№ 3943
гр. Варна, 05.11.2021 г.
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в закрито заседание на пети
ноември през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:
Председател:Диана Д. Митева
Членове:Цвета Павлова
Пламен Ат. Атанасов
като разгледа докладваното от Пламен Ат. Атанасов Въззивно частно
гражданско дело № 20213100502558 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе в предвид, следното:
Производството е по реда чл.413, ал.2 от ГПК.
Образувано е по частна жалба ”Агенция за събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********,
със седалище и адрес на управление: гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда
”Лабиринт”, ет.2, оф.4, представлявано от Юлия Юргакиева, действаща чрез юрисконсулт И.
Н., против Разпореждане №17553 от 22.09.2021г. по ч.гр.д.№12439/2021г. по описа на
Районен съд Варна, с което е оставено без уважение заявлението за издаване на заповед за
изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника СТ. Н. В., за сумата
674.63лв., представляваща задължение по договори за предоставяне на телекомуникационни
услуги с Акаунт №**********, за които са издадени съответните фактури, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното разпореждане е неправилно и
незаконосъобразно, тъй като претендираната сума е индивидуализирана в достатъчна
степен, чрез посочване в заявлението и в последваща уточнителната молба на
правопораждащият юридически факт, а именно договори за предоставяне на
далекосъобщителни услуги, с посочване на конкретните размери на всяко от вземанията и
период на дължимост. Сочи се относима съдебна практика и се претендира отмяна на
атакуваният съдебен акт, респективно постановяване на нов, с който да се уважи
заявлението и издаде исканата заповед за изпълнение. Претендират се деловодни разноски.
Съдът, след като обсъди доводите на страните във връзка с обжалвания съдебен акт и
прецени доказателствата по делото, намира за установено от фактическа и правна страна,
следното:
Частната жалба е допустима, тъй като е подадена в срок, от надлежна страна, против
1
подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което следва да бъде разгледана по същество.
Разгледана по същество частната жалба, е неоснователна, като съображенията за това са
следните:
Жалбоподателят е подал пред РС Варна заявление за издаване на заповед за изпълнение на
парично задължение по чл.410 ГПК и изпълнителен лист против длъжника СТ. Н. В., като е
претендирал единно вземане в размер на 674.63лв., представляваща сбор от задълженията
по договор за предоставяне на телекомуникационни услуги с Акаунт №**********, за
които са издадени съответните подробно описани фактури, с посочване на размер и период
на задълженията. След оставяне на заявлението без движение с указания за
индивидуализация на претендираното вземане, с уточняваща молба заявителя е посочил, че
вземането се основава на три договора, а имено Договор №624337820072018-44403591 от
20.07.2018г. с предмет предоставяне на услугата абонаментен план за мобилни разговори и
мобилен интернет за телефонен №**********, Договор 624337820072018-44403456 от
20.07.2018г. с предмет предоставяне на услугата абонаментен план за мобилни разговори и
мобилен интернет за телефонен №********** и Договор №624337812092018 44858352 от
12.09.2018г. с предмет предоставяне на услугата абонаментен план за мобилни разговори и
мобилен интернет за телефонен №**********. Уточнил е още, че длъжника е заявил, че
желае дължимите суми по всеки от договорите да се включат за общо плащане в сметка с
Акаунт №**********, поради което не може и не е нужно да се сочи размера на отделното
задължение по всеки от договорите. Последвало е ново оставяне на производство без
движение с указания към заявителя да индивидуализира вземанията си по всеки от
договорите, което обаче не е дало резултат, респективно е постановен атакуваният в
настоящото производство отказ да се издаде заповед за изпълнение.
Съгласно чл.410, ал.1, т.1 от ГПК кредиторът може да поиска издаване на заповед за
изпълнение за вземания за парични суми, като по силата на чл.410, ал.2 от ГПК предметното
съдържание на заявлението следва да отговаря на изискванията на чл.127, ал.1 от ГПК. Ето
защо претендираното парично вземане следва да бъде очертано с всички
правноиндивидуализиращи белези до степен отговарящи на изискванията за редовност на
искова молба, в това число недвусмислено посочване на вида на вземането, неговото
основание и размер.
В случая такава индивидуализация не е налице, тъй като както в заявлението така и в
уточняващата молба, не е посочен ясно и недвусмислено размера на отделните вземания по
всеки един от трите договора включени за общо плащане в сметка с Акаунт №**********,
както и какво включва като услуга /цена/ плащането по съответния договор. Въпросната
индивидуализация е необходима, тъй като всеки от процесните договори, представлява
самостоятелна облигационна връзка, т.е. отделно основание за ползването на независима от
другите договори услуга /или услуги/, която има своя индивидуална цена, зависима от
конкретното потребление. Включването на вземанията в обща сметка за плащане, не
променя този факт, а само улеснява фактическото погасяване на задължението, което обаче
не е определящо, доколкото начина на плащане не може да замести нуждата от
2
индивидуализация на вземането, чрез посочване на конкретните елементи, които го
формират. Въпросната нужда за индивидуализация на вземането, особено ясно се
подчертава от факта, че описаните в заявлението фактури остойностяват изключително
разнородни по размер вземания, което индикира, че всяко от вземанията включва различни
компоненти-ползвани услуги.
Неяснотата по отношение на горепосочените обстоятелства води до неяснота относно
правопораждащите юридически факти, от които заявителят черпи предявеното субективно
право и едновременно с това препятства правото на защита на длъжника, поради
невъзможност да прецени дали е носител на процесното задължение, съответно дали да
оспори вземането. В този смисъл указанията за индивидуализация на вземането, не
съставляват проява на ненужна процесуална дребнавост, а точно и адекватно приложение на
закона.
В заключение въззивният състав на съдът намира, че атакуваното разпореждане на
районният съд, е законосъобразно и правилно, и като такова, следва да се потвърди.
Така мотивиран, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА Разпореждане №17553 от 22.09.2021г. по ч.гр.д.№12439/2021г.
по описа на Районен съд Варна, с което е оставено без уважение заявлението на ”Агенция за
събиране на вземания” ЕАД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление:
гр.София, бул.”Д-р Петър Дертлиев” №25, офис сграда ”Лабиринт”, ет.2, оф.4,
представлявано от Юлия Юргакиева, за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл.410 от ГПК, срещу длъжника СТ. Н. В., за сумата 674.63лв.,
представляваща общо задължение по договори за предоставяне на телекомуникационни
услуги с Акаунт №**********, за които са издадени съответните фактури, ведно със
законната лихва върху главницата считано от подаване на заявлението
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
3