Р Е
Ш Е Н
И Е
№ 1365 14.04.2020 година град Пловдив
В И М Е Т О Н А
Н А Р О Д А
ПЛОВДИВСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, гражданско отделение, VIII граждански състав, в публично заседание на двадесет и
шести февруари две хиляди и двадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПАВЕЛ ПАВЛОВ
при участието на секретаря МАРИНА
КЪНЕВА
като разгледа докладваното от съдията гражданско дело № 13586 по описа на съда за 2019 г. и, за да се произнесе, взе
предвид следното:
Предявени
са обективно съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 във връзка с чл.223,
ал.1, изречение 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД.
Ищецът
А.Й.Р. *** моли съдът да постанови решение, с което да осъди ответника да му
заплати сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от него
неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени от настъпило
на ***г. в гр. ***пътно-транспортно произшествие с лек автомобил марка „***“,
модел „***“, с ДКН ***, управляван от собственика – лицето Б.Г.М., застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането
– ***г., по изложените в исковата молба съображения. Претендира разноски и
адвокатско възнаграждение за пълномощника му при условията на чл.38, ал.2 от ЗАдв.
Ответникът
ЗАД „ОЗК - Застраховане“ АД – гр. София оспорва исковете по основание и по
размер и моли съдът да ги отхвърли като неоснователни и недоказани, по
изложените в отговора на исковата молба съображения. Прави възражение за погасяване
по давност на претенциите на ищеца, както и за прекомерност на разноските на
ищеца. Претендира разноски, включително и юрисконсултско
възнаграждение. Прави възражение за прекомерност на претендираното
от ищеца адвокатско възнаграждение на пълномощника му.
Съдът, като взе предвид становищата на
страните и като обсъди събраните по делото доказателства, намери за установено
от фактическа страна следното:
Не се спори между страните, а и от събраните по делото писмени доказателства и
показанията на разпитаната по делото свидетелка П.Р.(**на ищеца – като с оглед
разпоредбата на чл.172 от ГПК съдът кредитира показанията й като основани на
непосредствени впечатления и подкрепени от останалите събрани по делото
доказателства), действително на ***г. около *** часа в гр. ***на ул. „**“, е
настъпило пътно-транспортно произшествие, като лек автомобил марка „***“, модел
„***“, с ДКН ***, управляван от собственика – лицето Б.Г.М., е настигнал и
ударил двама велосипедисти - И.Б.Н.и ищецът А.Й.Р., като произшествието е било
предизвикано виновно от собственика и водача на лекия автомобил – Б.М., който е
нарушил правилата за движение и е извършил деянието в пияно състояние, с
концентрация на алкохол в кръвта 2, 10 на хиляда - като с одобрено с Протоколно
определеление № ***/09.05.2016 г., постановено по
НОХД № 7319/2015 г. по описа на ПРС – ІV наказателен състав, Споразумение, Б.Г.М.
е бил признат за виновен в извършване на престъпление. Както се установява от
събраните по делото писмени доказателства – включително и тези, съдържащи се в
приложеното гр. дело № 7096/2016 г. по описа на СГС – І ГО – ІІ състав, към
момента на настъпване на произшествието управляваният от виновния водач Б.М. лек автомобил е бил застрахован
по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в ответното
дружество със Застрахователна полица № *****с покритие към датата на
настъпилото ПТП, а освен това следствие настъпилото ПТП ищецът и другият
пострадал от произшествието велосипедист – И.Н., са претърпели редица
наранявания, поради което с постановеното по това дело Решение № 1710/19.03.2018
г., влязло в сила на 09.05.2019 г., ответникът и по настоящето дело – ЗАД „ОЗК
- Застраховане“ АД – гр. София, в качеството му на застраховател на виновния за
произшествието водач, е бил осъден да заплати на А.Р. сумата 9 600 лева –
обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортното произшествие,
настъпило на***г. (като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
20 000 лева този иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан), плюс
законната лихва от ***г. до окончателното изплащане, и сумата 57, 60 лева –
разноски по делото на основание чл.78, ал.1 от ГПК, а на И.Б.Н.- сумата
80 000 лева – обезщетение за неимуществени вреди от пътно-транспортното
произшествие (като за разликата над уважения до пълния предявен размер от 90 000
лева този иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан); сумата 1 378, 03
лева – обезщетение за имуществени вреди от пътно-транспортното произшествие,
настъпило на***г. (като за разликата над уважения до пълния предявен размер от
1 722, 54 лева този иск е бил отхвърлен като неоснователен и недоказан),
плюс законната лихва от ***г. до окончателното изплащане.
Както
се установява от показанията на свидетелката П.Р.и от заключението от
07.02.2020 г. на вещото лице по СМЕ *** следствие инцидента с управлявания от Б.М.
автомобил, освен посочените в Решението
по гр. дело № 7096/2016 г. по описа на СГС – І ГО – ІІ състав увреждания,
ищецът е претърпял редица други наранявания и свързани с тях болеви усещания, продължили 2-3 години след инцидента – атипична лицева болка вляво, девиация
на носната преграда – тежка степен, посттравматично разстройство на личността, шийна сподилоартроза, които
поотделно и в съвкупност са довели до разстройство на здравето извън случаите
на чл.128 и чл.129 от НК, като действително е било затруднено и дишането на
ищеца през носа. Освен това, както се установява от посоченото заключение на
СМЕ, за пълноценното лечение и пълното възстановяване на уврежданията,
причинени на ищеца от произшествието, е било необходимо да бъдат извършени редица
медицински изследвания на А.Р., както и операция на носа му – и именно поради
неизвършването им и към момента ищецът не се е възстановил напълно от
претърпените увреждания от произшествието – като от показанията на свидетелката
П.Р.се установява, че необходимата за пълното възстановяване на ищеца операция
на носа му не е извършена поради отказ от негова страна.
Съдът
намира за неоснователно направеното от ответника възражение за погасяване по
давност на претенциите на ищеца, доколкото произшествие е настъпило на ***г., а
исковата молба, въз основа на която е било образувано настоящето дело, е била
подадена в съда на 19.08.2019 г. и към този момент не е изтекъл приложимият в
конкретния случай 5-годишен давностен срок по чл.110
от ЗЗД.
Същевременно,
както вече бе посочено, с влязлото в сила Решение № 1710/19.03.2018 г.,
постановено по гр. дело № 7096/2016 г. по описа на СГС – І ГО – ІІ състав, е
било осъдено ответното дружество да заплати на ищеца обезщетение за
претърпените от произшествието неимуществени вреди в размер на 9 600 лева
(като ищецът е претендирал обезщетение в размер на 20 000 лева), като от
показанията на свидетелката Р. се установява, че болките и страданията, за които ищецът
претендира присъждането на обезщетение по настоящето дело, са били налице още
след настъпване на произшествието и са продължавали и към момента на подаване
на исковата молба пред СГС – 10.06.2016 г., а не са възникнали впоследствие,
като усложнение на непосредствено претърпените след настъпилото ПТП болки и
страдания - поради което и съдът намира, че с присъденото с това Решение
обезщетение в полза на ищеца, са били обезщетени всички претърпени от него
неимуществени вреди от произшествието, изразяващи се в болки и страдания –
включително и тези, които ищецът твърди по настоящето дело, че са възникнали
впоследствие, като усложнение на предишните болки и страдания, за които вече е
бил обезщетен, като съдът намира и, че така присъденият с Решението на СГС
размер на обезщетението е съобразен с общественото разбиране за справедливост
по смисъла на чл.52 от ЗЗД.
При
така установената фактическа обстановка съдът намира, че доколкото ответното
дружество вече е било осъдено да заплати на ищеца обезщетение, което компенсира
всички претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и
страдания, от горепосоченото ПТП, претърпяно от ищеца на ***г., исковете се
явяват неоснователни и недоказани, поради което и следва да се отхвърлят като
такива.
С оглед на изхода от спора ищецът следва да
заплати на ответника направените разноски за производството по делото в размер
на 120 лева – платен депозит за СМЕ, а на основание чл. 78,
ал.8 от ГПК - юрисконсултско възнаграждение в
размер на 400 лева.
Мотивиран
от горното, съдът
Р Е Ш И:
ОТХВЪРЛЯ предявените от А.Й.Р., ЕГН **********,***,
*** обл., ул. „***“ № *, със съдебен адрес:***, адв. *** против ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, ЕИК *********, със седалище и адрес на управление: гр. София,
ул. „Света София“ № 7, ет.5, представлявано от *** А.П.Л.и Р.К.Д., обективно
съединени искове с правно основание чл.226, ал.1 във връзка с чл.223, ал.1,
изречение 1 от КЗ (отм.) и чл.86 от ЗЗД – за осъждане на ответното дружество да
заплати на ищеца сумата 20 000 лева, представляваща обезщетение за
претърпени от ищеца неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, причинени
от настъпило на ***г. в гр. ***пътно-транспортно произшествие с лек автомобил
марка „***“, модел „***“, с ДКН ***, управляван от собственика – лицето Б.Г.М.,
застрахован по застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ в
ответното дружество, заедно със законната лихва върху тази сума от датата на
увреждането – ***г., както и направените разноски за производството по делото и
адвокатско възнаграждение на пълномощника на ищеца при условията на чл.38, ал.2
от ЗАдв., като
НЕОСНОВАТЕЛНИ и НЕДОКАЗАНИ.
ОСЪЖДА А.Й.Р., с посочените ЕГН, адрес И
съдебен адрес, ДА ЗАПЛАТИ НА ЗАД „ОЗК -
Застраховане“ АД, с
посочените ЕИК, седалище и адрес на управление, разноски по съразмерност за
производството по делото В РАЗМЕР НА
120 лева И юрисконсултско
възнаграждение В РАЗМЕР НА 400 лева.
РЕШЕНИЕТО може да се обжалва с
въззивна жалба пред ПОС в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ:/п/
Павел Павлов
Вярно с оригинала:
Ц.В.