Р  Е  Ш  Е  Н  И  Е

 

В ИМЕТО НА НАРОДА

 

№                  /                          2020г., гр.София

 

 

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ПЪРВО ГРАЖДАНСКО ОТДЕЛЕНИЕ, ЧЕТВЪРТИ СЪСТАВ, в открито съдебно заседание проведено на деветнадесети февруари, през две хиляди и двадесета година, в състав:

 

                                                  ПРЕДСЕДАТЕЛ:  МАРИАНА ХРИСТОВА

 

При участието на секретаря Ива Иванова,

като разгледа докладваното от съдия МАРИАНА ХРИСТОВА

гражданско дело № 7225 по описа за 2018г.,

за да се произнесе взе предвид следното:

 

 

Производството е образувано по иск на В.С.П. срещу П.НА Р.Б., за присъждане на сумата 50000,00лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – отнел в съучастие чужди движими вещи от владението на другиго, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвано моторно превозно средство и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, за което е признат за невиновен с присъда от 05.03.2015г. постановена по НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в, влязла в сила на 15.01.2018г., ведно със законната лихва върху главницата считано от 09.10.2008г. - датата на съставяне на постановлението, с което е привлечен като обвиняем, до окончателното и изплащане.

Твърди, че с постановление на СРП от 09.10.2008г.  бил привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С определение от 12.10.2008г. по НЧД № И 162/2008г. по описа на СРС му била наложена мярка за неотклонение - „Задържане под стража“. Последната била променена на мярка за неотклонение - „Подписка“ с определение от 27.10.2009г. След внесен обвинителен акт в СРС било образувано НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в, съдебното производство по което продължило близо пет години, като с присъда от 05.03.2015г. бил признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. След протест на СРП било образувано ВНОХД № 3458/2015г. по описа на СГС, НО, 13ти с-в, по което с определение от 19.05.2017г. му била наложена мярка „Забрана на напускане пределите на РБ“, променена с определение от 17.10.2017г. С Решение от 15.01.2018г. постановено по ВНОХД № 3458/2015г. по описа на СГС, НО, 13ти с-в, което е окончателно, била потвърдена оправдателната присъда от 05.03.2015г., постановена по НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в.

Твърди, че воденото срещу него наказателно производство продължило 10 години от привличането му като обвиняем до окончателното му оправдаване. През периода на разследване и воденото наказателно производство спрямо него била приложена най тежката мярка за неотклонение - „Задържане под стража“  за период от една година. В резултат на воденото наказателно производство изживял стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност и уронено човешко достойнство, паника, емоционална нестабилност и несигурност. Изпаднал в социална изолация. Срамувал се да се среща с близките и познатите си, защото те го смятали за престъпник. Обвинението сериозно се отразило на възможностите му да си намери работа. Изпитвал постоянен страх, че ще бъде осъден за престъпление, което не е извършил. Пострадало и здравето му – отслабнал, загубил зъби, вдигнал кръвно, което наложило прием на лекарства.

В срока по чл.131 ГПК П.НА Р.Б. не оспорва, че срещу ищеца е водено наказателно производство продължило 9 години и 3 месеца, за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК.

Възразява, че за ищеца не са настъпили твърдяните неимуществени вреди, а ако са настъпили не са с твърдяният интензитет. Взетата срещу него мярка за неотклонение - „Задържане под стража“ е продължила само година и е била заменена с мярка „Подписка“, която е най-леката мярка за неотклонение и се отразява в минимална степен на обичайният ритъм на живот. Наказателното производство е продължило в разумни срокове. Ищеца е имал многократни предходни осъждания, което сочи на по нисък интензитет на търпените вреди. По време на водене на процесното наказателно производство, 2010-2011г. срещу ищеца са водени и други, приключили наказателни производства – 5 броя, което води до невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди.

В отношение на евентуалност оспорва претенцията по размер.

Оспорва и претенцията за законна лихва върху главницата с възражението, че същата се дължи от датата на влизане в сила на оправдателната присъда, а не от момента на повдигане на обвинението.

Съдът  след  като  съобрази  предметните  предели  на производство   очертани   с   исковата молба, възраженията на страните и всички доказателства по делото, прие за установено от фактическа страна следното и формира следните правни изводи:

Предмет на разглеждане в производството е иск с правно основание чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди претърпяни в резултат на повдигнато обвинение за престъпление, за което впоследствие е постановена оправдателна присъда.

За да се приеме, че е основателен в тежест на ищеца е да установи главно и пълно, съобразно правилата за разпределение на доказателствената тежест настъпването на твърдяните вредоносни последици, като пряка и непосредствена последица от повдигнатото обвинение, по което лицето впоследствие е оправдано.

В тежест на ответната страна е да установи възраженията си по исковете.

Съгласно чл. 2, ал. 2, т. 3, прил. първо ЗОДОВ Държавата отговаря за вреди, причинени на граждани от органите на дознанието, следствието, П.и съда в посочените в закона хипотези, като в т. 3 от цитираната разпоредба е предвидена отговорност в хипотезата на обвинение в извършване на престъпление, ако лицето бъде оправдано, какъвто  е и конкретният случай.  Съгласно ТР № 7/2014г. на ВКС, ГО П.на Р.Б. участва по делата по искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ, по които е ответник и за които е приложим редът, предвиден в ГПК (чл. 2, ал. 3 ЗОДОВ). Съгласно чл. 4 от ЗОДОВ Държавата дължи обезщетение за всички имуществени и неимуществени вреди, които са пряка и непосредствена последица от увреждането, независимо от това, дали са причинени виновно от длъжностното лице. Отговорността по ЗОДОВ е обективна, следователно ищецът не трябва да доказва вина при вредоносните актове на правозащитния орган. Държавата отговаря по доказаната материалноправна претенция, независимо от наличието на вина у правозащитния си орган.

Безспорно е и от събраните доказателства се установява, че с постановление на СРП от 09.10.2008г.  ищеца е привлечен като обвиняем за престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК. С определение от 12.10.2008г. по НЧД № И 162/2008г. по описа на СРС му е наложена мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, променена на мярка за неотклонение - „Подписка“ с определение от 27.10.2009г. След внесен обвинителен акт в СРС е образувано НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в, като с присъда от 05.03.2015г. е признат за невиновен и оправдан по повдигнатите му обвинения. След протест на СРП е образувано ВНОХД № 3458/2015г. по описа на СГС, НО, 13ти с-в, по което с определение от 19.05.2017г. на ищеца е наложена мярка „Забрана на напускане пределите на РБ“, променена с определение от 17.10.2017г. С Решение от 15.01.2018г. постановено по ВНОХД № 3458/2015г. по описа на СГС, НО, 13ти с-в, което е окончателно, е потвърдена оправдателната присъда от 05.03.2015г., постановена по НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в.

От показанията на св. Ц.К.И.се установява, че е бивша съпруга на ищеца. Към 2008г., когато е повдигнато процесното обвинение били още съпрузи. Заедно карали такси. Сменяли се сутрин и вечер. След нейната смяна ги задържали и двамата. После нея я пуснали, а ищеца останал в ареста за една година. Оправдали го чак 2015г. Ищеца бил силна натура, но изживял много стрес след задържането най вече се чувствал виновен заради нея и семейството и. Той и преди бил осъждан и семейството на ищцата не било съгласно с брака им, но тя „прескочила всички“, за да се оженят. По време на брака успял да се запази без да е осъждан. Родителите и не вярвали, че той не е виновен и това станало причина за разводът им. Малко преди задържането бил опериран от тумор на надбъбречната жлеза. Това влошило състоянието му още повече. Отслабнал от 105 на 75кг. Опадали му 7 – 8 зъба. Пробвали да го пуснат, но не се получило. След като го пуснали от ареста било много трудно да си намери работа и свидетелката го издържала.

От показанията на св. С. Й. Д. – снаха на ищеца се установява, че ищеца бил задържан през октомври 2008г. Успокоил се след като го оправдали. По време на ареста му паднали зъби. Бил много притеснен, изживял го тежко. Преди бил спокоен, но тогава се изнервил, не искал да говори с никого. Притеснявал се, че ще влезе в затвора. След ареста не можел да си намери работа. Намерил си в чужбина и всеки месец се връщал заради делото. Така губел работата си и започвал нова. Така 10 години. След това му направили забрана за излизане. След това го оправдали.

Предвид изложеното съдът приема, че е установено е наличието на фактическия състав на разпоредбата на чл. 2, ал. 1, т. 3, прил. първо ЗОДОВ, а именно повдигнато е обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда.

Съдът цени показанията на св. И.Н.Б.и св. С. Й. Д. при условията на чл. 172 ГПК и им дава вяра, като дадени в резултат на преки, непосредствени впечатления, вътрешно непротиворечиви и във връзка едни с други и с останалите доказателства по делото.

 Въз основа тях приема, че в резултат на воденото наказателно производство ищеца е изживял стрес, психическо напрежение, чувство на безпомощност, емоционална нестабилност и несигурност. Отдалечил се от близките и познатите си. Воденото наказателно производство е оказало негативно влияние на възможността му да си намери работа. Взетата спрямо него мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, продължила за период от една година му е причинила допълнителни притеснения.

Твърденията за отдалечаване от близките до степен на социална изолация са останали недоказани. Недоказани са останали и твърденията за влошено здравословно състояние, включително за загубата на тегло и прием на лекарства. Тези факти не подлежат на доказване със свидетелски показания, а с надлежни документи издадени от лица притежаващи необходимата медицинска компетентност, каквито не са събрани. Не са събрани и надлежни доказателства за това, че след освобождаване от ареста ищеца е работил в чужбина, пречка за което, респ. предпоставка за настъпили вреди е взетата спрямо него мярка  „Забрана на напускане пределите на РБ“ за срок от пет месеца.

При това положение съдът намира, че ищецът не е установил главно и пълно, че в резултат на повдигнатото обвинение за престъпление и впоследствие постановена оправдателна присъда, за него са настъпили твърдяните неимуществени вреди в очертаният обем и интензитет.

Наказателното производство е продължило 9 години и 3 месеца. Взета е първоначално за срок от една година мярка за неотклонение - „Задържане под стража“, която е с най голям интенцитет, впоследствие заменена с мярка за неотклонение „подписка“, която се отразява в минимална степен на обичайният ритъм на живот. Въз основа приетата Справка за съдимост на ищеца издадена от РС Перник от 31.10.2018г. съдът приема, че преди предявяване на процесното обвинение срещу същият има водени шест наказателни производства, приключили с влезли в сила присъди /споразумения/, наказанията по които са изтърпяни към 22.07.2005г., което сочи на по нисък интензитет на търпените вреди. По време на водене на процесното наказателно производство срещу ищеца са водени още пет наказателни производства, приключили с влезли в сила осъдителни присъди – НОХД № 7769/2010г. на СРС, НОХД № 15028/2010г. на СРС, НОХД № 579/2010г. РС Сливница, НОХД № 8245/2012г. СРС, НОХД 13791/2011г. на СРС, които без съмнение са причинили негативни емоции на ищеца, което води до невъзможност за разграничаване на търпените неимуществени вреди. Към момента на повдигане на обвинението ищецът е на 35 години, семеен, упражняващ трудова дейност.

Предвид установените субективни преживявария - негативни емоции в резултат на възприемане на случващото се и неговото влияние върху личността на ищеца, и като отчете обективните факти по видът на повдигнатото обвинение, извършените с участието на ищеца процесуални действия, както и периода от време в който същите са извършвани, съдът намира че на същия следва да бъде определено обезщетение по справедливост в размер на 3000,00лева. За сумата 47000,00лв., която е разлика над уважения размер от 3000,00лв. до пълно предявеният от 50000,00 лева претенцията следва да бъде отхвърлена, като неоснователна.  

По отношение на дължимата законна лихва и на основание ТР № 3/22.04.2004г. на ОСГК на ВКС-т.4, съгласно което отговорността на Държавата по чл. 2 от ЗОДОВ възниква от момента на влизане в сила на оправдателната присъда за извършено престъпление, от който момент държавните органи изпадат в забава и дължат лихва върху размера на присъденото обезщетение, настоящият състав намира, че следва да присъди законна лихва върху обезщетението за неимуществени вреди считано от 15,01,2018г.,  до окончателно изплащане на задължението.

Предвид изхода от спора в полза на ищеца следва да се присъдят разноски, което са в претендиран размер на 2000.00лв. за адвокатско възнаграждение и 10.00лв. за заплатена държавна такса. Предвид изричното възражение за прекомерност на насрещната страна и като съобрази фактическата и правна сложност на спора и извършените процесуални действия, и като установи, че претендираното адвокатско възнаграждение е под минимума установен в чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения съдът намира, че претендираното възнаграждение от 2000.00лв. е адекватно.

Съобразно уважената част от иска в полза на ищеца следва да се присъди сумата 121.00лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски.

По изложените съображения, съдът

 

Р Е Ш И:

 

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София, бул. ********,  ДА ЗАПЛАТИ на В.С.П., ЕГН **********,***, адв. Д.Т. – САК, сумата 3000.00 /три хиляди/лв., представляваща обезщетение за неимуществени вреди, причинени в резултат на повдигнато му обвинение за извършване на престъпление по чл. 196, ал. 1, т. 2, вр. чл. 195, ал. 1, т. 4, вр. чл. 194, ал. 1, вр. чл. 29, ал. 1, б. „а“, вр. чл. 20, ал. 2, вр. ал. 1 от НК – отнел в съучастие чужди движими вещи от владението на другиго, с намерение противозаконно да ги присвои, като е използвано моторно превозно средство и деянието е извършено при условията на опасен рецидив, за което е признат за невиновен с присъда от 05.03.2015г. постановена по НОХД № 16137/2010г. на СРС, НО, 97-ми с-в, влязла в сила на 15.01.2018г., като ОТХВЪРЛЯ ИСКА за сумата 47000.00 /четирдесет и седем хиляди/лв., която е разлика над присъдените 3000.00 /три хиляди/лв., до общо претендираните 50000.00 /петдесет хиляди/лв., ведно със законната лихва върху главницата считано от 15.01.2018г. - датата на влизане в сила оправдателната присъда, до окончателното и изплащане.

ОСЪЖДА П.НА Р.Б. с административен адрес гр. София, бул. ********,  ДА ЗАПЛАТИ на  В.С.П., ЕГН **********,***, адв. Д.т. – САК, сумата 121.00 /сто двадесет и един/лв., представляваща сторените в производството пред СГС съдебни разноски за защита от адвокат и държавна такса, съобразно уважената част от иска.

РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване в двуседмичен срок от връчване на препис от същото на страните, с въззивна жалба пред АПЕЛАТИВЕН СЪД – ГР.СОФИЯ.

 

 

 

 

ПРЕДСЕДАТЕЛ: