№ 2037
гр. София, 26.07.2022 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-Б СЪСТАВ, в публично
заседание на четиринадесети април през две хиляди двадесет и втора година в
следния състав:
Председател:Станимира Иванова
Членове:Райна Мартинова
Божидар Ив. Стаевски
при участието на секретаря Йорданка В. Петрова
като разгледа докладваното от Божидар Ив. Стаевски Въззивно гражданско
дело № 20211100507375 по описа за 2021 година
Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.
С решение № 20093407/13.04.2021г. по гр.д. № 9090/2020г. по описа на
Софийски районен съд 25 състав, съдът е осъдил „ЗАД Д.БЖ. и З.“ АД, с ЕИК
**** да заплати на ЗАД „А.“ АД по иск с правно основание чл. 411, ал.1 от КЗ
сумата от 1062,85 лв. представляваща претенция за възстановяване на
заплатено обезщетение в полза на на собственик на лек автомобил
„Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, предмет на застрахователен договор но
комбинирана застрахователна полица Каско и злополуки, увредено при ПТП
настъпило на 05.07.2018г. в условията на съвина между него и водача на лек
автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, застрахован със застраховка
гражданска отговорност при ответника. Ответникът е осъден и на сумата от
15 лв. ликвидационни разноски.
Срещу решението е депозирана въззивна жалба от „ЗАД Д.БЖ. и З.“
АД, с ЕИК **********. Процесуалният представител на ответното дружество
счита че решението е неправилно като противоречащо на процесуалния закон
и утвърдената съдебна практика. Счита че присъденият размер на
обезщетението не кореспондира с приноса на водача, застрахован при ищеца.
Счита за недоказан механизма на настъпилото ПТП, тъй като в
производството не са изслушани свидетелите. Сочи че липсва анализ на
механизма а просто копиране на изложеното в исковата молба. Моли за
отмяна на решението и отхвърляне на исковете, евентуално за намаляване на
1
присъдения размер на обезщетението.
В законоустановения срок е постъпил отговор от „ЗАД А.“ АД ЕИК
**** с който счита жалбата за неоснователна. Намира за неоснователни
възраженията на въззивника за съпричиняване на водача, застрахован при
ищеца. Сочи че е налице административно-наказателна преписка, в която е
установено, че лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № **** е бил
технически неизправен. Моли за потвърждаване на първоинстанционното
решение.
Софийски градски съд, след като прецени събраните по делото
доказателства и взе предвид наведените във въззивната жалба пороци на
атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, намира за
установено следното:
Предявен е за разглеждане иск с правно основание чл. 411, ал. 1 КЗ.
Съгласно разпоредбата на чл. 269 ГПК въззивният съд се произнася
служебно по валидността на решението, а по допустимостта - в обжалваната
му част, като по останалите въпроси е ограничен от посоченото в жалбата.
Настоящият съдебен състав приема, че първоинстанционно то решение
е валидно и допустимо. Не е допуснато и нарушение на императивни
материални норми.
По отношение на правилността настоящият състав намира следното:
Встъпването в правата на увреден от страна на застраховател, който го е
обезщетил в изпълнение на поети с договор за имуществено застраховане
задължения, срещу застрахователя на гражданската отговорност на
деликвента - чл. 411, ал. 1 КЗ се обуславя от установяването в
доказателствена тежест на ищеца на три групи факти: 1/ наличие на валиден
договор за имуществено застраховане с увредения и плащането по него на
обезщетение за настъпили вреди, както и на обичайните разноски за неговото
определяне; 2/ възникнали права на увредения срещу причинителя на вредите
на основание чл. 45, ал. 1 ЗЗД - т.е., че вредите са причинени от деликвента, с
негово виновно и противоправно поведение и 3/ наличие към момента на
настъпване на ПТП на сключен валиден договор за застраховка "гражданска
отговорност" между деликвента и ответника.
Установено е по делото, а и не се спори, че между ищеца и ОББ И. ЕАД
бил сключен договор за застраховане “Каско“ и „Злополука“ обективиран в
застрахователна полица № ********** с обект лек автомобил „Фолксваген
Ъп“ с рег. № **** със срок на застрахователно покритие от 00.00 ч. на
11.05.2018 г. до 23.59 ч. на 10.05.2019 г.
Доказано е също така, че в срока на действие на договора за
имуществено застраховане - на 05.07.2018 г. е настъпило застрахователно
събитие - пътнотранспортно произшествие в гр. Ловеч, на бул.
„Освобождение“ при кръстовище с път към фирма „Хит М“ ЕООД с
участието на горепосочения лек автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № ****,
2
управляван от М.А.М. и лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****,
управляван от Н.Х.Н..
Не се спори във въззивното производство, а и се установява от
приложеното възлагателно писмо, че ищецът възложил ремонта на лек
автомобил „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** на автосервиз „Турист сервиз рент
а кар“ ЕООД. За ремонта от сервиза били издадени две фактури едната за
сумата от 816,22 лв. с ДДС а другата за сумата от 1279,48 лв. с ДДС., които
били заплатени от ищеца на 03.09.2018г. и на 29.10.2018г.
Безспорно е между страните и съществуването на валиден договор за
застраховка "гражданска отговорност" между ответното дружество и
собственика на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № **** – Н.Х.Н.,
който е бил валиден към датата на настъпилото ПТП.
С регресна покана ищецът поканил ответника да му заплати сумата от
1062,85 лв. с ДДС., представляващи 50 % от заплатеното застрахователно
обезщетение и ликвидационни разноски в размер на 15 лв.
Спорните между страните въпроси по същество във въззивното
производство са свързани с това чия е вината за настъпването на процесното
ПТП и размера на дължимото обезщетение, с оглед своевременно
релевираното от ответника възражение за съпричиняване /поддържано и във
въззивното производство/.
От приетия по делото протокол за ПТП, от заключението на съдебно-
автотехническата експертиза, която настоящият състав кредитира като пълна,
задълбочена, безпротиворечива и кореспондираща на останалия
доказателствен материал, както и от показанията на разпитания по делегация
свидетел П.С.С. се установява, че на дата 05.07.2018г. около 13:10ч. лек
автомобил „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, управляван Н.Х.Н. се движи по
бул. „Освобождение“ в гр. Ловеч в посока към гр. Левски. На кръстовището с
път водещ към фирма „Хит М“ водачът на „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****
предприема маневра за завой наляво. В същото време по бул.
„Освобождение“ отново в посока към гр. Левски се движи лек автомобил
„Фолксваген Ъп“ с рег. № ****, управляван от М.А.М., който предприема
маневра изпреварване на лек автомобил „Ланчия Ипсилон“. В този момент
траекториите на двата автомобила се пресичат и последва сблъсък.
Реализираното ПТП било посетено от служители на ОД МВР – Ловеч, които
съставили протокол за ПТП и установили, че левия пътепоказател на „Ланчия
Ипсилон“ не е бил работещ.
При това положение следва да се приеме че вина за процесното ПТП
има водачът на „Ланчия Ипсилон“ с рег. № ****, който нарушил чл. 25, ал.1
от ЗДВП, а именно водач на пътно превозно средство, който ще предприеме
каквато и да е маневра, като например да заобиколи пътно превозно средство,
да излезе от реда на паркираните превозни средства или да влезе между тях,
да се отклони надясно или наляво по платното за движение, в частност за да
премине в друга пътна лента, да завие надясно или наляво за навлизане по
3
друг път или в крайпътен имот, преди да започне маневрата, трябва да се
убеди, че няма да създаде опасност за участниците в движението, които се
движат след него, преди него или минават покрай него, и да извърши
маневрата, като се съобразява с тяхното положение, посока и скорост на
движение.
В настоящия случай преди да предприеме маневрата за завой наляво
Н.Х.Н. е следвало да се убеди, че няма да създаде опасност за останалите
участници в движението.
На следващо място Н. нарушил и чл. 139, ал.1, т.1 от ЗДВП като
управлявал технически неизправно МПС на което не е работил левия
пътепоказател. Липсата на работещ ляв мигач допринесло за настъпването на
процесното ПТП като по този начин водачът на идващия в същата посока
„Фолксваген Ъп“ с рег. № **** не е могъл да възприеме правилно маневрата
предприетата маневра.
В контекста на изложеното въззивният съд счита, че увреденият
/собственикът на застрахованото МПС - ОББ И. ЕАД/, има срещу ответника
вземане по чл. 49 вр. с чл. 45, ал. 1 ЗЗД. Застрахователят е встъпил в правата
на увредения по силата на факта, че е за платил обезщетение за причинените с
деликта вреди и за него е възникнало регресно право срещу деликвента.
По отношение на размера на дължимото застрахователно обезщетение,
въззивният съд приема, че разпоредбата на чл. 386, ал. 2 КЗ предвижда, че
застрахователното обезщетение трябва да бъде равно на размера на вредата
към деня на настъпване на събитието и целта е да се стигне до пълно
репариране на вредоносните последици. В съдебното производство
дължимото обезщетение от застрахователя по застраховка "Гражданска
отговорност" се остойностява с размера на действителната стойност на
вредата към деня на настъпване на събитието - чл. 499, ал. 2 КЗ, а не съгласно
прилаганата от застрахователя методика към Наредба № 49 от 16.10.2014 г.
Също така обезщетението не може да надвишава действителната /при пълна
увреда/ или възстановителната /при частична увреда/ стойност на
застрахованото имущество, т.е. стойността, срещу която вместо
застрахованото имущество може да се купи друго от същия вид и качество -
чл. 400, ал. 1 КЗ, съответно стойността, необходима за възстановяване на
имуществото с ново от същия вид и качеството, в това число всички присъщи
разходи за доставка, строителство, монтаж и други, без прилагане на
обезценка - чл. 400, ал. 2 КТ и съответно е лимитирано от застрахователната
сума по договора - чл. 386, ал. 1 КЗ.
В частност между страните е безспорно, че стойността на ремонта,
необходим за отстраняване повредите на процесния лек автомобил по средни
пазарни цени възлиза на 2095,70 лв. С ДДС.
По отношение на възражението на ответника за съпричиняване.
Принос по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД има винаги, когато с поведението
си пострадалият е създал предпоставки за осъществяване на деликта и за
4
възникване на вредите или е улеснил механизма на увреждането,
предизвиквайки по този начин и самите вреди /или необходимо е действията
или бездействията на пострадалия да са в пряка причинна връзка с
настъпилия вредоносен резултат, т.е. последният да е тяхно следствие/.
В настоящия случай въззивният съд приема че са налице
предпоставките на за намаляване на отговорността на ответника на основание
чл. 51, ал.2 от ЗЗД, доколкото водачът на „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** е
улеснил механизма на увреждането. Това е така, тъй като М.А.М. също е
нарушил разпоредбата на чл. 25, ал.1 от ЗДвП като предприел изпреварване
на кръстовище като не се е съобразил с поведението на водача на лек
автомобил „Ланчия Ипсилон“ както и с пътната обстановка, а именно че се
намира на кръстовище. С това си поведение той също създал опасност за
движението. При това положение настоящият състав намира че вината на
водача на лек „Фолксваген Ъп“ с рег. № **** е колкото на водача на другия
автомобил или 50%.
При това положение обезщетението следва да бъде намалено с 50%.
Доколкото както беше посочено стойността за отстраняване на повредите на
процесния автомобил възлиза на 2095,70 лв. С ДДС, то 50% от тях възлизат
на 1047,85 лв. към тази сума следва да бъдат прибавени и ликвидационни
разноски в размер на 15 лв. и общия сбор на обезщетението възлиза на
1062,85 лв. колкото е присъдил първоинстанционния съд.
С оглед на изложеното и при съвпадение на изводите на двете съдебни
инстанции въззивната жалба следва да се остави без уважение а
първоинстанционното решение следва да бъде потвърдено.
При това положение право на разноски има въззиваемия на ЗАД „А.“
АД. Същият е претендирал разноски за юрисконсултско възнаграждение. На
основание чл. 78, ал. 8 вр. с, ал. 1 ГПК вр. с чл. 37 ЗПП вр. с 25, ал. 1 НЗПП
жалбоподателят /ответникът/ следва да бъде осъден да заплати на ищеца
сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение за
въззивното производство.
На основание чл. 280, ал.3 от ГПК настоящото решение не подлежи на
касационното обжалване.
Мотивиран от гореизложеното
РЕШИ:
ПОТВЪРЖДАВА решение № 20093407/13.04.2021г. по гр.д. № 9090/2020г.
по описа на Софийски районен съд 25 състав
ОСЪЖДА „ЗАД Д.БЖ. и З.“ АД, с ЕИК ****, да заплати на ЗАД „А.“
АД, ЕИК **** сумата от 100 лв., представляваща юрисконсултско
възнаграждение за въззивното производство.
Решението не подлежи на касационно обжалване.
5
Председател: _______________________
Членове:
1._______________________
2._______________________
6