№ 1672
гр. Варна , 17.05.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, IX СЪСТАВ в закрито заседание на
седемнадесети май, през две хиляди двадесет и първа година в следния
състав:
Председател:Мирела О. Кацарска
като разгледа докладваното от Мирела О. Кацарска Гражданско дело №
20203100103654 по описа за 2020 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявени са субективно съединени искове от В. Н. Н. против М. Н. С., А.К. А. –
Боева и Е. К. И. с правно основание чл. 45 от ЗЗД за осъждане на ответниците да заплатят,
както следва: М. Н. С. сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за
неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания в следствие
даване от ответника на невярно заключение по тройна САЕ, в качеството му на вещо лице
по НАХД № 2537/2019 г. по описа на ВРС, VІ състав; А.К. А. – Боева сумата от 20 000 лева,
представляваща обезщетение за неимуществени вреди, изразяващи се в претърпени от
ищеца болки и страдания в следствие даване от ответника на невярно заключение по тройна
САЕ, в качеството й на вещо лице по НАХД № 2537/2019 г. по описа на ВРС, VІ състав и Е.
К. И. сумата от 20 000 лева, представляваща обезщетение за неимуществени вреди,
изразяващи се в претърпени от ищеца болки и страдания в следствие даване от ответника на
невярно заключение по тройна САЕ, в качеството му на вещо лице по НАХД № 2537/2019 г.
по описа на ВРС, VІ състав.
Даването на невярно заключение като вещо лице пред съд или пред друг надлежен
орган на властта, независимо дали е съзнателно или по непредпазливост /чл. 291, ал. 1 и ал.
2 НК/, е въздигнато в престъпление от общ характер против правосъдието.
В съдебната практика и правната теория последователно и трайно е възприето
разбирането, според което съществуването и упражняването на правото на иск се обуславя
от наличието на определени процесуални предпоставки. Ликвидирането на спора и
отстраняването на негативното му въздействие върху възможността да бъде упражнено
съответното гражданско материално право от неговия носител представлява правният
1
интерес от воденето на установителния иск. Следователно, претенцията за вреди на ищеца е
обусловена от установяването на деяние, което Наказателент закон квалифицира като
престъпно. Процесуалният способ за установяване на престъпление е с влязла в сила
присъда, респ. споразумение по НПК или с установителен иск за факта на престъплението
по чл. 124, ал. 5 от ГПК, който е допустим единствено в изрично предвидените случаи, а
именно наказателно преследване против дееца, който се обвинява в извършване на
деянието, не може да бъде образувано и е прекратено на посочените основания, спряно или
тогава, когато извършителят му е останал неизвестен (в този смисъл: решение № 440/1961 г.
по гр.д. № 8487/60 г., III г.о., ВС, решение № 151 по гр.д. № 177/2008 г., II г.о., ВКС, както и
съображенията в определение № 50 по гр.д. № 3054/2016 г., IV г.о., ВКС, определение №
389 по гр.д. № 239/2002 г., IV г.о., ВКС и др.). Към настоящия момент не са налице и
процесуалните предпоставки за предявяване на иск по чл. 124, ал. 5 от ГПК, тъй като
наказазателното производство по ДП № 348/2018 г. по описа на Сектор „Пътна полиция“
към ОД на МВР – Варна е прекратено с Постановление от 23.12.2020 г. на Прокурор при
ВРП, поради липса на доказателства за извършено престъпление - чл. 24, ал.1, т. 1 от НПК.
Т.е съществуването на претендираното от ищеца право е обусловено от установяването на
фактическия състав на престъплението по чл. 291 от НК, без обаче да е налице някоя от
предвидените в чл. 124, ал. 5 от ГПК хипотези, допускащи установяването на престъпно
обстоятелство по гражданскоправен ред /Определение № 362/05.10.2020 г. по гр.д. №
2507/2020 г. по описа на ВКС, ГК, ІV г.о./. Няма данни, а и не са наведени твърдения срещу
ответниците по делото да е образувано наказателно производство да извършено
престъпление по чл. 291 от НК.
С оглед изложеното предявените искове от В. Н. Н. против М. Н. С., А.К. А. – Боева
и Е. К. И. с правно основание чл. 45 от ЗЗД са недопустими и като такива производството
по тях следва да бъде прекратено.
Мотивиран от горното, съдът
2
ОПРЕДЕЛИ:
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д. № 3654/2020 г. по описа на ВОС, ІХ състав,
като недопустимо.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО подлежи на обжалване в едноседмичен срок от връчването му
пред Варненски апелативен съд.
Съдия при Окръжен съд – Варна: _______________________
3