Р Е
Ш Е Н
И Е №
260060
гр.Пловдив, 08. 09. 2020 г.
В
ИМЕТО НА НАРОДА
Пловдивският окръжен съд,
въззивно гражданско отделение, в закритото заседание на осми септември през две
хиляди и двадесета година, в състав :
Председател: Светлана Изева
Членове: Радостина Стефанова
Силвия
Алексова
като разгледа възз. гр.д.№ 1000/2020г.
докладвано от съдия Радостина Стефанова
и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на
чл.435 ал.2
т.7 във вр. с чл.78 ал.5 от ГПК.
Постъпила е жалба от „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК – ****, чрез старши юрк. М.А., против Постановление
с изх.№ 2910/04.05.2010г. на ЧСИ А. А., рег.№826, с което по подадено от
дружеството Възражение с вх.№ 2154/30.04.2020г. е отказано редуцирането на
приетия адвокатски хонорар на взискателя ЕТ „Н. 60- Н.К.“ – Н.И.К., ЕИК – ****,
с пълномощник адв. И.Д., по изп.д.№ 20208260400211 от 20 400 лв. /с ДДС/ на 200
лв./без ДДС/ и е отказано преизчисляване и редуциране на дължимите суми по т.26
от ТТРЗЧСИ съобразно предходното искане.
Моли да бъде отменено в обжалваните
части като бъде намалено адвокатското възнаграждение до размера, изчислен
съобразно Наредба № 1 за размера на адвокатските възнаграждения, както и като
последица в тази връзка да бъдат преизчислени и редуцирани на съответните дължимите
суми по т.26 от ТТРЗЧСИ.
ЕТ „Ник 60- Н.К.“ – Н.И.К.,
ЕИК – *********, в качеството на взискател, чрез адв. Д., депозира възражение,
че жалбата е изцяло неоснователна.
От
страна на ЧСИ А.
А., рег.№826, по реда на чл.436 ал.3 от ГПК са депозирани мотиви, че жалбата е
процесуално допустима, но е
неоснователна.
ПдОС – V възз.гр.с., намира, че жалбата е процесуално
допустима, подадена е в законоустановения едноседмичен срок срещу акт, подлежащ
на обжалване, и подлежи на разглеждане.
По Молба с вх.№ 2116/21.04.2020г.
от ЕТ „Н. 60- Н.К.“ против длъжника „Национална електрическа компания“ ЕАД, е
образувано изп.д.№ 20208260400211. Приложен е изпълнителен лист за общо дължими
431 370,34 лв. солидарно от „Национална електрическа компания“ ЕАД и от
„Електроенергиен системен оператор“ ЕАД.
С изх.№
2728/21.04.2020г. е изпратена Покана за доброволно изпълнение до
длъжника „Национална електрическа
компания“ ЕАД, получена на същата дата 21.04.2020г.
От страна на „Национална
електрическа компания“ ЕАД е подадено Възражение с вх.№ 8427/04.10.2018г. за
намаление на адвокатския хонорар от 600
лв. на 200лв., посочвайки, че сумата предмет на изпълнителното дело, без
адвокатското възнаграждение, е заплатена доброволно на дата 21.04.2020г. Приложен
е заверен препис от преводното нареждане.
В тази насока е депозирано
писмено Становище от взискателя, с което прави искане молбата на „Национална
електрическа компания“ ЕАД да се остави без уважение.
Съдебният изпълнител, за да
откаже да редуцира адвокатското възнаграждение, излага основни
съображения, че адвокатският хонорар е
изчислен при спазване на нормите на Наредба № 1/09.07.2004г., като е съобразен
спрямо действителната фактическа и правна сложност на делото – наложени са
запори на всички банкови сметки на длъжниците, като за да образува изп. дело и
да поиска налагането на посочените обезпечителни мерки, взискателят е бил
провокиран именно от липсата на доброволно плащане. Изтъква, че повторното искане
за преизчисляване на сумата по т.26 от ТТРЗЧСИ е неоснователно, тъй като
таксата на съдебния изпълнител е определена само върху вземането на взискателя
по изпъл. лист в размер на общо 762 811,47 лв. /главница + законна
лихва върху главницата от 01.10.2012г. до 24.04.2020г./, в което не е включено
адв. възнаграждение.
ПдОС, в настоящия съдебен
състав намира, че жалбата е частично основателна.
Видно е от материалите по
преписката, че непосредствено след образуването на изп. дело на 21.04.2020г., още
на същата дата 21.04.2020г., в която е получена ПДИ от длъжника „Национална
електрическа компания“ ЕАД е постъпило плащане на ½ от дължимата сума, както и на същата дата
21.04.2020г. е постъпило плащане от длъжника „Електроенергиен системен
оператор“ ЕАД на другата ½ от дължимата
сума. В резултат на тези плащания от взискателя ЕТ „Н. 60- Н.К.“ е депозирана
Молба с вх.№ 2132/24.04.2020г. до ЧСИ с искане за вдигане на всички наложени
запори на вземания /банкови сметки/ на
двамата длъжници.
При това положение, въззивната
инстанция намира, че размерът за адвокатско възнаграждение следва да бъде
намален от 20 400 лв. /с ДДС/ на 240 лв. /с ДДС/, от които 200лв. – за образуване на изп.
дело /на осн. чл.10 т.1 от Наредба
№1/09.07.2004г./ и 40 лв. –за ДДС /на осн. §2 пр.2 от ДР на Наредба
№1/09.07.2004г./, тъй като не се е наложило извършването по изп. дело на други
процесуални действия за удовлетворяване на паричното вземане по изп. лист. Неоснователно се явява възражението на
взискателя, че плащането на дължимата сума е осъществено след налагането на
запорите по сметките. Това е така, тъй като разплащането е осъществено на
датата 21.04.2000г., на която е изпратена, респ. и връчена ПДИ, тоест същото се
явява доброволно, а не е в резултат на воденето на изпълнителното дело и
приложението на изпълнителния способ – запор на банкови сметки, заявен с
молбата за образуване на изп. дело. В тази насока се споделя изразената съдебна
практика с Решение № 1609/21.12.2018г. по възз.гр.д.№ 2658/2018г. на ПдОС – VIII гр.с.,
Решение № 6739/30.10.2018г. по възз.гр.д.№ 13367/2018г. по описа на СГС, ТО, VI гр.с.,
Решение № 6054/26.09.2018г. по възз.гр.д.№ 11791/2018г. на СГС, ГО, II –в с.
и др.
Неотносими се явяват доводите
за броя на длъжниците по изп. дело, както и за повдигнатия въпрос - защо те не
били заплатили дължимата сума в периода от издаването на изпълнителния лист до
образуването на изп. дело. Ето защо, обжалваното постановление за разноски ще
бъде отменено за разликата над 240 лв. /с ДДС/ до 20 400 лв./с ДДС/, като вместо това на осн.
чл.78 ал.5 от ГПК ще бъде намалено от 20 400 лв. /с ДДС/ на 240 лв. / с ДДС/.
По отношение на жалбата в
частта за определяне на дължима такса по т.26 от ТТРЗЧСИ, съдът намира, че е
неоснователна. След подаване на Възражение с вх.№ 2154/30.04.2020г. дължимата
такса от 22 171,47 лв. е намалена с надвнесена сума от 15, 82 лв. Същата
такса 22 171,47 лв. /с ДДС/ е била изчислена пропорционално на осн. т.26
б.“е“ от ТТРЗЧСИ само върху вземането на взискателя в размер на общо
762 811,47 лв. /главница и законна лихва/, обективирано в изп. лист от
09.04.2020г., като в същото не е бил включен
размера на адвокатското възнаграждение. В тази обжалвана част
постановлението за разноски ще бъде потвърдено.
По мотивите, Окръжен съд – Пловдив,
V възз.гр.с.
Р
Е Ш И :
Отменя
Постановление
с изх.№ 2910/04.05.2010г. на ЧСИ А. А., рег.№826, по изп.д.№ 20208260400211, в частта, с която е оставено без
уважение подаденото от „Национална
електрическа компания“ ЕАД, ЕИК – ****, Възражение с вх.№ 2154/30.04.2020г. за редуциране на приетия адвокатски хонорар на
взискателя ЕТ „Н. 60- Н.К.“ – Н.И.К., ЕИК – ****, с пълномощник адв. И.Д., от сумата
20 400 лв. /с ДДС/ на 200 лв. /без ДДС/.
Като вместо това постановява
-
Намалява този размер от 20 400 лв. /с
ДДС/ лв.
на 240 лв. /с ДДС/ на осн. чл.78 ал.5 от ГПК и чл. 10 т.1 във вр. с §2а, пр.2 от ДР на Наредба № 1/09.07.2004г. за минималните размери на адвокатските
възнаграждения.
Потвърждава Постановление с изх.№ 2910/04.05.2010г. на ЧСИ А. А., рег.№826,
по изп.д.№ 20208260400211, в частта,
с която е определена за заплащане от „Национална електрическа компания“ ЕАД,
ЕИК – ****, такса по т.26 от ТТРЗЧСИ в размер на 22 171,47 лв. /с
ДДС/.
Решението е окончателно.
Председател:
Членове
: