Присъда по дело №678/2019 на Окръжен съд - Бургас

ПРИСЪДА № 145

 

гр. Бургас, 16.06.2020 г.

 

 

В   ИМЕТО   НА   НАРОДА

 

 

 

БУРГАСКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, наказателно отделение, в публично съдебно заседание, проведено на шестнадесети юни през две хиляди и двадесета година в състав:

 

   ПРЕДСЕДАТЕЛ:   АНГЕЛ ГАГАШЕВ

                                                     СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ: ЗЛАТИНА ТЕРЗИЕВА

        БОРЯНА БОЧУКОВА

 

 

при участието на секретаря Лена Димитрова и в присъствието на прокурора Маринчев, като разгледа докладваното от председателя НОХД № 678 по описа за 2019 г. на Бургаския Окръжен съд,

 

ПРИСЪДИ:

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.А.В. – роден на *** ***, *** гражданин, с *** образование, ***, ***, ***, ЕГН **********, за ВИНОВЕН в това, че на 20.03.2015 г., в местността „Перчемлията“, в землището на с. Изворище, общ. Бургас, умишлено умъртвил Б.А.И. с ЕГН: **********, поради което и на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

 

ПРИЗНАВА подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, за ВИНОВЕН и в това, че за времето 20.03.2015 г. – 21.03.2015 г., в местността „Перчемлията“, в землището на с. Изворище, общ. Бургас, унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ***, на стойност 1245 (хиляда двеста четиридесет и пет) лева, собственост на А.М.А. с ЕГН **********, поради което и на основание чл. 216, ал.1, вр. чл. 54 от НК МУ НАЛАГА наказание ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ТРИ ГОДИНИ.

 

На основание чл. 23, ал.1 от НК ОПРЕДЕЛЯ на подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, едно ОБЩО НАКАЗАНИЕ по настоящата присъда, в размер на най-тежкото измежду наложените му наказания, а именно ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА за срок от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ.

На основание чл. 57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС ОПРЕДЕЛЯ СТРОГ режим за изтърпяване на определеното на подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, ОБЩО НАКАЗАНИЕ от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода.

На основание чл. 59 от НК ПРИСПАДА от определеното ОБЩО НАКАЗАНИЕ от ОСЕМНАДЕСЕТ ГОДИНИ лишаване от свобода ВРЕМЕТО, през което подсъдимият Д.А.В., със снета по делото самоличност е бил задържан по ЗМВР, бил е с мярка за неотклонение „Задържане под стража“ или е бил с мярка за неотклонение „Домашен арест“ в настоящото наказателно производство.

 

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, да заплати на Г.С.И. с ЕГН ********** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, като обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 115 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля предявеният граждански иск в останалата му част, до пълният размер на претендираното обезщетение като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, да заплати на Ш.Б.М. с ЕГН ********** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, като обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 115 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля предявеният граждански иск в останалата му част, до пълният размер на претендираното обезщетение като неоснователен и недоказан.

ОСЪЖДА подсъдимия Д.А.В., със снета по делото самоличност, да заплати на А.Б.И. с ЕГН ********** сумата от 150 000 (сто и петдесет хиляди) лева, като обезщетение за претърпените от престъплението по чл. 115 от НК неимуществени вреди, ведно със законната лихва, считано от 20.03.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетението, като отхвърля предявеният граждански иск в останалата му част, до пълният размер на претендираното обезщетение като неоснователен и недоказан.

Присъдата може да се обжалва или протестира в 15-дневен срок от днес пред Апелативен съд – гр. Бургас.

 

 

 

         ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

СЪДЕБНИ ЗАСЕДАТЕЛИ:  1.

 

    2.

 

 

МОТИВИ към ПРИСЪДА № 145 по НОХД № 678/2019 г.

 

         ПРОЦЕДУРА И ТВЪРДЕНИЯ НА СТРАНИТЕ:

Съдебното производството е образувано по повод внесен от Окръжна прокуратура – Бургас обвинителен акт против подсъдимия Д.А.В. с ЕГН ********** за извършени престъпления по чл. 115 от НК и по чл. 216 ал.1 от НК.

В обвинителния акт се твърди, че на 20.03.2015 г. в землището на с. И., общ. Бургас, подсъдимият В. умишлено умъртвил лицето Б.А.И. като го ударил с метална тръба по главата, след което, за да осуети намирането на трупа и да заличи следите от престъплението, изгорил тялото на пострадалия. В обвинителния акт се твърди още, че на същото място, в периода 20.03.2015 г. – 21.03.2015 г., отново с цел да заличи следите от престъплението, подсъдимият В. унищожил противозаконно автомобилът, който управлявал пострадалият И. – лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***, собственост на лицето А.А., като го нарязал на части с флекс-машина.

Преди провеждането на разпоредително заседание по делото, лицата Г.С.И. – съпруга на пострадалия, А.Б.И. – син на пострадалия и Ш.Б.М. – дъщеря на пострадалия, с нарочни писмени молби и като наследници на починалия, поискаха да бъдат конституирани като частни обвинители в наказателното производство, като предявиха и граждански искове против подсъдимия В. за заплащане на обезщетение за претърпени неимуществени вреди, с цена на исковете от по 200 000 лева за всеки от ищците, ведно със законната лихва от датата на деликта, както и за заплащане на направените от тях разноски по делото.

В разпоредителното заседание, проведено по реда на чл. 248 и сл. от НПК, настоящият съдебен състав разгледа исканията за конституиране на страни и прецени, че е спазен срокът по чл. 247б ал.4 от НПК, като молбите съдържат всички изискуеми от закона реквизити, и са депозирани от процесуално легитимни лица в качеството им на наследници на лицето, пострадало от описаното в обвинителния акт деяние. Ето защо, съдът конституира като частни обвинители Г.С.И., А.Б.И. и Ш.Б.М., и допусна за съвместно разглеждане в наказателното производство, предявените от тях против подсъдимия Д.А.В. граждански искове, конституирайки ги като граждански ищци в производството.

В хода на проведеното разпоредително заседание страните по делото изразиха становища за липса на основания за спиране или прекратяване на наказателното производство, както и че в досъдебното производство не са били допуснати съществени процесуални нарушения, довели до ограничаване правата на страните в процеса.

Съдебното производство се разви и приключи по реда на глава ХХ от НПК.

В съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура – Бургас поддържа обвиненията срещу подсъдимия така, както са предявени с обвинителния акт, като ги намира за безспорно доказани от събраните по делото доказателства. Правейки задълбочен анализ на доказателственият материал по делото, прокурорът изразява становище, че свидетелските показания, писмените заключения по назначените и извършени по време на разследването експертизи, а също и обстоятелството, че двигателят на автомобила, управляван от пострадалия в деня на престъплението, е бил открит във фермата на подсъдимия, скрит под камара от кашони, категорично опровергават възраженията на защитата, че липсвали доказателства както въобще за наличие на престъпление, така и за неговия автор, а също и за предполагаемата му жертва. 

По отношение престъплението по чл. 115 от НК, прокурорът пледира за налагане на наказание от осемнадесет години лишаване от свобода, а за престъплението по чл. 216, ал.1 от НК – три години лишаване от свобода, като се аргументира с анализа на цялата съвкупност от смекчаващи и отегчаващи отговорността на подсъдимия доказателства, както и с подбудите, мотивите и условията за извършване на престъплението и особеностите при извършването му. Предлага на подсъдимия да бъде определено общо наказание при условията на чл. 23 от НК, като за такова да бъде определено най-тежкото от наложените му, а именно осемнадесет години лишаване от свобода, което да се изтърпи при първоначален строг режим. Предлага от това общо наказание да се приспадне времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“.

По отношение на предявените граждански претенции прокурорът изразява становище за безспорната им доказаност по основание и размер. Предлага подсъдимият да бъде осъден да заплати и направените по делото разноски.

В с.з. частните обвинители и граждански ищци Г.С.И., А.Б.И. и Ш.Б.М. молят съда да признае подсъдимия Д.В. за виновен по повдигнатите му обвинения, като изразяват съгласие със становището на прокурора и повереника им. Последният, в с.з. се присъединява към становището на прокурора относно доказаността на обвиненията срещу В., но изразява несъгласие с тезата, че чистото съдебно минало на подсъдимия следва да се отчете като смекчаващо отговорността му обстоятелство. В тази връзка повереникът акцентира на обстоятелството, че подсъдимият е бил осъждан два пъти за престъпление против личността и за притежаване на огнестрелно оръжие – деяния, насочени пряко или косвено против живота и здравето на хората. Според повереника, тези предходни осъждания, независимо от последвалата реабилитация, винаги следва да се отчитат като отрицателни характеристични данни на подсъдимия, поради което предлага на съда да наложи на В. максималното предвидено в закона наказание.

Моли съда да уважи изцяло предявените граждански искове и да осъди подсъдимия да заплати на частните обвинители и граждански ищци, направените от тях разноски по делото.

В с.з. подсъдимият Д.В., редовно призован, се явява. Не дава обяснения по обвиненията, но не се признава за виновен. Упълномощеният му защитник – адв. Кацарски от БАК, изразява становище за недоказаност на обвиненията. Твърди, че доколкото не е намерен труп, а откритите на инкриминираното място човешки кости не могат да се свържат с конкретно лице, а още повече – да докажат, че това лице насилствено е било умъртвено, не може да се прави категоричен извод както за наличието на престъпление, така и че В. е неговият автор.

Защитникът на подсъдимия прави анализ на показанията на основния свидетел по делото – Р.И. и ги намира за недостоверни заради вътрешните им противоречия. Оспорват се и резултатите от проведените в досъдебното производство следствени експерименти, като се възразява, че по време на първия от тях В. е имал качеството на свидетел и затова резултатите от това процесуално-следствено действие не следва да се вземат предвид. Твърди, че разпитът на полицейските служители, присъствали на това следствено действие относно това, какво е обяснявал подсъдимия по време на извършването му, представлява заобикаляне на закона и поради това показанията им не следва да бъдат кредитирани. Относно откритите по дрехите на подсъдимия дупчици от изгаряне, твърди, че дрехите са стари и използвани като работни и преди за рязане на метални части с флекс, поради което не може да се твърди, че установените по тях дупки и изгаряния са станали точно в инкриминирания период от време и точно от рязане автомобила, управляван от пострадалия с флекс-машина. Моли за оправдателна присъда.

 

         ОБСТОЯТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

Подсъдимият Д.А.В. е роден на *** г.***, *** гражданин е, има завършено *** образование, ***, *** по трудов договор. С определение от 30.05.2000 г., влязло в сила на същата дата, постановено по НОХД № 166/2000 г. на Районен съд – Бургас, е било одобрено споразумение, с което подсъдимият В. се е признал за виновен в извършването на престъпление по чл. 129, ал.1 от НК, като му е наложено наказание глоба в размер на 500 лева. Деянието е било извършено на 20.08.1999 г. С присъда по НОХД № 523/202 г. РС – Бургас  е наложил на подсъдимия В. наказание шест месеца лишаване от свобода с три години изпитателен срок за извършено през м. август 2002 г. престъпление по чл. 339, ал.1 от НК. Присъдата е влязла в сила на 12.09.2002 г. (л. 61 от съд. дело).

През 2015 г., включително и на инкриминираната дата 20.03.2015 г., подсъдимият Д.В. живеел в животновъден комплекс (къшла), намиращ се в поземлен имот с кадастрален номер ***, в местността „***“, в землището на с. ***, общ. Бургас. Мястото отстои на 3826 метра от края на кв. „Б.“ в гр. Бургас, в посока с. И., общ. Бургас, по общински път с номер BGS 3032, както и на около 330 метра в ляво от упоменатия общински път.

Въпросният животновъден комплекс (къшла) бил стопанисван от подсъдимия, който отглеждал там овце. Помагал му св. Р.И., който живеел в отделна постройка, находяща се в комплекса. Подсъдимият се грижел за тежко болната си майка, която също живеела в този комплекс.     Пострадалият Б.И. (по прякор „М.“) живеел в гр. А. със съпругата си Г.С.И. (л. 122, т. ІІ от ДП) и сина си А.Б.И.. Къщата им имала общ двор с тази на по-големия брат на пострадалия – св. М.А.И.. Б.И. имал и по-голяма дъщеря – Ш.Б.М., която била семейна и не живеела в къщата на баща си, а имала отделно домакинство. Семейството на пострадалия било задружно, нямали конфликти, като М. често посещавала с малолетното си дете родителите си.

Пострадалият бил пушач, като в инкриминирания период от време пушел цигари марка „Горна Джумая“.

Б.И. се занимавал с изкупуване на животни, които после колел, а месото продавал на различни хора. В ежедневието и по повод работата си той ползвал лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ***, който бил собственост (л. 115 и л. 123, т. ІІ от ДП) на свидетелката А.М.А. – негова племенница и дъщеря на брат му, св. М.А.И.. Мобилният телефон на пострадалия бил постоянно включен, за да поддържа постоянен контакт със съпругата си, която не била в добро здравословно състояние.

На 19.03.2015 г. следобед, Б.И. срещнал на улицата своите познати – свидетелите И.Ш.И. и Н.Б.А. и се спрял да поговори с тях. По време на разговора пострадалият споменал, че ще ходи да купува овце и поканил свидетелите да го придружат. И. отказал, тъй като имал друга работа, но Н.А. се съгласил. Той и пострадалия се качили на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** и се отправили към къшлата на подсъдимия, от когото Б.И. имал намерение да закупи овцете. В. и пострадалия се познавали, като подсъдимият го знаел само прякорът „М.“.

Пострадалият и св. Н.А. минали през кв. „Б.“, след което се насочили към с. ***, общ. Бургас. В непосредствена близост до къшлата Б.И. и спътникът му забелязали подсъдимия В., който се намирал вдясно на пътя. И. отбил колата и отишъл да говори с него, а св. Н.А. останал в лекия автомобил, тъй като му било студено. Разговорът на пострадалия с подсъдимия продължил около 10-15 минути. Когато се качил обратно в колата, Б.И. споделил на спътника си, че се е разбрал с подсъдимия да отиде до къшлата на следващия ден – на 20.03.2015г., за да закупи овцете. По-късно вечерта, когато се прибрал при семейството си, споделил на съпругата си и на дъщеря си, която била тогава в дома му, че на следващият ден има уговорка да купува овце от някакъв човек от кв. Б., на когото майката била болна.

На следващият ден – 20.03.2015 г. пострадалият Б.И. станал рано и към 07:30 – 08:00 часа посетил местното кафене, където се събирали негови приятели и познати. Там се разговорил със свидетеля Ф.Ю.К., на когото споделил, че същият ден ще ходи да купува овца, за която вече имал клиент. Пострадалият бил видян в кафенето и от свидетелите И.Ш.И. и Ф.Ю.К.. Синът на пострадалия – св. А.И. също се отбил в кафенето на път за работа. Там той видял баща си, който му споделил, че ще ходи да взема някакви животни от кв. Б..

След известно време, Б.И. се прибрал у дома, помогнал на жена си в домакинството и към 09:30 ч. й казал, че отново излиза. Свидетелката Г.И. му заръчала да купи продукти и да ги донесе до обяд, като го видяла да се качва на ползвания от него лек автомобил „Фолксваген Пасат“.

Около 10:00 ч. на същата дата - 20.03.2015 г., пострадалият Б.И. пристигнал с лекият автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** в животновъдния комплекс, стопанисван от Д.В.. Посрещнали го подсъдимият и св. Р.И.. Пострадалият им съобщил, че идва да купи овце. Р. изпросил от Б. цигара и влязъл в жилищното помещение да гледа телевизия, а подсъдимият и пострадалия се запътили към кошарата на овцете.

След около половин час, подсъдимият влязъл сам в помещението, където се намирал св. Р.И. като носел със себе си цигари, запалка, портфейл и мобилен телефон. Подал на Р. цигарите (марка „Горна Джумая“) и запалката, а от портфейла извадил лична карта и шофьорска книжка, които пъхнал в горящата печка. После в печката хвърлил и телефона и портфейла без да се крие от свидетеля. Свидетелят Р.И. попитал подсъдимия, какво се е случило, на който въпрос В. отговорил с думите „Ударих го и умря!“.

Р.И. и подсъдимия отишли до къшлата, където свидетелят видял пострадалият, когото познавал само като „турчина“, да лежи на земята бездиханен, а встрани от него видял брадвичка, на която сапът (с дължина около 50-60 см.) бил изцапан с кръв. Свидетелят И. видял, че пострадалият имал рана и кръв в задната част на главата, а на два метра от него – брадва, на чийто сап имало също кръв. Когато св. И. се позаинтересувал, какво се е случило, подсъдимият Д.В. обяснил, че пострадалият искал да закупи по-евтино овцете.

Подсъдимият и св. Р.И. се опитали да издърпат тялото на пострадалия от кошарата, но тъй като И. бил тежък, не успели. В. вързал краката на пострадалия с въже за един от личните си автомобили – марка „Рено“, модел „19“ и издърпал трупа до огнище, намиращо се на няколко десетки метра от входа на кошарата. Натрупал върху тялото на пострадалия автомобилни гуми и други отпадъци, след което запалил огън, който горял и през цялата нощ.

Междувременно, тъй като пострадалият не се прибрал по обяд, св. Г.И. започнала да го търси по телефона, но същият бил изключен. Свидетелката се притеснила, тъй като това било необичайно – телефонът на пострадалия Б.И. винаги бил зареден и включен, за да е в непрекъсната връзка с болната си съпруга. Свидетелката се обадила и на децата си. Те от своя страна също започнали да го търсят по телефона, както и да го търсят чрез негови приятели и познати. Свидетелката Ш.М. разговаряла с братята на баща си – свидетелите М.А. и Ф.А., но те също не знаели къде се намира Б.. След като се прибрал от работа, свидетелят А.И. също говорил с чичовците за изчезването на баща си, а по-късно говорил и със св. Ф.Ю.К.. Тъй като вечерта не се прибрал, семейството на пострадалия подало сигнал за изчезването му на тел. 112. 

В следобедните часове на същата дата 20.03.2015 г., подсъдимият В. преместил вътре в животновъдния комплекс (зад кошарата) автомобилът, с който бил пристигнал пострадалия, като започнал да реже с ъглошлайф купето и шасито му. Приключил с рязането на автомобила около 03:00 ч. – 04:00 ч., призори на 21.03.2015 г., като струпал ламарините на автомобила на едно място. След рязането, от автомобила били останали само двигателят, ходовата част и седалките.

На 21.03.2015 г. през деня, подсъдимият Д.В. проверил огнището – в резултат на високата температура на който бил подложен, от трупа на пострадалия Б.И. били останали само черепът, гръклянът, торсът, като отпред на последния се виждала „топка“ изгоряла плът. Подсъдимият ударил черепа с твърд предмет и го строшил. После, заедно със св. Р.И. натоварил остатъците от тялото на пострадалия, ведно с автомобилните гуми и пепел от огнището върху закаченото на автомобила му ремарке. С него те били транспортирани от В. и изхвърлени на временното сметище, обособено в североизточния край на кв. „Б.“, в посока кариера за добив на инертни материали, намираща се в края на ул. „Здравец“ на същия квартал.

След като се върнал, подсъдимият закачил „предницата“ и двигателя на лекия автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № *** с въже за личния си автомобил марка „Рено“, модел 19 и ги преместил до една от отдалечените, неизползвани постройки на територията на животновъдния комплекс (къшлата). Там, подсъдимият Д.В., заедно със свидетеля Р.И. разкачил двигателя от ходовата част, като последната, заедно с нарязаните ламарини от купето, седалките и други части на автомобила, струпал на същото огнище, на което по – рано бил изгорен трупът на пострадалия И., след което запалил и тях. Двигателят бил скрит в постройката, като върху него В. натрупал хартии и други вещи.

На 22.03.2015 г., след като научили, че пострадалият Б.И. не се е прибрал у дома и семейството му го търси, св. И.Ш.И. и св. Н.Б.А. се разговорили и решили да отидат до стопанисвания от подсъдимия животновъден комплекс (къшла), за да огледат. Не заварили там нито пострадалия, нито подсъдимия, животните също били изведени, Св. И. обходил района около намиращите се в комплекса постройки, но не забелязал нищо подозрително, затова двамата с А. се върнали обратно в гр. А.. Вечерта, св. И. се срещнал със св. М.И. и му разказал за пътуването на Б. и св. Н.А. до кв. Б. и намерението на пострадалия да купи животни от подсъдимия.

На следващият ден св. М.А.И., заедно със св. И.Ш.И. отишли с автомобил до стопанисвания от подсъдимия Д.В. животновъден комплекс. М. не познавал подсъдимия и района, затова бил упътван от св. И.. Двамата били посрещнати от В. и от св. Р.И.. Свидетелят М.И. им обяснил, че знае за уговорката на подсъдимия с брат му – пострадалият Б.И., да купи овце от него, както и че от няколко дни същият не се е прибирал, поради което го търсят. Д.В. не отрекъл, че действително е имал уговорка с Б.И. да се видят на 20.03.2015 г., но им казал, че последният така и не дошъл. Пред св. М.И. подсъдимият изразил дори съмнение, че някой ще убива пострадалия и го успокоил, че вероятно същият е в к. к. „Слънчев бряг“ с някоя жена, тъй като бил „коцкар“. След този разговор, свидетелите М.А. и И.И. си тръгнали.

Междувременно, на 22.03.2015 г. свидетелката Г.С.И. подала сигнал в РУ на МВР – А. за изчезването на съпруга си (л. л. 160-161, т. ІІІ от ДП). Пострадалият Б.А.И. бил обявен за общодържавно издирване с Телеграма № 12645/26.03.2015 г. на ГД „НИ“ (л. 159, т. ІІІ от ДП), с Карта за издирващо се лице (КИЛ) № 2806/26.03.2015 г. по описа на РУ на МВР-А., категория „БИЛ“, с мярка „установяване на адрес“ (л. л. 111-112, т. І от ДП).

В края на месец март 2015 г., подсъдимият Д.В. опитал да продаде ламарините от купето на нарязания от него лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ***, в пункт за черни и цветни метали, находящ се в близост до гр. Камено, обл. Бургас, в който закупчик бил свид. Н.Ж.К.. Последният познавал подсъдимия, тъй като същият и преди предавал железа за изкупуване. На свидетеля К. му направило впечатление, че ламарините били обгорени. Той не ги закупил, тъй като подсъдимият В. не му предоставил документ за произхода им.

Впоследствие, подсъдимият занесъл обгорели части от упоменатия автомобил и в дома на св. М.Г.П. и св. П.И.А.,*** с уговорката да ги съхраняват докато се повиши изкупната цена на желязото. На св. А. му направило впечатление, че частите са от задната част на лек автомобил „Фолксваген Пасат“. За обгорените ламарини подсъдимият казал, че ги е намерил на някаква поляна.

През месец юни 2015 г., св. И.Х.Д., живущ ***, научил от съседи за закана на подсъдимия Д.В., че ще убие както него, така и сина му, и че ще отреже ушите на внуците му. Причина за отправената закана била увереността на подсъдимия, че свидетелят Д. е свързан с извършена кражба на коне. След като разбрал за отправените закани, св. Д. се уплашил, поради което на 24.06.2015 г. посетил Второ РУ на МВР – Бургас и подал оплакване срещу подсъдимия В.. По този повод, свидетелят И.Д. се запознал с полицейския служител И. В., който заемал длъжността Началник на полицейски участък „Долно Езерово“ при 02 РУ – Бургас, на когото разказал за случилото се. Двамата разменили контакти с уговорката, че и при най-малкото притеснение св. Д. веднага да го информира.

На 26.06.2015 г. вечерта, свидетелят И.Д. отишъл в дома на свидетелят К.Ж.И., за да се “почерпят”. Там заварил свидетелят Р.И.И., за когото разбрал, че пасе животните на св. К.И.. След като и тримата изпили известно количество алкохол, св. Р.И. се отпуснал и разприказвал. Той предупредил св. И.Д. да внимава и да се пази от подсъдимия Д.В.. Р.И. знаел за отправена заплаха от В. към Д. и заявил, че заплахата е сериозна, защото В. е убил човек. Той разказал на двамата свидетели, че през месец март същата година подсъдимият убил един турчин с прякор „М.“ от гр. А., после издърпал с автомобила си трупа му зад кошарата, сложил го върху автомобилни гуми и го запалил. Свидетелят И.Д. познавал Б.И., знаел го като висок и здрав мъж, на около **-** г., знаел, че е от гр. А. и че се занимава с търговия с животни, тъй като в миналото пострадалият купувал овце от него, затова се попитал, дали св. Р.И. действително е видял, че мъжът е убит и след като получил утвърдителен отговор, му станало неприятно и си тръгнал.

На следващата сутрин, около 08:00 ч. на 27.06.2015 г., св. И.Д. се обадил на полицай И. *** и помолил незабавно да се срещнат, защото трябвало да му разкаже за извършено тежко престъпление.

Още в същия ден – 27.06.2015 г. в животновъдния комплекс, стопанисван от подсъдимия бил извършен оглед на местопроизшествие, при който били иззети множество части (фрагменти) от кости, намерени вплетени в телта от изгорели автомобилни гуми. От огнището била иззета и пепел, както и обгорени части от неустановени материали. Извършените по време на огледа действия и иззетите вещи били описани в съответен протокол и фотоалбум (л. л. 36-44, т. І от ДП). В този протокол местонахождението на животновъдният комплекс е описано находящо се след кв. „Б.“, по пътя за с. И., преди вилна зона „Каптажа“. В хода на досъдебното производство е назначена техническа експертиза за установяване точното кадастрално разположение на процесния имот. Видно от писменото заключение на експертизата (л. л. 33-51, т. VІІІ от ДП), животновъдният комплекс, стопанисван от подсъдимия В. се намира в  поземлен имот с кадастрален номер ***, в местността „***“, в землището на с. И., общ. Бургас, а точното местонахождение на процесната къшла, е локализирано като място, отстоящо на 3826 метра от края на кв. „Б.“, гр. Бургас, в посока с. И., общ. Бургас, по общински път с номер BGS 3032, след което – на около 330 метра вляво от упоменатия общински път.

На 27.06.2015 г., за времето от 18:15 часа до 19:00 часа (л. л. 45-46, т. І от ДП), било извършено претърсване в полуразрушена тухлена постройка, намираща се в процесния имот и използвана от обв. Д.А.В.. При претърсването там бил открит и иззет двигател на автомобил (с лого „Фолксваген“ и номер AAZ515). На основание чл. 161, ал. 2 от НПК, протоколът от извършеното действие по разследването бил одобрен с Определение № 146/28.06.2015 г., постановено по НЧД № 578/2015 г. по описа на Окръжен съд – Бургас (л. л. 49-50, т. І от ДП).

На 27.06.2015 г., за времето от 17:30 ч. до 18:40 ч. (л. л. 51-56, т. І от ДП), било извършено претърсване и в къща, находяща се в с. К., общ. Карнобат, обл. Бургас, ул. „***“ №*, обитавана от св. П.И.А.. В хода на извършеното действие по разследването били открити и иззети множество части от автомобил, подробно описани в изготвения Протокол за претърсване и изземване, одобрен с Определение № 145/28.06.2015 г., постановено по НЧД № 577/2015 г, по описа на Окръжен съд – Бургас (л. л. 59-60, т.І от ДП).

На 28.06.2015 г., в присъствието специалист-технически помощник – Д. А. – експерт при „БНТЛ“ при ОДМВР –Бургас и д-р П.П. – съдебен лекар в „ОСМ“ при „МБАЛ – Бургас“ ЕАД, както и в присъствието на поемни лица, бил извършен оглед на веществени доказателства, а именно – части от кости, иззети при извършения оглед на местопроизшествие от 27.06.2015 г. Изготвен бил протокол и фотоалбум (л. л. 86-89, т. І от ДП), след което, костите били предадени на д-р П.. Видно от приложеното по делото писмено заключение по назначената съдебномедицинска експертиза на кости № 171/2015 г. (л. л. 99-100, т. І от ДП), представените за изследване кости са в състояние „след изгаряне“ представляват само малки части от човешки кости и по тях е трудно да се определи принадлежността им. Експертът прави извод, че те са части от плоски и тръбести кости, като за целта на експертизата същите са били обособени в групи с предполагаемата им принадлежност. Според експерта, някои от костите били с полепнал по тях разтопен каучук.

На 29.06.2015 г., по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК било проведено претърсване и изземване в жилищна постройка и кошара за животни, ползвани от подсъдимия В. (л. л. 76-82, т. І от ДП), както и в жилищна постройка, ползвана от св. Р.И. (л. л. 71-72, т. І от ДП) – всички, находящи се в рамките на вече коментирания по – горе животновъден комплекс. При проведените процесуално-следствени действия били открити и иззети множество предмети, подробно описани в изготвените за целта протоколи, между които дрехи, 1 бр. метална ножица с дължина 30 см., ръждива, 1 бр. тесла с дървена дръжка и др.

На 29.06.2015 г., за времето от 00:40 ч. до 01:05 ч., в присъствието на помните лица – свидетелите М.К.П. и Х.С.И., бил проведен следствен експеримент с участието на подсъдимия В. – към този момент все още в процесуалното му качество на свидетел, с цел да се проверят и уточнят твърденията му, касаещи мястото и механизма на извършеното убийство на пострадалия (л. л. 90-92 и 94-96, т. І от ДП).

Видно от приложената по делото справка от ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ относно МПС с рег. № А 4973 КК (л. 115, т. ІІ от ДП), с този номер е регистриран лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с цвят сив металик, с рама WVWZZZ31ZPE069108 и двигател № AAZ515, с дата на първа регистрация - 12.01.1993 г.

На 30.06.2015 г., по реда на чл. 161, ал. 1 от НПК, било извършено претърсване в жилищна постройка, находяща се в гр. Б., кв. „***“, в края на ул. „***“, до футболно игрище, обитавана от подсъдимия Д.А.В.. Били открити и иззети множество предмети, подробно описани в изготвения Протокол от проведеното действие по разследването – брадви и части от брадви (л. л. 61-67, т. І от ДП).

На 06.07.2015 г. бил извършен оглед на веществени доказателства – пепел и обгорели парчета от неустановени материали, които били иззети при проведения на 27.06.2015 г, оглед на местопроизшествие (л. л. 42-45, т. ІІ от ДП).

На 24.07.2015 г. бил извършен оглед на местопроизшествие (на стария път между гр. Бургас, кв. „Б.“ и с. И., преди вилна зона „**“, под мост до коритото на реката), при който били открити и иззети кости и рогови образования, отразени в съставения за целта протокол (л. л. 40-41, т. ІІ от ДП).

На 30.07.2015 г. било извършено процесуално-следствено действие разпознаване на лица с участието на св. Р.И. (л. 33 и л. л. 36-39, т. ІІ от ДП), който от представените му снимки категорично посочил тази, на която е бил изобразен пострадалият Б.И.. При разпознаването свидетелят е заявил, че е разпознал пострадалия веднага и е сигурен, че именно той е бил убит и изгорен от подсъдимия.

В на досъдебното производство е била назначена ДНК експертиза за установяване на родство по майчина линия чрез митохондриален ДНК анализ, на която били предоставени за изследване, както иззетите при извършения оглед на местопроизшествие от 27.06.2015 г.*** (в животновъдния комплекс в местността „***“, в землището на с. И., общ. Бургас) части от кости, така и биологичен материал, иззет от Р.Т.Х. – майка на пострадалия Б.И.. От приложеното по делото писмено заключение № PG143/DNA/26102015 (л. л. 49-50, т. ІІ от ДП) става ясно, че митохондриалната ДНК се предава от поколенията само по майчина линия и може да послужи за установяване на принадлежност към конкретен майчин род – всички лица от даден майчин род имат една и съща мтДНК. Наличието на еднакви мтДНК секвенции между две лица се разглеждат като доказателство, че тези лица принадлежат към един и същ майчин род. Наличието на разлики между лицата се разглежда като доказателство, че тези лица принадлежат към различни родове по майчина линия. Експертът сочи, че за целите на изследването се секвенира само един регион от мтДНК с обща дължина приблизително 800 базови двойки (bp). Тази определена нуклеотидна секвенция за всяко от лицата се сравнява с ревизираната референтна кеймбриджка секвенция (rCRS) като се описват разликите от нея. Вещото лице сочи, че средностатистически, всеки индивид от даден майчин род има около 5-6 нуклеотидни разлики спрямо rCRS. Установените разлики от rCRS за всяко лице се сравняват помежду си за определяне на идентичност между мтДНК секвенциите. В настоящият случай, в резултат на изследването е бил определен частичен мтДНК профил на изследвания костен материал (обект № PG-143-1/2015/ в региони от 16158bp до 16237bp и от 16311bp до 16410bр, като в тези области не се установяват разлики от rCRS. Като вероятна причина за липсата на резултат в останалите области от мтДНК профила, вещото лицето е посочило разрушаване, вследствие на температурно въздействие. От експертното заключение става ясно също, че при извършеното изследване е бил определен и пълният мтДНК профил на Р.Х. (обект № PG-143-2/2015). При извършеното сравнение на частичният мтДНК профил на костния материал (обект № PG-143-1/2015), с мтДНК профила на Р.Х. (обект № PG-143-2/2015), вещото лице е установило, че и при двата мтДНК профила в областите от 16158bр до 16237bр и от 16311bp до 16410bр няма разлики между тях. Аналогична липса на разлики от rCRS в тези области се установява и за сравнителния материал от Р.Х.. Принципно, в нейния мтДНК профил са наблюдавани 8 разлики от rCRS, но за посочените позиции не са получени данни за костния материал (обект № PG-143-1/2015), поради което такова сравнение за идентични разлики спрямо rCRS не може да бъде направено. Според експерта, предвид частичният мтДНК профил за костния материал (обект № PG-143-1/2015) не може да се твърди категорично, че лицето, от което произхожда костта, принадлежи към майчиния род на Р.Х., но същевременно, резултатите категорично показват, че лицето, от което произхожда костният материал не може да бъде въобще изключено, като принадлежащо към майчиния род на Р.Х..

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена съдебномедицинска експертиза (антропологична), на която били предоставени за изследване костите, иззети при извършения оглед на местопроизшествие от 27.06.2015 г. Видно от приложеното по делото писмено заключение № IV-44/2015 г. (л. л. 52-58, т. ІІ от ДП), изследваните фрагменти, по своите морфологични особености, отговарят да са от човешки произход и принадлежащи на лице от мъжки пол, с ръст не по-малък от 175 см. Вещите лица групират изследваните кости както следва:

- три фрагмента, които съответстват по своя морфологичен строеж на отделни части от малкопищялна кост на ляв крак;

- фрагмент от дясна слепоочна кост, включващ част от ставната ямка на долната челюст и добре изразен, частично отчупен бодилест израстък на костта;

- фрагменти от гръдни прешлени;

- малки фрагменти от лопатъчна кост – най-вероятно лява;

- малки фрагменти от ребрени дъги;

- малки костни фрагменти от тазови кости;

- малки костни фрагменти, без възможност за определяне на регионалния им произход.

В писменото си заключение експертите сочат, че завършеният костен растеж и особеностите на костите съответстват на човек на възраст около 45-50 г. Според вещите лица, количеството и видът на костните фрагменти сочат, че те са били под въздействието на висока температура, не по- ниска от 400° С. Експертите твърдят, че обичайно, за изгаряне на трупа на възрастен човек до състоянието, в което са намерени костните останки, е необходимо такава или по-висока температура да е въздействала в продължение на не по-малко от 8 - 10 часа. Според експертите, остатъците от кости и състоянието на краищата на отделните фрагменти показват, че костите на човека са били механично натрошени, най-вероятно след изгарянето му.

С оглед факта, че е налице пълно изгаряне на меки тъкани и тежко изгаряне на костите, със запазване на минимални количества органично вещество в тях, вещите лица са посочили, че не би могло да се очаква в пепелта или в почвата на мястото на изгарянето да бъде намерен биологичен материал. В тази връзка, уточнено е, че последното би било възможно на мястото, където евентуално е била причинена смъртта на лицето. Вещите лица приемат, че състоянието на изследваните кости не позволява да се посочи времето, в което са били изгорени, но е направен вероятностен извод, че въпросното изгаряне би могло да е станало на 20.03.2015 г.

В хода на разследването е била назначена техническа експертиза за изследване на иззетите на 27.06.2015 г. от къщата на св. П.И. *** обгорени и нарязани части от автомобил. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 60-63, т. ІІ от ДП), представените части са от лек автомобил, но същите са в състояние, което не позволява да се изрази безспорно становище. Според експерта, всички детайли са най-вероятно от едно шаси на автомобил, тъй като сред тях нямало повторяемост по вид. Чрез използвания от вещото лице сравнителен метод се прави извод, че по спецификация, изследваните части от купето са за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат – 2“, седан. В заключението изрично е посочено, че по представените части няма номера, чрез които да се извърши точна идентификация, като се уточнява, че номера се поставяли по вратите и други места в купето, но същите били горими и по начина на поставянето им от производителя са изгорели. Експертът не установил VIN-номер, по който да се идентифицира автомобилът, но е бил установен номерът на окомплектования двигател, а именно № AAZ515, който бил маркиран на блока. Този номер съответствал на дизелов двигател 1,9 TD, 75 конски сили, произвеждан от 1991 до 1999, като същият се поставял на автомобили марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. Вещото лице сочи още, че опората, закрепена към двигателя е с № 357199353А, като същата е съвместима с двигатели на Audi, Seat, Skoda, Volkswagen. Експертът прави извод, че от техническа гледна точка е възможно, представените за изследване части и двигател да са от един и същ автомобил.

В хода на разследването е назначена оценъчна експертиза, която да установи пазарната стойност на лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, произведен 1993 г., употребяван, изправен, без екстри, по цени на дребно за населението, към дата 20.03.2015 г. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 65-66, т. ІІ от ДП), действителната стойност на автомобила, определена съгласно Таблицата за остатъчната стойност по Наредба № 24/08.03.2006 г. (ДВ, бр. 25/2006 г.) за задължително застраховане по чл. 249, т.1 и т.2 от Кодекса за застраховането и Методиката за уреждане на претенции за обезщетение на вреди, причинени на моторни превозни средства, възлиза на 1239 лв. (равна на 7% от стойността на автомобила в ново състояние – 17700 лв.). Експертът е направил справка за публикувани обяви в популярни български сайтове за продажба на автомобили през месец март 2015 г. и е установил, че предложените автомобили марка „Фолксваген“, модел „Пасат“ били в ценовия диапазон от 800 лв. до 1700 лв. С оглед горепосоченото, експертът е определил действителната стойността на автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, производство 1993 г., към 20.03.2015 г., в размер на 1245,00 лв.

В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за изследване на  подсъдимия Д.В.. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 68-75, т. ІІ от ДП), В. не е регистриран и не е бил на лечение в ЦПЗ в гр. Бургас. Според експертите, към датата на инкриминираното деяние – 20.03.2015 г. подсъдимият В. е разбирал свойството и значението на извършеното и е могъл да ръководи постъпките си. Вещите лица са категорични също, че психическото състояние на В. не е препятствало възможността му да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, нито му пречи той да дава достоверни обяснения за тях, да участва в наказателното производство и евентуално, ако бъде намерен за виновен, да изтърпява наложеното наказание.

В заключението си вещите лица сочат, че малко преди и по време на извършването на убийството, подсъдимият Д.В. е бил клинично психически здрав, като е възможно тогава да се е намирал под въздействие на емоции от уплаха, смущение, гняв, но същите не са достигнали до състояние на физиологичен афект, т.е. емоционална експлозия. Макар да допускат, че към момента на извършване на инкриминираното деяние, подсъдимият В. да е бил уплашен и смутен, експертите са категорични, че това не е препятствало способността му адекватно да ръководи постъпките си.

Според вещите лица, личностно-характеровата структура на подсъдимия Д.В. няма манифестно изразена психопатологична структура и се представя с психодинамични характеристики, свойствени за флегматичен темперамент – енергичен е, отличава се с търпеливост, издържливост и самообладание, но не е находчив, бавно съсредоточава вниманието си, ригиден е, трудно се приспособява към нова обстановка и трудно променя навиците си; интравертиран е, трудно влиза в контакт с нови хора и трудно откликва на външни впечатления, ниска комуникативност и е неподатлив на манипулации, притежава висока стресова устойчивост. След анализ на попълнения от подсъдимия самооценъчен въпросник за изследване на личността, вещите лица правят извод, че подсъдимия се стреми да се представи в социално желателна светлина, но отчитат изразени трудности в емоционалните връзки с близките, както и прояви на недоверие и склонност към самоизолация. Отчетени са прояви на неудовлетвореност от своите социални връзки поради присъщата на подсъдимия гневливост и злопаметност; поведението му е често непредсказуемо, а в най-добрия случай – неконформно. Често подсъдимият е социално дезадаптивен, неадекватен и противопоставящ се на авторитети. Има нарушени способности за емпатия; има лошо самопознание, страх от отхвърляне и провал, чувство за неситурност и изразена потребност от привързаност и внимание. Отчетени са понижен контрол върху импулсите, като при загуба на самоконтрол са налице асоциални прояви. Ценностната система е с изразени хедонистична насоченост, свързана с нуждите на организма от получаване на удоволствие. След анализ на попълнения въпросник за агресивни тенденции, експертите посочват, че са отчетени повишени стойности по скалата „агресивно поведение“, характеризираща склонност към недоверие и подозрително отношение към околните, произтичащи от убеждението, че обкръжаващите са злонамерено настроени.  

На 16.07.2015 г., за времето от 15:45 ч. до 16:16 ч., в присъствието на подсъдимия, упълномощения от него защитник – адвокат Кр. Кацарски от БАК, както и в присъствието на помните лица - свидетелите С.П.С. и М.М.И., и специалист-технически помощник, бил проведен и заснет следствен експеримент. При него, подсъдимият В. е показал мястото, на което са били изгорени трупните останки на пострадалия, който познавал с прякора „М.“, описвал е подробно действията по изхвърлянето на остатъците от огнището и е показвал изминатия от него път до сметището, на което ги е изхвърлил (л. л. 84-85, т. ІІ от ДП).

В хода на досъдебното производство е била назначена комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза за изследване на св. Р.И.И.. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 77-83, т. ІІ от ДП), свидетелят Р.И. се води на диспансерен отчет с ЛАК № ***, с диагнози по МКБ - 9: 303.2 и 301.1, съответстващи към онзи момент на класификация (МКБ-10) на „Синдром на алкохолна зависимост“ и „Личностно разстройство с диссоциални черти“. И. не е бил на лечение в стационара към ЦПЗ в гр. Бургас.

Вещите лица изрично посочват, че психическото състояние на св. Р.И. не е пречка за възможността му да възприема и запаметява факти и обстоятелства, имащи отношение към делото, както и да дава достоверни показания за тях, а също и да участва в наказателното производство. Според експертите, личностно-характеристичната структура на свидетеля Р.И. се характеризира с изразени черти на Диссоциално личностово разстройство с алкохолна съобусловеност.

В хода на досъдебното производство е била назначена биологична експертиза, която да установи, дали по вещите, иззети при извършените в хода на досъдебното производство действия по претърсване и изземване, както и по вещите, доброволно предадени от подсъдимия В. с протокол за доброволно предаване (л. 101, т. І от ДП), има наличие на кръв, дали същата е човешка и каква е нейната кръвногрупова принадлежност. На експерта било възложено да установи наличието на косми по тези вещи и ако има такива, да определи от коя част на човешкото тяло са, както и сходни ли са по морфологични белези, т.е., от един и същи човек ли са.

Видно от приложение по делото писмено заключение (л. л. 89-91, т. ІІ от ДП), върху изследваните обекти – брадва с дължина на дървената част 96 см., брадва с дължина на дървената част 60 см., черен гащеризон, бяло полиетиленово платнище и мъжки работен гащеризон – светлосин на цвят, е установено наличието на животинска кръв, която произхожда от овца. По останалите от изследвани обекти не е било установено наличие на следи от кръв. При извършения оглед на обектите, в лабораторни условия на дневна светлина, не са били намерени и иззети косми.

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена съдебномедицинска експертиза за изследване на части от кости, иззети при извършения оглед на местопроизшествие на 24.07.2015г. в гр. Б., в кв. „**“, по коритото на реката до мост, намиращ се в близост до животновъдния комплекс (къшла), стопанисван от подсъдимия Д.В.. Видно от приложеното по делото писмено заключение № 613/2015 г. (л. 94, т. ІІ от ДП), изследваните кости не са човешки, като отговарят и най-вероятно са от животински произход – костенурка.

В хода на досъдебното производство е била назначена биологична експертиза, която да изследва наличието на кръв по иззетите в хода на разследването движими вещи, както и дали е човешка, а в случай, че се установи наличие на такава – да се изготви ДНК профил. Видно от приложеното по делото писмено заключение № PG226-15/DNA/01022016 (л. л. 41-42, т. ІІІ от ДП), по изследваните обекти не е била установена човешка кръв.

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена допълнителна ДНК експертиза, с цел изясняване на част от резултатите, посочени в заключението по предходна ДНК Експертиза № PG143/DNA/26102015, имаща за цел установяване на родство по майчина линия чрез митохондриален ДНК анализ. В приложеното по делото писмено заключение № PG18/DNA/02032016 (л. л. 58-61, т. ІІІ от ДП) експертът уточнява, че при наличие на частичен мтДНК профил за един от биологичните материали, би могло да се даде категорично заключение, че двата биологични материала произхождат от лица от различни майчини родове, т.е. между тях няма биологична връзка по майчина линия, само ако частичният мтДНК профил има повече от две разлики спрямо същият регион на другият биологичен материал, при който е налице пълен мтДНК профил. В конкретният случай, по отношения на изследвания костен материал е установен частичен мтДНК профил в един от изследваните региони и по отношение на намиращите се там базови двойки от позиция 16158bp до позиция 16237bp (т.е. общо 79 базови двойки) и от позиция 16311bp до позиция 16410bp (т.т. 99 базови двойки). Вещото лице сочи, че е установено съвпадение в посочените области (базови двойки) на мтДНК секвенциите на костния материал и биологичния материал от Р.Х., което налага извода, че лицето, от което произхожда костният материал не може да бъде изключено като принадлежащо към майчиния род на Р.Х.. Наличието, обаче, само на частичен мтДНК профил от този костен материал, не може да доведе до категоричен извод за родствена връзка по майчина линия между Р.Х. и лицето, от което произхождат изследваните костни останки.

В хода на досъдебното производство е била назначена и  криминалистическа експертиза, която да установи, дали има наличие на метални частици върху конкретни, описани в постановлението на назначаване дрехи, или пробойни в тъканта на дрехите, които да са получени вследствие на рязане с ъглошлайф (флекс) на ламарини на автомобил. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 103-115, т. ІІІ от ДП), по представените за изследване обекти – светлосин гащеризон „ОЛИМП“, тъмносин гащеризон „БДС EN 340”, долнище от анцуг “RUNNERS”, долнище на анцуг „SPORT LINE” и долнище в тъмносин цвят „ARM SPORT”, е констатирано наличие на нарушения на целостта на материята, както и „залепнали“ метални микросфери. Установено е и наличие на метални микрочастици във фракциите, иззети от чувалите, в които били опаковани дрехите. Експертите, правейки вероятностен извод, са посочили, че морфологията на нарушенията на целостта на материята по посочените по-горе дрехи, както и установените метални микрочастици, дават основание да се направи извод, че е възможно същите да са се получили в резултат на топлинно въздействие и попадане на „стружки“ и/или отчупени парчета при обработване с високо-оборотен режещ инструмент, какъвто е и ъглошлайфът (флекс).

В хода на разследването по досъдебното производство е била назначена физикохимична експертиза, която да извърши физикохимичен анализ на намерените метални частици върху дрехите на подсъдимия В., установени с горепосочената криминалистическа експертиза на НИКК – МВР, както и на обгорелите метални части от автомобил, иззети при извършено претърсване и изземване на 27.06.2015 г. в с. К.. Наред с това, експертното изследване е имало за задача да установи, дали частиците са еднакви по състав, както и дали е възможно металните частици от дрехите да са получени вследствие рязане с ъглошлайф на тези метални части от автомобил.

Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 119-122, т. ІІІ от ДП), при проведеното изследване е установено, че металните детайли от лек автомобил са били изработени от желязо-въглеродна сплав. От сплав със същия състав са били изработени и някои от металните микросфери, намиращи се във отделните фракции от чували с № 1 и № 3, описани в експертиза № 16/БТМ-217 от 15.06.2016 г. на НИКК – МВР. Експертът посочва, че поради малкия размер на железните сферични микрочастици (около и под 0,5 мм.), открити върху дрехите, изследвани в експертиза № 16/БТМ-217 от 15.06.2016 г. на НИКК – МВР, описани от фракции № 1 и № 3, не е възможно да се извърши сравнение на химичния им състав по количеството на примесните химични елементи, участващи в състава на желязото, с представените като сравнителен материал детайли от лек автомобил. Посочено е, че във фракциите, отделени от всички чували, се съдържат микрочастици, изработени от желязо-въглеродна сплав, съдържаща в състава си различни легиращи химични елементи. Установени са били и частици със следните състави: желязо-въглерод- хром-никел-силиций-алуминий-манган (Fe-C-Cr-Ni-Si-Al-Мn) и желязо-въглерод-титан-магнезий-силиций-алуминий-манган-ванадий (Fe-C-Ti-Mg-Si - Al-Mn-V).

В хода на разследването е била назначена съдебномедицинска експертиза по метода на ДНК – профилирането (анализ), чието изготвяне било възложено с Молба за правна помощ до компетентните власти в Република Австрия на експерти от Съдебно – генетична лаборатория при Института по съдебна медицина към Медицинския университет в град Инсбрук, Република Австрия. За изследването били изпратени веществени доказателства – обгорели части от кости и сравнителни образци от биологичен материал, иззет на 16.11.2016 г. от майката на пострадалия – Р.Т.Х.. На експертите било изрично посочено, че при извършването на експертното изследване следва при възможност да се ползва метода на нуклеарния ДНК анализ, а при нужда и метода на митохондриалния ДНК анализ, както и всички други научни методи, ползвани в лабораторията, чрез които може да бъде решена идентификационната задача на експертизата.

Видно от приложените по делото две писмени заключения, изготвени от проф. д-р Р.Ш., директор на Института за съдебна медицина на Медицински университет – Инсбрук, Република Австрия и проф. д-р М.Щ., ръководител на специализиран отдел при Института за съдебна медицина към Медицински университет – Инсбрук, Република Австрия (л. л. 103-164, т. V от ДП и л. л. 167-204, т. V от ДП), ДНК квантификационните изследвания на подбраните от експертите следи (общо 11 парчета от кости, избрани като най-годни, след проведени макроскопски изследвания), са довели до ДНК съдържание под 0,002 ng/µl. Според експертите, от съществуващата практика е известно, че при тези стойности STR (short tandem repeat, т.е., късо тандемно повторение) типизацията не би била успешна, поради което, такава (т.н. ядрена ДНК) не е била извършена. Експертите посочват, че МтДНК (минохондриална ДНК) квантификационни изследвания на същите кости са довели все до мтДНК съдържание 0 mtGE/µl (митохондриален геномен еквивалент), поради което не е била извършвана и мтДНК типизация.

Експертите са провели изследвания на същите 11 парчета от кости на митохондриалната ДНК в т.нар. цитохром b регион. В заключението е посочено, че чрез този метод и чрез сравнение с базата данни (база данни BLAST) би могло да се установи животинския вид на „причинителя“ на следата. Резултатите при тези изследвания са показали, че единствено парчета от кости, обозначени с № 7.1 (18863707 1) и 7.2. (18863707 2) са довели до използваеми резултати, като при проведените сравнения на установените секвенции по горепосочения метод на митохондриална ДНК в цитохром b регион са довели до причисляване на костите към вида човек (Homo sapiens). Проведените изследвания по същия метод на останалите 9 фрагмента от кости не са довели до използваем резултат, поради което, вещите лица са посочили, че не е възможно да се определи техният вид.

В хода на досъдебното производство е била назначена техническа експертиза със задача да се локализира мястото на извършване на инкриминираното деяние чрез установяване точното местонахождение на животновъдния комплекс (къшлата). Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 33-51, т. VІІІ от ДП), асфалтовият път между кв. „Б.“, гр. Бургас и с. И., общ. Бургас представлява общински път с номер BGS3032. Разстоянието от края на кв. „Б.“, гр. Бургас (от табелата за край на населеното място), в посока с. И., общ. Бургас, до началото на черен път вляво, водещ до животновъден комплекс, е 3826 м. Разстоянието от началото на черен път, вляво, до входа на кошарата в животновъден комплекс (мястото на извършване на убийството), е 330 м. Престъплението е извършено в местността „***“, в поземлен имот *** по одобрената кадастрална карта на с. И., общ. Бургас.

Подсъдимият Д.В. е бил задържан след инкриминираната дата както следва:

-     на 10.06.2015 г. в 18:00 ч. със Заповед за задържане № 434зз-188 от същата дата, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР като заподозрян по чл. 115 от НК. Освободен е на 11.06.2015 г. в 12:20 ч. (л. 352 от съд. дело);

-        на 27.06.2015 г. в 19:00 ч. със Заповед за задържане № 434зз-245 от същата дата, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР като заподозрян по чл. 115 от НК. Освободен е на 28.06.2015 г. в 13:30 ч. (л. 353 от съд. дело и л. л. 3-7, т. VІ от ДП);

-         на 29.06.2015 г. в 01:30 ч. със Заповед за задържане № 434зз-249 от същата дата, на основание чл. 72, ал.1, т.1 от ЗМВР като заподозрян за кражба. Освободен е на 29.06.2015 г. в 16:40 ч. (л. 354 от съд. дело и л. л. 8-11, т. VІ от ДП).

 

ДОКАЗАТЕЛСТВА ПО ДЕЛОТО:

         Съдът намира описаната по-горе фактическа обстановка за безспорно установена, доколкото я изведе от събраните в хода на съдебното следствие писмени, гласни и веществени доказателства и доказателствени средства, ценени в тяхната съвкупност и поотделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото.

 

1.    Писмени доказателства и доказателствени средства:

При изграждането на описаната по-горе фактическа обстановка, съдът ползва следните, събрани в хода на съдебното следствие писмени доказателства и доказателствени средства: справка за съдимост, ведно с копия от бюлетини за съдимост на подсъдимия В. (л. л. 7-9, т. І от ДП); протокол за оглед на местопроизшествие (стопански двор и къшла) от 27.06.2015 г., ведно с препис и фотоалбум към него (л. л. 36-44, т. І от ДП); протокол за претърсване и изземване в полуразрушена тухлена постройка в стопански двор от 27.06.2015 г. (л. л. 45-46, т. І от ДП), одобрен с определение № 146 от 28.06.2015 г. на БОС по ЧНД № 578/2015 г. (л. л. 49-50, т. І от ДП); протокол за претърсване и изземване в къща, обитавана от св. П.А. от 27.06.2015 г., ведно с фотоалбум (л. л. 51-56, т. І от ДП), одобрен с определение № 145 от 28.06.2015 г. на БОС по ЧНД № 577/2015 г. (л. л. 59-60, т.І от ДП); протокол за претърсване и изземване от 30.06.2015 г. в жилищна постройка, обитавана от Д.В., ведно с фотоалбум (л. л. 61-67, т. І от ДП); протокол за претърсване и изземване от 29.06.2015 г. в постройка, ползвана от св. Р.И. (л. л. 71-72, т. І от ДП); протокол за претърсване и изземване от 29.06.2015 г. в жилищна постройка и кашли, ползвани от Д.В., ведно с фотоалбум към него (л. л.76-82, т. І от ДП); протокол за оглед на веществени доказателства от 28.06.2015 г., ведно с фотоалбум (л. л. 86-89, т. І от ДП); протокол за доброволно предаване от 29.06.2015 г. (л. 101, т. І от ДП); справка от ОД на МВР – Бургас за обявяване издирването на пострадалия Б.И., ведно с телеграма за ОДИ (л. л. 111-112, т. І от ДП); извлечение от АИС „БДС“ относно пострадалия Б.И. (л. 119, т. І от ДП); протокол от 30.06.2015 г. за вземане на образци за сравнително изследване (л. 18, т. ІІ от ДП); протокол от 30.07.2015 г. за разпознаване на лица и предмети, ведно с фотоалбум (л. 33 и л. л. 36-39, т. ІІ от ДП); протокол от 24.07.2015 г. за оглед на местопроизшествие (л. л. 40-41, т. ІІ от ДП); протокол от 06.07.2015 г. за оглед на веществени доказателства ведно с фотоалбум (л. л. 42-45, т. ІІ от ДП); протокол от 16.07.2015 г. за проведен следствен експеримент (л. л. 84-85, т. ІІ от ДП); справка от „Виваком“ (л. 106, т. ІІ от ДП); справка от „Теленор“ (л. 107, т. ІІ от ДП); справка от „Мтел“ (л. л. 108-109, т. ІІ от ДП); справка от ТД на НАП за заплатена глоба (л. 111, т. ІІ от ДП); справка от БРС относно НОХД № 166/2000 г. (л. 113, т. ІІ от ДП); справка от ОД на МВР – Бургас, сектор „ПП“ относно МПС с рег. № *** (л. 115, т. ІІ от ДП); копие от договор за покупко-продажба на МПС с рег. № **** (л. 123, т. ІІ от ДП); заявление от 22.03.2015 г. на Г.С.И. *** за обявяване на Б. за издирване (л. л. 160-161, т. ІІІ от ДП); протокол за вземане на образци за сравнително изследване от 16.11.2016 г. (л. л. 111-112, т. ІV от ДП); справки от Община А. и Община Бургас относно издаден Акт за смърт на лицето Б.И. (л. л. 220-221, т. V от ДП); копие от Заповед от 27.06.2015 г. за задържане на подсъдимия Д.В. по реда на ЗМВР, ведно с протокол за обиск, разписка и декларации (л. л. 3-7, т. VІ от ДП); копие от Заповед от 29.06.2015 г. за задържане на подсъдимия Д.В. по реда на ЗМВР, ведно с протокол за обиск и декларации (л. л. 8-11, т. VІ от ДП); протокол от 25.02.2019 г. за оглед на местопроизшествие (л. л. 30 и 31, т. VІІІ от ДП); удостоверения за съпруг/а и родствени връзки с изх. № № 354, 355 и 356 от 12.03.2019 г.*** (л. л. 54-59, т. VІІІ от ДП); телеграма № 12645/26.03.2015 г. на ГД „НИ“ (л. 159, т. ІІІ от ДП); Заповед за задържане № 434зз-188/10.06.2015 г. (л. 352 от съд. дело). Съдът кредитира изброените писмени доказателства и доказателствени средства, доколкото те касаят относими към предмета на делото факти и обстоятелства, а при събирането им е спазен установеният в НПК ред.

В хода на съдебните прения, защитникът на Д.В. оспори резултатите от проведеният на 29.06.2015 г. следствен експеримент с участието на подсъдимия. Съдът намира за основателно това възражение, но само досежно вписаните в протокола обяснения на подсъдимия, касаещи авторството и механизма на извършване на престъплението. Доколкото към момента на провеждането на следственият експеримент, подсъдимият В. е бил все още в процесуалното качество на свидетел, вписаните в протокола за това процесуално – следствено действие негови обяснения относно авторството и механизма на извършване на убийството, не могат да бъдат ползвани като доказателство в подкрепа на обвинителната теза така, както не могат да бъдат ползвани като доказателства показанията му от разпитите му като свидетел. От друга страна, съставеният по време на следствения експеримент протокол от 29.06.2015 г., ведно с препис и фотоалбум (л. л. 90-92 и 94-96, т. І от ДП) може да бъде ползван като писмено доказателствено средство, което удостоверява факта на извършване на процесуално-следственото действие, а също и като доказателствено средство, позволяващо да се провери достоверността на показанията на другите свидетели, разпитани по делото, досежно разположението на обектите в процесния имот, тяхното използване, за факта на идване на пострадалия, вкл. и като дата и време и  т.н.

Съдът не кредитира писмените доказателства, приложени в т. ІV, л. л. 1-25 като неотносими към предмета на делото, доколкото касаят факти и обстоятелства, свързани със смъртта на майката на подсъдимия В..

 

2.    Веществени доказателства и доказателствени средства:

При изграждането на описаната по-горе фактическа обстановка, съдът ползва следните, събрани в хода на съдебното следствие веществени доказателства и доказателствени средства, установени и иззети по реда на НПК и приложени към доказателствата по делото чрез предявяването им на страните, респ. чрез предявяване протоколи за оглед на веществени доказателства и фотоалбумите към тях: части от кости; пепел от огнище; брадва с дължина на дървената част 96 см.; брадва с дължина на дървената част 60 см.; брадва с дължина на дървената част 99 см.; брадва с дължина на дървената част 104 см.; брадва с дължина на дървената част 94 см.; брадва с дължина на дървената част 90 см.; парче от счупена брадва със здрава метална част и парче от дървен сап с дължина 32 см.; 2 броя части от брадва – остриета със счупени парчета дървени сапове в тях; брадва с дължина на дървената част 35,5 см.; мъжки работен панталон, сиво-син на цвят; мъжки работен гащеризон, светлосин на цвят; работна дочена куртка, синя на цвят; мъжка полушуба, кафява на цвят; плетена шапка с широка червена ивица, малка бяла ивица под червената с изобразени два малки и един голям хиксове; долнище на анцуг, черно на цвят със сива и бяла лента отстрани, вълнено; черно долнище на анцуг с две б. ленти отстрани; дънков панталон с надпис на заден джоб “Levis”; яке (ватенка), зелено на цвят; тениска, зелена, с надпис “Sport”; черен гащеризон с надпис от вътрешната страна “БДС FN340” с червени букви; синя риза (работна дочена куртка) с № 52; потник с етикет “Adidas”; кафяв панталон; черно горнище на анцуг със сива и бяла лента; сиво долнище на анцуг; синя риза (работна дочена куртка) с № 54; долнище на анцуг (синьо, с бял надпис „ARMSPORT“); метална ножица (ръждива); обгорели метални части от автомобил; тампон с клетъчен материал на Р.Т.Х.; бяло, полиетиленово платнище с неправилна форма и зелени дръжки; тесла с дървена дръжка; часовник с черна верижка с надпис на капака „Q&Q“ и жълти стрелки; калкулатор; кости и рогови образувания; чифт зелени гумени ботуши; двигател от лек автомобил марка “Фолксваген“, модел „Пасат“; ламарини от автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. Същите са годни доказателства, доколкото при тяхното събиране и приобщаване към доказателствения материал, са спазени всички изисквания на процесуалния закон.

 

3.    Гласни доказателства и доказателствени средства:

При обсъждане на събраните в хода на съдебното следствие гласни доказателствени средства, съдът установи възможност разпитаните по делото свидетели да бъдат обособени в няколко условни групи.

Първата условна група са свидетелите, които по никакъв начин не са заинтересовани от изхода на делото – това са свидетелите П.И.А., М.Г.П., Н.Ж.К., К.Ж.И., М.М.И., С.П.С., М.К.П., Х.С.И. и И.Н., за които не се установи да се намират в някакви роднински или приятелски отношения с подсъдимия, с пострадалия и със свидетелите Г.И., Ш.Б.М. и А.Б.И..

Показанията на свидетелите П.А. и М.П. са безпротиворечиви, взаимно се подкрепят и се потвърждават от резултатите от извършеното на 27.06.2015 г. претърсване на дома им и изземване на множество части от автомобил, подробно описани в изготвения протокол за това процесуално-следствено действие. Показанията на тези свидетели са относими към предмета на делото, доколкото установяват връзката на подсъдимия с намерените в дома им вещи, както и времето на донасянето им от В.; показанията им косвено потвърждават и достоверността на показанията на св. Р.И. в частта им относно действията на подсъдимия след нарязването на автомобила на пострадалия Б.И..

Като относими в тази насока следва да се посочат и показанията на св. Н.К., дадени в съдебно заседание, както и тези от досъдебното производство, прочетени в хода на съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.2 от НПК. Свидетелят не е заинтересован от изхода на делото, доколкото не се намира в близки или родствени отношения със страните по делото, но от друга страна познава Д.В. (т.е. не може да се твърди, че същият е припознал подсъдимия) и доколкото показанията му са вътрешно безпротиворечиви и логически издържани, съдът няма причина да се съмнява в тяхната достоверност.

Съдът кредитира изцяло показанията на свидетеля К.Ж.И., дадени от него в хода на съдебното следствие, както и показанията му от досъдебното производство, прочетени по реда на чл. 281 ал.4, вр. ал.1 т.1 и т.2 от НПК. Те са безпротиворечиви, логически издържани и по същество пресъздават преките впечатления на свидетеля от разказа на свидетеля Р.И. за убийството и за емоционалното му състояние тогава. В тази насока показанията на св. К.И., доколкото същият е незаинтересован от изхода на делото, тъй като не се намира в близки приятелски или родствени връзки със страните, служат и за проверка достоверността на показанията на свидетелите Р.И. и И.Д. относно посочените факти и обстоятелства.  

         Свидетелите М.М.И. и С.П.С. са участвали като поемни лица при извършеният на 16.07.2015 г. следствен експеримент с участието на подсъдимия В. в качеството му на обвиняем в досъдебното производство. Същите са незаинтересовани от изхода на делото, доколкото нямат приятелска или родствена връзка с подсъдимия или с пострадалия, поради което няма причини за съмнения в тяхната добросъвестност. Съдът кредитира показанията на св. И., включително и тези, дадени от него в досъдебното производство (л. 11, т. ІІІ от ДП) и прочетени в съдебното следствие по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.2 от НПК, освен в частта им, касаеща въпросът кой е изгорил тялото на пострадалия, тъй като в тази им част те противоречат на протокола за следствен експеримент. Там изрично е вписано, че подсъдимият В. е показал огнището, на което е бил изгорен трупът на пострадалия, но липсва негово изявление, че той е извършил убийството.

Аналогично, съдът подходи и по отношение показанията на св. С.С., дадени в хода на съдебното следствие –  съдът отново не кредитира показанията на този свидетел в частта им, касаеща авторството на престъплението поради противоречието им с вписаното в протокола за следствен експеримент. Съдът си обяснява констатираните противоречия както с факта, че и двамата свидетели са били уведомени, че ще присъстват на следствен експеримент по дело за убийство, чиято цел е да се установи мястото на трупоизгарянето и мястото, където са изхвърлени пепелта и останките, така и с факта, че на следственият експеримент е присъствал обвиняем, т.е., логично е у поемните лица предварително да се е формирала представа, че именно основният участник в следственият експеримент – подсъдимият Д.В. – е извършителят на убийството, като тази представа впоследствие е била трансформирана в съзнанието им като информация, чута лично от обвиняемия.

 Свидетелите М.К.П. и Х.С.И. са били поемни лица при проведения на 29.06.2015 г. следствен експеримент с участието на подсъдимия Д.В., когато последният все още е бил в процесуалното качество на свидетел. Свидетелите П. и И. не са заинтересовани от изхода на делото, доколкото липсват данни същите да се намират приятелски или родствени отношения с подсъдимия или с пострадалия, поради което тяхната добросъвестност не може да бъде подлагана на съмнение. Съдът кредитира показанията на свидетелите П. и И., дадени в хода на съдебното следствие, както и тези, дадени в хода на досъдебното производство като свидетели, прочетени по реда на чл. 281, ал. 4, вр. ал.1 т.2 от НПК, освен в частта им, в която те възпроизвеждат обясненията на подсъдимия В., направени по време на следствения експеримент. В тази им част, показанията на П. и И. имат характера на производни доказателствени средства, но същите не могат да бъдат ползвани за доказване на обвинителната теза, тъй като не могат да заместят липсата на основният доказателствен източник – обясненията на подсъдимия В.. Последните, както бе посочено по-горе, макар и направени в хода на проведен следствен експеримент, не могат да се ценят като годно и допустимо доказателство по делото, предвид процесуалното качество на В. към него момент, а именно като свидетел. Ето защо, недопустимо е заради липсата на възможност за използване на тези обяснения като доказателствен материал, същите да бъдат заместени от производни свидетелски показания. В останалата им част – досежно времето и мястото на провеждане на следствения експеримент, местата, посочени от подсъдимия, тяхното местонахождение и предназначение и т.н., показанията на свидетелите П. и И. могат да бъдат кредитирани като достоверни, тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от представения по делото протокол от проведен следствен експеримент.

Свидетелят П. е присъствал и като поемно лице при извършеното в инкриминирания имот претърсване, при което е бил установен и иззет двигателят, принадлежащ на превозното средство, използвано от пострадалия. Тези показания съдът намира за достоверни и относими към предмета на делото, тъй като са безпротиворечиви и се подкрепят от представения по делото протокол за извършеното процесуално-следствено действие.

Макар да е племенница на пострадалия Б.И., съдът намира, че следва да причисли към тази група от свидетели и свидетелката А.М.А.. Показанията й не са относими към предмета на доказване, а към предмета на делото, тъй като същите спомагат да се установи само какъв автомобил е ползвал приживе пострадалия Б.И.. Ето защо и доколкото показанията й се потвърждават от представените по делото писмени доказателства, установяващи собствеността й върху процесното превозно средство, съдът прецени, че следва да кредитира изцяло свидетелските й показания като достоверни.

Разпитаният в хода на съдебното следствие свидетел И.Н. е полицейски служител, който е участвал в процесуално-следствени действия и е водел предварителни беседи с подсъдимия и със свидетеля Р.И., но не е ръководел и извършвал процесуално-следствени действия като орган по разследването, поради което показанията му са принципно допустими. Съдът кредитира показанията на св. Н. досежно разговора му със свидетеля Р.И. и обстоятелствата, които е научил от него. В тази им част, показанията на Н. имат характера на производно гласно доказателствено средство и като такова, те не само не противоречат на показанията на св. Р.И., дадени от него в хода на съдебното следствие, а и потвърждават тяхната достоверност. Съдът кредитира показанията на св. Н. досежно фактите и обстоятелствата, свързани с откриването на двигателя на автомобила, управляван от пострадалия в имота, стопанисван от подсъдимия, както и относно месторазположението на постройките в имота, тяхното използване и предназначение, месторазположението на огнището, откритите при огледите вещи и т.н., тъй като тези обстоятелства са възприети лично от свидетеля при участието му в извършените от органа по разследването процесуално-следствени действия по оглед на местопроизшествие, претърсване и изземване и следствен експеримент, и се потвърждават от приложените по делото протоколи, съставени при извършването на тези действия.

Съдът не кредитира показанията на св. Н., касаещи възприетите от него обяснения на подсъдимия В., които последният е дал при проведените предварителни беседи, както и за обясненията, които В. е дал при проведеният следствен експеримент от 29.06.2015 г. По отношение на т.нар. беседи следва да се посочи, че подсъдимият е бил задържан както на 28.06.2015 г., така и на 29.06.2015 г. Видно от приложената по делото заповед за задържане на В. от 28.06.2015 г., същият е бил задържан във връзка с предполагаемо престъпление по чл. 115 от НК, следователно няма данни, кога точно са проведени тези беседи, т.е. възможно е разговорът между Н. и В. да е бил, когато последният е бил все още задържан с полицейска мярка за 24 часа. От друга страна, доколкото В. тогава не е бил в процесуалното качество на обвиняем, а само на свидетел (макар и задържан), показанията на Н. относно тогава дадените от подсъдимия обяснения за механизма на извършване на престъплението и „признанието“, че подсъдимия е извършил убийството на И., не могат да бъдат кредитирани като производно гласно доказателствено средство, тъй като липсва първичното доказателствено средство, което да ги подкрепи – самопризнанията на подсъдимия, дадени от него в качеството му на обвиняем.  

Във втората група от свидетели, съдът включи тези, които по някакъв начин са заинтересовани, макар и косвено, от изхода на делото – това са свидетелите Ф.Ю.К., И.Ш.И., Н.Б.А. и И.Х.Д..

Свидетелите К., И. и А. са част от приятелският кръг на пострадалия, но техните показания съдът намира за достоверни и и ги кредитира, тъй като са безпротиворечиви, взаимно се допълват и се подкрепят от останалите доказателствени материали, в това число показанията на свидетелите Р.И. и на съпругата и на децата на пострадалия. Показанията на К., И. и А. са относими към предмета на делото, тъй като от една страна установяват причината Б.И. да посети подсъдимия (св. А.), поведението, настроението и намеренията на пострадалия непосредствено преди престъплението, неговите навици, привички и особености, а също и действията на семейството на пострадалия и на неговите познати и приятели след изчезването му. Показанията на св. И. позволяват да се провери достоверността на показанията на свидетеля М.И. (брат на пострадалия) досежно поведението на подсъдимия при посещението им по повод издирването на Б.И.. Същевременно, достоверността на показанията на тези свидетели се установява при съпоставянето им с останалите доказателства и доказателствени средства, които съдът кредитира.

Свидетелят И.Д. е косвено заинтересован от изхода на делото предвид обстоятелството, че той първи е съобщил за извършеното престъпление, както и заради установеният по делото конфликт между подсъдимия и него. Достоверността на показанията му обаче не може да бъде подложена на съмнение, доколкото по своето естество неговите показания възпроизвеждат това, което е чул да изрича пред него св. Р.И.. Това производно доказателствено средство се потвърждава от показанията на самия Р.И., който не отрича както изреченото, така и факта, че св. Д. е присъствал по време на разказа му.

Към третата група свидетели съдът причисли тези, които са явно заинтересовани от изхода на делото – това са семейството и близките роднини на пострадалия, както и свидетелят Р.И..

Съдът кредитира изцяло като безпротиворечиви, взаимно допълващи се и относими към предмета на делото показанията на разпитаните в хода на съдебното следствие свидетели Г.С.И., Ш.Б.М. и А.Б.И.. Същите съдържат важна за делото информация – за отношенията в семейството на пострадалия, за неговото обичайно ежедневие, привички и занимания, за външният му вид – височина и телосложение, за облеклото му в инкриминирания ден, за последните му намерения и действия преди изчезването му, както и за действията на самите свидетели след изчезването му. Доколкото достоверността им се установява и посредством събраните по делото писмени доказателства и доказателствени средства, показанията на тези свидетели позволяват да се направи проверка за достоверността на показанията на останалите гласни доказателствени средства.

Свидетеля М.А.И. е брат на пострадалия и като такъв очевидно е заинтересован от изхода на делото. Съдът кредитира неговите показания – както тези от съдебното следствие, така и тези, дадени пред друг състав на съда по същото дело и прочетени на основание чл. 281 ал.1 т.1 от НПК. Показанията на свидетеля са относими към предмета на делото, тъй като дават информация за поведението на подсъдимия след извършването на престъплението, неговите реакции и думи, като в частност потвърждават показанията на св. Р.И., доколкото възпроизвеждат казаното в същата насока от самия подсъдим. Достоверността на показанията на св. М.И. се потвърждава и от показанията на св. И., с които те се припокриват и взаимно допълват.

Свидетелят Р.И. безспорно е заинтересован от изхода на делото – от една страна, в един от разпитите си като свидетел В. посочва него като извършител на престъплението, а от друга страна, част от действията, които И. е извършвал след като е видял пострадалия мъртъв, биха могли да бъдат възприети и като някаква форма на помагачество. С тези обстоятелства съдът си обяснява и някои противоречия в неговите показания – очевидно е, че свидетелят се стреми да не се обвини или постави в неблагоприятна ситуация. В тази връзка, следва да се посочи, че противоречията в показанията на свидетеля не се отнасят до основните и съставомерни, подлежащи на доказване факти – относно тях свидетелят не си противоречи, последователен и убедителен е и поддържа единна версия за случилото се.

Показанията на свидетеля Р.И. са безспорно относими към предмета на делото - той е свидетел, който макар и да не е очевидец на самото убийство, е възприел в най-близка степен мястото и времето до извършване на убийството, а от друга страна е бил и пряк свидетел, както на трупоизгарянето, така и на унищожаването на инкриминирания с обвинението автомобил. Както бе посочено, като цяло показанията му са еднопосочни и непротиворечиви както от досъдебната фаза, така и на съдебното следствие и категорично сочи, че пострадалият е посетил фермата на подсъдимия, като тогава с подсъдимия са влезли в къшлата и повече не го е видял жив. И. е категоричен, че подсъдимият му е споделил, че е убил пострадалия, непротиворечиво твърди, че пред очите му подсъдимият е изгорил личните вещи на пострадалия, след което е унищожил, чрез нарязване с флекс и обгаряне автомобила, ползван от пострадалия, като се е опитал да се разпореди с част от вещите, част от вещите останали от автомобила, занасяйки ги в дома на П.А., съответно занасяйки ги на свидетеля Н.К., респективно укривайки двигателя от автомобила в района на фермата. Тези негови показания се подкрепят както от свидетелските показания на останалите свидетели, така и от обстоятелствата, установени при проведените огледи и претърсвания в имота, стопанисван от В.. Показанията на И., досежно убийството, косвено се потвърждават и от показанията на свидетелите К.И., известен още като Кязим, и И.Д., на които той е разказал за случката, и които впоследствие са и подали сигнал до полицията. Показанията на свидетеля Р.И. относно действията на подсъдимия след нарязването на автомобила кореспондират и със свидетелските показания на свидетеля К., с показанията на свидетеля А., и жената, с която той съжителства – св. М.П..

В хода на досъдебното производство, след привличането му като обвиняем, В. се е възползвал от правото си и е отказал да дава обяснения. Като доказателствен източник, съдържащ обяснения на подсъдимия за обстоятелства, касаещи обвинението, съдът приема протоколът за проведеният втори следствен експеримент, с участието на В. като обвиняем, в частта му, в която същият посочва огнището, и дава обяснения за самоличността на изгорения човек и какво е станало с останките. В тази им част обясненията имат доказателствена стойност и могат да бъдат кредитирани, тъй като следственото действие е било проведено в присъствието на защитника на подсъдимия и протоколът е подписан от него и от подсъдимия без възражения. Информацията, която тогава подсъдимият е съобщил, съдът преценя за достоверна, доколкото се установява и с други доказателствени източници и експертни становища, които са кредитирани от съда.

Обясненията на подсъдимия В., направени по време на съдебните прения, че при преместването на гробищата по повод изграждане на мост, са били разровени гробове и е възможно намерените кости да са от тях, съдът намира за защитна позиция, доколкото събраните по делото доказателства опровергават тази теза.

 

4.    Съдебни експертизи: 

При изграждане на фактическата обстановка, описана по-горе, съдът се ползва и от заключенията на вещите лица по назначените в хода на досъдебното производство експертизи. Съдът кредитира изцяло писмените заключения по назначените: съдебномедицинска експертиза на кости (л. л. 99-100, т. І от ДП) и съдебномедицински експертизи за оглед на кости (л. л. 52-58, т. ІІ от ДП и л. 94, т. ІІ от ДП), първоначална (л. л. 49-50, т. ІІ от ДП) и допълнителна (л. л. 58-61, т. ІІІ от ДП) ДНК експертизи, ДНК експертиза на веществени доказателства (л. л. 41-42, т. ІІІ от ДП), техническа експертиза (л. л. 60-63, т. ІІ от ДП), оценъчна експертиза (л. л. 65-66, т. ІІ от ДП), биологична експертиза на веществени доказателства (л. л. 89-91, т. ІІ от ДП), криминалистическа експертиза (л. л. 103-115, т. ІІІ от ДП), физикохимична експертиза (л. л. 119-122, т. ІІІ от ДП), техническа експертиза за установяване местоположението на имот (л. л. 33-51, т. VІІІ от ДП), комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на подсъдимия В. (л. л. 68-75, т. ІІ от ДП); комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза на св. Р.И. (л. л. 77-83, т. ІІ от ДП), както и експертните заключения по назначени ДНК експертизи, изготвени от проф. д-р Р. Ш. и проф. д-р М.Щ. (л. л. 103-164, т. V от ДП и л. л. 167-204, т. V от ДП). Тези заключения не бяха оспорени от страните по делото, а съдът не намира основания да подложи на съмнение безпристрастността и професионалната компетентност на експертите, които са ги изготвили.

 

ПРАВНИ ИЗВОДИ:

 

І. По обвинението за извършено престъпление по чл.216 ал.1 от НК:

         Събраните по делото преки и косвени доказателства, разгледани в тяхното логически неразривно единство, позволяват на съда да направи категоричен правен извод, че с деянието си подсъдимият Д.А.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава на престъпление по чл. 216, ал.1 от НК, като за времето 20.03.2015 г. – 21.03.2015 г., в местността „***“, в землището на с. И., общ. Бургас, е унищожил противозаконно чужда движима вещ – лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат“, с ДК № ***, на стойност 1245 (хиляда двеста четиридесет и пет) лева, собственост на А.М.А. с ЕГН **********.

         Съгласно Тълкувателно решение № 50 от 28.XII.1989 г. по н. д. 18/89 г., ОСНК унищожаването е налице, когато чрез непосредствено физическо въздействие материалната субстанция на обекта се засяга до такава степен, при която той става негоден напълно и завинаги за използването му съобразно неговото предназначение.

         От представения по делото протокол за извършеното на 27.06.2015 г. претърсване в полуразрушена тухлена постройка, намираща се в животновъдният комплекс, използван и стопанисван от подсъдимия Д.А.В., става ясно, че зад тази постройка е бил намерен и иззет двигател на автомобил. Става ясно също, че намереният двигател носи логото на производителя си – автомобилната компания „Фолксваген“, както и че на двигателя е отпечатан и неговия сериен номер – AAZ515. Видно от съдържанието на представения по делото протокол, двигателят е бил открит, скрит под кашони.

От приложената по делото справка от ОД на МВР – Бургас, сектор „Пътна полиция“ относно МПС с рег. № **** (л. 115, т. ІІ от ДП), се установява, че с двигател № AAZ515 и рама WVWZZZ31ZPE069108 е регистриран лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с цвят сив металик, с дата на първа регистрация – 12.01.1993 г.

По делото е установено, че на 27.06.2015 г., по време на претърсване в къща, находяща се в с. К., общ. Карнобат, обл. Бургас, ул. „***“ № *, обитавана от св. П.И.А., са били открити и иззети множество части от автомобил, подробно описани в изготвения протокол за претърсване и изземване. Тези вещи са били намерени обгорени и нарязани.

         Установените автомобилни части са били представени за изследване на експерт в рамките на  назначена техническа експертиза. Видно от приложеното по делото писмено заключение (л. л. 60-63, т. ІІ от ДП), представените части са от лек автомобил, като според вещото лице, всички детайли са най-вероятно от едно шаси на автомобил, тъй като сред тях няма повторяемост по вид. Експертът уточнява, че не може да даде категоричен отговор в тази насока, тъй като автоомбилните части са обгорени и нарязани, но с помощта на сравнителен метод прави извод, че по спецификация, изследваните части от купето са за лек автомобил марка „Фолксваген“, модел „Пасат – 2“, седан. В заключението изрично е посочено, че по представените части няма номера, чрез които да се извърши точна идентификация, като експертът уточнява, че по принцип номера се поставят по вратите и другите места в купето, но същите са горими и по начина на поставянето им от производителя са изгорели. Експертът не е установил VIN-номер, по който да се идентифицира автомобилът, но е бил установен номерът на окомплектования двигател, а именно № AAZ515, който бил маркиран на блока. Този номер съответства на дизелов двигател 1,9 TD, 75 конски сили, произвеждан от 1991 г. до 1999 г., като същият се е поставял на автомобили марка „Фолксваген“, модел „Пасат“. Вещото лице сочи още, че опората, закрепена към двигателя е с № 357199353А, като същата е съвместима с двигатели на Audi, Seat, Skoda, Volkswagen. Експертът прави извод, че от техническа гледна точка е възможно, представените за изследване части и двигател да са от един и същ автомобил.

         Така установените обстоятелства се потвърждават и от показанията на св. А.М.А., която е собственик на лек автомобил „Фолксваген“, модел „Пасат“, с рег. № ***, с цвят сив металик, с дата на първа регистрация – 12.01.1993 г., който е бил оборудван и регистриран в „Пътна полиция“ с двигател № AAZ515 и рама WVWZZZ31ZPE069108. Видно от нейните показания, макар и собственик на автомобила, тя го е предоставила на своя чичо – пострадалия Б.И. да го ползва по всяко време и както намери за добре. Видно от свидетелските показания на съпругата на Б. – Г.И., пострадалият е видян за последно да управлява въпросният автомобил на 20.03.2015 г. От тази дата насам, процесният автомобил липсва, не е бил забелязван от свидетелите, разпитани по делото, като нито собственичката му А., нито семейството на пострадалия Б.И. имат информация за местонахождението на превозното средство.

         Изложените дотук обстоятелства позволяват да се направи извод, че от обективна страна, предмет на престъпно посегателство по смисъла на чл. 216 ал.1 от НК е станал именно лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***. Отделянето на двигателят от шасито на автомобила, както и отделянето на частите от купето е възможно единствено чрез физическо въздействие върху самият автомобил и чрез използване на технически средства. Само по себе си, отделянето на двигателя, както и нарязването на парчета на останалите елементи от конструкцията на автомобила, от обективна страна представляват такова физическо въздействие върху материалната субстанция и конструкция на превозното средство, че същото практически става невъзстановимо и неизползваемо по своето обичайно предназначение, следователно осъществено е изпълнителното деяние „унищожаване“ на движима вещ.

         Установеният по делото лек автомобил с рег. № *** е годен предмет на престъпно посегателство, доколкото същият има действителна пазарна стойност, която възлиза на 1245 лева, изчислена към дата 20.03.2015 г., видно от заключението на вещото лице по назначената оценителна експертиза.

         Свидетелските показания на св. Р.И. позволяват да се направи извод, че унищожаването на превозното средство е станало именно в имота, стопанисван от подсъдимия В.. Допълнителен аргумент в тази насока е обстоятелството, че двигателят на автомобила е бил намерен в този имот (поради значителната си тежест е трудно неговото преместване, пък и е нелогично автоомбилът да е нарязан на друго място, а двигателят впоследсттвие да бъде скрит в помещение в стопанския двор на В.), както и обстоятелството, че за нарязването на частите на автомобила е било необходимо използването на техническо средство – флекс, за което е необходимо електрическо захранване – изводът за използването на подобно техническо средство косвено се потвърждава както от показанията на св. Р.И., така и от намерената по време на претърсването в имота на В. обгоряла шайба за рязане на метал (л. 38, т. І от ДП).

          От показанията на свидетеля Р.И. може да се направи фактически извод за времето на извършване на престъплението – периодът от 20.03.2015 г. до 21.03.2015 г., като неговите показания относно датата на престъплението косвено се потвърждават и от показанията на свидетелите П.А., М.П. и Н.К., които сочат, че подсъдимият В. им е занесал обгорелите автомобилни части няколко дни по-късно.

         Показанията на св. Р.И., както и писменото заключение по назначените криминалистическа и физикохимична експертизи, а по косвен път и показанията на свидетелите П.А., М.П. и Н.К., позволяват на съда да направи категоричен правен извод, че извършител на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК е подсъдимият Д.В..

         Видно от заключението на криминалистическата експертиза по представените за изследване обекти – светлосин гащеризон „ОЛИМП“, тъмносин гащеризон „БДС EN 340”, долнище от анцуг “RUNNERS”, долнище на анцуг „SPORT LINE” и долнище в тъмносин цвят „ARM SPORT”, е установено наличие на нарушения на целостта на материята, както и „залепнали“ метални микросфери. Установено е и наличие на метални микрочастици във фракциите, иззети от чувалите, в които били опаковани дрехите. Експертите са посочили, че морфологията на нарушенията на целостта на материята по посочените по-горе дрехи, както и установените метални микрочастици, дават основание да се направи извод, че е възможно същите да са се получили в резултат на топлинно въздействие и попадане на „стружки“ и/или отчупени парчета при обработване с високо-оборотен режещ инструмент, какъвто е и ъглошлайфът (флекс). От своя страна, физикохимичната експертиза е установила, че металните детайли от лекия автомобил са били изработени от желязо-въглеродна сплав. От сплав със същия състав са били изработени и някои от металните микросфери, намиращи се във отделните фракции от чували с № 1 и № 3, описани в експертиза № 16/БТМ-217 от 15.06.2016 г. на НИКК – МВР. Експертът посочва, че поради малкия размер на железните сферични микрочастици (около и под 0,5 мм.), открити върху дрехите, изследвани в експертиза № 16/БТМ-217 от 15.06.2016 г. на НИКК – МВР, описани от фракции № 1 и № 3, не е възможно да се извърши сравнение на химичния им състав по количеството на примесните химични елементи, участващи в състава на желязото, с представените като сравнителен материал детайли от лек автомобил. Посочено е, че във фракциите, отделени от всички чували, се съдържат микрочастици, изработени от желязо-въглеродна сплав, съдържаща в състава си различни легиращи химични елементи. Установени са били и частици със следните състави: желязо-въглерод- хром-никел-силиций-алуминий-манган (Fe-C-Cr-Ni-Si-Al-Мn) и желязо-въглерод-титан-магнезий-силиций-алуминий-манган-ванадий (Fe-C-Ti-Mg-Si - Al-Mn-V).

         Видно от приложените по делото писмени доказателствени средства, посочените по-горе дрехи са били намерени при извършени на 29.06.2015 г. претърсвания в помещения, използвани от подсъдимия Д.В. и от свидетеля Р.И., намиращи се в процесния имот, описан по-горе. При предявяване на веществените доказателства в хода на съдебното следствие, подсъдимият В. призна, че мъжкият работен панталон сиво-син на цвят, както и гащеризонът са негови, а за другите дрехи, споменати в експертното заключение обясни, че няма спомен. Тук следва да се отбележи, че разделянето на помещенията според това, кой ги е ползвал, е по-скоро условно и е от гледна точка на това, кой от двамата къде е преспивал. Доколкото помещенията и постройките се намират в един и същ недвижим имот, с оглед характера на стопанската дейност, извършвана в този имот, и предвид отношенията между подсъдимия В. и св. И. като „работодател“ и работник, е напълно възможно дрехи, принадлежащи на подсъдимия да се намират в помещението, където нощува свидетеля И.. Този извод впрочем се потвърждава както от обяснението, вписано от самия подсъдим в протокола за претърсване на помещенията, ползвани от него, според което негови дрехи има и в помещението, ползвано от Р., така и от обясненията на В. при предявяване на веществените доказателства по делото, според които част от вещите, намерени в спалното помещение на св. Р.И. бяха припознати от подсъдимия като негови собствени.

         Изводът, че подсъдимият В. е физическият извършител на престъплението по чл. 216, ал.1 от НК, косвено се потвърждава и от показанията на свидетелите П.А., М.П. и Н.К., които са категорични, че именно подсъдимият В. е донесъл нарязаните автомобилни части, някои от които св. А. идентифицирал като части от лек автомобил „Фолксваген Пасат“.

         Престъплението е извършено при пряк умисъл от подсъдимия В. – същият е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Този извод се обективира с действията на подсъдимия – В. безспорно е бил наясно, че процесният автомобил не му е собствен, нито му е предоставен за ползване и разпореждане, т.е., не му принадлежи, но въпреки това е предприел действия по физическото отделяне на неговите части и компоненти, използвайки за това техническо средство. Нарязването на отделните части на по-малки парчета, както и тяхното горене, свидетелстват за намерението на подсъдимия не да продаде частите като резервни и с това да реализира финансова облага, а да попречи за последващо установяване принадлежността на тези части към едно и също превозно средство. Тези действия на подсъдимия свидетелстват, че той е съзнавал общественоопасния характер на действията си, както и желанието му да постигне поставената си действителна общественоопасна цел – да прикрие следите от извършено друго тежко умишлено престъпление – убийство по смисъла на чл. 115 от НК на водача на процесното превозно средство – пострадалия Б.И..

 

         ІІ. По обвинението за извършено престъпление по чл. 115 от НК:

         Няма спор, че доказването на тази обвинителната теза е силно затруднено поради липсата на труп, както и на преки доказателства, че намерените в процесния имот по време на извършения оглед на местопроизшествие човешки кости принадлежат безусловно на пострадалия Б.И.. Според настоящият съдебен състав, обаче, събраните по делото преки гласни доказателствени средства, както и многобройните косвени доказателства и доказателствени средства, разгледани в тяхната съвкупност и в логически непоколебимото им единство и последователност, налагат категоричен правен извод, че от обективна и субективна страна подсъдимият Д.А.В. е осъществил състава на чл. 115 от НК, като на 20.03.2015 г., в местността „***“, в землището на с. И., общ. Бургас, умишлено умъртвил пострадалия Б.А.И. с ЕГН **********.

          Следва да се приеме за безспорно установено, че през 2015 г. в животновъден комплекс (къшла), намиращ се в поземлен имот с кадастрален номер 32425.74.18, в местността „***“, в землището на с. И., общ. Бургас, стопанисван от подсъдимия Д.В., е било извършено изгаряне на човешки труп. До този извод може логически да се достигне въз основа на показанията на свидетеля Р.И., който лично е възприел факта на трупоизгаряне, а също и предвид установеното по време на извършеното на 27.06.2015 г. оглед на местопроизшествие, както и от извършените по време на разследването съдебномедицински експертизи.

         Видно от приложения по делото протокол от 27.06.2015 г. за оглед на местопроизшествие, в дъното на процесния имот, пред разрушени постройки, в източния край, е било установено огнище, до което били намерени множество части от кости, вплетени в навити ръждиви метални телове от изгорели автомобилни гуми. Видно от писменото заключение по назначената съдебномедицинска експертиза на кости № 171/2015 г. (л. л. 99-100, т. І от ДП), иззетите при огледа кости са в състояние „след изгаряне“ и  представляват само малки части от човешки плоски и тръбести кости, като по някои от тях има полепнал разтопен каучук. От писменото заключение № IV-44/2015 г. по назначената съдебномедицинска (антропологична) експертиза става ясно, че изследваните фрагменти от кости, по своите морфологични особености, отговарят да са от човешки произход и принадлежат на лице от мъжки пол, с ръст не по-малък от 175 см. Експертите сочат, че завършеният костен растеж и особеностите на костите съответстват на човек на възраст около **-** г. Количеството и видът на костните фрагменти сочели, че те са били под въздействието на висока температура, не по- ниска от 400° С. Според вещите лица, обичайно, за изгаряне на трупа на възрастен човек до състоянието, в което са намерени костните останки, е необходима такава или по-висока температура да е въздействала в продължение на не по-малко от 8 - 10 часа. Според експертите, остатъците от кости и състоянието на краищата на отделните фрагменти показват, че костите на човека са били механично натрошени, най-вероятно след изгарянето му.

         Резултатите от извършения оглед на местопроизшествие, както и заключенията по цитираните експертизи, потвърждават по несъмнен начин показанията на св. Р.И., според когото подсъдимият Д.В., с помощта на лек автомобил, е завлякъл труп на човек до импровизирано огнище, натрупал е върху него автомобилни гуми и е запалил трупа и гумите. Според показанията на св. Р.И., огънят е горял и до следващият ден, като в края останалите неизгорени останки са били разтрошени с вила от подсъдимия.

         Наличните по делото доказателства и доказателствени средства позволяват, според настоящият съдебен състав, да се направи категоричен извод, че изгореният труп е бил на пострадалия Б.И.. В подкрепа на този извод са преди всичко показанията на св. Р.И., който е категоричен, че мъж с прякор „М.“ е отишъл в кошарата на Д.В., за да купува овце, че впоследствие е видял същият мъж да лежи на земята до кошарата с кръв по главата, а също и че именно неговият труп е бил изгорен на импровизираното огнище. При извършеното в досъдебното производство разпознаване на лица, свидетелят Р.И. веднага и с категоричност е разпознал по снимка Б.А.И. като мъжа с прякор „М.“, който е бил изгорен (л. л. 32-39, т. ІІ от ДП). В подкрепа на неговите показания са налице многобройни косвени доказателства и доказателствени средства.

         Както бе посочено по-горе, съгласно извършената антропологическа експертиза намерените, човешки останки са на лице от мъжки пол, с предполагаема височина не по-малко от 175 см. и на възраст между **-** години. Видно от свидетелските показания на членовете от семейството на пострадалия Б.И., същият е бил с висок ръст – около и над 180 см. и към инкриминираната дата е бил на 47 години.

         На 16.07.2015 г. е бил проведен следствен експеримент, при който подсъдимият Д.В. показал мястото, където са изгорели тленните останки на пострадалия и заявил, че пострадалият се е казвал „М.“. На това действие по разследването е присъствал защитникът на подсъдимия - адв. К., който е подписал съставения протокол, без да направи възражения (л. л. 84-85, т. ІІ от ДП).

От показанията на разпитаните по делото свидетели Г.И., Ш.М., М.И., А.А., Ф.К., Н.А. и И.Д. се установява, че пострадалият Б.И. им е бил известен и с прякорът си „М.“. Същият прякор е отразен и в телеграмата за обявяване на издирвано лице за ОДИ от 26.03.2015 г. (л. 159, т. ІІІ от ДП). Според показанията на посочените свидетели (без св. И.Д., който не е бил близък с пострадалия, но го е познавал), пострадалият е бил пушач, като дните преди инкриминираната дата е пушел цигари „Горна Джумая“. Според показанията на св. Р.И., дошлият мъж по прякор „М.“ е бил пушач, като преди да отиде в кошарата, е почерпил свидетелят с цигара. Св. И. твърди още, че по-късно, когато подсъдимият В. се върнал от кошарата, същият му е дал цяла кутия цигари „Горна Джумая“ и запалка.

Видно от показанията на свидетеля Н.А., а косвено и от показанията на свидетелките Г.И. и Ш.М., на 19.03.2015 г., следобед пострадалият Б.И. се отправил към Б., за да купува овце, като по пътя между кв. „Б.“ и с. И. той е срещнал овчар, с когото се уговорили пострадалият да вземе овцете на следващия ден сутринта. За намерението на баща си да закупи овце от овчар с когото има предварителна уговорка, св. А.И. научил лично от него, рано сутринта на 20.03.2015 г., преди да отиде на работа. Видно от показанията на Г.И., на 20.03.2015 г. сутринта пострадалият е тръгнал сам за кв. Б. да купува овце, като е обещал да се върне по обед и да донесе продукти на съпругата си. От този момент Б.И. бил в неизвестност.

Липсват доказателства за семейни проблеми или за предполагаеми изневери, които логически да обяснят последвалото изчезване на пострадалия И.. Видно от свидетелските показания на свидетелите М. и А.И., на 20.03.2015 г. следобед и на следващият ден, семейството и приятелите на Б. са го издирвали на всички известни им места, които обикновено той посещавал, но не са го открили.

 Видно от показанията на свидетелите М.И. и И.И., които издирвали овчарят, с когото Б. И. е трябвало да се види в деня на изчезването си, при разговорът им с подсъдимия той потвърдил, че наистина е имал уговорка с пострадалия да се видят на 20.03.2015 г., но последният не отишъл.

         Както бе посочено по-горе, безспорно е установено, че пострадалият Б.И. е управлявал лек автомобил „Фолксваген Пасат“, закупен на името на племенницата му А.А.. Видно от показанията на св. Г.И., пострадалият Б.И. е бил видян последно да управлява въпросният автомобил с рег. № *** на 20.03.2015 г. сутринта. Откритите по-късно в имота, стопанисван от подсъдимия В. и в имота на св. П.А. двигател и нарязани на парчета и обгорени автомобилни части, видно от представеното заключение по назначената техническа експертиза принадлежат на едно и също превозно средство, а именно на лек автомобил „Фолксваген Пасат“ с рег. № ***.

         Всички посочени доказателства и доказателствени средства, повечето от които макар и косвени, разгледани в тяхната съвкупност и логическа взаимовръзка водят до единствения възможен извод, а именно че на инкриминираната дата – 20.03.2015 г., в процесният имот – в двора на животновъдния комплекс (къшла), стопанисван от подсъдимия В., е бил изгорен трупа именно на пострадалия Б.И.. Те изключват основателността и вероятността на защитната теза, лансирана от защитника на подсъдимия и от самия В., че доколкото близо до мястото, където са открити костите, били гробищата на самото село, когато са били премествани, вероятно някакви човешки кости са попаднали там. Като опровержение на тази теза и в подкрепа на извода, че костните останки са именно на пострадалия, са и резултатите от назначената по делото ДНК експертиза за установяване на родство по майчина линия чрез митохондриален ДНК анализ, изготвена от криминалистична лаборатория „Проген“, съгласно която, при извършено сравнение на частичният мтДНК профил на костния материал  с мтДНК профила на майката на пострадалия – Р.Х., се е установило, че и при двата мтДНК профила, в областите от 16158bр до 16237bр и от 16311bp до 16410bр, няма разлики между тях. Аналогична липса на разлики от rCRS в тези области се установява и за сравнителния материал от Р.Х.. Според експерта, предвид частичният мтДНК профил за костния материал, лицето, на което този материал принадлежи, не може категорично да се изключи въобще като принадлежащо към майчиния род на Р.Х..

         Макар по делото да липсват доказателства, с чиято помощ категорично да се установи механизма на умъртвяване на пострадалия Б.И., събраният по делото доказателствен материал позволява да се направи друг безспорен извод – че смъртта на пострадалия е била насилствена и че автор на престъплението е именно подсъдимия Д.В.. Действително свидетелят Р.И., чиито показания са единственото пряко доказателствено средство в тази насока, не е видял самото умъртвяване на пострадалия. От показанията му обаче се установява, че той лично е възприел подсъдимият и Б.И. да влизат в кошарата. След известно време подсъдимият В. влязъл в стаята на свидетеля И., изхвърлил в печката документи, портфейл и мобилен телефон и казал: „Ударих го и умря.“. После двамата отишли в кошарата, където Р.И. лично видял пострадалият да лежи неподвижно на земята. Видно от показанията на св. Р.И., у него се е формирало убеждението, че И. не само е мъртъв, но и че е бил убит, тъй като забелязал на тила на пострадалия наличието на кръв, а на два метра от трупа малка брадва, по чийто сап също имало кръв. Следователно, въпреки че И. не е възприел лично конкретните действия, с които пострадалият е бил умъртвен, не може да се приеме, че липсват доказателства относно насилственото настъпване на смъртта на И.. Нещо повече, показанията на св. Р.И. относно състоянието, в което е заварил пострадалия и обясненията, които му е дал подсъдимия, дават възможност да се направи извод, че И. е бил умъртвен чрез удар/удари в областта на главата, нанесени му с помощта на някакво подръчно средство от типа на брадва, сап, сопа или тръба, а доколкото ударът е бил в тилната област на пострадалия, последният е бил в по-ниска позиция от подсъдимия (вероятно клекнал).

Разбира се, налице е и теоретичната възможност насилственото умъртвяване на пострадалия да е било реализирано именно с факта на изгарянето на жертвата, т.е., пострадалият, след удара/ударите по главата, да е бил в състояние на загуба на съзнание. Според настоящият съдебен състав обаче, подобно развитие на обстоятелствата е малко вероятно, като се има предвид времето, което е изминало от нанасянето на ударите до изгарянето на тялото – връщането на В. в помещението при И., опитите му заедно със свидетеля да преместят с ръце пострадалия, завързването на тялото за автомобил и преместването му с автомобил до импровизираното огнище, натрупването на автомобилни гуми и други подходящи материали за запалване и т.н.

Обстоятелството, че при извършения оглед на местопрестъплението, както и в резултат на проведените претърсвания в наличните в къшлата тухлени постройки не са били намерени следи от кръв, а човешка кръв не е била установена и по намерените и иззети 7 броя брадви и няколко части от брадви, също не може да разколебае направените по-горе изводи – липсват данни да е бил извършен обстоен оглед на самата кошара, но и не може да се очаква да се открият следи от кръв на открит терен след повече от три месеца от извършване на престъплението. Що се отнася до липсата на кръв по иззетите брадви и части от тях, не може да бъде изключена версията, ако ударът/ударите по главата на пострадалия са били нанесени с брадва, същата да е била изхвърлена по-късно от подсъдимия на друго място, респ. сапът й да е бил изгорен по време на трупоизгарянето.

         Събраните доказателствени материали, посочени по-горе, позволяват да се даде категоричен извод, че извършител на престъплението е именно подсъдимият В., още повече като се има предвид отсъствието на други хора в стопанския двор при умъртвяването на пострадалия, както и предвид показанията на св. И. за изречените от подсъдимия думи, че е ударил Б. и той е умрял. Вярно е, че в хода на досъдебното производство, когато е бил разпитван като свидетел, подсъдимият е изказал хипотезата, че автор на престъплението е св. Р.И., но тази версия съдът намира за нелогична и недоказана не само заради характеровите особености и на двамата и спецификата на отношенията им, но и заради действията на самия подсъдим, които той по същество не отрича, но които косвено подкрепят обвинителната теза.

         Видно от писменото заключение по назначената комплексна съдебно-психиатрична и психологична експертиза, интелектуалният потенциал на свидетеля Р.И. съответства на нисък вариант на нормата за календарната му възраст, като му е поставена и диагноза диссоциално личностово разстройство, придружено със синдром на алкохолна зависимост. Тези негови интелектуално-волеви особености правят невероятно, до степен на невъзможност, запазване на самообладание след умъртвяване на жертва и извършването на сложни (като вземане на решение и като организация) действия по завличане на трупа далеч от местопрестъплението, натрупването на гуми върху него и запалването му, а по-късно и нарязване на автомобила на пострадалия и обгарянето на частите – действия, които очевидно целят прикриване на престъплението и изискват по-голям интелектуален ресурс. Същевременно, вещите лица извършили комплексното съдебно-психиатрично и психологично изследване на подсъдимия В. сочат, че той, за разлика от св. Р.И., се отличава с висока стресова устойчивост, с издръжливост и самообладание и макар да е интравертиран, поведението му е често непредсказуемо. Има нарушени способности за емпатия, отчетени са понижен контрол върху импулсите, като при загуба на самоконтрол са налице асоциални прояви.

         Тезата, че св. Р.И. е извършителят на престъплението е несъстоятелна и предвид изградените между тях отношения, за които в хода са съдебното следствие бяха събрани конкретни доказателства. Тези отношения могат да бъдат оприличени по-скоро като между работодател и работник, но не и като приятелски. Видно от показанията на И., които не бяха оспорени от подсъдимия, свидетелят е помагал в стопанската работа на В., като срещу това е получавал само храна и подслон за нощуване, но не и пари. Тази особеност, както и обстоятелството, че подсъдимият е характеризиран от вещите лица като неподатлив на манипулации, като проявяващ недоверие и социално дезадаптивен, и като противопоставящ се на авторитети, правят нелогични и абсурдни твърденията на В. в неговите свидетелски показания, че всичките му  действия по преместването на трупа, изгарянето му, рязането на лекия автомобил и разнасянето на отделните му части при търговци на скраб и т.н., са били извършени под давлението на св. И. и са резултат от лични решения на последния. Тези отношения и характеровите особености и на двамата не дават отговор на въпроса, защо самият подсъдим не е съобщил на властите за извършеното от Р.И. престъпление, а също и защо в рамките на настоящото съдебно следствие не прави подобни твърдения.

         Липсата на доказателства, с чиято помощ категорично да се установи механизмът на умъртвяване на пострадалия Б.И. води до извод за неоснователност на възражението на защитата на подсъдимия за приложението на чл. 12 от НК, респ. чл. 118 от НК. Тезата, че между подсъдимия В. и пострадалия Б.И. е възникнал тежък скандал по повод начина на заплащане на исканите овце, в резултат на който жертвата е започнала да отправя обиди към подсъдимия, да го блъска и да го заплашва с убийство, е лансирана от подсъдимия В. при разпита му като свидетел на 28.06.2015 г., както и по време на проведения в ранните часове на 29.06.2015 г. следствен експеримент. В подобна насока са и показанията на св. Н., който излага възприетите от него обяснения на подсъдимия, разпитван като свидетел. Както бе посочено вече, въпросните протоколи за разпит и показания, както и протоколът за следствен експеримент, в частта му, съдържаща обясненията на подсъдимия относно механизма на извършване на престъплението и причините и мотивите за извършването му, не могат да бъдат кредитирани, тъй като не са годни доказателствени средства – и при двете процесуално-следствени действия, както и при беседата със свидетеля Н., подсъдимият В. е имал процесуалното качество на свидетел. Извън тези писмени материали, липсват доказателствени източници, от които да се изведе и потвърди подобна версия, а следователно – да се прецени, дали са налице обективните и субективни признаци на престъплението по чл. 118 от НК, респ. дали е приложима разпоредбата на чл. 12 от НК.

Подсъдимият Д.В. е пълнолетно лице и съгласно писменото заключение по назначената в досъдебното производство комплексна съдебно-психиатрична и психологическа експертиза той е вменяем, т.е., в състояние е да разбира свойството и значението на действията си и да ръководи постъпките си.

Подсъдимият В. е извършил умъртвяването на пострадалия Б.И. при пряк умисъл, т.е., той е съзнавал общественоопасния характер на деянието си, предвиждал е и е искал настъпването на общественоопасните му последици. Решението за извършването на убийството не е било взето предварително, а е формирано внезапно и с оглед конкретната ситуация, в която В. е бил попаднал. За това свидетелства фактът, че умъртвяването на жертвата е станало в имота, стопанисван от подсъдимия, както и при наличието на друго, трето лице в него (св. Р.И.), което би могло да види убийството. За внезапността на решението за извършване на престъпното деяние свидетелстват и последващите действия на подсъдимия по изгаряне на трупа, рязането на автомобила на жертвата, скриване на двигателя и разнасяне на нарязаните ламарини на две различни места извън имота – постъпки, които очевидно подсказват желанието на В. да заличи следите от извършеното деяние и по този начин да избегне реализирането на наказателна отговорност. Престъпното деяние е реализирано при пряк, а не при евентуален умисъл, т.е., подсъдимият действително е желаел смъртта на пострадалия, за което свидетелства фактът, че ударът е бил нанесен в главата на пострадалия, т.е., бил е насочен към уязвима и изключително важна част от човешкото тяло, нанесен е бил със значителна и сила и с помощта на подръчно средство (сопа, сап, брадва или тръба), за което свидетелства фактът, че пострадалият е паднал безжизнен на земята и по главата му е имало кръв.

 

III. По определяне на наказанията за извършените от подс. Д.В. престъпления:

За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК законодателят е предвидил наказание лишаване от свобода до пет години, а за престъплението по чл. 115 от НК – наказание лишаване от свобода от десет до двадесет години. 

За да определи, кои наказания са най-подходящите по вид и размер за извършените от подсъдимия В. престъпления,  съдът се съобрази с принципите за законосъобразност и индивидуализация на наказанието.

Като единствено смекчаващо отговорността обстоятелство, съдът отчете чистото съдебно минало на подсъдимия. Като отегчаващи отговорността обстоятелства съдът действията на подсъдимия във връзка с опита му да прикрие извършените престъпления – изгарянето на тялото, изхвърлянето на остатъците от изгореното тяло, прикриването на частите на автомобила, рязането му, опитите му да се разпореди с остатъците от автомобила на две различни места. Тези обстоятелства сочат за хладнокръвност и твърда воля у подсъдимия да остане ненаказан за извършените от него престъпления, а това повишава степента на обществена опасност на В.. Обществената опасност на подсъдимия е висока и с оглед характеровите особености на самия подсъдим. Макар и реабилитиран, наличието на предходно осъждане за престъпление, насочено против телесната неприкосновеност на друго лице, в светлината на престъплението по чл. 115 от НК, сочи за трайно липсваща емпатия и нежелание за съобразяване с другите членове на обществото. Това обстоятелство, съчетано със становището на експертите, че В. е неподатлив на манипулации, има висока стресова устойчивост, има понижен контрол върху импулси, а при загуба на контрол извършва асоциални прояви и по принцип е с убеждение, че обкръжаващите го са злонамерено настроени, но същевременно желае да се оневини и представи в благоприятна светлина, разкриват личностен профил, който сочи за повишена обществена опасност на подсъдимия.

Обществената опасност на престъпленията, извършени от В. също е по-висока от обичайната. Както бе посочено вече, престъплението по чл. 216, ал.1 от НК не е извършено с користна цел (реализиране на финансови ползи от продажба на частите от унищожената вещ), а е извършено, за да се прикрият следите от престъплението по чл. 115 ал.1 от НК т.е. двете престъпления следва да се разглеждат като взаимосвързани. От друга страна, действията на подсъдимия по трупоизгарянето на пострадалия и изхвърлянето на останките му на сметището утежняват обществената оценка за извършеното – те демонстрират неговото пълно незачитане на каквито и да е било морални, етични и дори религиозни норми, разкривайки пълната морална деградация на В.. 

Предвид изложеното, съдът намери, че размерът на наказанието „лишаване от свобода“ и за двете престъпления следва да се определи при превес на отегчаващите отговорността обстоятелства, а именно в размер над средния, към максималния, определен от закона. Воден от тези съображения и на основание чл. 115, вр. чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия Д.В. наказание „лишаване от свобода“ за срок от осемнадесет години. За престъплението по чл. 216, ал.1 от НК и на основание чл. 54 от НК, съдът наложи на подсъдимия в. наказание „лишаване от свобода“ в размер на три години.

Доколкото престъпните деяния са осъществени при условията на реална съвкупност – извършени са преди да е имало влязла в сила за което и да е от тях, съдът, на основание чл.23 от НК, определи на подсъдимият Д.В. едно общо наказание по настоящата присъда, а именно най-тежкото от наложените му наказания – осемнадесет години лишаване от свобода.

Предвид размера на така определеното общо наказание лишаване от свобода, очевидно е, че изпълнението му не може да бъде отложено по реда на чл.66 от НК. Съдът, в съответствие с разпоредбата на чл. 57, ал.1, т.2, б.А от ЗИНЗС определи на подсъдимия В. строг режим за изтърпяване на определеното общо наказание.

В съответствие с разпоредбата на чл.59 от НК, съдът приспадна от така определеното общо наказание времето, през което подсъдимият е бил с мярка за неотклонение „задържане под стража“ и „домашен арест“ в рамките на настоящото наказателно производство.

 

IV. По гражданските искове:

Предявените граждански искове са доказани по своето основание при условията на чл. 45 от ЗЗД, но са частично основателни по размер.

Предвид фактическата обстановка по делото, възприета от съда като доказана и с оглед цялата установяваща я доказателствена съвкупност, следва да се приеме за безспорно установено, че в резултат на убийството на пострадалия Б.И. на ищците, като негови най-близки роднини и членове на семейството му, е причинен вредоносен резултат. По делото безспорно е установена и причинно-следствената връзка между този вредоносен резултат и действията на подсъдимия В., както и тяхната виновност и противоправност. Ето защо, същият следва да бъде осъден да заплати на гражданските ищци Г.С.И. – съпруга на пострадалия, Ш.Б.М. – дъщеря на пострадалия и А.Б.И. – син на пострадалия, парични обезщетения за претърпените от тях болки и страдания от загубата на любим човек. Конкретните размери на обезщетенията съдът определи по справедливост и като се съобрази с доказателствата по делото, установяващи характера на отношенията между пострадалия и гражданските ищци.

Доказателствата по делото установяват пострадалия Б.И. като примерен и трудолюбив гражданин, любящ баща, съпруг и дядо. Отношенията в семейството му са били хармонични и изградени на базата на взаимопомощ, като семейството разчитало на финансова издръжка предимно от пострадалия. Независимо от факта, че дъщеря му е била омъжена и живеела на друго място, връзката между нея и баща й е била силна, като М. често гостувала в дома на родителите си заедно с малолетното си дете.

         Неочакваното изчезване на пострадалия, безспорно е породило у гражданските ищци страх за живота на И., както и тревога, и несигурност от неизвестността и възможността страховете им да се оправдаят. Шокът от новината за трагичната смърт на пострадалия безспорно е бил голям за гражданските ищци, но информацията за начина по който е умрял, както и за последващото му изгаряне значително са увеличили психическите им страдания. Липсата на останки, които да оплачат и погребат е шокиращо за пострадалите обстоятелство, което все още пречи на гражданските ищци да превъзмогнат болката и страданията от загубата на любимия им човек. Ето защо, съдът прие, че сумата от по 150 000 лева за всеки един от гражданските ищци, се явява справедлива парична компенсация на претърпените и търпими все още болки и страдания от извършеното престъпление по чл. 115 от НК. Воден от тези съображения, съдът осъди подсъдимия Д.В. да заплати на всеки един от гражданските ищци – Г.С.И., Ш.Б.М. и А.Б.И., сумата от по 150 000 лева (сто и петдесет хиляди лева), като обезщетения за претъпените от тях, следствие извършеното от него престъпление по чл. 115 от НК, болки, скръб и душевни страдания, ведно със законната лихва, считана от датата на престъплението – 20.03.2015 г. до окончателното изплащане на обезщетенията. Съдът отхвърли предявените граждански искове в останалата им част, до пълният размер на претендираното обезщетение, като неоснователни и недоказани.

Ръководен от гореизложеното, съдът постанови присъдата си.

 

                                                                 

                                                     ПРЕДСЕДАТЕЛ: