключването на договора за учредяване на
право на строеж се изпълнява първата част от договора за строителство, но по отношение извършването на работите по построяването,
довършването и въвеждането в експлоатация на сградата, следва да се прилагат
клаузите на договора за строителство, включително относно отговорността на
изпълнителя за забава.
За превратно е счетено тълкуването
от ответника на клаузите, регламентиращи уговорените срокове за строителство.
Твърди се, че не е налице правно основание, първоначално уговореният срок за
извършването на строителството да се счита автоматично увеличен с допълнителен
срок, съответстващ на времетраенето на съдебния спор, иницииран от държавата. В
тази връзка се сочи, че страните изрично са се споразумели, че при настъпването
на извънредни обстоятелства могат да договорят нов срок за строителство, но в
случая това не е направено.
Оспорва се и твърдението на
ответника, че в нотариалния акт за суперфиция, ищецът е декларирал неверни
обстоятелства, относно правото на собственост върху процесния имот. Заявява се,
че към датата на сключване на нотариалния акт, по отношение на имота не е имало
претенции от страна на трети лица, а и ищецът не би могъл да носи отговорност
за действията на трети лица.
Сочи се, че позоваването на
ответника на заповеди на кмета ан община Созопол за налагане на забрани за
строителни дейности е неоснователно, тъй като към момента на издаването им,
ответника вече е бил в забава.
Оспорва се и направената от
ответника претенция за прихващане, като се твърди, че ищецът не е декларирал
неверни обстоятелства, нито по друг начин е нарушил свои договорни задължения,
поради което не са налице основания за претендиране от страна на ответника на
неустойка по сключените между страните договори.
Бургаският окръжен съд, като
съобрази, че са налице процесуалните предпоставки за допустимост на исковата
молба и липсват процесуални пречки за разглеждането на спора, приема, че предявените
искове са допустими. По направеното възражение за родова неподсъдност на част
от исковете , съдът се е произнесъл с доклада по делото.
Бургаският окръжен съд, след
съвкупна преценка на доказателства по делото, с оглед изразените становища и
съобразно закона, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е иск от „Съюз на българските филмови дейци“ -
сдружение с нестопанска цел, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и
адрес на управление - гр.София, бул. ’’Дондуков” № 67, представлявано от
председателя Милко Илиев Лазаров против „Инти“ ООД,
вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр.
Бургас, ул. „Богориди“, бл. 59, ет. 5, ап. 7,
представлявано от управителя Йордан Георгиев Георгиев, с която се иска да бъде
осъден ответника да заплати на ищеца сумата от
38 400 евро или тяхната левова равностойност по фиксинга на БНБ,
представляваща неустойка за забавено изпълнение на строителството на основание
чл. 92 ЗЗД и чл. 28. 2 от Договора за строителство, за периода на забавата, считано
от 10.12.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както и 18 850 лева, дължима на основание чл. 25 от
Договора за строителство, за периода от 24.01.2018 г. до датата на завеждане на
исковата молба, ведно с лихва върху присъдената сума, считано от датата на
завеждане на исковата молба до окончателното плащане.
Страните
не спорят по следното : Ищецът е собственик на ПИ с идентификатор 67800.504.299
(УПИ XII, в.43), c площ от 926 кв. м., находящ се в гр. Созопол, ул. “Лазурен
бряг”, съгласно констативен нотариален акт № 1**, том **, дело №2 6*** от 19**г.,
като в документа за собственост имотът е описан като урегулиран парцел V, в кв.43
по плана на гр. Созопол, с площ от 965 кв. м., при граници на парцела: морски
бряг, път и парцел VI-591.
На
26.04.2006 г. Между страните е сключен договор, озаглавен „Договор за частично
изменение на ПУП, проектиране, учредяване на право на строеж и извършване на
строителство“, по силата на който ответникът е поел задължение да построи в
процесния имот сграда с обща площ от поне 3500 кв.м. РЗП, разпределени в две
самостоятелно обособени части, условно наречени сграда А с обем 65% от РЗП и
сграда Б с обем 35% от РЗП, като след завършване на строителството СБФД ще
стане собственик на сграда Б, а сграда А ще бъде придобита от ответника по
силата на учреденото му право на строеж. Уговорени са срок за изпълнение - 15
месеца от получаването на разрешение за строеж за построяване на сградата до
етап “груб строеж” и 21 месеца от получаването на разрешението за строеж - краен срок за завършване на строителството
и издаване на Акт обр.15. Считано от фактическото
предаване на процесния имот на ответника, последният се задължава да заплаща на
собственика на парцела ежемесечно сумата от 650 лева. Договорени са и неустойки
за забавено изпълнение, като в случай на забава по за издаване на Акт обр.15 и ако сградата вече е изградена до етап “груб
строеж”, ответникът се е задължил да плати неустойка в размер на 1200 евро за
всеки просрочен месец, а в случай че забавата продължава повече от 6 месеца -
неустойка в размер на 2400 евро за всеки просрочен месец след шестия.
Не се
спори, че на 05.05.2010 г. между ицецът
и ответникът е съставен протокол за избор на обекти в бъдещата сграда.
Не се
спори, че на **.0*.20** г., с нотариален акт № 1**, том.*, per.
№ 1***, дело № 1** на нотариус Надежда Маркова, НК №409, вписан в службата по
вписвания - Бургас, Акт № 1**, том **, дело № 2***, вх.рег. 3722 от **.0*.20**,
СБФД учредява право на строеж в полза на „Инти“ ООД,
както и че на 09.11.2010 г. е издадено Разрешение за строеж за сградата,
описана в нотариалния акт за суперфиция, а на 20.11.2012 г. е съставен Акт обр. 14 за приемане на конструкцията на сградата.
На
03.12.2012 г., против страните в настоящото производство е предявен иск от
Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
с който се оспорва собствеността на ищеца върху процесния имот и строящата се в
него сграда, като се иска да се приеме за установено, че собственик е
държавата, и да бъдат осъдени СБФД и „Инти“ ООД да
предадат владението върху поземления имот и сградата. Производството е
приключило на 23.01.2018 г. с влязъл в сила съдебен акт, с който искова
претенция е отхвърлена.
От
представените и неоспорени писмени доказателства - „Договор за частично
изменение на ПУП, проектиране, учредяване на право на строеж и извършване на
строителство“ (Договора), нотариален акт № 1**, том.*, per.
№ 1***, дело № 1** на нотариус Надежда Маркова, Разрешение за строеж за
сградата, описана в нотариалния акт за суперфиция и Акт обр.
14 за приемане на конструкцията на сградата, се установява следната фактическа
и правна обстановка : По силата на Договора ответникът е поел задължение да построи в
процесния имот сграда с обща площ от поне 3500 кв.м. РЗП, разпределени в две
самостоятелно обособени части, условно наречени сграда А с обем 65% от РЗП и
сграда Б с обем 35% от РЗП, като след завършване на строителството СБФД ще
стане собственик на сграда Б, а сграда А ще бъде придобита от ответника по
силата на учреденото му право на строеж. Уговорени са срок за изпълнение - 15
месеца от получаването на разрешение за строеж за построяване на сградата до
етап “груб строеж” и 21 месеца от получаването на разрешението за строеж - краен срок за завършване на строителството
и издаване на Акт обр.15. Считано от фактическото
предаване на процесния имот на ответника, последният се задължава да заплаща на
собственика на парцела ежемесечно сумата от 650 лева. Договорени са и неустойки
за забавено изпълнение, като в случай на забава по за издаване на Акт обр.15 и ако сградата вече е изградена до етап “груб
строеж”, ответникът се е задължил да плати неустойка в размер на 1200 евро за
всеки просрочен месец, а в случай че забавата продължава повече от 6 месеца -
неустойка в размер на 2400 евро за всеки просрочен месец след шестия. Между ицецът и
ответникът е съставен протокол за избор на обекти на 05.05.2010
г. На **.0*.20** г., в изпълнение на част първа от Договора – чл.2 А, с
нотариален акт № 1**, том.*, per. № 1***, дело № 1**
на нотариус Надежда Маркова, НК №409, вписан в службата по вписвания - Бургас,
Акт № 1**, том **, дело № 2***, вх.рег. 3722 от **.0*.20**, СБФД учредява право
на строеж в полза на „Инти“ ООД. На 09.11.2010 г. е
издадено Разрешение за строеж за сградата, описана в нотариалния акт за
суперфиция, а на 20.11.2012 г. е съставен Акт обр. 14
за приемане на конструкцията на сградата, в изпълнение на чл.2Б от Договора. Ответникът не отрича да му е предадено
владението върху имота и не се спори, имотът се ползва от същия от момента на
предаването му и че до настоящия момент сграда Б не е предадена на ищеца.
На
03.12.2012 г., против страните в настоящото производство е предявен иск от
Българската държава, чрез Министъра на регионалното развитие и благоустройство,
с който се оспорва собствеността на ищеца върху процесния имот и строящата се в
него сграда, като се иска да се приеме за установено, че собственик е
държавата, и да бъдат осъдени СБФД и „Инти“ ООД да
предадат владението върху поземления имот и сградата. Така предявената искова
претенция е отхвърлена в с влязло в сила решение на 23.01.2018 г.
Съдът
възприема като правилни изчисленията на ищеца, изложени в обстоятелствената
част относно периодите в които е било висящо съдебното производство и
периодите, в които е била налице
административна забрана за строителство. В отговора на исковата молба не
се твръди друга пречка за извършване на строителство, нито се твърди извършването
на такова, както в периода, в който е било висящо съдебното производство, така
и след приключването му до датата на подаване на отговора.
Съдът
намира за неоснователно възражението на ответника за новиране
на задълженията по Договора с нотариалния акт за учредяване на правото на
строеж със следните аргументи : Видно от текста на Договора , страните
изначално са уговорили сключването на договора за учреждаване на право на
строеж като етап от изпълнението на Договора. Видно от текста на нотариалния акт
, това е действителната воля на страните при сключването му. Разгледани в
съвкупност Договора, с приложение № 1 към същия, протокола за избор на обекти в
бъдеща сграда и нотариалния акт за учредяване на право на строеж, очевидно
вторите два акта представляват част от изпълнението на Договора и сключването
им е предвидено в същия. Неоснователно е и позоваването на разпоредбата на VIII от Нотариален акт за
учредяване право на строеж от **.0*.20** година, с която е уговорено, че при забава или спиране на строителството
поради причини, които не могат да се вменят на “Инти”
ООД, освен че сроковете по договора спират да текат до отпадане на причината,
срокът за строителство се продължава автоматично с толкова, с колкото е
продължила забавата или спирането. Няма нито житейска, нито правна логика след
отпадане на причината за спиране на сроковете за строителство, към вече
изтеклия срок преди спирането да се прибавя допълнителен срок в размера на
времетраенето на спирането. Съдът приема, че се касае за неточност в изказа и действителната
воля на страните е била сроковете за периода , в който е налице причина за
забавяне или спиране на строителството по причина, за която ответникът няма
вина. В допълнение на горното, съдът намира, че само по себе си съдебното
производство не се явява причина за спиране на строителството. От представените
съдебни решения не може да се направи извод за налагане на обезпечителна мярка,
по силата на която строителството е спряно. Не се представят доказателства и за наличието на
административна забрана за строителство в точно този имот, по каквато и да е
друга причина, следователно не е налице хипотезата на т. VIII от Нотариален акт за учредяване право
на строеж от **.0*.20** година. По отношение на ежегодните строителни забрани
на кметовете на общините, в частност на кмета на Община Созопол, съдът намира ,
че това е обстоятелство, което е общоизвестно и предвидимо, поради което
ответникът, в качеството си на търговец, в чийто предмет на дейност е
извършване на строителство е следвало да го предвиди и да го съобрази при
изчисляване на сроковете, за които се е задължил да изпълни договора.
Не
основателно е и възражението, че ищецът недобросъвестно е декларирал, че не са
му известни претенции към имота от страна на трети лица, което обстоятелство в
последствие е опровергано от действията на Държавата. Дори най-добросъвестната
страна по договор не може да предвиди действията на трети лица, за които не е
имало индиции, че ще бъдат осъществени. Ищецът се легитимира с титул за
собственост, създаден осем години преди сключване на Договора, поради което
може да се предположи с голяма доза сигурност, че не е могъл да предположи, че
14 години по-късно Държавата ще реши да оспорва пред съд правото му на
собственост.
От
изложената по-горе установена по делото фактическа обстановка могат да бъдат
направени следните правни изводи :
Страните
не спорят по действителността, датата на сключване и съдържанието на сключения
помежду им Договор. Не се спори по началните дати на сроковете за изпълнение, а по отношение на изтичането на
същите по чл. 15, т. 3 и чл. 15, т. 4 от Договора, съдът е изложил аргументи
по-горе.
В частта,
за която се отнася първата претенция, Договорът е за изработка с предмет му е извършване на проектиране и строително
–монтажни работи.
Не се
представени доказателства за извинителни причини за забавянето на
строителството , освен описаните и твърдени от ищеца в исковата молба. Не се
спори и по изпълнението на задълженията на ищеца по Договора на задълженията му
предхождащи технологично и правно извършването на строителството.
Видно е,
че ищецът е изпълнил в определения срок
по Договора задълженията си по същия. От друга страна се установява, че в срок
от 15 месеца след получаване на разрешението за строеж на 09.11.2010 год. сграда
Б не е завършена, нито е предадена на ищеца, следователно е налице забавено
изпълнение на ответника по чл. 15, т. 3 и т. 4 от Договора. Съдът приема, че
ответникът е бил в забава към 10.12.2018
год. , като за да достигне до този извод е съобразил ежегодните заповеди, с
които се налага забрана за извършване на СМР за определен период. Съдът счита,
че не са представени доказателства за наличие на правни пречки за
строителството през периода на висящност на съдебния
процес, но като съобразява обстоятелствата, на които основава иска си ищеца и петитума на иска, приема, че след като неустойката се
претендира след тази дата не е необходимо да изследва забавеното изпълнение на
ответника извън претендирания период.
Неоснователно
е възражението за отчитане на периодите на строителна забрана, по причини,
възникнали след изпадането на ответника в забава, на основание чл. 306, ал.1,
изр. второ от Търговския закон.
Ответникът
се е задължил да плати неустойка в размер на 1200 евро за всеки просрочен
месец, а в случай че забавата продължава повече от 6 месеца - неустойка в
размер на 2400 евро за всеки просрочен месец след шестия по силата на чл. 28. 2.
1 и чл. 28. 2. 2. от Договора. Предпоставките за възникване на правото на ищеца
да претендира неустойката по горните клаузи са настъпили към датата на подаване
на исковата молба. По отношение на размера на дължимата неустойка, съдът
възприема като правилни направените изчисления от ищеца и приема претенцията за
основателна в размер от 38400 евро.
По
отношение на претенцията по чл. 25 от Договора, съдът намира същата за
основателна по причина, че между страните не е спорно предаването на владението
върху имота, както и не се оспорва валидността на клаузата на чл. 25 от
Договора , която по естеството си представлява договор за наем.
Ответникът
не е представил доказателства да е погасил възникналото по силата на чл.2 5 от
Договора задължение, нито са представени доказателства, че за периода, за който
се отнася претенцията е бил лишен от възможността да ползва имота. По отношение
на размера на претенцията, същият отговаря на уговореното възнаграждение за
периода от 29 месеца.
По
отношение на направеното възражение за прихващане, с аргументи, изложени
по-горе съдът приема , че не са настъпили предпоставките за възникване на
вземането за неустойка в размер на 50 000 евро, съобразно разпоредбата на чл.
XIV от нотариалния акт за учредяване право на строеж от **.0*.20** година. На
първо място, вероятно поради техническа грешка, неустойката е уговорена в полза
на „Екаста“ ООД, а не на ответното дружество. На
второ място не се посочва кое е невярното обстоятелство декларирано от ищеца,
предвид датата на сключване на договора за учредяване на правото на строеж – **.0*.20**
год. и датата на подаване на исковата молба от Държавата – 03.12.2012 год., съдът
приема, че не е житейски оправдано и логично да се изисква от ищеца да
декларира знание за обстоятелство, което ще възникне две години и половина след
датата на декларацията.
По разноските :
С оглед основателността на
претенциите, ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски в размер
на 13508,16, съобразно представения списък на разноските с приложени
доказателства за извършването им, включително възнаграждение за един адвокат.
Мотивиран от изложените съображения,
Бургаският окръжен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА „Инти“ ООД, вписано
в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Бургас, ул. „Богориди“, бл. 59, ет. 5, ап. 7, представлявано от
управителя Йордан Георгиев Георгиев да заплати на „Съюз на българските филмови
дейци“ - сдружение с нестопанска цел, вписано в ТРРЮЛНЦ с ЕИК *********, със
седалище и адрес на управление - гр.София, бул. ’’Дондуков” № 67,
представлявано от председателя Милко Илиев Лазаров сумата от
38 400 евро, представляваща неустойка за забавено изпълнение на
строителството на основание чл. 92 ЗЗД и чл. 28. 2 от Договора за строителство,
за периода на забавата, считано от 10.12.2018 г. до датата на завеждане на
исковата молба- 14.07.2020 г., ведно с лихва върху присъдената сума, считано от
датата на завеждане на исковата молба до окончателното плащане, както и 18 850
лева, дължима на основание чл. 25 от Договора за строителство, за периода от
24.01.2018 г. до датата на завеждане на исковата молба, ведно с лихва върху
присъдената сума, считано от датата на завеждане на исковата молба до
окончателното плащане, както иразноски по делото в
размер на 13508,16 лв.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване с въззивна жалба пред Апелативен съд - Бургас в двуседмичен
срок от връчването му на страните.
СЪДИЯ
: