№ 21135
гр. София, 21.11.2024 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 65 СЪСТАВ, в публично заседание на
двадесет и четвърти октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в
следния състав:
Председател:ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА
при участието на секретаря ЗОРНИЦА ЛЮДМ. ПЕШЕВА
като разгледа докладваното от ПОЛИНА ЛЮБ. АМБАРЕВА Гражданско дело
№ 20231110168000 по описа за 2023 година
Предявени са от „Топлофикация София“ ЕАД осъдителни искове с правно
основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД срещу Ж. В. И. и Г. В. И. за
признаване на установено, че ответниците, в качеството им на съсобственици на
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап. 52, аб. № 196103,
при условията на разделна отговорност при равни квоти от по 1/2 от общия дълг, всеки един
от ответниците дължи на ищеца следните суми: сумата в размер на 2 177,29 лева,
представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за периода 01.05.2020
год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането,
сумата в размер на 303,78 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 15.08.2021 г.
до 07.04.2023 г., сумата в размер на 30,06 лева, представляваща цена на извършена услуга за
дялово разпределение за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва
от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, както и сумата в размер на 5,70 лева,
представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г. до 07.04.2023 г., за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
22228/2023 год. по описа на СРС, 65 състав.
Ищецът твърди, че ответниците били клиенти на топлинна енергия за битови нужди
по смисъла на чл. 153, ал. 1 ЗЕ, в качеството им на собственици на жилище в сграда - етажна
собственост, присъединено към абонатна станция. Сочи, че е доставил топлинна енергия по
силата на Общи условия, приети на основание Закона за енергетиката, чиито клаузи
съгласно чл. 150 ЗЕ са обвързали потребителите, без да е необходимо изричното им
приемане. Посочва, че е доставил топлинна енергия за процесния период до топлоснабден
имот, находящ се на адрес: гр. София, ж. к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап. 52, аб. №
196103, като ответниците са използвали същата за процесния период и не са престирали
насрещно – не са заплатили дължимата цена, формирана на база прогнозни месечни вноски
и изравнителни сметки, изготвени по реда за дялово разпределение, както и такса за дялово
разпределение, като в края на отчетния период са изготвяни изравнителни сметки от
дружеството, извършващо дяловото разпределение на ТЕ (в настоящия случай от
„ТОПЛОСНАБДИТЕЛНА АГЕНЦИЯ - ЕНЕРГИЕН СЕРВИЗ-НЕЛБО ИНЖЕНЕРИНГ“
1
ЕООД) в сградата на база реален отчет на уредите за дялово разпределение. Твърди, че
съгласно общите условия купувачът на топлинна енергия е длъжен да заплаща дължимата
цена в 45-дневен срок от датата на публикуването в интернет страницата на дружеството,
като в този смисъл твърди, че ответниците са изпаднали в забава. Претендира съдебни
разноски и юрисконсултско възнаграждение.
Във връзка с горното ищецът предявил заявление за издаване на заповед за
изпълнение срещу ответниците. Била издадена такава заповед срещу последните, като
предвид че същата е връчена на длъжниците при условията на чл. 47, ал. 5 ГПК и че същите
не са подали в срок възражение, съдът е дал указания за предявяване на установителен иск в
едномесечен срок.
В срока по чл. 131 ГПК ответниците са подали отговор на исковата молба, с който
оспорват исковите претенции.
Ответницата Ж. В. И.,чрез особен представител адв.Т., оспорва да е била собственик
на процесния имот през процесния период, респективно да е била потребител на топлинна
енергия през исковия период. Оспорва количеството на реално доставената от ищеца и
потребена от ответницата топлинна енергия. В тази връзка посочва, че претендираната от
ищеца сума за топлинна енергия не била правилно изчислена, както и че липсвали
доказателства, че процесното количество топлинна енергия и такава за битово горещо
водоснабдяване са реално доставени на абоната.
Ответникът Г. В. И.,чрез особен представител адв.С., излага аргументи за
нередовност но исковата молба, доколкото в същата не ставало ясно дали ответниците по
настоящото дело са единствени собственици на процесния имот, както и че не бил
конкретизиран периода, за който се претендира цена на доставена от ищцовото дружество
топлинна енергия, доколкото в исковата молба бил посочен период м. 05.2020 г. до 04.2023 г.,
а не конкретно начало и край на същия. По същество оспорва иска като неоснователен с
аргумент, че било възможно да не е обитавал процесния имот.
Третото лице помагач на страната на ищеца „Нелбо“ АД не оспорва предявените
искове.Представя писмени доказателства.
Съдът, като съобрази събраните доказателства, достигна до следните
фактически и правни изводи:
Установява се по делото въз основа на НА за собственост върху жилище ,дадено
като обезщетение срещу отчужден недвижими имот от 31.03.1986 год. ,че Владимир
Георгиев И. е придобил правото на собственост върху недвижим имот, в гр. София, ж. к.
„Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап. 52.
Съгласно Удостоверение за наследници, Владимир Георгиев И. е починал на
11.01.2011год. и негови наследници по закон са Ж. В. И. и Г. В. И..
Същите ,съгласно НА за учредяване на договорна ипотека върху недвижим имог ог
03.08.2017год. са учредили в полза на кредитор договорна ипотека върху съсобствения си
недвижим имот ,за обезпечаване на кредита на Славянка Георгиева И. ,тяхна майка.
Същевременно от представените по делото договор от 05.09.2022год. , сключен
между ТЛП,сега с наименование „Нелбо“ АД и ЕС на адрес: гр. София, ж.к.Зона Б-
5,бл.8,вх.А се установява, че сградата, в която се намира и жилището е топлофицирана и
топлинна енергия се разпределя посредством дялово разпределение..
При така установените факти, настоящият съдебен състав прави извод, че
ответниците са собственици на по ½ идеална част от процесния имот през исковия период.
Съгласно чл. 153, ал. 1 от Закона за енергетиката /ЗЕ/, в редакцията, действаща за
исковия период, всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда етажна
собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение,
2
са потребители на топлинна енергия. Разпоредбата императивно урежда кой е страна по
облигационното отношение с топлопреносното предприятие, като меродавно е единствено
притежанието на вещно право върху имота - собственост или вещно право на ползване.
С ТР № 2/2017 г. от 17.05.2018 г., постановено по тълк. дело № 2/2017 г. на ОСГК на
ВКС, т. 1, са дадени задължителни разяснения относно хипотезата, при която
топлоснабденият имот е предоставен за ползване по силата на договорно правоотношение,
какъвто обаче не е разглежданият случай. В мотивите на същото тълкувателно решение е
посочено, че предоставяйки съгласието си за топлофициране на сградата, собствениците и
титулярите на ограниченото вещно право на ползване са подразбираните клиенти на
топлинна енергия за битови нужди, към които са адресирани одобрените от КЕВР публично
оповестени общи условия на топлопреносното предприятие. В това си качество на клиенти
на топлинна енергия те са страна по продажбеното правоотношение с топлопреносното
предприятие с предмет - доставка на топлинна енергия за битови нужди (чл. 153, ал. 1 ЗЕ) и
дължат цената на доставената топлинна енергия. Гореизложеното се отнася и за редакциите
на чл. 153, ал. 1 ЗЕ преди ДВ, бр. 54 от 2012 г., визиращи като страна по договора за
продажба на топлинна енергия за битови нужди при публично известни общи условия
потребителите на топлинна енергия за битови нужди.
В посоченото Тълкувателно решение е отразена и принципната възможност
клиенти на топлинна енергия за битови нужди да бъдат правни субекти, различни от
посочените в чл. 153, ал. 1 ЗЕ, ако ползват топлоснабдения имот със съгласието на
собственика, респ. носителя на вещното право на ползване, за собствени битови нужди и
същевременно са сключили договор за продажба на топлинна енергия за битови нужди за
този имот при публично известните общи условия директно с топлопреносното
предприятие. В тази хипотеза третото ползващо лице придобива качеството "клиент" на
топлинна енергия за битови нужди ("битов клиент" по смисъла на § 1, т. 2а ДР ЗЕ) и като
страна по договора за доставка на топлинна енергия дължи цената й на топлопреносното
предприятие. Договорът между това трето ползващо лице и топлопреносното предприятие
подлежи на доказване по общия ред на ГПК, например с откриването на индивидуална
партида на ползвателя при топлопреносното дружество, но не се презюмира с установяване
на факта на ползване на топлоснабдения имот. В гореизложения смисъл изброяването в
нормата на чл. 153, ал. 1 ЗЕ на собствениците и титулярите на ограниченото вещно право на
ползване като клиенти (потребители) на топлинна енергия за битови нужди и страна по
продажбеното правоотношение с топлопреносното предприятие не е изчерпателно. В случая
по делото не е представено заявление-декларация от трето лице.
Поради изложеното, Софийски районен съд намира, че ответниците имат качеството
на потребители за доставената и незаплатена топлинна енергия от ищцовото дружество в
процесния имот за исковия период.
Възражението на ответника Г. И. ,че не е изяснено,че ответниците са били
единствени собственици на процесния имот е неоснователно.
Съгласно НА за собственост от 1986год. Владимир И. е придобил правото на
собственост върху процесния имот след замяна на имущество ,което е било
отчуждено.Също така ответниците са учредили договорна ипотека , върху съсобствения си
недвижим имот за чужд дълг.Или не може да се направи извод ,че процесния имот е бил в
режим на СИО ,прекратена с прекратяването на брака на съпрузите ,а от удостоверението за
наследници безспорно се установява ,че само ответниците са наследници по закон на
Владимир И..Следователно са придобили при равни дялове и правото на собственост по
силата на наследствено правоприемство върху процесния недвижим имот.
По делото са представени доказателства същите да са се разпоредили с имота или
да са изгубили по друг начин правото си на собственост по време на исковия период.
Следователно, на осн. 153, ал.3 от Закона за енергетиката за същите е налице договор по
3
чл.150, ал.1 ЗЕ между ищеца и ответниците за продажба на топлинна енергия срещу
заплащане.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия и извършеното дялово
разпределение са представени от третото лице помагач писмени доказателства – главните
отчети ,надлежно подписани от клиент ,и изготвените изравнителни сметки и е назначена
СТЕ.
От събраните по делото писмени доказателства /индивидуални справки за
отопление и топла вода, както и главен отчет /проверка за абонатен номер 196103 ,за сезон
2021/2022 ,подписан от клиент на 11.05.2022год.,което не е оспорено/ ,констативни
протоколи за неосигурен достъп от 17.05.2021год. и 08.05.2021год.,предадени на
представител на ЕС/ и при кредитиране заключението на вещото лице по приетата СТЕ
като обективно и професионално изготвено, съдът приема за установено, че при спазване на
чл.125 ЗЕ, 139 ЗЕ и чл.141 ЗЕ на ответниците на горепосочения адрес е доставяна топлинна
енергия при дялово разпределение на същата в сграда етажна собственост при отчитане и
заплащане на потребената топлинна енергия на месечни вноски, определени по прогнозна
консумация и изравнителна сметка относно процесния период. Според чл. 139, ал. 1 ЗЕ
разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по
система за дялово разпределение. Начинът за извършване на дяловото разпределение е
регламентиран в ЗЕ /чл. 139 - чл. 148/ и в действалата към процесния период Наредба № 16-
334 .
Съгласно чл.150, ал.1 Закона за енергетиката продажбата на топлинна енергия за
битови нужди от топлопреносното предприятие се осъществява при публично известни ОУ
за продажба на топлинна енергия от „Топлофикация София” ЕАД на потребители за битови
нужди, които се изготвят от предприятието и се одобряват от КЕВР към МС. Същите влизат
в сила в едномесечен срок след публикуването им в поне един централен и един местен
ежедневник, без да е необходимо изричното им писмено приемане от абонатите. По делото
няма данни за заявено възражение от ответника по чл.150, ал.3 ЗЕ, поради което съдът
намира приетите ОУ да са обвързващи и за ответника.
Съгласно заключението на техническата експертиза процесният имот е бил
топлофициран и сградата – етажна собственост, в която се намира същият, е била
присъединена към топлопреносната мрежа.
За установяване факта на предоставяне на топлинна енергия в обема, съответстващ
на претендираната цена, е прието заключение на съдебнотехническата експертиза, съгласно
което количеството топлинна енергия, постъпило в топлоснабдената сграда, се измерва чрез
т. нар. общ топломер, монтиран в абонатната станция. Показанията се отчитат ежемесечно.
През процесния период в имота на ответниците е имало 4 броя отоплителни тела, на които
са поставени ИРРО,а ползваната топла вода се отчитат показанията на два водомера.За
периода 2020-2021год. не е бил осигурен достъп ,поради което разходът за топла вода е
изчисляван на 2 роя потребители при норма 140 литра на потребител за едно денонощие.
Технологичните разходи на топлинна енергия в абонатната станция са взети предвид
при определяне на общото количество топлинна енергия за разпределяне между етажните
собственици, като са приспаднати за сметка на ищеца.
Топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация, е начислявана на база
общата проектна мощност за отопление на сградата и денградусите за всеки отчетен период
– по формула, посочена в Наредба№ 16-334 за топлоснабдяването. Изчисленото количество
топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, е разпределено пропорционална на
отопляемия обем на имотите по проект в сградата. Процесният имот има отопляем обем по
проект 167м3,на която база се разпределя енергия,отдадена от сградна инсталация. Също
така от експертизата се констатира, че през процесния период общия топломер в абонатната
станция, както и средствата за търговско измерване, съобразно изискванията на Закон за
4
измерванията, редовно, на всеки две календарни години, са преминавали на метрологични
проверки за определяне на техническата им изправност и експлоатационна мощност,
провеждани от лицензирани юридически лица. Установява се, че редовно са отчитани
технологични разходи за сметка на ищеца.
С оглед на изложеното съдът приема, че за процесния период до топлоснабдения
имот е доставяна топлинна енергия съобразно уговореното, като количеството на
доставената енергия е разпределяно законосъобразно в съответствие с правилата на
действащата нормативна уредба /Наредба № 16334/2007 г. за топлоснабдяването до
24.03.2020год. и Наредба Е-РД-04.01/2020год. за топлоснабдяването/.
Доколкото се дължи цената на реално потребената енергия, то при определяне
дължимата цена следва да се вземат предвид не стойностите на прогнозния дял /по фактури/,
а тези, които се формират в резултат от изравняване. Ето защо за определяне размера на
дължимата цена съдът кредитира напълно заключението на експертизата, която е отчела
именно реално доставеното количество топлинна енергия през исковия период.
Според вещото лице размерът на дължимата цена за доставена топлинна енергия
през исковия период възлиза на 4392,89лв. ,от които 304,09лв. – ТЕ за сградна инсталация ,
652,22лв. ,ТЕ за отопление на имота, 3436,58лв. , ТЕ за подгряване на топла вода,което
надхвърля претенцията на ищеца в общ размер от 4354,58лв.
Не са представени доказателства ,че така дължимите суми са платени.
Ето защо всеки един от ответниците дължи по ½ част от това задължение или
сумата от 2177,29лв.
Относно иска по чл.79, ал.1 ЗЗД.
Вземането на ищеца за услугата „дялово разпределение“ е обусловено от доказване
от негова страна на фактите по главния иск по чл.149, ал.1 ЗЕ, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД
договарянето на тази услуга и извършването й през исковия период. Отхвърлянето на тази
претенция е обусловено от доказването от страна на ответника на твърдените
правоизключващи и правопогасяващи факти.
Съгласно общите условия на договора за продажба на топлинна енергия - чл.36, ал.1
и ал.2 клиентът заплаща цената на услугата дялово разпределение, извършвана от избран от
него търговец, като редът и начинът за заплащането се определя от продавача, съгласувано с
търговците, за което се уведомява клиентът.
В процесния случай по делото няма спор между страните, че именно ищецът следва
да събере възнаграждението за тази услуга. Установява се и от изравнителните сметки, че
услугата е извършена. Това показва, че искът е доказан по основание, а по размер се
установява от издадените от ищеца фактури ,които възлизат на сумата от 60,12лв.Тази сума
се дължи от ответниците при равни дялове ,съобразно правата им в съсобствеността или
всеки от тях дължи по 30,06лв.
По претенциите с правно основание чл.86 от ЗЗД
Основателността на иска предполага наличие на главен дълг и забава в погасяването
му. Моментът на забавата в случая се определя съобразно уговореното от страните.
За периода са приложими ОУ на „Топлофикация София „ЕАС от 2016 г.,
публикувани на 11.07. 2016 г. и влезли в сила на 10. 08. 2016 г. /арг. от чл. 150, ал. 2 ЗЕ/.
Съгласно чл. 33, ал. 1 от тях клиентите са длъжни да заплащат месечните дължими суми за
топлинна енергия по чл. 32, ал. 1 в 45-дневен срок след изтичане на периода, за който се
отнасят. В ал. 4 обаче е посочено, че продавачът начислява обезщетение за забава в размер на
законната лихва само за задълженията по чл. 32, ал. 2 и ал. 3 ако не са заплатени в срок. По
аргумент за противното съдът приема, че клиентите на топлинна енергия не дължат
обезщетение за забава върху прогнозно начисляваната месечно топлинна енергия по чл. 32,
5
ал. 1.
Съгласно чл. 32, ал. 2 от общите условия от 2016 г. след отчитане на средствата за
дялово разпределение и изготвяне на изравнителните сметки, продавачът издава за отчетния
период кредитни известия за стойността на фактурите по ал. 1 и фактура за потребеното
количество топлинна енергия за отчетния период, определено на база изравнителните
сметки. Върху тези окончателно определени по размер суми въз основа на реалния отчет на
доставеното количество топлинна енергия клиентите дължат обезщетение за забава, ако не
са заплатили сумите в 45-дневен срок от изтичане на периода, за който се отнасят (чл. 33, ал.
2). За да може обаче потребителите на топлинна енергия да изпълнят задължението си да
заплатят на ищеца тези суми, е необходимо дружеството да окаже необходимото съдействие,
като предостави информация относно дължимата сума, издавайки фактурата, предвидена в
чл. 32, ал. 3 от общите условия. С оглед на това следва да се приеме, че 45-дневният срок
тече от издаването на фактурата за съответния отчетен период, а не от изтичането на
периода.
В настоящия случай фактурата, обективираща задълженията за отчетен период м.
05. 2020 г. - м. 04. 2021 г. е издадена на 31.06.2021год.., видно от представеното с исковата
молба копие от съобщение към тази фактура и 45 дневния срок е изтекъл на 14.08.2021год.
Или забава е от 15.08.2021год. Съответно фактурата обективираща задължението за периода
01.05.2021год. – 30.04.2022год. е издадена на 30.06.2022год. и 45 дневния срок е изтекъл на
14.08.2022год. ,поради което ответникът е изпаднал в забава за задължението по тази
фактура от 15.08.2022год.
Или общо задължението за мораторна лихва върху главницата от 4354,58лв. за
периода от 15.08.2021год. до 07.04.2023год. възлиза на 607,55лв. ,поради което следва да
бъде уважена претенцията на ищеца ,така както е предявена ,за размера от 303,78лв. срещу
всеки един от двамата ответника.
По отношение за лихвата за забава на платена главница в размер на 11,39лв. за такса
дялово разпределение. Доколкото не е предвиден срок за изпълнение на това задължение,
купувачите изпадат в забава по отношение на него след покана. Ищецът не сочи
доказателства за отправянето и получаването на покана за плащане на това главно вземане,
поради което вземане за лихва за забавата му не е възникнало и искът за мораторна лихва в
размер 5,70лв. на това вземане следва да бъде отхвърлен по отношение и на двамата
ответника.
По разноските:
При този изход на делото и с оглед изрично направеното искане, ответниците следва
да бъдат осъдени да заплатят на ищеца разноски , съразмерно с уважената част от исковете.
Ищецът е доказал такива в заповедното производство в общ размер от 150,68лв.
като съобразно уважената част от вземанията му се дължат разноски в размер на 150,34лв.
Или всеки един от двамата ответника следва да заплати по 75,17лв.
В исковото производство ищецът е доказал разноски в общ размер на 1325,93лв. ,от
които :125,93лв. – д.т. ,800лв. – депозити за особен представител , 300лв. – депозит за вещо
лице и 100лв. юрисконсултско възнаграждение,определен от съда ,съобразно чл.78,ал.8 от
ГПк вр. чл.ЗПП.Съразмерно уважените му претенции ,на ищеца се следват разноски в
исковото производство в размер на 1322,93 лв.Или всеки един от двамата ответника следва
да заплати по 661,46лв.
Така мотивиран, съдът
РЕШИ:
6
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Ж.
В. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 2
177,29 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап. 52, аб. № 196103,за
периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 303,78 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., сумата в размер на 30,06 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
22228/2023 год. по описа на СРС, 65 състав като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване на установено ,че Ж. В. И. ,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 дължи на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата в размер на 5,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г.
до 07.04.2023 г.
ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО ,на основание чл.422, ал.1 ГПК, че ответникът Г.
В. И.,ЕГН : **********, с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 дължи на
ищеца „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” №
23Б, на основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 150 ЗЕ и чл. 86 ЗЗД сумата в размер на 2
177,29 лева, представляваща цена на доставена от дружеството топлинна енергия за
топлоснабден имот в гр. София, ж. к. „Зона Б-5“, бл. 8, вх. А, ет. 10, ап. 52, аб. № 196103,за
периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022 год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до
изплащане на вземането, сумата в размер на 303,78 лева, представляваща мораторна лихва
за периода от 15.08.2021 г. до 07.04.2023 г., сумата в размер на 30,06 лева, представляваща
цена на извършена услуга за дялово разпределение за периода 01.05.2020 год. до 30.04.2022
год., ведно със законна лихва от 27.04.2023 г. до изплащане на вземането, за които суми е
издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 от ГПК по ч. гр. д. №
22228/2023 год. по описа на СРС, 65 състав като ОТХВЪРЛЯ предявеният иск с правно
основание чл.422 от ГПК вр. чл.86 от ЗЗД за признаване на установено ,че Г. В. И.,ЕГН :
********** с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 дължи на ищеца
„ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********, гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б
сумата в размер на 5,70 лева, представляваща мораторна лихва за периода от 16.07.2020 г.
до 07.04.2023 г.
ОСЪЖДА Ж. В. И. ,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-
5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
75,17лева ,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в
размер на 661,46лева ,представляваща деловодни разноски в исковото производство
,съобразно уважената част от исковете.
ОСЪЖДА Г. В. И.,ЕГН : ********** с адрес в гр.София,ж.к.“Зона Б-
5“,бл.8,вх.А,ет.10,ап.52 да заплати на „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, ЕИК *********,
гр. София, ул. „Ястребец” № 23Б ,на основание чл.78,ал.1 от ГПК сумата в размер на
75,17лева ,представляваща деловодни разноски в заповедното производство и сумата в
размер на 661,46лева ,представляваща деловодни разноски в исковото производство
,съобразно уважената част от исковете.
Решението е постановено при участието на трето лице помагач „Нелбо“АД на
страната на ищеца
7
Решението подлежи на обжалване пред Софийски градски съд в двуседмичен срок
от връчването му на страните.
Съдия при Софийски районен съд: _______________________
8