№ 10244
гр. София, 15.06.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 88 СЪСТАВ, в публично заседание на
петнадесети май през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател:КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ
при участието на секретаря БОЖИДАРА П. КУБАДИНОВА
като разгледа докладваното от КИРИЛ СТ. ПЕТРОВ Гражданско дело №
20221110111518 по описа за 2022 година
Производството е образувано по предявени от ищеца [фирма] положителни
установителни искове срещу В. И. И..
Предявените установителни искове са с правна квалификация чл. 415, ал. 1, във вр. с
чл. 422 ГПК, във вр. с чл. 124, ал. 1 ГПК, във вр. с чл.79, ал.1, пр.1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ, съотв.
чл. 86, ал.1, изр.1 ЗЗД за установяване съществуването на вземания по отношение на
[фирма] спрямо В. И. И. за следните суми: сумата от 517,16 лв., главница - представляваща
цена на доставена топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. за
топлофициран имот, находящ се в г[адрес], ведно със законната лихва върху главницата от
10.09.2020 г. до изплащане на вземането, мораторна лихва в размер на 65,71 лв. за периода
от 08.09.2018 г. до 19.08.2020 г. Претендира се и разноски. Ищецът твърди да е налице
облигационно отношение, възникнало с ответника въз основа на договор за продажба на
топлинна енергия при Общи условия, чиито клаузи съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали
потребителите без да е необходимо изричното им приемане. Поддържа, че съгласно тези
общи условия е доставил за процесния период на ответника топлинна енергия за
топлоснабден имот на адрес г[адрес], като купувачът не е престирал насрещно – не е
заплатил дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски и изравнителни
сметки. Твърди, че съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да
заплаща дължимата цена в определения за това срок и, като не е изпълнил паричното си
задължение, е изпаднал в забава и дължи обезщетение за забава в размер на законната лихва.
Моли съда да уважи исковете. Претендира разноски.
На ответника е назначен особен представител – адв. Р., който е подал отговор на
исковата молба в срока по чл. 131, ал. 1 ГПК. Оспорва исковете по основание и размер. Не
било доказано наличието на облигационно правоотношение, ищецът не бил живял и не бил
ползвал ТЕ в процесното жилище. Липсвали доказателства за доставена и потребена ТЕ.
Оспорва представената от ищеца сметка. Моли исковете да се отхвърлят. Претендира
разноски.
1
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и съобразно чл. 235, ал. 2
ГПК във връзка с наведените в исковата молба доводи и възраженията на ответника,
намира за установено от фактическа и правна страна следното:
Видно от приложеното ч. гр. д. № 48706/2020 петитума на исковата молба на ищеца
съответстват на тези по заповедта за изпълнение. Исковете, по които е образуван
настоящият процес, са предявени в едномесечния срок по чл. 415, ал. 1 ГПК /26 и 27.02.2022
г. са почивни дни, искът е предявен в първия работен ден – 28.02.2023 г. – понеделник/.
Налице е пълна идентичност между страните и предмета на образуваното заповедно
производство и настоящото дело.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 149 ЗЕ:
Съгласно разпоредбите на § 1, т. 42 от ДР на ЗЕ (приложима редакция за периода до
17.07.2012 г.) и на чл. 153, ал. 1 ЗЕ и § 1, т. 2а от ДР на ЗЕ (приложима редакция след
17.07.2012 г.) потребител, респ. битов клиент на топлинна енергия през процесния период е
физическо лице – ползвател или собственик на имот, който ползва електрическа или
топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за отопление, климатизация и
горещо водоснабдяване или природен газ за домакинството си. Следователно, тази законова
уредба сочи за купувач (страна) по договора за доставка на топлинна енергия собственикът
на топлоснабдения имот или лицето, на което е учредено ограничено вещно право на
ползване. Именно то е задължено да заплаща продажната цена за доставена и потребена
топлинна енергия, респ. то е встъпило в облигационни отношения с ищцовото дружество.
В настоящото съдебно производство е доказано възникването и съществуването на
облигационно правоотношение с предмет продажба (доставка) на топлинна енергия по
отношение на процесния имот. Представен е по делото договор за покупко-продажба на
недвижим имот, обективиран в нотариален акт № 39, том II, рег. № 2902 по дело № 194 от
13.07.2010 г., с който К. В. П. и С. Н . Г.-П. са продали на В. И. И. апартамент № 1, находящ
се в [АДРЕС]. Установява се по делото и, че със заявление-декларация от 03.12.2012 г В. И.
И. е поискал открИ.нето на партида за процесния имот от топлопреносното предприятие.
Заявлението представлява по своето правно естество предложение (оферта) за сключване на
договор за доставка на топлинна енергия – арг. чл. 13 ЗЗД. Като е приел това заявлението и е
продължил да доставя топлинна енергия до процесния апартамент, ищцовото дружество е
приело предложението на ответницата за сключване на договор за доставка на топлинна
енергия – в този смисъл т. 1 от Тълкувателно решение № 2 от 17.05.2018 г. на ВКС по
тълк. д. № 2/2017 г., ОСГК. Не се твърди по делото и не се представят доказателства
ответникът да се е разпоредил с правото на собственост върху процесния топлоснабден
имот през процесния период. Напротив, от справка АВ /л. 60-66/ се установява, че
процесният имот е продаден от В. И. И. на Ц. Д. Т. на 23.12.2019 г. – т. е. след процесния
период.
Ето защо, при преценка на всички доказателства по делото, то съдът намира за
установено при условията на пълно и главно доказване, че за исковия период клиент на
топлинна енергия и съответно задължено лице да заплаща стойността на потребената в
имота топлинна енергия е бил ответникът. Без значението за основателността на
претенцията е дали ответникът е ползвал процесния имот или не.
Съгласно чл. 150, ал. 1 ЗЕ продажбата на топлинна енергия от топлопреносното
предприятие на потребители на топлинна енергия за битови нужди се осъществява при
публично известни общи условия, предложени от топлопреносното предприятие и одобрени
от КЕВР (писмена форма на договора не е предвидена). Тези общи условия се публикуват
най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово
топлоснабдяване и влизат в сила 30 дни след първото им публикуване, без да е необходимо
изрично писмено приемане от потребителите (чл. 150, ал. 2 от закона). Съответно според
нормата на чл. 150, ал. 3 ЗЕ в срок от 30 дни след влизането в сила на общите условия
2
потребителите, които не са съгласни с тях, имат право да внесат в съответното
топлопреносно предприятие заявление, в което да предложат специални условия. По делото
не са ангажирани доказателства ответникът да е упражнил правото си на възражения срещу
Общите условия.
Предвид всичко изложено по делото при условията на пълно и главно доказване се
установява, че е налице валидно облигационно правоотношение между ищеца [фирма], от
една страна и В. И. И., от друга, в процесния период, като в отношенията между страните за
процесния период са приложими Общи условия за продажба на топлинна енергия за битови
нужди от [фирма] на потребители в град Перник.
Действащата през процесния период нормативна уредба – чл. 155, ал. 1 ЗЕ, предвижда,
че потребителите на топлинна енергия в сграда - етажна собственост заплащат доставената
топлинна енергия по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една
дванадесета изравнителна вноска, респ. на 10 равни вноски и 2 изравнителни, 2) на месечни
вноски, определени по прогнозна консумация за сградата, и една изравнителна вноска и 3)
по реална месечна консумация.
Количеството на доставената топлинна енергия и начинът на неговото определяне се
установява от експертното заключение по съдебно-техническата експертиза, което съдът
кредитира като пълно и компетентно изготвено в съответствие със събраните по делото
писмени доказателства. Установява се, че от отчетеното количество ТЕ са приспаднати
технологичните разходи в абонатната станция за сметка на топлопреносното дружество и
разликата е разпределена между всички потребители. В имота през процесния период имало
6 броя радиатори – три радиатора били демонтирани, а 3 били с монтирани ИРРО.
Показанията на уредите са с дистанционен отчет, а сградната инсталация е изчислявана по
формула върху пълната отопляема кубатура. В имота бил монтиран един водомер за топла
вода. Водомерът е отчетен на 11.05.2019 г., като формулярът е представен на вещото лице.
Топломерът в процесния имот е преминал метрологична проверка през 2 годишен период и
при проверките не са констатирани отклонения извън допустимите стойности.
От представените по делото документи, а и от ССчЕ се установява, че са налице
частични плащания на претендираните по делото суми.
Видно от ССчЕ претендираната и дължима сума в размер на 517.16 лв. е формирана от
сумата в размер на 497.86 лв. – дължима стойност на топлинна енергия и 19.30 лв. – такса
дялово разпределение. Не следва да се присъждат сумите, представляващи такси за отчитане
на измервателните уреди от дружеството за дялово разпределение в размер на 19.30 лева,
тъй като тези вземания не са предмет нито на заповедта по чл. 410 ГПК, нито на
предявените искове, доколкото в обстоятелствената част на исковата молба и петитума се
сочи, че претендираната сума за главница представлява вземане за доставена топлинна
енергия. Претенция за заплащане на сумата в размер на 19.30 лева /която по съществото си
представлява самостоятелно отделно вземане от това за топлинна енергия/ не е била
формулирана нито в заявлението за издаване на заповед за изпълнение на парично
задължение по чл. 410 ГПК, нито в исковата молба. Ищецът не е заявил, както изложение на
обстоятелствата, от които произтича това вземане, включително период, за който се отнася,
настъпване на изискуемостта на вземането, така и съответно искане за издаване на заповед
за изпълнение за него, респ. установяване на съществуването му съобразно изискванията на
чл. 127, ал. 1, т.4 и т. 5 ГПК. Доколкото е налице идентитет между посочената в заявлението
за издаване на заповед за изпълнение и исковата молба цена на претенцията за главница,
така и нейното основание, а именно цена на доставена от дружеството топлинна енергия не
са били налице предпоставките за даване на указания по чл. 129, ал. 2 ГПК.
Предвид изложеното, съдът намира, че предявеният иск за доставена топлинна енергия
е основателен за сумата в размер на 497.86 лв., а именно за претендираната доставена
топлинна енергия, а за разликата до пълния заявен размер от 517.16 лв. следва да бъде
3
отхвърлен. Върху уважената главница се дължи и законна лихва от датата на подаване на
заявлението по чл. 410 ГПК – 10.09.2020 г. до окончателното изплащане.
По иска с правно основание чл. 422 ГПК вр. чл. 86 ЗЗД:
Основателността на иска за законна лихва предпоставя наличие на главен дълг и забава
в погасяването му.
Съгласно чл. 86, ал. 1 ЗЗД при неизпълнение на парично задължение, длъжникът
дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата. В чл. 84, ал. 1 ЗЗД е
предвидено, че когато денят за изпълнение на задължението е определен, длъжникът изпада
в забава след изтичането му, а според ал. 2, когато няма определен ден за изпълнение,
длъжникът изпада в забава, след като бъде поканен от кредитора.
Съгласно чл. 34 от Общите условия на ищеца падежът на всяко задължение на
ответника настъпва с изтичане на тридесет дни от изтичането на периода, за който се дължи.
В ОУ изрично се посочва, че неполучаването на съобщение за стойността на ТЕ, не
освобождава потребителя от задължението да заплати в срок дължимата сума. В случая,
ответникът има задължение да плати стойността на доставената и използвана ТЕ, което не е
изпълнено в 30 -дневен срок след изтичане на периода, за който се отнася, поради което
ответникът е в забава
Върху дължимата главница се дължи обезщетение за забава, като предвид чл. 6 от
Закона за мерките и действията по време на извънредното положение /действаща за
периода 13.03.2020 г. до 08.04.2020 г. вкл./, мораторна лихва в случая не се дължи за
посочения период на извънредното положение.
От кредитираната и неоспорена ССчЕ се установява размера на обезщетението за
забава само върху дължимата сума за топлинна енергия за периода 08.09.2018 г. – 12.03.2020
г. и периода 09.04.2020 г. – 19.08.2020 г. Лихвата само върху дължимата сума за ТЕ при
съобразяване на чл. 6 от Закона за мерките и действията по време на извънредното
положение е 59.78 лв. Заключението не е оспорено, поради което и дължимото обезщетение
за забава в размер на законната лихва за периода 08.09.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода
09.04.2020 г. – 19.08.2020 г. върху уважената главница е 59.78 лв. До този размер 59.78 лв. и
за посочените периоди искът следва да се уважи, а за разликата до пълния предявен размер
от 65.71 лв. и за периода 13.03.2020 г. – 08.04.2020 г. искът следва да се отхвърли.
По отговорността за разноските:
При този изход на спора разноски се дължат на страните по съразмерност.
По производството разноски се претендират единствено от ищеца.
В съответствие с Тълкувателно решение № 4/2013 г. на ВКС, ОСГТК, т. 12, съдът
следва да се произнесе и по разпределението на отговорността за разноски в заповедното и
исковото производство. Представен е списък по чл. 80 ГПК /л. 54/ – в заповедното
производство са направени разноски в размер на 75 лв. /50 лв. за юрисконсултско
възнаграждение и 25 лв. за заплатена ДТ/, а в исковото 955 лв. /от които 300 лв. – депозит за
особен представител, 280 лв. депозит за СТЕ, 250 лв. депозит за ССчЕ, 100 лв. –
юрисконсултско възнаграждение в минимален размер и 25 лв. ДТ/. На основание чл. 78, ал.
1 ГПК заявителят (ищец) има право на направените от него разноски в двете производства
съразмерно с уважените претенции, а именно от общата сума по двете производства за
разноски в размер на 1030 лв. на ищеца по съразмерност ще се присъдят общо за разноски –
985.42 лв. за разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
4
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО по исковете, предявени от [фирма], ЕИК ****, със
седалище и адрес на управление в [адрес], срещу В. И. И. с ЕГН: ********** и адрес:
[адрес], с правно основание чл. чл. 422 ГПК във вр. с чл. 79, ал. 1, предл. 1 ЗЗД вр. с чл. 149 ЗЕ
и чл. 86 ЗЗД, че В. И. И. дължи на [фирма] следните суми: сумата от 497.86 лв., главница -
представляваща доставената топлинна енергия за периода от 01.07.2018 г. до 30.04.2019 г. за
топлофициран имот, находящ се в г[адрес], ведно със законната лихва върху главницата от
10.09.2020 г. до изплащане на вземането и сумата 59.78 лв.- представляваща лихва за забава
върху вземането за топлинна енергия за периода 08.09.2018 г. – 12.03.2020 г. и периода
09.04.2020 г. – 19.08.2020 г., за които суми е издадена заповед за изпълнение на парично
задължение по ч. гр. д. № 48706/2020 г. по описа на СРС, 88 състав, като ОТХВЪРЛЯ иска
за главницата за топлинна енергия за разликата над уважения размер 497.86 лв. до пълния
предявен размер от 517.16 лв. и иска за обезщетение за забава за разликата над уважения
размер от 59.78 лв. до пълния предявен размер от 65.71 лв. и за периода 13.03.2020 г. –
08.04.2020 г.
ОСЪЖДА В. И. И. с ЕГН: ********** и адрес: [адрес], да заплати на [фирма], ЕИК
****, със седалище и адрес на управление в [адрес], на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, сумата
от общо 985.42 лв. за разноски в заповедното и исковото производство по съразмерност.
Решението може да се обжалва с въззивна жалба пред Софийски градски съд в
двуседмичен срок от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5