Р Е Ш Е Н И
Е
№
829
04.03.2020 година град Бургас
В И М Е Т О
Н А Н А Р О Д А
Бургаският
районен съд ІІІ-ти граждански състав
На
тринадесети февруари две хиляди и двадесета година
В
публично заседание в състав
Председател: Ивелина Мавродиева
при
секретаря Кина Киркова
като
разгледа докладваното от съдията Мавродиева
гражданско
дело № 9165 по описа за 2019 година,
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е образувано по искова
молба на “Кредитреформ България” ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на
управление: гр. София, ул. „Шандор Петьофи” № 10, представлявано от Д.. Т.. П..
или Р. Х.. В.., действащо чрез пълномощника си юрисконсулт Х.. Д.., срещу Р.В.А.
с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, с която се претендира осъждането му за
заплащане на сумата от 500 лева - главница, 529. 90 лева- наказателна лихва за
периода от 28.10.2016 г. до 22.11.2018 г. и такса за експресно разглеждане на
кредита в размер на 120. 42 лева, дължими по договор за кредит № ... сключен на
27.09.2016 г. между ответника и „4финанс“ ЕООД, прехвърлени на ищеца с договор
за цесия от 23.11.2018 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата
на подаване на исковата молба – 28.10.2019 г., до окончателното й изплащане.
Моли се и за присъждане на направените по делото разноски, в това число и на
юрисконсултско възнаграждение в размер на 200 лева.
Основанията
за дължимост на търсените суми се основават на твърдения за съществуването на облигационно
правоотношение между длъжника-ответник и
„4финанс“ ЕООД по горния договор, сключен по реда на чл. 6 от ЗПФУР,
като се излагат подробни доводи досежно начина на сключването на договора.
Съгласно същия ответника получил кредит в размер от 500 лева, който следвало да
бъде върнат до 27.10.2016 г., като това задължение не било изпълнено и
съобразно уговорките между страните останали дължими търсените в настоящото
производство суми. След настъпването на падежа по договора била дължима и
търсената наказателна лихва, която съгласно общите условия към договор се
формирала като сбор от договореният лихвен процент плюс надбавка от 10%
наказателен лихвен процент. На 23.11.2018 год. е сключен цесионен договор между
кредитора и ищеца, за който длъжникът е уведомен на 191.2.2018 г. Правното
основание на предявените искове е чл. 79, ал. 1 във връзка с чл. 99 и
следващите от Закона за задълженията и договорите /ЗЗД/.
По
делото не е постъпил отговор на исковата молба, като срокът за това вече е
изтекъл. Ответникът не се явява и в съдебно заседание и не изразява становище
по иска.
Бургаският
районен съд, като взе предвид исковата молба и изложените в нея доводи, по
делото доказателства и след като съобрази закона, намира за установено от
фактическа и правна страна следното:
С
договор за кредит № .... сключен на 27.09.2016 г. кредитодателя „4финанс“ ЕООД
с ЕИК ********* е предоставил на ответника-кредитополучател сумата от 400 лева,
като е уговорено връщането й с договорна лихва, при лихвен процент от 40.
97 %, и годишен процент на разходите от
49. 60 %. Предвидено е и заплащането на такса за експресно разглеждане в размер
на 98. 52 лв. Съобразно тези уговорки общата дължима сума подлежаща на връщане
в размер на 511. 99 лева следва да бъде върната в срок до 27.10.2016 г. Твърди
се, че договорът е сключен чрез заявка по електронен път и последващо
одобрение. На 04.10.2016 г. ответникът е подал заявка за допълнителен кредит от
100 лева, на основание чл. 8.1. и 8.2. от общите условия към горния договор,
при което доколкото падежната дата не е променена, страните новират
задължението, като сключват и
представения по делото договор ... от 04.10.2016 г., като съгласно него се
предоставя сумата от 500 лева, като е уговорено връщането й с договорна лихва,
при лихвен процент от 40. 78 %, и годишен
процент на разходите от 49. 60 %. Предвидено е и заплащането на такса за
експресно разглеждане в размер на 120. 42 лв. Съобразно тези уговорки общата
дължима сума подлежаща на връщане в размер на 636. 46 лева.
Сумата от
400 лв. е преведена по банкова сметка ***.... г., а остатъка от 100 лв. на
04.10.2016 г., съгласно представени по делото разписки за извършено плащане,
което се потвърждава и от представените разписки за получаването на пари в брой
от страна на ответника.
Липсват
доказателства, а и твърдения ответникът да е изпълнил задължението си за
връщане на заетата сума от 500 лв. ведно с таксата от 120. 42 лв.
С
договор за цесия от 23.11.2018 г. „4финанс“ ЕООД е прехвърлило на ищцовото
дружество свои вземания, като съгласно приложение № 1 към договора и това към
ответника. Налице е и надлежно упълномощаване на цесионера от страна на цедента
да уведоми длъжниците за извършеното прехвърляне на вземанията. За извършената
цесия ответникът е уведомен с получено от него писмо на 19.12.2018 г., съгласно
представеното известие за доставяне.
Липсва
оспорване на така представените по делото книжа.
При
това съдът намира, че съобразно уговорките са дължими търсените в настоящото
производство суми, при все че не се установява изпълнение на поетите задължения
от страна на ответника по договора. Досежно обаче лихвата съдът намира, че
искът следва да бъде отхвърлен, тъй като съдът следи служебно за нищожни и
неравноправни клаузи в договор за потребителски кредит. Наказателната лихва,
така както е предвидена в общите условия, противоречи на добрите нрави.
Съдебната практика досежно лихвите предвижда, че когато лихвата е в размер, над
трикратния размер на законната лихва при необезпечен кредит, е нищожна, като противоречаща
на добрите нрави, като в случая размерът надхвърля трикратния на законната
лихва за забава. Още повече и че съгласно чл. 33 от Закона за потребителския
кредит, какъвто всъщност се явява процесния договор, макар и сключен по реда на
ЗПФУР, доколкото не попада в изключенията по чл. 4 от ЗПК, при забава на
потребителя кредиторът има право само на лихва върху неплатената в срок сума за
времето на забавата. Съгласно ал. 2 когато потребителят забави дължимите от
него плащания по кредита, обезщетението за забава не може да надвишава
законната лихва. Ето защо съдът намира, че претенцията за търсената наказателна
лихва следва да бъде отхвърлена като неоснователна.
При
този изход на спора се явява частично основателна претенцията на ищеца за
присъждане на направените по делото разноски и следва да се осъди ответника да
му заплати сумата от 134. 83 лева, съобразно уважената част от исковете. Като
база за определянето им съдът взе предвид заплатената държавна такса от 150 лв.
и юрисконсултско възнаграждение в минималния размер от 100 лв., определено по реда на чл. 78, ал. 8 от ГПК
във с чл. 25, ал. 1 от Наредбата за заплащането на правната помощ, предвид материалния
интерес и степента на фактическата и правната сложност по делото.
Мотивиран
от горното, Бургаският районен съд
Р Е Ш И:
Осъжда Р.В.А. с ЕГН **********, постоянен адрес: ***, да заплати на „Кредитреформ България”
ЕООД с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София, ул. „Шандор
Петьофи” № 10, представлявано от Д.. Т.. П..
или Р. Х.. В.., сумата от 500 лв. /петстотин
лева/ - главница, дължима съгласно
договор за кредит № ********** сключен на 27.09.2016 г. между „4финанс“ ЕООД с
ЕИК ********* и Р.В.А., новиран с договор за кредит за кредит № ... от 04.10.2016
г., сумата от 120. 42 лв. /сто и
двадесет лева и 42 ст./ - такса за
експресно разглеждане на кредита, прехвърлени на ищеца с договор за цесия
от 23.11.2018 г., ведно със законната
лихва върху главницата от 500 лева, считано от датата на подаване на исковата
молба – 28.10.2019 г., до окончателното й
изплащане, както и сумата от 134. 83 лв.
/сто тридесет и четири лева и 83 ст./ за направените по делото разноски, като отхвърля иска за
присъждане на наказателна лихва от 529. 90 лева за периода от 28.10.2016 г. до
22.11.2018 г.
Решението може да се обжалва пред Бургаския окръжен съд в двуседмичен
срок от връчването му.
РАЙОНЕН
СЪДИЯ:/п./
Вярно с оригинала: ЕХ