Р
Е Ш Е Н И Е
№
/01.03.2022 г.
гр.
Варна
В
ИМЕТО НА НАРОДА
ВАРНЕНСКИЯТ
РАЙОНЕН СЪД, ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, XVII с-в,
в публично заседание на първи февруари две хиляди двадесет и втора година,
в състав:
СЪДИЯ: ИВАН
СТОЙНОВ
при секретар Валентина Милчева
като разгледа докладваното от съдията
гражданско
дело № 6182 по описа за 2020 година,
за да се произнесе, взе
предвид следното:
Производството по делото е образувано по
подадена от искова молба от
Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: *** и С.П.С., ЕГН **********,
с адрес: ***, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап. 25, с
която срещу С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, са предявени обективно
кумулативно съединени искове за:
1/ УНИЩОЖАВАНЕ на сключения между страните Договор за замяна на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на нотариус Даниела
Върлева, рег.№ 480 на НК, акт № 105, том IV, дело
748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВп-Варна, поради
грешка в предмета, на основание чл. 28 ЗЗД.
2/ ПРИЕМАНЕ ЗА УСТАНОВЕНО между страните, че ищците са собственици на 97
кв.м., представляващи реално обособена част от ПИ с идентификатор 37099.10.362
по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г., изменени на 21.04.2017
г., целият с площ от 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, защрихована с червени линии на скица №
15-569363-01.07.2020 г. /л. 43 от делото/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.547, и останалата част от ПИ с
идентификатор 37099.10.362, придобита по наследство и давност, и за ОСЪЖДАНЕ на
ответника да предаде на ищците владението върху тази реално обособена част, на
основание чл. 108 ЗС.
В исковата молба ищците Х.П.П.
и С.П.С. твърдят, че с нотариален акт № 63, том I, дело № 192/1973г. на ВН
наследодателят им -Панайот С. Трендафилов е признат за собственик по давностно
владение и наследство на следния недвижим имот: дворно место от 1700 кв.м.,
находящо се в с. Кичево, съставляващо пл.№ 364 в кв. 48 по плана на селото при
граници: улица, Коста Костадинов, Калчо Г. и Трифон С., ведно с построената в
мястото жилищна сграда и навес. Сочат, че видно от приложеното удостоверение за
наследници с изх.№ 006/14.01.2020 г. наследодателят им е починал на 26.02.1981
г., като описаният имот с идентификатор 37099.10.364 по одобрени КККР е
придобит от тях по наследяване при равни дялове. Излагат, че на 18.10.2016 г. с
нотариален акт № 181, том IV, per. № 10956, дело №
781/2016 г. на нотариус Даниела Върлева, рег.480 на
НК, акт № 36, том LXX, дело 14770, вх.рег.№ 26317/18.10.2016 г. на СВ-Варна,
ответникът С.Н.Г. е придобил чрез договор за покупко-продажба правото на
собственост върху съседния поземлен имот с идентификатор 37099.10.362, находящ
се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна. Твърдят, че на 01.02.2017 r. с
нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело №
54/2017 г. на нотариус Даниела Върлева, рег.480 на
НК, акт № 105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна
ответникът С.Н.Г. е прехвърлил на ищците Х.П.П. и С.П.С.
правото на собственост върху 31,30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор
37099.10.362 по КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на
АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с площ 1038
кв.м., от които според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така,
както са обозначени на скица-проект № 15-2348-04.01.2017 г. на СГКК-Варна,
съставляваща неразделна част от нотариалния акт при граници на обособената част:
имоти 37099.10.364 и останалата част от имот 37099.10.362. Сочат, че в раздел
II на този нотариален акт е посочено, че в замяна на прехвърления по т. 1 имот Х.П.П. и С.П.С. прехвърлят на С.Н.Г. 31,30 кв.м. от своя
съсобствен недвижим имот с идентификатор 37099.10.364 по КККР, одобрени със
заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Кичево, община
Аксаково, област Варна, целият с площ 1016 кв.м., от които според нотариалния
акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така, както са обозначени на скица-проект
№15-2348-04.01.2017 г. на СГКК-Варна, съставляваща неразделна част от
нотариалния акт при граници на обособената част: имоти 37099.10.362 и
останалата част от имот 37099.10.364. Излагат, че в нотариалния акт за замяна е
посочено, че след замяната и отделяне от двата поземлени имоти реално
обособената част поради своята маломерност се присъединява към съседния имот,
като по договора за замяна между заменителите не е извършвано парично уравнение.
Твърдят, че видно от приложените към исковата молба извадка от действащия РП
(кадастралната основа, върху която е изработен РП преди одобряване на КК),
одобрен със заповед №9008/18.11.1966 г. на Председателя на ОНС-Варна и в скица
№ 802/1180/21.09.2010 г. е посочено, че реално обособена част от 650 кв.м. от
неурегулирания поземлен имот, тяхна собственост по наследствено правоприемство от баща им Панайот С. Трендафилов, описан в
нотариален акт № 63, том I, дело №192/1973 г. на ВН като дворно място от 1700
кв.м., съставляващо пл.№ 364 в кв. 48, е включена в УПИ VIII 361,364 в кв. 48,
а останалата част попада извън регулационните граници на селото. Твърдят, че
предмет на сключената на 01.02.2017 г. между страните сделка, обективирана с нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54/2017 г. на нотариус Даниела Върлева, рег.480 на НК, акт № 105, том IV, дело 748,
вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна са били реално обособени части от
неурегулираните части от имоти пл.№ 364 и пл.№ 362 в кв. 48 по КП, посочени в
одобрените със заповед № РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК КККР като
поземлени имоти с идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.362. Сочат, че тези
реално обособени части всяка с площ от 31,30 кв.м. и граници са обозначени на
скица-проект №15-2348-04.01.2017 г., съставляваща неразделна част от цитирания
нотариален акт. Излагат, че при сключване на тази сделка са били уведомени, че
част от оградения им поземлен имот, за който се легитимират като собственици,
попада в поземления имот на ответника по одобрените КККР. Излагат, че не са
знаели, че оградата между двата имота е поставена правилно съобразно правото им
на собственост по нотариален акт № 63/12.01.1973 г. на ВН и по КП и че
кадастралната карта не отразява правилно границата между двата имота. Сочат, че
освен това по кадастралната карта тази граница се намирала в непосредствена
близост до постройка, обозначена със сигнатура С на приложената комбинирана
скица и при преместване на оградата реално би се затруднило ползването на
частта от имота им, попадаща зад сградите, поради което са се съгласили да
подпишат споразумение и сключат договор за замяна, обективиран
в акт №105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна. Твърдят,
че във връзка с разделяне на съсобствения между тях
недвижим имот с идентификатор по КК 37099.10.364 с договор от 20.02.2020 г. са
възложили на "Геомакс" ООД да изработи
проект за изменение на кадастралната карта за ПИ 37099.10.364, 37099.10.547 и
37099.10.362 и да извърши трасиране на границата между имотите на ищците и на
ответника. Сочат, че с уведомление от 31.04.2020 г., получено от тях на
07.05.2020 г., са уведомени, че заданието по договора не може да бъде изпълнено
- не може да се приведе източната граница на ПИ 37099.10.364 към границата на
ПИ 364 по КП на с.Кичево в съответствие с изградената източна ограда и
документа за собственост (нотариален акт № 63/12.01.1973 г. на ВН) Твърдят, че
с полученото на 07.05.2020 г. уведомление и при проведения с геодезиста
разговор са узнали, че всъщност е допусната грешка в отразената на КК граница
между двата имота, като при одобряването на КККР неправилно е отразена
границата по КП между имоти с пл.№ 364 и пл.№ 362. Сочат, че след сключване на
договора за замяна на реално обособените части с площ от 31.30 кв.м. и изменението
на КК, реално обособена част с площ 97 кв.м., показана с червени защриховани
линии на комбинираната скица попада по КК в поземления имот на ответника с
идентификатор 37099.10.362, като тази реална част от 97 кв.м. е оградена от
ответника от западната и южната страна, очертани в зелен цвят на комбинираната
скица. Твърдят, че сключването на договора от 01.02.2017 г. е въз основа на
неверни представи на ищците за изложените фактически обстоятелства и за
действителността, поради което е допусната грешка в съществените елементи на
договора- волеизявление, съгласие и престации. Те не
са съзнавали несъответствието между своята представа и не са знаели тези факти,
които са били от значение за формиране на вътрешната им воля, което е довело до
опорочаване на волята им, изразена при подписване на договора. Ако не е била
несъответстващата на изложените факти (невярна) представа на ищците, същите не
биха сключили договора за замяна. Налице е грешка в предмета, което е основание
за унищожаване на договора и заличаване на произтичащите него правни последици.
Твърдят също, че ответникът без правно основание е оградил и упражнява
фактическа власт върху реално обособена част от 97 кв.м. от имота, тяхна
собственост по КП, която понастоящем поради допусната грешка и непълнота в
кадастралната карта е включена (инкорпорирана) в границите на неговия поземлен
имот с идентификатор 37099.10.362 по КК. Сочат, че включването на тази част в
поземления имот на ответника по кадастрална карта няма вещни последици по
отношение на правото на собственост на ищците, нито води до придобиване на
вещни права от ответника. Последният няма правно основание да държи процесната
реална част от имота им. С оглед изложеното и поради невъзможност към настоящия
момент за доброволно уреждане на спора ищците твърдят, че имат правен интерес
да предявят настоящите искове, с които да поискат от съда да унищожи поради
грешка в предмета сключения на 01.02.2017 г. договор за замяна, както и да
бъдат установени правата им върху процесната реално обособена част по
приложената комбинирана скица, като бъде осъден ответникът да предаде
владението и́. Молят за уважаване на исковете и присъждане на разноски.
Ответникът С.Н.Г. подава отговор на исковата молба, с
който оспорва иска. Твърди, че предявения иск за унищожаване на договор за
замяна поради грешка е погасен по давност, поради което следва да се отхвърли,
заедно с обусловения от него ревандикационен иск. В тази връзка излага, че
сделката е изповядана на 01.02.2017 г., а исковата молба е входирана
на 10.06.2020 г., поради което е изтекъл предвидения в чл. 32 ЗЗД тригодишен
срок за предявяване на иска. Сочи, че ищците са били наясно с последиците от
сделката и са видели скицата проект преди сключване на договора, както и за
издаденото разрешение за строеж за предстоящата за изграждане сграда на
ответника, което не са обжалвали. Относно иска по чл. 108 ЗС твърди, че е
придобил имот с идентификатор 37099.10.362 по силата на транслативна
сделка на 18.10.2016 г., като имотът е бил с площ от 1038 кв.м. и по силата на
сделката от 01.02.2017 г. имотът се владее от него и към настоящия момент,
както и от неговите праводатели преди това. Излага,
че между страните е налице споразумение от 20.12.2016 г. по чл. 15, ал. 3 ЗУТ,
както и че ищците са ползвали правна помощ, желаели са сделката и изменението
на КК, което е видно от входираното от тях заявление
на 27.12.2016 г. Счита, че сделката е сключена при спазването на закона и не
следва да се търси вина у ответника за действия и бездействия на ищците. Излага
подробни правни постановки по отношение на унищожаемостта
поради грешка. Релевира възражения за задържане до
заплащане на извършени подобрения в имота, в случай на уважаване на исковете на
ищците. Моли за прекратяване на производството, евентуално отхвърляне на
исковете и присъждане на разноски. В срока за отговор на исковата молба е
подаден допълнителен отговор, с който се представят писмени доказателства.
В производството са конституирани като трети лица
помагачи на страната на ответника лицата Н.К.Г., М.Д.Г., Д.Г.Г. и К.Г.Г., които подават
становища идентични на подадения от ответника отговор.
Със становище от 01.02.2021 г. /л. 164-168/ ищците
поясняват исковата си молба, като твърдят, че с Протокол от 14.10.1956 г. по
гр.д.№ 95/1954 г. VII район на Сталински/Варненски
народен съд бащата на ищците – Панайот С. Трендафилов е получил в дял
празно/незастроено/ дворно место с площ от около 2 дка при граници на този дял:
Коста Костадинов, път, Георги Помака и Трендафил С., който съдебен протокол за
спогодба е вписан в нотариалните книги на РС-Варна на 29.01.1973 г., т. I, под
№ 18, вх.рег. 48. Сочат, че праводателите на
ответника, които са конституирани като трети лица помагачи по делото, са се
легитимирали като собственици при извършване на сделката през 2016 г. с
Нотариален акт № 20, т. II, дело № 405/1963 г. на ВН, съгласно който Георги
Помака е прехвърлил на Калчо Г. Помаков къща с дворно място с площ от
3 000 кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв.
309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при граници: от две страни улица,
Трендафил С. и Димитър Костадинов. Излагат, че към датата на подписване на
споразумението между страните от 20.12.2016 г., както и към датата на всички
подписани документи, касаещи промяната в общата граница в КК, както и към
датата на сделката от 01.02.2017 г., не са знаели, че има грешка в
местоположението на общата граница по КК. Едва на 07.05.2020 г. са разбрали, че
приложената към НА от 2017 г. скица-проект за изменение на общата граница по
кадастрална карта не отчита правилно правото им на собственост по НА от 1973 г.
и не са съобразени от геодезиста изготвил проекта – Димитър Д. съществуващата
на място ограда от камъни и телена мрежа. Твърдят, че при извършеното през 2016
г. трасиране на общата граница е следвало да констатира, че на място оградата е
поставена по РП и КП, съобразена е с правото на собственост на страните и се
касае за допусната грешка в местоположението й по КВС и кадастрална карта,
което налага промяна в КК за вярното нанасяне на границата в съответствие с
правото на собственост на страните и фактическото положение. Сочат, че преди
извършването на сделката през 2017 г. и изграждането на масивната част от
оградата тази част се е владяла от ищците и преди това от техния баща. Излагат
допълнителни аргументи във връзка с твърденията си в исковата молба.
В съдебно заседание ищците поддържат исковете. Представят
писмена защита по съществото на спора.
В съдебно заседание ответникът поддържа отговора.
Представя писмена защита по съществото на спора.
Настоящият
състав на съда, въз
основа на твърденията и възраженията на страните, с оглед събраните по делото
доказателства и по вътрешно убеждение, формира следните фактически
изводи:
От Протокол от 14.10.1956 г. по гр.д.№ 95/1954 г. VII район на Сталински/Варненски народен съд, вписан в нотариалните
книги на РС-Варна на 29.01.1973 г., т. I, под № 18, вх.рег. 48 /л. 171/, се
установява, че бащата на ищците – Панайот С. Трендафилов е получил в дял
празно/незастроено/ дворно место с площ от около 2 дка при граници на този дял:
Коста Костадинов, път, Георги Помака и Трендафил С..
От Нотариален акт № 180, т. I, дело 404/1963 г. на ВН /л. 172/ се
установява, че Георги Помака е признат за собственик по давност на къща с
дворно място с площ от 3 000 кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв. 309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при граници: от
две страни улица, Трендафил С. и Димитър Костадинов.
От Нотариален акт № 20, т. II, дело № 405/1963 г. на ВН /л. 170/ се
установява, че Георги Помака е прехвърлил на Калчо Г. Помаков къща с дворно
място с площ от 3 000 кв.м., съставляващо парцел V и VI от дв. 309 на кв. 61 по плана на с. Кичево, при граници: от
две страни улица, Трендафил С. и Димитър Костадинов.
От Нотариален акт № 63, том I, дело № 192/1973 г. на ВН /л. 7/ се
установява, че наследодателят на ищците Панайот С. Трендафилов е признат за
собственик по давностно владение и наследство на следния недвижим имот: дворно
место от 1700 кв.м., находящо се в с. Кичево, съставляващо пл.№ 364 в кв. 48 по
плана на селото при граници: улица, Коста Костадинов, Калчо Г. и Трифон С.,
ведно с построената в мястото жилищна сграда и навес.
По делото е представена и извадка от регулационния план и кадастралния
план, които са използвани като основа за изработване на действащата кадастрална
карта /л. 15/ и скица на НПИ № 364, кв. 48 от 2010 г. /л. 16/
От Нотариален акт № 181, том IV, per. № 10956,
дело № 781/2016 г. от 18.10.2016 г. на нотариус Даниела Върлева,
рег.480 на НК, акт № 36, том LXX, дело 14770, вх.рег.№ 26317/18.10.2016 г. на
СВ-Варна /л. 9-10/ , се установява, че С.Н.Г. е придобил от Н.К.Г., М.Д.Г., Д.Г.Г. и К.Г.Г., чрез договор за
покупко-продажба, правото на собственост върху поземлен имот с идентификатор
37099.10.362, с площ по скица 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, община
Аксаково, област Варна. Приложена е и скицата /л. 11/
От Споразумение за промяна на границите на урегулирани поземлени имоти на
основание чл. 15, ал. 3 ЗУТ от 20.12.2016 г. /л. 103-104/ се установява, че
страните са подписали споразумение, с което по взаимно съгласие са поискали да
се променят границите на притежаваните от тях недвижими имоти, като се запазят
техните площи спрямо КК, като за целите на споразумението е изготвен
проект за промяна на КК от „Геоакст- Димитър Д.“ ЕООД.
От Заявление от 27.12.2016 г. до СГКК-Варна /л. 105/ се установява, че
ответника е подал заявление за извършване на услуги – нанасяне на настъпили
промени в КК, изработване на проект за делба и извършване на тест на проект с
контролна компютърна програма за имот 37099.10.364, което заявление е подписано
от ищците с бележка, че са съгласни със разработката, нямат възражение и същото
да се счита подадено и от тях.
От Нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело
№ 54/2017 г. на нотариус Даниела Върлева, рег.480 на
НК, акт № 105, том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна /л.
12-13/ се установява, че С.Н.Г. е прехвърлил на Х.П.П.
и С.П.С. правото на собственост върху 31,30 кв.м. от поземлен имот с
идентификатор 37099.10.362 по КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г.
на ИД на АГКК, находящ се в с. Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с
площ 1038 кв.м., от които според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално
обособени, така, както са обозначени на скица-проект № 15-2348-04.01.2017 г. на
СГКК-Варна, съставляваща неразделна част от нотариалния акт при граници на
обособената част: имоти 37099.10.364 и останалата част от имот 37099.10.362. От
своя страна Х.П.П. и С.П.С. са прехвърлили на С.Н.Г.
31,30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 37099.10.364 по КККР, одобрени със
заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в с. Кичево, община
Аксаково, област Варна, целият с площ 1016 кв.м., които също са особени на
скица-проект № 15. Самата скица проект е приложена на л. 14 гръб от делото.
От Удостоверение за наследници Изх.№ 006/14.01.2020 г. на общ. Аксаково се
установява, че Панайот С. Трендафилов е починал на 26.02.1981 г. и е оставил
като наследници Димитра Г. Трендафилова /съпруга, починала на 16.12.2009 г./, С.П.С.
/син/ и Х.П.П. /дъщеря/.
От Договор от 20.02.2020 г. /л. 17/, Уведомление от 31.04.2020 г. /л. 18/ и
комбинираните скици /л. 19-20/ се установява, че Х.П.П.
и С.П.С. са възложили на „ГЕОМАКС“ ООД да извърши изменение на КК на с. Кичево
във връзка с попълване на ПИ 364 по КП, заснемане на фактическото владение на
поземления имот по граници материализирани с огради, трасиране на границите на
ПИ 364, трасиране на границите на поземления имот съгласно проекта за изменение
на КК. Изпълнителят на договора е уведомил възложителите, че след запознаване с
документите и извършена справка в ТСУ при Община Аксаково е установил, че по
споразумение между съседите са променени границите на поземлените имоти, след
което е издаден НА № 105 от 01.02.2017 г. за замяна на недвижими имоти, поради
което и не може да се приведе източната граница на ПИ 37099.10.364 към
границата на ПИ 364 по КП на с. Кичево в съответствие с изградената източна
ограда и документа за собственост от 1973 г. Представени са комбинирани скици в
тази връзка и уведомлението е получени от ищците на 07.05.2020 г.
От писмо от 03.02.2021 г. от Община Аксаково /л. 196-197/ се установява
какви са заявените административни услуги за ПИ 37099.10.362, които датират от
12.01.2018 г.
От представената от СГКК-Варна на 12.04.2021 г. преписка вх.№
01-398003-27.12.2016 г. подадена от С.Н.Г. /л. 233-278/ се установява, че на
27.12.2016 г. същият е заявил извършване на посочените по-горе услуги /същото
заявление се съдържа на л. 105/, като в преписката се съдържат документи във
връзка с изготвената скица-проект /л. 238/, подписаното между страните
споразумение /обсъдено вече на л. 103-104/, изготвената комбинирана скица между
одобреното КК и геодезическо заснемане на двата имота
10.364 и 10.362 /л. 242/, скицата-проект за промяна в КК /л. 243/, възлагането
на проекта за промяна в КК от страните на „ГЕОАКСТ- ДИМИТЪР Д.“ ЕООД и
посоченото в обяснителна записка, че след геодезическо
заснемане е установено, че площите на имотите не съответстват с площите от
одобрената КК, като площта по КК на имот 362 е 1038 кв.м., на място е 933,66
кв.м., площта на имот 364 по КК е 1017 кв.м., на място е 1118.19 кв.м., като се
установява разлика от 101 кв.м. По взаимно съгласие собствениците са решили да
променят границите на имотите, като запазят площите по КК. В преписката се
съдържа Заповед от 09.10.2014 г., с която е наредено да бъде вписан в регистъра
на лицата, правоспособни да извършват дейности по кадастъра „ГЕОАКСТ- ДИМИТЪР Д.“
ЕООД. Представени са множество комбинирани скици и скици проекти, както и
протоколи за трасиране, означаване и координиране на имоти 362 и 364, таблица
на вписаните собственици на имотите и сградите по кадастралния регистър за
процесните имоти и множество други документи във връзка с извършената
процедура.
От изслушаното по делото заключение на вещото лице инж. В.А. по допуснатата
съдебно-техническа експертиза се установява, че за с. Кичево, общ. Аксаково са
действали КРП, одобрен със заповеди № 91/19.03.1929 г. за улична регулация и №
578/28.03.1929 г. за дворищна регулация. Действащия към момента регулационен
план е одобрен със заповед № 9008/18.11.1966 г. на председателя на ОНС-Варна.
Той е изработен като за основа е използван кадастрален план, действащ към онзи
момент, като за него липсва отделна заповед за одобряване. В момента действаща
е кадастралната карта, одобрена със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на
АГКК, последно изменена досежно процесните имоти на 21.04.2017 г. В разписния
лист към предходния КП като собственик на ПИ 362 е записан Кунчо Василев Кунев,
а на 364 Панайот С. Трендафилов. В предходния кадастрален план не са променяни
кадастралните граници, вкл. и общата между имоти с пл. № 362 и 364. Променена е
общата граница в действащата КК на база подписано между страните споразумение
за промяна на границите по чл. 15, ал.3
от ЗУТ и заявление от С.Н.Г. ***. Кадастралната граница между имоти пл.
№ 364 и № 362 по предходния КП и РП съответства на нотариален акт № 63/73 г. за
ищците, но не съответства с предходния акт на продавачите на ответника -
нотариален акт № 20/63 г. Той е съставен при действието на регулационния план
одобрен със заповеди № 91/19.03.1929 г. за улична регулация и № 578/28.03.1929
г. за дворищна регулация. В него е описан имот от 3 000 кв.м. представляващ
парцели V и VI в дв.309, кв.61.Кадастралната граница
по предходния КП не съответства на акт № 236, том LXX, дело 14770, вх.рег.№
26317/18.10.2016 г. на СВ-Варна за ответника, тъй като този документ за
собственост е изготвен за ПИ 37099.10.362 по КК одобрена със заповед
№РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК. Границата по КК между ПИ 37099.10.362 и
ПИ 37099.10.364 не съответства на границата по предходния КП, което е видно от
комбинираната скица на л. 20 от делото. За поземлени имоти с идентификатори
37099.10.362 и 37099.10.364 по кадастрална карта, както и по КВС, няма действащ
регулационен план. Границата по КК между ПИ 37099.10.362 и ПИ 37099.10.364 не
съответства на границата по предходния КП. По предходния КП от 1966 г. в ПИ 362
няма отразени сгради, а в ПИ 364 има показани едноетажна жилищна, паянтова
стопанска сгради, два навеса и един клозет видно от л. 15 към делото. В КВС,
респективно в КК, не са показани навесът, намирал се в югоизточният ъгъл на
имот 364 по предходния КП, както и клозетът намирал се в близост до общата
граница с имот 362. Общата граница между процесиите имоти по КК(КВС) минава
през навеса и клозета. Видно от преписката намираща се в кориците на делото и
по-точно от обяснителната записка е, че проектът за изменение на кадастралната
карта относно общата граница между двата имота е изготвен на база на взаимното
съгласие на собствениците. Това съгласие е обективирано в н.а. за замяна №105,
т. IV, д. 748/01.02.2017 г. на СВ-Варна. За процесиите два имота няма наличие
на Контактна зона при съвместяване на КВС и Регулационния план на населеното
място. Съгласно издадените съвместни указания на МЗГ и МРРБ от 2006 г. при
съвместяване на КВС и регулационен план на населеното място (урбанизирана
територия) приоритет се дава на поземлените имоти от населеното място. Реално
обособената част от имот 364 по КП към РП, одобрен със заповед №
9008/18.11.1966 г. на Председателя на ОНС-Варна, който попада в имот
37099.10.362 по действащата в момента КК, е 97 кв.м. Същото е видно и от
Комбинираните скици на л. 19 и 20 от делото. След извършените справки в Община
Аксаково и ОбСЗ- Аксаково вещото лице не е открило
данни за извършено отчуждаване, одържавяване или включване на тези двата
процесни имота в ТКЗС или кооперации. Вещото лице е извършило геодезическо заснемане на изградената на място ограда между
процесните имоти и я съпоставил графически с предходния КП и КК. Изготвил е комбинирана
скица, на която с черен цвят е показал общата граница между процесните имоти по
КП от 1966 г., с кафяв цвят изградената на място ограда и с виолетов цвят
действащата в момента КК. След извършени справки в Община Аксаково,
електронната система КАИС и след запознаване с материалите по делото вещото
лице е установило, че границите по изготвения и приет ПУП(ПЗ) за ПИ
37099.10.362 са отразени в КК, включително и общата граница между процесиите
ПИ. След извършеният оглед на място и геодезическо
заснемане установил, че има изградена ограда на западната граница на ПИ
37099.10.362. Тази ограда я е показал с кафяв цвят на Комбинираната скица. На
изготвената от него комбинирана скица, границите на процесните имоти по
предходния, преди КК, кадастрален план ги е показал с черен цвят. За имот с
идентификатор 37009.10.362 има одобрен ПУП(ПЗ) със заповед № ЗП-17/02.04.2018 г.
на кмета на община Аксаково. На място в ПИ 37099.10.362 има изградена двуетажна
жилищна сграда, която се намира на 4 метра от границата с имот с идентификатор
37009.10.364. При извършване на огледа на място след поискване от собствениците
на ПИ 37099.10.364 на строителни книжа за изградените постройки в имота, такива
не са му били предоставени. Не са открити такива и в Община Аксаково. Целият ПИ
37099.10.364 попада извън регулация според РП, като на Комбинираната скица
границата на населеното място я е показал с червен цвят. На комбинираната скица
с черен цвят е показал КП от 1966 г., а с виолетов цвят действащата към момента
КК. За имоти 37099.10.362 и 37099.10.364 няма действащ регулационен план,
поради което и няма как да има приложена регулация.
В съдебно заседание вещото лице инж. А. пояснява още, че не може да каже
дали геодезистът е длъжен да изследва правото на собственост на лицата, но по
принцип се изследва последният нотариален акт, който в случая е от 2017 г.
Постигнатото съгласие между страните е използвано за проекта. Така е преценил
геодезистът, така е постъпил и така е одобрен от Агенцията по кадастър. За
контактна зона обяснява, че се получава, когато се съвместяват два различни
плана. Когато се изработва КВС – карта на възстановената собственост и
регулационният плана на населеното място, се получават грешки и се получава
застъпване на имотите, които са по КВС и тези в регулацията. Получава се „бяло
петно“, на което казват още „дупка“. Тези две граници трябва да съвпадат, но не
винаги. Получават се тези бели петна. С тази контактна зона се поправят тези
разминавания. В случая двата процесни имота са предмет на КВС и ако има
контактна зона при тях, тя ще бъде в тази границата, която граничи с
регулацията на населеното място, в случая това е северната граница, а не общата
граница между имотите. След като поискал информация от Службата по кадастър,
видял, че в обхвата на двата процесни имота, където е СЗ граница, няма
застъпване с регулацията, т. е. те съвпадат, като разликата е от порядъка на
20-30 см., което е допустима грешка. Това е контактна зона – разминаване между
регулационната граница и картата на възстановените имоти. На комбинираната
скица я е показал регулационната граница и е с червена пунктирана граница.
Вижда се, че тя съвпада с черната линия, която е по КВС. Светлосинята линия не
е предмет на контактната зона. Тази грешка не се установява с контактната зона,
а се установява с проект, който е започнат от ищците, но не е завършен.
Границата, която разделя имота, няма разминаване. КВС е била одобрена през 2000
г., КК на населеното място е одобрена доста по – късно и затова се е наложило
това съвместяване. Когато се прави карта на населеното място и контактната
зона, фирмата не е правила никакви промени в КВС, тъй като тя няма такова право. Тя само е длъжна само да вземе КВС и
да го интегрира. Границата по кадастралната карта е била такава от 2000 г. Имало
е грешка, но тя е трябвало да се отстрани
по друг ред. Към момента на промяна на КК границата е била по синята линия по
КВС и по КК, която е действала преди промяната с извършения проект. Преди
изменението, което е направено въз основа на договора за замяна, по КК и КВС
границата е по синята линия. Границата по светлосинята линия се разминава със
стария КП. С плана от 1966 г. тази част от двата имота е изключена от РП на с.
Кичево. Те са били предмет на регулацията, но преди 1966 г., когато е действал
предходният РП от 1929 г. до 547 е бил старият имот по КП, който е бил основа
за изработката на РП от 1966 г. Частите от двата имота не са част от РП. Това
са дворни места. Не са земеделска земя.
Те са дворни места извън регулацията. Единият е бил застроен, а другият – не.
Има изготвена контактна зона за цялото село. В този участък няма застъпване
между РП на селото и КВС, но пак си има контактна зона на цялото село. Няма
разминаване между регулационната граница на населеното място и границата по
КВС. Говори само за червената линия.
Другите граници не са предмет на контактната зона. Кафявата линия по т.
1,2,3,4,5,6 от скицата е заснета ограда на място. Общата граница между имотите
съответства по действащата КК и в последствие по одобрения ПУП-ПЗ, където се
указва само застроителната линия и видът на
застрояване. Границите на имота, предмет на този план, съвпадат по тези с КК,
тъй като за този имот няма РП, а само план за застрояване.
От разпита на допуснатата по делото свидетелка Тодорка Янакиева Стилянова се установява, че се познават с ищцата от деца и
живее в съседство с нейния имот. Посещава имота всеки ден. Описва границите на
същия, както и съседите. Познава ответника, откакто е започнал да строи в двора
си. Спомня си, че оградата между имотите на страните била каменна суха зидария
с мрежа и е имало сайвант на границата между имотите. Спомня си и за външния
тоалет, като двете постройки са съществували до преди няколко месеца, когато
ответникът е принудил ищците да ги съборят, за което е разбрала от ищцата,
която й се е оплакала. Разказва, че преди две години, преди ответникът да
започне да строи, е направил ограда на бетонна основа и е сложил мрежа, която
ограда е построил точно по каменната зидария, като същата има чупка навътре в
двора на ищцата. Обяснява, че тази чупка е получена по споразумение между
страните, според което ищците са дали част от техния двор, за да не се събаря
построеното, съобразно отразеното от геодезиста. По-късно ищците са решили да
разделят имота, и пак са извикали геодезисти и те са установили, че
неправомерно е взета тази част от двора. Тези неща ги знае от ищцата, която й е
казала, че е сбъркала и е трябвало първо да раздели двора, преди да се
споразумяват с ответника. Казала й е, че ако е знаела, че неправомерно е взета
тази част е нямало да сключи сделката. Свидетелката не знае родителите на
ищците да са имали спор за граници с праводателите на
ответника. От детството си помни каменната ограда и не знае да е местена
старата ограда. В имота на ответника е нямало постройки преди 2017 г. Дворът е
бил празен. Не е присъствала когато геодезистите са били на място и са мерели.
Не може да каже дали оградата е подпорна стена, като от към двора на ищцата е
заградено с бетон и мрежа.
От разпита на допуснатия по делото свидетел С.Н. Костов се установява, че
фирмата му е била ангажирана да изготви проект за изменение на КК на с. Кичево
във връзка с обединяване на два имота, от които единият попада в КК на с.
Кичево, а другата част от имота попада в КВС. Представен му е документ за
собственост за имот пл.№ 364 по КК на с. Кичево от 1964 г., за което е отредено
УПИ. Останалата част от имота е попадала извън строителните граници на
населеното място. Съобразно документа за собственост е извлякъл данни от
действащия ПУП и кадастралната основа към него и трасирал имот № 364. Съответно,
заснел съществуващите граници на място за изготвянето на проекта за изменение
на проекта за КК, защото видно от собствеността на възложителите, не била
отразена вярно в картата за възстановена собственост. Тези действия е извършил през
м. 02/2020 г. Възложителите ги търсил за връзка, но не могъл да ги намери и
поради това, че излизането и контактите извън Варна били ограничени заради извънредното
положение. Поради това не могъл да спази срока за изпълнение на договора. Другата
причина за невъзможността му да спази срока била, защото при изследване на
имота установил, че има изработен ПУП, с който се изменя общата граница между
двата имота - № 362 и № 364. Този ПУП ми пречел да изпълни задачата, заради
одобрения ПУП и правната спогодба между двамата съседи за прехвърляне на
идеални части, с която бил одобрен ПУП. След представяне на документа за
собственост и извършеното трасиране на място установил две огради по общата
граница. Едната навлизала навътре в имота, спрямо това, което трасирал, т. е.
спрямо имот № 364. Запитал ги на какво се дължи това. Искал документи, но те му
представили само този нотариален акт, в който беше описан имот № 364. Продължил
да търси документ, защото виждал, че има някакво изменение. По – късно разбрал,
че е имало някаква спогодба между страните. Чрез него са установили на практика
какво е станало. Не е видял договор за замяна. По телефона от ТСУ Аксаково
разбрал как е станало изменението на общата граница. На място видял две огради,
една – масивна, която съответства на КП от 1966 г. и втора ограда - паянтова,
която съответства на изменението. Масивната ограда е правата ограда. Паянтовата
е тази с чупката. Масивната ограда била ниска с ивична
основа, като подпорна стена. На място имало още една ограда. Тя го впечатлила и
заради това почнал да задава въпросите. Първата ограда е по КП от 1966 г., а втората
ограда е паянтова – от бетонни колове и мрежа. Тя е с чупка. Като видял двете
огради, звъннал в Аксаково и разбрал как са се развили нещата. Уведомил
клиентите, че спира изпълнението поради влезлия в сила ПУП, но самият проект е
бил за изменение на КК – за разделянето на двата имота. По телефона звъннал в
Община Аксаково, за да може да разбере какви документи са приложени по
преписката. Оттам научил за споразумението, което имали Х. и С.. Като се
свързал с възложителя, му било предоставено само копие от нотариален акт за
имот № 364, без това споразумение. Извършил
е трасиране и заснемане. Клиентите му казали, че съседът е оградил тази част.
Това го е накарало да търси документи и основания за изменението. Искал
документ за тази промяна на границите. Към момента на огледа била празна
оградената част. Нямало нищо изградено или засято. В западната част по т. 1 до
т. 4 от скицата не си спомня каква била оградата. Имало ограда с ивична основа. Нямало е оградни
колове. Ако е отбелязал масивна ограда, значи е била такава. На ъгъла имало изградена
постройка и масивна ограда. Имало е друга ивична
бетонна основа над терена. Паянтовата ограда била по – висока и попадала в
имота.
От разпита на допуснатия по делото свидетел Илия Пейчев Илиев се
установява, че е съсед на страните и притежава имот № 365, който граничи с
имота на ищците. Имотът е на него и на брат му от преди 20 г. и го ползва не
прекъснато. Брат му постоянно живее там, а той ходи през няколко дни. Знае за
каменна ограда на границата между страните. Същата е от 20 години и е построена
вероятно от родителите на ищцата. Към улицата е имало стара постройка, но
ищцата я е съборила. Преди 2-3 години допълнителната ограда между страните е
била преместена и сега е с чупка, като същата се вижда от неговия имот.
Изградена е от бетон. Не знае колко е висока, но има мрежа отгоре. Не знае
преди ищците да са имали спорове със съседите си. Присъствал е когато са идвали
геодезисти да мерят имота на ищците.
От разпита на допуснатия по делото свидетел Димитър Кирчев Д. се
установява, че познава ответника от 2005-2006 г. Същият му е възложил като
лицензиран геодезист да трасира имота му ноември-декември 2016 г., за което е
изготвил протокол за трасиране. Ответникът е бил извикал всички съседи, показал
им е протокола и се установило, че на границата вляво съседът е навлязъл 5
метра навътре в имота му. Съседите са се запознали с протокола и са разписали
документи за нуждите на Кадастъра. Не са имали възражения. Изготвил им е скица
и проекти, след което са отишли при нотариус и са направили промяна в графиката
на имота, защото площите на място и по скиците на са съответствали. Той е предвижил процедурата за изменение на кадастралната карта,
което е било одобрено от Началника на СГКК-Варна. Имотът на ответника е бил
ограден с ограда. Нямало е къща вътре. Баща му го е ползвал. Никой от съседите
не е търсил свидетеля и не е изразявал несъгласие с изготвените от него
документи. Извършил е трасирането, защото ответникът е искал това да се стори
преди да започне да строи и тогава са установили различие в лявата част на
границата на север и изток. Имот 364 е извън регулация, като свидетелят е видял
регулационния план, преди да направи трасирането и му е направило впечатление,
че има различие в регулацията по границата между двата имота. Излага, че 1966
г. имотите са станали земеделски. Установил е, че има навлизане в имота на
ответника, уведомил е съседите, те са заявили, че няма проблем и са се разбрали
да се направи промяната. Свидетелят показва, че оградата между процесните имоти
се е намирала навътре в имот № 362 в комбинираната скица на л. 242 от делото.
Имало е ограда с бетонни блокчета. В началото откъм улицата е имало стопански
постройки и тоалетна в имот 364. Ако оградата е била трасирана както те са
установили, то е щяла да събори постройките и затова са се разбрали да направят
промяната.
От разпита на допуснатия по делото свидетел Н. Тодоров Железов се
установява, че се познават с ответника от деца и знае, че живее в края на с.
Кичево. Ходи при него доста често. Не помни кога, но знае, че баща му му е
прехвърлил наследствен имот, за да си построи къща, която в момента вече е
построена. Имотът винаги е бил на семейството на С.. Имало е засадени дървета и
се е стопанисвал, като е бил ограден с метална и телена ограда. Оградата е била
телена и е излизала на едни стари постройки, които са формирали една част от
оградата. Оградата е била с циментови колове и мрежа, но без камъни. В съседния
имот е имало къща, външна тоалетна и навес. Не знае дали постройките още
съществуват, но знае, че ответникът е подал жалба да се съборят.
Въз основа на горната фактическа
установеност, настоящият състав на съда формира следните правни изводи:
Предявен е конститутивен иск за
унищожаване на договор за замяна на недвижими имоти, поради грешка в предмета по
чл. 28 ЗЗД. Предявен е и ревандикационен иск за установяване на собствеността и
предаване на владението върху процесната реална част по чл. 108 ЗС.
Съобразно разпределената в
процеса доказателствена тежест по иска с правно основание чл. 28 ЗЗД в тежест
на ищците е било да докажат, че у тях е била налице неосъзната погрешна
представа за съществени качества на предмета на процесната сделка от 01.02.2017
г., която погрешна представа е била основен мотив за сключването и́, както
и момента на откриване за грешката. По иска с правно основание чл. 108 ЗС в
тежест на ищците е било да докажат, че са собственици върху процесната реална
част от недвижим имот на соченото от тях придобивно
основание (давност и наследство), както и че ответникът упражнява фактическа
власт. В тежест на ответника е било да докаже, че е налице правно основание за
упражняване на фактическата власт.
Между страните няма спор, че на 18.10.2016 г. с нотариален акт № 181, том IV, per. № 10956, дело № 781/2016 г. на нотариус Даниела Върлева, рег.480 на НК, акт № 36, том LXX, дело 14770,
вх.рег.№ 26317/18.10.2016 г. на СВ-Варна, ответникът С.Н.Г. е сключил договор
за покупко-продажба на поземлен имот с идентификатор 37099.10.362, находящ се в
с. Кичево, община Аксаково, област Варна. На 01.02.2017 r. с нотариален акт №
54, том I, per. № 1031, дело № 54/2017 г. на нотариус
Даниела Върлева, рег.480 на НК, акт № 105, том IV,
дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВ-Варна ответникът С.Н.Г. е
прехвърлил на ищците Х.П.П. и С.П.С. правото на
собственост върху 31,30 кв.м. от поземлен имот с идентификатор 37099.10.362 по
КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в
с. Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с площ 1038 кв.м., от които
според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така, както са
обозначени на скица-проект № 15-2348-04.01.2017 г. на СГКК-Варна, съставляваща
неразделна част от нотариалния акт при граници на обособената част: имоти
37099.10.364 и останалата част от имот 37099.10.362. В замяна на прехвърления
по т. 1 имот Х.П.П. и С.П.С. прехвърлят на С.Н.Г.
31,30 кв.м. от своя съсобствен недвижим имот с идентификатор 37099.10.364 по
КККР, одобрени със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК, находящ се в
с. Кичево, община Аксаково, област Варна, целият с площ 1016 кв.м., от които
според нотариалния акт 31,30 кв.м. са реално обособени, така, както са
обозначени на скица-проект №15-2348-04.01.2017 г. на СГКК-Варна, съставляваща
неразделна част от нотариалния акт при граници на обособената част: имоти
37099.10.362 и останалата част от имот 37099.10.364.
Основният спорен
въпрос по делото е дали сключеният договор за замяна на реалните части от
съседните недвижими имоти от 2017 г. е унищожаем на
основание чл. 28 ЗЗД, поради наличието на грешка в предмета. В тази връзка
ищците се домогват да докажат, че са сключили процесния договор с погрешната
представа, че общата между страните граница минава по посочения в кадастралната
карта начин, което ги е мотивирало да сключат сделката, за да променят
границата и да предотвратят събарянето на изградените от тях постройки, които
биха попадали близо до границата със съседния имот.
Според разпоредбата на чл. 28 ЗЗД грешка в
предмета е основание за унищожение на договора, когато се отнася до съществени
качества на същия.
В съдебната практика на ВКС по приложението на
тази разпоредба се приема, че грешката представлявала несъзнавано
несъответствие между представата на лицето и действителността, под влияние, на
която било извършено определено правно действие. Грешката предполага
несъзнавано несъответствие между представите на страната и действителността,
под влияние на което несъответствие, тя сключва договора. Ако не е била
несъответстващата на действителността представа, то и волеизявлението не би
било извършено. Несъответствието се дължи или на неверни представи или на
незнание на определени факти от значение за формиране на вътрешната воля.
Грешката, като основание за унищожаването на договор следва да е свързана със
сключването му, въз основа на неверни представи за действителността. Грешка е
налице, когато насрещната страна или трето лице е предизвикало невярната
представа без умисъл, при непредпазливост или дори неволно, както и когато
страната сама е изпаднала в заблуждение, преценявайки погрешно фактите и
обстоятелствата.
По отношение на грешката в предмета е обобщено в
Решение № 238 от 06.04.2020 г. по гр.д. № 4277/2018 г. на Върховен касационен
съд, 4-то гр. отделение, че при тази хипотеза у автора на волеизявлението има
формирана определена представа за сделката, която сключва, само че тя е невярна
– или представата за това, което смята да договаря не отговаря на онова, което
действително съществува, или страната погрешно смята, че такава сделка
съществува. При заблудата лицето, при наличието на други представи не би
сключил сделката. Грешката в предмета предполага несъзнавано несъответствие
между представите на страната и действителността, под влияние на което
несъответствие се сключва договора. Релевантни за опорочената вътрешна воля са
неверните представи, или незнанието на определени факти, към момента на
формиране и изразяване на волеизявлението на страната. /Определение № 480 от
18.06.2018 г. по гр.д. № 86/2018 г. на Върховен касационен съд, 3-то гр.
Отделение/
В настоящия случай от събраните по делото
доказателства (подробно описани по-горе) съдът прави изводи, че кадастралната
карта за с. Кичево е одобрена със заповед РД-18-57/05.07.2016 г. на ИД на АГКК. Ответникът е закупил съседния на ищците имот през 2016
г., след което е инициирал редица административни процедури пред Община
Аксаково и СГКК-Варна, доколкото е планирал да изгради сграда в имота. В края
на 2016 г. е възложено на свидетеля Димитър Д. /лицензиран геодезист/ да
извърши трасиране в имота му 37099.10.362. Съобразно кадастралната карта границата
между имотите е била отразена, както е посочено на скицата от 10.10.2016 г. на л. 11 от делото. След като е извършено
трасирането и съобразно поставената на място ограда между двата имота,
геодезистът е установил, че ищците са навлезли в имота на ответника в едната
част от общата граница. Отразената в кадастъра обща граница не съвпадала с
фактическото положение, което до момента е било съобразно поставената на място
ограда. Свидетелските показания са категорични, че ограда е имало изградена
между двата имота към този момент. Запознавайки се с резултата от трасирането
ищците и ответникът са постигнали споразумение да променят общата си граница,
като с договора за замяна всяка от страните е отстъпила реална част от 31.30
кв.м. от имота си, като по този начин границата от диагонална, съобразно
кадастралната карта към този момент (скица на л. 11), е станала начупена,
съобразно състоянието към настоящия момент (скица на л. 39), което изменение
ясно се вижда на скицата-проект на л. 14 гръб. По този начин изградените от
ищците постройки вече не са попадали на ръба на границата между имотите по КК,
което би създало предпоставки да пречат на правото на собственост на ответника.
Изградената ограда в долната част до постройките е запазила своето първоначално
състояние. Същата не е събаряна, като има данни по делото, дори, че е укрепена
допълнително. В горната част на границата ответникът е изградил нова паянтова
ограда, с която е заградил реалната част от 97 кв.м., която е спорна в
настоящото производство, което ясно се вижда на скицата на л. 19 в червен
защрихован цвят. Проектът е одобрен от СГКК-Варна и кадастралната карта е
изменена, съобразно споразумението между страните. През 2020 г. ищците са
възложили на дружеството, представлявано от свидетеля С. Костов /лицензиран
геодезист/ да трасира имота им 37099.10.362, както и други услуги във връзка с
изменение и попълване на КК, като установил, че собствеността на ищците не била
отразена вярно в картата за възстановена собственост и съответно в последствие
и в КК. Разбрал е, че същите са сключили договор за замяна с ответника и е
отказал да изпълни възложената му задача, докато не бъде решен въпроса за
собствеността помежду им.
Предвид тези факти съдът намира за доказано твърдението на ищците, че към
датата на сключването на договора за замяна с ответника през 2017 г., както и
преди това - при подписване на споразумението за изменение на общата граница и
другите съпътстващи документи във връзка с процедурите по Кадастъра, същите не
са знаели, че собствеността им не е отразена точно в кадастралната карта и
оградата на общата граница е поставена правилно. Същите са имали погрешната
представа, че границата минава по друг начин и през техните постройки. Тази
погрешна представа е създадена след геодезическото
заснемане и отразеното в Кадастъра към този момент. Доверявайки се на тези
данни те са решили да сключат процесния договор за замяна, с цел да не
възникват спорове между страните, да не се събарят постройките и границата между
двата имота да съответства на собствеността им и на отразеното в Кадастъра. Ако
ищците са знаели към този момент, че собствеността им не е отразена правилно и
границата минава точно по изградената вече на място ограда, то същите не биха
формирали волеизявление за сключване на сделката по замяна на реални части,
защото не им носи никакви благоприятни правни последици, а напротив, има за
резултат разрушаване на част от вече изградената ограда и навлизане значително
в техния имот. Касае се именно за грешка в предмета, така както е описана в
горецитираната съдебна практика - представата за това,
което лицето смята да договаря не отговаря на онова, което действително
съществува. При заблудата лицето, при наличието на други представи не би
сключил сделката. Релевантни за опорочената вътрешна воля са неверните
представи, или незнанието на определени факти, към момента на формиране и
изразяване на волеизявлението на страната.
Вън от всякакво съмнение е, съобразно събраните
по делото доказателства, че ищците не биха сключили тази увреждаща за тях
сделка, ако към този момент са знаели действителното фактическо положение, а
именно допуснатата грешка в кадастралната карта, в резултат на което имотът им
не е бил отразен правилно. От писмените документи, свидетелските показания и от
експертизата на вещото лице инж. А. безспорно се установява, че правото на
собственост на ищците не е било правилно отразено и границата между двата имота
не минава по синята граница преди изменението на КК, а по черната граница по
предходния КП на с. Кичево, което ясно се вижда от комбинираната скица на
вещото лице на л. 300 от делото.
Това неправилно отразяване е забелязано за първи
път от свидетеля С. Костов, когато е извършил трасиране на имот 364 през 2020
г., за което е уведомил ищците на 07.05.2020 г. Дори да се приеме за
недостоверна датата на получаването на това уведомление, а се вземе предвид
датата на сключване на договора /20.02.2020 г./, то правото да се иска
унищожаване на сделката от страна на ищците не е погасено по давност, защото
исковата молба е подадена на 10.06.2020 г. Давността е тригодишна, която при
грешка започва да тече от датата, на която грешката е била открита. /чл. 32,
ал. 2 ЗЗД/. Категорично не може да се приеме, че срокът е започнал да тече през
2017 г., когато е сключен договорът за замяна, защото, както беше посочено
по-горе, ищците не са знаели към този момент, че е налице грешка в предмета.
Ако същите са знаели този факт не биха сключили договора. До този извод съдът
достига и след описаното в свидетелските показания, от които може да се направи
извод кога ищците са узнали за грешката. Доказателства от ответната страна за
по-ранна дата за узнаването на грешката не бяха ангажирани. В тази връзка и
възражението на ответника за погасяване на правото да се иска унищожаване на
сделката по давност се явява неоснователно.
От изложеното по-горе се достига до извода, че
предявеният иск за унищожаване на сключения между страните Договор за замяна на недвижими
имоти, обективиран в Нотариален акт № 54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на нотариус Даниела
Върлева, рег.№ 480 на НК, акт № 105, том IV, дело
748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВп-Варна, поради
грешка в предмета, на основание чл. 28 ЗЗД, се явява основателен и следва да се
уважи.
По отношение на предявения ревандикационен иск съдът достига до извода, че
доколкото при унищожаването на договора за замяна правните му последици отпадат
с обратна сила, то и страните възстановяват собствеността си, такава каквато е
била преди сключването му. От представените документи за собственост, които са
анализирани от вещото лице по назначената експертиза, се установява
местоположението на двата съседни имота, както и идентичността им. Ясно на
скицата на л. 300 от делото е отразено къде са границите на имотите 362 и 364
по предходно действащия кадастрален план и къде би следвало да бъдат по
актуалната кадастрална карта. Общата им граница е съвпадала с изградената на
място ограда, преди изменението на КК през 2017 г., още по стария КП на с.
Кичево. От свидетелските показания категорично се установява, че оградата е
съществувала на място от поне 20 г., поради което и не може да се говори за
придобиване по давност на някакви части от който и да е от двата имота от
страна на други лица, освен владеещите ги към този момент собственици. Няма и
данни по делото за такава осъществявана фактическа власт, навлизаща през
оградата и в съседния имот. Границите са променени едва с изграждането на
новата ограда по новоформираната чупка, като от този
момент до датата на предявяване на иска не е изтекъл необходимия по закон давностен срок, за да бъде придобита процесната реална част
по давност от ответника. В този смисъл и процесната реална част, защрихована с
жълто на скицата на вещото лице на л. 300, е собственост на ищците, защото е
част от техния недвижим имот. Същата е придобита по наследяване от техния наследодател,
който я е придобил по давност още през 1973 г., като е продължил владението на
своя баща на предоставения му имот през 1954 г. Осъществяването на фактическа
власт върху процесната реална част от ответника към настоящия момент не е
спорно. Същият дори я е оградил.
Предвид изложеното съдът приема, че предявеният ревандикационен иск по чл.
108 ЗС за установяване собствеността върху тази реална част от 97 кв.м. и за
осъждане на ответника да предаде владението се явява основателен и следва да се
уважи. Установи се по делото, че ищците са собственици на тази реална част и
ответникът владее същата без основание.
С оглед изхода на спора в полза на ищците следва да се присъдят направените
от тях разходи във връзка с производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК. Същите
представят списък с разноски в общ размер от 1 417 лв. за заплатени държавни
такси, депозит за вещо лице и адвокатско възнаграждение, които следва да се
възложат в тежест на ответника
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И:
УНИЩОЖАВА Договор за замяна
на недвижими имоти, обективиран в Нотариален акт №
54, том I, per. № 1031, дело № 54 от 01.02.2017 г. на
нотариус Даниела Върлева, рег.№ 480 на НК, акт № 105,
том IV, дело 748, вх.рег.№ 1935/01.02.2017 г. на СВп-Варна,
сключен между Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б,
ет. 1, ап. 25 и С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, поради грешка в предмета,
на основание чл. 28 ЗЗД.
ПРИЕМА ЗА УСТАНОВЕНО между
страните Х.П.П., ЕГН **********, с адрес: ***, С.П.С.,
ЕГН **********, с адрес: ***, подстанция север, ж.к. „Възраждане“ № 1А, вх. Б,
ет. 1, ап. 25 и С.Н.Г., ЕГН **********, с адрес: ***, че ищците Х.П.П., ЕГН **********, и С.П.С., ЕГН **********, са
собственици на 97 кв.м., представляващи реално обособена част от ПИ с
идентификатор 37099.10.362 по КК и КР, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016
г., изменени на 21.04.2017 г., целият с площ от 1038 кв.м., находящ се в с.
Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, защрихована с жълти
линии на комбинирана скица на вещото лице инж. В.А. /л. 300 от делото/, при
граници: поземлени имоти с идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.547, и останалата
част от ПИ с идентификатор 37099.10.362, придобита по наследство и давност, на
основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА С.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ПРЕДАДЕ на Х.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, подстанция север, ж.к.
„Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап. 25, владението върху 97 кв.м.,
представляващи реално обособена част от ПИ с идентификатор 37099.10.362 по КК и
КР, одобрени със Заповед РД-18-57/05.07.2016 г., изменени на 21.04.2017 г.,
целият с площ от 1038 кв.м., находящ се в с. Кичево, общ. Аксаково, обл. Варна, защрихована с жълти линии на комбинирана скица
на вещото лице инж. В.А. /л. 300 от делото/, при граници: поземлени имоти с
идентификатори 37099.10.364 и 37099.10.547, и останалата част от ПИ с
идентификатор 37099.10.362, на основание чл. 108 ЗС.
ОСЪЖДА С.Н.Г., ЕГН **********,
с адрес: ***, ДА ЗАПЛАТИ на Х.П.П., ЕГН **********, с
адрес: *** и С.П.С., ЕГН **********, с адрес: ***, подстанция север, ж.к.
„Възраждане“ № 1А, вх. Б, ет. 1, ап. 25, сумата от 1 417 лв. /хиляда
четиристотин и седемнадесет лева/, представляваща дължими разноски в
производството, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК.
РЕШЕНИЕТО е поставено с участието на третите лица помагачи на
страната на ответника - Н.К.Г., ЕГН **********,
М.Д.Г., ЕГН **********, Д.Г.Г., ЕГН ********** и К.Г.Г., ЕГН **********.
РЕШЕНИЕТО подлежи на
обжалване с въззивна жалба пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от
връчването му на страните.
ПРЕПИС от
решението да се обяви в регистъра по чл. 235, ал. 5 ГПК.
Приподписаната от съда комбинирана скица на вещото лице инж. В.А. на л.
300 от делото е неразделна част от настоящото решение.
СЪДИЯ В РАЙОНЕН
СЪД: