№ 260085 / 30.10.2020 г.
Р Е Ш Е Н И Е
30.10.2020 година, град Монтана
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
РАЙОНЕН СЪД ГРАД МОНТАНА, ІV – ти граждански състав, в ОТКРИТО съдебно заседание на 07.10.2020 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: АНЕЛИЯ ЦЕКОВА
при секретаря Татяна И. и с участието на прокурора......................................................, като разгледа докладваното от съдия Цекова гражданско дело № 1090 по описа за 2020 година, за да се произнесе, взе предвид следното:
Предявен е иск с правно основание чл.127 ал.2 СК, във връзка с чл.143 СК.
Ищецът, М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат Н.И.В., вписана в САК, е предявил иск против В.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx.
В исковата си молба твърди, че дъщеря му Виктория Мирославова Г., ЕГН xxxxxxxxxx, родена е на xxx год., е на седем години и половина, ученичка в първи клас в СУ „Отец Паисий” гр. Монтана.
След раждането на детето до навършване на 1 годинка, детето гледал той с помощта на родителите си.
С постановено на 20.12.2013 год. 23.04.2014 год. съдебно решение по гр. дело № 98/2013 год. на МРС, влязло в сила на 23.04.2014 год. с решение на МОС по в.гр. дело № 84/2014 год., упражняването на родителските права е предоставено на майката В.Б.П..
Многократно детето му се е оплаквало от лошото отношение на майката към него.
На 02.06.2020 год. подал жалба Вх. № ДК/Д-М-324/02.06.2020 год. в ДСП Закрила на детето гр. Монтана, че поведението на майката към детето е такова, че детето живее под непрекъснат стрес, напрежение и страх от нея. Детето заеква, има тикове.
Когато детето е при него, взема го в събота сутринта в определените му от Съда дни и го връща в неделя в 18:00 часа при майката, то трябва да се подготви за училище и всички те му помагат: той майка му и приятелката на брат му, която живее с тях.
Ако детето не може да напише или да прочете нещо, без да са му направили забележка, то почва веднага да плаче, гледа уплашено.
Очевидно е, че в такива ситуации майката е викала по детето и го е
била - това е споделяло многократно детето с тях.
Нощем детето докато е при него в дните определени му от съда рита по стената и се напикава (изпуска), и след това почва да плаче и да трепери от страх да не му се карат и го бият, както при майката/това също е споделяло детето.
Докато учението беше онлайн, детето не се е обучавало - вместо него майката е писала в тетрадките му, защото по нейни думи: госпожата й е казала да пише в тетрадките вместо детето, за да може детето да завърши
първи клас.
Детето не може да произнася повечето букви и думи. Разговарял е с
майката да води редовно детето на логопед (има в училището на детето), но тя не го прави: водила го е само няколко път, а на него не му позволява да води детето на логопед, въпреки, че детето има нужда.
Детето споделя, че майката много често е болна и тогава най-много вика по детето и го бие.
Детето живее с майка си в жилище на нейните родители, състоящо се от две стаи и кухня с още ПЕТИМА човека, или общо шест човека с детето: детето, неговата майка, баба му и дядо му по майчина линия, сестрата на майка му и приятелят на сестрата на майка му.
Детето няма лично пространство, няма и спокойствие.
На 13.06.2020 год., събота вечерта към 23:00 часа му се обадила Цветелина, сестрата на В. (майката на детето) и му казала следното:
Да отиде да си взема детето, защото майката е изпаднала в поредната криза, не иска да се прибира в къщи и не иска да гледа детето и е казала, че ще го остави на улицата.
Той, брат му и приятелката му тръгнали веднага от с. Бели Мел за гр. Монтана. Като наближили блока, видели Цветелина (сестрата), Благой (дядото, бащата на В.) и детето, че стоят на улицата. Цветелина плачела, а дядото бил видимо много притеснен. И двамата ги помолили да си вземе детето, понеже майката В. е изпаднала в поредната криза и не иска да си пие лекарствата, и не иска да гледа детето, и тях ги е страх за живота и здравето на детето, защото детето остава само с нея (с майка си) през деня в дома, а всички други са на работа.
За това, че майката не е добре, той и семейството му знаят отдавна,
но досега всички от нейното семейството не го признавали и отичали въпреки, че нейното състояние е видимо и поведението й вредно за детето.
Споделили, че я лекува лекар психиатър Д-р Спасов.
Той позвънил на тел. 112, те изпратили патрул полицаи, които след като дошли, му казали, че от този адрес (на майката) същата вечер е подаван сигнал до тях няколко пъти за скандали.
Майката В. се появила след около петнадесет минути, след като отишли във видимо неадекватно състояние Пред полицаите, тя започнала да заплашва баща си, че има хора, които като им плати и ще го пребият.
Полицаите казали на майката да седне отпред в полицейската кола, защото детето казало, че го е страх от нея и не иска да седи до нея- детето и един от полицаите седнаха заедно с детето отзад в полицейската кола.
Те тримата, сестрата на В. и бащата на В. ги последвали с тяхната кола посока РУМВР-Монтана.
Там извикали полицай Ина Йосифова, която след като разговаря първо самостоятелно с детето, после с него и с Цветелина (сестрата на В.), заедно с двамата, после разговаря и с В., след което В. се съгласи, той да вземе детето и да го гледа оттук нататък.
Пред полицай Ина Йосифова, Цветелина (сестрата на В.) също казала, че сестра й ходи на психиатър и не си пие хапчетата.
През цялото време, в полицията В. се държала агресивно към него и към сестра си.
Полицай Ина Йосифова им казала в понеделник да отидат в Закрила на детето, а през това време детето да е при него.
В понеделник той, детето, приятелката на брат му и майка му Елена отишли в Закрила на детето. Там били В., баща й и сестра й. След като самостоятелно разговаряха с детето, го извикали и него, говорили, след това му казали да си вземе детето, да не го дава на майката поради опасност за детето и да предяви иск за родителски права.
Моли съда да постанови решение, съгласно което:
1. Родителските права относно роденото от съвместното им съжителство дете Виктория Мирославова Г., ЕГН xxxxxxxxxx да се предоставят за упражняване на него, бащата М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx xxx;
2. Да се определи местоживеенето на детето да съвпада с неговото местоживеене:xxx,,Тридесет и трета” 2.
Разполага с голямо жилище с всички удобства за детето. Както много деца от с. Бели Мел пътуват за училище в гр. Монтана и той ще води детето си
на училище в гр. Монтана. В отглеждането на детето му ще му помагат неговите родители, както са го правили до навършване на детето на 1 годинка и както го правят и сега. Ще му помагат и брат му Петко, най-вече финансово (работи в чужбина) и неговата приятелка Инна Любенова Ставрова, която живее с тях от 2017 год.
3. Да се определи следния режим на лични отношения на детето с майката
В.Б.П. ЕГН xxxxxxxxxx: предвид нежеланието на детето да се среща с майка си и предвид поведението на майката спрямо детето срещите да бъдат по възможност по-редки, да бъдат в негово присъствие и майката да не взема детето с преспиване при нея.
4. Майката В.Б.П. ЕГН се задължава да плаща чрез него, бащата М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx до пето число на всеки месец, месечна издръжка за детето в минималния законово определен размер 152,50 лв./Сто петдесет и два лева и петдесет стотинки/, считано от датата на предявяване на настоящия иск до навършване на пълнолетие на детето или до настъпване на обстоятелства, погасяващи това задължение, ведно с лихвата за забавено плащане на всяка месечна до окончателното изплащане на задължението.
Заявява, че обича детето си и винаги е полагал и полага грижи за него, като се старае да му дава всичко, от което има нужда, според възрастта му, според възможностите си и помощта на майка му, брат му и неговата приятелка.
Никога не е правил точни сметки на това, което детето реално получава от негова страна материално, освен нематериалните грижи, но след като майката предявила против него иск за увеличение на месечната издръжка от 150 (Сто и петдесет лева) в размер на 200 лв. (Двеста лева), той се принудил да изчисли възможно най-точно, какво реално е фактическото положение, а то е: парична издръжка реално, която заплаща е в размер на 182,50 лева на месец, а не е в размер на 150 лева, освен и дрехите, обувките, храната, учебните необходимости и др., които купува и
давам за детето си.
Направено е и ИСКАНЕ ЗА ПРИВРЕМЕННИ МЕРКИ.
Изискан е и представен на 24.06.2020 година Социален доклад от Дирекция “Социално подпомагане” Монтана, с вх.№ 5714, депозиран в Районен съд Монтана.
На 24.06.2020 г., с Определение № 522 съдът е определил привременни мерки по отношение на малолетното дете до приключване делото с постановен съдебен акт.
Ответницата В.Б.П.,xxx, чрез процесуалния си представител адвокат И.М.,xxx взема становище по иска извън срока, предвиден за отговор.
С него оспорва иска и заявява, че желае да продължи да отглежда дъщеря си, тъй като я обича и е полагала грижи за нея.
Доказателствата по делото са писмени и гласни.
Изискано е и приложено гражданско дело № 98 по описа за 2013 година на Районен съд Монтана.
Изискани са и приложени Социални доклади от Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци и от Детски център за застъпничество и подкрепа Зона ЗаКрила.
Съдът, след прецени доказателствата по делото, доводите на страните и на основание чл.235 ГПК приема за установени следните обстоятелства:
Между страните няма спор, че от съвместното им съжителство е родена на xxx година ВИКТОРИЯ МИРОСЛАВОВА Г., с родители: В.Б.П. – майка и баща – М.Г.М., видно от представеното заверено копие на Удостоверение за раждане от xxx xxx, въз основа на Акт за раждане № 0720 от 20.11.2012 г.
Установено е, че непосредствено след раждането на детето родителите се разделят, Виктория остава при баща си и е отглеждана от него до навършване на 1 годинка, подпомаган от неговата майка.
След като Виктория навършва една година, В. я взема от бащата и я отглежда до 13.06.2020 година.
С Решение от 20.12.2013 година по гражданско дело № 98 по описа за 2013 година на Районен съд Монтана са отхвърлени исковете на М.Г.М., с правно основание чл.127 ал.2 от СК и чл.143 СК, като са предоставени за упражняване родителските права по отношение на Виктория на нейната майка В.Б.П., с произтичащите от това последици – за определяне местоживеенето на детето, за режима на лични контакти с бащата и за размера на месечната издръжка.
Изясни се в хода на процеса, че на 13.06.2020 година, след скандал в семейството на В. и нежеланието и да продължи да се грижи за Виктория, са се намесили органите на реда и инспектор в Детска педагогическа стая, като Виктория е предадена на баща си и от тогава живее съвместно с него в с.Бели мел. Детето е вече втори клас и е на училище в град Чипровци.
Спорен е въпросът, следва ли да се уважи предявения иск и да се изменят постановените родителски права, които до сега се упражняват от майката, като се предоставят на бащата; има ли промяна в обстоятелствата за това?
В случая, при условие, че между родителите, които не живеят заедно е налице спор относно местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с родителя и издръжката му, следва съдът да разреши възникналия спор.
Съгласно чл. 123 от СК родителските права и задължения се упражняват в интерес на децата от двамата родители заедно и поотделно. При разногласие между тях, спорът се решава от районния съд след изслушване на родителите, а ако е необходимо, и на децата. С този иск се цели да се разреши спор за конкретни права по отношение на децата, а не спор относно упражняването на родителските права цялостно. Този иск е спор между родители, които са в брак.
Различно е положението на децата, родителите на които не са в брак, какъвто е настоящият случай. Страните не са в брак и са разделени. При разделеното живеене на родителите, те нямат възможност ежедневно да вземат решения, относно упражняването на конкретно право на детето, както и относно цялостното упражняване на родителските права. Това неудобство, засягащо пряко интереса на детето, се разрешава с иск по чл. 127, ал. 2 от СК. В такъв случай възниква спорът, при кого ще живеят децата. След като се определи при кой от двамата родители ще живеят те, този родител ще упражнява и родителските права, тъй като нуждите му ще налагат това.
Съдебният акт, с който съдът разрешава спора за мерките относно упражняването на родителските права, дължимата издръжка и определяне местоживеенето на детето, е проява на съдебна администрация на гражданските правоотношения, при която съдът разполага с оперативна самостоятелност при разрешаването на съответните отношения, изхождайки от правилото за защита интересите на децата, което е най-важното, съществено и определящо при разрешаването на такъв спор.
Досежно това, кому да бъдат предоставени упражняването на родителските права върху роденото от съжителството им дете, съдът не може да не отчете факта, че към настоящият момент са определени привременни мерки, направени по искане на бащата, но на майката, с решение по гражданско дело № 70098 по описа за 2013 година на Районен съд Монтана са предоставени за упражняване родителските права по отношение на Виктория на майката В.Б..
По отношение упражняването на родителските права:
За да вземе решение по отношение предоставяне на родителските права, съдът взема предвид комплекс от обстоятелства, посочени в чл. 59, ал. 4 от СК, и действа в интерес на правилното развитие на детето във физически, емоционален и интелектуален аспект. Съдът е длъжен да установи този интерес, като извърши цялостна преценка на всички обстоятелства, които засягат физическото, психическото, емоционално и нравственото развитие на детето, респективно създаване на такива условия на живот, които да съответстват на нуждите му.
По делото, в изпълнение разпоредбата на чл.59 ал.6 от СК са изслушани и двамата родители, заявили с категоричност, че желаят да упражняват родителските права по отношение на Виктория.
В разглеждания случай, докладчикът приема, че на този етап от живота на Виктория и в неин интерес е да бъде отглеждана от бащата. До 13.06.2020 година непосредствените грижи по отглеждането и възпитанието на Виктория са полагани от майката от навършването и на едногодишна възраст. Към настоящия момент Виктория е на 7 години и 11 месеца. Установи се в хода на процеса, че майката има посттравматично стресово разстройство и в случай на неприемане на предписаните лекарства става неадекватна. В това си състояние майката не се е отнасяла много добре към детето. По делото се събраха две групи гласни доказателства, които са противоречиви относно поведението и отношението на майката спрямо детето. Единствено са безпротиворечиви показанията по отношение на ситуацията, разиграла се на 13.06.2020 година, когато В. е отказвала да продължи да се грижи и да отглежда Виктория.
От направлението за ползване на социални услуги, дадено от Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци е видно, че детето е физически здраво, но проявява признаци на стрес – напрегната е, страхува се от силен шум зад гърба си, страхува се от водата в банята, не смее да остава сама, понякога започва да мига продължително, след разговор с майката се напикава нощем и спи неспокойно. Самото дете съобщава, че не желае да разговаря с майката, защото се страхува от нея. Тя често и крещи и я удря. Когато е била при майката и е писала букви, тя и е удряла толкова шамари, колкото букви е сгрешила. Предписанието на социалните работници е в насока, че Виктория се нуждае от работа с психолог за преодоляване последиците от преживения стрес и насилие по време на отглеждането и от майката. Не без значение е и обстоятелството, че в жилището, в което живее майката, а преди това е била и Виктория, живеят нейните родители, сестра и и мъжът, с който съжителства и брат и.
Освен това, в Социалния доклад, представен от Детски център за застъпничество и подкрепа Зона Закрила се сочи, че във Виктория се наблюдават специфични индикации, които са типични за деца, преживели насилие, картина от симптоми, които семейството на бащата отчита като тревожни и притеснителни, а именно: телесно и емоционално напрежение в ситуация на несправяне с учебни уроци, кошмари, неспокоен сън и енуреза/ нощно напикаване/.
В доклада се сочи, че между детето и бащата е изградена емоционална връзка. Виктория се чувства защитена в семейството на баща си и е преодоляла страха си от изоставяне. Бащата има добри условия за живот, помощ при отглеждането оказва и майка му. Докладчикът приема, че отделянето на детето от майката, която до момента е полагала грижи за него, към настоящия момент не е в нейна вреда. На Виктория явно ще и необходимо още време да преодолее страха от майка си, да притъпи спомена от преживяното от нея, за да може да я приеме отново. Съдът при разбора на доказателствата прецени и всички други обстоятелства от значение за предмета на спора, като създадените подходящи условия за отглеждане и възпитание на детето и наличието на собствени доходи на бащата, което обезпечава финансово отглеждането на детето. Не без значение е и помощта, оказвана от разширения семеен кръг както финансово, така и с непосредствени грижи по отношение на Виктория. Преценката за това в най-голяма степен е съобразена с констатациите от представените социални доклади, че Виктория много се страхува да не бъде изоставена от своя баща. За да се съхрани психиката на детето и да се преодолее по-леко преживяното, съда намира, че Виктория следва да остане с бащата. За бъдеще е необходимо да се вземе предвид, че детето може да има причини да не желае да бъде с родителя поради неговия родителския стил или способности; също без да има отчуждаващо поведение от страна на единия родител, детето може да изрази към другия родител враждебно отношение, подобно на отчуждаването, единствено заради преживяното.
Задължително е и двамата родители да потърсят психотерапевтична подкрепа за повишаване на родителския си капацитет, при променените условия на живот и отглеждане на Виктория, тъй че ако не се променят отношенията между родителите и поведението им един спрямо друг, това би имало много лоша последица за самото дете.
От друга страна, в интерес на Виктория е към настоящият момент да не променя средата, в която вече от няколко месеца живее и в която се чувства спокойна и защитена, обичана и подкрепяна, още повече че следва да продължи с нея работата и психолог и логопед. С оглед изложените по-горе съображения докладчикът намира, че упражняването на родителските права по отношение на малолетното дете следва да бъде предоставено на бащата М.Г.М.. При решаването на въпроса за упражняването на родителските права, съдебната намеса се предприема от съображения за целесъобразност (конкретно защита правата на детето) и съдът следва не само да постанови кой от двамата родители да упражнява тези права, но да се произнесе и при кого от тях да живее детето, както и относно режима на лични контакти с другия родител. Упражняването на родителските права по отношение на Виктория от бащата по необходимост определя и местоживеенето на детето при него – в с.Бели мел, обл.Монтана, ул.Тридесет и трета № 2. Интересът на детето е основание, както за възлагането на родителските права, така и за определяне на режима на лични отношения с другия родител. По отношение на режима на лични контакти, съобразно критериите по чл. 59 от СК, по разбиране на съда и с оглед желанието на родителите, майката В. следва да осъществява лични контакти с малолетната Виктория, при сегашното състояние на детето и изискващата се работа с психолог за преодоляване стреса от преживяното, в присъствието на социален работник. Тези срещи първоначално следва да се осъществяват на неутрално място, в сградата на дирекция „Социално подпомагане” Чипровци, два пъти месечно, в рамките на часови диапазон от два часа. Съдът намира, че така определения режим на лични отношения най-адекватно към настоящия момент защитава правото на детето да контактува и да не губи връзката с другия родител, комуто не са предоставени за упражняване родителските права, както и правото на този родител да задоволява своето родителско чувство, да изразява своята обич и привързаност и да участва във възпитанието и. Разбира се, следва да се отбележи и това, че законът дава възможност на всеки родител да иска изменение на така определените мерки, в случай, че е налице промяна в обстоятелства, имаща траен характер и това е в интерес на самото дете.
Предоставяне упражняването на родителските права по отношение на детето на бащата и определянето на местоживеенето му при него налага и присъждане на издръжка. Родителите дължат издръжка на своите ненавършили пълнолетие деца, съобразно чл. 143, ал. 2 от СК, независимо от обстоятелството дали живеят заедно с тях. Задължението на родителите е безусловно, що се касае до получаването на издръжка от децата. Следователно за основателността на иска е необходимо само детето да не е навършило пълнолетие към деня на предявяване на иска и ответникът да е техен родител. По делото се установи, че Виктория е на 7 години и 11 месеца към датата на постановяване на съдебното решение, че е дете на ответника В.П.. Към момента на предявяване на иска и понастоящем същата не е навършила пълнолетие, поради което са налице предпоставките на закона за присъждане на издръжка. За определяне на нейния размер следва да се съобразят ангажираните по делото доказателства относно нуждите на детето от издръжка и възможностите на родителите да дават такава. С оглед събраните доказателства, съдът преценява нуждите на детето Виктория, като обичайни за нейната възраст, включващи освен нужда от дрехи, обувки, храна и други ежедневни разходи, необходими за правилното и физическо, интелектуално и духовно развитие, както и нужда от средства за задоволяване и на общообразователни и културни потребности. Родителите са представили писмени доказателства за своите доходи. Не се установи страните да имат и други ненавършили пълнолетие деца, към които да имат алиментни задължения. При определяне размера на издръжката, дължима от всеки един от родителите, следва да намери приложение нормата на чл. 142, ал. 1 от СК, която предвижда размерът на издръжката да се определя в зависимост от нуждите на лицето, което има право на издръжка, и от възможностите на лицето, което я дължи, като се съобрази и ал. 2 от нормата, определяща минималната издръжка на едно дете на една четвърт от размера на минималната работна заплата. С Постановление на МС е определен от 01.01.2020 г. нов размер на минималната месечна работна заплата за страната 610 лв. С оглед на това минималната издръжка на едно дете месечно е 152.50 лв. Безусловният характер на издръжката на ненавършилите пълнолетие деца цели да им се осигурят такива битови условия и средства, които да им гарантират нормален живот и развитие, каквито те биха имали, ако родителите им живееха заедно. Издръжката на децата се дължи от двамата родители, независимо при кого те живеят, но отглеждащият родител следва да поеме по принцип по-малък дял от издръжката в пари, с оглед даваната от него издръжка в натура при съвместното живеене с детето и посрещането на разходите в домакинството, част от които са в полза на детето; следователно, като се има предвид дохода на майката, издръжката следва да се определи на минимума, разписан в закона. Като съобрази изложеното, съдът намира, че ответникът - майка следва да заплаща издръжка на малолетното дете чрез неговия баща в размер на 152.50 лв. месечно. Определената сума за издръжка се присъжда, считано от датата на постановяване на решението, тъй като до настоящия момент са определени привременни мерки по отношение на Виктория, до настъпването на обстоятелства за изменение или прекратяване на издръжката, ведно със законната лихва върху всяка просрочена вноска, считано от момента на просрочието до окончателното й изплащане.
Водим от изложеното, съдът
Р Е Ш И:
ПРЕДОСТАВЯ упражняването на родителските права по отношение на детето Виктория Мирославова Г., ЕГН xxxxxxxxxx, родена е на xxx год. в гр. МОНТАНА, на бащата М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx;xxx;
ОПРЕДЕЛЯ МЕСТОЖИВЕЕНЕТО на детето Виктория Мирославова Г., ЕГН xxxxxxxxxx, родена е на xxx год., както следва: с.Бели мел, обл. Монтана, ул.Тридесет и трета № 2, в жилището, което обитава със своя баща.
ОПРЕДЕЛЯ режим на лични контакти между майката В.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx с детето Виктория Мирославова Г., ЕГН xxxxxxxxxx, родена е на xxx год., както следва: два пъти в месеца – всеки първи и трети петъчен ден, от 14.00 часа до 16.00 часа в сградата, където се помещава Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци, в присъствието на представител на социалните служби, като срещите се осъществяват в присъствието на бащата, в случай че детето се нуждае от това.
Задължава В.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx, съгласно определеното време за контакт с Виктория, предварително да уведомява за това Дирекция „Социално подпомагане” Чипровци, /в четвъртък/, като осъществява телефонен контакт с Камелия Ангелова, телефон 09554 2011, за намерението си да се яви, за да се създадат условия и възможност за присъствие на социален работник за срещата помежду им.
ОСЪЖДА В.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx; да заплаща ежемесечна издръжка в размер на 152.50 лв. за детето ВИКТОРИЯ МИРОСЛАВОВА Г., ЕГН xxxxxxxxxx, родена на xxx година, чрез нейния баща М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx, считано от 30.10.2020 г., ведно със законната лихва върху всяка просрочена съобразно падежа и вноска, до настъпване на причини и обстоятелства, които да касаят нейното изменяване или прекратяване.
ОСЪЖДА В.Б.П., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, да заплати на М.Г.М., ЕГН xxxxxxxxxx,xxx, сумата от 1 164.40 лв. за направените в хода на производството разноски.
Решението подлежи на въззивно обжалване пред Окръжен съд Монтана в двуседмичен срок от връчването му на страните.
РАЙОНЕН СЪДИЯ: