№ 892
гр. София , 23.07.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 7-МИ ГРАЖДАНСКИ в публично
заседание на четиринадесети юни, през две хиляди двадесет и първа година в
следния състав:
Председател:Диана Коледжикова
Членове:Камелия Първанова
Димитър Мирчев
при участието на секретаря Невена Б. Георгиева
като разгледа докладваното от Диана Коледжикова Въззивно гражданско
дело № 20211000501322 по описа за 2021 година
Производството е по чл. 258 и сл. ГПК.
С решение № 261250 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 8676/2018 г. на Софийски
градски съд ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД e осъдено да заплати на И.
Х. Б. на основание чл. 432 от КЗ сумата 40000 лева - обезщетение за
неимуществени вреди от телесно увреждане, причинено в резултат на настъпило
на 01.12.2017 г. пътнотранспортно произшествие, и сумата 302,46 лева –
обезщетение на имуществени вреди, ведно със законната лихва върху двете суми,
считано от 28.06.2018 г. Искът за неимуществени вреди е отхвърлен за разликата
до 80000 лева, както и исковете за законна лихва върху двете обезщетения за
периода 08.12.2017-27.06.2018 г.
Решението е обжалвано с въззивна жалби от ищцата в отхвърлителните
части. Оплаква се от несправедливо занижен размер на присъденото обезщетение
за неимуществени вреди предвид вида и броя на уврежданията,
продължителността на възстановяването, интензитета на болките, търпените
неудобства, отражението върху психиката й относно периода на законната лихва
и до 60000 лева за неимуществените вреди. Претендира заплащане на още 20000
1
лева за обезщетяване на неимуществените вреди, както и присъждане на
законната лихва върху обезщетенията от 08.12.2017 г. или най-късно от
21.12.2017 г.
Ответникът оспорва въззивната жалба.
Софийският апелативен съд, за да се произнесе, съобрази следното:
Първоинстанционното производство е имало за предмет предявени от
И. Х. Б. против ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД искове с правно
основание чл. 432 от КЗ за заплащане на обезщетения за претърпени имуществени
и неимуществени вреди от ПТП по вина на водач на застрахован при ответника
автомобил.
Ответната страна е оспорвала исковете. Направено е възражение както за
прекомерност на размера на претендираното обезщетение за неимуществени
вреди и недължимост на част от претендираните суми за имуществени вреди, така
и за съпричиняване на вредоносния резултат от ищеца, второто от които не се
поддържа пред настоящата инстанция.
Софийският апелативен съд, в изпълнение на правомощията си по чл.
269 ГПК, след като извърши служебна проверка за валидност и допустимост на
обжалваното решение и обсъди доводите на страните и събраните по делото
доказателства съобразно посочените от жалбоподателя основания за неправилност
на първоинстанционния акт, прие следното:
Обжалваното решение е валидно и допустимо. Въззивната жалба е
подадена от надлежна страна в законоустановения за обжалване срок срещу
подлежащ на инстанционен контрол съдебен акт, поради което е процесуално
допустима. Съобразявайки оплакванията на жалбоподателя / чл.269, изр. второ от
ГПК/, след преценка на доказателствата, Софийски апелативен съд намира
въззивната жалба за неоснователна поради следното:
Фактическата обстановка, възприета от първоинстанционния съд след
подробен анализ на приетите доказателства, не се оспорва пред въззивната
инстанция и се споделя при условията на чл.272 от ГПК. Пред настоящата
инстанция не се спори за наличието на основание за ангажиране отговорността на
ответника за причинението на ищеца имуществени и неимуществени вреди,
предвид влязлото в сила решение за сумите 40000 лева – обезщетение за
2
неимуществени вреди и 302,46 лева – имуществени вреди. Спори се по началната
дата на обзщетението за забава и по справедливия размер на обезщетението за
неимуществени вреди.
Неоснователно е оплакването за занижен размер на присъденото
обезщетение за неимуществени вреди. Установените увреждания са с характер,
интензитет, тежест и продължителност на лечебния и възстановителен период,
обосноваващи справедливостта на присъденото обезщетение. При определянето
размера на обезщетението за неимуществени вреди настоящият състав съобрази
следните обстоятелства, установени по делото от съдебномедицинската и
психологическата експертизи и от показанията на свидетеля Х. З.: възрастта на
пострадалата (46 години), вида, броя и тежестта на телесните увреждания
(счупване на лява лакътна кост в областта на ставата; кръвонасядания на левия
глезен и коляно, десен хълбок и десен лакът). Видът и продължителността на
лечението (операция за кръвно наместване и метална остеосинтеза на фрактурата;
операция за изваждане на остеосинтезния материал общ период на възстановяване
125 дни след първата операция и 94 дни след втората; проведени са курсове за
рехабилитация и физиолечение), интензитет на търпените болки, изход от
лечението и последици (пълно възстановяване на счупването, белег от операциите
и дефицит при разгъване на левия лакът от 8-10% ), търпени неудобства,
невъзможност да се справя с работата си като шивачка поради дефицита при
изпъване на ръката; отражение върху психиката от претърпяното ПТП – засилена
тревожност, безсъние, страхови опасения, обществено-икономическите условия в
страната към настъпване на вредата. Отчитайки всички тези обстоятелства и
разпоредбите на чл. чл. 51, ал. 1 и 52 ЗЗД, настоящият състав намира, че сумата
40000 лева е справидливо обезщетение за претърпените от ищцата неимуществени
вреди.
Неоснователни са възраженията за заниженост на обезщетението.
Увреждането и всички търпени във връзка с него вреди-физически болки при
лечението и по време на възстановяването, психически страдания от неудобствата
в ежедневната работа, невъзможността да изпълнява трудовите задължения,
довела до напускане на работа; психологическата травма от произшествието – са
справедливо обезщетени. Присъденият размер е съобразен и с обществено-
икономическите условия, израз на които са лимитите на застрахователни
обезщетения.
По дължимостта на законната лихва. Обезщетенията се дължат със
3
законната лихва. Съгласно разпоредбата на чл. 496, ал. 1 от КЗ, застрахователят
следва да се произнесе по претенцията по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите в срок не по-дълъг от три месеца от нейното
предявяване по реда на чл. 380 или пред неговия представител за уреждане на
претенции. В случая такова произнасяне по претенцията няма. Съгласно
разпоредбата на чл. 497, ал. 1 от КЗ, застрахователят дължи законната лихва за
забава върху размера на застрахователното обезщетение, ако не го е определил и
изплатил в срок считано от по-ранната от двете дати: 1. изтичането на срока от 15
работни дни от представянето на всички доказателства по чл. 106, ал. 3 ; 2.
изтичането на срока по чл. 496, ал. 1, освен в случаите, когато увреденото лице не
е представило доказателства, поискани от застрахователя по реда на чл. 106, ал. 3
от КЗ (доказателства за установяване на основанието и размера на претенцията).
Ищцата е предявила своята застрахователна претенция на 21.12.2017 г., като няма
данни какви доказателства са били представени с нея. Застрахователят е поискал
допълнително да се представят съдебно-медицинска експертиза, автотехническа
експертиза, протокол за оглед на местопроизшествие, резултат от воденото
досъдебно производство и банкова сметка на пострадалата. Съгласно чл.496, ал.3
от КЗ застрахователят не може да откаже да се произнесе по основателността на
претенция за обезщетение по задължителна застраховка "Гражданска
отговорност" на автомобилистите, когато за удостоверяването на
пътнотранспортно произшествие е бил представен констативен протокол за ПТП.
Обстоятелството, че такъв протокол е бил представен, не се оспорва от ответника,
както и не се оспорва, че съдебно предявените претенции са били заявени пред
застрахователя по реда на чл.380, ал.1 от КЗ. Ето защо настоящата инстанция
приема, че ответникът е изпаднал в забава на задължението си да заплати
застрахователно обезщетение на пострадалата ищца. Непредставянето на банкова
сметка не може да се приеме за забава на кредитора, след като обезщетение не е
било определено, следователно длъжникът не е бил готов да изпълни. Законната
лихва върху определените обезщетения следва да се начисли, считано от
21.12.2017 г. – датата, на която е заявена претенцията пред застрахователя.
Поради съвпадане между изводите на въззивната инстанция с тези на
първоинстанционния съд относно размера на обезщетението за неимуществени
вреди, обжалваното решение следва да бъде потвърдено в тази част. То подлежи
на отмяна в частта, с която е отхвърлено искането за присъждане на законна лихва
върху обезщетенията за имуществени и неимуществени вреди, считано от
4
21.12.2017 г., като ответникът се осъди да заплати законна лихва от тази дата.
При този изход на делото въззивницата следва да бъде осъдена да заплати на ЗАД
“Булстрад Виена иншурънс груп” АД разноски за юрисконсултско
възнаграждение в размер на 100 лева.
По изложените съображения, съдът
РЕШИ:
ОТМЕНЯ решение № 261250 от 18.11.2020 г. по гр. д. № 8676/2018 г. на
Софийски градски съд в частта, с която е отхвърлено искането на И. Х. Б. против
ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД за заплащане на законна лихва върху
обезщетенията от 302,46 лева и 40000 лева за периода 21.12.2017-27.06.2018 г. и
ПОСТАНОВЯВА:
ОСЪЖДА ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД да заплати на И. Х. Б.
законната лихва върху сумите 302,46 лева и 40000 лева за периода 21.12.2017 г.-
27.06.2018 г.
ПОТВЪРЖДАВА решението в останалите обжалвани части, с които искът
за неимуществени вреди е отхвърлен над сумата 40000 лева и исковете за законна
лихва са отхвърлени за периода 08.12.2017 г. – 20.12.2017 г.
ОСЪЖДА И. Х. Б. да заплати на ЗАД “Булстрад Виена иншурънс груп” АД
разноски за юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева, на осн. чл. 78,
ал.8 от ГПК.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване пред ВЪРХОВНИЯ КАСАЦИОНЕН
СЪД в едномесечен срок от връчването му.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
5