№ 17091
гр. С-ИЯ, 21.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 171 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и осми септември през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА
при участието на секретаря МИНКА Х. БАШОВА
като разгледа докладваното от ГАБРИЕЛА Д. ЛАЗАРОВА Гражданско дело
№ 20211110155153 по описа за 2021 година
за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл. 235 ГПК.
Образувано е по искова молба от Д. К. К. срещу ЕМ“ ЕООД, с която е предявен
отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 ГПК.
Ищецът Д. К. Христова извежда съдебно предявените субективни права при
твърденията, че въз основа на изпълнителен лист от 18.11.2009 г. по ч. гр. д. № .../.... г.
по описа на Софийски районен съд (СРС), 46 състав, издаден в полза на първоначалния
кредитор „ПИБ” АД за следните суми: 5 000,00 лв., ведно със законна лихва от
16.10.2009 г. до плащането й – главница по договор за издаване на кредитна карта от
24.07.2007 г., 2 081,37 лв. – договорна лихва за периода 22.05.2008 г. – 16.10.2009 г., и
494,07 лв. – разноски в заповедното производство, срещу ищеца е било образувано
изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.К.. В хода на изпълнителното
производство, през 2016 г., вземанията по изпълнителния лист се твърди да са
прехвърлени на ответника с договор за цесия. Изложени са подробни доводи за
недължимост на посочените суми поради изтеклъл петгодишен период, по време на
който взискателят е бездействал и не е предприел законосъобразни изпълнителни
действия, насочени към събиране на вземанията от длъжника. Посочено е, че
последното валидно изпълнително действие е извършено на 30.08.2012 г. Твърди се, че
с постановеление на ЧСИ от 28.03.2019 г. изпълнителното дело е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК. Сочи се, че въз основа на обсъждания изпълнителен
лист от 18.11.2009 г. към настоящия момент по молба на ЕМ“ ЕООД от 22.04.2019 г. е
образувано изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.К..
Съобразно изложеното се иска съдът да приеме за установено по отношение на
ответника, че Д. К. К. не дължи сумите, установени със заповед за парично задължение
по чл. 410 ГПК по ч.гр.д. № .../.... г. по описа на СРС, 46 състав, въз основа на която е
издаден изпълнителен лист от 18.11.2009 г. поради погасяване на същите по давност.
Претендират се разноски.
1
В указания законоустановен срок по реда на чл. 131, ал. 1 ГПК не е депозиран
отговор от ответника.
С молба от 10.08.2023 г. ответникът оспорва предявения иск, като
неоснователен. Позовава се на разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от
28.03.2022 г. по тълкувателно дело № 3/2020 г. на ОСГТК на ВКС, съгласно които
докато трае изпълнителния процес, не тече давност за вземанията по образувани до
26.06.2015 г. изпълнителни дела. Поддържа се, че дори съдът да приеме, че делото е
било прекратено на 04.09.2014 г., давностният срок отново не е изтекъл, тъй като е
прекъснат с подаването на молба на 22.04.2019 г. за образуване на ново изпълнително
дело и са депозирани молби за налагане на конкретни изпълнителни способи от
взискателя. Съобразно изложеното е направено искане предявения иск да бъде
отхвърлен, като неоснователен. Претендира юрисконсултско възнаграждение в размер
на 300 лв. Релевира възражение по чл. 78, ал. 5 ГПК, в случай че исковата претенция
бъде уважена.
Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото
доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съобразно разпоредбата на чл.
12 ГПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Предявен е отрицателен установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр.
чл. 124, ал. 1 ГПК.
Разпоредбата на чл. 439 от ГПК предвижда защита на длъжника по исков ред,
след като кредиторът е предприел изпълнителни действия въз основа на
изпълнителното основание. Законодателят е уредил защитата на длъжника да се
основава само на факти, настъпили след приключване на съдебното дирене в
производството, по което е издадено изпълнителното основание.
Следователно, релевантните факти, обуславящи основателност на исковата
претенция, са свързани с установяване по безспорен начин от ищеца на възникнал след
издаването на съдебния акт юридически факт, довел до погасяване на вземането по
него. В конкретната хипотеза ищецът се позовава на изтекла погасителна давност.
С определение № 26776/31.07.2023 г. съдът е указал на ищеца, че негова е
доказателствената тежест да установи възникването на процесните вземания въз
основа на твърдените от него факти – влязла в сила заповед за изпълнение, издадена по
горепосоченото частно гражданско дело по описа на Софийски районен съд, въз
основа на която е издаден изпълнителен лист от 18.11.2009 г., въз основа на който са
образувани посочените в исковата молба изпълнително дело № .... и изпълнително дело
№ .... по описа на ЧСИ М.К..
Посочените обстоятелства не са спорни между страните по делото и се
установяват от представените писмени доказателства – изпълнителен лист от
18.11.2009 г. и молби за образуване на изпълнително дело от 19.04.2010 г. и от
22.04.2019 г.
С определението за насрочване на делото съдът е указал на ответника, че негова
е доказателствената тежест да установи пълно и главно, че разполага с правото на
принудително изпълнение за вземананията, за които е издаден процесния
изпълнителен, включително настъпването на факти, които имат за последица
прекъсване и/или спиране на погасителната давност. Дадени са му и изрични указания,
основание чл. 146, ал. 2 ГПК, че не сочи доказателства за спиране и/или прекъсване на
давността, включително посредством предприети законосъобразни действия за
принудително събиране на вземането, в случай че твърди такива да са налице. До
приключване на съдебното дирене от последния не е направено искане за приобщаване
на изпълнителните дела, които се твърди да са образувани във връзка с него.
2
Независимо от това, съдът намира, че релевантните за спора факти се установяват от
приложени по делото документи от тях.
Съдът намира, че последното валидно предприето изпълнително действие,
насочено към събиране на процесните вземания по изпълнително дело № .... по описа
на ЧСИ М.К., е извършено на 30.08.2012 г. , каквито доводи са изложени от ищеца в
исковата молба. Съдът цени посоченото твърдение, като признание на неизгоден за
страната факт, поради което приема, че именно на тази дата е извършено последното
валидно изпълнително действие за събиране на вземанията по изпълнителния лист от
18.11.2009 г. Извод в тази насока следва и от изричното отбелязване на гърба на
изпълнителния лист /л. 5 от делото/ от ЧСИ М.К., съгласно което производството по
изпълнително дело № .... е прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 2 вр. чл. 433, ал.
1, т. 8 ГПК, по искане на взискателя с вх. № 1819/26.03.2019 г., като перемпцията е
настъпила на 30.08.2014 г.
Спорен, с оглед датата на предприетото последно изпълнително действие –
30.08.2012 г., е въпросът изтекла ли е предвидената петгодишна погасителна давност
за процесните вземания към датата на депозиране на исковата молба - 24.09.2021 г.
Съгласно разясненията, дадени в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015
г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС, когато взискателят не е поискал извършването на
изпълнителни действия в продължение на 2 години, изпълнителното производство се
прекратява на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, като прекратяването на
изпълнителното производство поради т. нар. „перемпция" настъпва по силата на
закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече
настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно
релевантни факти. Доколкото не се установява в период от две години след 30.08.2012
г. да са предприети изпълнителни действия за събиране на вземането, съдът прие, че
производството по изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.К. е прекратено, на
основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, на 30.08.2014 г.
Както е посочено и в становището на ответника от 10.08.2023 г., съгласно
задължителните разясненията, дадени в тълкувателно решение № 3 от 28.03.2023 г. на
ВКС по тълк. д. № 3/2020 г., ОСГТК, погасителната давност не тече докато трае
изпълнителният процес относно вземането по изпълнителни дела, образувани до
приемането на 26.06.2015 г. на тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. №
2/2013 г., ОСГТК, ВКС.
Процесното изпълнително дело от 2010 г. е образувано преди 26.06.2015 г.,
поради което съдът приема, че до 30.08.2014 г. – датата, на която същото е
прекратено, на основание чл. 433, ал. 1, т. 8 ГПК, погасителна давност не е текла,
т.е. в случая не може да се приеме, че погасителната давност тече от датата на
последното валидно изпълнително действие, каквито доводи са изложени в исковата
молба. Предвид изложеното, съдът приема, че в периода от 2009 г. до 30.08.2014 г.
вземането не е погасено по давност.
Следователно, за преценката относно основателността на иска, съществен е
въпроса предприети ли са валидни изпълнителни действия от кредитора по
вземането в периода от 30.08.2014 г. до 24.09.2021 г.
За да даде отговор на поставения въпрос, съдът съобрази и разясненията, дадени
в т. 10 от тълкувателно решение № 2/26.06.2015 г. по т. д. № 2/2013 г., ОСГТК, ВКС,
съгласно които искането да бъде приложен определен изпълнителен способ прекъсва
давността, защото съдебният изпълнител е длъжен да го приложи, но по изричната
разпоредба на закона давността се прекъсва с предприемането на всяко действие за
принудително изпълнение.
3
В конкретния случай, видно от представената молба от ЕМ” ЕООД от 22.04.2019
г. /л. 35 от делото/, депозирана преди изтичане на петгодишния давностен срок,
ответникът е поискал образуване на изпълнително дело, въз основа на процесния
изпълнителен лист, както и осъществяването на конкретни изпълнителни действия
от частния съдебен изпълнител – налагане на запор на вземания и насрочване на опис
на движими вещи, т.е. съдът намира, че погасителната давност е прекъсната с
депозиране на посочената молба. Подаването на посочената молба до частния съдебен
изпълнител не се оспорва от ищеца и се поддържа да е осъществено и в депозираната
искова молба. На следващо място, по делото е представено и съобщение с изх. №
21.06.2019 г. на ЧСИ М.К. /л. 36/, с което длъжникът е уведомен за наложен запор
върху банковите му сметки в „Юробанк България” АД и „ПИБ” АД, т.е. давността е
прекъсната и с налагането на запор върху банковите сметки на длъжника преди да са
изтекли пет години от датата на перемиране на първото образувано срещу него
изпълнително дело за събиране на вземанията по процесния изпълнителен лист.
В обобщение, предвид изложеното, предявеният установителен иск с правно
основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК е неоснователен, поради което следва да
бъде отхвърлен.
По разноските:
При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, ответникът
има право на разноски, като претендира юрисконсултско възнаграждение, което съдът
определя по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 ЗПП вр. чл. 25, ал. 1 от Наредбата за
заплащането на правната помощ в размер на 100 лв.
Така мотивиран, Софийски районен съд
РЕШИ:
ОТХВЪРЛЯ, като неоснователен, предявения от Д. К. К., ЕГН **********, с
адрес: град С-ИЯ, УЛ. ...№ ..., ЕТ. ..., АП. ...., срещу ЕМ” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище
в град С-ИЯ и адрес на управление: ж.к. „МД, УЛ. "РПК" № ...., отрицателен
установителен иск с правно основание чл. 439, ал. 1 вр. чл. 124, ал. 1 ГПК за
признаване на установено, че Д. К. К., не дължи на ответника следните суми: 5 000 лв.
– главница по договор за издаване на кредитна карта от 24.07.2007 г., ведно със
законна лихва от 16.10.2009 г. до плащането й, 2 081,37 лв. – договорна лихва за
периода 22.05.2008 г. - 16.10.2009 г., и 494,07 лв. – разноски в заповедното
производство, за които е издаден изпълнителен лист от 18.11.2008 г. по гр. д. № .../.... г.
по описа на Софийски районен съд, Гражданско отделение, 46 състав, и срещу ищеца е
образувано изпълнително дело № .... по описа на ЧСИ М.К., поради изтекла
погасителна давност.
ОСЪЖДА Д. К. К., ЕГН **********, с адрес: град С-ИЯ, УЛ. ...№ ..., ЕТ. ..., АП.
...., да заплати на ЕМ” ЕООД, с ЕИК ..., със седалище в град С-ИЯ и адрес на
управление: ж.к. „МД, УЛ. "РПК" № ...., на основание чл. 78, ал. 3 вр. ал. 8 ГПК, сума в
размер на 100 лв., представляваща юрисконсултско възнаграждение.
РЕШЕНИЕТО подлежи на въззивно обжалване пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
ДА СЕ ВРЪЧИ препис от същото на известните по делото съдебни адреси на
страните.
4
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5