№
24 / 29.5.2019 г.
МОТИВИ
по НОХД № 429/19г. по описа на МРС
Подсъдимият Е.В.В. е обвинен в това, че на 19.03.2015г.
в гр.В. с цел да набави за себе си имотна облага възбудил заблуждение у Н.С.Х. с
ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и до 09.04.2015г. подържал заблуждение у Н.С.Х. с ЕГН xxxxxxxxxx,
изразяващо се в това, че след упълномощаването му от Х. и срещу предоставената
му сума от 13000.00/ тринадесет хиляди/ лева, включваща стойността на недвижим
имот - апартамент № 7, находящ се в гр.В., xxxx , изнесен на публична продан
по изпълнително дело № 20131320401106 на Районен Съд - В., тя ще придобие
собствеността върху имота, чрез участие и спечелване на публичната продан, и с
това причинил имотна вреда на Н.С.Х. в размер на 13 000.00 /тринадесет хиляди/
лева – престъпление по чл.209, ал.1 НК.
Прокурор при РП - Монтана поддържа обвинението спрямо подс.В. и
пледира конкретно по вид и размер наказание.
РП – В., изготвила и вносител на обвинителния акт спрямо подс.В.,
редовно призована, не изпраща представител и не взема становище в рамките на
съдебното производство.
НОХД е образувано в МРС след изпращането му от ВКС на
основание чл.43, т.3 от НПК.
Подс.В. при условията на чл.371, т.1 от НПК даде
съгласие да не се разпитват всички свидетели, а съгласно чл.371, т.2 НПК призна
изцяло фактите изложени в обстоятелствената част на обвинителния акт, като се
съгласи да не се събират доказателства за тези факти.
Защитникът на подс.В., назначен съгласно чл.372, ал.2 НПК, също изрази съгласие по смисъла на чл.372, т.1 НПК. Пледира за приложение
на чл.58а, ал.1 от НК.
Производството се разви при условията и реда на Глава
ХХ VІІ НПК – по чл.370, ал.1 и сл. НПК, респ. чл.371, т.2 от НПК – проведе се
съкратено съдебно следствие, предшествано от предварително изслушване на
страните, инициирано от подсъдимия В., след проведено разпоредително заседание.
Доказателствата по делото са писмени и гласни. На
основание чл.373, ал.1 вр. с чл.283 НПК съдът ги прие, прочете и огласи, без да
извършва разпит на подсъдимия и свидетелите.
Съдът след като прецени събраните по делото
доказателства в тяхната взаимна връзка и единство и като взе предвид доводите и
становищата на страните, приема за установено следното:
Семейството на св.Н.С.
xxx от 2010г. до момента живее в едностаен апартамент, находящ се в гр.В., ж.к.
xxxx . Х. живее на семейни начала със св.И. В. И., заедно с двете си деца. Четиричленното
семейство се нуждаело от по-голямо жилище. Св.Х. искала да създаде за
семейството си уютен дом в който да има достатъчно място за всеки. Затова през
2014г., заедно със св.И. взели решение да търсят и съответно да закупят друго
по-голямо жилище вгр.В., в което да живеят. По това време /през 2014г. и
следващите/ св.Н.Х. и св.И. И. държали под наем питейно заведение кафе ,,М.“,
находящо се в гр.В., xxxx . Адв.Е.В.В. им бил редовен клиент и така те се
били запознали с него. Знаели, че той е адвокат и в тяхното заведение той
редовно си бил уреждал срещи с клиенти. В разговори с В., Х. и И. му били
споменавали, че имат нужда от ново по-голямо жилище в което да живеят. Св.Х. свидетелства,
че един ден в края на 2014 г., предполага, че това най-вероятно било през м. ноември,
докато била на работа подс.В. дошъл в заведението и казал, че има предложение
за нея и за И.. Казал, че знае за един много евтин тристаен апартамент, находящ се в гр.В., xxxx -
изнесен от дьржавен съдебен изпълнител за публична продан за сумата от 13000.00
лв. (тринадесет хиляди лева). Предложил на св.Х., ако желае той да участва в
търга за закупуването на апартамента с посочен по-горе адрес, от нейно име и за
нейна сметка. Казал й, че тя и приятелят й са заети с работата в заведението,
че Х. няма да може да се занимава и справи с документите и участието в търга.
Предложил той да движи всичко. Първоначално на св.Х. й се сторило доста
съмнително, предвид цената на апартамента и съответно попитала адвокат В., защо
прави този жест към тях. Същият й отговорил, че го прави заради това, че те
били добри хора и заслужавали тази услуга. Св.Х. споделила на В., че не
разполага със сумата от 13000.00 лева и при решение да се закупи това жилище ще
й се наложи да изтегли кредит. Подс.В. казал на св.Х. и св.И., че те ще трябва
да платят тези 13000 лева за жилището, а когато сделката бъде финализирана, ще
му платят още 2000 лв за него, за свършената работата. Всички тези разговори,
отправени предложения от страна на В. били през 2014г. Известно време св.Х. и св.И.
обмисляли отправеното им предложение. При срещите си в заведението с подс.В.,
той продължавал да ги уговаря, казвайки им, че това е страхотна оферта и
изгодна цена за недвижим имот с тази квадратура. Казвал им да не се чудят, а да
действат. Св.Х. и св.И. свидетелстват, че едни ден в края на 2014г., адвокат В.
ги поканил на оглед на въпросното жилище. Тримата – св.Х., св.И. и подс.В. още
същият ден посетили апартамента, находящ се в гр.В., ж.к. xxxx , който се
оказал необитаем и необзаведен. Тогава на св.Х. й направило впечатление, че В.
притежавал ключ от жилището. В началото на м.март 2015г., св.Х. и св.И. взели
решение да закупят апартамента. Уведомили за това свое решение подс.В., който отново
ги насърчил, за предприемане на действия за закупуване на жилището. Св.Х.
изтеглила потребителски кредит от „Прокредит банк“ в размер на 20000 лв. След
като рефинансирала стар кредит към ОББ, й останали 13000 лв, които следвало да
предаде на подс.В. /в потвърждение приложени банкови документи л.23-26 от ДП/,
св.Х. и св.И. решили да приемат предложението на подс.В. и да му се доверят.
Мотива за това им бил, че той е адвокат и се познавали. На 19.03.2015г. св.Х. и
св.И., се срещнали с подс.В. в кафе ,,М.“, където същият поискал първоначално
сумата от 1740.00 лв (хиляда седемстотин и четиридесет лева), която по негови
думи трябвало да послужат като „задатък“ за участие в търга. От наличните в нея
13 000.00 лв, Х. извадила и му предоставила исканата сума от 1740.00 лева. Подс.В.
прибрал парите, като не й предоставил никакъв документ. На същата дата -
19.03.2015г. св.Х. упълномощила адвокат В. пред нотариус, да я представлява по
изпълнително дело № 20131320401106 на ДСИ при Районен съд гр. В., по което дело
въпросният апартамент щял да бъде изнесен на публична продан, като участва и
подава съответните документи от името на Х. и за нейна сметка /пълномощно л.13
от ДП/. Няколко дни по-късно, на 09.04.2015г. адвокат В. отново посетил
заведението и поискал и останалата сума пари, а именно 11260.00 лв (единадесет
хиляди двеста и шестдесет лева). Обяснил, че му била нужна цялата сума -
13.000.00 лева, за да му е удобно да движи нещата и да се разплаща от неговата
сметка. Св.Х. се притеснила от поисканото, тъй като следвало да му предостави
голяма сума пари. Подс.В. я успокоил, като казал, че парите ще бъдат преведени
по негова банкова сметка xxx, затова. Тогава Х. предала парите на И., който
заедно с В. тръгнали към „Търговска банка Демир“ АД клон В.. Там приятелят й
внесъл парите по сметка на подс.В.. Св.И. взел вносната бележка. Последният настоял
да отидат в кантората на В., за да изготвят и приемо - предавателна разписка за
цялата получена от него сума - 13 000.00 лева. В. се съгласил, изготвил разписката.
Въпросната разписка била подписана от св.Х. и от адвокат В., в присъствието на св.И.
/л.14 от ДП/. След предоставянето на парите от св.Х., т.е. след 09.04.2015г.,
адвокат Е.В.В. спрял да й се обажда, както и да отговаря на нейните повиквания.
Спрял да идва в кафенето. През цялото това време, многократно св.Х. правила
опити да се свърже и да разговаря с адвокат В., като в редките случаи, в които
успявала да разговаря с него, го питала какво става с търга и апартамента. Той
все казвал, че действа, че движи нещата. Дори един ден отишъл в кафето и дал на
св.Х. връзка с ключове и й честитил апартамента, без да й дава документ за
собствеността, при което св.Х. му казала, че без документ не може да се нанася
в чужд имот. Установено е, че в изпълнение на замисленото подс.Е.В. предложил
на Н.Х. да съдейства за закупуването на жилище в гр.В., за което той имал ключ
и завел желаещите да го закупят да го огледат, за което пострадалата трябвало
да му даде определена сума. Всички тези действия и убедително поведение у В.
мотивирали св.Х. да му представи посочени й от него суми под предлог, че същите
ще послужат за закупуването на жилището. В действителност това не отговаряло на
истината, а по този начин подс.В. си набавил средства, с които се
облагодетелствал, без да има каквото и да било намерение да изпълни поетото
задължение. Разбирайки, че е измамена, св.Х. била казала на подс.В., че ще подаде
жалба. Той на няколко пъти й давал на ръка сумата от 450 лева. Общата сума на
върнатите пари е 3800.00 лева, видно от свидетелските показания на Х..
Последната свидетелства, че след създалата се ситуация, знае и е ,,сигурна“, че
още в самото начало адвокат В. умишлено я е въвел в заблуждение, че ще участва
от нейно име и за нейна сметка в описаната публична продан, с цел да набави за
себе си облага. Св.Х. направила справка и установила, че апартаментът бил
продаден на организирана от ДСИ публична продан, обявена с Протокол от
21.04.2017 год., в който като купувач е обявен един-единствен участник,
съответно не бил адвокат В..
От съдебно-изпълнителна служба при Районен съд - В. е изискана
справка относно изпълнително дело с № 20131320401106. Видно е, че по делото е
изнесен за публична продан апартамент находящ се в гр.В., ж.к. xxxx . Бил се
е явил един кандидат - купувач - Е. Ц. Г.. Последната не е била представлявана
от адвокат. По изпълнителното дело нямало данни за участие на адв.Е.В.. Единствено
при описът на имота подс.В. е бил назначен за пазач на съшия /документи от
съдия изпълнител л.32-40 от ДП/. Към момента и на извършване на деянието в
Регистьра на адвокатите към Адвокатски съвет - В. бил вписан адвокат Е.В.В. с
Решение на АС - № 3 от 04.02.2003г., с Постановление на АС - № 192 от 04.02.2003г.,
с личен № **********, с ЕГН xxxxxxxxx, адрес: xxx. С решение на АС - В. № 1 от
05.01.2018г. и на основание чл. 22, ал.1, т.1 от Закона за адвокатурата,
адвокатът е отписан от Регистъра на адвокатите на Адвокатска колегия - В.
считано от 05.01.2018г.
Подс.В. възползвайки се от обстоятелството, че работил
като адвокат и се познава със св.Х., я е въвел в заблуждение, че след
упълномошаването му ще й съдейства да бъде закупен въпросният по-голям апартамент,
в който да живее цялото й семейство, което ще стане срещу предоставената му
сума от 13 000/ тринадесет хиляди/ лева, включваща стойността на недвижим имот
- апартамент № 7, находящ се в гр. В., ж.к. xxxx , изнесен на публична продан
по изпълнително дело № 20131320401106 на Районен съд - В.. Уверил, че тя ще
придобие собствеността върху имота, чрез негово участие и спечелване на публичната
продан, за което тя му била дала пълномощно. Подс.В. сам бил определил цената
на имота. Излъгал св.Х., че апартамента ще струва 13000.00 лева и че ще участва
в търг, в който ще я представлява.
При условията на чл.373, ал.3 НПК съдът приема за
установени обстоятелствата изложени в обвинителния акт, като се позовава на
направеното самопризнание от подсъдимия и доказателствата от досъдебното
производство, които го подкрепят.
Налице са условията на чл.303, ал.2 НПК, като съдът намира, че
обвинението е доказано по несъмнен начин. По фактите и обстоятелствата изложени
в обвинителния акт не се спори, поради и което е безпредметно да се излагат
подробни доводи в тази насока. Деянието по чл.209, ал.1 от НК е осъществено от
подс.В. както от обективна, така и от субективна страна.
Като се има предвид горното съдът намери, че
подсъдимия Е.В.В. е осъществил от обективна и субективна страна състава
на престъпление по чл.209, ал.1 от НК :
- на 19.03.2015г. в гр.В. с цел да набави за себе си имотна
облага възбудил заблуждение у Н.С.Х. с ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, и до 09.04.2015г.
подържал заблуждение у Н.С.Х. с ЕГН xxxxxxxxxx, изразяващо се в това, че след упълномощаването
му от Х. и срещу предоставената му сума от 13 000.00/ тринадесет хиляди/ лева,
включваща стойността на недвижим имот - апартамент № 7, находящ се в гр.В., xxxx
, изнесен на публична продан по изпълнително дело № 20131320401106 на Районен
Съд - В., тя ще придобие собствеността върху имота, чрез участие и спечелване
на публичната продан, и с това причинил имотна вреда на Н.С.Х. в размер на 13
000.00 /тринадесет хиляди/ лева.
От субективна страна деянието е извършено с пряк
умисъл – подсъдимия е съзнавал, че не може да съдейства на Х., да закупи
въпросния апартамент, но въпреки това е възбудил и поддържал подобно
заблуждение, получавайки имотна облага за това.
Причини за извършване на деянието – неправилно
отношение от подсъдимия към чуждата собственост, по твърдение на В. възникнали
в кратък период от време лични и семейни проблеми.
Имайки предвид горното съдът призна за ВИНОВЕН подсъдимия В.
за извършеното деяние по чл.209, ал.1 НК, за което му е повдигнато обвинение,
като му наложи съответно наказание – ДВЕ ГОДИНИ ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, намалено
при условията на чл.58, ал.1 от НК с една трета до ЕДНА ГОДИНА и ЧЕТИРИ МЕСЕЦА
ЛИШАВАНЕ ОТ СВОБОДА, като на основание чл.66, ал.1 от НК се ОТЛАГА изпълнението
на наказанието за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ, считано от влизане в сила на присъдата.
При определяне вида и размера на наказанието съдът счита,
че е съобразил всички обстоятелства със значение за неговата индивидуализация,
като го определи при условията на чл.54, ал.1 и ал.2 НК при смекчаващите
отговорността обстоятелства – осъзнаване на вината, съдействие за установяване
на деянието, лични и семейни проблеми изтъкнати от В. в рамките на съдебното
производство по реда на Глава 27 НПК /настъпване на повече от една смърт в
семейството му за кратък период от време, претърпяно ПТП и възникнали
вследствие на същото здравословни проблеми за В./ и отегчаващите такива –
висока степен на обществена опасност на извършеното деяние, невъзстановени
вреди, лоши характеристични данни на подс.В. изложени в данни по ДП. При
условията на чл.58а, ал.1 от НК наложеното наказание от две години лишаване от
свобода, бе намалено с една трета на една година и четири месеца лишаване от
свобода.
Съдът приложи чл.66, ал.1 НК, защото са налице
условията за това – подс.В. не е осъждан до настоящия момент, наложеното и
намалено наказание лишаване от свобода е по–малко от три години, и не на
последно място с оглед личността на подсъдимия В., съдът намери, че за
постигане целите на наказанието и за поправяне на подсъдимия, не е наложително
определеното му наказание да се изтърпява ефективно.
При определяне видът и размера на наложеното
наказание, съдът намира, че е съобразено с целите по чл.36 НК при отчитане
степента обществена опасност на извършеното деяние и степента обществена
опасност на подсъдимия. Според съдът наложеното наказание е и съответно по
смисъла на чл.35, ал.3 от НК.
В рамките на ДП, а също и на съдебното производство не
са направени деловодни разноски, за да ги присъжда съда на основание чл.189,
ал.3 НПК в тежест на подс.В. с постановената присъда.
Предвид горните мотиви съдът постанови присъдата си.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: