Р Е Ш Е Н И Е

 

                                               гр.София, 14.08.2019г.

В     И  М  Е  Т  О   Н А    Н  А  Р  О  Д  А

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І ГО                                                   7-ми  състав

На осемнадесети  юни                                                                        година 2019

В открито съдебно заседание в следния състав:                                 

                                 

                                                  СЪДИЯ: Гергана Христова - Коюмджиева   

 

Секретар: Емилия Кривачкова

 

като разгледа докладваното от съдията гр.дело № 4487 по описа за 2017  год., за да се произнесе, взе предвид следното:

 

Предявени са искове с правно основание  чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, чл.86 от ЗЗД

        

             По изложените в исковата молба обстоятелства ищецът Ц.П.П. ЕГН ********** е предявил срещу ответника В.Д.Я.  ЕГН **********, като наследник по завещание на В.С.Р.ЕГН **********,  иск е правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,  представляваща невърната главница по Договор за паричен заем от 18.12.2010г., сключен от наследодателката на ответника  В.С.Р.ЕГН **********, като заемател и ищеца като заемодател.  Ищецът претендира и законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането, както и разноските сторени по делото.

 

         Твърди се в исковата молба, че на 18.12.2010г. ищецът сключил договор за паричен заем с В.С.Р.сумата от 30 000 лева,  които и предал в брой при подписване на договора.  Твърди се, че Р.  поела насрещно задължение за връщане  заетата сума най- късно до 18.12.2014г. Договорът бил оформен писмено, а за предаване на сумата била издадена изготвена и подписана разписка.

         Твърди се още, че  В.С.Р.не е върнала заетата сума, съобразно уговореното. Твърди се, че на 08.02.2012г. заемателката В.С.Р.починала, а този факт бил узнат от ищеца едва през  2017 година.  Тогава, ищецът узнал, че по силата на саморъчно завещание, обявено през 2016г. ответникът В.Д.Я. се легитимирал в качеството на заветник на В. Р..   Наведен е довод, че паричното задължение, което възникнало за завещателката не било погасено и според ищеца- то преминало в патримониума на ответника, който бил легитимиран да отговаря за връщане на  дълга. При изложените в исковата молба фактически твърдения, ищецът претендира за осъждане на ответника да му заплати сумата от 30 000 лева, представляваща дължимата главница, заедно със законната лихва върху сумата на претендираната част от главницата, считано от момента на предявяването на иска до деня на окончателното пращане.

           

            

           В законоустановения срок по чл.131 ГПК, ответника В.Я.,   е  депозирал отговор, в който оспорва  предявения иск по основание и размер. Оспорва, че не отговарят на истината твърденията на ищеца. Твърди, че между ищеца и В.С.Р. - наследодателка на доверителя ми, няма сключен договор за заем, а представения документ е неистински. Оспорва истинността и авторството на договора за заем от 2010г. и на разписката, представени с исковата молба, съдържанието на визираните документи и положените от страна на В. Р. подписи. Твърди, че не  е възникнала твърдяната между страните в производството облигационни връзка.  Твърди, че падежа 18.12.2014г. е добавен и нагоден за целите на  процеса. При условията на евентуалност прави възражение за погасяване на вземането по давност.

      Оспорва по реда на чл.193 ГПК договора за заем от 2010г. и на разписката и прави искане за съдебно графологична експертиза, която да установи дали подписът върху договора за заем от 2010г. и разписката, представени с исковата молба, са положени от В. С. Р..

 

           В съдебно заседание ищецът,  чрез пълномощника си адв.Д.П., поддържа предявения иск и оспорва твърденията на ответника.Представя списък по чл.80 ГПК.

В съдебно заседание ответникът чрез пълномощника си адв.Б.Г. оспорва предявения иск. Представя списък по чл.80 ГПК и писмена защита.

 

Съдът, преценявайки доводите на страните и събраните по делото доказателства по реда на чл.12 ГПК и чл.235 от ГПК, приема за установено от фактическа страна следното:

 

  По делото е представен заверен препис (л.7-л.8) и оригинал (л.100-л.101) на договор за паричен заем, сключен на 18.12.2010 г., от Ц.П.П. ЕГН **********, от една страна и В.С.Р.ЕГН **********, от друга страна. Съгласно договора, заемодателят П. е предоставил в заем на заемателя Р. сумата 30 000лв. в брой. Заемателят  е поел задължение да върне на заемодателя сумата от 30 000лв. до 18.12.2014г.   Съгласно чл.6, ал.2 от договора, страните са се договорили, при неизпълнение на задължението на заемателя, има право да се снабди с изпънителен лист без да е необходима покана и срок за изпълнение В договора са положени подписи за заемодател и заемател.

 

Като доказателство по делото е приета Разписка от 18.12.2010 год.  за получаване сумата от 30 000лв. по договор за паричен заем, сключен на 18.12.2010 г.   издадена от лице, за което се сочи, да е В. С. Р../л. 9 от делото/

С оглед своевременно повдигнато оспорване на автентичността подписа на В.С.Р.върху договор за паричен заем от 18.12.2010г.,  и разписка от 18.12.2010г. , в о.с.з. на 05.06.2018г. , на основание чл.193, ал.1 ГПК е открито производство по оспорване истинността на посочените документи и конкретно тяхната автентичност.

        Видно от препис – извлечение от Акт за смърт №201 от 08.02.2012г. на Столична община, р-н Триадица,   В.С.Р.починала на 08.02.2012г. /л.25 от делото/

        Прието е неоспорено Саморъчно завещание от 27.11.2001г. на В. С. Р., съдържащо универсално завещателно разпореждане /”цялото движимо и недвижимо имущество”/ в полза на ответника В.Д.Я.. Завещанието е обявено с Протокол за обявяване на саморъчна завещание дело 12, том I, рег. 521 от 05.03.2012г. на нотариус Д.Т.с рег. № 187 от НК, с район на действие СРС./л.30-л.31 от делото/

         От прието удостоверение за наследници №21 от 26.04.2017г. издадено от Столична община, р-н Триадица, се установява, че В.С.Р.има и наследници по закон, по съребрена линия./л.26-л.28 от делото/

          По почин на ответната страна, във вр. с откритото производство по чл.193 ГПК, е допусната  съдебно-почеркова експертиза.

         От приетото от съда, неоспорено от страните съдебно-почеркова експертиза с вещо лице И.Е.С. – криминалист, се установи, че подписът срещу заемател  в договора за заем от 18.02.2010 г., не е положен от В. Р. /праводател на ответника/. След извършено сравнително изследване на сравнителните образци и оспорените документи, вещото лице обосновава  в  заключението се извод, че  подписа, положен в графа „ЗАЕМАТЕЛ“ в Договор за паричен заем за сумата от 30 000 лева, датиран от 18.02.2010г., сключен между Ц.П.П. - заемодател, и В.С.Р.- заемател, е положен от лице различно от В. С. Р., чрез имитация.    Сочи се още, че  подписа, положен в графа „Подпис“, в разписка датирана от 18.12.2010г., за получаване на сумата от 30 000 лв.,  също  е положен от лице различно от В. С. Р., чрез имитация. Вещото лице пояснява в двата изследвани документа,  полагащия подписа е вложил старание да наподоби графичната структура на оригинала, от който е гледал, но при това старание не е съумял да имитира в цялост писмено-двигателния навик на имитирания.

         При изготвяне на  почерковата експертиза по делото крайните изводи на вещото лице С. почиват на извършено задълбочено изследване на предоставен сравнителен материал за положени подписи от ответника под официални документи - нотариални актове, нотариална покана със заверка от 11.05.2007г. саморъчно завещание от 27.02.2001г., молби - заявления подавани пред органите на МВР, поради което е налице основание заключението да бъде прието от съда като компетентно и безстрастно дадено.

 

 

           Така установеното от фактическа страна сочи на следните изводи от  правна страна :

Главния иск  с правно основание  чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, предвид поддържаните в исковата молба твърдения се явява процесуално допустим, предявен при наличие на правен интерес и редовно упражняване правото на иск. 

          

             По същество на доводите:                                                                                                      

            Уважаването на иск за реално изпълнение предполага кумулативното наличие на три предпоставки : наличие на облигационно правоотношение, по силата на което да възниква задължение за изпълнение, пълно или частично неосъществяване на дължимия резултат от страна на длъжника и реалното изпълнение на облигационното задължение да е възможно.  Ищецът поддържа наличие на облигационно правоотношение между страните, възникнало  по силата на договор за заем.

           Договорът за заем за потребление е реален договор, който се счита сключен, когато въз основа на постигнато между страните съгласие заемодателят предаде, а заемополучателят получи в заем парична сума или заместими вещи, на които става собственик като заемателят се задължава да върне заетата сума или вещи от същия вид количество и качество. По иск с правно основание чл. 240, ал. 1 ЗЗД,  в доказателствена тежест на ищеца е доказването както на обстоятелството, че сумата е предадена, така и на обстоятелството, че е предадена въз основа на договор за заем, т.е. при наличието на съгласие за връщане у ответника.

     Съгласно утвърдената съдебна практика на ВКС съдържанието на договора за заем следва да се тълкува според волеизявленията на страните и поетото задължение за връщане на паричната сума, но изявлението за нейното получаване в текста на договора, подписан от двете страни, има свидетелстващ характер. Договорът за заем е сключен, когато заемодателят предаде в собственост на заемателя пари или други заместими вещи, а заемателят се задължи да върне заетата сума или вещи от същия вид, количество и качество. Договорът е реален, защото единият елемент от фактическия му състав е предаването в собственост, а другият елемент - съгласието за връщане. Ако първият елемент липсва налице е обещание за заем, а ако липсва вторият, няма договор и даденото е без основание. Реалният елемент - получаването се удостоверява от заемателя с поемането на задължението "да върне" нещо, в случая парична сума.

За да установи осъществяването на фактическия състав на твърдяната сделка между страните ищецът представя частен диспозитивен документ - договор за заем от  18.12.2010г.

Ответникът, чрез пълномощника си, оспорва автентичността на документа.

 

Направеното оспорване съдът приема за доказано, отчитайки категоричните заключения на вещото лице по съдебно-графическите експертизи, според които подписът срещу заемател (заемополучател в договора) в договора за заем от 18.12.2010г., не е положен от  праводателката на ответника – В. Р., изписаният подпис в договора е имитация на нейния  подпис. Съдът кредитира изцяло заключението на вещото лице, като пълно, ясно и изчерпателно аргументирано, неопровергаващи се от други доказателства по делото.

 

     След като представения по делото договор не е подписан от праводателя на ответника, неговата формална доказателствена сила като частен документ е опровергана, от което следва извода, че изявлението съдържащо се документа, не е направено от ответника, а оттам, че ответникът не е имал воля и не е изразил съгласие за сключването и поемането на задължения по този договор.   Този извод се отнася и за оспорената разписка от 18.12.2010г., чиято доказателствена сила като частен документ е опровергана.

 

Ищецът не установи и наличието на следващият елемент от фактическия състав на договора, а именно предаването на предмета на договора, като не ангажира никакви други доказателства в тази насока, освен посочения неистински документ.

 

По изложените съображения предявеният иск с правно основание чл. 79, ал.1 ЗЗД вр.с чл. 240, ал.1 ЗЗД, се явява изцяло недоказан и като такъв неоснователен, поради което следва да бъде отхвърлен.

 

  Предвид отхвърлянето на иска, наведеното при евентуалност възражение за изтекла давност, не следва да бъде разглеждано.

 

По разноските:

С оглед изхода на спора, основателно съгласно чл.78, ал.3 ГПК се явява искането на пълномощника на ответника за присъждане на направените разноски по делото.  Същевременно, съдът намира за основателно възражението за прекомерност на адвокатското възнаграждение от 3400лв., претендирано от ответника, спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото и го намалява до предвидения в чл.7, ал.2 от  Наредба №1 от 9.07.2004г. размер от 1730лв., при съобразяване на броя проведените открити заседания.

От данните по делото се установиха разноски в обк размер на 2030 лв. за адвокатско възнаграждение / 1730 лв./ и депозит за СПЕ  /300лв./, които съгласно чл.78, ал.3 ГПК следва да бъдат възложени в тежест на ищеца.

 

Водим от горното, съдът

 

Р Е Ш И :

 

ОТХВЪРЛЯ  предявения от Ц.П.П. ЕГН ********** срещу В.Д.Я.  ЕГН **********, като наследник по завещание на В.С.Р.ЕГН **********,  иск с правно основание  чл. 79, ал. 1, предл. 1, вр. чл. 240, ал. 1 ЗЗД, за осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 30 000 /тридесет хиляди/ лв.,  представляваща невърната главница по Договор за паричен заем от 18.12.2010г., сключен от наследодателката на ответника  В.С.Р.ЕГН **********, като заемател и ищеца като заемодател, ведно със  законна лихва от датата на подаване на исковата молба до изплащането, като НЕОСНОВАТЕЛЕН.

 

        ОСЪЖДА  Ц.П.П. ЕГН **********,  да заплати на основание чл.78, ал.3 ГПК, на В.Д.Я.  ЕГН **********, сумата от 2030лв., представяваща направени по делото пред СГС  разноски.

 

Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски апелативен съд в двуседмичен срок от връчването на страните.

 

СЪДИЯ: