РЕШЕНИЕ
№ 4317
гр. София, 21.03.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 35 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и втори февруари през две хиляди двадесет и трета година в следния
състав:
Председател:РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА
при участието на секретаря СОНЯ Д. КОНСТАНТИНОВА
като разгледа докладваното от РУМЯНА М. НАЙДЕНОВА Гражданско дело
№ 20221110155876 по описа за 2022 година
Производството е образувано по искова молба, подадена от ЕС, (град), (адрес), срещу
Н. М. Л..
Ищецът моли съда да постанови решение, с което да осъди ответника да му заплати
сумата от 183.80 лв., представляваща сума за месечни такси за 2019г. до 2021г., ремонт на
абонатна станция и разноски за изготвяне на покана и връчване чрез ЧСИ, ведно със
законната лихва върху главницата от датата на подаване на исковата молба до
окончателното плащане, както и сумата от 11.80 лв. мораторна лихва за периода 09.02.2022г.
до 13.10.2022г.. Претендира разноските по настоящето производство.
В законоустановения срок ответникът е подал отговор на исковата молба. Оспорва
изцяло предявения иск. Твърди, че липсва решение на ОС, на което е определен размерът на
месечната такса. Поддържа, че решенията на ОС от 15.12.2021г. са незаконни.
Софийски районен съд, след преценка на всички доказателства и доводи на
страните съгласно чл. 235, ал. 2 от ГПК, приема за установено следното от фактическа
страна:
Видно от нотариален акт № **/****г. на нотариус при СРС, ответникът е собственик
на самостоятелен обект в етажната собственост.
По делото е представен протокол от ОС от 15.12.2021г., видно от който етажните
собственици са взели решение за всеки от обектите във входа да се заплати сума в размер на
1
50 лв. за ремонт на абонатната станция, както и месечната такса за поддръжка да стане по 5
лв. на човек. Представен е и протокол от 08.11.2011г., с който ЕС е взела решение месечната
вноска за поддържане на стълбище да остане 3 лв. на човек, както и протокол от
13.11.2014г., видно от който месечната такса за поддръжка на входа е станала 4 лв. на човек.
Като доказателства по делото са приети договор между етажната собственост и
фирмата, извършила ремонта на абонатната станция, както и приемо – предавателен
протокол и квитанция.
Представена е покана от ЕС до ответника за заплащане на дължимите суми, връчена
чрез ЧСИ, както и фактура връчване на поканата в размер на 24 лв. и договор за правна
защита и съдействие за изготвяне на поканата в размер на 65 лв.
По делото са приети 3 бр. разписки за платени от ответника суми, касаещи
задължения за 2022г.
Други доказателства от значение за предмета на спора, в предвидения процесуален
закон срокове, не са ангажирани.
При така установените факти съдът намира от правна страна следното:
На първо място следва да се отбележи, че исковата молба е допустима. Едва в хода
на устните състезания ответникът е посочил, че искът е предявен от лице, което няма
представителна власт. Видно от протокола от 08.11.2011г. П. Л. е бил избран за управител.
Липсват доказателства след тази дата да е свиквано ОС, на което да е избран нов управител.
С оглед на изложеното, неотносим е и представеният в проведеното по делото заседание
нотариален акт, видно от който Л. е прехвърлил собствеността на притежавания от него
апартамент на трето лице.
Действително съгласно чл. 19 ЗУЕС, управители могат да бъдат собственици или
ползватели. Видно от представения нотариален акт № ***/****г. Л. е прехвърлил
собствеността върху притежавания от него апартамент в етажната собственост. Установява
се обаче, че същият си е запазил правото на пожизнено и бъзвъзмездно ползване на имота –
т. 3 от нотариалния акт. Ето защо, същият е ползвател и като такъв може да бъде управител.
Нещо повече, дори да не беше собственик или ползвател, Л. следва да продължи да
изпълнява функциите на управител до избирането на нов такъв. Съгласно чл. 21, ал. 2 ЗУЕС
управителят продължава да изпълнява функциите си до избора на нов управител. С оглед на
изложеното, съдът намира, че етажната собственост се представлява от П. Л., поради което
неоснователни са възраженията на ответника в тази връзка.
Ответникът не оспорва, че е собственик на самостоятелен обект в ЕС, а това се
установява и от представения по делото нотариален акт № **/****г. на нотариус при СРС.
За разлика от нищожността на сделките, на която може да се позове всяка страна и
заинтересовано лице безсрочно, контролът за законосъобразност на решенията на етажната
собственост е съдебен, ограничен е със срок за предявяване на иска, който е преклузивен и
тече от узнаването на решението, извършено по реда за уведомяването за събранието - чл.40,
ал.2 ЗУЕС. Отмяната на решението на етажната собственост може да се иска при
нарушаване на процедурата и при неспазване на императивни правни норми. Ограничението
на срока за съдебен контрол кореспондира на това, че и изпълнението на решенията е
свързано със срок - чл.38 ЗУЕС, уредена е специална процедура за изготвяне и оспорване
съдържанието на протокола и за уведомяване на собствениците и обитателите за взетите
2
решения. Определянето на срок за иска по чл. 40 ЗУЕС е съобразен и с това, че тези
решения засягат широк кръг лица и отношения, включително и с трети лица, което изисква
сигурност, налага се бързина, включително и при изпълнение на решенията. Неспазването
на различни правила от предвидените за свикване и провеждане на общото събрание и за
вземане на решенията не е равностойно, но законът не определя кои пороци водят до
нищожност и кои до незаконосъобразност, като е оставил тази преценка на съда в рамките
на съдебното производство. Затова извън определения от закона срок не може да се иска
отмяна нито на нищожните, нито на незаконосъобразните решения.
Доколкото няма твърдения, нито данни, че ответникът е предявил иск пред
съответния съд по реда на чл. 40, ал.1 ЗУЕС за отмяна на решенията от 08.11.2011г.,
13.11.2014г. и 15.12.2021г., както и че посочените решения на Общото събрание на
етажните собственици са били отменени, то тези решения подлежат на изпълнение,
включително и по реда на чл. 38, ал.2 ЗУЕС и обвързват ответника, поради което
неоснователни са неговите възражения в тази връзка.
Ето защо, законосъобразността на решенията на Общото събрание на етажните
собственици от 08.11.2011г., 13.11.2014г. и 15.12.2021г. не следва да бъде изследвана в
рамките на настоящото производство.
Относно таксата за поддръжка на ЕС:
Видно от протокол от 13.11.2014г. – т. 3 ОС на ЕС е взело решение вноската за
поддръжка на входа да се увеличи на 4 лв.
С протокол от 15.12.2021г. този размер е бил отново увеличен на 5 лв. на човек – т.
4.1 от протокола.
Ищецът претендира неплатени задължения – за периода 2019г – 2021г. За този
период дължимата такса следва да се заплаща съобразно определеното в протокола от
13.11.2014г. или по 4 лв. на човек. Ответникът не спори, че в апартамента са живели 2 души.
Ето защо, съдът приема, че за апартамента на ответника съответната вноска за 1 месец е 8
лв. За трите години общата дължима възлиза на 288 лв. /36 месеца по 8 лв./. Ищецът
претендира 32 лв. – остатък за плащане. Ответникът от своя страна не представя
доказателства за заплащане на тази сума, поради което искът е основателен и доказан и
следва да бъде уважен в пълния му предявен размер.
Относно таксата за ремонт на абонатната станция:
Видно от протокол от ОС от 15.12.2021г., етажните собственици са взели решение за
всеки от обектите във входа да се заплати сума в размер на 50 лв. за ремонт на абонатната
станция. Представен са и договор между етажната собственост и фирмата, извършила
ремонта на абонатната станция, както и приемо – предавателен протокол и квитанция.
Ответникът не представя доказателства за заплащане на сумата от 50 лв.,
определена с протокола от 15.12.2021г., поради което и този иск е основателен и доказан.
Относно иска за заплащане на разноски:
Установява се от събраните по делото доказателства, че ЕС е изготвил покана до
ответника за заплащане на дължимите суми, връчена чрез ЧСИ. Видно от представената
сметка и фактура за изготвяне и връчване на поканата, ищецът е заплатил такси в размер на
24 лв., ведно с 1 лв. преводна такса – л. 32 от делото. ЕС е направила разноски и за
адвокатско възнаграждение за изготвяне на поканата, които възлизат на 65 лв., видно от
3
представения договор за правна защита и съдействие. Въз основа на така взетите решения на
ОС на ЕС ответникът е следвало да заплаща своевременно всички вноски към ЕС.
Представени са документи, удостоверяващи извършените разходи. Направените разноски са
в пряка причинна връзка с неизпълнение на задълженията за плащане. Ето защо, ответникът
следва да бъде осъден да заплати сторените разноски.
За пълнота на изложението следва да се отбележи, че ответникът е представил
разписки, но същите касаят плащане на задължения от 2022г,. поради което са неотносими
към процесния период.
С оглед основателността на главните искове, основателен е и искът за лихва.
Дължимите суми за месечни такси и ремонт на абонатната станция следва да се заплащат
съобразно сроковете, предвидени в решенията на ОС. Доколкото в представените протоколи
не е предвиден такъв срок, съдът приема, че сумите се дължат веднага, след изтичане на
съответния месец Ищецът претендира мораторна лихва от по – късна дата – 09.02.2022г.,
поради което, с оглед диспозитивното начало лихвата върху сумата от 82 лв. следва да бъде
присъдена от посочената от ищеца дата. Изчислена с интернет калкулатор, същата възлиза
на 5.62 лв. По отношение на сумата от 90 лв. – разходи, същата се дължи след покана. В
поканата за доброволно плащане се съдържа покана за плащане и на тази сума от 90 лв.
Доколкото обаче ищецът е дал седемдневен срок за доброволно изпълнение, ответникът е
изпаднал в забава, считано от 16.02.2022г. /след изтичане на 7 дни от получаване на
поканата/. Изчислена с интернет калкулатор, лихвата върху сумата от 90 лв. за посочения
период, възлиза на 6.01 лв. Или общо дължимата мораторна лихва е 11.63 лв., до който
размер искът следва да бъде уважен.
По отношение на разноските:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК, ответникът следва да
бъде осъден да заплати на ищеца сумата от общо 299.72 лв., съразмерно на уважената част
на исковете.
Водим от гореизложеното Софийски районен съд
РЕШИ:
ОСЪЖДА Н. М. Л., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на Ет. с. на
вх. *, (град), (адрес), на основание чл. 38 от ЗУЕС сумата от 32 лв., представляваща
неплатени месечни такси за периода 2019г. до 2021г., сумата от 50 лв., представляваща
дължима към ЕС сума за ремонт на абонатна станция, сумата от 90 лв., представляваща
разходи за изготвяне на покана и връчване чрез ЧСИ, ведно със законната лихва върху
главниците от 14.10.2022г. - датата на подаване на исковата молба до окончателното
плащане на сумите, както и сумата от 11.63 лв., представляваща мораторна лихва за
периода 09.02.2022г. до 13.10.2022г., като ОТХВЪРЛЯ иска за мораторна лихва за разликата
над 11.63 лв. до пълния предявен размер от 11.80 лв., като неоснователен и недоказан.
ОСЪЖДА Н. М. Л., ЕГН **********, с адрес (град), (адрес) да заплати на Ет. с. на
вх. *, (град), (адрес), на основание чл. 78, ал. 1 ГПК сумата от общо 299.72 лв.,
представляваща направените по настоящето дело разноски, съразмерно на уважената част на
исковете.
Решението подлежи на обжалване по реда на въззивното производство пред
4
Софийски градски съд в двуседмичен срок от връчването му на
страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
5