№ 25
гр. К. , 25.02.2021 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – К., IV-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ в публично
заседание на двадесет и четвърти февруари, през две хиляди двадесет и П.
година в следния състав:
Председател:Ивайло Х. Родопски
при участието на секретаря М.Г.Г.
като разгледа докладваното от Ивайло Х. Родопски Административно
наказателно дело № 20211850200005 по описа за 2021 година
взе предвид следното:
К.ският районен съд е сезиран с жалба от А. А. Р., ЕГН **********,
чрез адвокат М.О. П. от САК срещу НП № 42-0001750 от 29.09.2020 година,
на директора на РД „АА“, С., издадено въз основа на АУАН, Серия А-2019,
№ 278260 от 05.09.2020 г., с което на жалбоподателя са били наложени две
административни наказания, а именно: глоба в размер на 2 000 лева, на осн.
чл.93, ал.1, т.1 от Закона за автомобилните превози (ЗАвтПр), за нарушение
на чл.18, т.5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 година, на МТ, както и глоба в
размер на 200 лева, на осн. чл. 105, ал. 1 от ЗАвтПр, за нарушение на чл.40,
изр.І от Наредба № 34 от 06.12.1999 г., на МТ.
Въззиваемата страна, чрез своя представител вземат становище за
неоснователност на жалбата, излагат съображения в тази насока.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства поотделно и в
тяхната съвкупност, прие за установено от фактическа и правна страна
следното:
Въз основа на АУАН от 05.09.2020 г., е издадено обжалваното наказателно
постановление, с което на жалбоподателя са наложени гореописаните глоби за това, че
на 04.09.2020 година, около 23,00 часа на път ІІІ-164, между селата Б.П. и З., в посока
към с.З., като водач на лек таксиметров автомобил КИА К5 с per. № СВ 5746 НВ,
собственост на "М. 2000" ЕООД от гр. С., бул."Ц.Б. III" № 19 с поставен и открит знак
"такси" и ЕТАФП, включен на режим "заето" (червена светлина), извършва
1
таксиметров превоз на 5 бр. чуждестранни граждани, като е спрян за проверка от екип
на "Гранична полиция" - ГПУ - К., без: 1. Водачът да притежава удостоверение "Водач
на лек таксиметров автомобил", валидно за съответната община; 2. Водачът да е
попълнил пътен лист за работната смяна под № 036 от пътна книжка № 01520,
издадена от превозвача. АУАН е съставен в ГПУ - К., с. К. , ул. "П." №1 по докладна
записка от командир на отделение ГОДГ ГПУ - К. младши експерт Ивайло Радков
Кръстанов в 14:20 ч. и е връчен на водача.
Актът за установяване на административното нарушение и издаденото
въз основа на него обжалвано наказателно постановление са постановени при
нарушаване на задължителните законови изисквания на чл.42, т.3, т.4 и т.5 и
на чл.57, ал.1, т.5 и т.6 от ЗАНН.
В АУАН и в НП не е посочено точното място на констатиране на
нарушението, а най общо е посочен третокласния път. В докладната записка
(ДЗ) е отбелязано, че автомобилът е бил спрял, а пътниците слизали от него, а
в АУАН и в НП, които се позовават на ДЗ е посочено, че автомобилът се е
намирал в движение и е бил спрян за проверка от контролните органи, което
създава неяснота и недоказаност на осъществяване на елементите на
фактическите състави на вменените на водача деяния, т.е.видно от ДЗ той не е
управлявал МПС и не е притежавал качеството на водач на превозното
средство, за да му бъде ангажирана АНО в тази насока.
От друга страна в АУАН и в НП не се индивидуализирани пътниците,
намиращи се в МПС, за да може да се обоснове и установи реализиране на
таксиметрова услуга.
Разпоредбата на чл.40, изр.І от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ регламентира, че „водачът попълва
редовно и точно пътната книжка.“
Разпоредбата на чл. 18, т. 5 от НАРЕДБА № 34 от 06.12.1999 г. за
таксиметров превоз на пътници на МТ повелява, че „водачът на лек
таксиметров автомобил трябва да отговаря на следните изисквания: да
притежава удостоверение "Водач на лек таксиметров автомобил", валидно за
съответната община (приложение № 7).
Санкционната норма на чл. 105, ал. 1 от ЗАП регламентира, че „за
нарушения на този закон и на подзаконовите нормативни актове, издадени
2
въз основа на него, с изключение на изискванията за превоз на опасни товари,
за които не е предвидено друго наказание, се налага наказание глоба или
имуществена санкция 200 лева.“
Санкционната норма на чл. 93, ал. 1, т. 1 от ЗАП регламентира, че
„водач на моторно превозно средство, който извършва обществен превоз или
превоз за собствена сметка на пътници и товари без издадено за моторното
превозно средство удостоверение за обществен превоз на пътници или
товари, заверено копие на лиценз на Общността, разрешение, документ за
регистрация или други документи, които се изискват от регламент на
европейските институции, от този закон и от подзаконовите нормативни
актове по прилагането му, се наказва с глоба 2000 лева - при първо
нарушение.“
Съгласно § 1, т. 26 от ДР на ЗАП "Таксиметрови превози" са
превозите на пътници срещу заплащане, извършвани от регистрирани
превозвачи или от водачи, извършващи дейността от името на регистриран
превозвач, но за своя сметка, с леки автомобили до седем места, включително
мястото на водача, които водачите държат в готовност, за да изпълнят
пътуване до определена от клиента цел.
В случая не е безспорно установено точно в какво състояние е бил
заварен процесния автомобил при проверката, а именно дали се е намирал в
режим на движение или не, освен че е бил с включена зелена светлина, което
има отношение към твърденията в АУАН, за извършване на таксиметрова
дейност в момента на проверката.
Почти същото определение е дадено и в чл. 2 от НАРЕДБА № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници, на МТ, според което
„таксиметров превоз на пътници е обществен превоз срещу заплащане,
извършван с лек автомобил до седем места, включително мястото на водача,
по заявен от пътника маршрут.“ В случая процесният автомобил е отговарял
на изискванията за таксиметров такъв – Разрешение № 200840/15.11.2019 г.,
валидно до 31.12.2020 година (л.9 от делото), но към момента на проверката
не се доказва по несъмнен начин, че на процесната дата и място
жалбоподателят е извършвал таксиметров превоз.
3
Според съда неправилно второто нарушение е било санкционирано
по чл. 105, ал. 1 ЗАП. В случая до колкото жалбоподателят не е носел и
попълнил пътен лист, съдът намира, че това нарушение е следвало да се
санкционира по по-благоприятния закон за дееца - на осн. чл. 93, ал. 2 от
Закона за автомобилните превози, който предвижда, че „водач на моторно
превозно средство, който извършва обществен превоз или превоз за
собствена сметка на пътници и товари и не представи в момента на
проверката издадения лиценз, заверено копие на лиценз на Общността,
разрешението, документа за регистрация или други документи, които се
изискват от регламент на европейските институции, от този закон или от
подзаконовите нормативни актове по прилагането му, се наказва с глоба 100
лева.“
Именно това е санкционната разпоредба която е следвало да приложи
наказващият орга. В подкрепа на приложението на чл. 93, ал.2 от ЗАП е и
съдебната практика на Адм. Съд-Х. - / Решение № 13 от 23.01.2012 г., по КАН
дело № 530 по описа на Адм. С-гр. Х. за 2011 година, Решение №
164/04.05.2012 г., по КАНД № 87 по описа за 2012 година на Адм. С-гр. Х.,
Решение № 136 07.04.2014 г. по КАН дело № 64 по описа за 2014 година на
Адм. С-гр. Х. /.
По отношение на нарушението по чл.18, т. 5 от Наредба № 34 от
06.12.1999 г., на МТ, описано в НП, съдът намира същото за недоказано по
безспорен начин по делото. видно от показанията на разпитаните по делото
свидетели същите не са извършили лично проверка за това дали
жалбоподателят имал или не издадено удостоверение Водач на лек
таксиметров автомобил. Ето защо в случая нарушението е следвало да бъде
квалифицирано като такова по чл. 31, ал. 1, т. 2 от НАРЕДБА № 34 от
06.12.1999 г. за таксиметров превоз на пътници на МТ. Последното обаче е
било подведено по чл.18, т. 5 от Наредба № 34 от 06.12.1999 г. на МТ от
наказващият орган, а именно че жалбоподателят не притежава удостоверение
Водач на лек таксиметров автомобил. В тази връзка обаче не се представиха
по делото годни писмени доказателства за липсата на издадено такова
удостоверение по отношение на жалбоподателя.
Горепосочените съществени процесуални нарушения в своята
4
съвкупност са накърнили съществено правото на защита на жалбоподателя -
да разбере по ясен и непротиворечив начин основните елементи на вменените
му нарушение и съответстващите им правна квалификация и адекватни
наказания, поради което е налице основание за отмяна на атакуваното НП.
Посочените недостатъци се явяват съществени нарушения при
издаването на обжалваното НП обуславят неговата незаконосъобразност и
водят до недоказаност на вменените на жалбоподателя нарушения.
В резултат на горното съдът приема, че издаденото наказателно
постановление следва да бъде отменено изцяло, като незаконосъобразно.
Воден от горното и на основание чл.63 ал.1 от ЗАНН, СЪДЪТ
РЕШИ:
ОТМЕНЯ ИЗЦЯЛО наказателно постановление № 42-0001750 от
29.09.2020 година, на директора на РД „АА“, С. , КАТО
НЕЗАКОНОСЪОБРАЗНО.
Решението може да се обжалва в 14 (четиринадесет) - дневен срок от
съобщенията, пред Административен съд – С. област.
Съдия при Районен съд – К.: _______________________
5