МОТИВИ към НОХД №861/2011
г.:
Обвинението е против подсъдимия И.Г.Д.
*** за престъпление по чл.313, ал.1 от НК.
Подсъдимият се обвинява за това, че на 27.05.2009 г.
в Сектор "Пътна полиция” при ОД на МВР Пазарджик
потвърдил неистина в писмена декларация с рег. №КАТ-525/27.05.2009 г.,
която по силата на чл.160, ал.1 от ЗДвП във
връзка
с чл.16, ал.2 от Наредба
№1-157/01.10.2002 г. се дава пред орган на властта-Началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР
Пазарджик за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, че СУМПС
№*********/08.03.2007 г. не е отнето от
органите на „Пътна полиция.
При проведеното съкратено съдебно следствие по реда на Глава двадесет и
седма от НПК подсъдимият И.Д.
прави самопризнания съобразно чл.371, т.2 от НПК, признава изцяло фактите,
изложени в обвинителния акт, като се
съгласява да не се събират доказателства за тези факти.
Районният съд
обсъди събраните по делото гласни и писмени доказателства и при съобразяване
разпоредбите на чл.301 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК прие за установено
следното:
Подсъдимият
И.Д.
работел в ЕТ „Д. Дудов-Ангел Дудов”, като шофьор.
В изпълнение на трудовите си задължения Д. често пътувал до РТурция.
На 04.12.2008 г.
подсъдимият
И.Д. отново отпътувал за РТурция, управлявайки товарен
автомобил с ДК №РА 9393 АМ. На
06.12.2008 г. той се движил по път Е-80 в района на област
Одрин. На 26-ти км той бил спрян за проверка от турски полицейски служители,
които констатирали, че подсъдимия Д. управлява автомобила с
концентрация на алкохол в кръвта си 1,68 промила. Затова турските полицейски
служители отнели СУМПС №*********, издадено от ОД на
МВР
Пазарджик на 08.03.2007 г. На 08.12.2008 г.
подсъдимият
Д. се прибрал в България.
На 27.05.2009 г.
подсъдимият
Д. се явил в Сектор „Пътна полиция” при ОД на
МВР
Пазарджик и подал декларация рег. №КАТ-525/27.05.2009 г. съгласно
чл.160 от Закона за движение по пътищата и чл.16, ал.2 от
Наредба №1-157/01.10.2002 г. за издаване на
дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него. Той декларирал, че СУМПС не е иззето от органите на
„Пътна полиция”, а му е било откраднато и саморъчно се подписал. Документите на
подсъдимия
Д. били приети от свидетеля Д.Т.,***.
На 28.05.2009 г. на подсъдимия Д. бил
издаден дубликат на СУМПС с №*********.
Горната
фактическа обстановка съдът възприе въз основа на самопризнанието на подсъдимия и
доказателствата събрани на досъдебното производство, прочетени по реда на
чл.283 във връзка с чл.373, ал.3 от НПК, а именно показанията на свидетеля Д.Т.,
заключениетонаграфическата експертиза, както и писмените
доказателства приложени по делото.
Въпросната молба – декларация съгласно чл.160, ал.1 от Закона за движение
по пътищата е задължителен документ, като основание за издаване на дубликат на
свидетелство за управление на МПС. Нейният образец относно необходимите за деклариране данни е
утвърден, като Приложение №3 в Наредба №1-157/01.10.2002 г. за издаване на
дубликат на свидетелството за управление на моторно превозно средство и
контролен талон към него, издадена от министъра на вътрешните работи. В
конкретния случай подателят-подсъдимият е декларирал, че за вписването на неверни данни в тази заявление-декларация
носи наказателна отговорност.
В този смисъл част от състава на престъплението е осъществен, а именно
че по изрична разпоредба на Закон, подсъдимият е длъжен да удостовери истината
в подаваната пред Началника на ПП заявление-декларация.
Не е спорно по делото обстоятелството, че заявлението–декларация е подписана
и подадена от подсъдимия Д.. Следователно същият е употребил документа, като
доказателство за удостоверите в нея обстоятелства.
Безспорно
е и обстоятелството, че свидетелството за управление на МПС на подсъдимия е
било отнето от пътен полицейски патрул в Р Турция, видно от представения по
делото превод на Протокол за възвръщане на свидетелство за управление на МПС.
Следователно декларираното от подсъдимия обстоятелство, че СУМПС не
отнето от органите на ПП, а е откраднато е невярно.
При така установената фактическа обстановка, съдът приема, че подсъдимият И.Г.Д. е осъществил от обективна и субективна страна признаците престъпния състав
на престъпление по чл.313, ал.1 от НК, като на 27.05.2009 г.
в Сектор "Пътна полиция” при ОД на МВР Пазарджик
потвърдил неистина в писмена декларация с рег. №КАТ-525/27.05.2009 г.,
която по силата на чл.160, ал.1 ЗДвП във връзка
с чл.16, ал.2 от Наредба
№1-157/01.10.2002г. се дава пред орган на властта-Началник Сектор „ПП” при ОД на
МВР
Пазарджик за удостоверяване истинността на твърдяното обстоятелство, че СУМПС
№*********/08.03.2007 г. не е отнето от
органите на „Пътна полиция.
При извършване на деянието подсъдимият е действал при пряк умисъл. Съзнавал
е всички обективни и субективни признаци на деянието и е искал настъпването на
обществено опасните последици.
При определяне вида и размера на наказанието, което следва да се наложи на
подсъдимия Д. за извършеното от него деяние съдът се ръководи от изискванията
на чл.36 от НК относно целите на наказанието и чл.54 от НК при неговата
индивидуализация.
При определяне обществената опасност на подсъдимия съдът взе предвид
характеристичните данни за същия, които са отрицателни.
Разпоредбата
на чл.313, ал.1 от НК предвижда
наказание до три години лишаване от свобода
или глобаот сто дотриста лева.
Видно
от събраните по делото доказателства подсъдимият И.Д.
е неосъждан /реабилитиран/. Не е освобождаван от наказателна отговорност
по реда на чл.78а от НК и не представлява личност с висока степен на обществена
опасност.
При
тези данни съдът счете, че са налице условията за приложение на чл.78а от НК за
освобождаване на подсъдимия от наказателна отговорност и налагане на същия на
административно наказание глоба.
Като смекчаващи вината обстоятелства, съдът прецени чистото им съдебно
минало, съдействието за изясняване на обективната истина с направеното
самопризнание, а като отегчаващи вината обстоятелства - негативните характеристични
данни и предишните осъждания.
Във връзка с изложеното съдът на
основание чл.301, ал.1, т.4 от НПК във връзка с чл.78а, ал.1 и чл.2, ал.2 от НК
съдът освободи подсъдимия И.Г.Д. от наказателна отговорност за
извършено престъпление, като му наложи административно наказание ГЛОБА в размер на 1 000 лева, платима
в полза на Държавата.
При
определяне размера на глобата съдът се съобрази със семейното, материално и имотно
състояние на подсъдимия.
По изложените съображения съдът постанови присъдата си.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: