Решение по дело №244/2020 на Окръжен съд - Ловеч

РЕШЕНИЕ

 

 

град Ловеч, ..10 юни  2020 г.

 

 

ЛОВЕШКИЯТ ОКРЪЖЕН СЪД, в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и двадесета  година в състав:

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: ТАТЯНА МИТЕВА

ЧЛЕНОВЕ: ЕВГЕНИЯ ПАВЛОВА

ЕМИЛ ДАВИДОВ

 

При секретаря  …………………..             като  разгледа докладваното от съдия ДАВИДОВ  Гр.д.№  244/2020 г., за да се произнесе,съобрази :

 

Производство по чл, 435, и сл от ГПК.

 

 

                 Постъпила е жалба вх. № 09471/11.03.2020 г. от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСГРИЙС" АД, с ЕИК ********* представлявано от Изп.директор Р.М.Б., длъжник по изп.д.№ 2487/2019г., адрес за призовки съобщения: гр.София ул."Клокотница"№2 А, Бизнес център ет.1 офис 4, чрез адв.Анна Теодосиева тел.0888 267490 срещу Разноски по изпълнително дело № 20198790402487 по описа на ЧСИ В.Петров,обективирани в съобщение изх № 05146/26.02.2020 година и срещу разпореждане от 26.02.2020 година за приключване на изпълнителното дело.Сочи в жалбата си,че на 29.02.2020г. им е връчено от ЧСИ В.Петров с пощенска пратка чрез адв.Анна Теодосиева, съобщение изх.№ 05146 от 2б.02.2020г. с приложени към него: Разпореждане за приключване на изпълнителното производство по изп.д. 20198790402487, Фактура №24065/08.11.2019т., Фактура №24080/11.11.2019г. и Фактура №25315/14.01.2020г.- в оригинал.

                  Според текста на разпореждането за приключване- задължението е изцяло погасено, включително всички такси и разноски към частния съдебен изпълнител. Не е посочен размер на задълженията, включително и за такси, и разноски към ЧСИ. В приложената Фактура №25315/14.01.2020г. - не е посочен материален интерес, на основание на който ЧСИ си е начислил такса по т.26 от ТТР в размер на 3331,55лева с ДДС.Твърдят в жалбата си,че ЧСИ В.Петров не е изготвял и не им е връчвал сметка по чл.79 от ЗЧСИ за събиране на таксите по изпълнението. Съгласно чл. 79. ал. 1 ЗЧСИ, за събиране на таксите по изпълнението, се изготвя сметка в два или повече еднообразни екземпляра, подписани от частния съдебен изпълнител, единият от които се връчва на задълженото лице, като в алинея втора от същата норма е предвидено, че в сметката се посочват разпоредбите, въз основа на които се дължат таксите, материалния интерес при пропорционалната такса, сумите на дължимите такси и допълнителните разноски, размерът на получената предплата и последиците от неплащането.Изтъкват,че  съгласно чл. 435. ал. 2 ГПК съдебният изпълнител е длъжен да уведоми длъжника за всяка дължима от него такса по основание и размер, тъй като той има право да обжалва постановлението за разноските, които включват всички такси и разноски по изпълнението, дължими от него.

           Изтъкват в жалбата си,че по тяхна предходна жалба срещу действията на ЧСИ В.Петров по същото изп.дело- предмет на в.гр.д.№ 686/2019г.по описа на ЛОС, с окончателно решение №6 от 09.01.2020г. Съдът е постановил: ОТМЕНЯ акта на ЧСИ В.П., по изпълнително дело № 2487/2019 г., обективиран в Уведомление изх. № 28312/07.11.2019 г. , с който са определени разноските по изпълнителното дело в частта както следва: адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 260 лева до размера от 680 лева и пропорционална такса, дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 3331,55 лева до размера от 5112,18 лева.

            Сочат,че по същото дело  подали две молби по чл.247 от ГПК за поправка на очевидна фактическа грешка в постановения на 09.01.2020г. съдебен акт, на две самостоятелни основания:

На първо място жалбоподателите считат,че съдът е допуснал ОФГ, като е приел размер на задължението от 51 763,62 лева, върху която е изчислил и намалил размера на пропорционалната такса, дължима по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 3331,55 лева, която сума не отговаряла на представените от тях платежни документи и реално заплатеното задължение. Реално дължимите и заплатени от тях суми на 05.11.2019г. към НАП в размер на 41 066,23 лева и към взискателя в размер на 1025.08 лева, или общо 42 091.31лева. Поради горната ОФГ пропорционалната такса, дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ е в размер на 2745.48лева, а не 3331.55лева.

          В заключение отправят искане до съда да поправи допусната в решението от 09.01.2020г. очевидна фактическа грешка, като приеме и поправи, че определената от ЧСИ пропорционалната такса, претендирана като дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ, е НЕДЪЛЖИМА поради ЛИПСА на издаден удостоверителен документ- Сметка по чл.79 от ЗЧСИ, както и ЛИПСВА финансово счетоводен такъв, който да доказва, че събраната от ЧСИ в резултат на наложен ни запор сума, представлява начислена пропорционална такса по чл.26 от ТТРЗЧСИ, предвид нормата на чл.79 ЗЧСИ.

                В писменно становище от кантората на ЧСИ Велислав Петров изразяват становище,че жалбата е недопустима и по същество неоснователна.В становището се сочи,че на осн. чл. 297 от ГПК Влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на съгиото основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, а втората алинея на същата разпоредба предвижда прекратяване на повторно заведеното дело, за което компетентният съд следи служебно.

             От съвкупната преценка на вложените в делото доказателства съдът приема за установено следното :

               Жалбата е неоснователна.Видно от материалите по изпълнителното дело и становищата на страните в Изпълнително дело № 2487/2019 г. по описа на ЧСИ Велислав Петров, рег. № 879, с район на действие Окръжен съд – гр. Ловеч е образувано по молба на Р.И.Н.,чрез пълномощник адвокат Младен Близнаков – ЛАК с приложен към нея изпълнителен лист  от 23.10.2019 г. издаден на основание чл. 404 т. 1 и чл. 405 ал. 1 от ГПК, решение № 200/26.09.2019 г. по гр. дело № 427/2019 г. по описа на Окръжен съд – гр. Ловеч от който е видно, че „Крис Фешън Индъстрийс” АД, с ЕИК *********, със седалище и адрес на управление гр. Ловеч, Северна промишлена зона, ул. „Освобождение” № 7, представлявано от изпълнителния директор Р.Б. е осъдено да заплати на молителката сумата от 927,20 лева, представляваща обезщетение за времето, през което е останала без работа, поради признатото незаконно уволнение, а именно от 23.10.208 г. до 20.11.2018 г. на основание чл. 344 ал. 1 т. 3, във връзка с чл. 255 ал. 1 от КТ, ведно със законната лихва върху тази сума с начало от 20.11.2018 г. до окончателното изплащане на сумата, както и 7,47 лева законна лихва за периода от 23.10.2018 г. до 22.11.2018 г.  С молбата се претендират и 680 лева разноски по изпълнителното дело, като на ЧСИ са възложени правата по чл. 18 от ЗЧСИ, както и че сумата може да бъде събрана, чрез запор по сметките на длъжника. Към делото е приложено удостоверение вх. № 39006/31.10.2019 г. от НАП, ТД Велико Търново за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки, от които е видно, че дружеството има задължения в размер на 74299,96 лева. На длъжника е изпратена покана за доброволно изпълнение изх. № 27607/31.10.2019 г., връчена на 05.11.2019 г. /л. 70/, както и запорни съобщения /л. 13 и л. 14/. С поканата за доброволно изпълнение длъжникът е поканен в двуседмичен срок от връчването й да изпълни доброволно задължението си.  От приложените към делото платежни нареждания от  05.11.2019 г., на лист 21, 22,23, 24 и 25 е видно, че длъжникът е привел на присъединения взискател НАП общо сумата от 51 763,62 лева, а с платежно нареждане от същата дата е привела на взискателя Р.Н. сумата от 1025,08 лева.  От приложеното към делото удостоверение за наличие или липса на задължения, издадено от НАП, ТД Велико Търново, офис Ловеч изх. № 110201900287914/07.11.2019 г.  е видно, че длъжникът няма задължения.

                Съгласно разпоредбите в ГПК съдебният изпълнител е длъжен да присъедини вземанията на държавата от длъжника по изпълнителното дело. Съгласно това задължение на съдебния изпълнител и императивната норма на чл. 458 от ГПК е поискана справка от НАП със заявление с вх. № 1500ИО172098 / 29.10.2019г. на НАП- ТД Велико Търново, офис Ловеч за наличие или липса на задължения и обезпечителни мерки. Съгласно Удостоверение от НАП- ТД Велико Търново, офис Ловеч с изх. № 110371902711886/30.10.2019г. са присъединени задълженията към държавата в размер на 74 299.96лв /седемдесет и четири хиляди двеста деветдесет и девет лева и деветдесет и шест стотинки/.

             Въз основа на жалба вх. № 8580/12.12.2019 г. от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСГРИЙС" АД, с ЕИК ********* представлявано от Изп.директор Р.М.Б., длъжник по изп.д.№2487/2019г., адрес за призовки съобщения: гр.София ул."Клокотница"№2 А, Бизнес център ет.1 офис 4, чрез адв.Анна Теодосиева тел.0888 267490 срещу Разноски по изпълнително дело № 20198790402487 по описа на ЧСИ В.Петров, обективирани в ПДИ изх.№27607/31.10.2019г. и Уведомление изх.№28312/07.11.2019 г по описа на Окръжен съд Ловеч е образувано въззивно гражданско дело № 686/2019 година.В това решение/ влязло в законна сила/ съдебния състав е приел ,че съгласно разпоредбата на чл. 26 от Тарифа за таксите и разноските към Закона за частните съдебни изпълнители, за изпълнение на парично вземане се събира такса, върху събраната сума. Факта, че последната е внесена доброволно от длъжника не го освобождава от плащането й, тъй като по своята същност тя е включена в разноските по изпълнителното дело. Единственото изключение от това правило е чл. 53 ал. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по реда на ГПК, поради което държавния съдебен изпълнител не събира такса върху сумата, която длъжникът е погасил в срока за доброволно изпълнение.  В конкретния казус, видно от изложеното по-горе длъжникът е погасил сумата по задълженията си към физическото лице и НАП, след образуване на делото, поради което пропорционалната такса е дължима от него, като в понятието „парично вземане” се включва само дълъг, предмет на изпълнението, поради което в конкретния случай размерът на пропорционалната такса по чл. 26 от Тарифата, изчислена като сбор от сумата внесена  от длъжника по сметката на НАП в размер на 51 763,62 лева и на физическото лице Н. в размер на 1025,08 лева, или общо 52788,70 лева, е в размер на  3331,55 лева,  поради което като над тази сума до сумата от 5112,18 лева се явява незаконосъобразен. В тази връзка следва да се посочи, че от правомощията на ЧСИ, посочени в чл. 431 от ГПК е изключена преценката за размера на задължението .В диспозитива на това решение съдебния състав е постановил,че отменя акта на ЧСИ Велислав Петров, по изпълнително дело № 2487/2019 г., обективиран в Уведомление изх. № 28312/07.11.2019 г. ,  с който са определени разноските по изпълнителното дело в частта  както следва: адвокатско възнаграждение в частта над сумата от 260 лева до размера от 680 лева и пропорционална такса, дължима по т. 26 от ТТРЗЧСИ за разликата над сумата от 3331,55 лева до размера от 5112,18 лева.Съдебния състав е оставил без уважение и двете последователни молби за поправка на явна фактическа грешка,с мотиви че правните и фактически изводи на съда не могат да се коригират по реда на отстраняване на ЯФГ.

         В настоящия казус съдът приема,че е налице сила на присъдено нещо относно две обстоятелства,именно че дължимата пропорционална такса е в размер на сумата от 3331,55 лева,както и че дължимия адвокатски хонорар следва да се редуцира от 680 на 260 лева с оглед правната и фактическа сложност на делото.Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани,защото,както правилно и посочил в становището си ЧСИ Велислав Петров, на осн. чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Република България. Съгласно разпоредбата на чл. 298, ал. 1 от ГПК Решението влиза в сила само между същите страни, за същото искане и на също основание. Спор, разрешен с влязло в сила решение, не може да бъде пререшаван освен в случаите, когато законът разпорежда друго съгласно чл. 299, ал. 1 от ГПК, а втората алинея на същата разпоредба предвижда прекратяване на повторно заведеното дело, за което компетентният съд следи служебно.В конкретния казус съдът намира,че жалбата следва да се остави по същество без уважение,тъй като се касае до нов акт на ЧСИ именно разпореждане за приключване на изпълнителното дело на основание член 433,ал.2 от ГПК.

          Водим от гореизложеното и на основание чл. 437 ал. 4 от ГПК, съдът

 

 

 Р  Е  Ш  И  :

 

 

 

          ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ   жалба вх. № 09471/11.03.2020 г. от „КРИС ФЕШЪН ИНДЪСГРИЙС" АД, с ЕИК ********* представлявано от Изп.директор Р.М.Б., длъжник по изп.д.№ 2487/2019г., адрес за призовки съобщения: гр.София ул."Клокотница"№2 А, Бизнес център ет.1 офис 4, чрез адв.Анна Теодосиева срещу Разпореждане от 26.02.2020 година за приключване на изпълнителното дело.

 

 

 

 

Решението е окончателно.

 

 

 

 

 

    ПРЕДСЕДАТЕЛ:

 

 

 

 

ЧЛЕНОВЕ: 1.

                                                                          

 

 

 

 

2.