МОТИВИ към решение от 21.01.20 г. по НАХД № 5/20 г. на ВРС:
Производството е по реда на чл.375 и сл. НПК.Образувано е по внесено с
постановление на ВРП предложение за освобождаване от наказателна отговорност на
лицето Д.Р.К. *** с налагане на
административно наказание за това, че на 02.08.2017 г. на кръстовищата между бул. „Хр.
Ботев“ и бул. „В. Кънчов“ в гр. Враца
при управление на МПС - л.а. „ Форд Фиеста“ с ДКН ****, е нарушил правилата за движение, въведени
с чл. 50 ЗДвП и чл. 104 ал. 1 ППЗДвП,
а именно „ ...На кръстовище, на което единият от
пътищата е сигнализиран като път с предимство,
водачите на пътни превозни средства от другите
пътища са длъжни да пропуснат
пътните превозни средства, които се движат по
пътя с предимство...“ и с чл. 46 ал. 1 вр.чл.
45 ал. 2 ППЗДвП , а именно „ ... Пътен знак Б1 указва на водачите на
пътни превозни средства, че са
длъжни да пропуснат движещите се по пътя
с предимство ...“, и с това при условията
на независимо съпричиняване с пострадалия по непредпазливост е причинил на В.Г.Т.средна
телесна повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната
раменно-ключична става, което е довело до трайно затруднение
на движенията на горен десен крайник -
престъпление по чл.343, ал.1, б.”б”, вр.чл.342, ал.1 НК.
Подсъдимият се признава
за виновен и дава обяснения, с които не оспорва фактите по обвинението. Упълномощеният му защитник-адв.Г.З.
също не оспорва фактите по обвинението, подкрепящата го доказателствена
съвкупност и правната му квалификация. Затова и на тази основа пледира за
уважаване на предложението, с налагане на минимално по вид и размер наказание.
След като извърши преценка и анализ на събраните по делото
доказателства, съдът намери за установено от фактическа и правна страна
следното:
Подсъдимият
К. е род на ****., в гр.Враца, жив в с.гр., българин, български гражданин,
неженен, с основно образование, общ работник, неосъждан, с добри
характеристични данни по местоживеене.
Около 13,40 - 13,50 часа на 02.08.2017 г. св. В.Г.Т.управлявал
мотоциклет „Кавазаки ZR-7“ с ДКН *******по бул. „Хр.Ботев“ в гр. Враца с посока на
движение към центъра на града, като приближавайки кръстовището с бул.
„В.Кънчов“ в района на надлеза до КАТ развил скорост от най-малко 77 км/ч .
По същото време подс. К. управлявал л.а. „Форд Фиеста“ с ДКН *******, собственост на Ц.С, по
бул. „В.Кънчов“,
като се насочил по същия надлез към бул.„Хр. Ботев“ с намерението да се
придвижи към ЖК „Дъбника“. В района на
кръстовищата на двата булеварда подс.К. достигнал до знак Б1 "Пропусни движещите се
по пътя с предимство!", спрял, огледал се в двете посоки и не забелязал
превозни средства по пътя с предимство, след което потеглил и като навлязъл на
бул.„Хр. Ботев“ предприел маневра „завой“ на ляво.
В момента непосредствено преди това, св.Т.
видял спрелия автомобил и че водачът му оглежда
пътя. Именно заради последното обстоятелство и тъй като се движел по път с предимство,
мотоциклетистът не приел лекия автомобил като опасност и без да намали
скоростта си продължил своето движение. В момента, в който подс.К. привел в движение
лекия автомобил и се насочил да
навлезе в лентата за движение на
пътя с предимство, св.Т. се намирал
на 70,1 м. от мястото на последвалия
удар и при това реагирал с пълно отнемане на газта, последвано
след 1,7 сек. - 0,1 сек. преди самото
навлизане на л.а. в лентата - и от задействане на спирачния механизъм
на мотоциклета. Въпреки това и поради малкото разстояние помежду им двете МПС се
сблъскали едно в друго, а мотоциклетистът изпаднал на платното.
След сблъсъка подс.К.
слязъл от лекия автомобил, проверил за
състоянието на мотоциклетиста и помогнал да бъде пренесен на безопасно място.
Пострадалият споделил, че изпитва болки и показал рани в дясната страна на
тялото си.
За събитията чрез повиквания на тел. 112 били уведомени в ЦСМП и
полицията и техни служители пристигнали на място. Водачите били проверени с
техническо средство, а по-късно и със кръвни проби, и
видно от заключенията на СФХЕ в кръвта им не е било установено наличие на
алкохол.
Поради получените травми св.Т. е бил хоспитализиран и е получил съответно лечение. Видно
от издадената в тази насока обилна медицинска документация, съобразена и в
заключението на СМЕ, в следствие на произшествието той е получил изкълчване на
дясната раменно-ключична става, за което е претърпял съответно оперативно
ортопедично лечение и което му е причинило трайно затруднение на движенията на
горен десен крайник с оздравителен период от 2-3 месеца при липса на усложнения
и нормален оздравителен процес; оток на дясна лицева половина, кръвонасядане по тялото и охлузвания на
крайниците, причинили му временно разстройство на здравето, неопасно за живота
или средна и лека телесни повреди по смисъла на закона.
Към процесиите събития, а и понастоящем св.Т. е бил правоспособен водач
на МПС, но с придобити категории само В, М, С, АМ и ТКТ. Релевантната за
случая категория АМ обаче се отнася единствено за управление на мотопеди с
конструктивна максимална скорост не по-висока от 45 км/ч и следователно този водач е управлявал въпросния мотоциклет
без необходимата правоспособност, съобразена с разпоредбата на чл.15а ЗДвП.
Подс. К. е правоспособен водач на л.а.
Съгласно заключението на СОАЕ
вследствие на произшествието по двете превозни средства са били причинени
незначителните повреди в размер на 589.00 лв. по мотоциклета и съответно на 674.00 лв. по автомобила.
Детайлното изясняване на механизма на процесното произшествие е станало
обект на множество експертизи, сред които тройна АТЕ със заключение от
03.06.2019 г. Съгласно същото произшествието се е развило в светлата част на денонощието и в ясно
време, на път, представляващ, с оглед посоката на движение на мотоциклетиста -
първоначално изкачване на надлеза, последвано от лек завой в ляво и спускане
към Т-е образно кръстовище между двата булеварда. Пътното платно в района на
произшествието е било изградено от асфалтова смес, суха и без неравности и е
регулирано от пътни знаци и пътна маркировка „М-5“ - двойна смесена линия с две
ленти за движение във всяка посока. Ширината на платното е била 7,50 м. при
ширина на лявата лента от 3,50 м. и 0,5 м. банкет и ширина на дясна лента от 4
м. и банкет от 1,4 м. с видимост от около по 100 м. в двете посоки от зоната на
произшествието.
Динамиката на събитията непосредствено преди и около сблъсъка на
превозните средства, описана по-горе, по-конкретно се е изразила в следното:
В момента, в който подс.К. е предприел с автомобила си движение от
състояние на покой до мястото на последвалия удар св. Т. е отстоял до същото място на
разстояние от 70,1 м. и се е движел със скорост не по-малка от 77 км/ч определяща опасна за спиране зона от 51,03 м.
Мотоциклетистът е предприел спиране на превозното средство 1,7 сек. след
започване на движението на л.а. и 0,1 сек. преди навлизането на челната част на
автомобила в неговата на
пострадалия лента за движение, като към
този момент Т. вече се е намирал на разстояние от едва 33,74 м. до мястото на
удара.
Движейки се един към друг с пресичащи се в мястото на удара траектории,
автомобилът ускорително е изминал 7,5 м. до удара и е достигнал скорост от 23,4
км/ч, а по същото време мотоциклетът е изминал горното разстояние закъснително
до скорост от 59,5 км/ч в момента на удара. Получил се е страничен кос удар
между челната част на мотоциклета, контактувала със страничната лява част на
автомобила и последвали деформации в
зоната на левите врати, ляв праг и задна лява джанта. С нарастването на силата
на удара и загубата на енергия тангенциалните сили са отделели двете превозни
средства и при това и при ротационното движение на мотоциклета пострадалият е
изпаднал от него на земята.
Самото място на удар между превозните средства е било в лентата за
движение на мотоциклетиста, на разстояние от 20,1 - 20,3 м. южно от приетия
ориентир и на 3,8 - 4,1 м. от западния край на асфалтовата настилка на бул.„
Хр. Ботев“ по посока на движение на пострадалия.
Мотоциклетистът е имал възможности да предотврати произшествието, като
при движение с разрешената скорост от 50 км/ч, определяща опасна за спиране
зона от 26,15 м, би могъл във всеки момент от развитието на произшествието да
намали или спре. Дори и при движението си с настоящата превишена скорост от 77
км/ч св. Т. е могъл и е бил длъжен да избере адекватни действия за отбягване на
внезапно възникналата опасност, а именно своевременно да намали скоростта или
да спре в рамките на опасната зона от 51,03 м.
Обстоятелството, че св. Т. е задействал спирачния механизъм преди
навлизането на л.а. в негова лента е силно доказателство за това, че Т. не само
е могъл, но и реално е възприел местонахождението, посоката и направлението на движението на
автомобила и правилно ги е възприел като опасност и то още преди навлизането на
автомобила в лентата за движение на мотоциклетиста .
Безспорно е, че в аспекта на коментираните обстоятелства, моментът на
възникване на опасността за движението, от който всеки водач е задължен да
вземе предписаните му мерки за безопасност, а именно да намали скоростта или да
спре, е възприемането на всяко препятствие или поведение (включително и
необосновано или неправомерно) на друг участник в движението, не само вече
създали, но и създаващи в логическото си развитие застрашаваща пътна ситуация .
В този аспект и по-конкретно за изискванията към реакциите на водачите на МПС
при преминаване през кръстовище следва да се отбележи, че и водачите на ППС,
ползващи се с предимство на преминаване, са длъжни да вземат мерки за избягване
на произшествие – първо, когато участниците в движението на пътя без предимство
преминат линията за спиране, без очевидно намерение да зачетат предимството,
и второ, когато дори и без още да е
премината тази линия от поведението на тези водачи става очевидно, че те не
могат или не желаят да спрат преди навлизане в кръстовището. Ето защо, когато
водачите доближават или преминават през кръстовище по пътя с предимство, те
продължават да дължат съобразяване с правилата по чл. 20 ЗДвП и ако е
необходимо трябва да се откажат от предимството си.
Противоречие между предимството
и задължението да се намали скоростта или спре при опасност винаги следва да се
реши в полза на главното правило по чл. 20 ЗДвП.
Видно от тези аргументи, моментът, в който е възникнала опасността за
движението, е потеглянето на лекия автомобил от състояние на покой .
Както се посочи, в този момент мотоциклетистът е отстоял на 70,1 м. до
мястото на удара и се е движел със скорост не по-ниска от 77 км/ч с опасна за
спиране зона от 51,03 м. и
следователно св.Т. е могъл
безпрепятствено да намали скоростта си и / или да спре на близо 20 м. преди
мястото на удара. Вместо да избере такова поведение, мотоциклетистът е допуснал
забава в реакцията си от 1,7 сек. и едва тогава е реагирал адекватно на
ситуацията, като е задействал спирачната система. За тези 1,7 сек. обаче св. Т.
е изминал близо 36 м. и поради това при липсата на остатъчно разстояние дори и
задействаната спирачка не е довела до предотвратяване на сблъсъка .
Видно е при това положение, че пострадалият не е спазил изискванията на
чл. 150 ЗДвП, тъй като е управлявал МПС без
необходимата правоспособност и на чл. 21 ЗДвП, тъй като се е движел със скорост
от 77 км/ч, съществено превишаваща разрешената от 50 км/ч. Допълнително, като
не е реагирал адекватно на възникналата опасност и е сторил това с 1,7 сек
закъснение св. Т. е допуснал и нарушение по чл. 20 ал. 2 , изр. II ЗДвП.
Тези нарушения са в пряка
причинна връзка с произшествието, тъй като без тях същото не би настъпило.
Това обаче не се отразява на
деятелността на подс. К. заради следното:
Съгласно общото правило по чл. 25 ЗДвП, водач на пътно превозно
средство, който ще предприеме каквато и да е маневра, преди да започне
маневрата, трябва да се убеди, че няма да създаде опасност за участниците в
движението и да извърши маневрата, като се съобразява с тяхното положение,
посока и скорост на движение. В конкретната ситуация подс. К. е следвало да
подчини поведението си специално на чл.50, ал.1 ЗДвП - идентична разпоредба на
чл. 104 ал.1 ППЗДвП, съгласно чиито изисквания на кръстовище, на което единият
от пътищата е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни
средства от другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства,
които се движат по пътя с предимство, а по смисъда на § 6, т.31 ЗДвП , предимство е
правото на един участник в движението да премине преди друг през дадено място
от пътното платно. Задължението на водачите на пътя без предимство е да
осигурят такова дори не само на преминаващите през кръстовището но и на
приближаващите, като без значение за отговорността на същите водачи остава и
обстоятелството дали намиращите се на
пътя с предимство имат правомерно поведение или -както е в настоящия случай, допускат собствени нарушения
на правилата за безопасно движение .
Описаният в началото пътен знак Б1 е визуализиран в разпоредбата на чл.
45, ал. 2 ППЗДвП
и съгласно чл. 46 от същия правилник указва на водачите на ППС, че са длъжни да
пропуснат движещите се по пътя с предимство.
В конкретната хипотеза, в района на кръстовищата на двата булеварда подс. К. достигнал до знак Б1 "Пропусни движещите се по пътя с
предимство!" и намалил скоростта си до спиране, с което изпълнил
задълженията си по чл. 47, ал.1 ЗДвП. Преди тръгването си от покой водачът на л.а. е имал
възможност и техническа и обективна, заради липсата на каквито и да са
препятствия и видимост от поне 100 м. във всяка посока да възприеме приближаващия мотоциклетист, да
не започва маневрата или да спре преди лентата, в която се е движел
пострадалия, да го пропусне и така да предотврати произшествието.
Като е избрал различно поведение, а именно - привел е в движение
автомобила и е навлязъл в кръстовището, без да пропусне движещият се по пътя с
предимство мотоциклетист, К. е нарушил изискванията по чл. 50, ал.1 ЗДвП и чл.104, ал. 1 ППЗДвП и чл. 46, ал.1,
вр.чл.45, ал.2
ППЗДвП, които са в пряка причинна връзка с произшествието, тъй като без тях същото не би
настъпило.
Така изложеното от фактическа страна се установява
безпротиворечиво от всички събрани на досъдебното производство и приобщени по
реда на чл.283 НПК гласни и писмени доказателства- показания на свидетелите В.Т.
и Ц.С.протокол за оглед на местопроизшествие, протоколи за медицинско
изследване и медицинска документация на пострадалия, заключения на СМЕ, АТЕ и ХЕ,
обясненията на самия подсъдим, характеристика и справка за съдимост на подсъдимия.
Както се посочи по-горе детайлното
изясняване на механизма на процесното произшествие е станало обект на множество
експертизи, сред които САТЕ със заключение от 24.08.2017 г.; допълнителна САТЕ
със заключение от 02.12.2007 г.; тройна АТЕ със заключение от 17.06.2018 г.;
допълнителна тройна АТЕ със заключение от 17.10.2018 г. и погрешно датирана;
тройна АТЕ със заключение от 03.06.2019 г., погрешно определена като
допълнителна, след като по съществото си е повторна.
Макар горните заключения да разкриват разминавания, същите не са
толкова драстични, че да налагат различно от настоящото произнасяне. За
изчерпателност обаче ще следва да се отбележи, че заключенията на
първоначалната и следващите три експертизи са недостатъчно обосновани, т.к.
неясно остава на какво се дължат съществените разминавания в становищата ( основно за скоростите преди
произшествието, в момента на възникване на опасността и на удара; как са
определени разстоянието S от
12,3 м.; как са определени ъглите при метода Momentum 360, след като нито една от наличните
скици не е мащабна, въпреки заявеното в обратна насока; как са определени
теглата на превозните средства, т.к. за нито едно от тях данните за ползвания
източник не сочат подобни стойности, включително и собствена маса и модел, а и
явно експертите са отразили данни за мотоциклет хонда cbr - гг, различен от процесния, и за различен модел
„Форд Фиеста“; действително ли при работа единствено на предна спирачка
спирачната следа следва да се намали с надлъжната база и т.н./. На този фон заключението
на последната експертиза е в достатъчна степен пълно, ясно и обосновано, поради
което и настоящите
изводи на съда, в частта им относно експертните становища, се
базират именно на него.
При така възприетата фактическа обстановка, се налагат
следните правни изводи:
Предвид обсъденото по горе състояние на наличния
доказателствен материал, по делото безспорно се установи, че на 02.08.2017 г. на кръстовищата между бул. „Хр. Ботев“ и „ бул. „В.
Кънчов“ в гр. Враца при управление на МПС - л.а. „ Форд Фиеста“ с ДКН ****, подс. К. е нарушил правилата за
движение, въведени с чл.50, ал.1 ЗДвП и чл. 104, ал.1 ППЗДвП, а именно „ ...На кръстовище, на което единият от пътищата
е сигнализиран като път с предимство, водачите на пътни превозни средства от
другите пътища са длъжни да пропуснат пътните превозни средства, които се
движат по пътя с предимство...“ и с чл. 46, ал.1, вр.чл.45, ал.2 ППЗДвП, а именно „ ... Пътен знак Б1 указва на водачите на пътни
превозни средства, че са длъжни да пропуснат движещите се по пътя с предимство
...“; и с това при условията на независимо съпричиняване с пострадалия В.Г.Т.по непредпазливост му е причинил средна телесна
повреда, изразяваща се в изкълчване на дясната раменно-ключична става, което е
довело до трайно затруднение на движенията на горен десен крайник.
С това от
обективна и субективна страна К. е осъществил състава на престъплението по чл.
343, ал.1, б.”б”, вр.чл.342, ал. 1 НК.
При горните съображения, съдът призна подсъдимия за виновен изцяло по повдигнатото
му обвинение.
Подсъдимият не е осъждан
и не е освобождаван от наказателна отговорност по реда на гл.8 НК, за
престъплението по чл.343, ал.1, б.”б”, пр.2 НК се предвижда наказание до три години лишаване от
свобода или пробация и от деянието не са причинени
подлежащи на възстановяване съставомерни имуществени вреди, т.е. налице са предпоставките
по чл.78а НК, поради което и предложението на ВРП за освобождаване на
подсъдимия от наказателна отговорност с налагане на административно наказание
се явява основателно.
При определяне вида и размера на административното наказание, което следва
да се наложи съдът отчете като смекчаващи вината обстоятелства:- оказано съдействие за изясняване на случая и
критичност към извършеното, оказаната помощ на пострадалия, социален и имуществен статус
/работещ като общ работник/,
липсата на данни за налагани сериозни административни
наказания по ЗДвП срещу подсъдимия като правоспособен водач на МПС, както и на
каквито и да са други противообществени прояви, както и ниската степен на обществена опасност на деянието.Така посочените обстоятелства мотивираха съда да
наложи на подсъдимия само наказание
глоба и то в минимален размер от 1000.00 лв. на основание чл.78а, ал.1 НК, без лишаване от право да управлява МПС, съгласно чл.78а, ал.4, вр.чл.343г, вр.чл.343, ал.1 НК.
С оглед изхода на делото, в тежест на подсъдимия съдът възложи да заплати
по сметка на ВРП направените на досъдебната фаза разноски в общ размер на
4029.90 лв.
При горните мотиви съдът постанови решението си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: