РЕШЕНИЕ
гр. София, 19.06.2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГРАЖДАНСКА КОЛЕГИЯ, I ГО, 13-ти с-в, в публичното заседание на двадесет и втори март през две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСЕН ДИМИТРОВ
при секретаря Е. Калоянова като разгледа докладваното от съдия Димитров гражданско дело № 5004 по описа за 2017 год., за да се произнесе, взе пред вид:
Предявен е иск с правно основание чл. 432, ал. 1 КЗ .
Ищецът Е.П.Н. е предявил осъдителен иск против З. „Б.И.“ АД за сумата от 30 000 лева, представляваща обезщетение за претърпените неимуществени вреди, изразяващи се в болки и страдания, в резултат на телесни увреждания, получени при ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва върху тази сума от датата на увреждането до окончателното й изплащане, ведно със законната лихва върху тази сума от 30.09.2016 до окончателното й изплащане.
В исковата молба се излага, че на 30.09.2016 г. в гр. София е настъпило ПТП, вина за което носи водачът на товарен автомобил „Мерцедес 814“ с д.к. № ******Р.К.И., който движейки по бул. „Околовръстен път“ в гр. София с посока към бул. „******“ е нарушил правилата за движение по пътищата, предприемайки маневра „обратен завой”, без да пропусне попътно движещия се зад него в лявата лента лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с д.к. № ******, управляван от В.В., вследствие на което е последвал сблъсък между тях и са причинени травматични увреждания на ищеца по делото Е.Н. - съчетана травма на шията и лявата ръка, довела до засягане на нервните коренчета в шийния отдел и фрактура на лявата лъчева кост на типично място в областта на китката.
В исковата молба се посочва също така, че за увреждащото МПС е била налице сключена застраховка „Гражданска отговорност” с ответното дружество З. „Б.И.“ АД валидна към момента на процесното ПТП.
С оглед на горното моли съда да постанови съдебно решение, с което да осъди ответника да му заплати обезщетение в посочените размери и претендира присъждане на разноски по делото включително и за адвокатско възнаграждение.
Ответникът З. „Б.И.“ АД оспорва иска като неоснователен. Оспорва размера на претендираното обезщетение за неимуществени вреди, като счита същия за прекомерно завишен с оглед претърпените увреждания, принципа на справедливостта, визиран в чл. 52 от ЗЗД и трайната съдебна практика. Във връзка с изложеното, моли съда да отхвърли предявените искове и претендира направените разноски по делото.
Доказателствата по делото са гласни и писмени.
Съдът, като прецени събраните по делото доказателства, намира за установено от фактическа и правна страна следното:
От представените по делото Констативен протокол за ПТП № К - 862 от 30.09.2016 год. се установява, че на същата дата около 09.05 ч. в гр.София на ул. „Околовръстен път” /път с по три ленти за движение във всяка посока/ в посока бул. ****** и след разклона за Ботевградско шосе е настъпило ПТП между товарен автомобил „Мерцедес 814“ с д.к. № ******управляван Р.К.И., който се е движел в дясната лента и при опит за извършване на маневра обратен завой реализира ПТП с попътно движещия се зад него в лявата лента лек автомобил „Ситроен Ксантия“ с д.к. № ******, управляван от В.В..В лекия автомобил се возела ищцата по делото Е.Н.,която получила телесни увреждания.
Установено е, че за процесния товарен автомобил „Мерцедес 814“ с д.к. № ******е била налице застраховка „Гражданска отговорност“, сключена с ответното дружество валидна към датата на процесното ПТП-справка от информационната система на ГФ.
От приетата и неоспорена от страните
автотехническа експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално се потвърждава описания механизъм на произшествието. Според
вещото лице при маневрата на товарния автомобил същия се е движил с около 10
км.ч.,а лекия автомобил с оглед пораженията по него-около 50 км.ч.
По делото е изслушана и приета
съдебно – медицинска експертиза, чието заключение съдът приема като обективно и
професионално и не е оспорено от страните по делото. От същото се установява,
че в резултат на процесното ПТП ищцата е получила травма на нервни коренчета в
шиен отдел и фрактура на лявата лъчевата кост на типично място в областта на
китката.Извършена е операция по наместване на фрактурата,като според експерта
лечението на този вид фрактури е предимно неоперативно.След операцията е
последвал нормален оздравителен период, липса на усложнения и стабилно
зарастване.Навяхването на ставичките между шийните прешлени при преразтягането
на свързочния и сухожилен апарарат около тях или така нареченото „дисторзио коли“
е най-честата лека травма на шията при ПТП с поставен предпазен колан.
Оздравително-възстановителния период е приключил за около 3 месеца,като пострадалата се е възстановила напълно от уврежданията.По силни болки е изпитвала в дните след травмата и операцията-около 15 сни.
От показанията на разпитания
свидетел С.И./майка на ищцата/ се установява, че дъщеря й е била 3 дни в
болницата и имала множество травми по тялото. Домашното лечение е продължило 2
месеца,след това ходела на рехабилитация.Около 20 дни след катастрофата била
зле ,неадекватна и изпитвала болки.
При така установеното от
фактическа страна, съдът намира от правна страна следното:
Съгласно чл. 432, ал.1 КЗ
увреденият, спрямо който застрахованият е отговорен, има право да иска обезщетението
пряко от застрахователя. Непозволеното увреждане е сложен юридически състав,
чиито елементи следва да бъдат налице при условията на кумулативност–
противоправно деяние, вреда, причинна връзка между деянието и вредата, както и вина/презумира
се/.
С оглед приложените по делото
Констативен протокол и заключението на АТЕ съдът приема за установено, че на
30.09.2016 г. Р.И.при управление на „Мерцедес 814“ с per. № ******по ул.
„Околовръстен път“ в гр. София с посока на движение към бул. „****** след бул.
„Ботевградско шосе”, при извършване на маневра обратен завой, не пропуснал
попътно движещия се от лявата му страна лек автомобил „Ситроен Ксантия“ управляван
от В.В. и реализирал ПТП с него, вследствие на което на пътуващата на предна
дясна седалка лекия автомобил Е.Н. били причинени телесни увреждания.
Водачът на тежкотоварния автомобил е нарушил разпоредбата на чл.38,ал.2 ЗДвП - бил е длъжен да се съобрази и да пропусне попътно движещите се до и след него МПС-та.
Съгласно разпоредбата на чл. 45, ал. 2 от ЗЗД вината на делинквента се предполага до доказване на противното, а по делото от страна на ответника не са ангажирани доказателства за оборване на законовата презумпция за вина на водача на лек автомобил „Фиат".
Съдът намира за установени по делото и останалите елементи на фактическия състав на непозволеното увреждане - вреда за ищеца по делото, която е пряка и непосредствена последица от противоправното деяние.
Във връзка с изложените правни изводи, съдът намира, че от правна страна са доказани всички елементи от фактическия състав на чл. 45 от ЗЗД, обуславящ деликтната отговорност на причинителя и съответно на застрахователя по застраховка „Гражданска отговорност“.
Установено е и наличието на договорно правоотношение с ответното застрахователно дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ за „Мерцедес 814“ с per. № ********. Следователно, съдът намира, че ответникът е материално легитимиран да отговаря по иска с правно основание чл. 432, ал. 1 от КЗ като същият следва да заплати обезщетение за тези вреди в пълен обем на отговорността на водача.
Поради изложените съображения, съдът намира, че предявеният иск за претърпени неимуществени вреди е ОСНОВАТЕЛЕН.
Неговият размер следва да бъде определен съгласно правилото на чл. 52 ЗЗД, което предвижда, че при непозволено увреждане обезщетение за неимуществени вреди се определя от съда по справедливост, а съгласно чл. 51, ал. 2 ЗЗД, ако увреденият е допринесъл с поведението си за настъпването на вредите, обезщетението може да бъде намалено.
При определяне размера на
дължимото обезщетение съдът следва да вземе пред вид характера и степента на уврежданията
- травма на нервни коренчета в шиен отдел и фрактура на лявата лъчевата кост на
типично място в областта на китката.Факт е,че китката на пострадалата е била
оперирана за наместване на фрактурата и около месец ръката е била
имобилизирна.Настъпило е пълно възстановяване след около 3 месеца без никакви
остатъчни неудобства. Като взе всички тези факти пред вид, съдът
намира, че искът за неимуществените вреди е основателен за сумата от 8000 лв.,
като намира този размер за справедлив и обоснован с оглед продължителността и
интензитета на търпените от ищцата болки и неудобства и отговаря на принципа на
справедливостта и социално-икономическите условия на живот в страната.
Над уважения
размер до претендирания такъв от 30 000 лв. искът за неимуществени вреди като
неоснователен следва да бъде отхвърлен.
Законната лихва следва да се начисли съобразно правилото на чл. 497,
ал.1, т.2 от КЗ и предвид
датата на депозиране на молбата пред застрахователя на 06.02.2017 год. е
дължима от 07.05.2017 год. до изплащане
на вземането.
По разноските в производството:
С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 1 от ГПК ответникът следва да заплати на ищеца направените разноски по делото в общ размер на 104 лв. ,а на адв.В.Н. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 730 лв.
На основание чл. 78, ал. 6 ГПК, ответникът следва да бъде осъден за заплати по сметка на СГС сума в размер на 320 лв. държавна такса.
На основание чл. 78, ал. 3 ищецът следва да заплати на ответника направените от него разноски в размер на 1850 лв. - адвокатско възнаграждение.
Водим от горното, съдът
Р Е Ш И :
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК *******, гр. София, бул.
„******да заплати на Е.П.Н., ЕГН **********, чрез адв. В.Н.,*** на основание чл. 432, ал.1 от КЗ вр. чл. 45 ЗЗД сумата от 8 000 лв. - обезщетение за неимуществени вреди
от непозволено увреждане настъпили при ПТП на 30.09.2016 г., ведно със законната лихва
върху главницата от 07.05.2017 год. до
окончателното й изплащане, както и сумата от 104 лв. – разноски по делото като ОТХВЪРЛЯ иска за неимуществени вреди за
разликата над 8 000 лв. до пълния предявен размер от 30 000 лв. като неоснователен.
ОСЪЖДА „Б.И.“ АД, ЕИК ******* да заплати на адв.В.Н. адв.възнаграждение по чл.38 от ЗА в размер на 730 лв.,а по сметка на СГС държавна такса от 320 лв.
ОСЪЖДА Е.П.Н.,
ЕГН ********** ***“ АД, ЕИК ******* сумата
от 1850 лв. – разноски по делото.
РЕШЕНИЕТО подлежи на обжалване от страните пред САС в
двуседмичен срок от съобщаването му.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: