РЕШЕНИЕ
№ 166
гр. Русе, 16.05.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ПЪРВИ СЪСТАВ, в публично заседание на
тринадесети май през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:
Председател:Татяна Черкезова
Членове:Николинка Чокоева
Милен П. Петров
при участието на секретаря Маня Пейнова
като разгледа докладваното от Николинка Чокоева Въззивно гражданско дело
№ 20224500500229 по описа за 2022 година
Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК.
М. ИВ. ИВ. е обжалвала решението на Русенския районен съд по гр. д.
№ 82/2021 г., с което е уважен предявеният от М. М. Б. отменителен иск с
правно основание чл. 135 от ЗЗД. В жалбата се твърди, че решението е
неправилно, претендира се неговата отмяна и отхвърляне на предявения иск
по съображенията, изложени в нея. Претендира деловодни разноски.
Ответницата по жалбата М. М. Б., чрез пълномощника си адв. Т. В., в
депозирания писмен отговор счита, че обжалваното решение е правилно, а
жалбата – неоснователна. Претендира разноски за тази инстанция.
Депозирани са и отговори от С.Н. и Н.Н. и от Сона А., в които
изразяват становище за основателност на жалбата.
Окръжният съд, като взе предвид оплакванията в жалбата, доводите на
страните и обсъди събраните по делото доказателства, намира за установено
следното:
Жалбата е процесуално допустима и разгледана по същество е
основателна.
1
По делото не се спори, че на 1.07.2015 г. ищцата М. М. Б. и ответницата
М. ИВ. ИВ. са сключили предварителен договор за покупко-продажба на
поземлен имот /нива/ с площ 2,5 декара в землището на с. Сандрово, обл.
Русе, по силата, на който договор И. се задължила да продаде на Борисова
собствената си 1/2 идеална част от поземления имот за сумата от 9900 лева,
която сума купувачът заплатил на продавача при подписване на договора.
Срокът за сключване на окончателния договор бил 1.08.2015 г., но до
окончателен договор не се стигнало.
С три сделки М. ИВ. ИВ. се разпоредила с идеалните си части от
посочения имот като по този начин се лишила от възможността да изпълни
поетото към ищцата задължение. Б. предявила иск срещу продавача за
връщане на сумата от 9900 лева. На 22.10.2019 г. по същото е сключена
съдебна спогодба, по силата, на която ответницата се задължила да върне на
Б. сумата 9900 лева във връзка с неосъществената сделка, посочена по-горе,
но и към момента не била изпълнила това свое задължение. От протокола за
съдебната спогодба е видно, че от общо задължение в размер на 11 178 лв.,
включващо главница 9 900 лв. и разноски в размер на 1278 лв. към момента
на сключване на спогодбата са били платени само 50 лв. Уговорено е, че
остатъкът ще се заплати по следния начин – вноски в размер на по 500 лв. с
падежи 01.10.2019 г. и 01.12.2019 г., а след това плащанията да са на равни
месечни вноски от по 110 лв. с падеж на първата вноска – 01.01.2020 г.
Уговорено е, че при неплащане, на които и да било две поредни вноски
цялото задължение става предсрочно изискуемо и ищцата има право да се
снабди с изпълнителен лист. Поради неизпълнение за задълженията по
спогодбата ищцата се е снабдила с изпълнителен лист и е било образувано
изпълнително дело при ЧСИ И. Х..
На 13.01.2016 г. ответницата е продала на брат си Н.И. собствената си
1/3 идеална част от имота в с. С., обл. Русе, на С. А. – дарила 1/3 идеална част
от същия имот.
Първата атакувана сделка е сключена с брат на ответницата, поради
което знанието на приобретателя за увреждането се презюмира. Другата
сделка е безвъзмездна и при нея знанието на приобретателя за увреждането е
ирелевантно.
Нормата на чл. 135, ал. 1 от ЗЗД предвижда възможност за кредитора да
2
поиска обявяване за недействителни спрямо него действията, с които
длъжникът го уврежда, ако последният при извършването им е знаел за
увреждането, а съгласно ал. 2 от цитирания текст знанието за увреждане се
предполага до доказване на противното, ако третото лице е брат на длъжника,
както е в случая. Правилно районният съд е достигнал до извода, че
цитираната норма изисква наличието на сложен юридически факт за
пораждане право на иск – от обективна страна е необходимо наличие на
правоотношения между страните в качеството им на кредитор и длъжник,
наличие на действия от страна на длъжника, осъществени след възникването
и пораждането на тези правоотношения, намаляващи неговото имущество, а
от субективна страна е необходимо знание за настъпилото увреждане на
интересите на кредитора. От доказателствата по делото – събраните
свидетелски показания не се оборва законовата презумпция. Посочените от
ответниците свидетели са техни близки приятели и показанията им следва да
се преценяват от призмата на чл.172 от ГПК. Същите твърдят, че двамата са
били във влошени отношения, но не и че Иванов не е знаел за финансовите
затруднения и задължения на сестра си. Всички те свидетелстват едно и също
обстоятелство - че двамата – брат и сестра не поддържат отношения от 7-8
години, но по никакъв начин това не е подкрепено от други обективни факти,
а самият ответник в обясненията си по делото заявява неверни обстоятелства
- че не живее в С. и че сестра му не го посещава, при все, че по делото е
установено, че постоянният му адрес е бил в С. и че всички свидетели
категорично заявяват, че той почти на 1-2 седмици е в С. при своята майка,
посещава я често и реално живее там. Освен това той е намерил начин да
контактува със сестра си и да осигури нейното присъствие и съгласие за
сключване на сделката за продажба, и то на цена доста под пазарната, което
сочи за наличието и на други съображения за сключването на сделката и по-
конкретно за запазване на дял от имота в семейството, при наличие на угроза
за загубването му в полза на кредитори на ответницата И..
Възражението, наведено във въззивната жалба за първи път, касещо
желанието на бабата на жалбаподателката, от една страна е преклудирано, а
от друга – ирелевантно за правния спор, поради което не следва да се
коментира в съдебния акт.
Налице е увреждащо кредитора действие - правен акт, с който се засягат
права, които биха осуетили или затруднили осъществяване на правата му
3
спрямо длъжника. Така, увреждане е налице, когато длъжникът се лишава от
свое имущество, намалява го или по какъвто и да е начин затруднява
удовлетворението на кредитора. Длъжникът от своя страна знае за
увреждането, когато е наясно, че има кредитор и че с действието си уврежда
правата му.
Настоящият състав споделя извода на районния съд, че сключените
сделки, които са атакувани по настоящото дело са увреждащи по смисъла на
чл.135, ал.1 от ЗЗД, защото обективно намаляват имуществото на ответницата
и препятстват възможността за удовлетворение на ищцата в качеството на
неин кредитор. Същите обосновават и знанието на ответницата за
увреждането. Когато увреждащото действие е безвъзмездно, каквото се явява
то с процесния договор за дарение, съгласно чл.135, ал.1, изр. второ от ЗЗД
правно ирелевантно е дали лицето, с което длъжникът е договарял е знаело за
увреждането - в този случай е предпочетен интересът на кредитора, тъй като
третото лице е получило имуществено благо от длъжника без насрещна
престация.
По изложените съображения искът се явява основателен. Като е
достигнал до същия краен извод, районният съд е постановил правилно
решение, което следва да бъде потвърдено.
Направените от М.Б. деловодни разноски в производството се дължат
от жалбоподателката.
Мотивиран така и на основание чл. 271 ал. 1 от ГПК, окръжният съд
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА Решение № 518 от 08.07.2021 г. по гр. д. № 82/2021
г. по описа на Русенски районен съд.
ОСЪЖДА М. ИВ. ИВ., ЕГН ********** да заплати на М. М. Б., ЕГН
********** сумата в размер на 600 лв. – разноски по делото за въззивната
инстанция.
Решението не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
4
Членове:
1._______________________
2._______________________
5